Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Британските с-у Американските стратегически бомбардировачи

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Британските с-у Американските стратегически бомбардировачи

    Кои са по-добри? Англичаните бързо минават изцяло на нощно бомбардиране, докато американците карат през деня, за по-висока точност. Освен това американците залагат най-вече на бомбардировката на стратегически индустриални и инфраструктурни обекти, докато шефа на RAF Bomber Command, ген. Харис, вярва в терористичното бомбардиране на цивилното население с цел смазване морала му.

    Но въпросът ми е най-вече за техническа съпоставка между Б-17/Б-24 и "Ланкастър" и др. британски тежки бомбери.
    albireo написа
    ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

    #2
    Британските с-у Американските стратегически бомбардировачи

    Ами Шефе това е готина тема и докато си преглеждам каталозите за да изровя ТТД, предлагам малко снимки за радост на очите.


    Comment


      #3
      Картинки и аз имам. Преди 3-4 дни си взех книжка точно за терористичните бомбардировки и преди малко гледах и документален филм (не от "Дискавъри", от една наистина добра и сериозна поредица...) за последните, обаче нямам много за представянето на самите машини...
      albireo написа
      ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

      Comment


        #4
        Добре, в такъв случай ще пропусна историческата пледоария, ще спомена ТТД съвсем бегло и ще изложа какво аз знам по въпроса.
        За доктрината "Дуе" предполагам всички знаят. На тази основа се формира стратегическото командване на USAF. Разработена е плеяда стратегически бомбардировачи от които Б17Ф и по-късно Б17Г показват изключителна живучевост. Планираният заместник на Б17 е Б24 но се окзва че отстъпва на "Летящата крепост". "Освободителя" е пуснат все пак в масово производство за попълване на чудовищните загуби през 1943. Основното разделение на дневни бомбардировки за американците и нощни за англичаните официално се посочва това че англичаните слагат радари на своите самолети за по-прецизно бомбардиране, както и по слабото отбранително въоръжение на англичаните. А американците залагат на бомбовите килими.
        Ако питат мен англичаните имат навика да карат някой друг да им вади кестените от огъня, в случая американците. Но си е факт "слонската" устойчивост на поражение на Б17/24.
        Американците формират 8ма въздушна армия базирана на британските острови. И 15та въздушна армия базирана отначало в северна африка по късно в Италия. Създадена е и 12та въздушна армия но от къде оперира незнам.
        15та въздушна армия към 1.12.1943 има 931 боеготови аероплана и 3624 офицера , 16 875 сержанта и войника. Масов бомбардировач е Б17Г.

        Но постепенно загубите се попълва с Б 24. На 1.02.44 има на въоръжение
        6 групи с по 62 Б 24.


        На 1.12.44 15та армия има следния състав.
        - 3 изтребителни групи с П 38
        - 4 изтребителни групи с П 51
        - 6 бомбардировачни групи с Б 17Г
        - 15 бомбардировачни групи с Б 24
        - 1 фоторазузнавателна с Ф 38
        - 1 метео-разузнавателна ескадрила с П 38
        -1 Бомбардировъчна ескадрила за специални операции с Б 24

        Ето и един Ланкастър

        Comment


          #5
          Обещаните ТТД

          За Б17Г
          Двигатели - 4бр. R-1820-97 (9 цилиндрови радиални) 1200к.с.
          Маса празен 20 212 кг.
          Маса полетно тегло 32 659кг.
          Максимална скорост (за не повече от 10мин, защото иначе изразходва горивото) 486 км/ч
          Крайцерска скорост 290 км/ч.

          Бомбово натоварване 7983кг.
          Отбранително въоръжение 13бр. 12,7мм . Тегло на мунициите за картечниците 1100 кг.

          Боен радиус с пълно натоварване 2897км.


          Б 24 H/J
          Двигатели - 4бр. R-1830-65 (14 цилиндрови радиални двойна звезда) 1200к.с.
          Маса празен 16 556 кг.
          Маса полетно тегло 29 484кг.
          Максимална скорост 483км/ч
          Крайцерска скорост 340 - 370 км/ч

          Бомбово натоварване 5800кг.
          Отбранително въоръжение 10бр. 12,7мм картечници.

          Боен радиус с пълно натоварване 3380 км.

          AVRO Lancaster Mk ²²²
          Двигатели - 4бр. V образни Пакард-Мерлин 38 - 1640кс.
          Маса празен 16 783 кг.
          Маса полетно тегло 29 484кг.
          Максимална скорост 462км/ч
          Крайцерска скорост 390 - 400 км/ч

          Бомбово натоварване 5443кг.
          Отбранително въоръжение 7бр. 7,71мм картечници.

          Боен радиус с пълно натоварване 2784 км

          Handley Page Halifah B Mk 4

          Двигатели - 4бр. (14 цилиндрови радиални двойна звезда) Бристол-Херкулес 100 - 1675кс.
          Маса празен 17 690 кг.
          Маса полетно тегло 30 845кг.
          Максимална скорост 502км/ч
          Крайцерска скорост 440 - 470 км/ч

          Бомбово натоварване 6577кг.
          Отбранително въоръжение 9бр. 7,71мм картечници.

          Боен радиус с пълно натоварване 2028 км.

          Comment


            #6
            Ха! Какво излиза - британските са по-добри? По-бързи са и със сходен бомбен товар...

            Но пък отбранителното им въоръжение е слабо...
            albireo написа
            ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

            Comment


              #7
              "По-добри" е пресилено, американските бомбери както вече казах са с невероятна бойна устойчивост. За да бъде свален един Б 17Г (средно статистически) са били нужни боекомплектите на 3 Ме 109 с 20мм Мг 151/20. Затова и така екстрено въвеждат Фоке-Вулфа, въпреки проблеми те му с охлаждането на двигателя.
              Докато английските са били многооо слабички на поражение.

              Comment


                #8
                За голямата живучест говорят и нашите "орли", бранили София.
                Главно заради това, германците въвеждат подкрилните оръдия на Месершмитите.
                Появяват се вариантите
                Me-109G-6/R4 - с две подкрилни оръдия MK108.
                Me-109G-6/R6 - с подкрилни оръдия MG151/20.
                Me-109G-6/U5 - с 30mm моторно оръдие MK108 и подкрилни гондолни МК108.

                FW-190 се използват основно срещу бомбардировачите, докато по-леките и маневрени Ме-109 "работят" по прикриващите изтребители.

                FW-190A-8, въоръжен с 2 картечници MG131, две оръдия MG151/20 и две оръдия MK-108/30mm


                Сега да видим кой кого. :twisted:
                scharfschutze ®
                _______________________________________
                Мощта на оръжието се умножава по разума на този, който го използва.

                Comment


                  #9
                  30мм-то оръдие се дава да разрушава Б-17G с три попадения доколкото си спомням?
                  albireo написа
                  ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

                  Comment


                    #10
                    Originally posted by "Imperial Friedrich"

                    30мм-то оръдие се дава да разрушава Б-17G с три попадения доколкото си спомням?
                    Това се отнася за нормален изтрабител.

                    Мерсей е използвал средно по 4 снаряда за да свали противников изтребител с MG151/20.
                    scharfschutze ®
                    _______________________________________
                    Мощта на оръжието се умножава по разума на този, който го използва.

                    Comment


                      #11
                      имах предвид 30мм оръдие )) то е доста по-мощно от 20мм, принципно за изтребител е стигал по един снаряд от него (каквото и да казва "ИЛ-2" по въпроса )
                      albireo написа
                      ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

                      Comment


                        #12
                        По принцип - да, но съм гледал записи от фотокартечници, на които В-17 поема повече снаряди и продължава да лети. Доста здрави са били.
                        Що се отнася до играта Ил-2, там нещата са други, все пак това е игра, колкото и реалистична да са я направили.

                        А за английските... ето:

                        Този Бристол Бленхайм е цъфнал като майска роза. :twisted:
                        scharfschutze ®
                        _______________________________________
                        Мощта на оръжието се умножава по разума на този, който го използва.

                        Comment


                          #13
                          Колега ЗВЯР,


                          леко сте посбъркал крейсерската скорост на B17G - тя все пак е 326 км/ч. Иначе скороста с която тези самолети са летели във формация е била 160 мили/час (257 км/ч). А 486 км/ч е макс. скорост на B17F, при B17G тя е 462 км/ч и това се дължи на увеличената маса на самолета - близо 1 тон повече, отколкото B17F. Това води до снижаване на тавана и на далечината на полета, но параметрите остават все пак повече от задповолителни за европейския ТВД.


                          Иначе "Летящите крепости" стават такива едва от модификацията B17C нататък, първите два варианта са били доста посредтсвени машини. Имено на този вариант се появява бронята за пилота и защитените горивни резервоари, а 7,62 мм картечници са заменеие с 12,7 мм (5 на брой, оставена е една 7,62 мм преносима картечница). При B17D се поставя бронева защита и за другите членове на екипажа и най-важното конструкцията на крилото претърпява сериозни изменения (туке интересно да се отбележи, че в екипа участвал в проектирането на новото крило е бил и Асен Йорданов - по това време той е работел за Боинг, но в отдела за avionics - автопилот, картечни гнезда, навигационно оборудване и т.н. Всъщност в конструкцията на крилото не е имало нищо революционно, просто е били много добре пресметнато като съотношение тегло-якост-качество). При B17E е премахнат и последния недостатък на "Летящите крепости" - големия мъртъв ъгъл на бордовите картечници назад по курса. Просто е поставена опашна установка от 2 картечници M-2 Colt-Browning. Но самолета наистина заслужва името си с модификациите F и G - там всичко наистина е изпипано. Мощни двигатели с отлично работещи турбокомпресори, перфектно навигационно и прицелно оборудване, отлично защитно въоражение (13 картечници) и всичко това съчетано с отлична конструкция на планера и на опашното оперени, способна да понася тежки поражения - голямата издръжливост на самолета са дължала не толкова на неговото брониране (той е бил по-скоро леко брониран дори), а на неговата конструкция - например двигателите не са били защитени с броня, но пък за сметка на това са били феноменално надеждни - има случай на самолет за върнал се в базата си (214 sqdn, Скълторп), на който на 3 от двигателите четири от цилиндрите (от 9 общо) са били простреляни, като и четирите двигателя продължавали да работят.


                          ..................................

                          Comment


                            #14
                            А! И все забравям главната ми забележка - все пак обсъжданите тук самолети не са стратегически бомбандировачи. По-скоро са далечни тежки бомбандировачи.


                            Все пак за да си додем на темата можем да разширим обсъжданите самолети с B29 с Avro Lincoln, въпреки, че много трудно може да се направи сравнение между тях.


                            Изобщо що се касае до истинските стратегически бомбери, съмнявам се, че не само англичаните, ами който и да било е имал нещо, което дори да се доближава до B 29.

                            Comment


                              #15
                              Та аз все пак ще продължа с далечните тежки бомбери - мисля, че спокойно можем да ги наречем клас "летяща крепсот".


                              Безспорно английския отговор на B17 е бил Аvro Lancaster - най-добрия английски тежък бомбардировач. Някои автори дори твърдят, че това е бил най-добрия тежък бомбардировач за ВСВ и донякъде имат право - ранните варианти на Ланкастър са били по-добре въоражени (8 картечници 7,7 мм, 4 от които в опашката) и защитени от машината на Боинг, а пък по скорост, бомбов товар и радиус са я превъзхождали значително. По бомбов товар Боинг-а така и не успява да достигне Авро-то - Lancaster Mk X е бил единствения самолет способен да носи 10-тонната бомба Grand Slam. Но развитието на B 17 бързо е елиминирало неговите недостатъци и той безспорно и без конкуренция е станал най-добрата "летяща крепост" за ВСВ. Освен това към качествата на американския самолет могат да се добавят множество глезотии, целящи да подобрят комфорта на екипажа - отопляеми костюми за стрелците, наличието на специален бустер на щурвала, улесняващ управлението на тежко натоварената "летяща крепост" в доста плътни формации, изключително опростеното обслужване на навигационното оборудване, кислородно оборудване за целия екипаж и прочее. Изобщо американците в това отношение (комфорт за екипажа)задминават и немците.

                              Comment

                              Working...
                              X