За съветските и немските танкове

[RAMMSTEIN]

Кои танкова от ВСВ имат най-дебела броня , и колко см. е ? А и следвоенните танкове кои са с най-дебела броня ?

Значи за ВСВ знам за ИС-3 4е достига до 220см. на купола , а за Маус 250см. отпред на купола ? както и за т95 300см. отпред на оръдието?

[uzi71]

От танковете участвали в бой - Кралски Тигър до 180мм, САУ Фердинанд/Елефант до 200мм, от съюзническите Чърчил до 152мм.

[messire Woland]

[prof66]

интересен коментар във връзка със `танк с танк`

http://www.battlefield.ru/t34/stranitsa-12.html

В целом же в Курской битве и последовавших за ней в 1943 году операциях на Украине танки Т-34, вооруженные 76-мм пушкой, использовались в наиболее массовых количествах. Следует, однако, отметить, что основным их противником были вовсе не танки, по причине малочисленности последних, а немецкая противотанковая артиллерия. Именно на огонь противотанковых и танковых пушек приходилось в 1943–1945 годах около 90% потерь наших танков. К сожалению, многие современные «любители» танков это начисто игнорируют и продолжают тупо сравнивать Т-34 с Пантерами и Тиграми по общим числам потерь (понесенным неизвестно от чего и в каких обстоятельствах).
ТАБЛИЦА 6. Потери Т-34 в зависимости от калибра немецких орудий.

Период Потери, % 20 мм 37 мм 50 мм L42 50 мм L60 75 мм 88 мм 105 мм 128 мм Неизвестно

До сентября 1942 4,7 10 7,5 54,3 10,1 3,4 2,9 0 7,1

Сталинградская операция 1942-1943 0 0 25,6 26,5 12,1 7,8 0 0 28

Курская битва, Центральный фронт, 1943 0 0 10,5 23 40,5 26 0 0 0

Из данных, приведенных в таблице 5, видно, что в 1943 году 66,5% танков Т-34 было подбито огнем 75- и 88-мм танковых (танки Pz.lV, Pz.V и Pz.VI) и противотанковых пушек. В начале войны Т-34 имел преимущество перед танками противника в дистанции огневого боя, поскольку его пушка могла поразить любой немецкий танк на дальности до 1000 м. Дистанция же обстрела наших танков, как правило, не превышала 300 м. В 1943 году с ростом толщины брони немецких танков дальность эффективной стрельбы по ним резко сократилась и не превышала 500 м даже для подкалиберного снаряда. В это же время 75- и 88-мм длинноствольные немецкие пушки могли поражать Т-34 на дистанциях до 900 и 1500 м соответственно.

[bigbeer]

[url]http:/ В начале войны Т-34 имел преимущество перед танками противника в дистанции огневого боя, поскольку его пушка могла поразить любой немецкий танк на дальности до 1000 м. Дистанция же обстрела наших танков, как правило, не превышала 300 м. В 1943 году с ростом толщины брони немецких танков дальность эффективной стрельбы по ним резко сократилась и не превышала 500 м даже для подкалиберного снаряда. В это же время 75- и 88-мм длинноствольные немецкие пушки могли поражать Т-34 на дистанциях до 900 и 1500 м соответственно.

Интересно ми е доколко това преимущество по ТТ данни е използвано реално.Някой има ли информация за поне един танков бой от периода,при който това преимущество да е реализирано.От разни спомени на танкисти оставам с впечатление за стрелба от 300м и по-малко.Ето как си го представям образно:

Танковете стоят разсредоточени в някакво укритие ( зад хълм,падина,частично окопани или замаскирани зад сгради или между дървета примерно) Пред тях има окопана пехота в чиито редици или на някой хълм има изнесен наблюдателен пост свързан с командира на танковата част.Пред пехотата открито пространство "ничия земя" от твърд и проходим за танкове терен.При получаване на информация за противникови машини,танковете се подготвят за бой и при визуално локализиране на противника излизат на скорост,спират,стрелят и веднага пак палят(щото ако спрат за повече от 5-10 секунди на открито - лошо.Правят 2-3 изстрела и бързичко обратно в укритията.Ако противника ги подгони се натриса на ПТ рововете или мини поставени пред пехотната позиция,както и на замаскирана лека ПТ артилерия.

В тази моя фантазия няма място за далечна стрелба,щото или са в ниското (падина,ров,окоп) или зад хълм.Ако започнат стрелба от позиция на 1км и повече,то шанса за ефективно попадение би бил далеч по малък от шанса противниковата тежка артилерия(стояща извън техния обсег) да им стъжни живота.Неподвижни и демаскирани биха били идеални мишени.А ако разчитат само на 1-2 изстрела от място с последваща смяна на позиция,то ускоряването на 20+ тонна машина от място,на полето не ми вдъхва много доверие.Отделно мерните им прибори не са особено стока,а и екипажите са обучавани предимно на стрелба с право мерене.Изчисляването на траектория при 1000+ метра дали е било вероятно,за краткото време с което са разполагали ? Челната и куполната броня на Т-34/76 до края на войната не предполага комфорта от стоене на място и стрелба по патки.

От друга страна съветските командири имащи опита от Испанската война и Халкингол би било нормално да разчитат на преимущество в обсега,каквото на практика са реализирали при тези конфликти.Та ако някой има документче или нещо стойностно по въпроса бих бил благодарен.Някак номера с голата фантазия не ми се връзва,а с друго за момента не разполагам

[Amazon]

Отделно мерните им прибори не са особено стока,а и екипажите са обучавани предимно на стрелба с право мерене.Изчисляването на траектория при 1000+ метра дали е било вероятно,за краткото време с което са разполагали ?

Какво разбираш под "не са били стока"? Немските оптични прицели доколкото знам са били много добри а руските не са били лоши. И за какво изчисляване на треакторията иде реч? На Т 34 под мерната линия имаш много други мерни линии с означения, като табличка в три колони(не знам за какво е всяка колона). Просто според разстоянието използваш подходящата мерна линия. Не виждам никакви изчисления, още повече, че размерите на танковете са константа и това прави определянето на разстоянието сравнително лесно. Проблема е само ако целта се движи и то не в посока към теб...иначе БУМ и край. Въпросът при разстояния под 1000 метра е не дали ще уцелиш, а дали снаряда ще пробие. Това не е 7.62 снайперистка винтовка, където на такива дистанции балистичната крива на на куршума е доста по висока от тази на снаряда пък и дори туптенето на сърцето на стрелеца може да се отрази на траекторията на куршума, да не говорим че стреляш по цел с размери 3 - 7 метра(взависимост от проекцията) а не няколко десетки сантиметра.

[bigbeer]

Ми битуват из нета разни теории,как за да съкратят максимално времето за производство са икономисвали такива дреболии от оборудването,като мерни прибори,пожарогасители,разни капачки тук там и други дребни детайли.Срещал съм и спомен в който се говори за 2 залепени на кръст конеца в цевта и разни такива.От друга страна има изказвания за съд и разстрел,като саботьор ако нещо липсва при производството.Което пък водело до формализирането всичко да е налично,няма значение дали работи и дали отговаря на стандарта.Примерно част от люковете се отваряли само с огромно напрежение или дори стояли като заварени,въртенето на купола ставало на тласъци които подхвърляли цевта насам натам,лостовете за движение изисквали маса сила и т.н.Та не знам на какво да повярвам.Нещо като ладите в едно малко по-ново време.Може да ти се падне такава,която да не пипнеш нищо по нея 10 години,но 99% е шанса да лежиш под нея всяка седмица.Това имах предвид под "не са стока".Не,че лошо са измислени,по скоро..... еее бях ясен мисля.
По спомени на наши танкисти с които съм говорил преди доста време,при Т-34/85,били на въоръжение при нас,подобни проблеми не е имало.Всичко било много просто,лесно и удобно достъпно.Разбира се давам си сметка кога са произведени Т-34/85 и за годините опит и развитие изминати до тях.Затова въпроса ми беше за първите години използване на Т-34/76.Исках не мнение а насочка,към нещо реално информативно.Мнението също ми бе от полза,за което благодаря.

[messire Woland]

За качеството на съветските машини има една прекрасна книжка-изследване "Порядок в танковых войсках", която излезе миналата година. В нея има извадки от документи, включително и такива, от правени навремето (1940 г.) сравнения между немски и съветски машини, на руски полигон. Което сравнение показва и защо данните на съветските машини са така завишени. Пак там има и за пробиваемостта на бронята на немските машини, която въобще не е такава, каквато се представя в следвоенната съветска литература. Няколко примерни откъса от главата, посветена на сравнение между немски Pz III и съветски Т-34 и БТ-7:

[bigbeer]

Имаш предвид тази http://profismart.ru/web/bookreader-104038.php нали ? Не алтернативката

[messire Woland]

Аз алтернативка със сходно заглавие не съм виждал, само навремето попаднах на някаква "Вариант БИС", но тя беше за друго. Иначе, да, тази книга имам предвид, най-сетне дойде реда й - и да, интересна е. Не че не съм срещал и преди част от документите, касаещи истинското състояние на съветските танкови части (проблеми с техниката, с поддръжката, тоталната липса на бронебойни снаряди и т.н.), но тук тези документи са събрани и явно е правена систематизация.
Друго хубаво нещо е, че хората се основават на документи, цитират ги и слагат номерата им. Така че, тази книга създава документална основа за по-безпристрастно разглеждане на ситуацията с РККА през 1941 г.

[bigbeer]

Уха,до сега прочетох само десетина страници и вече попаднах на това:


".......Танковые войска испытывают в настоящее время большую потребность в запчастях и агрегатах, особенно по остродефицитной номенклатуре. Неоднократные обращения ГАБТУ КА в НКСМ не нашли должного решения по вышеизложенным вопросам.
Прошу Ваших личных распоряжений, направленных на обеспечение запасными частями и агрегатами танковых войск Красной Армии, согласно решениям правительства по этому вопросу.
Начальник ГАБТУ Красной Армии генерал-лейтенант танковых войск Федоренко"[35].
До войны оставалось три дня…
-----------------------------------
А вот как обстояло дело с запчастями "на месте", то есть непосредственно в частях:
6-й мехкорпус ЗапОВО.
"По боевым машинам - к танку Т-28 отсутствуют запчасти по ходовой части бортовой передачи. К танку БТ отсутствуют ведущие колеса гусеничного хода и полуоси. По остальным маркам боевых машин обеспеченность запчастями на 60–70 %.
По вспомогательным машинам обеспеченность запчастями крайне недостаточна. За 4-й квартал 1940 года получено 10 % от потребности, за 1-й квартал 1941-го положение не улучшилось.
Полностью отсутствуют оборотные агрегаты, как-то: моторы, коробки перемены передач, задние мосты на все марки машин.
Обеспеченность резиной на машины М-1 совершенно отсутствует, в результате чего 30–40 % машин М-1 в частях стоят без резины. Полностью не обеспечены гусматиком бронеавтомобили БА-20.
Вследствие отсутствия остродефицитных запчастей не представляется возможность своевременного восстановления машин со средним и текущим ремонтом"[36].
8-й мехкорпус КОВО.
"7-я мотострелковая дивизия. Ремонтными средствами укомплектована на 22 %. В РВБ[37] нет стационарных мастерских и станков.
Запчастями для ремонта боевых и колесных машин дивизия обеспечена на 1 %. Запчастей в „НЗ“ для боевых и колесных машин - нет.
Резиной грузовые и колесные машины обеспечены на 60 %; бронемашины на 100 %. Из числа наличия грузовых машин, 200 машин из-за отсутствия резины стоят на колодках. Средний износ резины на 70 %".[38]
9-й мехкорпус КОВО.
"Обеспеченность запасными частями неудовлетворительная, запчастей в НЗ нет вовсе. На текущем довольствии запчастей также нет, за исключением некоторого количества случайных неходовых деталей"[39].
Как видим, даже усредненные проценты обеспеченности не передают всей полноты картины - как правило, наиболее остродефицитные запчасти оказываются и самыми востребованными.

В случае с танками старых типов такими деталями были запчасти моторной группы и гусениц. Например, инспектируя в конце марта 1941 г. ход формирования и боевой подготовки 20-й танковой дивизии 9-го мехкорпуса, комиссия ГАБТУ отмечала: "В 39-м танковом полку танки получены после капитального ремонта от рембаз и зачислены в учебно-боевой парк. Танки не укомплектованы инструментом, принадлежностями и ЗИПом… В полку совершенно отсутствуют самые необходимые запчасти, что не позволяет исправить мелкие повреждения. Отсутствие запасных предохранителей приводит к попыткам установки „жучков“. На 25 % танков гусеницы сильно изношены и требуют замены"[40]. Причем подобное положение дел было более правилом, нежели уродливым исключением из него......."

Много интересна подборка на документална основа,не само върху спомени и мнения.Май днес ще е ден за четене.Едва сега обърнах внимание на 2 теми от форума,в които книгата се дискутира.За съжаление при не особено голям интерес и донякъде повърхностно ето тук.

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?12856-%CF%EE%F0%FF%E4%EE%EA-%E2-%F2%E0%ED%EA%EE%E2%FB%F5-%E2%EE%E9%F1%EA%E0%F5&

и тук http://forum.boinaslava.net/showthread.php?12804

А алтернативката е ето това. http://lib.rus.ec/b/89782

Прочетеното до момента ме отведе до ето това : http://ost-front.ru/2011/08/12/renaultue/ и това http://armor.kiev.ua/Tanks/WWII/f/ ,за чието съществуване дори не бях подозирал.

[messire Woland]

Част от тия неща сме ги разглеждали в темите за документите около 1941ва г. Но инак, да, много интересни моменти и - още едно обяснение защо това, дето става през лятото на 1941 г., се случва точно по този, а не по друг някакъв начин.

[Mirovk]

В тази моя фантазия няма място за далечна стрелба,щото или са в ниското (падина,ров,окоп) или зад хълм.Ако започнат стрелба от позиция на 1км и повече,то шанса за ефективно попадение би бил далеч по малък от шанса противниковата тежка артилерия(стояща извън техния обсег) да им стъжни живота.Неподвижни и демаскирани биха били идеални мишени.А ако разчитат само на 1-2 изстрела от място с последваща смяна на позиция,то ускоряването на 20+ тонна машина от място,на полето не ми вдъхва много доверие.

Отговорът на голяма част от въпросите ти можеш да намериш в книгата на
Конев, Иван Степанович
"Записки командующего фронтом"

http://militera.lib.ru/memo/russian/konev/index.html

Където ще видиш че, такова понятие "танковете чакат , разузнаваме излизаме...." в руската тактика няма.
Винаги Танковете са 2-ри ешалон и само в настъпление, като Конев внася "ерес" в тогавашното тактическо мислене като разрежда пехотната армия от 1-вия ешалон със 120-200 танка или САУ за подръжка на пехотата. Иначе казано стреля се само в движение и в насрещен бой като има случаи когато танковите армии се отдалечават(вклиняват) самостоятелно на 100км дълбочина и чакат да ги настигнат другите части.

[messire Woland]

Не бих казал, че Конев внася каквато и да е ерес Точно той е максимално далеч от това. А за добавянето на танкове към пехотата, особено в настъпление - това при руснаците е почти единственият успешен метод и въобще навсякъде, където има критична ситуация, добавят танкове към пехотата, за да й придадат устойчивост. Т.е., не е само Конев. В спомените на танкистите това се вижда особено добре. Имаше и един пример, ако си го спомням коректно, за екипаж на КВ, при който случай танкът е жертван съзнателно (потъва в една река), но пък пехотата се вдига и си свършва добре работата в някакво настъпление.

[gollum]

към Мировк

Хъм, тези неща сме ги обсъждали в нарочна тема, ако правилно си спомням. Трябва да се прави разлика между "танкове" (машини) / танкови подразделения и танкови части, съединения и обединения. Общо взето, в РККА до войната с Германия има както специализирани танкови подразделения, които в един момент влизат или директно в стрелковите дивизии (в ролята както на разузнаване/патрул, така и на поддръжка на пехотата: в първият случай действат съвместно с дивизионното разузнаване (разузнавателен батальон, в който влизат и бронирани автомобили и конница (по щат)), във вторият - с пехотните батальони, което задължително е в първия ешелон на атаката при офанзивни действия и в резерв или като непосредствена огнева поддръжка в дефанзивни), така и самостоятелни подразделения и части, които се придават на корпусно или армейско ниво за усилване на стрелкови (пехотни) съединения и обединения в ролята на танкове за пехотна поддръжка (т.е. при атака се използват в първия ешелон, а в отбрана в зависимост от случая като резерв за контраатака (по устав) или огневи точки). Т.е. кажи-речи винаги при бойни действия в настъпление според съветската доктрина танковете се използват в "първите редици" на настъплението за улесняване на пробива. В отбрана, пак по доктрина, се използват най-вече като резерв за контраатака.
В оперативно отношение отделни танкови съединения и обединения (механизирани), заедно с кавалерия се използват във втория ешелон за развитие на успеха на първия. Но това не означава "всички танкове", а е въпрос на разпределение на наличните сили между двете оперативни групи сили.
Още Триандафилов (в духа на времето си) разглежда танковите полкове като усилващи средства на армейско ниво, които заедно с химическо оръжие, ударна авиация (въздушен десант) увеличават ударната мощ на армиите в офанзива (замяна и допълнение на полкове тежка артилерия, които са по-бавни и тромави), следователно и времето, което ще е необходимо за извършване на пробив, а покрай това и дълбочината и ширината на настъплението, което армията може да осъществи.
Що се отнася до нещата щом войната започва и срещата с реалният противник внася съответният коректив, то много скоро и за дълго (поне две години и нещо) танковете започват да се използват най-вече на ниско ниво и в подразделения, отговарящи на тази употреба, като почти изключително те действат или като пехотни (заедно с пехотни съединения и части) или относително самостоятелно (заедно с конница вместо мотопехота), но в преследване на частни тактически цели. При всеки случай става въпрос за употреба в първия ешелон при почти нулева дълбочина на пробива.
Като се има предвид реалната "разходност" на този тип танкови подразделения и части, то дори в случаите, когато се отделят танкови "корпуси" в рамките на резервни групировки с идеята да се развива успеха щом бъде достигнат, реално те се вкарват още преди това да се случи и се изразходват в рамките на задачите по тактическия пробив или най-много разширението на постигнатото в първите часове/дни на операцията.
С времето се достига до идеята за по-гъвкава употреба, както и до по-добра и ефективна структура на вече реално самостоятелни танкови съединения (ориентировъчно от средата на 43-та до средата на 44-та, когато вече имаме определена "зрелост" (подобни опити има и по-рано, но те са неуспешни)), които са предназначени за преследване на собствени, вече оперативни задачи (което не пречи, разбира се, пак да бъдат разпарчетосвани понякога и придавани за усилване на пехотни съединения и обединения в преследването на техните задачи). Но и в този случай, естествено, танковете действат в първия ешелон на собственото си настъпление - няма и как да е иначе, след като са основно бойно средство.
Да обобщя: няма подобна "ерес" в съветското военно мислене в разглеждания период. Танковете се мислят като основно бойно средство, позволяващо да се постигне тактически пробив по-лесно и на по-малка цена, отколкото това е възможно с "традиционни" средства (пехота и артилерия). На танковете (разумно) се гледа като на усилващо или основно средство (в зависимост от задачата), което по идея трябва да действа в рамките на общовойскови операции, т.е. заедно с артилерия, пехота и авиация. Т.е. бойното (тактическо) използване винаги е в "първите редици".
В зависимост от наличните сили, противника, местността и поставените задачи, част от танковите сили могат да бъдат отделени в групата войски, която ще се задейства непосредствено (било то за пробив на вражеските укрепления при офанзивни бойни действия, било то за създаване на защитни линии и позиции при отбрана), друга част в резерва или "вторият ешелон", който ще се включи в операцията при постигане на успех (в настъпление), за да развие нещата в оперативна дълбочина или пък за тактическа или оперативна контраатака при водене на отбранителни бойни действия.
Така че няма "танковете винаги са във втори ешелон", нито пък "действат само в настъпление". Както в уставите, така и в реалността, нещата са значително по-сложни и интересни.


към Bigbeer
Поне по устав в РККА, както и в останалите армии от периода, танковете могат да стрелят както в движение (много ниска точност, цели се по-скоро временна "неутрализация" или поне някакъв психологически ефект), така и с кратко спиране (има специални разработени процедури: решението е на командира на танка, "спирането" е наистина кратко - за секунди (няколко) - реално командирът на танка решава кога да се спре и кога да се продължи движението), като последният тип огън се води като основен и се тренира с оглед на това. Единствената възможност както за водене на точна стрелба, така и за ефективно разузнаване и наблюдение (а то е ключово за кавалерийската роля на танковете на бойното поле) е по вторият метод и точно затова той е основен. Така че танковете поне чисто технически имат теоретичната способност да поразяват ефективно цели (включително чужди танкове) в рамките на обсега, в който боеприпасите им са ефективни (различен за различни танкове).
Отделен въпрос е на каква реална дистанция ще откриват огън. Това зависи от твърде много обстоятелства, като се започне от условията на местността (всеки от нас може относително добре да си представи, че далеч не навсякъде в Източна Европа и Русия има реални условия за наблюдение (а следователно и стрелба) на дистанции от 500, 1 000 или повече метра)), атмосферните условия, поставените задачи, търсеният ефект, типа и количеството на собствените сили и противника и много още фактори.
Да речем, танково подразделение в огнева засада по идея ще чака последният възможен момент, за да открие огън, т.е. ще се търси компромис между вероятността засадата да бъде разкрита и желанието целите да бъдат в зоната на гарантирано поражение. От друга страна, ако целта не е унищожение на цялото подразделение (или това не е възможно или целта е противникът да се накара да се разгърне в боен ред, след което танковете от засадата се изнасят (противникът трябва да се забави)), а танковете в засада имат ясно изразено преимущество в ефективен обсег пред целите и местността го позволява, то е възможно да се открие огън значително по-рано, за да имат възможност танковете да отстъпят преди да бъдат обхванати от фланговете или принудени да влязат в сражение на близка дистанция с многоброен противник.
От друга страна, ако имаме танково подразделение, което изпълнява задача по пробив на отбраната на противника, подкрепено с пехота (и артилерия), то тогава целта ще е възможно най-бързо да се неутрализират основните огневи средства на противника, за да може пехотата относително безопасно да се сближи и да свърши своята работа.
Това ще изисква стрелба от възможно най-голяма дистанция, доколкото ефективният обсег, местността, атмосферните условия и местността го позволяват (естествено, обратното, ако имаме чисто танкова атака или атака на танкови подразделения, подкрепени с (малко) мотопехота, ситуацията вероятно ще изисква максимално бързо сближаване и танковете ще водят огън в движение (неутрализиращ), а унищожаването ще е "отблизо").
Правилото общо взето е, че противотанковата артилерия (и въобще пехотните противотанкови средства) имат "интерес" настъпващите танкове да се приближат възможно най-много, докато обратното, настъпващите танкове имат предимство ако дистанцията е възможно най-голяма (естествено, компромис между открита местност (огнева дистанция) и ефективен обсег на въоръжението), защото това позволява както по-голяма собствена безопасност, така и по-ефективна подкрепа и откриване и обработване на опасните цели по-рано (преди да са станали реално ефективни).
Т.е. всичко ще зависи от конкретните обстоятелства (както винаги е на война), но определено способността да се води ефективен (точен и преодоляващ защитата( огън на по-голяма дистанция е голямо предимство, което ще принуди противника да търси сближаване с всички негативи от това.
Що се отнася до тежката артилерия (тук, предполагам, разбираш полкова, но най-вече дивизионна и корпусна, нали?), то тя може да представлява реална заплаха за танковете в разглежданите ситуации най-вече когато е разположена за директен обстрел. Но това се прави сравнително рядко (е, в РККА донякъде по-често поне за леката дивизионна артилерия), все пак, нейната роля е друга. Но дори и в този случай рядко може да се разчита на кой знае какво преимущество (да речем, от 43-та насетне), като тези оръдия са големи, трудно се маскират и са достатъчно уязвими. Особено като си припомним, че в над 70% от случаите танковите подразделения ще са подкрепени от някаква собствена артилерия (иначе би било странно в настъпление), която бързо може да неутрализира такива цели.
Що се отнася до индиректният обстрел, то той не е много точен, така че представлява реална опасност за танкови подразделения засечени и обстреляни в района на съсредоточаване. Главната опасност от обстрела е в това, че ще принуди екипажът да се скрие в танка и да затвори всички люкове, т.е. да се лиши до голяма степен от способността си да наблюдава. Естествено, тежките оръдия и миномети образуват достатъчно големи шрапнели, които могат да повредят различни по-уязвими агрегати на танковете (но рядко директно да извадят от строя танка - обикновено ефектът изисква определено време), но това е най-вероятно когато последните заемат достатъчно дълго една и съща позиция, което е рядък случай.

За примери от конкретни боеве ще трябва да почакаш (като, естествено, за началото на ВСВ "далечен бой" за танковите оръдия е дистанция 400-500 метра; разстоянието постепенно се увеличава с навлизането на по-мощни и големокалибрени оръдия, както и с подобряването на мерните прибори и ходовата част), ще се поразтърся, но не обещавам нищо скоро.