Какво е гаубица и всякакви други гаубични въпроси ;)

[gollum]

ru55, съгласен съм с теб. Причината минометът да се ползва с такава слава сред пехотинците е сравнително проста: това оръжие е леко и удобно, а поради тази причина е достъпно на най-ниско ниво. В моя период пехотният взвод често може да разполага с 1-2 х 50+ мм миномета, а ротата покрай това и с 2-3 х 80+ мм миномета. Вярно е, това са леки артилерийски системи и мините им също са леки (800-900 грама за взводните и до 3,5-4 кг за ротните миномети). Обсегът е незначителен на пръв поглед (за леките 50+ мм миномети е между 100 и 600-800 метра, а за "ротните" 80+ мм е до 2 800 - 3 000 метра). Но повече не е и нужно на това ниво - в крайна сметка, в пехотните боеве на ВСВ "досегаемостта" на едно отделение или рота не е голяма.
За сметка на това, скорострелността може да достигне до 20 и повече изстрела в минута. Т.е. буквално за няколко минути (за колкото ще стигне боекомплекта) едно съвсем малко пехотно подразделение може да засипе друго с достатъчно точен и масиран огън, който е опасен както за открито разположена или движеща се пехота, така и за пехота в окопи (заради траекторията на мините).
Естествено, че батарея гаубици има много по-голяма разрушителна мощ, но същевременно тази батарея е далеч и нагоре (някъде в дивизионния артилерийски полк и до нея може да се достигне вероятно през поне две до три нива (през щаба на пехотния батальон, през щаб на пехотния полк та до артилерийския полк). Може и по-кратко, но не много по-кратко, ако дадена рота или дивизион е временно подчинен директно на пехотния полк. Но и в този случай на командира на взвода или ротата ще му е "далеч" и неудобно да ползва тази артилерия, а намесата й може да се очаква след не съвсем определено време. И това при установени позиции. А когато дивизията е в движение, особено при срещно сражение, нещата са още по-неясни.
Докато минометите са тук, под ръка, командирът на взвода или ротата има директен контрол върху употребата им. Това ги прави толкова важни и толкова опасни.
А за останалите задачи може да се изхаби време да се извика огнева мисия от дивизионната артилерия или по-често да се прибегне до полковите огневи средства (които са пак малко по-близо и достатъчно мощни в много случаи).
Впрочем, в хода на ВСВ в много от пехотните батальони се появява още по-мощно средство (понякога е концентрирано на полково ниво) - 120 мм миномети. А то вече може да се справи с много разнообразни задачи и на моменти да замества пълноценно дивизионната артилерия.
Но всичко това може би ще е по-добре да се разгледа в отделна тема, посветена на пехотната артилерия.
Между другото, поне немския опит от пехотни сражения (ВСВ),аз който съм чел, поставя особено внимание върху минометите. Общо взето, изводите бяха, че основно значение за ефективността на ниво взвод/рота та до батальон, има не толкова количеството стрелци, колкото броя миномети и картечници (т.е. ако намалиш личния състав, но заедно с това увеличиш минометите и картечниците (т.е. броят хора, които не са стрелци, а обслужват поддържащи оръжия), възможностите на подразделението значително се повишават, за сметка на ситуация, при която повишаваш броя стрелци без да променяш поддържащите оръжия, като същевременно пада уязвимостта му).
Моят извод е, че минометите постепенно заемат изцяло нишата на пехотната артилерия (артилерия за непосредствена поддръжка на пехотата), докато гаубиците постепенно "изземват" функциите на останалите типове дивизионна и корпусна артилерия, т.е. стават по-далекобойни. Така че няма как едните да изместят другите, те си преразпределят функциите. Но няма как минометите да станат достатъчно далекобойни, за да изместят гаубиците като дивизионна артилерия, без да станат непрактично тежки, което ще обезсмисли употребата им като полкова и батальонна артилерия.

Не съм кой знае колко наясно как стоят нещата с минометите и пехотната артилерия в наши дни. Доколкото съм чел, леките миномети напълно изчезват, заместени от автоматични гранатохвъргачки - значително повишаване на скорострелността, за сметка на двойно понижаване в мощта на боеприпаса и възможност за водене на директен обстрел, а мортирките за мятане на гранати (използват се като наставка на пушки) се заместват от подстволни гранатомети). Но средните миномети (80+ мм) и тежките (120+ мм) си остават на въоръжение.

ПП Ще взема да отделя постовете за мортирите и минометите в отделна тема, какво ще кажете?

[Ламя]

Колега, не е точно така за боеприпасите.
Още 70-те години имаше и дистанционни взриватели и фугасни за мините. Вярно, че само за 120 мм, но ги имаше. Не са били само с контактни като малките.
Ако иска авторът на темата да пусне друга за МХ-то.

[gollum]

За ефективността на миномети / гаубици можем да направим едно съвсем просто сравнение (разбира се, като помним, че гаубиците значително превишават по ефективен обсег всеки миномет, а следователно и по кръга от задачи, които могат да решават; също така, значение има и мощността на единичния боеприпас за разрушаване на укрития или укрепения). За основа на сравнението бих взел една лека гаубица плюс разчет срещу две батальонни минохвъргачки (80+ мм) плюс разчета им. Разбира се, цялото сравнение е съвсем условно, но все пак дава някаква представа за нещата.
Т.е., от една страна имаме:

1) 1 х 81 мм миномет (за основа взимам сащианските М1): ~62 кг маса на миномета, средна скорострелност 18 изстрела в минута (максималната скорострелност е 36). Обсегът е между 200 и 3000 метра. Стандартната лека ОФ мина е с маса 3,11 кг (радиус на поражение 23 метра).
За минута интензивен обстрел минометът може да изстреля без проблем 30 мини по целта си или да я засипе с 93,3 кг боеприпаси. Средната скорострелност ще е 18 изстрела, т.е. 56 кг.

2) 1 х 25 панудова гаубица (около 88 мм) плюс разчета й: маса 1 633 кг, максимален обсег 12 253 м. Разчет - 6 души. Скорострелност - 6-8 изстрела в минута максимум (стандартна 3-4), масата на снаряда е ~ 11,5 кг.
За една минута тази гаубица може да изстреля по целта си максимум 92 кг боеприпаси. Средната скорострелност, обаче, е 4 изстрела, т.е. 46 кг.

Т.е., вижда се, че един 81 мм миномет може да бъде също толкова или дори по-опасен от скорострелна лека гаубица, при положение, че е едва 10% от масата й, т.е. е много по-маневрен и евтин. Но заедно с това, той има едва 1/3 до 1/4 от обсега й, което обяснява разликата във функциите.

Разбира се, това сравнение може да се разшири и да се използва стандартна лека (105 мм) или средна (122 мм) гаубица, но тогава срещу нея бих поставил по-скоро батарея 50 мм миномети (6) или 3 х 82 мм.

Да вземем за пример няколко съветски миномета и гаубици, намирали се на въоръжение към ВСВ:

1.1 50 мм ротен миномет образец 41 г., разчет 2 души, обсег 800 метра, масата е 12 кг, а минутният залп при максимална скорострелност - ~26 кг.
1.2 82 мм батальонен м-т образец 1941 г., разчет 4 души, обсег 3 000 метра, масата вече е около 60 килограма, а минутният залп при максимална скорострелност е 90 кг.
1.3 120 мм полкови миномет, образец 1938 г., разчет 6 души, обсег 5 700 метра, маса 285 кг, минутен залп при максимална скорострелност - 238 кг.

2.1 122 мм дивизионна гаубица М-30, 2 450 кг бойна маса, 8 човека разчет, 11 800 м обсег, минутен залп при максимална скорострелност 130 кг.
2.2 152 мм дивизионна гаубица М-10, 4 150 кг бойна маса, 10 човека разчет, 12 400 м обсег, минутен залп при максимална скорострелност 160 кг.

Като се има предвид, че за точно сравнение трябва да приравним по-скоро 4 ротни или 2 батальонни или 1 полкови миномета към една гаубица, то за ротните излиза 104 кг, за батальонните 180 кг, полковия си остава на 238 кг. Както лесно се забелязва:

- батарея ротни миномети (50 мм) има двойно 80% огнева мощ от средната гаубица и 65% от тежка гаубица, като е под 0,5% от тяхната маса. За сметка на това, обсегът му е 7% от средната гаубица и 6% от този на тежката гаубица. Но единичният боеприпас има маса едва 4% от този на средна гаубица и 2% от този на тежка.

- два батальонни миномета (82 мм) превъзхождат огневата мощ на средна гаубица с 38% и с 12% превъзхождат тежка гаубица, при под 2% от масата им. За сметка на това, обсегът му е 25% от средната гаубица и 23% от този на тежката гаубица. Но единичният боеприпас има маса едва 17% от този на средна гаубица и 9% от този на тежка.

- полковия миномет 120 мм има двойно по-голяма огнева мощ от средната гаубица и с 33% превъзхожда 152 мм гаубица, като има 12% от масата на средната гаубица и 7% от тази на тежката. За сметка на това, обсегът му е около 40-50% от техния. Но единичният боеприпас има маса едва 73% от този на средна гаубица и 38% от този на тежка.

Едва ли има нужда от повече сравнения, нещата се виждат и от тези достатъчно ясно. Естествено, не е зле да помним, че боекомплектът, който пехотният минометен разчет може да носи със себе си, няма да стигне и за една минута интензивна стрелба. Гаубицата и разчета й са снабдени с транспортни средства и могат да пренасят достатъчно боеприпаси за поне 10-15 минути интензивна стрелба. Т.е. при интензивна престрелка гаубицата бързо ще надхвърли възможностите на минометните разчети в нормалния случай (поне на ротната и батальонната минохвъргачка (които реално са по-скоро взводна и ротна ), защото 120 мм миномет и разчета му най-често разполагат с някакви транспортни средства). Така че истински ефективни минометите стават, когато действат от подготвена позиция, където може да има натрупан достатъчен запас мини или когато са моторизирани или самоходни, така че могат да се носят достатъчно боеприпаси за малко по-продължителен обстрел.

Между другото, още през ВСВ има различни взриватели за минометните мини (над 80+ мм). Контактни, времеви, с фиксирано закъснение (за проникване в укрития) и прочее. Така че мината може да се нагласи, така че да се взриви във въздуха на определено разстояние. Друг плюс поне до средата на 40-те години е, че за разлика от оръдията минометите почти не се поддават на засичане и на контрабатарейна борба. Специално за тази цел САЩ разработват към края на ВСВ радари, но те така и не стават достатъчно ефективни до края на войната. Естествено, след това нещата се променят, но като цяло минометите си остават ефективно, евтино, леко и скорострелно средство за непосредствена поддръжка на пехотата. И най-важното - достъпно.

Попаднах на една хубава статия (на руски език) с бърза класификация на типовете мортири и миномети - връзка към нея.

[полковник]

Съгласен съм с написаното ,но има едно но,първо пълненето е разделно по простата причина ,че има различни по предназначение снаряди-осколочно-фугасни,бронебойни ,подкалибрени ,комулативни ,активно-реактивни,агитационни,тип"стършел"ядрен боеприпас и т.н.,а само Д-20 има пет положения за стрелба с различнви боеприпаси и ако за всичките се произведе унитарен боеприпас колко ли автомобила ще трябва да има в батареята, дивизиона,полка бригадата,дивизията ,корпуса,армията и фронта за да бъдът подвозени на грунд . Когато се говори за точност при добър специалист, с отчитани на всички грешки,износвания,атмосверни влияния номер на заряда разстояние на стрелба,превишение и така на татък снарядя пада там където трябва .Реактивните системи стрелят на площ.С гилза стреля и 160 мм минохвъргачка ,като допълнителните заряди се връзват на стабилизатора и тя се пълни отзад.Тялото и има две положения на отваряни.240мм минохвъргачка има специален боеприпас с топлинна глава за борба с бронирани цели, притежава и ядрен боеприпас.

[gollum]

Да, това също е допълнителна причина за разделното пълнене. Макар че, все пак, множество типове боеприпаси (поне 5-6 до десетина) има и за леката и средната полева / танкова артилерия през първата половина на ХХ век (просто не знам как е след това, та поради тази причина уточнявам), а тя въпреки това основно използва унитарни боеприпаси на някаква база (разход и разпределение по типове). Така че тази причина няма да е сред основните (тежест, габарити, възможност за промяна на заряда и прочее).

За тежките минометни системи (160 мм и нагоре) - задното зареждане е неизбежност, защото стволовете са твърде дълги (три метра и нагоре) и просто няма как да се зареждат от дулото (никой не е чак толкова висок, да не говорим за масата на мината (40 килограма и нагоре). Но при тези системи се губят главните предимства на минометите като система - високата скорострелност (да речем, 160 мм съветски миномет от ВСВ има скорострелност 3 изстрела в минута - т.е. горе-долу подобна на 152 мм гаубица). Разбира се, остава донякъде предимството по отношение на масата (три-четири пъти по-лека система от съответната гаубична), но това е заплатено с обсег от една трета до половината на гаубица със сходен по възможности боеприпас.
Така че по отношение на "полевите задачи" (разрушаване на сериозни полеви защитни съоръжения, поразяване на скупчвания на жива сила) тежките минометни системи дават добра и полезна алтернатива на гаубичната (дивизионна) артилерия - по-лека и маневрена система, имаща същите възможности в рамките на нужния обсег (4-6 км). Обаче няма как да измести гаубичната от специфичните й задачи, които изискват по-голям обсег (8-15 км).

[кало]

Малко екшън й липсва на темата:

http://www.youtube.com/watch?v=woVeO6XRBEY

[Kramer]

Верно че екшън бе, Кало, вярно че си "чупят" краката, ма как и да го смята човек - 2 изстрела в минута, дето турците викат "бир саат -бир гюле", тия системи повече от 2-3 както и пише по книгите не могат да дадат.

[DDD]

.................................................. ..
Така че по отношение на "полевите задачи" (разрушаване на сериозни полеви защитни съоръжения, поразяване на скупчвания на жива сила) тежките минометни системи дават добра и полезна алтернатива на гаубичната (дивизионна) артилерия - по-лека и маневрена система, имаща същите възможности в рамките на нужния обсег (4-6 км). Обаче няма как да измести гаубичната от специфичните й задачи, които изискват по-голям обсег (8-15 км).

Не мисля, че тежките минометни системи (ако под тежки се разбира 160 мм и нагоре) са изобщо алтернатива на гаубичната артилерия. На практика тези системи са изхвърлени от употреба; Най големия калибър миномет в американската армия е 107 мм; в руската федерация 120 мм 2С12 «Сани»;
След втората световна война нито една страна освен СССР не е произвеждала минохвъргачка с калибър по-голям от 120 мм.
Руснаците имат останали на въоръжение от времето СССР 240 мм миномети Тюльпан (неимеющий аналог в мире) Но докога ли ще ги държат; При СССР един Тюльпан е струвал приблизително колкото 7 гаубици калибър 152мм; Мината му с тегло 130 кг носи едва 31,9 кг взривно вещество и отстъпва по мощност на обикновена 50 килограмова авиационна бомба;

[gollum]

DDD, прочети внимателно какво пиша - става въпрос за пехотната артилерия и за периода, който мен ме интересува (първата половина на ХХ век).
През ПСВ тя е съставена основно от скорострелни оръдия среден калибър с прав изстрел (предимно 57 мм). След това постепенно се преминава към "скъсени и олекотени" гаубици, които имат достатъчен обсег за нуждите на батальонната и полковата артилерия (4-6 км) и достатъчно тежък боеприпас, за да се справят с основните задачи, стоящи пред нея (60-80+мм, немците дори стигат до включването на 150 мм системи).
Към началото на ВСВ вече има добра алтернатива - това са минометите. Както описах по-долу в темата, те могат да имат и по-голяма огнева мощ, при много по-малка маса на самата система, но разпространените тогава системи са със сравнително малък калибър, т.е. не могат да решават част от задачите (разрушаване на тежки укрепления от полеви тип).
Тогава се очаква от пехотната артилерия да има и някаква ефективност в противотанковата отбрана, област, в която минометите са съвсем неефективни (но и пехотните гаубици не се представят чак толкова по-добре). Постепенно се осъзнава, че минометите могат почти напълно да заменят останалите типове пехотна артилерия, защото при многократно по-ниска маса и габарити (това ги прави много мобилни, маневрени и достатъчно добре защитени), те имат много по-добра огнева производителност. Съответно, доколкото въобще остават на въоръжение, пехотните оръдия се специализират в директния огън, а основата на пехотната артилерия стават минометите.
Тогава са развити и някои тежки системи (споменах немски и съветски, но има и други), които дават допълнителни възможности - разрушаване на тежки укрепления, за сметка на много по-тежък снаряд. естествено, това води и до много по-висока маса и намалена скорострелност, защото е трябва да се реализират със зареждане по-скоро като на стандартните оръдия (или пък да ги направят като надкалибрените бомбомети от ПСВ, но това не е добро решение, защото означава много малък обсег).
Този тип системи имат боеприпас, по мощност сравним със средните и дори тежките гаубични системи (122мм - 150 мм, че в някои случаи и по-тежки), т.е. може да решава същите задачи. Заедно с това, при сходна скорострелност тези миномети все пак са с 30-50% по-леки, т.е. по-маневрени. Това е "платено" с две особености - не може да се води директен огън (от малко значение) и малък обсег (до 6 000 метра), т.е. поне наполовината на този на съответните гаубични системи.
Точно тук е разковничето - тежките миномети не могат да заменят гаубиците в дивизионната артилерия защото не им достига обсег. Но те са в състояние да придадат на полковата артилерия "гаубична мощ" на по-ниска цена и точно в този смисъл са добра алтернатива на привличането на дивизионната артилерия за такъв род задачи. Особено това важи за РККА, където с голям успех използват 160 мм миномети (разбира се ,не като ги придават на всеки пехотен полк, а като ги организират в отделни минометни полкове, които се използват за усилване на важни направления). В тези случаи малкия обсег не играе голяма роля, докато значително повишената маневреност, за сметка на много по-ниската маса на артилерийската система, е от голямо значение. Особено за мобилните съединения и обединения.
Да се самоцитирам:

Обаче няма как да измести гаубичната от специфичните й задачи, които изискват по-голям обсег (8-15 км).

Т.е. тежките миномети са алтернатива на гаубиците през ВСВ (както показах), но само в специфични случаи, когато е нужна голяма мощност на отделния боеприпас, но не е толкова важен големия обсег. Особено пир държави, които не разполагат с достатъчно добри скоростни влекачи, а при това, гаубичните им системи са тежички (СССР през ВСВ е добър пример). Т.е. специфичен случай. Но не могат да заменят дивизионните гаубици в друга част от спектъра на техните задачи, така че не се и получава изместване (за разлика от изместването на пехотната артилерия,където минометите почти напълно заместват другите типове оръдия).

Доколкото съм запознат, след ВСВ отпада необходимостта от подобно нещо. Първо, всички страни имат на разположение достатъчно добри и мощни влекачи, така че тежестта на артилерийската система не е от чак такова значение. Особено с оглед на моторизацията на почти цялата пехота. Второ, самите гаубични системи се олекотяват, при това, при повишаване на ефективния обсег. Няма и някакво решаващо тотално военно напрежение, което да изисква по-евтини масови системи. Накрая, за част от задачите много се разчита на тактическо атомно оръжие, което също е фактор, когато става въпрос за огнева мощ.
Не е чудно, че е възможно да не се разработват кой знае какви тежки миномети.

При СССР един Тюльпан е струвал приблизително колкото 7 гаубици калибър 152мм; Мината му с тегло 130 кг носи едва 31,9 кг взривно вещество и отстъпва по мощност на обикновена 50 килограмова авиационна бомба;

Едва ли има смисъл да сравняваш който и да е артилерийски боеприпас с която и да е авиационна бомба. или ако го правиш, то включвай още два фактора - цената плюс тази на носещата система, с добавени експлоатационните разходи за доставянето на определно количество боеприпаси до целта. Ако гледаш то тази гледна точка, авиацията неизменно е по-скъпа алтернатива на артилерията (която и да е), особено пък съвременната авиация. Но има предимството на големия обсег, което означава, че тя не е точно алтернатива (появата на авиацията не е довела до изчезването на артилерията), а друга възможност със свои, специфични задачи. Ако е за въпрос, всяка фугасна или осколъчно-фугасна авиационна бомба има много по-добре съотношение взривно вещество към корпус от който и да е артилерийски снаряд от същия тип, защото последният е подложен на много по-големи натоварвания (като тези при миномета са по-малки от съответните при гаубицата, т.е. снарядът може да има по-добро съотношение). От друга страна, взривното вещество само по себе си не е главно, ако търсиш повече поразяващия фактор на шрапнелите, отколкото разрушението от силата на взривната вълна. Т.е. зависи и от типа боеприпас.
А боеприпасът трябва да го сравняваш с този на същите гаубици, примерно. 152 мм стандартни гаубични гранати (запознат съм с тези от ВСВ) тежат обикновено около 41 килограма при 6-7 килограма взривно вещество. Т.е. това "едва" е всъщност 4,6 пъти повече, отколкото в една 152 мм гаубична граната от ВСВ (може би съвременните са по-мощни, не зная), а самият боеприпас е малко повече от три пъти по-тежък. Т.е. този боеприпас очевидно ще може да решава някакви специфични задачи, които не са достъпни за 152 мм гаубици, но е също толкова ясно, че 240 мм миномет (нито пък 160 мм) няма да заменят съответните гаубични системи като дивизионна артилерия. Различни възможности, различна сфера на употреба.
И, естествено, 130 килограмов снаряд въобще не отстъпва по-мощност на една 50 килограмова авиационна бомба, а я превъзхожда значително, т.е. може да разруши укрепления, на които тя няма да направи никакво впечатление, да не говорим, че и ще разпръсне доста повече и по-тежки шрапнели, вероятно на по-голям обсег, отколкото същата тази бомба. Но това не би имало особено значение, ако го сравняваш с батарея 152 мм гаубици, защото те ще имат по-добро покритие и по-висока скорострелност.

Между другото, руснаците не са единствени в периода след ВСВ. Оказа се, че и израелците са намирали смисъл в подобни оръжия и са разработили и произвеждали 160 мм миномети. А 240 мм "Лале" е толкова скъпо, защото е самоходна машина. Същият миномет в лафетен вариант би бил значително по-евтин (и непрактичен, разбира се). По-скоро следва да го сравняваш като стойност със самоходните версии на 152 мм гаубици . Иначе съм съгласен, че общо взето няма смисъл от по-тежки миномети от 120 мм в днешно време. Но така или иначе, нека тази тема да е за гаубиците (ще копирам постовете за минометите в другата тема като намеря свободно време).