Артилерията през ВСВ - сравнения

[Sir Gray]

да де, ама от паундове в мм, а не от дюймове

[Parabellum]

Паунд е мярка за тегло
Неоникс се е объркал

[Neonix]

Благодаря и на двама ви! Както често се оказва истината е някъде по средата.

Наистина ме интересуват паундовете, но явно в случая не става дума за калибъра на оръдията, а за тежеста на снарядите, които използват. А аз си мислех, че има връзка между паундовете и калибъра на оръдията. Так, че явно съм задал некоректо въпроса си и съм подвел Parabellum.

Все пак ми стана ясно. :tup: Може би са използвали този тип обозначение за определяне типа на оръдието - леко, тежко ?!?! :?

[gollum]

Не, в случая Парабелум не е съвсем прецизен. Наистина, паундовете се използват за тежест на снаряда, но отговарят на конкретен калибър, също така. За ВСВ:
2 pdr е 40 мм
6 pdr - 57 мм
17 pdr - 76,2 мм
18 pdr - 84 мм
25 pdr - 88 мм
60 pdr - 127 мм
Така че можеш да изхождаш от тези данни, ако сравняваш. Общо взето 2 pdr е малко по-мощно от 37 мм, 17 pdr е горе-долу като 75-76 мм.

[gollum]

Няма за какво - имаше един период преди време, когато и аз много се чудех по въпроса (тогава усилно упражнявах пълководческите си умения върху серията Панцер генерал и съответно внасях промени в началните данни (корекции, по-скоро, поне според тогавашното ми Аз ), та се разрових и общо взето това е на което попаднах по въпроса. Защо леките им оръдия (малък и среден калибър зенитни, всички танкови и противотанкови и леките полеви) се означават по тежестта на снаряда, а тежките - по калибъра (в инчове, както посочи Парабелум) - не ми е много ясно. Вероятно е исторически прецедент, който се е превърнал в традиция и запазил съответно. Мисля че това се определяше от боеприпаса за ордието - всички оръдия с унитарно зареждане се задаваха в °pdr°, докато тези с разделно - в инчове. Друго интересно нещо, за което сега се сетих, при английските (и повечето американски) оръдейни системи от ВСВ е че разделното зареждане при тях не е гилзово, а като при морските оръдия - с метателни заряди в платнени торби.

[Neonix]

няма за какво

Какви са причините според теб да използват метателни заряди, а не гилзи. По-лек боекомплект, по-евтино и икономия на ресурси или нещо друго?

[gollum]

Не ми се врява да е някоя от тези причини. И за двете държави ресурса не е проблем, изработката - също. Вероятно причината е по-скоро в традицията (почти сигурен съм, че е така за англичаните - те много държат на тези работи - особено в артилерията). Наистина, това спестява ресурс, но за сметка на това поставя много допълнителни проблеми, които така и не са решени докрай (особено за качеството на материала за обивката, който не защитава достатъчно метателния заряд, пък и не изгаря напълно при изстрел). Това решение значително снижава скорострелността на тежката им артилерия (тъй като се налага камерите на оръдията да бъдат внимателно почиствани след всеки изстрел, за да не би тлеещи останки от обвивката на предишния да възпламенят новия). Все пак мисля че е традиция - може би остатък от морската артилерия. А при американците вероятно е влияние. Може и да греша, разбира се .

[ZWQRA]

Като цяло съм съгласен с GOLLUM но искам да внеса малка корекция в терминологията която използва а имено следното:
1. Вътрешна балистика се наричат процесите които протичат в самата цев до напускане на куршума/снаряда на цевта и те са следните:
-термодинамични процеси на триене , на разширение на барутните газове и други.
2. А балистиката за която говори колегата е Външна и засяга поведението на куршума/снаряда от дулния срез до целта , наричана за кратко само Балистика.

[Imperial]

Мисля, че той има предвид точно вътрешната балистика, защото става дума за качествата на самите оръдия.

[ZWQRA]

Когато се говори за общи характеристики се има предвид:
Начална скорост на снаряда.
Скоростелност.
Далекобойност.
Далечина на правия изстрел.
Ъгли на отклонение - хоризонтално, вертикално.
Бронепробивност при определени ъгли 30/60/90 и дистанции до целта 500/1000/1500/2000/3000 (3000 само за немските оръдия :lol: ).
Тегло на артилерийската система - в бойно/походно положение.
И още много други подробности, мисля, че сега не му е времето да държа лекция по балистика.
Така че той си говори точно за външнобалистически характеристики.
8)

[Imperial]

е, спокойно сега спомням си, че бях чел статия за руските и немските танкови оръдия и се споменаваше че първите имали доста по-лоша вътрешна балистика от вторите и затова немските примерно лесно се удължават от 24 до 48 до 70(!) калибъра в случая на 75мм-вото (че и проект за 100 калиброво е имало...)

та ако постнеш малко по-пространно разяснение на тая терминология, ще е доста полезно за да не се приказва наизуст. Ползваме термина "вътрешна балистика" просто защото ни звучи най-точно

[ZWQRA]

Няма проблеми, но ще го направя през почивните дни (трябва да си намеря записките от военното училище, за да съм максимално прецизен).

[gollum]

Здравей, ZWQRA.
Да, съгласен съм с критиката ти - тук наистина става въпрос предимно за външна балистика (това е разлика, която научих малко след като бяхме приключили с тази тема ). Вътрешната балистика сме я обсъждали по-подробно в една тема на този форум, в която ставаше въпрос за боеприпасите на различните оръдия (място, което е по-подходящо дза тази цел). Обекновено отделят и трети дял на балистиката - терминална, и може би нея трябва да обсъждаме, когато става въпрос за ефекта на даден бронебоне снаряд върху бронята на конкретна машина, но чак дотам не сме стигали .

[Imperial]

я да изкарам тая тема на преден план

[gollum]

Да, интересно ще е да я възродим. Аа мисля тия дни тук да изложа едно общо описание и определение на типовете артилерийски системи през ВСВ.