If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Това е по-скоро максималната скорост. При удара падат с 4-5 км/сек, ако не ме лъже паметта. Атмосферата ги забавя. Освен това максималната скорост е допълнително ограничена под първа космическа, защото има договор за орбиталните бойни глави.
Може и така да е, но идеята ми беше, че по принцип кинетичната енергия на бойната глава над определени скорости е по-голяма от съответния тротилов еквивалент, но е много по-малка от ядреният заряд, който би могла да носи (за достигне подобна кинетична енеркия скоростта трябва да се увеличи още доста). Иначе скоростите ги намерих от едно проучване на RAND (http://www.rand.org/content/dam/rand...008/RM3475.pdf - на 7ма страница) имай предвид, че първа космическа не е максималното ограничение. Първа космическа скорост е минималната скорост, при която може да се постигне орбита, а втора космическа скорост, която е 11.186 км/с е скоростта, при която може да се излезе от земна орбита. Така например, ако един въображаем космически апарат излети от Земята по вертикала и достигне височина няколко стотин хиляди километра (например колкото Луната), след това, когато падне към Земята терминалната скорост може и да е по-голяма от първа космическа скорост. Това, което имам предвид е, че е възможно един подорбитален полет да има по-висока скорост спрямо Земята, отколкото първа космическа скорост.
Възможно ли е обект да обиколи Земята без да влезе в орбита?
Земята все пак е кълбо (или по-точно елипсоид). Представи си как една ракета излита от Русия в посока нa юг, минава над Европа, Афира, Антарктида, след това южна америка и след това северна америка и удря цел в САЩ. Честно казано не съм сигурен каква е разликата между това и частичната орбитална система (вариация на Р-36), която е забранена с договор. Може би при частичната орбитална система последната степен влиза в нормална орбита и излиза от орбита над целта, докато при този вариант просто имаме под орбитален полет с много висока максимална височина, което сигурно ще изисква повече енергия от ракетата, не съм сигурен
И още по темата, доста впечатляващо видео от тестовия полет на Трайдънт на 7ми Ноември:
This video is being managed exclusively by Newsflare. To use this video for broadcast or in a commercial player email:newsdesk@newsflare.com or call: +44 (0)...
До колкото разбирам този ефект може да се постигне само при изстрелване непосредствено след залив или преди изгрев. При полета си изгорелите газове на ракетата с увеличаването на височината (и намаляването на атмосферното налягане) оставят все по-разширяваща се следа, която през деня не е видима, заради околната светлина. В този случай обаче, при достигане на определена височина, заради заоблеността на земя, тази следа се осветява от слънчевите лъчи и контрастира много силно с околния мрак, когато се погледне от Земята. А тук има и интересен анализ върхо точно този полет, който хвърля малко светлина върху начина, по който работи Трайдънт (и балистичните ракети, по принцип): http://imgur.com/gallery/ylKYd
имай предвид, че първа космическа не е максималното ограничение. Първа космическа скорост е минималната скорост, при която може да се постигне орбита, а втора космическа скорост, която е 11.186 км/с е скоростта, при която може да се излезе от земна орбита. Така например, ако един въображаем космически апарат излети от Земята по вертикала и достигне височина няколко стотин хиляди километра (например колкото Луната), след това, когато падне към Земята терминалната скорост може и да е по-голяма от първа космическа скорост. Това, което имам предвид е, че е възможно един подорбитален полет да има по-висока скорост спрямо Земята, отколкото първа космическа скорост.
Е, възможно е, но все пак пишем за бойни ракети, не за абстрактен космически кораб. Ако могат да летят до Луната и обратно, току-виж някой е решил да ги вкара в орбита Още повече че всички модерни ракети имат опция за настилна траектория, която е на една крачка от ниската орбита.
Как сообщает известный близкий к кругам министерства обороны США инсайдер Билл Герц в материале China Tests New ICBM from Railroad Car , опубликованном 21 декабря 2015 года на веб-ресурсе freebeacon.com , Китай 5 декабря 2015 года осуществил первое бросковое испытание отстрелом из…
В САЩ са планирали да засипят Москва с поне 180 атомни бомби
Уникален американски документ от 1956г. е публикуван от Националния архив на САЩ и според него отделът за планиране на стратегическата ядрена авиация е предложил в случай на война със СССР да унищожи не само стотици военни обекти, но и да пусне атомни бомби в над 1200 града от СССР, Източна Европа и Китай, включително в България.
В съобщението за публикацията се казва, че за пръв път получава гласност толкова подробен списък от цели (близо 800 страници), както и че няма сравним по важността си публично достъпен документ от времената на студената война. Инициативата е на журналиста Майкъл Добс, поискал през 2006 г. достъп до секретна информация за книгата си за кубинската криза. Част от документите са разсекретени чак през октомври 2014 г. и стават известни днес.
...
В един от списъците има и обекти от България – Плевен, Ловеч, Казанлък, с.Шипка. В друг, доста по-обширен списък, са включени Пловдив Стара Загора, Враждебна, Божурище и Кумарица край София, Ямбол, Балчик, Безмер, Граф Игнатиево, Крумово, Равнец, село Габровница (Монтанско), Горски извор (Хасковско), Карлово, Узунджово.
...
Само за Москва е било планирано взривяването на атомни бомби на 179 места, а в Ленинград – на други 145. В документа не е посочено с колко бомби е било планирано постигането на унищожаването на целта.
...
Военните цели е трябвало да бъдат атакувани с авиационни термоядрени бомби с мощност между 1.7 и 9 мегатона (1 мегатон има 70 пъти по-голям експлозивен ефект от бомбата в Хирошима). За цивилните цели са били предвидени бомби от 160 килотона, а за обектите в Източна Европа – по-слаби, вероятно и от политически съображения.
По това време са смятали, че ядрен взрив във въздуха не е достатъчно ефективен и са препоръчвали особено военните обекти и летищата да бъдат удряни с наземен взрив. По-късно анализатори разкриват, че през 40-те и 50-те години американските военни са подценявали ефекта от последвалите експлозията масови пожари и особено този от радиационното замърсяване.
Уникален американски документ от 1956г. е публикуван от Националния архив на САЩ
Оригинал:
U.S. Cold War Nuclear Target Lists Declassified for First Time
According to 1956 Plan, H-Bombs were to be Used Against Priority “Air Power” Targets in the Soviet Union, China, and Eastern Europe
Major Cities in Soviet Bloc, Including East Berlin, Were High Priorities in “Systematic Destruction” for Atomic Bombings
Plans to Target People (“Population”) Violated International Legal Norms
SAC Wanted a 60 Megaton Bomb, Equivalent to over 4,000 Hiroshima Atomic Weapons
Интересна статия. Накратко: координирането на ядрените сили на САЩ се оповава на компютри с археологическа стойност. Използва се само 8 инчови флопита. Ние тези не ги знаем щото са от 70-те. Голяма част от сорс кода е писан на асемблер някъде през 50-те.
За подръжката на този музей отивали $60 милиарда годишно, което било три пъти повече от цената на замяна на цялата система.
Пентагона са решили най-после да вземат и да се ъпгрейтнат по някое време догодина.
От друга страна като се замисля...така е доста по-сигурно от съвременна еднодневка и код писан на C# от индийци. Стреляш по Москва и Трайдента удря Вашингтон
От друга страна като се замисля...така е доста по-сигурно от съвременна еднодневка и код писан на C# от индийци. Стреляш по Москва и Трайдента удря Вашингтон
Съществува обосновано мнение, че това, дето е писано навремето като код, днес принципно не може да се напише. Няма как да се достигне такова качество на разумна цена.
Иначе, като съм чел оттук-оттам колко са закостеняли в методиките за разработка на софтуер в Пентагона, няма да се изненадам. Има едни истории с проекти за милиарди, хвърлени на вятъра за писане на софтуер през 70-те и 80-те, който докато стане готов е толкова овехтял, че цялото нещо трябва да се пренаписва отначало. И точно за Трайдънт ставаше дума.
Друго за ФБР - в зората на новия век регионалните офиси нямат връзка един с друг, всеки си поддържа своя база данни, нямат никакъв бекъп и защита от хакери, централната база данни е огромна, но неизползваема - малкото, които умеят да я използват, нямат достъп до по-голямата й част. Става дума за 2001 г. Новият директор, който има късметът да поеме поста 1 месец преди 9/11, започва програма за модернизация, която май не е завършена и до днес.
"No beast so fierce but knows some touch of pity."
"But I know none, and therefore am no beast."
(Richard III - William Shakespeare)
Е, разбира се. При това трябва да се извършва доста често. Не знам колко, но ако трябва да гадая - вероятно бойните глави се отварят всяка година за поддръжка.
Сетих се за тази стара дискусия от 2-3 стр. в тази тема. Виж точка 5 от схемата:
Явно главата си добавя тритий и е предвидена за дъълго съхранение.
Съществува обосновано мнение, че това, дето е писано навремето като код, днес принципно не може да се напише. Няма как да се достигне такова качество на разумна цена.
Може, но е нужно мениджъри на които главите им не са завряни дълбоко в долната част на гърба. А такива общо взето вече няма.
Друг проблем е че сектора е превзет(буквално) от индийци, китайци и хора от бившия СССР, завършили странни "школи" и "колежи", които обикновено са с изключително ниско качество и като иновативност и като трудова дисциплина и като мотивация. Трудно е да се отсее плявата. Повярвай ми - много трудно. Аз съм един от тримата които одобряват назначенията на нови програмисти в нашият отдел и водят интервютата. Положението е страшно! Чак понякога ми става неудобно да ги изпитвам.
Хората с качествен акъл завършили престижни университети, като че ли бягат от инженерния сектор и се насочват към финансовия. Поне такава изглежда да е модата в момента.
Това обаче не е навсякъде. Да речем фирми като Локхийд си подържат собствени екипи качествени програмисти "от стар тип". Работят основно американци завършили нещо от типа на MIT. Или наемат подизпълнители, които имат такива екипи, като всичко се прави в бази на Локхийд под техен контрол и със съответните мерки за сигурност. Поне така знам от колеги работещи във ВПК.
Явно главата си добавя тритий и е предвидена за дъълго съхранение.
Сменят се тия джаджи. Отваря се, обслужва се и така. Има проблеми там, не е само добавянето на тритий. Например при разпада му се отделя хелий, а той пречи на реакциите. Правят се специални схеми за евакуирането му, но пак се налага обслужване.
Министерство обороны возобновляет испытания комплекса активной защиты, свернутые в конце 1990-х. Высокопоставленный источник в военном ведомстве сообщил «Известиям», что принято принципиальное
Стокхолмският международен институт за изследване на мира излезе с данни, според които Русия и САЩ – основните ядрени сили на планетата, неохотно, но постоянно, съкращават бойните си арсенали, но същевременно ги и модернизират.
В началото на годината Русия, САЩ, Великобритания, Франция, Китай, Индия, Пакистан, Израел и Северна Корея са притежавали общо 15395 ядрени бойни глави, от които 4120 оперативно разгърнати, докато година по-рано броят им е бил с почти 500 повече.
В средата на 80-те години на миналия век, в разгара на Студената война, бе достигнат пик от 70000 ядрени бойни глави и оттогава броят им непрекъснато намалява. Тази тенденция се дължи главно на редуцирането на американските и руските бойни арсенали.
Темпото на намеление обаче се забавя в сравнение с преди десетилетие и нито Русия, нито САЩ са съкратили съществено стратегическите си сили, дори след подписания през 2011 г. договор „Старт”за ядрено разоръжаване.
Лидер по брой на бойните глави в началото на годината е Русия със 7290, следват САЩ – 7000, тоест двете свръхсили заедно притежават 93% от ядреното оръжие на планетата. На трета позиция е Франция с 300, Китай – 260, Великобритания – 215, Пакистан със 110–130, Индия със 100–120, Израел с 80 и предполагаеми 10 ядрени бойни глави за Северна Корея.
Всички тези държави са легитимно признати за ядрени сили по смисъла на Договора за неразпространение на ядрените оръжия от 1968 г., но никоя от тях няма волята доброволно да се откаже от ядрения си арсенал, ако не сега, то поне в близко бъдеще.
Освен това, Северна Корея Индия и Пакистан увеличават мощта си и засилват капацитета за нанасяне на междуконтинентални удари.
Индия ускорява производството на плутоний, а Пакистан се стреми да компенсира превъзходството й в обикновените оръжия.
Очаква се пакистанският ядрен арсенал значително да нарасне през следващото десетилетие.
Перспективите пред ядреното разоръжаване не са розови, обобщава изследването
Стокхолмският международен институт за изследване на мира е независима организация и се финансира чрез годишен грант от правителството на Швеция идруги организации. Основана е през 1966 г. с решение на шведския парламент.
Comment