Създаване и използване на танк "Меркава"

[Dinain]

Предистория

На 29 ноември 1947 г. ООН обявява решението си за разделяне на Палестина. Британските гарнизони трябва да се изтеглят, а на тяхно място да се появят две нови държави - еврейска и арабска. Още на следващия ден избухват безредици, престрелки и арабски нападания над еврейски селища и еврейски контранападения над арабски такива. Твърде скоро Британия признава че няма достатъчно сили, за да въдвори ред в региона и побързва да изтегли войските си. 14 май 1948 г. е денят в който Давид Бен Гурион прочита Декларацията на Независимост и официално първият ден на войната (всъщност сражения се водят вече от няколко месеца). На следващия ден 5 арабски страни обявяват война на новосъздадения Израел (Египет, Транс-Йордания, Сирия, Ливан и Ирак) и изпращат армиите си за унищожението му.
Azzam Pasha, Secretary-General of the Arab League: "This will be a war of extermination and a momentous massacre which will be spoken of like the Mongolian massacres and the Crusades."

Израелската война за независимост е изключително "пехотна" война. Танковете на бойното поле са малко и не играят решаваща роля в сраженията. На израелска страна воюват 15 танка, а на арабска (общо) 45. "Бронетанковите" и механизирани съединения са въоръжени почти само с бронетранспортьори и бронирани коли - Израел събира общо 280 полугъсенични машини и 20 бронирани коли от всякакви типове и модели (вкл. самоделни). Арабските сили разполагат с около 620 бронирани машини, от които 180 с оръдия, останалите без никакво или картечно въоръжение.

Кампанията в Синай (1956 г.) вече се отличава с голям брой мобилни съединения и бързи, маневрени сражения. Израел изправя 200 танка срещу 150 египетски.

Оттук нататък израелските войни с арабските и съседки се превръщат във войни на маневрите, където внушителни формации от бронетанкова техника се сблъскват, обграждат, отстъпват и всячески опитват да надхитрят противника прилагайки изненадващ удар. В Шест Дневната Война (1967 г.) от двете страни участват 2500 танка; във войната Йом-Кипур тази цифра е вече 6200. От 50-те години насам в сражения са унищожени хиляди танкове и от двете страни.

Преди Синайската кампания Египет получава от СССР 300 танка и противотанкови оръдия ("Чешката оръжейна сделка") - ИС-3, Т-34 и СУ-100. Това накланя везните рязко в полза на египтяните, притежаващи дотогава едва около 430 западни бронирани машини от всякакви типове. В същия период, поради все още неясни причини, никой не желае да продава на Израел нови, модерни танкове. Този феномен е още по-странен на фона на готовността на някои държави да търгуват с модерни реактивни самолети, но не и с модерна бронетехника. Така че засега Израел се задоволява със стари американски "Шърман" от ВСВ и М48, английски "Центурион" и френски леки АМХ-13. Докато тази техника е често стара, неподдържана и повредена, и Запада и Изтока се надпреварват да предлагат на арабските страни най-новата си оръжейна продукция. Притиснати от нуждата, израелските инженери и оръжейни специалисти разработват нови концепции, заменят стари двигатели, брони и предавки. Металургията отчаяно се опитва чрез нови сплави и оригинални решения да компенсира остарялото брониране на машините.

През 60-те години арабските армии са на път да получат новия съветски Т-62, въоръжен с мощно 115 мм оръдие. Този танк се счита за последната дума на техниката в разглеждания период. На Израел е ясно, че никакви импровизации и "подмладяващи" техники няма да превърнат танковете от 40-те години в достоен съперник на руската машина.

Именно тогава, в 1966 г., британия предлага на Израел невероятно примамлива сделка. Англичаните се нуждаят от средства, за да завършат проекта си за "танк на бъдещето" - Чийфтейн. Проектът за танк със 120 мм оръдие трябвало да бъде най-модерния танк, гордостта на Запада. В замяна на сътрудничеството си, Израел ще получи възможността да закупи стотици остарели "Центурион"-и, да участва в последните етапи на проекта "Чийфтейн" и дори в бъдеще да получи известен брой от него (срещу заплащане, разбира се). Също така Англия предлага помощ за изграждането на поточна линия за производството му в Израел. На пръв поглед това решава проблемите на Израел с бронетанковата техника за десетилетия напред...

На практика сътрудничеството между Британия и Израел продължава 3 години. Два прототипа на британския танк са доставени, изпитвани интензивно в пустинни условия и модифицирани. Обаче щом научават за сделката, арабските страни изразяват бурен протест, заплашват Британия с бойкот и санкции, изтегляне на монетарните резерви от британски банки и т.н. След като английски посолства в арабския свят стават цел на въоръжени нападения, Британия се предава и през ноември 1969 се оттегля от съвместния проект. Израел остава без така нужния модерен танк.

Тогава се заражда за пръв път идеята да се създаде свой собствен танк по оригинална конструкция. В началото не е ясно дали Израел въобще разполага с нужните технологии и индустриални мощности за успешното реализиране на проекта. Освен това е неизвестно каква ще е цената на един такъв танк и дали израелската икономика ще издържи натоварването. От Министерството на Отбраната е назначена комисия начело с ген. майор Исраел Тал. Тя трябва да даде отговори на двата главни въпроса:
1. Способна ли е държавата Израел да планира и построи модерен среден танк от гледна точна на техническо ноу-хау и индустриална инфраструктура?
2. Има ли икономически смисъл такъв проект - дали икономиката ще спечели или ще изгуби от него?

Заключение

Комисията заключва, че отговорите и на двата въпроса са положителни. Израел може да построи свой танк и успешно да го произвежда на свои разноски. През 1970 г. е прието решението Израел да разработи среден танк, който да е съпоставим с еквивалентите си в чужди армии и да отговаря на специфичните изисквания на IDF за война в условията на Близкия Изток. Танкът ще се произвежда поначало за армията на Израел, а в бъдеще - и за износ.

Разработка и метод на производство

Отначало се приема танкът да използва (до колкото е възможно) вече съществуващи системи и да се прилагат вече разработени и изпитани конструктивни методи. Но още в първите години поради технологични забрани и оперативни проблеми се появява нуждата от нови и оригинални решения. Проектът се модифицира и вече се проектира повече оригинален танк, с малка част "стари" технически решения. Поради недостиг на финансиране и време, екипът поема рискове и често "претупва" работата - например взето е решение серийното производство да започне на базата на прототипи, преди още да са завършени докрай ходовите изпитания и други тестове. Този процес по-късно става известен като "телескопична разработка". Израелския екип освен това решава (за да се икономисат средства) да не прибягва до общоприетата "двойна организация", т.е. двойни проверки на всички аспекти от проекта - легални и патентни въпроси, икономически изследвания, инвентарни проверки, протокол и т.н. За предпочитане е производството да се остави в ръцете на военната индустрия, но тя няма нужния капацитет. За целта са привлечени военни, цивилни (частни) и държавни предприятия, като все пак се полагат усилия бюрокрацията и следващите от нея неминуеми допълнителни разходи и закъснения да се сведат до минимум. Общо над 200 предприятия, лаборатории, заводи, депа и цехове работят, за да изработят хилядите части, системи и ел. елементи, нужни за пълното сглобяване на един танк. Решено е, че всяко липсващо технологично звено ще бъде внасяно от чужбина или разработвано във военните лаборатории или цивилните научни институти.

Практическо използване

Първият танк "Меркава" (Колесница) серийно производство, модел Мк. 1, е доставен на армията през април 1979 г., 9 години след началото на проекта. Конструкцията му е характерна за всички следващи модели от серията. Специално ударение се поставя на защитата и оцеляването на екипажа, възприето като главно съображение във всички отрасли на армията. В добавка към дебелата броня, всички системи на танка са разположени около екипажа като допълнителна защита. Най-ярък пример за това е разполагането на двигателя и предавката в предната част на танка. Освен това още няколко специфични черти превръщат "Меркава" в един от танковете с най-висок шанс за оцеляване на екипажа му - премахването на запалителните материали от помещенията на екипажа и складирането на мунициите между купола и задната част, всеки в отделен огнеупорен контейнер.

"Меркава 1" е използван успешно във войната в Ливан (1982 г.), като по това време IDF разполага с 200-300 машини. Производството на "Меркава 1" се прекратява през 1983 г., когато в армията започват да постъпват "Меркава 2".

Във втория модел на изрелския танк са приложени уроците от бойното използване на "Меркава 1" вкл. повишаване на мобилността и бронята, подобрено управление на огъня и вътрешно разполагане на 60 мм минохвъргачка. Производството му продължава до 1989 г., когато застъпва "Меркава 3". Двата танка не са коренно различни на външен вид, но разликите са значителни. Всички вътрешни системи и електронни компоненти са нови, с оригинален дизайн и собствено производство, с изключение на двигателя. Отличителните белези на "Меркава 3" са уникалната амортисьорна система и броня, по-мощния двигател и увеличение на главния калибър. Балистичната броня се състои от плочи, външно прикрепени с винтове, който могат лесно да се заменят с нови и произведени по нови технологии, правещи бронята "вечно млада". В процеса на производство са подобрени неколкократно балистичната защита и огневия контрол (чрез внедряването на модерната система за следене на целите "Баз"). "Меркава 3" се произвежда до 2002 г., когато в танковите бригади започва да постъпва "Меркава 4".

Не съм специалист по танковата техника и не предявявам претенции за изключителна прецизност. Информацията е по материали от интернет. Ще приема всяка конструктивна критика с радост




"Меркава 1"


"Меркава 2"


"Меркава 3"


"Меркава 4"
.

[Stefan]

Меркава 1" е използван успешно във войната в Ливан (1982 г.), като по това време IDF разполага с 200-300 машини. Особено се проявява в боевете със сирийски Т-72, където се оказва превъзхождащ най-модерния руски танк за времето. Производството на "Меркава 1" се прекратява през 1983 г., когато в армията започват да постъпват "Меркава 2".

Интересно! Тя "Меркавата" Мк1 направо им разказала играта на сирийските Т-72-ки, а на следващата година, само 4год след първата доставка му се спира производството,защото се налага " повишаване на мобилността и бронята,подобрено управление на огъня" !
Пък и експортната версия на Т-72 трудно може да се нарече като "най-модерния" руски танк.
По-критично се отнасяй към източниците!

[Gaden Gogi]

Е той все пак е от местното население какво очакваш? В други писания пише как арабите разказали играта на Меркавите и хубаво чи била авиацията ама.....

Други замечатки: оплюваният Центуриеон е един от най-добрите западни танкове по онова време, и не че мръсните пританци са продали боклучка ('що няма коментар за бисера на френското танкостроене АМХ-13?). Относно Чифтен ( най-добрият танк за своето време) не че арабите са се разсмърдяли, просто има ембарго за доставка на оръжие в Израел по това време (и го пише във всички литератури) поради което британците се отказват от контракта

[albireo]

Аз си мисля, че все пак повишаването на мобилността, усилената броня и подобреното управление на огъня, не са в пряка зависимост от представянето на Мк1 в Ливан, а по-скоро представляват по-нататъшно развитие на танка, в контекста на навлизането на нови и по-модерни технологии, сравнени тези от периода на проектиране и конструиране на Мк1. Т.е. танка е щял да бъде развит до Мк2 независимо от това дали е участвал в бойни действия в Ливан или не. Уроците от Ливан, просто го правят още по-добър.

[Dinain]

Е той все пак е от местното население какво очакваш? В други писания пише как арабите разказали играта на Меркавите и хубаво чи била авиацията ама.....

Gogi, ще те помоля да се въздържаш от такива коментари. Ако искаш да ми кажеш нещо, кажи ми го на мен.
Ако имаш информация, че сирийските танкове са разгроми израелските ще се радвам да я видя

Други замечатки: оплюваният Центуриеон е един от най-добрите западни танкове по онова време, и не че мръсните пританци са продали боклучка ('що няма коментар за бисера на френското танкостроене АМХ-13?). Относно Чифтен ( най-добрият танк за своето време) не че арабите са се разсмърдяли, просто има ембарго за доставка на оръжие в Израел по това време (и го пише във всички литератури) поради което британците се отказват от контракта

"Центурион" не е ли проектиран по времето на ВСВ? И 20 години по-късно все още ли е модерен? Ако е имало ембарго, защо на британците им трябват 3 години, за да забележят този факт? Я помисли кой го е предизвикал това "ембарго" и кой има интерес от него? Едва ли САЩ и СССР, който искат да си продават оръжията. Така че казваш каквото съм казал и аз.

Интересно! Тя "Меркавата" Мк1 направо им разказала играта на сирийските Т-72-ки, а на следващата година, само 4год след първата доставка му се спира производството,защото се налага " повишаване на мобилността и бронята,подобрено управление на огъня" !

Е, аз какво пиша, а ти какво разбираш!? Албирео го е обяснил общо взето, само ще добавя нещичко. Ако се беше замислил за датите, щеше да се сетиш, че за няколко месеца (от началото на войната до началото на производството на Мк. 2) е малко трудно да се анализират данните от сраженията, да се предложат и приемат подобрения, да се организира и да се пусне серийното производство. С други думи проектирането на Мк. 2 започва много преди да избухне войната в Ливан. И никой не е казал че се "спира производствтото, защото се налага..." Просто се появява по-съвършен модел, а Израел не може да си позволи да произвежда 2 танка едновременно.

[Dinain]

The T-72 is common around the world in the armies of many potential enemies of the U.S. and other Western nations. Many Western analysts regard this as worrisome because, at least theoretically, its 125 mm 2A46 main gun is capable of destroying any modern main battle tank in the world today, including the M1 Abrams. On the other hand, on those three occasions when Soviet clients using T-72s have met Western armies that possessed modern main battle tanks — Lebanon in 1982 (against the Israeli Merkava), Iraq in 1991 (against the U.S. M1 Abrams and the British Challenger 1), and again Iraq in 2003 — the T-72 did not show its abilities. After clashes in Lebanon in 1982, both the Israelis and the Syrians claimed their main tank's superiority, but there is no verifiable evidence of a T-72 destroying a Merkava or vice versa. In the Persian Gulf War, the Iraqi tank units were heavily defeated, although this might have more to do with the poor training and low morale of their crews than with any deficiencies of the T-72 itself. Furthermore, while facing the most modern Western tanks, the versions the Iraqi army fielded were out of date at the time. The Iraqi T-72s were downgraded export versions that had not been significantly upgraded over time and were firing inferior ammunition (often with steel penetrators and half-charges of propellant).

Излиза че никой не е прав...

[модератор]

Ще припомня, че не е желано да се употребяват лични нападки като аргумент. Това изрично е посочено в правилника.

[Stefan]

Би ли обяснил в какво конкретно се състоят промените ма Мк2, спрямо Мк1 че да не може

да се анализират данните от сраженията, да се предложат и приемат подобрения, да се организира и да се пусне серийното производство.

Нека ти помогна: добавена навесена допълнителна броня на купола и усилени екрани по бортовете, нов лазерен далекомер и балистически изчислител (единствено тук има място применение на по-модерна технология) и замяна на трансмисията (аналогична при Мк 1 с тази на М-60) на такава на основа на агрегата RK-304, на фирма "Ренк"(тя се монтира в един блок с двигателя, за каквото и да е препроектиране на двигателния отсек не може и дума да става)
Пък и сам си противоречиш:

Във втория модел на изрелския танк са приложени уроците от бойното използване на "Меркава 1"

Така че явно може да стане.
Направих ти основателна забележка относно едностранното разглеждане на резултатите от бойното применение на "Меркава". Смятам че трябва да се вземе под внимание, особено ако го сравниш с характеристиките на въпросните нещастни сирийски Т-72М-техническото преимущество на първия някак бледнее.
И още нещо: "Меркава" има "снишен силует", също толкова колкото
и бременен хипопотам: със нейните 60 тона и височина 2640 мм (около полвин метър над Т-72).
И въобще такъв огромен upgrade (модернизирани са вички Мк1) на почти чисто нова машина не се прави току-тъй. Не смяташ ли че представянето на колесницата във войната не е спомогнала "лекичко".
http://www.israeli-weapons.com не е особено безпристрастен източник така че е добре и други материали да се ползват.

[Dinain]

Приемам критиката.
Както казах не съм специалист по танковете, но Мк.2 наистина е проектиран доста преди войната в Ливан. Ползвал съм предимно израелски и западни източници, защото е почти невъзможно да се намери обективна информация за сраженията между Меркава и Т-72. Тоталитарните арабски режими почти не пускат информация за резултатите от такива битки, а ако пускат е много неточна и преувеличена. Освен това не разбирам арабски, което още повече пречи. Наясно съм, че израелските източници вероятно са пристрастни и съответно ще коригирам текста.

Merkava Mk. 2

The Merkava Mk. 2 was designed long before the Lebanon War (1982). In fact, Merkava Mk. 2 was designed as early as the late 70s, when the first model (Merkava Mk. 1) entered service.

Improvements for the new type included:

Automotive systems: upgrading the engine with either a gas turbine or an upgraded diesel engine. The suspension system has also been improved, allowing for even better cross country mobility at higher speeds. This suspension is probably of a pneumatic type. The modified powerplant and automotive system, for which specific information has not yet been released, gives the new Merkava Mk. 2 an overall improvement in mobility.

Fire control system: new advanced night fighting equipment was added to the tank, probably locally manufactured types. These include probably the commander/gunner sights, and driver's night vision.

Protection: New armour technology was designed and developed in Israel for the Merkava. The experienced accumulated in the development stage was enhanced by new ideas and developments and now the Merkava tanks are equipped with armour plates offering the best protection available by such means. Added protection is given by external means such as the redesigned skirts and spaced armour.

Gun: Many experts are already predicting the end of the “105mm era”. To meet the demands of the future, new types of the Merkava (Mk. 3, etc.) will probably mount a larger caliber gun, 120 mm or similar, to scope with the increasing threat. In the meantime new developments in ammunition can get the best from the existing 105 mm guns.

[Гост]

В края на краищата, колко унищожени от други транкове Меркави има?

[Stefan]

Планирали са да направят това което сега е известно под името "Merkava" Мк3, а не Мк2. Колко от изброените нововъведения са действително реализирани на Мк2? Това което цитираш са си до голяма степен общи приказки-с много "probably". Аз и не очаквам да намериш в израелски сайт нещо от рода: поради големия издън в последната арабо-израелска война се наложи спешно преоборудване на най-новия ни танк, за да може успешно да се противопостави на противниковите такива. "Меркавата" може да се причисли към добрите танкове само след Мк3 модификацията, до тогава единственото хубаво на израелските танкови войски са танкистите (което никак не е малко)

KG125:

В края на краищата, колко унищожени от други транкове Меркави има?

Всъщност бранните полета на Близкия изток са усеяни с обгорели корпуси на "Меркави". Типична особеност на местния пеизаж са .

Как искаш да ти се отговори на този въпрос?
"Восток-дело тонкое"-както казват руснаците. Един господ знае: и едните и другите така се изхвърлят че напрао звездите събарят.
Чел съм за "почернелите" от унищожени "Меркави" през 1982 г хълмове, чел съм и за камарите Т-72 с изхвърчали на десетки метри куполи. Говорим за чисто технически характеристики, там е обективното.

[Dinain]

Аз и не очаквам да намериш в израелски сайт нещо от рода: поради големия издън в последната арабо-израелска война се наложи спешно преоборудване на най-новия ни танк, за да може успешно да се противопостави на противниковите такива

Ами добре. Предлагам да постнеш такава информация от "неизраелски сайт", ако я има.

В края на краищата, колко унищожени от други транкове Меркави има?

Може и да няма въобще. Според мойте източници в Ливанската война са загубени 7 танка "Меркава", но не от противникови танкове (предполагам ПТ ракети, мини и т.н.). А след това не съм чувал израелски и арабски танкове да са се срещали в битка....

Всъщност бранните полета на Близкия изток са усеяни с обгорели корпуси на "Меркави". Типична особеност на местния пеизаж са .

Къде са тия полета бе, Стефане Бил съм там ама не съм ги виждал... Меркава се появява след като големите танкови войни са свършили вече и няма нито един потвърден сблъсък на Меркава и Т-72. В Ливанската война са били малобройни и двата танка, а Сирия участва въобще като "помощник" на Ливан.

[Stefan]

Къде са тия полета бе, Стефане

просто иронизирах, там са където и полетата с Т-72ки

Ето една статия, която може да попадне в квалификацията "поглед от купола на съве.. ааа сирийски Т-72"
Современные танки в бою. "Техника и оружие" 1.97

СОВРЕМЕННЫЕ ТАНКИ В БОЮ

Основа боевой мощи современных сухопутных армий - танки третьего поколения Т-64, Т-72, Т-80 и Т-90 в России, Ml "Абраме" в США, "Леопард"-2 в Германии, "Челленджер" в Англии и "Меркава" в Израиле - поступили на вооружение в 1970-80-х годах. В отличие от машин предыдущих поколений, широко применявшихся в многочисленных локальных войнах 1960-80-х годов, эти танки значительно реже выходили на поля сражений: великие державы, к счастью, не вступали друг с другом в прямое военное противоборство, а в армиях стран "третьего мира" преобладали более старые машины - Т-54, Т-55, Т-62, М-48, М-60 и АМХ-30. Поэтому объективно сравнивать реальные возможности танков современного поколения достаточно сложно. Все же боевые столкновения этих машин имели место в ряде локальных конфликтов. К сожалению, наша военная печать далеко не полно освещала использование отечественного оружия в реальных боевых условиях, а зарубежные публикации, как правило, носили ярко выраженный пропагандистский характер и опирались на факты, мягко говоря, не вызывающие доверия. Тем не менее, попробуем рассмотреть применение бронетанковой техники в ряде конфликтов, оценивая происходящее на поле боя как бы с двух сторон - "из башен" боевых машин отечественного и зарубежного производства.

Ливан, 1982 год

Первыми танками нового поколения, принявшими участие в реальных боях, стали Т-72 сирийской армии и израильские "Меркавы" Мк.1. 6 июня 1982 года началась пятая арабо-израильская война. В ходе операции "Мир для Галилеи" израильская армия, поддерживаемая мощными ударами с воздуха, вторглась в Южный Ливан и начала продвижение в направлении Бейрута, громя лагеря Организации освобождения Палестины, которую поддерживала Сирия.

Первые два дня боев израильтянам противостояли лишь палестинские бригады "Айн Джалут", "Хатын" и "Эль Кадиссия", вооруженные устаревшим советским оружием (в частности, танками Т-34 и Т-54). Главные силы сирийской группировки в Ливане - три дивизии в первом эшелоне и две во втором - к началу израильского наступления находились в запасных районах. В полосе обороны остались лишь силы прикрытия, а также ложные цели - надувные, закамуфлированные под цвет местности "танки", "орудия" и "зенитные ракетные установки", покрытые металлизированной краской и снабженные термоизлучателями, имитирующими работу двигателей.

Поэтому первый авиационно-артиллерийский удар израильтян перед форсированием реки Захрани пришелся, практически, по пустому месту.

Главное танковое сражение развернулось утром 9 июня: за ночь сирийские войска выдвинулись из запасных районов и заняли заранее оборудованные оборонительные полосы. С рассветом четыре дивизии израильтян на фронте шириной более 100 км - от побережья Средиземного моря до горных районов Гармон - двинулись на противника. С обеих сторон в сражении участвовало около трех тысяч танков и боевых машин пехоты. Бой продолжался весь день и не принес ни одному из противников явного успеха. В ночь с 9 на 10 июня сирийцы провели мощный артиллерийский контрудар по передовым позициям противника, а с рассветом сирийский огненный вал обрушился по второму эшелону израильтян. 10 июня их наступление, практически, выдохлось по всему фронту.

В ходе этих боев сирийские сухопутные войска уничтожили более 160 израильских танков. Значительный вклад в достижение успеха в боях 9-10 июня внесли танки Т-72, лишь недавно поступившие на вооружение сирийской армии. Им противостояли модернизированные танки М60А1 (часть которых была оснащена реактивной навесной броней "Блейзер" израильского производства), а так-же новейшие израильские машины "Меркава" Мк.1 (к началу боевых действий Израиль располагал 300 танками этого типа).

Как правило, танковые сражения начинались на дальностях 1500-2000 м и заканчивались на рубеже сближения до 1000 м. По утверждению главного военного советника при министерстве обороны Сирии генерала Г.П.Яшкина, лично принимавшего участие в руководстве боевыми действиями в Ливане, танки Т-72 показали свое полное превосходство над бронетанковой техникой противника. Сказалась большая подвижность, лучшая защищенность и высокая огневая мощь этих машин. Так, после боя в лобовых листах некоторых "семьдесятдвоек" насчитали до 10 вмятин от "болванок" противника, тем не менее танки сохраняли боеспособность и не выходили из боя. В то же время 125-мм снаряды Т-72 уверено поражали неприятельские машины в лоб на дальности до 1500 метров. Так, по словам одного из очевидцев - советского офицера, находящегося в боевых порядках сирийских войск - после попадания снаряда пушки Д-81ТМ с дистанции приблизительно 1200 м в танк "Меркава" башня последнего была сорвана с погона.

На 11 июня сирийцы готовили мощное контрнаступление, спланированное при помощи советских военных специалистов. Однако удар, нанесенный израильской авиацией по войсковой системе ПВО сирийцев в Ливане, а также политическое давление США заставили правительство и военное командование Сирии отказаться от контрнаступления. Этим незамедлили воспользоваться израильтяне, нанесшие массированный воздушный удар по сирийским дивизиям, опрометчиво оставшихся на месте в районах сосредоточения. В результате сирийская армия понесла тяжелые потери. Одновременно возобновились бои по всему фронту: израильтяне предприняли "психическую" атаку, стремясь овладеть важнейшей стратегической коммуникацией - шоссе Бейрут-Дамаск. Однако это наступление было отражено с большими потерями с израильской стороны. Вновь отличились сирийские Т-72 из состава 3-й танковой дивизии. Ее командующий, бригадный генерал Ф.Шафик, по собственной инициативе выдвинул свое соединение из второго эшелона и нанес мощный контрудар в направление города Адан. В результате 210-я танковая дивизия противника была отброшена от шоссе на 18-20 км и фактически разгромлена. В тяжелое положение попали и соседние дивизии. Израильский фронт оказался перед угрозой развала, но 11 июня в 12 часов боевые действия были преостановлены: американские эмиссары Шульц и Хабиб, прибывшие в Дамаск, убедили сирийское руководство прекратить контрнаступление, гарантировав, что Израиль в 10-дневный срок выведет войска из Ливана и вступит в переговоры с Сирией. Однако мир в Галилее так и не наступил. Боевые действия возобновились 18 июля, когда израильтяне вновь предприняли попытку крупномасштабного наступления. Бои носили крайне ожесточенный характер. Лишь 21-я бригада 3-й танковой дивизии сирийцев в боях на подступах к Дамасскому плато уничтожила 59 бронированных машин противника. На этот раз, кроме танков Т-72, отлично зарекомендовали себя мобильные противотанковые ракетные комплексы "Фагот", которыми были вооружены срочно созданные подвижные противотанковые взводы танковых бригад сирийской армии. Из СССР по воздуху было переброшено 120 ПТРК (с боекомплектом по шесть ракет на каждый). Уже в Сирии комплексы смонтировали на автомобилях типа "Джип". За несколько дней боев они сожгли более 150 танков противника (досталось от "Фаготов" и "Меркавам").

По отзывам сирийских танкистов, в боях 1982 года танки Т-72 показали высокую эффективность. Даже по оценке израильских специалистов, они оказались малоуязвимыми как от танкового, так и от авиационного оружия (в отличие от Т-55 и Т-62, сравнительно легко поражавшихся ударами с воздуха). Так, появившиеся в западной печати непосредственно после боев утверждения о том, что израильские сухопутные войска уничтожили несколько Т-72, были практически опровергнуты высокопоставленными представителями ВВС Израиля. Лобовая броня "семьдесятдвоек" оказалась не по зуба и наиболее мощному западному противотанковому ракетному комплексу TOW.

По утверждениям представителей сирийского командования, в боях лета 1982 года не был потерян ни один танк Т-72.

Хорошо зарекомендовал себя и израильский танк "Меркава" Мк.1, обеспечивающий отличную защиту для экипажа. Об этом свидетельствуют, в частности, воспоминания одного из участников боев, находившегося в составе сирийской армии. По его словам, батальон сирийских Т-72, совершая ночной марш, неожиданно "выскочил" на подразделение "Меркав", ждавшее прибытия топливозаправщиков. Завязался ожесточенный ночной бой на короткой дистанции. Сирийские танки, развившие высокий темп огня, быстро расстреливали свой боекомплект в барабанах автоматизированных боеукладок. Однако, к досаде сирийских танкистов, результатов их стрельбы не было видно: танки противника не горели и не взрывались. Решив больше не искушать судьбу, сирийцы, практически не понесшие потерь, отступили. Через некоторое время они выслали разведку, которая обнаружила поистине удивительную картину: на поле боя чернело большое число неприятельских танков, брошенных экипажами. Несмотря на зияющие в бортах и башнях пробоины, ни одна "Меркава" действительно не загорелась: сказалась совершенная быстродействующая система автоматического пожаротушения с ИК-датчиками и огнетушащим составом 'Талон 1301", а также отличная защита боеукладки, размещенной в задней части боевого отделения с разнесенным бронированием.

Представление о том, как интерпретировались результаты боев Ливане в западной печати, дает приведенная ниже статья, опубликованная в европейском военной журнале "Милитэри Текнолоджи" в 1984 году:

"МЕРКАВА" ПРОТИВ Т-72

В ходе вторжения в Ливан летом 1982 г Израиль использовал только 500 из имевшихся на вооружении 4000 основных боевых танков, около 200 танков были "Меркава", остальные - М-60 и "Центурион". Сирийцы применили танки Т-55, Т-60 и Т-72. Прежде, чем перейти к анализу потерь танков с обоих сторон и оценке боевого опыта, познакомимся поближе с танками "Меркава" и Т-72 - главными противниками в- танковых боях первых дней ливанской войны.

"Меркава"

Основной боевой танк "Меркава" был разработан в Израиле под руководством генерал-майора Израиля Тала в соответствии с концепцией: "Главная защита экипажа - подвижность". Двигатель и топливо были размещены в передней части корпуса, башня, экипаж и боезапас - в задней. Танк мог использоваться для перевозки солдат внутри корпуса, в этом случае бралось меньшее количество снарядов.

Западные танковые эксперты отдают предпочтение броневой защите, а не маневренности танка на поле боя и его огневой мощи. В то же время, подвижные танки "Меркава" успешно выдержали испытание войной, и израильские танкисты пришли к выводу, что выживаемость этих танков на поле боя выше, чем у М-60 или "Центурионов". Еще одним отличием израильского танка является установка на нем 60-мм миномета, из которого можно вести огонь по второстепенным целям, сохраняя снаряды к пушке - основному оружию Меркавы . Интересно отметить, что после войны в Ливане командование армии Израиля желает иметь в составе танковых батальонов только основные боевые танки "Меркава". Особенности танков "Меркава", выявившиеся в ходе кампании в Ливане:

- хорошая проходимость вне дорог, в том числе и в горной местности;

- превосходная защита экипажа, связанная с установкой двигателя в передней части корпуса, а также с размещением всего боезапаса в корпусе, а не в башне. Даже когда несколько танков были подбиты, ни один из их членов экипажа не погиб;

- возможность транспортировки десяти пехотинцев в случае уменьше ния боекомплекта с 85 снарядов до 45;

- возможность перевозки трех офицеров с радиоаппаратурой в случае уменьшения боекомплекта до 25 снарядов;

- возможность эвакуации раненных с поля боя.

Т-72

Танк Т-72 весит около 40 т, что значительно меньше 60-тонной "Меркавы". Только лобовая деталь и верхняя часть башни Т-72 прикрыты толстой броней, толщина брони лобовой части башни около 400 мм. Во время скоротечных, продолжительностью менее 10 мин., танковых боев, в ходе которых 19 танков Т-72 были уничтожены "Меркавами" и еще 11 ПТУР "Toy", у танков советской конструкции выявились следующие слабые стороны:

- Т-72 легко загорается. Взрывное распространение пламени может быть связано с открытым хранением боезапаса в танке, что необходимо для работы автоматической системы заряжения пушки. В результате, любой пробивший броню снаряд взрывается в боеукладке и вызывает ее детонацию, приводящую к сильнейшему пожару башни и всего танка;

- сирийские танковые командиры, очевидно, были недовольны танками Т-72. В частности, они отмечали, что мощности двигателя в 700 л-с. недостаточно, особенно для действий в горах; (утверждение совершенно безосновательное, так как мощность дизеля В-46 (780 лс.) обеспечивает Т-72 удельную мощность 18,7 л.с.1т, тогда как у "Меркавы"Мк.1 этот параметр составляет всего 16 л.с.1 т. –В.И., М.Н.)

- любопытно, что несмотря на значительное количество танков Т-72, принявших участие в боевых действиях, им не удалось уничтожить ни одного израильского танка, однако, это стало возможно главным образом из-за плохой подготовки сирийских танкистов.

Потери танков в войне оцениваются в соотношении 1:10 в пользу Израиля. Считается, что израильские танкисты были лучше подготовлены, их танки имели лучшую маневренность и, кроме того, Израиль имел превосходство в воздухе. В результате Сирия потеряла 500 танков, 200 из которых попали в руки противника неповрежденными. Израиль потерял 60 танков, половина из которых могли бы быть отремонтирована и снова вступить в строй. Также представляют интерес следующие факты:

- 50% подбитых израильских танков получили попадания в лобовую часть корпуса, но не в башню;

- 70% сирийских танков были подбиты израильскими танкистами (65%артиллерийским огнем танков), 30% были уничтожены другими противотанковыми средствами, главным образом - ПТУР.

Израильские танки использовали новые усовершенствованные 105-мм снаряды, которые с успехом пробивали броню Т-62 и Т-72. Наиболее эффективная дальность стрельбы такими снарядами - 1500 м, но как только позволяла местность, израильские танкисты вели огонь с 2000 м, что было сюрпризом для сирийцев. Анализ брони танков Т-72 показал, что ее можно пробить и кумулятивными снарядами крупного калибра (ни одного танка Т-72 израильтяне в 1982 г не захватили, поэтому об "анализе брони" говорить не приходится. –В.И., М.Н.)

Сирийцы использовали хорошо известные снаряды гладкоствольных 115-мм и 125-мм пушек. Подтвердилось предположение, что советские подкалиберные снаряды танков Т-72 менее эффективны, чем 105-мм снаряды APDS-FS израильских танков. Танковые бои в Ливане лишний раз подтвердили факт, что наиболее уязвима боеукладка танка. Конструкторы танков будущего должны подумать о надежной защите снарядов внутри танка, поскольку воспламенение даже одного заряда может привести к гибели машины.

В боевых столкновениях экипажи сирийских танков предпочитали вести огонь с места и оставались на одной позиции дольше, чем было необходимо. С другой стороны, израильтяне стремились использовать любые удобные моменты, чтобы зайти во фланг или даже в тыл сирийцам.

[Dinain]

Мерси за статията. За съжаление нямам време да я дочета днес, но вече ми е ясно за какво става дума. С такива загуби да се чудиш Израел как е победил във войната, че и останал в Южен Ливан 20 години след това

[Stefan]

Как бе ето:
По утверждениям представителей сирийского командования, в боях лета 1982 года не был потерян ни один танк Т-72.