Съгласен съм с кало. Въпросът е в друго: подобно оръдие има (и ще има, неизбежно) много ниска скорострелност (разделно зареждане, достатъчно тежък заряд и снаряд; допълнително се усложняват от условията в тясното бойно отделение), ниска начална скорост на снаряда (т.е. намалена точност срещу подвижни цели) и много малък боекомплект (заради габаритите и масата на боеприпасите). Което означава, че машина с подобно въоръжение ще е слабоефективна срещу подвижни бронирани цели, във всеки случай, в сравнение с подобна машина, въоръжена с по-малък калибър оръдие. Не случайно оптималните за онова време противотанкови оръдия са в рамките на 70-90-100 мм.
Поради специфични причини в СССР използват и корпусни 122 мм оръдия за тази цел (а по-рано дори и морски 130 мм, но много по-ограничено), но и при тях за предпочитане биха били 100 мм.
Т.е. независимо че в реалностите на ВСВ бойни машини с 122-150-152 мм въоръжение се използват и срещу танкове, основното им предназначение, т.е. това, за което са най-добри, за което са оптимизирани, е разрушаването с директен обстрел на полеви укрепления, укрепени огневи точки, бункери и прочее.
Това с пълна сила важи за КВ-2 - по замисъл (не по изпълнение, но последното е следствие единствено от наличните в този момент възможности) е щурмова артилерийска установка. Не случайно в боекомплекта му влизат бетонобойни и оф боеприпаси.
Що се отнася до това, което вероятно е предизвикало възражението ти, Крамер, то ставаше въпрос за разни митове, свързани с кинетичната енергия на 152 мм боеприпас и танк (който и да е). Напълно разрушените танкове най-често са жертва на детонация на боекомплекта (или в някои случай, на резервоарите), което, според мен, рядко е следствие на самото попадение, независимо от калибъра на снаряда. По-скоро се случва, когато машината се запали.
Поради специфични причини в СССР използват и корпусни 122 мм оръдия за тази цел (а по-рано дори и морски 130 мм, но много по-ограничено), но и при тях за предпочитане биха били 100 мм.
Т.е. независимо че в реалностите на ВСВ бойни машини с 122-150-152 мм въоръжение се използват и срещу танкове, основното им предназначение, т.е. това, за което са най-добри, за което са оптимизирани, е разрушаването с директен обстрел на полеви укрепления, укрепени огневи точки, бункери и прочее.
Това с пълна сила важи за КВ-2 - по замисъл (не по изпълнение, но последното е следствие единствено от наличните в този момент възможности) е щурмова артилерийска установка. Не случайно в боекомплекта му влизат бетонобойни и оф боеприпаси.
Що се отнася до това, което вероятно е предизвикало възражението ти, Крамер, то ставаше въпрос за разни митове, свързани с кинетичната енергия на 152 мм боеприпас и танк (който и да е). Напълно разрушените танкове най-често са жертва на детонация на боекомплекта (или в някои случай, на резервоарите), което, според мен, рядко е следствие на самото попадение, независимо от калибъра на снаряда. По-скоро се случва, когато машината се запали.
Comment