Противотанковите средства на пехотата.

[Panzerjaeger]

Каква е тази "бронеизтребителна рота"? Питам, защото ми е интересно какъв е бил състава и организацията й, както и тактическото й използване. Ако може с някакви източници.

Откъс от книгата на В.Бешанов "год 42-учебный"

Във връзка с реорганизацията през 1942г. на РККА се казва:

“Изменения коснулись и стрелковых дивизий, они стали оснащаться значительно большим количеством огневых средств, особенно противотанковых. В каждой стрелковой части теперь имелась противотанковая рота.”

В “определен момент” щатът й включвал:

“Противотанковая рота 12-45 мм пушек 4 взвода из 3 орудий.”

[gollum]

“Изменения коснулись и стрелковых дивизий, они стали оснащаться значительно большим количеством огневых средств, особенно противотанковых. В каждой стрелковой части теперь имелась противотанковая рота.”
Противотанковая рота 12-45 мм пушек 4 взвода из 3 орудий.

Аха, аз така си и помислих, че става въпрос за рота, въоръжена основно с оръдия, а не с противотанкови пушки, което бе и причината да попитам (рота с противотанкови пушки само би била слабоизползваема, освен ако е само административна, а реално пушките се разпределят сред пехотата) .
Така вече е ясно, макар че сега разглеждам схемата на развитие на организационната структура на съветските стрелкови дивизии и нещо не ги откривам тези "противотанкови роти" на ниво полк. Има си стандартните за всеки стрелкови полк батарея 45/57 мм оръдия, батарея 76 мм оръдия и батарея 120 мм миномети, т.е. полковата артилерия, каквато стрелковите полкове имат поначало, разбира се, съответно усилена за сметка на повишаване на количеството оръдия - от една смесена батарея на отделни батареи за всеки тип.
Вероятно Бешанов има предвид това, че в рамките на стрелковите батальони отпада взвода от 45 мм оръдия и се заменя с батарея, но батальоните са подразделения, а не части, така че текста му не е съвсем коректен.
Съответно, от противотанковия дивизион пък отпада една батарея от четирите.

[Panzerjaeger]

Рискът за разчета на 14,5 мм противотанкова пушка идва оттам, че оръжието не може да пробие предната броня на немските танкове. Ефективно е срещу по-тънката странична броня на ранните немски танкове и самоходни оръдия. Съветската противотанкова пушка може да пробие страничната броня на танка с дебелина 35-40 мм. от 100 метра разстояние. Другият шанс е да удари тила на оръдейната кула, където са пълначът и мунициите или пък ако удари мотора и резервоара в тила на машината. Всичко това обаче изисква близък подход и обхождане на машината, което крие голям риск за разчета на противотанковата пушка.

Ето схема от съветско ръководство за уязвимите места на “Тигър”:

[gollum]

Съветската противотанкова пушка може да пробие страничната броня на танка с дебелина 35-40 мм. от 100 метра разстояние.

Аз на малко по-различни данни попадам .
Бронепробиваемост:
100 м - 40 мм; 300 м - 35 мм; 500 м - 20~25 мм.
Хайде да разгледаме ефективността му по отношение на бронепробиваемостта му.

1. Напълно ефективно на дистанции на огъня до 500 метра, независимо от проекцията, в която попада куршума:
всички танкове от сериите Pz I, Pz II, чешките Pz(t)-35 и Pz(t)-38 (при G модификация някои елементи от предната проекция не са особено уязвими), както и повечето модификации на Pz III (слабо уязвима става предната броня чак на късните) и повечето ранни модификации на Pz IV (поне до D).
Ефективно е срещу всички видове бронетранспортьори и бронирани автомобили, на въоръжение на Вермахта поне до 1944 г. (май с много малки изключения). Много от откритите самоходни оръдейни установки също спадат в тази категория.

2. Ограничена ефективност, т.е. определени части от проекцията на танка не са уязвими или са слабо уязвими - най-вече челната: късните модификации на Pz III и Pz IV. StuG III - не е уязвим в челната проекция.
Бордовете и задната проекция, обаче, са напълно уязвими.

3. Почти никаква ефективност - полутежките и тежките танкове - "Пантера" и "Тигър", както и повечето по-късни модификации на противотанкови самоходни оръдия. Все пак остават места, които са уязвими за това оръжие при точна стрелба.

Ако погледнем какъв процент от немската бронетехника попада през първия период на войната в първата категория (почти всичко), то тези противотанкови пушки нямат никакъв проблем с бронепробиваемостта. Такъв се появява към втория период на войната и то по отношение на тежката бронетехника. Цялата лека бронетехника остава напълно уязвима за това оръжие. А вероятно трябва да напомня, че това е преобладаващия тип бронетехника, с което това оръжие ще се сблъсква.
Така че ако оръжието има някакъв проблем, то не е с бронепробиваемостта му, както посочих, а със зад-броневото действие. То е сравнително малко и това налага да се стреля по специфични по-уязвими места, за да може само с няколко попадения танка или бронираната машина да се изкара от строя. Такива уязвими места са изрично посочени в споменатия документ: резервоарите, уязвими елементи на ходовата част, наблюдателните и прицелните прибори, оръдието. Изваждането от строя на тези елементи ограничава или лишава танка от ефективността му на бойното поле. В това отношение дори и тежките машини не са кой знае колко защитени. Това и налага да се води огън от дистанции между 50 и 100 метра.
Но да напомня още веднъж, че това не означава някаква повишена уязвимост на разчетите на тези оръжия в сравнение с всички останали леки противотанкови оръжия на пехотата в съветската и останалите армии. Уязвимостта е сходна или по-малка, в сравнение с останалите екипи с противотанкови пушки, защото тези са доста мощни. А ако сравним с противотанковите гранатомети е доста по-малка, защото последните задължително издават позицията си при стрелба.
Ако има някакъв основен недостатък, то той е въобще за всички противотанкови пушки в сравнение с противотанковите грантомети - много по-ниското задбронево действие.
А оръжия като ПТРС и ПТРД до края на войната запазват относителна ценност за пехотата, в борбата с леката бронетехника, както и за различни други задачи.

[messire Woland]

Освен това цената на противотанковите пушки е изключително малка на фона на тази на бронираните машини. Същевременно те са сравнително леки, особено на фона на оръдията. И дават някаква възможност на пехотата да се отбранява от танковете. Освен това през войната мисля са произведени около 400 000 броя такива пушки (ПТРД и ПТРС).

[gollum]

Да, съветската пехота е буквално наситена с такъв тип оръжия, което се отбелязва тук и там из мемоарите на немски командири, като "проблем", с който се сблъскват.

[Panzerjaeger]

Малко допълнение към казаното с което съм съгласен, за дебелината на челните брони.

Разбира се, противотанковите пушки ПТРД и ПТРС са ефективни срещу бронята на Pz.Kpfw.I , Pz.Kpfw.II, Pz.Kpfw.III. Тук говорим за челна броня между 13 и 14,5 мм. Тя защитава само от леко стрелково оръжие.
Срещу челната броня на PzKpfw IV (80 мм. ), "Panther" (100 мм.) и Tiger I (110 мм.) както каза и Голъм руските противотанкови пушки са неефекнивни или слабоефективни.

[gollum]

Срещу челната броня на PzKpfw IV (80 мм. )

Основният въпрос тук е, че 80 мм става челната броня на Pz IV сравнително късно. Т.е. през първият период на войната тя е 30 мм, след това нараства до 50 мм и чак през втория период започват да се появяват модели с доведена до 80 мм челна броня, а част от старите получават допълнителни навесни панели, за да се увеличи защитата.
А дори и след това те запазват способността си да намалят силно ефективността на танка, ако стрелецът улучи наблюдателните и прицелните уреди или пък въоръжението. А определени места в страничната и задната проекция си остават напълно уязвими.

[lobo]

Причината да се появят противотанковите пушки в съветската армия е продиктувана от острата нужда от такива средства, поради липса на оръдия. По-скоро недостатъчен брой. Пушките се правят по-лесно и по-бързо. Дегтерьовката е нещо като английският "Стен". Ширпотреба. В по-късно време, когато на немците не са им останали от сбирщайн танковете с марки "Шкода", "Фиат" и т.н., поради известни причини вече не е имало и нужда от въпросните пушки. Немците вкарват новите танкове с по-яка броня, руснаците пък вече са напред с материала и насищат армията с противотанкови оръдия. Интересно до кой момент от войната са използувани тези пушки, строго по предназначение.
В наши дни в Москва спорили членове на тамошният клуб "Традиция" коя пушка била по-добра ПТРД или ПТРС. Типично по славянски. Поканили за арбитър жив танкоизтребител, воювал с ПТРС. Последният след като взел думата заявил, че най-доволен бил от оръдието,което получили по-късно.
Постът е редактиран от мен с цел да бъде с поне по-малко жаргон, по-лесен за четене и т.н. Да напомня, че интервал се оставя след "." и ",".
Воланд

[gollum]

Причината да се появят противотанковите пушки в съветската армия е продиктувана от острата нужда от такива средства, поради липса на оръдия. По-скоро недостатъчен брой.

Лобо, едва ли ще е коректно да се каже, че съветската пехота не разполага с достатъчно противотанкови оръдия. Разбира се, зависи какво се разбира под "достатъчно" и за кой период от войната става въпрос, но като се замисля, около 1941-1942 г. тя разполага с повече противотанкови оръдия от всяка друга пехота - от ниво батальон (на това ниво в немската пехота, да речем, въобще няма противотанкови оръдия), та през полково до дивизионно. Става въпрос най-вече за 45 мм ПТ оръдия (по същото време основното немско е 37 мм, значително по-неефективно), а при това в дивизионните артилерийски полкове на съветските стрелкови дивизии присъстват голямо количество полеви 76 мм оръдия, които са ефективни срещу танкове (отново за разлика от дивизионния артилерийско полк на немските пехотни дивизии, в който влизат само гаубици).
Съветската страна има и противотанкови бригади (т.е. оперативно средство за подсилване), екипирани с противотанкови оръдия, каквито въобще няма във Вермахта.

След това, има и друг момент: противотанковата пушка и противотанковото оръдие са различен тип оръжия и не може едното да заменя другото - с различни характеристики и тактически възможности. Ако може да се сравнява, то като място и роля противотанковите пушки са в "една категория" с противотанковите гранатомети: т.е. средство за противотанкова защита на ниво отделение/взвод/рота (евентуално - батальон).
А, струва ми се, противотанковите пушки имат по-широко приложение от обстрел на противникова бронетехника (да напомня, че във Вермахта до края на войната има много лека бронетехника, която е уязвима за тези оръжия).

[Kramer]

През войната 1944-45г. в Българската армия е била на въоръжение 20-мм та швейцарска противотанкова пушка "Солотурн"-на въоръжение в брониеизтребителните дружини. Дядо ми е бил командир на такъв разчет. Не мога да намеря данни, спомням си, че в един учебник за кандидат-подофицера от пехотата, изд.1939г. беше описана, имаше схеми, ТТД, доколкото си спомням тежеше около 20 кг и беше с пълнители от по пет патрона, но за далекобойност и бронепробиваемост нямам спомени. И в нета не мога да открия нищо.

[svs]

ето я красавицата , заедно с вензела, изписан със златна боя .... за повече даннни в книгата на Агоп Казазян за противотанковите оръжия в БА

[Kramer]

Много благодаря, ще търся книгата.

[svs]

Много благодаря, ще търся книгата.

Във форума на Традиция е под ник "Егер" - може директно да го попиташ за останали броеве. Писал е книга и за стрелковото оръжие на полицията.

[Amonit]

Много благодаря, ще търся книгата.

Потърсете и тази в мрежата. Там има и за Солотурн, и много друго. Обещавам че няма да съжелявате :

Описание книги ""Фаустники" в бою"

Если верить мемуарам, "ахиллесовой пятой" Вермахта в начале Второй мировой войны была противотанковая оборона. Основное немецкое противотанковое орудие того времени РАК-36 не зря получило презрительное прозвище Anklopfgerat ("колотушка") - в 1941 году оно было фактически бесполезно в бою с новейшими советскими танками, не пробивая броню "тридцатьчетверок" и тем более KB даже в упор.
Со временем ситуация менялась к лучшему, а в 43-м состоялась настоящая "противотанковая революция" - немецкая пехота первой получила индивидуальное оружие, на ближних дистанциях способное эффективно бороться с любой вражеской бронетехникой.
К концу войны германские реактивные гранатометы, стрелявшие кумулятивными снарядами, - "фаустпатроны", "офенроры", "панцершреки" - превратились в самый страшный кошмар танкистов Антигитлеровской коалиции. В ближнем бою перепуганный мальчишка из Гитлерюгенда с "фаустпатроном" или старик из Фольксштурма с "панцершреком" в трясущихся руках зачастую были куда опаснее опытных экипажей "тигров" и "пантер". В городских боях советские танковые части несли от "фаустников" огромные потери. Так было в Будапеште, так было в Бреслау и Берлине...