Допълнително брониране на танкове- разновидности и ефективност

[Angelmr]

Е то и днес на меркавите има окачени синджири точно с подобна цел.

http://jmcmtank.angelcities.com/images/mil/merkavabandc.jpg

[piston]

Обратното, ако 4-5 мм екран върши работа и срещу кумулативни заплахи (или, още повече, мрежата), то тогава защо да не защитят по същия начин и фронталните части, а използват този различен метод? Въобще, въпроси, които си търсят отговора.
(

Според руснаците - не върши....

Последний эксперимент был воспроизведен на НИИ БТ полигоне в Кубинке обстрелом оснащенного штатными экранами-«шурценами» трофейного танка Pz.Kpfw.IV. Попадание фаустпатрона (судя по прилагавшемуся к отчету снимку «Panzerfaust 60M» или «Panzerfaust 100M») в экран привело к его разрушению и поражению башни танка. Кумулятивная струя пробила башню Pz.Kpfw.IV от борта до борта насквозь.

[gollum]

Да, прочетох го, това съвпада и с друга информация, която постнах в темата. Въпросът е, че единични изпитания не са достатъчни, изглежда, че при тогавашния тип кумулативни боеприпаси, подобен екран може както да попречи, така и да помогне за формирането на кумулативна струя (т.е. единичен експеримент може и да не е достатъчно решителен като резултат). От друга страна, имаме информацията, че в края на войната доста масово се използват импровизирани противокумулативни екрани, баш от съветски танкисти и срещу немски противотанкови гранатомети с кумулативен заряд. Има го и в статията, която си пуснал с извод на Исаев, че тези екрани не са вършели работа. Но не съм сигурен дали данните са достатъчни за извода.
Та, да се върна на въпроса - ако е така, то имаме нещо донякъде странно, което си струва изясняването: някъде през 41-ва Хитлер (лично доколкото схващам и ако правилно съм разбрал Империал) нарежда да се тества специфична мярка за защита само на фронта на "тройките" - допълнителна 20 мм плоча върху оръдейната маска и предната плоча на корпуса на 10 см разстояние. Като средство за повишаване на кумулативната защита. Та, логичният въпрос е защо тогава и защо само там? Само аз ли намирам този въпрос за логичен?
Защо? През 41-ва все още няма вражеска кумулативна заплаха. Но може да се допусне, че се очаква такава. Ако тези форма на допълнителна защита е ефективна срещу нея (не е много ясно - има мнения, че това може както да намали ефективността на струята, така и да я увеличи; интересно е да се видят резултатите от изпитанията), докато 4-8 мм екрани не са, защо тогава по-късно през войната не въвеждат разнесената 20 мм броня като универсална мярка за защита от гранатомети с кумулативен заряд? И защо не я въвеждат и другаде, да речем, в съветската армия, която повече страда от тази заплаха (т.е. да копират немското решение). Едва ли само в предната част и то само на тези места "торйките" са заплашени от кумулативни боеприпаси. А и ако е толкова ефективна, защо не се появява и другаде?

[piston]

Защо? През 41-ва все още няма вражеска кумулативна заплаха. Но може да се допусне, че се очаква такава. Ако тези форма на допълнителна защита е ефективна срещу нея (не е много ясно - има мнения, че това може както да намали ефективността на струята, така и да я увеличи; интересно е да се видят резултатите от изпитанията), докато 4-8 мм екрани не са, защо тогава по-късно през войната не въвеждат разнесената 20 мм броня като универсална мярка за защита от гранатомети с кумулативен заряд? И защо не я въвеждат и другаде, да речем, в съветската армия, която повече страда от тази заплаха (т.е. да копират немското решение). Едва ли само в предната част и то само на тези места "торйките" са заплашени от кумулативни боеприпаси. А и ако е толкова ефективна, защо не се появява и другаде?

Според мен тази защита няма нищо общо с HEAT боеприпасите.... Imperial пише, че е била в резултат на сблъсъка с британските подкалибрени (APCR). Може би е добре да видим какво представляват - явно са с балистичен накрайник, който се "съблича" от този "разнесен" лист броня....

Ето тук:



има различни по вид попадения, но се вижда ясно различният ефект върху бронята. Въпросът е дали преминавайки първо през лист "разнесена" броня, подкалибрените, губейки част от обвивката, понася удара в основната броня директно със сърцевината си, която може да се разстроши и да не успее напълно да проникне вътре....

[gollum]

За подкалибрени и въобще малокалибрени бронебойни боеприпаси нали вече обсъждахме? И двата типа (брониран екран и навесна "разнесена" броня) са на практика насочени към същото - дестабилизиране на снаряда и "махане" на бронебойния накрайник. Разликата е в разстоянието и дебелината: за разстоянието е май около 10 срещу 15-20 см; за дебелината е 4-8 срещу 20 мм. Аз затова и писах, че са сходни мерки, но Империал не се съгласи (но не мога да кажа, че разбрах аргумента му). За мен интересното е да се види какво налага използването на по-дебела бронева плоча, закрепена на по-малко разстояние, след като е ясно, че основният аргумент е масата. Дали 4-8 мм просто не вършат работа (т.е. не "свалят" бронебойният наконечник) срещу 40 мм бронебоен (основният британски по това време) или пък срещу по-тежките съветски (макар че сега знаем, че точно по това време те са доста некачествени)? Просто се иска по-добра допълнителна защита на тази основна зона, в сравнение с бордовете и кулата? И защо изглежда (поне на мен ми изглежда), че това решение все пак не се използва кой знае колко, поне в сравнение с броневите екрани?

За кумулативните го пиша не за друго (аз самият не смятам, че това е целта), а защото Империал изрично го спомена - тествани са и срещу тях. И не са много ефективни (какъвто донякъде е и случаят с броневите екрани), но не разбрах дали защото не осигуряват гарантирана защита или защото след първото попадение навесната броня е откачена или разрушена.

ПП Така и не стана ясно как стоят нещата с твоя първоначален въпрос - за ефективност срещу бронебойни снаряди с взривен заряд. Аз си мисля, че по-скоро не би трябвало да върши работа (отстоянието е твърде малко).

Imperial пише, че е била в резултат на сблъсъка с британските подкалибрени (APCR). Може би е добре да видим какво представляват - явно са с балистичен накрайник, който се "съблича" от този "разнесен" лист броня....

Ъъъ, не, това не е балистичен накрайник (APBC), а бронебоен накрайник, т.е. помага срещу повърхностно закалена броня (основният тип броня тогава). Т.е. първият лист "сваля" този накрайник и във втория се удря вече самия снаряд, който е по-крехък и може да се деформира. Въпросът е дали ефектът може да се постигне с 4-8 мм, 20 мм или повече. Знаем, че ефектът е свързан със съотношението между калибър на снаряда и дебелина на бронята. Предполагам, че 20 мм е бил по-ефективен за това от 3-4 пъти по тънък лист.

подкалибрените, губейки част от обвивката, понася удара в основната броня директно със сърцевината си, която може да се разстроши и да не успее напълно да проникне вътре....

Не, мисля че въобще не става въпрос за подкаблибрени снаряди за танково оръдие от 40 мм и нагоре, а за куршуми и малокалибрени снаряди (т.е. вероятно френското 25 мм и британски 20 мм?). Обаче - не, не би трябвало. Идеята на подкалибрения е, че обвивката така или иначе е мека и пада при удара в бронята, не е необходима за преодоляването й. А сърдечникът не е крехък и няма бронебоен накрайник отгоре. Пише, че ефектът от броневите екрани е в това, че дестабилизира куршума или малокалибрения снаряд и той не удря следващата плоча под добър ъгъл и рекушира или има значително намалена сила. За 7-8 до 10-15 мм явно са достатъчни и няколко милиметра лист или дори плътна мрежа. За 40+ мм обаче? Едва ли в такава степен.

[piston]

Аз не разбирам много от тези неща, но доколкото схващам - би трябвало да ги активират, защото дънните взриватели за бронебойни снаряди се активират от "забавянето" на снаряда, т.е. когато той срещне преграда, т.е. забави скоростта си. Самото активиране е механично, т.е. в момента, в който се случи, зарядът се взривява. Но "иска" малко повече време от контактните взриватели. Въпросът е колко е това време, спрямо времето, необходимо на снаряда да преодолее 20 мм плоча, 100 мм разстояние и втората плоча (между 50 и 80 мм), спрямо "нормалната" ситуация, т.е. само 50-80 мм броня. Дали тези допълнителни 120 мм са достатъчни?
Друг момент, който е съществен, е съотношението между дължината на самия снаряд и дистанцията между двете броневи плочи. Повечето бронебойни снаряди са с поне 3-4 калибъра дължина, т.е. ако снарядът е 50 мм, дължината му е поне 15-18 сантиметра. Ако е 75-76 мм - поне 25-28 см. Тук, поне както аз си представям нещата (лесно може да греша) има два момента: ако взривателят сработва много бързо, т.е. забавянето е много малко, експлозията може да се случи докато определена част от снаряда (задната половина, където е и основната част от взривното вещество) все още "стърчи" пред окачената броня. ако си го представим, то имаме 12 см между върха на снаряда, когато се забива в първия броневи лист и основната броня. Той преодолява това разстояние за някакво време и след това среща основната броня (нека да са още 5 см). Ако в този момент забавянето, осигурявано от дънния взривател (задействан в момента на срещата с първата преграда) е "изминало" и снарядът се взриви, по-голямата част от него все още ще стърчи пред първия екран - снаряд с дължина от 28 см ще има малко повече от 12 см след първия броневи лист и 15-16 см все още отпред. Естествено, това при 90 градуса спрямо наклона на плочата, при повече ще има може би до 2-3 см разлика.
Въпросът е, че поне според написаното до момента от Империал изглежда, че целта е била да се отдалечи кумулативната струя от бронята, т.е. едва ли тези 10 мм са планирани с оглед на дънен взривател на бронебоен снаряд с взривно вещество. И ако е така, то за си мисля, че все пак не би трябвало да има забележим ефект върху това - ако бронебойният снаряд така или иначе ще преодолее и втората бронева плоча, то най-вероятно ще се взриви след това. Цялото събитие едва ли трае повече от 1-2 хилядни от секундата.

Точно така си го представям и аз....А ето и на какво попаднах:

Тем не менее, немецкие конструкторы в последних модификациях M и L с 50-мм пушкой попытались усилить защищ¸нность пут¸м установки разнес¸нного бронирования в наиболее важных частях лобовой проекции. Впереди основной 50-мм плиты на некотором расстоянии устанавливалась ещ¸ одна, толщиной 20 мм. Она играла роль взводящей бронепреграды для бронебойных снарядов с внутренним зарядом взрывчатого вещества, а также срывала с них колпачок и деформировала их тело, позволяя основной плите выдержать удар

Както и....

http://armor.kiev.ua/wiki/index.php?title=%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B5%D1%81%D1%91%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D0%B5_%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5

Разнес¸нное бронирование — тип броневых преград, состоящих из двух или более броневых деталей, размещ¸нных одна за другой и соедин¸нных между собой не вплотную, а с зазором. Впервые в практике мирового танкостроения применено в конструкции советского л¸гкого танка Т-60, затем такое решение было реализовано на поздних модификациях немецкого среднего танка Panzerkampfwagen III. Обеспечивает повышенную, по сравнению с монолитной стальной брон¸й той же суммарной толщины, стойкость против боеприпасов кинетического и кумулятивного действия.

"Шурцените" не изглеждат толкова солидно след попадение:

[gollum]

Видях ги тези неща, но имам съмнения. Въпросът е, че имаме забавяне от около 3-5 хилядни от секундата - толкова е необходимо на дънния взривател, за да се задейства. Т.е. това е от удара в 20 мм преграда до взрива на заряда. Снарядът е дълъг поне 25-30 см. Взривният заряд е горе-долу във втората половина. Разстоянието е 120 мм до основната броня. Колко време минава от удара до пробива (евентуално?) на основната броня? Съмнявам се, че е повече от 1-2 хилядни от секундата. Т.е. ако снарядът успее да пробие втората броня, ще се взриви вътре в танка. Поне аз така си го представям.

[piston]

Видях ги тези неща, но имам съмнения. Въпросът е, че имаме забавяне от около 3-5 хилядни от секундата - толкова е необходимо на дънния взривател, за да се задейства. Т.е. това е от удара в 20 мм преграда до взрива на заряда. Снарядът е дълъг поне 25-30 см. Взривният заряд е горе-долу във втората половина. Разстоянието е 120 мм до основната броня. Колко време минава от удара до пробива (евентуално?) на основната броня? Съмнявам се, че е повече от 1-2 хилядни от секундата. Т.е. ако снарядът успее да пробие втората броня, ще се взриви вътре в танка. Поне аз така си го представям.

A.P.H.E.– Armour Piercing High Explosive

Used by most countries until about 1935, A.P.H.E. was last used by the Soviet army in 1941/1942. This type of shell had significantly lower armour penetration capabilities than A.P. solid shot. It was thought that the shell would penetrate an enemy tank and detonate inside, with catastrophic results. In reality A.P.H.E. shells shattered on impact. Low quality Soviet A.P.H.E. ammunition gave German armour a significant edge in the 1941 campaign. Some A.P.H.E. shells are tracer detonated, but most are detonated by inertia and they are used as anti-aircraft shells. Their use against tanks may have been out of accident rather than design. Navies use A.P.H.E. shells against enemy ships, and their application to tank combat may have been a throwback to this naval method.

[gollum]

Да, обаче този абзац (не знам откъде е, от "Уики" може би?) е, според мен, неверен или неточен:

Used by most countries until about 1935, A.P.H.E. was last used by the Soviet army in 1941/1942.

не е вярно - повечето държави до средата на 30-те години използват хомогенни (плътни, без заряд) бронебойни снаряди. От дурга страна, Германия използва общо взето само APHE в различни вариации (с и без балистичен "калпак", с или без бронебоен "калпак" (и балистичен) и прочее) през цялата ВСВ, допълвани от подкалибрени (фактически, подкалибрена сърцевина, затворена в пълнокалибрена обвивка от мек метал) и, в малка степен, кумулативни. От друга страна, в СССР и след 42-ра масово се използват бронебойни с взривен заряд (от 45 мм боеприпаси от 9 типа само 2 не са с взривно вещество, т.е. са от "чист" AP-тип - и това не са най-новите; ако гледаме само новите, т.е. приети на въоръжение и произвеждани след 1940 г., имаме два типа с взривно вещество, един плътен и един подкалибрен; от 57 мм имаме четири типа бробенойни, от тях три са с взривно вещество и само един е плътен, от трите с ВВ са един APHE, един APBCHE и един APCHE; от 76 мм от 6 типа само два са плътни и т.н.). Така че това изречение съдържа меко казано неточности.

This type of shell had significantly lower armour penetration capabilities than A.P. solid shot. It was thought that the shell would penetrate an enemy tank and detonate inside, with catastrophic results. In reality A.P.H.E. shells shattered on impact. Low quality Soviet A.P.H.E. ammunition gave German armour a significant edge in the 1941 campaign.

Това се отнася само до съветските боеприпаси и то произвежданите преди войната и през началния й период и то основно до 45 мм и час тот 76 мм. Да, там имаме съчетание от лоши проекти, некачествени материали и лошо изпълнение, в резултат на което снарядите често се пръскат при попадение в бронята. Но няма смисъл това да се прехвърля автоматично върху останалите държави - немската армия използва почти изключително APHE снаряди за танкови/противотанкови оръдия, ако се предположи, че са с по-ниски характеристики, защо продължават да ги използват? А и не съм срещал оплаквания от този род за тях. Т.е. ако приемем, че това се отнася само до СССР и то само до определени типове боеприпаси за определен период (до средата на 42-ра), то ще се съглася. Иначе - не.
Що се отнася до САЩ и Великобритания - там наистина се отдава предпочитание на монолитните/плътни бронебойни боеприпаси, особено що се отнася до Великобритания. В САЩ използват и APHE (в различни вариации - с и без балистичен и бронебоен наконечник). Т.е. няма "правило" - използват се най-различни варианти, често в номенклатурата на едно и също оръдие има всичките типове - плътни, с взривно вещество, подкалибрени, с балистични и бронебойни наконечници и без.

Some A.P.H.E. shells are tracer detonated, but most are detonated by inertia and they are used as anti-aircraft shells. Their use against tanks may have been out of accident rather than design.

ТОва да го съобщят на Вермахта, там ще се изненадат, че всичките им противотанкови боеприпаси видиш ли са "зенитни" . Не знам кой го е писал това, но се съмнявам, че е обмислял нещата добре. Може би е някаква обзорна статия, обхващаща много голям период от време и комбинираща морска със сухопътна война, затова и объркванията. Немските боеприпаси (както и съветски, сащиански и прочее) по това време поне на 50% (в Германия по-скоро 80-90%) са APHE с дънен детонатор, който се активира известно време след като снаряда напусне цевта и се активира при забавяне на скоростта на снаряда.
Основният тип немски противотанков боеприпас за ПТ/Т оръдия - Panzergranate 39 (има го във всички калибри). Типът му е APCBC-HE.

Та, съмненията ми остават, че подобна разнесена броня би имала търсения ефект при танкове. Да, при кораби става, но там разстоянията са на един порядък различни. Въобще, в тези "Уики" статии често нещата се разглеждат много отгоре и с известен уклон върху морското дело.

[piston]

Видях ги тези неща, но имам съмнения. Въпросът е, че имаме забавяне от около 3-5 хилядни от секундата - толкова е необходимо на дънния взривател, за да се задейства. Т.е. това е от удара в 20 мм преграда до взрива на заряда. Снарядът е дълъг поне 25-30 см. Взривният заряд е горе-долу във втората половина. Разстоянието е 120 мм до основната броня. Колко време минава от удара до пробива (евентуално?) на основната броня? Съмнявам се, че е повече от 1-2 хилядни от секундата. Т.е. ако снарядът успее да пробие втората броня, ще се взриви вътре в танка. Поне аз така си го представям.

Откъде вадиш тези цифри...?

Засега не намирам нищо конкретно като време на сработване...

http://www.eeoda.de/2011/1102_FB3_BdZ-5103-1.pdf

[gollum]

Малко са приблизителни, но каквото успях да намеря (аз също никъде не намерих точното време за сработване на такъв тип дънен взривател) за морски детонатори от сходен тип - пише, че това е времето за активиране на самия детонатор (3-6 хилядни от секундата), към това има някакво (минимално) време за горене на самия заряд, който предава огъня до взривния заряд. Това е ако няма някакъв допълнителен механизъм за забавяне, но при дънните взриватели за бронебойни снаряди няма такъв, доколкото успях да прочета (при морските има - поне при част от тях - той добавя някакво допълнително забавяне). Тъй-като има разлика в калибрите и размерите на самите взриватели (още повече, на канала, по който се предава огъня от детонатора към взривния заряд), то затова и вземам по-малка стойност - вместо 3-6 - 2-4. Към това добавям времето за активиране на взривния заряд, т.е. до взривяването и така го "докарвам" до 3-5 хилядни от секундата. Това е предположение, както изрично съм написал, но поне засега не мисля, че може да е много по-малко.
Що се отнася до времето за преодоляване на бронята, там също е предположение, т.е. пак съм склонен на корекции, ако видя смисъл от тях. Първоначалното ми предположение (от което идва 1-2 хилядни) е, че снарядът се движи средно със 700 м/с (приемлива средна стойност), необходимостта да преодолее двете броневи плочи го "забавя" в някаква степен, да речем, общо наполовина, т.е. до - нека е малко повече, до 300 м/с. Снарядът има да преодолее общо 20 мм броня, 100 мм разстояние, 50 мм основна броня, плюс дължината на самия снаряд (приемам я за 250 мм) = 420 мм. Добавям още някакви неотчетени фактори (попадение под наклон и прочее) и ги "докарвам" до 500 мм. Средна скорост на "преодоляване" 300 м/с, т.е. 300 мм за 1 хилядна или за 500 мм 1,7 хилядни. Затова и 1-2 хилядни, нека да са 2. а на детонаторът му трябват 3-5. Ако липсват първите 120 мм, то пада до малко над 1 хилядна. Т.е. и в двата случая снарядът се взривява вътре в танка, ако успее да пробие бронята. ако така или иначе не успее, взривява се в бронята или отвън.
Възможно е и друго предположение, което вече ще даде някакво значение на разнесеното брониране. То е следното: снарядът се движи, примерно, с 700 м/с (пак същата скорост) към момента на удара в 20 мм плоча. Тук разглеждаме малко по-сложно нещата, като вместо едно общо оценъчно "забавяне", работя с две отделни - затова и се повишава значението на разнесената броня. Въпросът е доколко имам основание за това "разглеждане". Приемам двойно забавяне (мисля че е достатъчно голяма стойност), т.е. приемам, че скоростта му пада до ~350 м/с докато преодолява броневата плоча и разстоянието зад нея. Това означава 350 мм за 1 хилядна от секундата. Т.е. за тези 120 мм (плочата плюс разстоянието) са му нужни 0,35 - 0,4 хилядни. След това удря основната плоча, т.е. още, да речем, 50 мм броня. Нека приемем, че отново са "забавя", докато я преодолява, този път пак двойно - и преодолява около 175 мм за 1 хилядна. Т.е. следващият отрязък разстояние е бронята плюс дължината на снаряд. Т.е. около 300 мм. За това са необходими ~1,8 хилядни. Т.е. общо минават ~ 0,4 + 1,8 = 2,2 хилядни от секундата. Ако приемем, че от задействане на взривателя до детонацията минават 3-5 хилядни, то най-вероятно снарядът ще се взриви вече зад бронята или докато почти я е преодолял - но не преди нея.
Сега, както аз виждам нещата, за да "докараме" стойностите така, че разнесеното брониране при тези параметри да има ефект, то трябва да приемем поне тройно забавяне на двата етапа - или общо поне шесторно забавяне. В този случай ще имаме средна скорост на преодоляване ~120 м/с за 500 мм = т.е. 4-5 хилядни от секундата. Но пак нещата са на кантар. Т.е. за да сме сигурни в ефекта, трябва да вземем друго разстояние - 20 + 100 + 50 мм да "струват" над 6 хилядни от секундата. Т.е. скоростта на снаряда трябва да е под 30 мм/хилядна от секундата, за да станат нещата (23 пъти).
Сега, много е възможно да греша (даже така си го и мислех в началото) в частта за "забавянето", т.е. значително да преувеличавам "забавящия" ефект от срещата с броневата плоча. Т.е. тези еднократни или двукратни "намалявания" на скоростта. Тук вече си трябва мнението на човек, който разбира. От друга страна, при корабните снаряди (за които съм чел) принципът е същият, но са проектирани да преодоляват доста по.големи разстояния между разнесената защита, а пак "сработват" за няколко хилядни от секундата. Затова и си мисля, че по-скоро съм прав с първото си изчисление (с двукратното намаляване, при което излизат 1-2 хилядни, а ефектът от разнесеното брониране "добавя" не повече от 1 хилядна).

[Gaden Gogi]

Това се отнася само до съветските боеприпаси и то произвежданите преди войната и през началния й период и то основно до 45 мм и час тот 76 мм.

Това изобщо не се отнася САМО за съветските боеприпаси. Повсеместен проблем е. Примерно Англичаните имат подобен с първите партии М3, решават го доста оригинално- сменята снаряда с такъв от 75/24 германско.

[Gaden Gogi]

Обратното, ако 4-5 мм екран върши работа и срещу кумулативни заплахи (или, още повече, мрежата), то тогава защо да не защитят по същия начин и фронталните части, а използват този различен метод? Въобще, въпроси, които си търсят отговора.

Гугъл обикновено дава отговори на много въпроси. Като например

[gollum]

Баа, Гоги, отдавна се надявах да се намесиш в темата, щото ги разбираш нещата, а аз само така си пиша (даже това бе първия ми съвет към Пистон - да те пита на ЛС). Ако имаш време/желание, погледни какво се обсъжда и напиши как стоят нещата.

Това изобщо не се отнася САМО за съветските боеприпаси. Повсеместен проблем е. Примерно Англичаните имат подобен с първите партии М3, решават го доста оригинално- сменята снаряда с такъв от 75/24 германско.

За снарядите - аз поне знаех само за съветските (45 и 76 мм и то в начлния период на войната, британците, поне аз доколкото знам, си ползват плътни (без заряд ВВ) ББ-снаряди за 2 pdr/6 pdr, т.е. този проблем не се отнася до тях (сащианците имат ББ снаряд със заряд ВВ за тяхното 57 мм (то си е 6 pdr)). Или и те са имали проблеми? А за копирането на немския снаряд - това за кое оръдие е, 17 pdr ли? Или
Благодаря за корекцията, но идеята ми бе, че това не е някакъв присъщ проблем на този тип снаряд, защото всичките немски пълнокалибрени ББ-снаряди са от този тип (не само тези за 75/24), т.е. явно проблемът може да се преодолее. Защото цитираният от Пистон абзац беше в стил, че това е присъщ проблем на типа снаряд.
---
Това танкче e Т-55 и излиза от периода на моя интерес в темата, затова и не съм "попадал4 на него (не съм търсил). Иначе сайта го знам и го ползвам. Но първоначалната "зацепка4 на темата на Пистон беше ВСВ.

[Gaden Gogi]

Аз ще се намеся, ама като се появи някой нашмъркан и наруши форумните правила ще получи ли бан или "за някой може, за други не"?
Иначе проблема го имат всички. И знарядите не са копирани, те са заменени. Става дума за М3 среден, когато британците получават първите бройкив африка предвидените за него бронебойни снаряди още не са готови. затова им пращат солидни, който обаче имат точно същият проблем като описаните руски- при удар в бронятя се пръскат, отделно са нямали ВВ в тях. Британците обаче бързо намират решение- оказва се че в Тобрук са пленени 50к тона Германски боеприпаси, включая снаряди за 75/24. При него водещият пояс е по-широк но за 2-3 седмици успяват да остържат (така се води технологичноият процес при стръговане) около 17к снаряда. И ги слагат на гилзите от М2 (така се казва раното къси 75 мм оръдие на М3). Пътем откриват че снарядите имат и различно количество барут в гилзите (това май са остатъци от ПСВ) та оправят и това. Според книгата са много доволни от взетите мерки.

Допълнителното брониране също го прилагат практически всички по него време. По най-разнообразни причини. По-късно може да разкажа за Шерман в това отношение.