За значението на техниката

[ValBo]

но понеже обичам да се заравям в проблема - знаете ли колко хора по веригата трябва да са спали, за да не се знае, че заповедта е била фалшива.
Командира на рота да речем е подведен майсторски.
Но след него идва командващият му. При условие, че става въпрос за операция провеждана на момента, всеки отговарящ би искал да знае къде са му силите и от там да е в постоянна връзка с командира на танковата рота и с тези на пехотата.
Да речем, че не са разбрали от танковете, че се връщат. А командир на пехотата къде е спал?! В момента в който е видял, че танковете се оттеглят, щеше да реве в щаба - къде отиват танковете?!
Особенно при атаката на немците.
Прекалено много хора са замесени и е трудно да се получи подобно нещо

[gollum]

ValBo, по това време не поддържат постоянна връзка, т.е. командира на танковата рота не е постоянно "на линия" и разговаряйки с прекия си началник. Да, би трябвало да потвърди заповедта и тогава може да се получи засичане, но явно не е имал време или нещо друго, но не го е сторил.
А за командира на пехотната рота - той може да е поддържал връзка с командира на танковата рота и от него да е получил известие за заповедта. Нататък трудно може да я коментира или оспорва - особено ако двете роти са част от различни полкове или дори дивизии. Но и да са част от една и съща дивизия, то пак най-вероятно са част от различни полкове и всеки трябва да се движи по собствените канали. Но да се обърне директно към началника на танковата рота (командира на танковия батальон) е малко вероятно, според мен. Не съм убеден, че въобще е имал такъв пряк канал за връзка.
По-скоро може да предаде съобщение към собствения си пехотен командир (командир на пехотния батальон), а той вече да пита нататък в щаба на полка или дивизията.
Но докато комуникацията тече по каналите и се разбере, че такава заповед не е издавана, танковата рота вече ще се е върнала на изходната си позиция.

[Panzerjaeger]

Разбира се, нямам никаква идея дали в случая става въпрос за мит или не, дори не знаем от какъв източник е информацията на panzerjaeger.

Цитираният пример е според:

Тактика в боевых примерах. Рота. /Под общ. ред. Е. Т. Марченко. — М.: Воениздат, 1974.

[Nick]

Цитираният пример е според:

Тактика в боевых примерах. Рота. /Под общ. ред. Е. Т. Марченко. — М.: Воениздат, 1974.

И поради това е по-подходящ за една тема, обсъждаща тактиката, а не техниката.

[Panzerjaeger]

Исках да кажа, че лошата организация на комуникациите при радиовръзката и неизпълняване на правилата на радиообмена e технически недостатък, неправилно боравене с техниката, което може да провали иначе добрия тактически замисъл. Именно тук проличава и значението на техниката.

[Nick]

Ти прочете ли внимателно условието на задачата? Става въпрос за чисто техническите аспекти (на средствата за водене на война), а не за използуването и знаенето на техниката.

[Desperado]

За мен е важен въпросът до колко е надеждна тази техника. Защото каквото и предимство да дава благодарение на нововъведенията, ако често дава брак, то ефектът е краткотраен. Противника ще се нагоди.

Освен това, важен е въпросът с усвояването на техниката от екипажа или човекът който я обслужва /било то танк или автомат/. Има значение, за колко време може да се овладее и от какъв набор човешки ресурс.

[Dinain]

Освен това, важен е въпросът с усвояването на техниката от екипажа или човекът който я обслужва /било то танк или автомат/. Има значение, за колко време може да се овладее и от какъв набор човешки ресурс.

Това е задача с две неизвестни. Зависи както от вложените средства в обучение (инструктори, курсове, упражнения и т.н.), така и от самата техника (колко е сложна, user-friendly и т.н.).

[Desperado]

именно, ако е възможно, да направиш така, че техниката да е достъпна до максимален брой човешки ресурс. А не такъв, който се обучава 5 години и изисква предварителни познания. Защото това е нож с две остриета. Имаш сериозен, екипаж да речем, но той струва много разходи, трудно заменим е и т.н.

[Nick]

... техниката да е достъпна до максимален брой човешки ресурс...

Това е направено много отдавна - каменния чук.

[gollum]

Ник е прав, темата е за значението на техниката над останалите фактори. Тези фактори включват организация, обучение, дисциплина и прочее, включително и това как е овладяна техниката от персонала й и как се използва. Това са въпроси, които нямат място в тази тема другояче, освен мимоходом или пък за да се направи сравнение.

[Nick]

ОК, когато писах, че стрелковото оръжие не е било основен фактор в никоя решаваща битка не бях съвсем прав. Има изключения, разбира се. Едно такова сражение, включващо любимата ми пушка Манлихер (а по-точно М.88/90), решава изхода на чилийската революция през 1891 г. В него 4,500 пушки Манлихер изиграват решаваща роля при сблъсъка между войските на президента Балмаседа и Хунтата. Всъщност, сраженията са две - при Конкон, 21 август и Пласия, 28 август.

Ключовите технически параметри в случая са:

• Малокалибрен облечен куршум = висока начална скорост + липса на пооловяване на цевта.
• Настилна траектория = по-малко грешки в прицелването.
• Голяма далечина на поражение със сравнително малко разсейване.
• Пачково зареждане = висока скорострелност
• Затвор с праволинеен ход = висока скорострелност

Противникът на Манлихер е френската Гра М1874 - еднозарядна, 11 мм, куршум без риза. Скорострелността и групираността на Манлихер са решаващи.

PS. Ето няколко от моята сбирка:



Чилийският герб върху приклада на една от тях:

[tonev]

като се замислих върху темата се сетих, че най - често се дава за пример пруско-австрииската война. Ник смяташ ли че може да се отнесе към изключенията?

[Nick]

Имаш предвид Dreyse Zundnädel-gewehr, нали? Имам малко противоречиви данни за тяхната ефективност, затова си мълча по този пример. Има доста мнения, че австрийските Лоренц, въпреки по-бавното пълнене, при съответната тактика са били равностойни на Драйзе; само че австрийските офицери на са използвали пълноценно качествата на оръжието. Накратко - не знам на кого да вярвам за този конфликт. Дали победата се дължи на по-добрата пруска тактика или на иглената пушка? В края на краищата по-добрата Chassepot М1866 не помага на французите през 1870-71 г.

PS. Понеже споменахме за Dreyse срещу Chassepot, ето малко снимки от колеги колекционери, които не само ги притежават, но и стрелят с тези пушки (http://forums.gunboards.com/showthread.php?t=47410):

[albireo]

Дали победата се дължи на по-добрата пруска тактика или на иглената пушка?

На тактиката, и не само на нея. На по-доброто стратегическо планиране, на агресивността на пруските командири, на интригите в австрийската армия, на нерешителността на австрийският командващ, на общото състояние на австрийската армия...и на по-добрите качества на пушката Дрейзе. Но определено сраженията в тази война не са изключение в смисъл качеството на стрелковото оръжие не е решаващ фактор за техния изход.