Артилерията през ВСВ - сравнения

[Imperial]

я отново да изкарам тая тема на преден план

Моето впечатление е, че всички се фърлят по танковете и самолетите, а богът на войната все пак е артилерията (поне до края на ВСВ). Въобще кой на този форум, освен тия дето се знаем, се интересува от артилерия?

[Imperial]

За да подхвана темата от някъде, ето един (всъщност единствения) сайт, посветен по принцип на артилерията - http://users.belgacom.net/artillery/ - доста е добър, има много обяснения за хора които си нямат никакво понятие от материята


Сега имам някои въпроси към gollum около тежките оръдия на Вермахта. В мойта книга за немската артилерия, както и в горния сайт, за 10cm K18 пише, че било неудовлетворително, понеже било твърде голямо и тежко за калибъра си. Общо взето същото е и положението с 150мм гаубица, за 150мм оръдие пише, че било добро, обаче недостатъчно и е изместено от 170мм. Тъй като нямам книги за съветската артилерия, погледнах какво пише на battlefield.ru и ето едно кратко сравнение между 10cm К18 и 107мм М60 модел 1939

макс. обсег: 19км (К18 ) / 18,3км (М60)
тегло на оръдието: 5,55т (6,6т при движение) / 4т
тегло на изстр. заряд (макс.): 5.8кг / 4.5кг
нямам теглото на снаряда на М60, на К18 е 15кг
бронебойност: 133мм@1000м (30°) / 121@1000m (0°)

общо взето излиза, че немското е с малко по-добро, но е около път и половина по-тежко. 107мм обаче руснаците практически не го произвеждат. Предпочитат 122мм, обаче за А-19 на батълфийлда данните са непълни и няма как да сравнявам, а за по-големите въобще нищо няма

другия ми въпрос е какво точно трябва да вършат тия тежки оръдия. Доколкото разбрах, 10cm K18 се е водило тежко дивизионно оръдие за контрабатареен огън най-вече, за 150мм не разбрах, но предполагам се дава на корпусно / армейско ниво за арт. усилване (в какви случаи?).

[Gaden Gogi]

за 150 мм оръдие пише че е езместенпо от 170мм поради по-ниската цена на последното и поради факта чер използуват един и същ лафет се е счело за непрактично да се произвеждфа по-слабата система която при това няма и никакви предимства по отношение на мобилност, и двете оръдия се транспортират в разглобен вид.

[Imperial]

Къде го пише това?

[Gaden Gogi]

БЯЛА КНИГА НА АВСТРАЛИЙСКИЯ СЪЮЗ

В книгата за германска артилерия на Йан Хог, ти май каза че я имаш същата, аз имам и неговата за британската и американската.

[BACKFIRE]

Забравяте, че трябва да се сравняват освен ТТД данните на арт.системите и начина на тяхното използване-организаация на арт.подразделения, части, съединения, тактика,
И имам няколко пояснения към предни постинги
антитанкова сила- защо ли си мисля, че термините са бронепробиваемост на снаряда, противотанкови възможности на системата и т.н.
3. Противопехотна ефективност - често се изтъква, че руските оръдия имат по- добра противопехотна ефективност от немските, например. Но не при сходен калибър. Имам усещането, че това твърдение се основава най-вече на сравнение на танковите оръдия, но там има големи разлики в калибъра (дължащи се, може би, и на разликата в доктрината - немците залагат преди всичко на противотанков-танк, докато руснаците - на противопехотен/щурмови)-такива термини само тук ще се прочетат.

Амуниции -провери в тълковния речник, каква е разликата м/у амуниция и муниция. Повече няма да коментирам

]6. Реактивна артилерия - тук определено имат предимства (особено в по- малколибрената). Но тя май има по-скоро противопехотно действие, а не противотанково) (както често се споменава).-РСЗО се използват в много ограничени случаи специално за борба с танкове.

7. Организационно руската артилерия не е хич добре. Съсредоточена е но по- слабо подвижна и с много зле организирани комуникации.-руснаците много бързо започват да създават самостоятелни части и съединения, с които да маневррат по фронта. А и само те развиват достатъчно добре големи съединения-достигат до арт.корпуси

Един от най-големите недостатъци на съветската артилерия е ниското ниво на управление, почти липса на радиостредства в началото, голямо количество конска тяга, слабо АИР, липса на опитни командири в началото...

[Imperial]

---

Оо бъди спокоен, за нас организацията е по принцип най-важното. Просто не сме провели сериозни дискусии по ТТХ на артилерията за да минем нататък.

А "свободни" термини има наистина, но това е защото повечето хора не са наясно със стандартните. Обаче в поста ти малко се объркват цитатите и твоите думи.

За реактивната артилерия твърдиш, че съветската има предимства? Аз доколкото знам немските реактивни бомби имат доста по-голяма мощ от руските катюши.

Надявам се да продължиш участието си

[Imperial]

В книгата за германска артилерия на Йан Хог, ти май каза че я имаш същата, аз имам и неговата за британската и американската.

Да имам я, обаче нищо подобно не видях да пише. Къде точно го пише?

[gollum]

Здравейте, BACKFIRE и добре дошъл на форума. Напълно съм съгласен с всичко, което написахте, но то не се различава от мнението, което изразявам на форума и най-вече в разговори (защото, уви, не сме имали сериозни дискусии по въпроса). А за "муниции"/"ауминиции" съм съгласен - все забравям кое се отнасяше до конската екипировка и кое - до боеприпасите .

За реактивната артилерия през ВСВ - казано съвсем накратко, съветските реактивни установки се отличават с по-голяма залповост (т.е., много повече направляващи (от 12 до 48 .) и следователно - повече снаряди, изстреляни в залп), малко по-голям обсег на действие (не кой знае колко по-голям, ако правилно си спомням е в рамките на 6 км), значително по-ниска ефективност на снарядите/мините (в следствие най-вече на много по-малкия калибър - между 82 мм и 130 мм (по-късно се появяват и малко по-мощни, доколкото си спомням).
Немските реактивни минометни и метателни установки се отличават с много по-малък брой направляващи (от 5 до 10) и следоветлно, по-малка залповост, значително по-голяма ефективност на огъня (калибрите са от 150 до 380 мм), по-малък обсег (в момента не си спомням точните данни), значително по-голяма точност (в следствие на това, че немските метателни установки използват турбореактивни мини, които се въртят около оста си, подобно на артилерийски снаряд, изстрелян от нарезно оръдие, докато съветските - реактивни снаряди, които разчитат на оперението си за стабилизация; също така - немските (особено "Небелверфер" имат разположени около една ос направляващи тръби, а не разпределени в два реда в плоскост)).
Общо взето, съветските реактивни установки са предназначени за водене на наистина масиран залпов огън, докато немските - за по-точен огън по по-малки площни цели. Също така, немските могат да се използват и за поставяне на димни завеси или водене на огън със запалителни амуниции, който в определени обстоятелства е значително по-ефективен (особено срещу екрпеления от всякакъв вид и жива сила).
Идеята на този тип артилерия е да се масира на главно направелние в колкото се може по-голямо количество (олщо взето, съветската страна преуспява в това повече).
Естествено, противотанковият им огън е много-много неефективен, в противоречие с общоразпространеното мнение. Реално подобен снаряд би имал ефективно действие върху танк (особено по-големите калибри), но би трябвало да го улучи, което е сравнително малко вероятно и по-скоро ще става въпрос за късмет.

За корпусната артилерия (защото всички подобни артилерийски системи (аз бих ги нарекъл тежки далекобойни) се използват на корпусно или РГК ниво на организация) - основните задачи, които е предназначена да решава, са контрабатарейна борба, унищожаване на цели (щабове, комуникация, транспортни възли) в оперативната дълбочина на вражеското разположение/отбрана. И двете цели се изпълняват чрез водене на прицелен непряк обстрел. Естествено, в този случай тежестта (тя не се превозва бързо, нито по сложен терен, защото подобни артсистеми обикновено следват поне във втория ешелон на армията и са осигурени със съответните транспортни средства организационно, както и за тях се избират съответните пътища на движение) или габаритите (доколкото тя няма да си езползва като полева и няма да попада под прекия обстрел на врага)на артилерийската система не са решаващ фактор. Основна е далекобойността, която трябва поне с 50% да превишава тази на дивизионната артилерия (средно последната има ефективен обсег на дествие между 10 и 14 км), за да може, намирайки се на по-изтеглени в тила позиции, да върши същата работа или пък да може безнаказано да води контрабатареен огън срещу вражеската корпусна/дивизионна артилерия. Също така намирайки се на по-предни позиции, да поразява цели в дълбокия тил на противника.
През войната се добавя към упоменатите още една задача - това е воденето на директен огън срещу вражеската тежка бронетехника. Сама по себе си, тази задача не е свойствена за този тип артилерийски системи и не е подходяща за тях. Цената на подобна система е много висока, габаритите й винаги я поставят в неудобно положение, особено ако бъде засечена и обстрелвана от противниковата полева артилерия (което не е трудно, когато се намира на открита полева позиция). Също така, подобни системи се отличават с ниска маневреност и още по-ниска скорострелност, което ги прави още по-уязвими за противниковия директен огън (тъй като полевите оръдия и танковите оръдия, които изпълняват тази функция имат значително по-висока скорострелност (по-малък калибър, използване на полу или четвърт автоматични затвори).
Единственото голямо предимство на тези системи в тази роля е, че балистиката им е сходна с тази на противотанковите оръдия (от тук идва и много голямата им маса), което означава, че те имат достатъчно дълъг ефективен прав изстрел. Също така, големият калибър означава, че снарядите им са напълно ефективни дори и срещу тежката вражеска бронетехника. Но пък в повечето случаи характеристиките на театъра на бойни действия не позволяват ефективно да се използва предимството на тези ордия в далекобойността, над танковите.
Като цяло, използването им в такава роля е неефективно (най-вече по отошение на цената и по-смислените задачи, които подобна система има да разрешава на бойното поле) и по-същество е пелиативна мярка. Особено много с нея злоупотребява съветската страна.

Като се има предвид характерът на задачите, организационно към подобни подразделения би трябвало да има прикрепени и АИР подразделения.

От известно време събирам данни и подготвям нещо, което мисля след време да въплътя в малко сайтче. Става въпрос за сравнения на артилерията от ВСВ (принципно, а не толкова техническо). Също така - описание на организацията и доктрината на всяка страна (докъдето ми стигат събраните и достъпни данни).

[Gaden Gogi]

В книгата за германска артилерия на Йан Хог, ти май каза че я имаш същата, аз имам и неговата за британската и американската.

Да имам я, обаче нищо подобно не видях да пише. Къде точно го пише?

Да грешката е моя, само част от инфото е от тази книга цените са от "Артилерията на вермахата" издание на Торнадо, там се посочва цена от 135 000 марки за 150мм и 18 000 по-малко за 170 мм.
Вчера като се прибрах специално проверих.

[Gaden Gogi]

Малка корекция на Голум, може умишлено да не споменаваш американските РСЗО, но те са с най-много направляващи, до 60 бр.

[gollum]

Умишлено не ги споменавам, защото разговорът беше в плоскостта Германия/СССР. Инак си прав, че следва да ги споменем и тях, защото много хора са с впечатлението, че реактивните установки за залпов огън и реактивните/ракетни мини са едва ли не съветско изобретение (макар в действителност да са индийско или китайско изобретение, датиращо на повече от 1000 години , а през ВСВ се използват от всички).
Инак снарядът на 105 мм корпусно оръдие има твърде малка мощ, за да е ефективно то, а същевременно оръдието няма някакви особени преимущества по отношене на маса/транспортируемост/маневреност. ДОкато снарядът на 170 мм е доста по-мощен от този на 150 мм, а и съм чел, че самото оръдие е много сполучливо.
За 150 мм дивизионна немска гаубица - напълно стандартна гаубица, в никакъв случай не е лоша или нещо такова. 105 мм дивизонна немска гаубица е доста соплучливо оръдие и общо взето запазва ефективността си, въпреки сравнително малкият си калибър. Особено на фона на едно от масовите съветски дивизионни оръдия - 76,2 мм (в различните му вариации), което е ефективно само като средство за директна огнева поддръжка (малко странна роля за дивизонно огнево средсво) и като противотанково средство (но за тази цел съществуват дивизонните противотанкови дивизиони).

Между другото, ако си говорим за организация и артилерийски доктрини, може би най-интересна и сполучлива в това отношение е сащианската.

[Imperial]

И така за една година някой научи ли нещо повече по въпроса?

[bisko]

Българска планинска артилерия във ВСВ?

Интересувам се каква планинска артилерия сме имали в навечерието и по време на Втората световна война. Имало ли е планински артилерийски полкове, колко са били, в кои гарнизони са били разположени. Каква е била артилерийската материална част на въоръжение в тези части и подразделения. Какво е било участието им по време на окупационните действия и по време на войната срещу Германците.