ru55, съгласен съм с теб. Причината минометът да се ползва с такава слава сред пехотинците е сравнително проста: това оръжие е леко и удобно, а поради тази причина е достъпно на най-ниско ниво. В моя период пехотният взвод често може да разполага с 1-2 х 50+ мм миномета, а ротата покрай това и с 2-3 х 80+ мм миномета. Вярно е, това са леки артилерийски системи и мините им също са леки (800-900 грама за взводните и до 3,5-4 кг за ротните миномети). Обсегът е незначителен на пръв поглед (за леките 50+ мм миномети е между 100 и 600-800 метра, а за "ротните" 80+ мм е до 2 800 - 3 000 метра). Но повече не е и нужно на това ниво - в крайна сметка, в пехотните боеве на ВСВ "досегаемостта" на едно отделение или рота не е голяма.
За сметка на това, скорострелността може да достигне до 20 и повече изстрела в минута. Т.е. буквално за няколко минути (за колкото ще стигне боекомплекта) едно съвсем малко пехотно подразделение може да засипе друго с достатъчно точен и масиран огън, който е опасен както за открито разположена или движеща се пехота, така и за пехота в окопи (заради траекторията на мините).
Естествено, че батарея гаубици има много по-голяма разрушителна мощ, но същевременно тази батарея е далеч и нагоре (някъде в дивизионния артилерийски полк и до нея може да се достигне вероятно през поне две до три нива (през щаба на пехотния батальон, през щаб на пехотния полк та до артилерийския полк). Може и по-кратко, но не много по-кратко, ако дадена рота или дивизион е временно подчинен директно на пехотния полк. Но и в този случай на командира на взвода или ротата ще му е "далеч" и неудобно да ползва тази артилерия, а намесата й може да се очаква след не съвсем определено време. И това при установени позиции. А когато дивизията е в движение, особено при срещно сражение, нещата са още по-неясни.
Докато минометите са тук, под ръка, командирът на взвода или ротата има директен контрол върху употребата им. Това ги прави толкова важни и толкова опасни.
А за останалите задачи може да се изхаби време да се извика огнева мисия от дивизионната артилерия или по-често да се прибегне до полковите огневи средства (които са пак малко по-близо и достатъчно мощни в много случаи).
Впрочем, в хода на ВСВ в много от пехотните батальони се появява още по-мощно средство (понякога е концентрирано на полково ниво) - 120 мм миномети. А то вече може да се справи с много разнообразни задачи и на моменти да замества пълноценно дивизионната артилерия.
Но всичко това може би ще е по-добре да се разгледа в отделна тема, посветена на пехотната артилерия.
Между другото, поне немския опит от пехотни сражения (ВСВ),аз който съм чел, поставя особено внимание върху минометите. Общо взето, изводите бяха, че основно значение за ефективността на ниво взвод/рота та до батальон, има не толкова количеството стрелци, колкото броя миномети и картечници (т.е. ако намалиш личния състав, но заедно с това увеличиш минометите и картечниците (т.е. броят хора, които не са стрелци, а обслужват поддържащи оръжия), възможностите на подразделението значително се повишават, за сметка на ситуация, при която повишаваш броя стрелци без да променяш поддържащите оръжия, като същевременно пада уязвимостта му).
Моят извод е, че минометите постепенно заемат изцяло нишата на пехотната артилерия (артилерия за непосредствена поддръжка на пехотата), докато гаубиците постепенно "изземват" функциите на останалите типове дивизионна и корпусна артилерия, т.е. стават по-далекобойни. Така че няма как едните да изместят другите, те си преразпределят функциите. Но няма как минометите да станат достатъчно далекобойни, за да изместят гаубиците като дивизионна артилерия, без да станат непрактично тежки, което ще обезсмисли употребата им като полкова и батальонна артилерия.
Не съм кой знае колко наясно как стоят нещата с минометите и пехотната артилерия в наши дни. Доколкото съм чел, леките миномети напълно изчезват, заместени от автоматични гранатохвъргачки - значително повишаване на скорострелността, за сметка на двойно понижаване в мощта на боеприпаса и възможност за водене на директен обстрел, а мортирките за мятане на гранати (използват се като наставка на пушки) се заместват от подстволни гранатомети). Но средните миномети (80+ мм) и тежките (120+ мм) си остават на въоръжение.
ПП Ще взема да отделя постовете за мортирите и минометите в отделна тема, какво ще кажете?
За сметка на това, скорострелността може да достигне до 20 и повече изстрела в минута. Т.е. буквално за няколко минути (за колкото ще стигне боекомплекта) едно съвсем малко пехотно подразделение може да засипе друго с достатъчно точен и масиран огън, който е опасен както за открито разположена или движеща се пехота, така и за пехота в окопи (заради траекторията на мините).
Естествено, че батарея гаубици има много по-голяма разрушителна мощ, но същевременно тази батарея е далеч и нагоре (някъде в дивизионния артилерийски полк и до нея може да се достигне вероятно през поне две до три нива (през щаба на пехотния батальон, през щаб на пехотния полк та до артилерийския полк). Може и по-кратко, но не много по-кратко, ако дадена рота или дивизион е временно подчинен директно на пехотния полк. Но и в този случай на командира на взвода или ротата ще му е "далеч" и неудобно да ползва тази артилерия, а намесата й може да се очаква след не съвсем определено време. И това при установени позиции. А когато дивизията е в движение, особено при срещно сражение, нещата са още по-неясни.
Докато минометите са тук, под ръка, командирът на взвода или ротата има директен контрол върху употребата им. Това ги прави толкова важни и толкова опасни.
А за останалите задачи може да се изхаби време да се извика огнева мисия от дивизионната артилерия или по-често да се прибегне до полковите огневи средства (които са пак малко по-близо и достатъчно мощни в много случаи).
Впрочем, в хода на ВСВ в много от пехотните батальони се появява още по-мощно средство (понякога е концентрирано на полково ниво) - 120 мм миномети. А то вече може да се справи с много разнообразни задачи и на моменти да замества пълноценно дивизионната артилерия.
Но всичко това може би ще е по-добре да се разгледа в отделна тема, посветена на пехотната артилерия.
Между другото, поне немския опит от пехотни сражения (ВСВ),аз който съм чел, поставя особено внимание върху минометите. Общо взето, изводите бяха, че основно значение за ефективността на ниво взвод/рота та до батальон, има не толкова количеството стрелци, колкото броя миномети и картечници (т.е. ако намалиш личния състав, но заедно с това увеличиш минометите и картечниците (т.е. броят хора, които не са стрелци, а обслужват поддържащи оръжия), възможностите на подразделението значително се повишават, за сметка на ситуация, при която повишаваш броя стрелци без да променяш поддържащите оръжия, като същевременно пада уязвимостта му).
Моят извод е, че минометите постепенно заемат изцяло нишата на пехотната артилерия (артилерия за непосредствена поддръжка на пехотата), докато гаубиците постепенно "изземват" функциите на останалите типове дивизионна и корпусна артилерия, т.е. стават по-далекобойни. Така че няма как едните да изместят другите, те си преразпределят функциите. Но няма как минометите да станат достатъчно далекобойни, за да изместят гаубиците като дивизионна артилерия, без да станат непрактично тежки, което ще обезсмисли употребата им като полкова и батальонна артилерия.
Не съм кой знае колко наясно как стоят нещата с минометите и пехотната артилерия в наши дни. Доколкото съм чел, леките миномети напълно изчезват, заместени от автоматични гранатохвъргачки - значително повишаване на скорострелността, за сметка на двойно понижаване в мощта на боеприпаса и възможност за водене на директен обстрел, а мортирките за мятане на гранати (използват се като наставка на пушки) се заместват от подстволни гранатомети). Но средните миномети (80+ мм) и тежките (120+ мм) си остават на въоръжение.
ПП Ще взема да отделя постовете за мортирите и минометите в отделна тема, какво ще кажете?
Comment