Веднъж в Министерството на отбраната пристигна представител на африканска държава. Доведоха го в Генералния щаб. Искаше да купи 72 броя САУ „Гвоздика“, калибър 122 мм. Преди това ходил в „Кинтекс“ и там му казали, че не разполагат с такива оръжия. Препратили го в Министерството на машиностроенето дали не може да му помогне. Но отговорът бил, че изпълняват поръчки по други договори, имат поети ангажименти и не може да ги прекъснат, защото ще плащат неустойки. Но африкаенецът не можеше да чака. Искаше да купи гаубиците за три дни, защото беше поръчал кораб, който пристига, за да ги товари. А беше сериозен купувач - бързаше и носеше дипломатическо куфарче с пари, бе готов да плаща веднага в брой.
Така след ходене по инстанциите го пратили при нас. Тогава началник на Генералния щаб бе ген. Атанас Семерджиев. Той ни извика, за да умуваме как може да се реши въпросът. Започнахме да правим разчети къде и в кои поделения колко самоходни гаубици имаме - нови, употребявани, мобилизационен запас и т.н. Мислихме и накрая ген. Семерджиев в шеговит тон каза: „Скоро война няма да има. Така и така човекът е дошъл,
защо да не му вземем парите?“
Продадохме гаубиците, а тези бройки после ги попълнихме през следващите години от промишлеността.
Така след ходене по инстанциите го пратили при нас. Тогава началник на Генералния щаб бе ген. Атанас Семерджиев. Той ни извика, за да умуваме как може да се реши въпросът. Започнахме да правим разчети къде и в кои поделения колко самоходни гаубици имаме - нови, употребявани, мобилизационен запас и т.н. Мислихме и накрая ген. Семерджиев в шеговит тон каза: „Скоро война няма да има. Така и така човекът е дошъл,
защо да не му вземем парите?“
Продадохме гаубиците, а тези бройки после ги попълнихме през следващите години от промишлеността.
Comment