Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Британските с-у Американските стратегически бомбардировачи

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    Иначе, може би тук е хубаво да се спомене и Пе 8. По някои параметри той се е изравнявал с B 17 и Lancaster - скоростта и бомбовия товар са били еквивалетни на тези на британската машина, а радиуса му е бил значително по-голям. Дори варианта с дизелови двигатели М 40 (това всъщност е бил оригиналния проект) е можел да се конкурира с B 29 по продължителност на полета. И е бил наистина прилично бронран - може би най-добре бронирания бомбардировач за ВСВ. Защитното въоражение е било също на ниво - 2 х 20 мм оръдия, 2 х 12,7 мм и 2 х 7,62 мм картечници. Типичния бомбов товар е бил 1 бомба ФАБ 5000 (най-голямата бомба с арсенала на СССР).


    Проблемите на този самолет идват най-вече от дизеловите му двигатели, които така и не успяват да заработят прилично и в крайна сметка са сменени с АМ 35А или М 82. Освен това се появил и неотсраним дефект в конструкцията на планера, което наложило намаляването на бойния товар до 3600 кг (въпреки усилването на конструкцията), което пък силно ограничило използването на този самолет.





    Все пак е бил доста издръжлив и е понасял доста сериозни поражение без тежки последствия. Но най слабото му място е било условоята при които е работек екипажа - тандемно разположение на пилотите в неотопляема и дори неплътно затворена кабина, в която подухвало доста силно, атемпературата била към минус 30 °C... абе изобщо си е било приключение да се лети на този самолет.

    Comment


      #17
      Защо не спомена, че по първоначален замисъл Пе-8 е бил пректиран с 5 двигателя, като петият е изпълнявал ролята на компресор, който е подавал въздух на останалите 4 на големи височини.
      Колкото до температурата в кабината тя е нормална, нека да не забравяме какво пишат в спомените си нашите летци през този период.Каквото до руснаците, такова и до противника.
      То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

      Comment


        #18
        За петия двигател е вярно, но самолета не е баш същия. Има леко объркване - самолета с петте двигателя е бил обозначен като ТБ 7 или АНТ 42 (проет е на въоражение 1938 г) и е бил конструкция на Туполев (непосредствен отговорник е бил Петляков все пак). С петия двигател в корпуса той е намерил много елегантно решение на проблема с височинността на тогавашните двигатели - изпробвали са различни варианти на АМ 34 с различни компресори и карбуратори и по никакъв начин не успявали да получат задоволителни резултати на височини над 5000 м. Затова Туполев решева да сложи пети двигател в корпуса (М 100), който задвижва компресор и централно снабдява четирите АМ 34 ФРН със сгъстен вуздух.


        Що се отнася до ТБ 7 (Пе 8), ако и да е един вид наследник на АНТ 42 все пак има доста съществени разлики (най-вече в конструкцията на планера и двигателните гондоли) и може да се каже, че е различен самолет, изцяло конструкция на Петляков. Има автори които ги обозначават като ТБ 7 (АНТ 42) и ТБ 7 (Пе 8), аз препдочитам само АНТ 42 и Пе 8 - както казах има съществени разлики между тях.


        Иначе що се отнася до температурата в кабината - наистина е нормална, но все пак американските летци са били с отопляеми костюми и са дишали подгрят въздух, докато руските само са можели да мечтаят за това.

        Comment


          #19
          Това последното ме накара да се замисля, че след като Айрокобрите идват в СССр през войната, руснаците установяват, че самолетите имат....парно. Но това е отделна тема!
          То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

          Comment


            #20
            Така си е :tup:


            Обаче и руснаците имат по некоя и друга свежа идея - например Туполев като копира B 29 бая се е бил изприщил с имперските мерки и хич не е успявал да докара теглото на самолета. И му хрумва идеята да смени кислородните бутилки с един дюар за течен кислород и така спестява към 200 кила.

            Comment


              #21
              Руснаците имат доста хитроумни инженерни решения по техниката, но като цяло комфорта на екипажа, надежността, а да не говорим за ремонтопригодността, са под всякаква критика.
              scharfschutze ®
              _______________________________________
              Мощта на оръжието се умножава по разума на този, който го използва.

              Comment


                #22
                Ами moят отговор на въпроса, заложен в заглавието на темата, е категорично за превъзходство на американската стратегическа бомбардировъчна авиация над английската. Става въпрос не само като чисто техническа част, но и като нейното ефективно използване. Значи Б-17 и Б-24 се охраняват един път от техните бордови отбранителни точки с калибър .50, при английските е .30- РАЗЛИКАТА В МАСАТА НА КУРШУМА Е ПОЧТИ ДВОЙНА. Да не говорим за 'живучестта' на звездообразните двигатели при 17 и 24 в сравнение с редовите при Ланкастър- ите. Бойният опит е доказал, че двигателят с въздушно охлаждане е много по-способен да абсорбира противниково въздействие от редовия, най калкото защото при него отсъства най-уязвимата част на един ДВГ- водната охладителна система.
                Но не това е най-същесттвеното. След лятото на 1943, атаката на Швайнфурт, американците започват задължително да използват изтребителен ескорт на формациите си- П-38, П-47, П-51- все машини способни съвсем ефективно да съпровождат бомбардировачите по целия им обсег на действие и съвсем прилично да неутрализират германската съпротива, докато при англичаните подобни изтребители, с такъв радиус на действие няма- на Спитфайър ръчичките са му малко къси, Москит е префектен като радиус, но някак не може да бъде достатъчно маневрен за да се справя бъзо с едномотеорни ПВО защитници на Райха Ме-109 и ФВ-190.
                Освен това нека не забравяме и мащабите на английската и американска стратегическа авиация- Б-17 и 24 са призведени, по груб спомен 12000+19000 бройки, докато при Ланкастър цифрата май беше около 8000. Съответно, колкото по голяма, като брой машини, е дадена формация тя толкова по-добре, ефективно се самоохранява с бордовите си оръжия и ако за американците събират и по 1500-2000 бомбардировача накуп, англичаните не могат да се похвалят с такъв ресурс.И плюс това, именно ескорта е този, който се оказва, че прави 10% загуби при тежки бомбардировачи приемливо по-малки.
                GOTT MIT UNS!

                Comment


                  #23
                  П-38, П-47
                  Нито една от двете машини не може да съпровожда бомбардировачите по целия им път и да ги охранява ефективно(разбирай ако се налага да води МВБ с нападателите).

                  Като се споменават предимствата на британските бомбардировачи не зле да се има предвид, че при тях примерно отбранителното въоръжение доста често е концентрирано в носа и в опашката оставяйки големи непокрити области(включително класическата такава - отзад и отдолу) и дори наличното е с ограничени сектори за обстрел.
                  Като споменавате, че Ланкастър е способен да носи Гранд Слам, не е зле да споменете, че масовия Ланкастър не е способен да я носи(типовото му затоварване е 1х1810 и май към 18 250 кг бомби), заради невъзможността подобна бомба да се вкара в бомбения отсек и люка да се затвори нормално. Самолета способен да я носи(В I special) реално няма отбранително въоръжение.
                  Като давате предимствата на едните и другите обаче се концентрирате на бомби, картечници, двигатели и подобни и реално пропускате, че масовия Ланкастър е машина с доста прилично за времето си бордово навигационно и електронно оборудване, а американските бомбардировъчни прицели от онова време са си последна мода на техниката.
                  Предимството на Ланкастъра обаче си е и проблем - за да му инсталират бомбардировъчния радар му смъкват едната от отбранителните точки и германските нощни изтребители много бързо научават за тая работа(е те си имат кой да ги дебне, но това не означава, че не успяват да замъкнат някой и друг Ланкастър със себе си в небитието), а и голяма част от електронното му оборудване(особено навигационното) изисква наземна инфраструктура, каквато няма в Пасифика примерно
                  Кървава зора вестява страшен бой и кървав път, готови пак за нова слава Рилци в бой ще полeтят ! Пред стените Булаирски в неравна люта бран ние славно победихме в боя тебе, вража зган!Тежки гаубици тряскат крачи полкът Рилски твърд! Нас гранати хич не стряскат нас не плаши даже смърт.

                  Comment


                    #24
                    Именно затова говорех - Американските бомбери са много по-добре защитени от собствените си бордови отбранителни точки и, ако щеш - чисто конструктивно. При това с почти двоен калибър и много по-добър кръгов обсег на отбрана в сравнение с британските.
                    Що се отнася до 38 и 47 като ескорт, мисля че в никакъв случй не би трябвало да се подценяват - не всяка мисия е свърьана с бомбардировки именно и точно над Берлин, за да се използва максималния обсег на 17 и 24. Нека да не забравяме многото по-важни стратегически цели, преди да търсим показността и психическия тормож над столичаните на Германия (а и не само на нея). Все пак преди Мустанг да застане на точното си място американци са летели с четиримоторниците си, ескортирани , разбира се, но не винаги, и на други места из Европа, разбирай и Балканите.
                    GOTT MIT UNS!

                    Comment


                      #25
                      peterpetroff написа Виж мнение
                      Именно затова говорех - Американските бомбери са много по-добре защитени от собствените си бордови отбранителни точки и, ако щеш - чисто конструктивно. При това с почти двоен калибър и много по-добър кръгов обсег на отбрана в сравнение с британските.
                      Що се отнася до 38 и 47 като ескорт, мисля че в никакъв случй не би трябвало да се подценяват - не всяка мисия е свърьана с бомбардировки именно и точно над Берлин, за да се използва максималния обсег на 17 и 24. Нека да не забравяме многото по-важни стратегически цели, преди да търсим показността и психическия тормож над столичаните на Германия (а и не само на нея). Все пак преди Мустанг да застане на точното си място американци са летели с четиримоторниците си, ескортирани , разбира се, но не винаги, и на други места из Европа, разбирай и Балканите.
                      E не подценявам въобще ролята на Р-38J и Р-47 като ескорт но прави впечатление факта, че в момента в който се появяват масово Р-51В примерно, Тъндърболтите особено масово започват да се занимават с доста по-различни неща(благодарение на което А-10 преди да бъде прекръстен на "Брадавичест Глиган" се казва Тъндърболт II), а Лайтнингите постепено изчезват от европейския театър и заминават там където от тях има повече полза - в Пасифика. Пък и "тормоза над столичаните" далече не е единствената мисия изискваща ескорт с голям радиус. Подобно е и превръщането на заводите в Рур в кратери, подобно и ликвидирането на промишлени предприятия в Южна Германия и новозавладени територии от сорта на райхспротектората Бохемия-Моравия примерно.
                      Проблема на отбранителните точки е, че ако няма охрана дето да може да води маневрен бой и да държи настрани нападателите, някой обезателно ще го уцелят(отбранителните точки се управляват от хора, които си имат предел на скоростта на реакция) и ако не може да поддържа скоростта на останалите, в бомбър стрийма ще се получи дупка а повредената машина неминуемо ще попадне в категорията на любимите цели на ягтвафе.
                      A виж успехите на британците в нощните действия далече не се дължат само на Ланкастъра. Един типичен рейд на Bomber Command почти винаги включва комплекс от допълнителни мероприятия на едно поддържащо подразделение - Група 100. При това такива мероприятия обикновено се развиват по целия периметър на британското крайбрежие и включват от патрулиране на нощни изтребители покрай бомбардировачите и забиване на немските радари до симулиране на активност на места доста отдалечени от точката в която рейда нахлува на територията на Райха и до малки локални удари срещу обекти от германската инфраструктура за ПВО по пътя на рейда.
                      А виж през деня(американското време) тия действия обикновено са ограничени до по-малки Рамродчета(удар осъществяван примерно от 10-12 бомбардировача охранявани от 60-80 изтребителя с по-малък радиус -Спитфайър мк. V, мк. IX) целящи да увлекат силите на Ягтвафе встрани от основния удар или примерно удари осъществявани само от изтребители. Чак по-късно с масовата поява на Р-51, през деня се започва поддържането на изтребителни заслони на летищата на Ягтвафе.

                      Но това вече доста ни отклонява от обсъждането на бомбардировачите.
                      Кървава зора вестява страшен бой и кървав път, готови пак за нова слава Рилци в бой ще полeтят ! Пред стените Булаирски в неравна люта бран ние славно победихме в боя тебе, вража зган!Тежки гаубици тряскат крачи полкът Рилски твърд! Нас гранати хич не стряскат нас не плаши даже смърт.

                      Comment


                        #26
                        Да, вярно-относно ескорта, нашите "Месершмидт 109G" доста по-добре са се справяли с P-38, отколкото с Р-51 през 1943-44-та при боевете над България.

                        Comment


                          #27
                          Kramer написа Виж мнение
                          "Месершмидт 109G"
                          Това пък откъде се взе?
                          albireo написа
                          ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

                          Comment


                            #28
                            Kramer написа Виж мнение
                            Да, вярно-относно ескорта, нашите "Месершмидт 109G" доста по-добре са се справяли с P-38, отколкото с Р-51 през 1943-44-та при боевете над България.
                            Всъщност нашите 109 са се справяли доста зле с Р-38 предвид ситуацията(Лайтнинга няма достатъчно гориво за да се прибере след дълъг маневрен бой).
                            Кървава зора вестява страшен бой и кървав път, готови пак за нова слава Рилци в бой ще полeтят ! Пред стените Булаирски в неравна люта бран ние славно победихме в боя тебе, вража зган!Тежки гаубици тряскат крачи полкът Рилски твърд! Нас гранати хич не стряскат нас не плаши даже смърт.

                            Comment


                              #29
                              Е, така или иначе, по-лесно им е било срещу него, отколкото срещу Р-51, което едва ли е много изненадващо.

                              Comment


                                #30
                                gollum написа Виж мнение
                                Е, така или иначе, по-лесно им е било срещу него, отколкото срещу Р-51, което едва ли е много изненадващо.
                                Сигурно на индивидуалните пилоти им е било по-лесно(макар и да се съмнявам, най-малкото Лайтнинга е по-тежко въоръжен от ранните Р-51В), но реално поради калпавата поддръжка и изключително смотаното планиране на средно и високо ниво (за което липсват подготвени хора - началник щаба на ВНВВ е кавалерист по специалност), точно в момента в който Лайтнингите пазят бомбардировачите е изпуснат момента да се действа по-агресивно (над 100 Ме-109Е4 никакво участие не взимат в борбата с бомбардировачите) и да се пускат примерно Емилите и Девуатините да увличат охраната в бой и да отварят пътя на Густавите към бомбардировачите. Вместо да се случва това във всеки един момент има 35-50 боеготови изтребителя, които не могат да сколасат никъде и Лайтнингите реално успяват да опазят бомбардировачите, а на моменти и самите бомбардировачи успяват грозно да нажилят нападателите. Но това много ни отдалечава от темата
                                Кървава зора вестява страшен бой и кървав път, готови пак за нова слава Рилци в бой ще полeтят ! Пред стените Булаирски в неравна люта бран ние славно победихме в боя тебе, вража зган!Тежки гаубици тряскат крачи полкът Рилски твърд! Нас гранати хич не стряскат нас не плаши даже смърт.

                                Comment

                                Working...
                                X