Допълнително брониране на танкове- разновидности и ефективност

[gollum]

Ясно е, че решетките няма да спрат 14.5мм куршум или 23мм снаряд, който ще пробие с лекота корпуса.

Може би все пак помагат малко срещу малокалибрени бронебойни куршуми - поне през ВСВ се ползват и за това. Вярно, тогава правят "мрежестите" екрани с доста по-ситна "плетка" (по-малки разстояния между отделните пръчки), но се посочва, че намаляват значително ефективността на малокалибрени бронебойни боеприпаси. Може би и тук може да се очаква някакъв подобен ефект (тук, като гледам, пръчките са по-дебели). Тя си има нещо като проитвокуршумна/противоосколъчна броня - 9-15 мм (поне по стандартите на ВСВ; впрочем, някои леки танкове в началото си карат с подобно брониране).

затова по-голяма била вероятността да бъда атакувана с РПГ от близо...?

Със сигурност е по-лесно за отделен пехотинец с РПГ да се приближи достатъчно и да я атакува, отколкото за машина. Особено ако няма своя пехота наоколо (а това май е хроничен проблем там).

Тези решетки са против ПТ ракети; в коментарите отдолу обаче някой посочва, че действат само срещу РПГ, не и срещу ПТУРС. Не знам дали и защо е така?

Може би е въпрос на мощност на боеприпасите? Т.е. при по-мощен може би не помага достатъчно.

[Gaden Gogi]

Тази Шилка си има и допълнителна броня срещу балистични неща, не са само решетките.

[piston]

Обратно към "разнесената" броня...:

Свирин:

"PzKpfw III Ausf L-M заинтересовал специалистов Кубинки главным образом конструкцией броневой зашиты лобовой части подбашенной коробки и башни. Поскольку листы дополнительной брони подбашенной коробки и башни были установлены со значительным зазором, конструктор НКБ А. Погодин высказал предположение, что они станут серьезной преградой для отечественного бронебойного каморного снаряда, так как «…передний лист брони высокой твердости толщиной около 20 мм установлен со значительным зазором относительно основной брони толщиной 52 мм… Таким образом, передний лист будет выполнять роль «взводящей брони», от удара о которую будет частично разрушаться головная часть бронебойного снаряда и взводиться донный взрыватель так, что срабатывание В В может осуществиться еще до пробития основной брони подбашенной коробки… Таким образом, при суммарной толщине лобовой брони подбашенной коробки танка Т-3 в 70- 75 мм эта двухслойная преграда может быть непроницаема для большинства бронебойных каморных боеприпасов, снабженных взрывателем МД-2».Это подтвердилось позднее во время испытаний на Свердловском полигоне, когда из трех выстрелов 85-мм пушки обр. 1939 г. (52-К) и двух 122-мм пушки обр. 1922 г. (А-19) лобовой брони не пробил ни один, так как разрыв ВВ снарядов случался до пробития брони подбашенной коробки, либо при прохождении экрана и повторном ударе в броню корпуса снаряд разрушался."

Подобни тестове в СССР:

[gollum]

Благодаря, Пистон, значи моите изчисления не са били достатъчно добри (е, бяха си съвсем любителски). Цялата тази работа с различните типове снаряди и типове броня е доста интересна. Би било интересно, ако се намери (и са правени тестове) със сащиански или британски APC снаряди за ефекта от разнесеното брониране.

[piston]

http://www.google.tl/patents/US20110232472

[Gaden Gogi]

подсказака- разгледай по читавите корабни форуми. Там се намират дори екселски таблици с интепретация на формули за бронепробиваемост, включая на разнесени прегради.
Да кажем форумът на цушима. или сам си спретни таква с формулите на Якоба де Марра (руска транскрипция на името).
Тъкмо гледах темата за нея формула в авиобазата и се сетох за темата Т-62 срещу чифтен

[piston]

Благодаря, Пистон, значи моите изчисления не са били достатъчно добри (е, бяха си съвсем любителски). Цялата тази работа с различните типове снаряди и типове броня е доста интересна. Би било интересно, ако се намери (и са правени тестове) със сащиански или британски APC снаряди за ефекта от разнесеното брониране.

Е, като нямаш точна информация за скорост на снаряда на 100, 200 и т.н. метра, както и за типовете вззриватели и тяхната работа (П.С. Попаднах на инфо, че първите сащиански AP са гръмвали забити в бронята, явно затова въвеждат и забавеното действие с различни методи).

Незнам доколко Свирин е ОК като автор, на мен ми се струва шокиращо тая броня (52 мм + 20 мм) на Pz III Ausf L,M да елиминира 85 мм, че и 122 мм снаряд!

[gollum]

Незнам доколко Свирин е ОК като автор, на мен ми се струва шокиращо тая броня (52 мм + 20 мм) на Pz III Ausf L,M да елиминира 85 мм, че и 122 мм снаряд!

И на мен ми е чудно, да си призная. Но пък в СССР най-дълго имат проблеми с качеството на снарядите, та може и това да е причината. Все пак, в бронебойните снаряди има много малко взривно вещество, т.е. ефектът от експлозия върху бронята въобще не може да се сравнява с този от ОФ снаряд (при 122 мм бронебоен някъде под 200 грама, при ОФ почти 4 кг). Така че ако наистина се взриви преди контакт с втората плоча, няма как да има кой знае какъв ефект. Но на мен ми се струва, че тук проблемът е по-скоро с качеството на взривателя. А и друго ми е интересно - къде има място за 122 мм бронебоен снаряд да се "вмести" в пространството между двете плочи?
За Свирин като автор нямам никаква идея, не се сещам да съм чел нещо от него. При всички случаи трябва да се внимава, т.е. добер е да се види засичане и другаде.

подсказака- разгледай по читавите корабни форуми. Там се намират дори екселски таблици с интепретация на формули за бронепробиваемост, включая на разнесени прегради.
Да кажем форумът на цушима. или сам си спретни таква с формулите на Якоба де Марра (руска транскрипция на името).

Гоги, благодаря, тук ставаше въпрос за нещо по-специфично - времето за "сработване" на дънните взриватели на танкови/ПТ бронебойни снаряди с ВВ. Чудехме се дали фактът, че детонаторът се задейства от първата плоча на разнесеното брониране ще доведе до детонация преди да ударил втората. Аз се опитах нещо да изчисля на базата на корабни данни, които намерих (3-5 хилядни от секундата забавяне между задействането и детонацията), но нямам идея как се променя скоростта на снаряда докато минава през първата 20 мм бронева плоча, разстоянието след нея (доколкото схващам, около 10 см) и преминаването през втората плоча (52 мм). При мен излезе, че няма да има достатъчен ефект, обаче всичко беше с много допускания. От тези данни излиза, че има сериозен ефект. Но може причината да е в съветските детонатори. Малко по-рано в темата Пистон приведе откъс от руски текст, където се обсъжда промяната в детонаторите за допълнително забавяне според бронирането, което ще се поразява.

[Gaden Gogi]

Гледаш взриватели на корабни снаряди????? Че там дистанциите са в метри, и изобщо са съвсем друга бира.

[gollum]

Да, знам, затова премахнах забавянето от картинката. Там пишеше, че дънният взривател (който е инерционен) дава 3-5 хилядни от секундата забавяне сам по себе си. Когато искали допълнително забавяне - нещо необходимо при корабите точно заради по-големите дебелини на бронята и разстояния между плочите (а и много по-големия размер на корабите), - т.е. винаги при корабите, се използвал допълнителен механизъм за забавяне (бавно горяща смес, която предава огъня), който в зависимост от нуждите добавял още еди-колко си хилядни от секундата. При дънните взриватели за бронебойни танкови/ПТ снаряди не се ползва допълнително забавяне, общо взето, разчита се на забавянето на самия дънен взривател. Той е устроен по същия начин като морските, но е по-малък (да речем, поне 4-5 пъти по-малък, може би и повече). Ясно ми е, че това пороеня нещата. Но никъде не можах да намеря данни за това за колко време сработва, затова и взех това за морския. Може би с оглед на размерите иска по-малко време, не знам.
Както и да е, според това, което приведе Пистон, изгледа че сработва за по-малко време, може би само 1-3 хилядни или 1-2, щом разнесено брониране с такива малки разстояния върши работа.

[piston]

Изненадите не свършват, сега и "четворката".... :



На вниманието на Голъм:

THE SHOEBURYNESS TESTS: 23 MAY, 1944

In the weeks before D-Day a demonstration test-firing was held for US Army commanders at Shoeburyness, in Essex, England. Ordnance had recently provided ETO with a rush shipment of 100 M4A1 tanks equipped with a new turret and the new M1A1 76mm gun. Ordnance had also developed a new tank gun from the M1 90mm AA gun – the M3 90mm gun, and since the spring of 1943 had been re-arming a total of 500 M10A1 tank destroyers with a new turret mounting this gun. In June of 1944 these re-armed tank destroyers would be standardized as the M36 Gun Motor Carriage

The firing test was organized to allow a selection of officers from ETO to observe and compare the firepower of these new and upcoming weapons. The 17pdr (76.2mm) AT gun, now coming into wide-spread use in the British forces of ETO, was also added to the test firing, as well as the then-current 75mm gun, which equipped both US M4 tanks (as 75mm gun M3) and British tanks (75mm QF Mk. V).

The test program consisted of a total of 15 shots, taken in three phases.

Phase 1: The 17pr, 76mm M1, and 90mm M1 guns were fired against test plates 120mm thick, at a slope of 30º, at ranges of 800, 400, and 100 yards, to determine their comparative effectiveness.

Phase 2: The 17pdr, 76mm, and 90mm guns were fired against test plates 100mm thick, at a slope of 30º, which was backed by another vertical plate 100mm thick, at a range of 500 yards, to determine the behind-armor effects of the rounds.

Phase 3: The 75mm Mk V gun, using American M61 APC ammunition, was fired against test plates 20mm thick, placed 6 inches in front of test plates 50mm thick, both at a slope of 30º, to test the effectiveness of the round against spaced armor. In this test half of the rounds were fired either with their explosive filler (referred to as “shell”), or with the filler and the base-detonating fuse removed (referred to as “shot”). This would be a test to validate the capability of the 75mm against a MkIV equipped with Vorpanzer.

The tests were conducted against US test-plate, which was 240 BHN (Brinnel Hardness) homogenous rolled steel. On the original report, the reference to homogenous plate is crossed-out, and “face-hardened” is hand-written in for the 50mm plate of the Phase 3 tests. This is presumed to refer to the actual test plates, but it could instead reflect the interests of some reviewer, as Germans used face-hardened armour.

The results of the tests are as follows:

The tests showed the superior penetration of the British 17pdr. They also indicated a tendency for US shells to explode before passing through the target armour (a “yes” in the column titled BDF Functioning indicates that the fusing caused the shell to detonate, an event which is highly correlated with failure of the round to pass through the plate).

The tests led to the stated conclusion that shot held no particular advantages over shell, but that the base-detonated fuses of US AP rounds had a tendency to detonate the rounds prematurely. A memorandum was sent from ETO to Ordnance, under Eisenhower’s signature, calling for an immediate remedy to the fusing, or if that wasn’t possible calling for all further AP ammunition to ETO to be provided un-fused with an inert filler.

[Хатори Ханзо]

piston по-горе беше приложил илюстрация на допълнително брониране на Пз 3 - днес случайно намерих и снимка на запазена машина в Германския танков музей в Мюнстер. Досега не бях виждал такова допълнително брониране.

[piston]

Нещата съвсем се заплитат!

Американски тестове на видове броня с оглед създаването на M4A3E2....:



буква "b" е за челна броня, после са за странично брониране....

[piston]

Нещата съвсем се заплитат!

Американски тестове на видове броня с оглед създаването на M4A3E2....:



буква "b" е за челна броня, после са за странично брониране....

Интересно, руснаците достигат до съвсем други резултати:

[gollum]

Не знам, явно тестват различни неща. А и този руски откъс ми звучи малко като теоретично-кабинетно разсъждение, защото не е подкрепен с някакви конкретни данни от изпитания. Да не говорим за общите разсъждения за няколко последователни екрана - нещо, което няма как на практика да се ползва, според мен.
Интересно дали щатските изпитания са свързани (поне в онази им част, която се отнася до два заварени броневи плочи) и с техните "Шърмани" - нали подсилват отстрани (от едната страна) известно време кулата с допълнителни листове броня отгоре. Но не помня за кой модел ставаше въпрос, затова не съм сигурен дали е свързано с M4A3E2.
Друго нещо, което ми направи впечатление - някъде по-надолу в темата е цитиран немски документ, който се отнася до поставянето на тракове върху бронята като допълнителна защита и се смята, че това не дава ефект (даже в някои случаи се отразява негативно). От друга страна, попаднах на нещо за британските "Шърмани" и на тях фабрично им слагат скоби за закачена на тракове върху бронята. Може би смятат, че тази мярка има ефект. Т.е. пак различни интерпретации.