Химия на Бронята

[RAMMSTEIN]

Химия на Бронята

Тази тема ще е за бронята на танковете от ВСВ .

В момента работя в Завод за Алуминии , ( м/у другото в него правят ролки за Т-72 за износ диаметър 75см. , незнам колко тежи една ролка но я отлепям от земята :tup: )

Имам един съученик които е конструктор там , с него обсъждахме именно бронята и от къде може да възникнат разликите .
С две думи тои каза , че разликата се явява до голяма степен в това , че има разлика в рудите съответно в Германия и СССР и затова на тази основа се получава броня с ралични характеристики .

[Dinain]

Сериозно ли работиш в завод за алуминий?
Иначе темата е интересна, но за доста тесен кръг от хора - предимно инженери предполагам.

[Стич]

Ramstain, навремето в Плевен бяха усвоили леенето на алуминиеви ролки за БМД и БМП по уникална българска технология.Катките за Т-72 от алуминий нов проект ли са ?

[RAMMSTEIN]

Ramstain, ...Катките за Т-72 от алуминий нов проект ли са ?

RAMMSTEIN , доколокото разбирам не е ново отдавна ги правят , технологията не е сложна

[Gaden Gogi]

С две думи тои каза , че разликата се явява до голяма степен в това , че има разлика в рудите съответно в Германия и СССР и затова на тази основа се получава броня с ралични характеристики .

Рудата няма нищо общо, то не се лее каквото ти падне, проблемът на германците е бил в липсата на легиращи материали, руснаците имат същият проблем в началот когато качеството на броневата стомана рязко пада и се налага да се разработват варианти за екраниране на Т-34. Друга причина за разликата е технологията: в руските танкове голяма част от детайлите са лети (куполите на повечето Т-34-ки, куполи и част от корпусите на Ис-овете) което е по-технологично и позволява по-благоприятна форма (преподавателите ми по съпромат и материалознание бяха специалисти леари и ме запалиха по тази технология) но пък кристалната структура не е толкова добра, при големи дебелини на детайлите се получават големи монокристали с игловидна форма и механичните характеристики не са еднакви във всички оси...принципно идеалът е да е монокристал, т.е с идеална кристална решетка, но понеже това е невъзможно (монокристали се правят само за чипове и сходните с тях електронни глупости) целта е да се получат кристали с минимални размери, като за това има различни методи, на мене най-много ми харесват чрез изкуственни кристализационни центрове. повече в учебника по материалознание...много е интересен, аз го прочетох за 2 дни още в началото на семестъра докато се излежавах на вилата...

[RAMMSTEIN]

...Катките за Т-72 от алуминий нов проект ли са ?

Разучих подробно , правят се от 82-83' година в България

[3F122]

от рудите все се получава желязо - зависи с какво легираш стоманата след това. немците нямат молибден например, затова и се налага да правят дебеля броня. в края на войната материалите не им стигат дори за качествени електроди и кралските тигри са с най-слабите заварки; това са най-уязвимите области от корпусите. от челните броневи плочи на новия танк снарядите "лющят" цели парчета, но често това не е фатално за машината поради твърде голямата им дебелина, затова пък пряко попадение в заваръчен шев може директно да изкърти една от плочите...

Gaden Gogi е прав, че не е оптимален вариант да са изцяло лети големи детайли, неслучайно на по-късните Т34 и Шермани куполите са заварявани от отделни детайли (също лети, но къде по-малки).

[Gaden Gogi]

Ааа не си прав, зависи къде се отчупи парчета (това при попадение без пробиване), та в общият случай осколки се къртят от вътрешната страна и ако и отвънка танкът да изглежда цял вътре всичко е на дреп (сигурно сте виждали такива снимки).
За Т-34 и Шерман: заварени куполи има само в началото на производството, след това са лети, единственно изключение е "Возило А: югославски следвоенен вариант където куполът е заварен от няколко част, но това е просто защото са нямали технологична възможност да направят глеми отливки. При Шерман ситуацията е друга: тоя се произвежда в твърде много заводи и всеки нагажда конструкцията според собственните си възможност, така се появяват т.нар. "композитни корпуси" при тян корпусът е заварен от лети детайли и като конфигураци яотговаря на летите корпуси...изобщо отвъд океана много решения са взимани (включая след войната) с оглед на упростяване на технологията...това важи дори за химическият състав на броневата стомана.

[3F122]

осколки не са 100% задължителни, снимки има на ударен от вътре. ще изкара при достатъчно голям ъгъл или челен удар, а тежките снаряди правят и вдлъбване дори и ако не пробият плочата. при рикошет оставят бразда, която за разлика от Pz V не е гладка по краищата, ами назъбена - от парчетата.

има заварени куполи и при двата танка. Т34 има заварени от някои заводи дори през 1943 (до -85 не съм стигнал, макар като гледам да е изцяло лята куполата на снимките, изключая парчета около маската на оръдието). колкото до Шермана - те си се виждат заоблените лети машини и ръбестите заварявани (корпус и купол) - няма какво повече да кажа. за опростяването мога да споря много - само се сети от колко по-малки двигателя е направен двигателя на шермана, помисли за всичките люкчета, които се отварят по него, дори решетките около светлините. по-технологично не можеш да наречеш обезателно опростено.

за допълнителната броня - има я и на Т34 (понякога заварена, понякога хваната с болтове и на корпуса и на купола) и на немските танкове (bolted on на всички, които съм виждал, само в предната част на корпуса и много рядко в частта на бордовете, която се вижда между елементите на ходовата част - елементите там не са фигурни като отпред, ами просто правоъгълни парчета). Т34 са "дооблечени" така само на ленинградския фронт, немските - навсякъде, включително щурмовите оръдия на базата на танковете.

не, че стават непробиваеми, може би на някого е помогнало...

[RAMMSTEIN]

Имам няколко въпроса ..

Стомана и различната стомана се определя от съдържанието на въглерод в нея ,

1.
въпросът ми е имали някакви данни каква е била немската , съветската и съюзническа стомана като характеристики ?

2.
какви легиращи материали са използвали и в какви съотншения (в цифри би било добре )?

3.
имали ли са технология с която да концетрират примерно молибдена във определен участък от броневата плоча ( фронталната част на броневия лист примерно ) със определена дебелина
да предположим , че стоманеня лист е 100мм , от него 30мм да са наситени със молибден ( или други материали ) които да придават съответно по-голяма твърдост на този участък от листа ?

4.
какво точно става при закаляването и как се извършва процеса ( как се в извършвал тогава ), и имало ли е възможност за контролиране на процеса в дълбочина на стоманения датаил ?

[Gaden Gogi]

[QUOTE=3F122]
колкото до Шермана - те си се виждат заоблените лети машини и ръбестите заварявани (корпус и купол) - няма какво повече да кажа. за опростяването мога да споря много - само се сети от колко по-малки двигателя е направен двигателя на шермана, помисли за всичките люкчета, които се отварят по него, дори решетките около светлините. по-технологично не можеш да наречеш обезателно опростено.
QUOTE]
Мрем си да видим ръбат купол на Шерман...просто защото всички са лети или са т.нар. "композитни" (писах вече какво представляват).
Относно двигателите: използуват се много видове защото машината се произвежда не само с специализирани заводи и идеята е била да се приспособи куъм местните възможности, освен това е имало дефицит на радиални двигатели които са били нужни и за авиацията,
Зарешетките и люкчетата мног не те схванах какво имаш предвид.

[3F122]

с извинения за латиницата be my guest - но ти или не искаш или не можеш да разбереш какво пиша. от какво, ако не от лети броневи листи би се заварявал танков корпус/купол? ковани такива? валцовани? айде да не ставаме смешни! какво съм написал по-нагоре? и какво аджеба противоречи в моето твърдение на твоите композитни куполи? да не съм написал, че се правят само от заварка?

сега към 3 и 4 въпроси на RAMMSTEIN: трудно би могло да се контролира къде точно се намират легиращите елементи по простата причина, че целта е да се смесят и да се получи хомогенна смес (иначе плочата би се трошила лесно ако се удари в определени точки).

колкото до закаляването - способи много. повърхностно доколкото знам се закаляват само зъбни колела (т.нар. циментация) с цел здравина на самата контактна повърхност и някаква еластичност при усилие (например в скоростната кутия на Тигър 1 :-) ). ако искаш различни свойства в различни части - слоеста броня - като самолетната АБ-1 и -2 на Ил-2 (мек слой, който поглъща енергията и вътрешен свръхтвърд който окончателно спира куршума, например) или многослойната броня на съвременните танкове. но да направиш от един моноблок нещое с различни слоеве би било по-скоро вредно - такива неща работят само в полупроводниците ;-)

[asensy]

Циментация е друго.
Това е повърхностно насищане на въглерод 0.8-2 мм на ниско въглеродни стомани преди закаляване. А самата закалка става само в слоя с цементация. Две зъбни колела, които контактуват, задължително се правят от две различни стомани, за да се намали износването.

[Gaden Gogi]

с извинения за латиницата be my guest - но ти или не искаш или не можеш да разбереш какво пиша. от какво, ако не от лети броневи листи би се заварявал танков корпус/купол? ковани такива? валцовани? айде да не ставаме смешни! какво съм написал по-нагоре? и какво аджеба противоречи в моето твърдение на твоите композитни куполи? да не съм написал, че се правят само от заварка?

Ti stawaш смешен
1. защото очевидно не знаеш за какво говориш
2. защото ми се дзвериш когато се опитвам да ти обясня нещо...
Впрочем листовете обикновенно се валцоват...
Иначе броневите плочи се закаляват точно повърхностно....ако трябваше целите да са твърди щяха да се правят от чугун, къде п-лесно и евтино...

[mitio-minchev]

Броневата стомана се легира главно с манган, попадал съм на документи за кремиковското находище изследвано от германците през 1940 год.,в самото начало на ВСВ, независисимо че рдата е комплексна и съдържа манган, те са се отказали от разработването ,въпреки големите нужди от бтонева стомана, след войната руснаците го обявиха за перспективно и построиха Кремиковци..... Ние произвеждахме бронева стомана по съветска технология