Съвременно ПВО

[кало]

Това на джипа не е РВВ-АЕ

Да, не е, правилно си забелязъл. Сега можеш да си понапрегнеш още сетивата, плюс малко мислене и ще установиш защо реален радиус на действие до 15 км не е среден обсег.

Обектовата ПВО може да бъде ешелонирана, секторна, с различен обсег, но все си е обектова.

Конкретно NASAMS в този вид служи за обектова ПВО със среден обсег - до 40 км

"Обектова" се нарича непосредствената, пазеща само един обект, ПВО на даден неподвижен наземен обект (постройка, съоръжение, функционална съвкупност от постройки) от особена гражданска, стопанска или военна важност - завод, болница, щаб, мост, пристанище и т.н. Да я наречеш "ешелонирана" е оксиморон. Обектовата ПВО е ЧАСТ от ешелонираната зонално-обектова, териториално-зонална ПВО. В случая е налице именно такъв комплекс - поради ред особености на ракетата ефективната му далечина на действие не надхвърля 15 км (параметър 10-12 км с AIM-120, с AIM-9 - до 5-6 км, параметър - до 5 км), като плюсът е пълната автономност на ракетата след изстрел. Панцирь е типичен пример за такава система, но има по-голям обсег на действие за сметка на автономността на ракетата.

[Кухулин]

поради ред особености на ракетата ефективната му далечина на действие не надхвърля 15 км

Ефективния обсег е значително над 15 км, а максималния е 40 км. Максималния обсег на Панцир е 20 км. Прегледай си пак източниците.

[кало]

Бъркаш сериозно. Максималната далечина на пуск срещу скоростна насрещно движеща се цел е 25 км (съмнително с оглед ГСН на АМRААМ), това не значи 25 км зона на поражение обаче.

"In trials the CLAWS system demonstrated intercept ranges of over 15km."

http://www.army-technology.com/projects/surface-launched/

Системата е сравнително прост за експлоатация вариант, но със скъп боеприпас. ИМХО Панцирь е къде-къде по-добро по принцип решение.

ПП - не мога да открия данни за максималната височина на поражение с дискутираната система, но ме съмнява да е над 10 км.

[piston]

Интересно откъде получава целеуказване....

[Кухулин]

Бъркаш сериозно. Максималната далечина на пуск срещу скоростна насрещно движеща се цел е 25 км (съмнително с оглед ГСН на АМRААМ), това не значи 25 км зона на поражение обаче.
...
ПП - не мога да открия данни за максималната височина на поражение с дискутираната система, но ме съмнява да е над 10 км.

Зенитные ракетные комплексы, 2002, стр. 379

"In trials the CLAWS system demonstrated intercept ranges of over 15km."

http://www.army-technology.com/proje...face-launched/

Не виждам противоречие.

ИМХО Панцирь е къде-къде по-добро по принцип решение.

На теория за малък обсег решението е по-добро, на практика едва ли ще даде по-добри резултати при сегашното ниво на технологиите. Може би по-нататък.

[Кухулин]

Интересно откъде получава целеуказване....

Основното предимство на комплекса е гъвкавата работа в мрежа. Иначе си има и радар.

[кало]

Руските данни от 2002 г. за американски комплекс, тестван през 2005-6-та са малко .... съмнителни .

Не виждам противоречие.

което не значи, че няма - ако имаше случаи на поражение на цели над 16 км, например, щяха да го съобщят. между другото, първоначалната програма - разработка на американски вариант, е прекратена.

[Кухулин]

Руските данни от 2002 г. за американски комплекс, тестван през 2005-6-та са малко .... съмнителни .

NASAMS was developed by Hughes (now Raytheon) and Norsk Forsvarteknologia (now Kongsberg Defence). The first production contract for NASAMS was placed in 1994 by the Royal Norwegian Air Force and the system entered service in 1995. The Spanish Army has four NASAMS systems acquired in 2003 and the USA one system.

[кало]

да, мислех за NASAMS 2...

хм, вероятно дистанцията от 40 км, посочена в ттх, е максималната далечина на полет на ракетата по балистична траектория, изстреляна от наземна ПУ. При макс. далечина за най-новия сериен авиационен вариант (С-7) от около 100 км - при пуск на голяма височина на сз, 40 км за наземния вариант е ОК. Но далечината на пуск си е макс. около 15 км.

[Кухулин]

хм, вероятно дистанцията от 40 км, посочена в ттх, е максималната далечина на полет на ракетата по балистична траектория

Вероятно е това или близо до това. Лично мнение - на тази дистанция може да се стреля по бавна неманеврена цел тип Е-95, без да се очаква голяма ефективност.

В нета се среща следния цитат, за съжаление със загубен норвежки първоизточник:

In the Norwegian target analysis, antiaircraft missiles must be prepared to shoot down unmanned drones, cruise missiles, helicopters, and fighter-bombers. The likely engagement range is a lot shorter then the 40 km of the Hawk missile system that Norway deployed previously. Based on their experience, Kongsberg representatives claim that the greatest practical range has been between 10 and 14 km. This range is easy for the Raytheon AMRAAM. Depending on the situation, the effective range of the missile is about 25 km. The effective range from a vertical firing position is at most 10 km.

Отново лично мнение - това са дистанциите (10-25 км) на които комплекса потвърждава заявената ефективност 0.85.

[Angelmr]

Тези дистанции могат да бъдат много разтегливо понятие. Може би 40 километра ги смятат по цел приближаваща се със 2М + снижение към пусковата установка. Та ако целта и ракетата летят право един към друг на максимална скорост, може и да стигне тази дистанция. По маневрираща цел на малка височина не вярвам дистанцията на пуск (максималната) да е повече от 10 километра.

[Кухулин]

Дистанция на поражението, не на пуска. Дальность поражения.

[Angelmr]

Моя грешка. Тогава някакси не вярвам на написаното. Все пак това са си същите АМРААМ, които се носят от изтребителите нали? Е тези ракети пуснати в стратосферата от летящ с 2М носител поразяват цели на около 100 километра в идеални условия. При пуск на малка височина обаче, дистанцията на поражение пада от около 25 в насрещни до почти 10 километра, в догонващи курсове. Същите ракети изстреляни от наземна установка обаче, трябва да наберат скорост и височина. Следователно и ефективната дистанция ще е редуцирана в сравнение с тази при въздушен пуск.

[Кухулин]

Същите ракети изстреляни от наземна установка обаче, трябва да наберат скорост и височина. Следователно и ефективната дистанция ще е редуцирана в сравнение с тази при въздушен пуск.

Твоята методика на сравнение не е продуктивна, защото 1) въздушните пускове се описват с други параметри и 2) зенитните комплекси могат много по-точно да се придържат към оптималната траектория на полета.

За предпочитане е да се сравняват две зенитни системи и оттам с достатъчно разбиране на процесите да се установят някакви неточности/лъжи/маркетингови забежки.

Бих казал, че сравнението с ESSM може да даде полезна информация в тази насока. Ракетата е съвместима (NASAMS може да стреля с нея) и е с добре сравними характеристики.

[кало]

Още малко от Витязь