Какво е гаубица и всякакви други гаубични въпроси ;)

[paranoid_android]

Имам въпрос относно гаубиците.Трябва ли да се вади гилза след стрелба ,защото на видеата които гледах в интернет за гаубици на едно място вадят гилза, на друго не.Освен това може ли някой да ми посочи литература по темата.

[gollum]

Зависи от модела и периода. Ако говорим за гаубиците от индустриалната епоха - по-рано с това понятие се назовават друг тип оръдия, - то те винаги се зареждат разделно (т.е. бойната част, метателния заряд и въэзпламенителят се зареждат отделно в камерата на оръдието) и има възможност да се използват няколко различни метателни заряда (т.е. огънят може да се насочва не само чрез положението на ствола на оръдието, но и чрез мощността на метателния заряд, което позволява много добра маневреност на огъня).
Във връзка с въпроса ти е съществен начинът на зареждане на метателния заряд. Общо взето, при английските и сащианските гаубици (поне до края на ВСВ) не се използва гилза, степените на метателния заряд са в торби от специален, лесно изгарящ и поне донякъде устойчив на климата материал. Този материал би трябвало напълно или почти да изгори при изстрелването на снаряда, така че няма какво да се вади от затвора след изстрела. Но е необходимо поне в някаква степен стените на камерата да се почистят. Те. в твоа отношение принципът е като при тежките морски оръдия.
В другите армии държави пак за същия период се ползват метални гилзи, в които се слага метателния заряд в нужното количество (отделните степени пак са в торби от подходящ материал). След изстрела гилзата се извлича от затвора, преди да се зареди следващия снаряд. По това време вече има системи, които позволяват процеса на извличане да се автоматизира.
Затова можеш да видиш гаубици, при които се вади гилза и такива, при които не се вади.
Не знам как стоят нещата със съвременните гаубици, но предполагам, че вариантът с гилзите е по-масов поради различни причини.

[paranoid_android]

Питам специфично за съвременните гаубици,например М777.На видеата в интернет които гледах за тази гаубица при зареждане се слага снаряд
, торба с метателен заряд и още една торба със запалващ заряд.След изстрела не се вижда да вадят нещо,но един от вониците в разчета на гаубицата минава със шомпол,сигурно както казваш ти голъме да изчисти цевта.Благодаря за отговора ,но все пак може ли да ми се посочи литература по въпроса.

[gollum]

Явно продължават да спазват традициите си, в такъв случай . Да, тази гаубица е британска, но като поразгледах, и сащианските си остават на този принцип: метателния заряд е в торби и се зарежда така (толкова торби, какъвто е нужния заряд за конкретния обсег).
За литература за съвременна артилерия, не знам, не мога да те посъветвам - тя не е сред интересите ми. Сигурно из форума ще се намерят потребители, които да могат да ти посочат нещо.

[Изчезнал Безследно]

И за мен терминът "гаубица" е неясен - всяко оръдие с не-пряко мерене (idirect-fire) ли се нарича така?
Май на английски е "howitzer" - та явно българският термин идва от руски - единствения език който транскрибира "h" с "г", въпреки, че има буква за по-близък звук - "х" :-)
Ако М109 е гаубица - тя няма гилзи.

[Kramer]

Интересно е, че произходът на термина е чешки - houfnice - оръдие за мятане на камъни,/ камъните няма как да се мятат с право мерене, нали така/, от там идва немското Haubitze, от там преминава в руския /гаубица/ и английския /howitzer/.

[gollum]

И за мен терминът "гаубица" е неясен - всяко оръдие с не-пряко мерене (idirect-fire) ли се нарича така?

Ако вземем употреба на понятието "гаубица" от втората половина на Х²Х век насетне (защото преди това с него се назовават друг тип оръдия), то e достатъчно ясно определено. Способността да стреля по цели, които не вижда, не е решаваща - на практика всяко оръдие може да води огън по такъв начин (в някои случаи са необходими специални условия). Дали едно оръдие е гаубица се определя от следните неща:

1. Съотношението между калибър (приблизително диаметър на канала на ствола) и дължина на цевта. По този показател за да е оръдието гаубица, съотношението трябва да е в пределите на 1:от 14-15 до 25-30.
В индекса на дадено оръдие това се задава обикновено така 150 мм L/22. 150 мм е калибърът (обикновено това е приближение), а L/22 означава, че "активната" част на цевта е 22 пъти калибъра или 3 300 мм (3,3 м).
Този параметър пряко влияе на масата и габаритите на оръдието, а следователно и на цената на изработването и на маневреността му. В балистичен план по-дългото оръдие позволява по-голямо ускоряване на снаряда, следователно по-добра вътрешна балистика (като резултат, придаване на по-голяма скорост на боеприпаса).
За пример: мортирите, минометите и пехотните/полковите оръдия обикновено са L6-8 до 15-18; полевите (дивизионни) оръдия са L/25-30 да 45-48; корпусните и РГК артилерията са L/40-50; противотанковите (и танковите, за линейните) са L/35-40 до 60-70 (40-50 е средата), а зенитните оръдия най-често са над 60, та до 100-120.

2. Ъгълът на вертикално насочване на оръдието, т.е. колко може да се вдигне ствола на оръдието спрямо хоризонталната равнина само с механизмите на самото оръдие. За да е едно оръдие гаубица горната граница на този параметър трябва да бъде общо взето поне 40 градуса, стандартно е 45 до 48 или 50.
Този параметър пряко влияе на траекторията на боеприпаса. При 40-45 градуса се постига оптимален обсег, а способността да се вдига цевта над 40 градуса означава възможност оръдието да води огън от закрити позиции (т.е. такива, които не могат да бъдат директно видени от противник, намиращ се на разстояние, нито директно обстрелян; също така, няма как да се засече огъня при изстрела, за да се определи местоположението на батареята). ДОпълнително, това дава възможност на своя ред да се поразяват цели, намиращи се зад препятствия, т.е. такива, които не са пряко наблюдавани.
За пример: минометите са с 90 градуса; мортирите и пехотните оръдия са 60-80; полевите оръдия са 25-30; корпусните обикновено са поне 40-50; противотанковите са най-често ограничени до 5-10; зенитните са обикновено до 90.

3. Зареждането на оръдието е разделно (било то с гилза или не"). Т.е. бойната част е отделна (метално тяло с взривно вещество и запалка), отделни са метателният заряд и инициатора му. Зареждат се по ред в оръдието, като първо се наглася и зарежда бойната част, след това метателния заряд.
В резултат на това може допълнително да се влияе на обсега и траекторията на боеприпаса като се променя количеството метателен заряд. Обикновено гаубиците имат между 2-4 и 6-8 "степени" на метателния заряд. Сам по себе си метателният заряд е доста по-малък то този при повечето други типове артилерийски оръдия, т.е. и началната скорост на боеприпаса е относително малка.
За пример: минометите, мортирите, пехотните оръдия и корпусните/РГК-артилерията са с разделно зареждане; полевите, зенитните и противотанковите са с унитарно зареждане, т.е. снарядът се зарежда наведнъж (в него бойната част е здраво свързана с гилзата, която има капсула за запалване и фиксиран заряд). Минометите, мортирите и пехотните оръдия имат много малък метателен заряд; след това се нареждат гаубиците; после са полевите оръдия; след това корпусните и противотанкови и ПВО. Става въпрос за относително съотношение.

4. Калибърът на оръдието рядко е под 80-90 мм (има експериментални гаубици с по-малък калибър, не знам за серийни) и най-често е в пределите на 100-150 мм. Обикновено се използват "леки" (90-122 мм) и тежки гаубици (150-155 мм). Гаубиците са част или пък съставят изцяло дивизионното ниво на артилерията. Най-често тежат над 2 тона (4-6 за тежките). Максималният им обсег обикновено е в пределите на 10-15 км (съвременните малко повече, но най-често с активно-реактивен снаряд). Основният тип снаряд е осколъчно-фугасна граната (high-enplosive на английски), като допълнително имат димни, бетонобойни, кумулативни (противотанкови).

5. Има прицели, които позволяват водене на непряк огън, т.е. целта не се наблюдава, а се стреля било то по координати на картата (тогава оръдието трябва да е "привързано" предварително към картата, която ще се ползва), било то по комбинация от координати и наблюдение с коригиране на стрелбата. Такива имат миномети, мортири, пехотни оръдия и корпусни оръдия, както и цялата номенклатура на РГК артилерията.
Но непряк огън може да се води и без такива прицели, както и всяко оръдие може да бъде използвано за водене на такъв огън. Просто при другите типове оръдия това е крайно неефективно (точността е много малка и не може да се постигне траектория за поразяване на цел, разположена зад препятствие). През ВСВ в цялостния огневи план за артилерийска подготовка е включвана цялата налична артилерия, включително зенитни, полеви и дори по-тежките противотанкови оръдия (особено ако са по-универсални като модел). Те също са водели индиректен огън на големи дистанции (защото големия метателен заряд, в съчетание с дълга цев, позволява да се постигне много голям обсег).

Интересно е, че произходът на термина е чешки - houfnice - оръдие за мятане на камъни,/ камъните няма как да се мятат с право мерене

Ами зависи, Крамер. В онзи период много оръдия стрелят с каменни гюлета, а не малко от тях стрелят с право мерене. Някои имат възможност да стрелят и по двата начина (има специални клинове за промяна на възвишението на оръдието преди изстрел). Въпросът е, че по едно време "гаубица" е просто сравнително леко оръдие, което изстрелва много тежък боеприпас (граната, а не плътен) на малко разстояние по парабола, в сравнение с топовете, които стрелят с право мерене на по-големи разстояния, но изстрелват по-леки гюлета. Някак по-късно понятието се специализира за това, което през последните около 150 години се нарича с него. Впрочем, не съм се интересувал специално как става тази промяна.

[ru55]

Извинявам се Голъм, но само объркваш колегата. Повечето от нещата са правилни, но допускаш и грешки. Например, почти всички артилерийски системи могат да водят огън от закрита огнева позиция/даже и танковите оръдия/,това е този вид стрелба който ти наричаш непряк огън.Всичко зависи от ъгъла на укритието и начина на водене на стрелбата:настилна, навестна, право мерене. Смятам,че най-добре е да се включи някой колега от полевата /бивша земна/ артилерия.
Основната разлика между оръдието и гаубицата е дължината на тялото спрямо калибъра и ъгъла на възвишение,за гаубиците до 70 градуса,освен това съществуват и системи които носят характеристиките и на двете.В зависимост от това кои преобладават, биват оръдия-гаубици/152мм Д-20/и гаубици-оръдия/152мм МЛ-20/.
В огневото осигуряване се включва всичко, което може да изстрелва снаряди или да хвърля бомби/като почнеш от СПГ-9, минеш през всички полеви, ракетни и зенитни артилерийски системи и свършиш с авиацията.

[gollum]

Извинявам се Голъм, но само объркваш колегата. Повечето от нещата са правилни, но допускаш и грешки.

Здравей, ru55.
Възможно е да обърквам нещо - самият аз не съм артилерист и сам съм търсил тези неща преди време, за да ги разбера. Тъй като интересите ми са доста тесни хронологично (общо взето, от края на Х²Х век до средата на ХХ век), то и данните и моделите, от които съм се интересувал, са от това време, изводите ми също са за този период. Радвам се на всяка поправка или допълнение.
Но ще се радвам на конкретни неща, ru55.

Например, почти всички артилерийски системи могат да водят огън от закрита огнева позиция/даже и танковите оръдия/,това е този вид стрелба който ти наричаш непряк огън.Всичко зависи от ъгъла на укритието и начина на водене на стрелбата:настилна, навестна, право мерене.

Ами аз и не съм твърдял нещо различно - виж сам:

Но непряк огън може да се води и без такива прицели, както и всяко оръдие може да бъде използвано за водене на такъв огън.

дори съм допълнил след това:

През ВСВ в цялостния огневи план за артилерийска подготовка е включвана цялата налична артилерия, включително зенитни, полеви и дори по-тежките противотанкови оръдия (особено ако са по-универсални като модел). Те също са водели индиректен огън на големи дистанции (защото големия метателен заряд, в съчетание с дълга цев, позволява да се постигне много голям обсег).

Което не виждам с какво се отличава от написаното от теб:

В огневото осигуряване се включва всичко, което може да изстрелва снаряди или да хвърля бомби/като почнеш от СПГ-9, минеш през всички полеви, ракетни и зенитни артилерийски системи и свършиш с авиацията.

освен в това, че аз говоря за първата половина на ХХ век, а ти за по-късен период (но нещата не са се променили особено в това отношение ).

Така че не виждам с какво може да съм объркал колегата в този случай: всяко оръдие може да води такъв огън, т.е. да се разполага на някакъв тип закрита позиция и да стреля по цел, до която няма пряка видимост. Разликата е в ефективността и оръдията специално създадени така, че да могат ефективно да използват този вид стрелба са общо взето "гаубици" (както се вижда по-долу, реално е имало различни категории такива оръдия, но тъй като артилерията еволюира, част от тях "изчезват", като други някога отделни типове "заемат" функциите им), като за сметка на това те не са добре пригодени за водене на директен огън по подвижна цел (специализирани в тази "работа" са противотанковите, зенитните и други класове оръдия).
Въпросът е, че в някои случаи ъгълът на вертикално насочване не позволява това да стане без да се използва някаква помощ (да речем, от страна на терена) и определено няма как това да стане във всякакви условия.
Не мисля че тук греша в нещо .

Основната разлика между оръдието и гаубицата е дължината на тялото спрямо калибъра и ъгъла на възвишение,за гаубиците до 70 градуса,освен това съществуват и системи които носят характеристиките и на двете.В зависимост от това кои преобладават, биват оръдия-гаубици/152мм Д-20/и гаубици-оръдия/152мм МЛ-20/.

Първо, аз съм описал вече тези две разлики: точка едно и точка две. Така че не виждам "какво обърквам" в случая, къде греша или с какво заблуждавам някого . Освен в спецификата на първата половина на ХХ век, но за това малко по-долу.
Второ, човекът не питаше за разликата между оръдие-гаубица и гаубица, а някак по-общо или поне аз така го разбрах. Затова и съм списък от критерии, които заедно различават едно оръдие от друго оръдие. Затова съм си позволил да изброя не само два, а пет различни критерия, защото с едни или други типове разликите са на различни "места", т.е. в различен критерий.
Не съм разграничавал специфично гаубици от оръдия-гаубици, защото общо взето вторите влизат в категорията на корпусните оръдия като роля и възможности (или поне почти плътно се приближават към нея до степен на сливане), т.е. оръдия с дължина на ствола по-близко до ПТ и полевата артилерия (над 30 до 40-50), в останалото припокриващи се до голяма степен с гаубиците, т.е. разделно зареждане, няколко възможни заряда и т.н., но като цяло с по-добра балистика, изразяваща се най-вече в по-висока скорост на снаряда и по-голям обсег (и доста по-висока ефективност при стрелба срещу движещи се цели с право мерене, ако някой реши да ги използва за това). Но и много по-тежки и скъпи.
Иначе съм съгласен - да, това е разликата. Това е, така да се каже, на границата на двата типа оръдия .

Веднага ще се съглася, че ако човек се интересува само от съвременните оръдия (хайде да разширим нещата, от последните 40-50 години от развитието на артилерията), то в този случай моята схема е донякъде объркваща, защото номенклатурата на оръдията е значително намалена сега спрямо някога. Отпаднали са част от минометите (леките), напълно са се опразнили категориите на пехотните/полковите оръдия, мортирите и корпусната артилерия до голяма степен е изчезнала (както и почти всички оръдия с голяма мощност, навремето съставящи РГК), в много голяма степен е отпаднала противотанковата артилерия, а зенитната артилерия се ограничава само до някогашните "леки" оръдия (и то вече почти само автоматични). За сметка на това са се развили някои класове, които през първата половина на ХХ век или по-рано дори не са съществували или тепърва са прохождали.
Така че ако това имаш предвид под "объркване", ru55, то ще се съглася с теб.
Нямам чак такъв поглед как стоят нещата при съвременните гаубици, но като имам предвид, че корпусните оръдия и гаубиците се сливат, така да се каже в една категория, най-вероятно повечето ще имат максимален ъгъл на възвишение 60-70 градуса и ще са с по-голяма дължина на ствола спрямо калибъра (погледнах набързо и май повечето са до +75 градуса; но за ПСВ или ВСВ това няма да е вярно, т.е. такива гаубици там няма да се намерят; същото важи и за съотношението калибър/дължина на ствола). За съвременните оръдия трябва някой, който се интересува от тях (а ако разбира, още по-добре - аз само се интересувам от оръдията от първата половина на ХХ век).
Аз набързо ще изброя няколко гаубици няколко от периода ми на интерес:

* САЩ, 75 мм М1, 1940 г., 16 калиброва, +45 градуса.

* пак британска 25 паундова (88 мм), модел 1940 г. - 28 калибъра ствол, максимално възвишение 45 градуса.

* британската 4,5 инчова (114 мм), модел 1908 г. - 13 калибъра ствол, максимално възвишение 45 градуса. Характерна за ПСВ.

* САЩ, 105 мм М3, 1943 г., 16 калиброва, +30 градуса.

* САЩ, 105 мм М2А1, 1941 г., 22 калиброва, +66 градуса.

* Германия, 105 мм (leFH 18), 1930 г., 28 калиброва, +40 градуса.

* Нидерландия, 105 мм, 1924 г., 22 калиброва, +45 градуса.

* Франция, 105 мм, 1934 г., 20 калиброва, +43 градуса.

* Франция, 105 мм, 1935 г., 16,7 калиброва, +50 градуса.

* СССР, 122 мм (М10/30), 1939 г., 12,6 калиброва, +45 градуса.

* СССР, 122 мм (М30), 1939 г., 22 калиброва, +63,5 градуса.

* Германия, 150 мм (sFH18), 1934 г., 30 калиброва, +45 градуса.

* Япония, 150 мм (тип 4), 1915 г., 14,6 калиброва, +65 градуса.

* Япония, 150 мм (тип 96), 1937 г., 23 калиброва, +65 градуса.

* британска 6 инчова (152 мм), модел 1915 г. - 13 калибъра ствол, максимално възвишение 45 градуса.

* СССР, 152 мм (МЛ-20), 1937 г., 28 калиброва, +65 градуса.

* СССР, 152 мм (М-10), 1938 г., 23 калиброва, +65 градуса.

* СССР, 152 мм (Д-1), 1943 г., 23 калиброва, +63 градуса.

* британска 8 инчова (203 мм), модел 1916 г. - 15 калибъра ствол, максимално възвишение 50 градуса.

Това е далеч от каквато и да е пълнота, по-скоро за илюстрация. В реалността в особеностите на конкретните гаубици (или дори какво се определя като "гаубица") има много местна специфика. Вероятно за да се избегне каквото и да е объркване би било най-добре да се говори за еволюция на понятието и въобще на артилерията. Тя съвсем-съвсем накратко по тези параметри може да се изложи така: първоначално гаубиците са среден клас оръдия, които се използват на дивизионна и корпусно ниво, имат съотношение калибър/дължина в пределите на 14-18 и най-често възможност да се насочват до 45 градуса във вертикалната плоскост. Впоследствие еволюират до предимно дивизионно оръжие (корпусното ниво се заема от специализирани далекобойни и много по-тежки и дълги версии на този клас оръдия), като може да се проследи как с времето постепенно се увеличава дължината на ствола, началната скорост на снаряда, способността да се насочват във вертикалната плоскост до 70 градуса и прочее (като цяло - обсегът и възможностите да се решават различни задачи) като в един момент по-рано разделените типове оръдия отново се "сливат" в един - съвременният тип гаубица, която по маса, обсег и възможности е много близо до корпусното оръдие от 30-те до 50-те години на ХХ век.
Така че е трудно да се говори за ясно определено понятие "гаубица", по-скоро то трябва да се ориентира в конкретни времеви граници. Но ако все пак ще се "разделя", то ми се струва, че споменатите от мен пет критерия (степенувани по важност, като аз бих сложил като най-важни вертикалното насочване до 70-80 градуса и разделното зареждане, а след това останалите, които в по-голяма степен се променят) са достатъчни и не са объркващи, просто трябва да се разделят периодите в развитието на артилерията от индустриалната епоха. Между другото, в момента гаубиците са основният тип артилерийско оръдие, така че нищо чудно, че много от разликите, съществували между отделните типове 40-50 и повече години по-рано вече са изчезнали.

Така че, ru55, може да се каже, че и ти объркваш колегата - всичко зависи от периода на интерес. Ако говорим за първите 50 години на ХХ век, това:

Основната разлика между оръдието и гаубицата е дължината на тялото спрямо калибъра и ъгъла на възвишение,за гаубиците до 70 градуса

е объркващо, защото "оръдие" е и зенитното, и противотанковото и прочее. А ако изведем това като "основна разлика", то как ще различим гаубица от зенитно оръдие? Поне 60% от гаубиците през първите 60-тина години на ХХ век са с максимално вертикално насочване до 45-48 градуса. Това означава ли, че те не са гаубици? А, от друга страна, кажи-речи всички зенитни оръдия по този параметър са гаубици . По същият начин, ще трябва да обявим за гаубици всички корпусни оръдия, да на говорим за мортирите и пехотните оръдия (включително и, да речем, 75 мм немско пехотно оръдие м18, което има 73 градуса ъгъл на вертикално насочване, но никой не го е смятал за гаубица).
Точно затова използвам повече критерии, за да "отсея" останалите типове оръдия от гаубиците.

Естествено, всичко е въпрос на определение, особено пък за такива достатъчно общи понятия, които претърпяват значителна еволюция, да не говорим за това, че всяка армия си има своя номенклатура и употреба. Надявам се вече да не обърквам никого и да няма големи грешки .

[ru55]

Голъм, мисълта ми беше, че колегата искаше един отговор, а ти го засипа с такава информация/вярна/, че трудно се оправя човек. Погледни снимка на 75мм М18 и кажи на какво ти прилича, не зависимо как са го наричали. Според мен си е чиста малка гаубица.

[Ламя]

Като казвате да се намеси артилерист, аз съм такъв. Сержант от запаса.
Командир на 122 мм гаубица, след запасна подготовка и на 152.
Не е нужно да се обяснява нищо повече, Голъм го е обяснил перфектно. Ще добавя само следното:
В списъка на Голъм има една неточност - съветската 122 мм гаубица е модел 1938 г., а не 1939 г. Точно на такава съм служил и би трябвало да знам(то си го и пише). Освен това точно 122 мм е границата между лека и тежка, така че тя е ни рак, ни риба.
За името: как сме го учили ние в армията. Според нашите преподаватели названието произлиза не от съществително, а от глагол - "hauben", на немски би трябвало да значи "изтласквам"(аз не знам немски, но съм го приел тогава на вяра). Обърнете внимание - "изтласквам", а не "изстрелвам", което само навежда на мисълта за тежък боеприпас на сравнително малко разстояние (за 122 мм при пълен заряд - това са шест торбички барут - около 13 км, което за оръдие е нищо).
По принцип идеята на всички гаубици е да стрелят от закрита огнева позиция, те за това са създадени. Това с правото мерене е повече филмова представа, не че никога не го е имало. Най-малкото защото правият изстрел на 122 мм е 600 м и никой танк няма да ти стои на място за да правиш пристрелка. Шансовете ти са точно никакви, и най-печеният разчет когато пълни гаубица с разделно пълнене, може да направи 2 изстрела за минута,(става въпрос по движеща се цел, иначе може доста повече) а танкът със унитарния патрон между 6 и 10.
Това е като да стрелят един срещу друг арбалет и лък, като и двамата са прави(няма окоп) и арбалетчикът няма право да се мести по бойното поле. И изстрелва 2 срещу 6 стрели, като лъкът се движи накъдето иска.

[Kramer]

Написал съм "мятане" и точно това имам впредвид. Иначе щях да използвам термини като "стрелба" или "изстрелване".

[gollum]

Написал съм "мятане" и точно това имам впредвид. Иначе щях да използвам термини като "стрелба" или "изстрелване".

Съгласен съм, Крамер, че това си написал, но в случая това е объркващо. "Мятане" предполага използване на механична сила, т.е. каменомет - някакъв тип балиста или катапулт. А "houfnice"-та съвсем не е каменомет - тя е барутно оръдие, едно от ранните полеви огнестрелни оръдия. Така че ще е точно да се каже, че тя "изстрелва", а не "мята" своите снаряди. Самите снаряди са от камък (най-често), но са одялани гюлета, а не просто "камъни".
Връзка към филмче, в което съвременни реенактори произвеждат изстрели от такива оръдия (не дългото, с което стрелят в началото - то е "tarasnice", а другите - впрочем, ще прикача картинки към поста с тези първия "гаубици").
Вкратце, това са били оръдия, чиито стволове са били от желязо или бронз, крепени с ковани железни пръстени; с калибър между 150 и 300 мм и съотношение между ствол и калибър около 1:4 до 1:5; разположени на дървен лафет с две колела, което улеснявало придвижването на бойното поле (не случайно са полеви оръдия ), а самия ствол е бил закрепен на дървена подложка, свързана с основата на лафета по доста оригинален начин (вижда се на две от картинките), който осигурявал доста добра възможност за равномерно насочване на оръдието по вертикала (на око, поне до 30-40 градуса); масата заедно с лафета е била в границите на 100-300 кг; барутната камера е имала по-малък диаметър от ствола (т.е. фуниевидна, макар че най-често самия ствол е бил цилиндричен (виждат се обаче и оръдия с разширяващ се калибър по цялата дължина на ствола от камерата до дулото) и е побирала сравнително малко количество барут. Обсегът е бил малък - по-малък от този на "тарасницата", т.е. не повече от 200 метра.
С други думи, става въпрос за общо взето леко (за тогавашните разбирания) полево оръдие, което се използва за водене на директен огън по сбит пехотен строй или за отбиване на кавалерийски атаки. Самото оръдие най-често се е разполагало в някакъв вид укрепление (прословутите им каруци или някакъв друг тип по-постоянно землено съоръжение). Както се вижда и на картинките, то може да се насочва поне до 20-30 градуса вертикално и най-вероятно това е бил основният тип огън (за да се постигне по-голяма дистанция, макар че това "голяма" е условно ).
По-тежките оръдия са наричани "бомбарди" (впрочем, имахме цяла тема по този въпрос, където бяхме пускали информация). Някои от бомбардите могат да се използват и като полеви оръдия, но повечето са обсадни.
Информацията е от тази страница (връзка).

За да не отклонявам повече темата, идеята ми е, че "хафинцата" не е катапулт, а оръдие, използва се за директен обстрел на противник, към когото има директна видимост. Поради особеностите на оръдието траекторията на изстрела е полегата, но все пак, оръдието е за директен обстрел на струпвания на вражески войници.
Може би се възприема като название за определен тип оръдия с времето, защото означава по-тежко полево оръдие, с малко съотношение на калибър спрямо дължина, което стреля под ъгъл - като опозиция на "тарасницата" (и други подобни оръдия), която е с по-малък калибър, по-голямо съотношение между калибър и ствол, а си прилича и по-друго с по-късните гаубици - по-малкото количество метателен заряд в сравнение с оръдие от същия калибър.
естествено, реалното богатство на оръдейната терминология по това време е много по-голяма, а чехите съвсем не са някакви първенци в прилагането на полевата артилерия, но така или иначе тази дума с времето се е наложила в някои езици.

Ламя, благодаря за включването. Определено е друго, като се намеси някой, който от личен опит знае за какво става въпрос. Аз съм виждал такива оръдия само в музей и съм чел за тях.

ru55, сега нямам много време, но по-нататък мисля да напиша нещо по въпроса за разграничението между тези близки класове оръдия. С няколко примера и различни предположения .

[DDD]

Някой може ли да каже, защо при някой гаубици/оръдия не се ползват гилзи? Какво е предимството?

[gollum]

Някой може ли да каже, защо при някой гаубици/оръдия не се ползват гилзи? Какво е предимството?

Не мисля, че е чак толкова въпрос на предимства и недостатъци (не че този елемент също го няма), а по-скоро на традиции. В някои държави (САЩ, Великобритания - за да дам примери) така е за всички тежки оръдия, включително и морските, т.е. за всички, които не се водят "скорострелни". И тъй-като така е от началото, така да се каже, си продължава по традиция и по-късно.
ако погледнем от гледна точка на предимства и недостатъци, то са поне тези (но вероятно не само те):

- наличието на гилза оскъпява донякъде боеприпаса. Така или иначе и в двата случая се използват торбички с метателен заряд (независимо дали има или няма гилза).

- липсата на гилза, която трябва да се вади след изстрела, подобрява скорострелността.

- необходимостта да се слага специална капсула, за запалване на метателния заряд и необходимостта да се почиства камерата, преди да се зареди следващия снаряд, за да се отстранят неизгорели но все още тлеещи части от обвивките на метателния заряд от предходния изстрел заедно намаляват скорострелността.

- вероятно е малко по-лесна подготовката на метателния заряд, отколкото в случая с използване на гилза.

От друга страна, наличието на гилза улеснява съхраняването на боеприпасите, както и зареждането (при стандартна задача гилзите могат да се подготвят предварително), да не говорим, че се улеснява и самото зареждане (капсулата, която инициира метателния заряд е част от гилзата и няма нужда да се съхранява и зарежда отделно). Съществен е и друг момент: използването на гилза опростява в някаква степен камерата и затвора на оръдието, защото самата гилза осигурява затварянето на камерата (метателния заряд изгаря в гилзата).
Според мен, основното предимство е в липсата на отделна гилза (т.е. отделяне на материали производството). Това особено важи в днешно време, когато има различни материали с по-добри качества за торбичките с метателния заряд. Но не мисля, че има някакво очевидно предимство, основното са традициите.
Навсякъде тежките полеви оръдия са с разделно зареждане (боеприпасите са твърде тежки и трябва да има възможност за промяна на метателния заряд). В Европа традиционно използват гилзи за тежките полеви оръдия, във Великобритания и САЩ традиционно използват торбички за полевата артилерия над 100 мм. Мисля че това важи и за днешните тежки оръдия.