Сравнение и избор на щатен автомат

[beri_cd]

В някакъв научно популярен филм рекламираха калибър някъде 6.5. Уж съчетавал предимства и от двата други.

Има ли го в списъка или е нещо пробно засега?

Това е китайския 5.8х42мм, в списъка го има - при QBZ. Трябва да намеря едно ревю на автоматът в едно американско списание, някъде съм го забутал.

[кало]

интересна е съветската идея за единен боеприпас - и за автоматите, и за картечниците, и за нова снайперска пушка - темата е разработена през 80-те. Изготвена е серия от новите боеприпаси - 6х49, направени са за нея картечница (базирана на ПКМ), и снайперска пушка (на базата на СВД), вероятно е правен и автомат, но няма сведения. Със сигурност в плановете за бъдещия АН-94 е влизал и преход към новия боеприпас.
Защо са се отказали - не знам

[beri_cd]

интересна е съветската идея за единен боеприпас - и за автоматите, и за картечниците, и за нова снайперска пушка - темата е разработена през 80-те. Изготвена е серия от новите боеприпаси - 6х49, направени са за нея картечница (базирана на ПКМ), и снайперска пушка (на базата на СВД), вероятно е правен и автомат, но няма сведения. Със сигурност в плановете за бъдещия АН-94 е влизал и преход към новия боеприпас.
Защо са се отказали - не знам

За този боеприпас, не знам, но за АН-94 доколкото съм чел се е представял по-добре на изпитания. Недостатъци - ако той спечели конкурса това значи, че трябва да се мине на нов автомат, ако АК-74 спечели конкурса - остав същия автомат, който тъй или иначе е на въоръжение. Сравнение между двата :
Дължина - практически еднаква, разлика няколко милиметра.
Тегло - АК74 е почти с килограм по-лек (боеприпас - един и същ)

Според мен Акабан е по-подходящ за специално части, отколкото за щатно въоръжение. Устройството му е по-сложно (а цената му по-висока), по-трудно е да се почисти и съответно да се обучи войникът как се прави това. Уникалният му режим на стрелба (от 1800 изстрела в минута автоматично на 600) е полезен, но изисква повече време да се обучи войникът. Като цяло автоматът е неудобен и лоша ергономика, небалансиран. Междуосието на продължението на цевта и успоредната права прекарана през центъра на приклада е около 40мм (за сравнение - при М4 е около 10мм). Иначе казано - лош баланс. Стрелялите с него казват, че групираността на попаденията е забележителна, но е изключително неудобен за употреба. Не знам да има публикувани данни за надеждността му (тест при еднакви условия с АК-74), ако някой има данни...

Въпросният :

[кало]

Точно Ан-94 няма лош баланс, всъщност по точност и групираност превъзхожда всичко останало в списъка. Но, не си заслужава производствените разходи, сложността на производство, на поддръжка, габаритите и т.н., и т.н. Не е ясно и доколко е надежден - според ползвалите го в Чечня е сравним със снайперска пушка по точност и групираност, включително и при автоматична стрелба на къси редове, но създава значително повече главоболия от АК при поддръжка.

[beri_cd]

Точно Ан-94 няма лош баланс, всъщност по точност и групираност превъзхожда всичко останало в списъка. Но, не си заслужава производствените разходи, сложността на производство, на поддръжка, габаритите и т.н., и т.н. Не е ясно и доколко е надежден - според ползвалите го в Чечня е сравним със снайперска пушка по точност и групираност, включително и при автоматична стрелба на къси редове, но създава значително повече главоболия от АК при поддръжка.

Групираност - да, баланс и ергономика (наистина изглежда дървен и неудобен) - не. Това би звучало нелогично при всеки един друг автомат в света, но уникалният режим на стрелба e отговорен за този парадокс. С АК-74 използват един и същ боеприпас, цевта е със сантиметър по-къса. Прицелната далекобойност на АН-94 е по-висока иначе от тази на почти всички автомати в света, включително и тези с по-мощния и с по-висока начална скорост 5.56x45. Доколкото съм чел при стрелба по мишена на дистанция 100м първите два патрона попадат в една и съща точка. При това положение скорострелността е 1800/мин. Иначе казано - интервала между два патрона е 0.033 секунди (при 600/мин е 0.100 сек). Най-грубото описание - динамичното действието на откатът върху оръжието и стрелецът е пренебрежимо до изстрелването на втория патрон, ефектът му идва чак след това. От инженерна гледна точка това много хитро, но е твърде сложно за масов, щатен автомат.

[beri_cd]

Моят личен фаворит е израелският ТАР-21 или просто Тавор. Причините са няколко.

(Детайлна снимка на ТАР-21)

1. Автоматът е бул-пъп, което спестява доста от дължината. При Ак-74 и М4А1 общата дължина е съответно 940 и 838мм, а на цевта - 415 и 370мм. При ТАР-21 общата дължина е 720мм, но цевта е 460мм. Теглото е друга бира :
ТАР-21 3,27 кг
М4А1 2.52 кг
АК74 3.07 кг

2. Автоматът е напълно симетричен - лесно може да се преправи за левичар (15% от населението на Израел са левичари). Изхвъргачът е симетричен, селекторът на стрелбата е симетричен.

3. Селекторът на стрелбата е разположен точно над ръкохватката и лесно може да се превключва с палец без да се пуска оръжието. При повечето руски автомати селекторът е изключително неудобен (той е най-често и един и същ).

4. ТАР-21, поради габаритните си размери и ергономиката е много по-удобен за носене от М4, М16 (най-вече), АК-47, АК-74 и кажи-речи всеки друг не-бул-пъп автомат (което естествено важи и за почти всички бул-пъп автомати ).

5. Лостът за освобождаване на пълнителя е изключително удобен, оформен е като спусък. В това отношение всички АК имат предимство пред всички М-ки - при АК дори на тъмно не е никакъв проблем бързо и в лоша обстановка да се махне пълнителя, при М-ките - доколкото съм чел някои войници са се оплаквали, че на тъмно и при напечена ситуация често губят ценно време за да "напипат" бутона. При АК и при ТАР-21 това не е проблем.

6. Пикатини-релса

7. Баланса на оръжието е и едно от предимствата на бул-пъп - дори стрелба с лява ръка, изпъната напред не е проблем. Правата на оста пресича рамото на войникът кажи-речи в точката на допир (която всъщност не е точка ). Междуосие - почти 0.

8. Модулност :


Има си и недостатъци. Някои хора се оплакват, че при презареждане на бул-пъп пълнителя често се закача в дрехата, тъй като е по-близо до тялото.
При всички бул-пъп като правило усилието за натискане на спусъка е по-висока от това при стандартните, поради самия механизъм.
ТАР-21 е нова конструкция и няма общи елементи с М4. Тавор е 3-4 по-скъп.
Споменатото по-горе тегло - ТАР-21 е със 700 грама по-тежък от М4.

Всичко е компромис, няма най-добър автомат.

[кало]

Въпросът с бул-пап схемата все още остава нерешен. Някои големи армии приеха такива - GB, Франция, Китай. Други - САЩ, Русия, Германия - се въздържат, въпреки многото предложения.
В самия Израел по-голямата част от армията е с М4, въпреки възможността отдавна да е минала на Тавор.

[beri_cd]

Въпросът с бул-пап схемата все още остава нерешен. Някои големи армии приеха такива - GB, Франция, Китай. Други - САЩ, Русия, Германия - се въздържат, въпреки многото предложения.
В самия Израел по-голямата част от армията е с М4, въпреки възможността отдавна да е минала на Тавор.

За първото съм съгласен. Добър приемер е Германия, която приема Г-36 в момент, в който бул-пъп отдавна не са нещо странно.

Но не съм съгласен за Тавор - миналата година все още се провеждаха тестове, няма как да е на въоръжение в цялата армия. Засега го има в няколко бригади, но официалната идея е да замени изцяло М4 и М16. Но сериен ТАР-21, готов да постъпва на въоръжение не е имало в продължение на 10-15 години, такаче няма такава отдавнашна възможност.

[Dinain]

Възможност има, зор няма. Затова се произвежда и навлиза бавно.
Но пък за износ се продава интензивно, Тайланд е поръчал вече 43 хил. броя, Грузия 7 хил., Индия поне 3 хил. и го произвежда по лиценз, други държави го ползват в малки количества.

Обаче IDF в крайна сметка е решил да приеме като щатен автомат не TAR-21, а MTAR-21 (Micro Tavor) - който може да се конвертира за 9 мм. Това трябва да стане през 2011 г. (?) Странно решение според мен - подцевния 40мм гранатомет все още е в стадий на разработване.

http://dover.idf.il/IDF/News_Channels/bamahana/09/043/01.htm

[uzi71]

Никога не съм боравил с Tavor, но мои колеги които ходиха на представянето на това оръжие в МВР преди около 2 месеца бяха недоволни от това че отвора за изхвърляне на гилзите се намира точно под дясното око и газовете които излизат от там предизвикват силно сълзене. Повтарям, че това не са лично мои впечатления, но са на хора на които напълно вярвам. Стрелял съм с AUG, който също е булпап, но при него нямаше подобно нещо. Иначе аз съм традиционалист и предпочитам оръжия с класическа конструкция.

[Amazon]

Мощността на патрона не винаги е плюс, особено ако не отдава пълната си енергия (предполагаемо - в тялото на нападелят). Ако трябва да избирам с какво да бъда прострелян - 7.62х39 или 5.45х45, бих избрал първото. Има причина армиите по света да са минали на по-малкия.

По добре избери нищо да не те прострелва. Куршумът с изместен център не е преоритет на малките калибри, а започва да се използва още в първата световна война. Барон Ритхофен е убит с такъв куршум между другото - 7.62/или подобен 7.92? не съм сигурен/ с изместен център. Просто при малките калибри това е задължително, иначе нямат ефект освен ако не засегнат важен орган. Между другото малко утонение - смесваш патроните, натовският е 5.56Х45 а руският 5.45Х39, не че има значение за дискусията, само уточнение. На мен FN SCAR с тежкият патрон ми харесва, като философия. 7.62x51 е картечен/снайперистки боеприпас и в съчетание с малък пълнител задължава да се използва концепцията за единичен изстрел-попадение а не сватбарска срелба. Конфликтите от последните години отрекоха концепцията от студената война за "плътност на огъня" а оръжието трябва да се избира според доктрините и тактиките на дадена армия. Може би трябва да включим в дискусията и кое оръжие/калибър за къкъв тип армия е подходящо. От едната страна можем да сложим професионална армия като сящианската а от другата примерно Израел или Русия, където армията е наборна. И в трите случая имаме войници, които се сблъскват с истинска война, но аз бих избрал различни оръжия за професионалните и наборните военнослужещи. Все пак един голям процент от наборниците когато стрелят в истинска ситуация просто си затварят очите, което не се случва с професионалните войници, просто там има подбор. Аз лично за професионалистите бих избрал оръжие с концепцията на FN SCAR а за наборниците нещо с малък калибър/откат и висока групираност, скорострелно и нечуствително към лоша потдръжка - АК-74 без никакви лигавщини по него. Пикатини релса и подцевен гранатомет на наборници не им трябва. Стойка за колиматорен прицел, смело сърце и доби лейтенант и сержант, това има е напълно достатъчно.

[uzi71]

Нека да уточним нещо важно - НЯМА куршуми с изместен център на тежестта. При полет всички куршуми са идеално балансирани, защото ако не са такива няма да поразят целта в която са пратени, а ще отидат някъде другаде. Разликите между различните проектили се проявяват в поведението им след попадане в целта. Куршумът на .223 Rem. например се раздробява и с това нанася големи вътрешни поражения. Стандартният 5.45 мм има кухина под ризницата на върха - при среща с цел ризницата се деформира, от там куршума се дестабилизира и започва да се "премята" в тялото, което уголемява раневия канал. Куршумите с мек връх /полуоблечени или с дупка/ при среща с тяло се деформират във вид на "гъба" и с това значително увеличават отдаването на енергия и поражението което нанасят /за сметка на пробиваемостта естествено/. Има и др. варианти на поведение на проектилите, но това са основните.

[Абориген]

Две уточнения само:центъра на тежеста в напречно сечение е едно,а центъра на тежеста в надлъжно друго-той е изместен назад.Мисля си ,че когато сравнявате,каквито и да било оръжия, те трябва да ползват един и същи патрон-например.223/,това е като да сравняваш 10 цилиндрова с 12 цилиндрова формула или нещо от сорта..../Иначе аз съм за АУГ.

п.с. изключвам връзкарите от РедБул.

[uzi71]

Две уточнения само:центъра на тежеста в напречно сечение е едно,а центъра на тежеста в надлъжно друго-той е изместен назад.Мисля си ,че когато сравнявате,каквито и да било оръжия, те трябва да ползват един и същи патрон-например.223/,това е като да сравняваш 10 цилиндрова с 12 цилиндрова формула или нещо от сорта..../Иначе аз съм за АУГ.

п.с. изключвам връзкарите от РедБул.

Не виждам какво общо има центъра на тежестта в напречно сечение с куршума който се върти при полет? Просто този център няма къде другаде да бъде освен по остта на проектила.

п.с. В края на 80-те и началото на 90-те години 8, 10 и 12 цилиндрови формули се състезаваха заедно при това бяха съвсем конкурентни, но мисля, че тази тема е за друг форум.

[Абориген]

[QUOTE=uzi71;273731]Не виждам какво общо има центъра на тежестта в напречно сечение с куршума който се върти при полет? Просто този център няма къде другаде да бъде освен по остта на проектила.

Сплавта на олово с антимон има най-малкото тегловна ликвация и ако центъра на масата не съвпада с геометричния център на куршума в напречно сечение се появява "реакция".