Кога пушките със задно зареждане изместват тези с предно

[Ждрольо]

Предполагам, че Хинденбург е имал предвид, че Дрейзе имат по-голяма прицелна далекобойност и с тях се постига няколко пъти по-висок темп на стрелба. Освен това - можеш да ги зареждаш в приклекнало или залегнало положение.

да, така изложено звучи много логично, явно е имал предвид пораженията върху противниковата войска като цялост, а не за пораженията върху редовия състав.
През тази война пушките Дрейзе, са били конвертирани в кал. 13 мм. ( т.н. М 1862)

[Джин геби]

Това пък въобще не е вярно, точно обратното е.

Сравнението е с "Lorenz", за които нямам почти никакви данни. Ти сигурно ги имаш.

Сещам се за още една причина Хинденбург да е бил толкова респектиран от Дрейзетата, но на нея е обърнато по-сериозно внимание във Френско-пруската война. Пораженията от "Дрейзе" често са били изключително жестоки: с множество вътрешни разкъсвания, а когато е имало изходна рана - тя е била много по-широка от нормалното и с назъбени краища. В резултат дори войниците, чиито рани не са засягали жизненоважни органи, са умирали от кръвозагуба. Тогава французите са предположили, че прусаците използват разривни куршуми. След войната немска комисия установява, че куршумите за "Дрейзе" са се правели от меко олово и често се приплъзвали по каналите в цевта, заради което той не може да получи предвиденото завъртане в нужната степен. По тази причина, попадайки в човешко тяло, куршумът рязко е губил енергията си, подобно на днешните куршуми с изместен назад център на тежестта. С тази разлика, че този ефект при него е бил нежелан, защото приплъзването по каналите е влошавало точността и далекобойността.

[Centurionus]

В една книга която загубих , имаше графика-разрез на мускет със задно пълнене , като това се осъществява през два канала в приклада , единя пълен със куршуми (оловни съчми) другия с барут , зареждало се чрез напречно разположен на цевта барабан ,който когато се завърти в една от камерите първо се напълвал с барут след това върху него е падал куршума и така се оформял безгилзов патрон. Пълната камера се завъртала в положение да съвпадне с цевта и се е произвеждал изстрел мускета беше с кремъчно запалване доколкото помня . Загубих два часа да търся нещо за тази конструкция в нета -безуспешно ,ако някой има инфо ,моля да сподели .

[Nick]

В една книга която загубих , имаше графика-разрез на мускет със задно пълнене , като това се осъществява през два канала в приклада .

Еее, писано и показвано е неколкократно, това е конструкция на Каспар Калтхоф. Задръж минута за сканове, трябва да им намаля размера, че не влизат тук. (Другата възможност е да си видял конструкция на Микеле Лоренцони или Доменико Берсели, която е доста по-проста, но и по-несъвършена от тази на Калтхоф.)

ПП. Два скана от две книги:

[ValBo]

А как става обуртацията при тази система?

[Nick]

Обтюрацията/уплътнението разчита на "кранчето" на чертежа по-горе. Мисля, че се вижда добре. Това е и проблемът с всички безгилзови заднопълнещи се пушки и до ден днешен (последната е H&K G11 с поразително сходен механизъм).

[Centurionus]

Еее, писано и показвано е неколкократно, това е конструкция на Каспар Калтхоф. Задръж минута за сканове, трябва да им намаля размера, че не влизат тук. (Другата възможност е да си видял конструкция на Микеле Лоренцони или Доменико Берсели, която е доста по-проста, но и по-несъвършена от тази на Калтхоф.)

Благодаря! Все пак съм нов тук и не съм чел всичко писано/показвано. По-скоро е било някоя от системите Лоренцони-Берсели , имаше малка манивела отдясно на мускета с която се осъществява завъртането на барабана ,самият мускет беше доста удебелен в мястото на този барабан , тази система на Калтхов не ми е позната и изглежда наистина доста по-сложна . Направи ми впечатление ,че още преди създаването на унитарния патрон , оръжейниците са правили опити да улеснят зареждането и да вдигнат темпа на стрелба , и ако не са били чисто технологичните ограничения от прекалено скъпата изработка на подобни оръжия , те биха се наложили още през 17-ти век , и би имало армии въоръжени с подобни което пък би изменило тактиката на водене на бой и всичко последващо.
Ех ,като знаеш името колко по-лесно се намира , ето я въпросната схема :



Красота!

[Джин геби]

Тази система на теория е била привлекателна, но на практика луфтът между барабана и гнездото, в което той се върти се е увеличавал в процеса на използване - и човек не е знаел кога това чудо ще го остави без ръце.
Първият по-сериозен опит да се направи безгилзово многозарядно оръжие е пистолетът "Volcanic" на "Smith&Wesson", който не е останал само като прототип, а е бил и произвеждан - макар и не масово:




Куршумът за него е подобен на куршумите Миние - с тази разлика, че е бил по-дълбоко издълбан в си задната част, като там се е насипвал барутният заряд. Основният недостатък е бил, че този заряд е бил много слаб и куршумът е можел да бъде уловен на 20 м. с шапка.
По-късно тръбният магазин и лостовият затвор са заимствани при карабината 1860 Henry.

[Nick]

Замря темата, а тя е много интересна. Тъй като големомащабният преход към заднопълнещи се пушки започва през Гражданската война в САЩ, показвам няколко такива конструкции. Разбира се преди това са Хол 1819 и Драйзе 1841, също показани тук:

[Amazon]

Много красиво(поне за мен). А пушките от последните две снимки изглеждат много интересно. Има ли някакъв достъпен източник където да се прочетат малко подробности. От рода на колко са били ефективни, колко бързо е ставало зареждането, предварително подготвени заряди дали е имало, такива неща. Или поне каква система са пушките.

[Nick]

Горната пушка е 1819 Hall, произведена в държавния арсенал Harpers Ferry като кремъчна, по-късно преработена с капсулно възпламеняване. До 1853 г. от нея са произведени над 56,000 броя в различни калибри и конфигурации - пехотна пушка, драгунска пушка и карабина. Капсулните варианти се произвеждат от 1841 г. нататък. Използвана е в ограничени количества дори през ГВ в САЩ от двете страни.

Долната е по-късната шведска M1851 kammarladdningsgevar for flottan (пушка с камерно зареждане за флота). Произвеждана е в сравнително ограничено количество за разлика от норвежкия вариант, който е произведен в десетки модели и в голямо количество. Шведската е очевидно вдъхновена от Хол, като разликата е в наличието на ексцентричен лост, който обира хлабината между зарядната камера и цевта. Въпреки това прорив на газове е имало, защото и тази пушка, както и Хол има метална подложка под камерата, предпазваща ложата от прогаряне. Но заключването при Хол е по-интелигентно, с предни упори.

Хол е най-малко два пъти по-скорострелна от дулнозарядните мускети, като данните (таблиците по-долу) са за насипно пълнене (барут и куршум поотделно). Някъде през 30-те се въвеждат патрони с горима обвивка, които са се пълнели цели в камерата на Хол, при което скорострелността е била още по-висока. В сравнение с нарезните пушки скорострелността на Хол е още по-висока - нека не забравяме, че разширяващите се куршуми на Миние и др. още не са се появили и пълненето на нарезните пушки е изисквало набиване на куршума по цялата дължина на цевта.

[Nick]

Класическото "резе" на Драйзе:

[Nick]

Баварско "резе":

[Nick]

Задно пълнене на полуунитарни патрони, без "резе":

[Nick]

Има ли някакъв достъпен източник където да се прочетат малко подробности.

За съжаление, не ми е известен такъв. За Хол има отлични изследвания, но не са много достъпни, освен ако не дадеш сериозна пара за тях. Другият начин е Гугъл - дал съм названията на оръжията. Но за Хол са написани доста глупости в Нета, сериозната информация е в показаните книги. За шведската пушка имам откъслечни данни в стара шведска книга и в една по-нова норвежка.