Нищо особено и разтърсващо в следната история, но просто е по темата, пък и картинката е интересна - учения на части от ПВО-системата на Русия в Бурятия, включително прехват на реално запусната КР. Не стават ясни параметрите на прехвата - кой и кога е унщожил целта, но пускът на Р-33С е на 30 км, очевАдно по ниско-летяща цел.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Съвременно ПВО
Collapse
This topic is closed.
X
X
-
Ако изгледаме видеото, установяваме: пуск на 30 км, т.е. средна дистанция; след това виждаме ето това:но пускът на Р-33С е на 30 км, очевАдно по ниско-летяща цел.

Следователно, можем с голяма вероятност да предположим, че в случая не е използвана Р-33С, а най-вероятно Р-40ТД.С уважение контрол_alt.
Comment
-
Без да разбирам особено от космонавтика и "ракетна наука", не мога да се съглася с това твърдение. Действително ако едната цел е да се унищожи спътник в геостационарна орбита, а другата е да се унищожи бойната част на МБР, двете задачи са различни, но не може просто да се каже, коя от двете е по-лесна.Иначе кало е прав, спътници са поразбутани доста, обаче смъкването на геостационарен такъв е доста по-проста задача от свалянето на бойна част на МБР, щото те всъщност са крайно различни като характеристики
Да се унищожи спътник в геостационарна орбита само по себе си е доста трудна задача от гледна точка на това, че колкото по-висока е дадена орбита, толкова повече енергия е необходимо, за да се достигне до нея, а сателитите, които летят на геостационарна орбита са на много висока височина. Така например ракетата Протон може да достави около 20 тона на ниска околоземна орбита и около 6 тона на геостационарна орбита. Ако приемем, че едно и също устройство (като тегло) може надеждно да унищожи сателит или бойна част на МБР, то ако сателитът е в геостационарна орбита, ще трябва може би няколко пъти по-голяма ракета, за да се постигне същата цел. Това важи с особена сила, ако трябва сателитът да се унищожи в точно опредлен и кратък срок. Ако целта е просто да се достави даден товар на дадена орбита има няколко средства, чрез които разходът на енергия може да се минимизира изключително много - например чрез използване на хохманова трансферна орбита както и чрез използване на гравитационното привличане на различни небесни тела. Проблемът обаче е, че при този случай постигането на подходящата орбита ще отнеме изключително много време. Така например космическият апарат LADEE, чиято мисия наскоро приключи тежи около 380 килограма и е изведен до лунна орбита от модифицирана ракета Peacekeeper. Обаче, за да достигне до окончателната си орбита, апаратът прави няколко корекции в орбитата си и цялото пътуване до Луната отнема около месец.
Ако гледаме на нещата чисто от военна точка, най-вероятно няма да е приемливо, ако дадена страна иска да унищожи някой спътник в гео стационарна орбита да трябва да планира това около месец по-рано и цялата "атака" да отнеме поне няколко дена. Най-малкото ако спътникът цел има система за управление, ще може да промени орбитата си (а дори изменение в скоростта с няколко метра в секунда може да промени орбитата със стотици километри) и да направи всяка атака безсмислена. Най-вероятно една теоретична атака ще трябва да се извърши в максимално кратък срок - измерен в минути, максимум часове. Това предполага брахистохронна траектория (това е траектория, при която единият космически апарат се насочва директно към целта си и ускорява до средата на пътя, а след това намаля скоростта си - такава траектория позволява изключително бързо да се стигне до целта, но с изключително голям разход на енергия) или траектория подобна на нея, което предполага изключителен разход на енергия, което означава огромна (и изключително скъпа) ракета носител. Поради всичките тези ограничения мисля, че до сега всичките тестове за унищожаване на спътници са насочени към спътници в ниска орбита (да речем около 300-400 км). Действително един спътник в геостационарна орбита може би би бил по-лесен за откриване и надеждно проследяване, но доставянето на апарат, който да го унищожи, до него предоставя уникални и изключително трудни сами по себе си предизвикателства.Last edited by a_godumov; 20-04-2014, 15:02.
Comment
-
Не трябва, за това написах "или траектория подобна на нея". Брахистохронната траектория е най-бързият начин, но и с най-висок разход на енергия да стигнеш до дадена цел - насочваш се право към нея и ускоряваш до средата на пътя, а след това намаляваш скоростта си до стигане на целта. Предвид фактът, че атакуващият апарат (реално това не е точно космически кораб или спътник, така че не знам как точно да се изразя) не е нужно да оцелее срещата, просто може да не спира да ускорява или просто да направи един или няколко импулса на ускорение. Идеята ми беше, че за да се достигне достатъчно бързо до целта, не могат да се използват всичките техники, които нормално позволяват с минимум енергия да се постигне максимална промяна в орбитата, а трябва повече или по-малко този апарат да използва много неефективна траектория, което означава много голяма и скъпа ракета.
Имам само един въпрос, защо атакуващия апарат трябва да понижава скоростта си?
Last edited by a_godumov; 20-04-2014, 15:02.
Comment
-
«Панцирь-С1» отстреляется сверхзвуковыми ракетами
Впервые ЗРПК «Панцирь-С1» будет применена новая сверхзвуковая ракета, дальность действия которой почти в два раза превышает огневую дальность прежней ракеты и составляет 35 км.
Comment
-
во-первых, не сверх , а гиперкало написа Виж мнениеУф, и аз щях да го поствам това - някой знае ли нещо за тая нова ракета?
во-вторых, пулять можно. И давно уже пуляют. Только негласно.
в-третьих, попасть именно вот с этого панциря тяжеловато....
таков принцип работы данного девайса.
Для того, чтобы попадать и делается панцирь-см.
И с 35км - это они поскромничали
Явно готвят нов радар за радиокомандно управление на тая дистанция.
Comment
-
Ако действително изгледаме видеото, ще установим, че запускащите самолети са въоръжени САМО с Р-33С, като водещият пуска две от тях в залп. Ако включим и познанията си в областта, ще установим още, че Р-40Р не се запуска по нисколетящи цели на фона на земята на посочената дистанция. Нейните цели са съвсем други, при съвсем други условия.контрол_alt написа Виж мнениеАко изгледаме видеото, установяваме: пуск на 30 км, т.е. средна дистанция; след това виждаме ето това:

Следователно, можем с голяма вероятност да предположим, че в случая не е използвана Р-33С, а най-вероятно Р-40ТД.Last edited by кало; 07-05-2014, 22:07.
Comment
-
ТПЗ на С-300 с масово-габаритни макети на ракетни контейнери.
Иначе, новият ПЗРК Верба постъпва на въоръжение във ВДВ - http://rbase.new-factoria.ru/news/no...u-diviziyu-vdv.
Не съм срещал снимки на това, но вероятно е нещо като Игла-С
И още - снимка с лошо качество - дорисувана, на изпитателен пуск от Бук-М3 през 2011 г.
Comment
-
Русия успешно изпита ЗРК С-500

Русия успешно е изпитала управляеми ракети с голям обсег на действие, които са част от зенитно-ракетен комплекс С-500, предаде Радио „Свободна Европа".
Източник от военно-промишления комплекс съобщи, че изпитанията са били проведени в края на юни и всички цели и задачи са изпълнени.
Руският комплекс С-500, който се разработва в момента, представлява ново поколение зенитна система, която основна задача е засичане и поразяване на вражески балистични ракети със среден обсег на действие.
War, war never changes..
Comment
-
В настоящее время завершается строительство двух новых крупных заводов «Алмаз–Антей»StrEagle написа Виж мнениеРусия успешно изпита ЗРК С-500

Русия успешно е изпитала управляеми ракети с голям обсег на действие, които са част от зенитно-ракетен комплекс С-500, предаде Радио „Свободна Европа".
Източник от военно-промишления комплекс съобщи, че изпитанията са били проведени в края на юни и всички цели и задачи са изпълнени.
Руският комплекс С-500, който се разработва в момента, представлява ново поколение зенитна система, която основна задача е засичане и поразяване на вражески балистични ракети със среден обсег на действие.
http://news.ibox.bg/news/id_754484910
по производсту оборудования и ракет для комплексов ПВО (для С-400 и С-500 в частности)
В Кировской и в Нижегородских областях.
Планируемые производственные мощности этих заводов впечетляют.
думаю, что НАТО не будет в состоянии "перестрелять" своими крылатыми ракетами ОДКБ.
Comment
Comment