там е работата, че ракетомети в природата няма. има РПГ - такива са споменатите от теб Муха (РПГ-18), че и останалите еднократни - 22, 26,27
огнехвъргачката си е огнехвъргачка
огнехвъргачката си е огнехвъргачка
-
-
Съгласен съм с кало! Действително название "ракетомет" няма, но ако сте го срещали някаде в специализираната литература, то това е некоректно написано. Гранатомет е правилното название - оръжие мятащо бойна част (граната). А по какъв начин ще се "мята" тази граната е подробност. При РПГ например, изстрелването и ускоряването на гранатата е комбинирано. Изстрелът се състои от стартов барутен заряд и ракетен маршеви двигател. Стартовият барутен заряд изстрелва от тялото на гранатомета гранатата с начална скорост от около 120 m/s, а след като се включи маршевия ракетен двигател скоростта достига около 300 m/s. По тази схема са построени и много други гранатомети. Други пък притежават само ракетен високоимпулсен двигател, това са предимно моделите за еднократна употреба. При тях времето за работа на двигателя е така разчетено, че той работи само докато гранатата се движи по тялото на гранатомета (това са стотни от секундата), но поради мощния импулс, който създават тези двигатели, тя се ускорява достатъчно за да прелети до целта .... и т.н.Comment
-
и още малко по терминологията - делението на леко и тежко стрелково оръжие е ужасно условно. по принцип в разните (главно международни) актове има само "стрелково оръжие" (small arms) - онова, което се пренася от един боец и с което по принцип гърми един боец. в този аспект, макар ПТР-ите на Симонов и Дегтярьов да се носят от разчет, то те спадат към стрелковото оръжиеComment
-
Кало, през ВСВ англичаните използуват една противотанкова дивотия,която работи на принципа на арбалета, само където вместо лък се използува яка спирална пружина.На това чудо най-приляга определението по нашему гранатомет - може би!Иначе РПГ,СПГ,безоткатно оръдие и други от сорта си изстрелват снарядите ракети със запален стартови двигател.Тук според мен не влизат в класацията минохвъргачките.
Пара,шмайзера не е много сложен за разглобяване.По-сложно е сглобяването на затвора на мосинката.Абе човек от зор какво ли не прави.Може и герой да стане.Comment
-
не виждам къв е проблемът, и знам кой как си изстрелва проектилите. име "ракетомет" нямаComment
-
На мен подобна дискусия около "правилността" на названията ми се вижда леко безсмислена, особено като се има предвид високото ниво на безсистемност при назоваването от самите военни (зависещо от конкретна държава и номенклатура).
Общо взето "граната" се използва в повечето случай като понятие за всякакъв тип изстрелвана бойна част, а и за такава, която се задвижва и сама. Иначе ако прекалим със системността, "ракетомет" може да се използва и за сигналните пистолети (нали изстрелват не друго, а "сигнални ракети") или примерно за различни съвременни артилерийски системи, които изстрелват през оръдието управляеми ракети (противотанкови идруги) или снаряди с допълнителен ракетен/реактивен елемент. Не ние създаваме тези названия, така че сигурно в този случай е добре да се пирдържаме към съществуващата система, колкото и несистемна да е тя.Comment
-
Какво ви е мнението за руската тежка картечница Максим-Соколов май само руснаците продължават да я пройзвеждат и ползват( тип Максим)през ВСВ в толкова голями количества.Предимство или недостатък е наличието на щит все пак тежи и дали наличието на колела за транспорт е по добрия вариант като транспорт и стабилност съответно маса в сравнение с триногата и като цяло водното охлаждане изживяло ли си е времето през ВСВ въпреки предимствата че цевта не трябва да се сменя след като загреее при останалите картечници.........
Comment
-
ами, нелошо оръжие, но наистина остаряло - откъм маневреност и конструкция. неслучайно е изместен от ГорюновComment
-
за маневреноста не съм съгласен Горюнов ползва същия колесен лафет като Максим -Соколов,или поне в началото.......кало написаComment
-
Максим-Соколов,до толкова е била сполучлива за руските условия,че през 1941г.,преди войната рашаните правят модернизация на изделието.По-новите модели се различават от по-старите с наличието на по-голяма гърловина на кожуха за наливането на охлаждаща течност или за пълненето със сняг през зимата.Наличието на щит и колела не е излишно.Представи си, че картечарят си ти и над теб прелитата куршумите на врага.Картечницата по принцип е приоритетна цел на снайперисти,миномети,артилерия и т.н. и човек би се прекрил и зад бирена капачка от зор.По отношение на наличието на колела и дръжка за влачене на уреда,това е едно много добро решение, тъй като при бърза смяна на позицията не се налага да се сглобява и разглобява тринога.Във ВСВ има и други картечници с водно охлаждане.Сещам се за един модел на "Викърс" ако не се лъжа калибър 50.Тази картечница освен стабилният масивен лафет имаше и съд за кондензиране на парата.Вероятно е използавана в пустинен район с малко вода :tup:Comment
-
Ако си стоиш на едно място е идеална картечница. Ама като почнес да се местиш с прибежки и припълзявания по пресечена местност - майко мила. 80 кила!Comment
-
Не забравяй че тежките картечници на другите страни са били на тринога който в повечето случай картечницата се е транспортирала отделноThorn написа
освен при японскитеа и липсва щит Колелата позволяват добра маневреност и не се носят като триногата на гръб въпреки че съм виждал колесара на максима прегънат и качен на раменете на човек за транспорт по труден терен изобщо руснаците добре са проектирали и усъвършенствали максим -соколов а и водното охлаждане си има предимства................
Comment
-
Вариантът с тринога е при всички сулачи за предпочитане. Особено когато се въвеждат универсални триноги. Първо, защото така картечницата става много по-лесно транспортируема. Второ, защото триногата позволява доста по-добра адаптация на картечницата спрямо конкретната позиция и нужди (особено второто, универсалните триноги дават възможност много бързо станочната картечница да се превърне в зенитна). Особено важно е това в съчетание с универсални картечници като MG-34, защото това означава, че в армията се ползва само един тип картечница (голямо улеснение с оглед на запасни части), която бързо и лесно според нуждите може да се превръща в ръчна (сваля се от статива и се използва двукрака сотйка), в станочна (ротна) картечница, в зенитна или в танкова.Comment
-
Не е така станока на Горюнова може да се трансформира в зенитен а е на колела а и колесния лафет за ДШК също може да се води огън по зенитни цели триногата трябва да се сглабя със картечницата докато на колесното шаси направо залягаш и стреляш а и не се транспортира на гръб а се влачи има и наличие на щит който пази от вражески огън при триногата нямаа нищо такова.gollum написаComment
-
Я се замисли защо съвременните тежки картечници не са на колела, а на триноги и обиконевно нямат щитове. Причината е точно тази - триногата е занчително по-универсална от колесен лафет (който колкото и да е странно е по-нуедобен в повечето случаи):
Вскоре после окончания Великой Отечественной войны пулемет еще раз подвергся модернизации. С колесного станка убрали щит (практика показала его нецелесообразность). Наряду с колесным станком на вооружение был принят новый, более удобный треножный станок конструкции Сидоренко-Малиновского. Общая масса пулемета на треножном станке теперь составляла всего 27,7 кг.(източник)Используя пулемет в качестве зенитного оружия, тело пулемета снимали со станка. Станок ставили щитом вниз на грунт, и вместе с колесами он служил упором. После чего тело пулемета СГ осью крепили на вертлюге, смонтированном на нижнем конце стрелы станка.
За сравнение, картечницата на Горюнов на въпросният станок тежи 46 кг., докато MG-34 на стандартен статив тежи 19,2 кг (или около 30 кг на специалния по-голям статив).
Comment
Comment