Парабелум ще каже повече, аз само поствам снимките дето ми праща.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Възстановка на Шипка
Collapse
This is a sticky topic.
X
X
-
Възстановка на Шипка
Както винаги Импереца ме изпревари
Фактически това снимки от възстановката "Защитата на Шипка", която се проведе на 28 август тази година.Инициатор на събитието е клуб "Традиция".
Понеже тези дни съм зает.Скоро ще обясня по-подробно за какво става думаТо исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.
-
Малко инфо от очевАдец) Дано скоро да ми прати и снимките
Възстановка “Слава и доблест”
560 години от превземането на Шуменската крепост от полско-унгарския крал Владислав III Ягело и защитата на турския гарнизон 25-27.10.1444г.
Исторически преглед
На 25 октомври Владислав III Ягело обсажда Шуменската крепост, която се издигала на хълм близо до днешния град Шумен, на 405м надморска височина. Била изградена трета крепостна стена, дебела 1,20 – 1,30м от ломени камъни споени с хоросан, увенчана с няколко бойни кули, една от които защитавала портата. Цитаделата в северозападния ъгъл на крепостта била преустроена и усилена с нови бойни кули.
Описание на обсадата на Шуменската крепост е оставил немският поет Бехайм:
“Крепостта лежеше върху скалата на една планина и не можеше да се превземе с лека обсадна машина. Османците се бяха прибрали в крепостта и християните само със здрав разум можеха да ги поставят натясно. Защитниците на крепостта съсредоточили главните си сили в цитаделата. Пристъпите на кръстоносците били много настойчиви. … Кралят беше неуморим. Той атакуваше всеки ден и изгуби тук много повече войници, отколкото по-рано пред всички крепости.” Решаваща роля изиграла една обсадна машина. “Християните докараха стеноразбивна машина, пробиха стената на кулата (цитаделата), напъхаха слама и дърва и ги запалиха. Пушекът задушаваше османците и те се хвърляха от кулата и християните превзеха кулата.” След превземането на цитаделата в ръцете на кръстоносната армия паднала цялата крепост. Това се случило на третия ден от началото на обсадата. Тук, краля изпраща 500 конника – разузнавателен отряд за Търново и престоява още седем дни а и тук е вече на двадесет години.
Програма на възстановката
03.10.2004
10.00ч. – демонстрация на бойни изкуства, стрелба с лък и прабългарски оръжия от земя и от кон, представени от школа “Багатур” – Стара загора
10,30ч. – демонстрации на рицарски двубои, представени от рицарски клуб “Ротика” – Чехия
11.00ч. – възстановка на битката
13.30ч. – откриване на паметна плоча
Участници
Рицарски клуб “Ротика” – Чехия
Каскадьорска школа “Онгъл” – град Варна
Школа “Багатур” – град Стара Загора
Под патронажа на община град Шумен
Национално дружество “Традиция”, регионален клон – град Шумен
(Това дотук беше информация от брошурата.)
Клуб “Традиция” (за мероприятието бяха пристигнали и членове от други градове) се оказаха твърде радушни домакини. От тяхна страна бяха осигурени статисти – турски войни, костюми за турския гарнизон, димки, чучела, обсадни стълби и други крайно необходими дреболии. Местната конна база предостави турската конница. Онгълци – 19 човека – донесоха рицарско въоръжение (стоманени ризници, мечове и щитове собствено производство) и катапулт. Между впрочем: Каскадьорска школа ”Онгъла” е основана през 2003 година в град Варна. Основните й цели са подготовка на каскадьори за кинопродукции и демонстрации пред публика, но също и предизвикване на интерес сред младите хора към българската средновековна история. Школата разполага със собствена база за тренировка, работилница за ръчно производство на ризници и средновековно оръжие. Досега е имала три официални изяви пред публика, преминали при голям успех.
Чехите (26 човека) в действителност бяха от два различни клуба – “Ротика” и “Арма Бохемия”.Вторият съществува от седем години, а първия може и от повече. Уеб-сайтове – http:// rotyka.wz.cz , www.armabohemia.cz .Пичовете са взели хобито си наистина насериозно, имат изумително въоръжение, изработено в специализирани ковачници, дрехи, изпипани до най-дребния детайл, и всякакви други атрибути, осигуряващи автентичност. Всъщност какво ли пиша, снимките от сайта им са достатъчно красноречиви. Със себе си те доведоха три дървени фургона и четири палатки, красиво изписани със средновековни гербове, маркиращи бойния стан на крал Владислав.
В петък, докато онгълци сглобяваха и тестуваха катапулта, чехите разтовариха снаряжението и вдигнаха лагера си на голяма поляна в подножието на крепостта. Багатурци се появиха чак в събота заради инцидент по пътя. Вечерта бяхме поканени в сградата на Общината, където за пръв път се видяхме с братята чехи накуп. Докато обмисляхме как точно да подходим към тях, двама-трима от техните сами доприпкаха и предложиха да се напием заедно в някой местен “клуб”, което беше прието с ентусиазъм. За нещастие клуба, който им беше посочила преводачката, се оказа препълнен, а ние не познавахме града, така че в крайна сметка напазарувахме промишлени количества алкохол и тръгнахме да го пием по улиците в търсене на подходяща кръчма, сплотявайки колективите в движение. Рицарите се оказаха страшно дружелюбни и непосредствени хора, които пиеха юнашки. Повечето от двете групи говореха английски, руски или и двете, останалите се справяха с широки усмивки, а и думата за “наздраве” се оказа почти еднаква в българския и чешкия. Заведение така и не открихме, което не попречи на всеобщото алкохолизиране и побратимяване, но пък в града се провеждаше тридневен празник на плодородието и в центъра се продаваше наливна бира под звуците на оркестър за народна музика. Чехите останаха очаровани от импровизираните хора на площада, а ние не пропуснахме възможността да им демострираме малко фолклор. Оказаха се много възприемчиви и умели танцьори.
В петък бяхме строени за генерална репетиция. Багатурци се появиха с три коня и много оригинални костюми и представиха собствена визия за древните българи, после рицарите показаха своята програма (едва ги разпознахме под доспехите), включваща двубои и масов бой с едноръчни, двуръчни мечове, боздугани, копия и секири. За случая Арма Бохемия бяха с червени плащове върху железарията, докато Ротика наблягаха на пищно оперение по шлемовете. Двубоите им по необходимост се извършваха бавно и тържествено, но самото млатене си беше доста грубичко. Впрочем доспехите им бяха дебело подплатени и наистина здрави – един от онгълци помоли за разрешение и нанесе няколко удара с различна сила по най-близкия чех, но дори най-яростната атака предизвикваше само мила усмивка. Рицаря даже предложи шлема си за проба и го цапардоса с бронираната си ръкавица, за да покаже че вътре под всичко това нищичко не се усеща. Следваше самата възстановка: за да могат да се демонстрират двубои между враговете, половината онгълци и половината чехи получиха турски одежди и бяха качени на стената. Не се мина без забавни моменти – вдигането и изкачването на стълбите бяха отговорност на онгълци, но рицарите явно се издразниха от турците, които ентусиазирано ги псуваха на няколко езика отгоре, и също се юрнаха да катерят. Една от стълбите нещо се заклещи за камъните и се наложи врага да остави ятаганите и да помага за правилното й поставяне (тук чехите, имащи опит от други възстановки, дадоха някои ценни съвети). После пък рицарите бяха помолени да не избиват прекалено бързо статистите турци (последните, като видеха тенекиените бабаити да размахват брадвите си срещу им, направо бързаха да паднат мъртви) . А една онгълска туркиня, благополучно умряла след тежък бой с колега, стана да се изтупа от праха и внезапно бе атакувана от трима рицаря едновременно. Все пак първия боен ден мина безкръвно. Следобед беше предвидено шествие из града. Чехите свалиха доспехите и облякоха страшно гиздави средновековни носийки, шапки с още повече пера от шлемовете и много сладки ботушки със закривени носове. На онгълци им се наложи да останат с ризниците поради липса на подходящи дрехи за смяна. Шествието беше част от празниците на плодородието и освен нас имаше доста други маскирани, така че цялата гледка беше адски внушителна. Вечерта беше замислена от Общината като Вечер на побратимяването (ние обаче вече бяхме свършили тази работа) , и в столовата имаше диджей. Чехите изглеждаха учудващо свежи за хора, които цял ден са разхождали 30-40 килограма тенекии (най-тежкото онгълско въоръжение не надвишава 20кг) и се заеха да пият все така енергично, но и ние не им се дадохме. Танцувахме какво ли не, без да забравяме хората, естествено. По време на най-разгорещената веселба обаче дойде време да напуснем. Чехите, поучени от вчера, ни натовариха на своя автобус и ни откараха в хотела си, за да пием в бара. Въпросния бар беше специализиран в стриптийза и бирата струваше 6лв., но пред перспективата пияна орда да му вилнее из фоайето собственика ни разреши да внесем собствено пиене. Чехите ни черпиха бира, ние тях домашна ракия, а стриптизьорките бяха посрамени от няколко импровизации на пилоните. Побратимяването продължи с пълна пара до късно през нощта, но накрая с болка на сърце се разделихме, за да можем да се сбием на другия ден.
Самата възстановка беше изключително добре посетена от местното и не дотам местно население. Говорител съобщаваше по мегафон различните етапи на действието, а през останалото време имаше подходящ музикален съпровод, записани звуци от битка и т.н. Конник отнесе на турския комендант предложение да се предаде под формата на бяло знаме, което беше демонстративно скъсано, последва нападение на турска конница над рицарския стан (конете бяха 10-15 и няколко пъти обиколиха в галоп лагера), което бе отблъснато с пушечни изстрели, последваха две последователни атаки на турската пехота – този път рицарите излязоха лично,свещеник благослови войските на крал Владислав, докато в крепостта ходжата призова аллах на помощ, после започна щурма на стената. Два отряда отнесоха до стените обсадни стълби и започнаха да ги изкачват под поощрителните викове на останалите, докато катапулта мяташе камъни към друг участък (напористата публика се оказа голям проблем в случая). На стената се завързаха първите боеве и бе качено първото знаме, а рицарите разбиха с таран крепостната порта и нахлуха вътре. Боевете из цялата крепост бяха тежки и продължителни, но в крайна сметка последното огнище на съпротива остана в една от кулите. Тя беше щурмувана и подпалена, после превзета, от бойниците се хвърляха турци (чучела де), турското знаме беше изхвърлено от горната площадка и на негово място се развя това на победителите. Под възторжените викове на рицари и публика на крал Владислав бе връчен ключа от крепостта и с това възстановката приключи.
Публиката зареди с наливна бира, на победителите и победените бе раздаден обяд, а после в чешкия лагер се проведе импровизиран турнир между чехи и онгълци. Чехите сметнаха за прекалено смело да се излиза на бой с толкова леко въоръжение като онгълското, но после оцениха предимствата на бързината и маневреността му. Изобщо и двете страни оцениха противника по достойнство и се разделиха с взаимно уважение. Лагера бе разглобен, доспехите опаковани, а чехите изпратени с трикратно “ура”, след като признаха,че са останали страшно доволни от българските цени, жени и бира, помолиха за записи с българска народна музика и обещаха с удоволствие да дойдат пак догодина.
Comment
-
Възстановката е чудесно нещо. Аз лично не можах да участвам на Шипка, но да се надявам, че при следващите възстановки ще съм там. Като гледам снимките на нашите хора ме обзема гордост и пр. патриотични чувства. Но само с тях, възстановка, която да се приближава до реалните събития от 1877 глр не може да се организира. Да се надяваме, че с всяка измината година ще се натрупва опит и то предимно в преодоляването на административните и пр. дивотии, които адски пречат на такива начинания. Голяма част от хората били на Шипка са посещавали възстановката в Славков и имат някаква представа за внушенията и духа, които витаят при такива събития. И на Шипка и в Шумен е задължително максималното усилие на участниците да представят автентични и достоверни оръжия, облекла и пр. военни потреби. А от снимките е видно, че на Шипка присъства един доста широк спектър от униформи от различни исторически периоди и събития. Доколкото знам, при шипченските сражения, освен руските части със съответните за подразделенията им различни униформи, участват и нашите опълченци с известната им почти черна униформа. Членовете на НД Традиция успяха донякъде да представят такива униформи, но никъде не видях походните чанти на опълченците и други военни потреби. Такива има във НВИМ и са представяни пред публика. Има и сред колекционерите от НД. Униформинте с които участват шуменци са от друг исторически момент от нашата история и мисля (най-добронамерено), че не трябва да се показват на Шипка. Един друг момент. Да ме прощава Г. Маринов (приятел ми е), ама неговата униформа няма нищо обща със реалната действителност и е абсолютна компилация. Офицерите от опълчението са руснаци или българи на руска служба и задължително носят руски военни униформи. Така, че ако той или който и да е друг иска да е командир на бащината дружина, да се облече в руска офицерска униформа от този период. Иначе ставаме за смях. Вярно, тези които не разбират от такива неща ще гледат и ще се кефят какви красоти са носили нашите опълченски командири. Да, ама не! Въвеждането в историческо заблуждение все още не се наказва, но може би някога ще се издигне в ранг на престъпление. Към историята на народа си и към времето, което се опитваме да пресъздаваме. В тази връзка трябва с голямо внимание да проучим опита на гостувалите в Шумен чешки групи за каскади и възстановки. Вижда се техният стремеж да бъдат маскимално автентични и точни. И то с въоръжение и облекло от 15 в. И да се стремим да го правим независимо колко ни струва. И като пари и като време. Трябва да го направим.Last edited by танкиста от Харков; 28-12-2004, 14:12.От както е изобретен барута, ангелите не участват в сраженията на хората!
Comment
-
танкиста от Харков написаВъзстановката е чудесно нещо. Аз лично не можах да участвам на Шипка, но да се надявам, че при следващите възстановки ще съм там. Като гледам снимките на нашите хора ме обзема гордост и пр. патриотични чувства. Но само с тях, възстановка, която да се приближава до реалните събития от 1877 глр не може да се организира. Да се надяваме, че с всяка измината година ще се натрупва опит и то предимно в преодоляването на административните и пр. дивотии, които адски пречат на такива начинания. Голяма част от хората били на Шипка са посещавали възстановката в Славков и имат някаква представа за внушенията и духа, които витаят при такива събития. И на Шипка и в Шумен е задължително максималното усилие на участниците да представят автентични и достоверни оръжия, облекла и пр. военни потреби. А от снимките е видно, че на Шипка присъства един доста широк сектър от униформи от различни исторически периоди и събития. Доколкото знам при шипченските сражения, освен руските части със съответните за подразделенията им различни униформи, участват и нашите опълченци с известната им почти черна униформа. Членовете на НД Традиция успяха донякъде да представят такива униформи, но никъде не видях походните чанти на опълченците и други военни потреби. Такива има във НВИМ и са представяни пред публика. Има и сред колекционерите от НД. Униформинте с които участват шуменци са от друг исторически момент от нашата история и мисля(най-добронамерено), че не трябва да се показват на Шипка. Един друг момент. Да ме прощава Г. Маринов(приятел ми е), ама неговата униформа няма нищо обща със реалната действителност и е абсолютна компилация. Офицерите от опълчението са руснаци или българи на руска служба и задължително носят руски военни униформи. Така че ако той или който и да е друг иска да е командир на бащината дружина да се облече в руска офицерска униформа от този период. Иначе ставаме за смях. Вярно, тези които не разбират от такива неща ще гледат и ще се кефят какви красоти са носили нашите опълченски командири. Да, ама не! Въвеждането в историческо заблуждение все още не се наказва, но може би някога ще се издигне в ранг на престъпление. Към историята на народа си и към времето, което се опитваме да пресъздаваме. В тази връзка трябва с голямо внимание да проучим опита на гостувалите в Шумен чешки групи за каскади и възстановки. Вижда се техният стремеж да бъдат маскимално автентични и точни. И то с въоръжение и облекло от 15 в. И да се стремим да го правим независимо колко ни струва. И като пари и като време. Трябва да го направим.
Ще добавя само, че нашите юнаци като отишли в Славков ги помислили за руски войници, а пък униформата на Шуменци мяза на Франц-Йосифофите хусари от 19 век. Мен ако ме питаш най-автентична и оригинална си е хайдушката ни униформа. С нея всякакво оружие можеш да запашеш от тънката Бойлия до късата "Манлиера"-визирам въстанниците от 1903 година.Но лека-полека всичко ще си дойде на мястото-всяко начало е трудно
Това което направиха нашите момчета за една година е много.
И накрая едно "Добре дошъл при Нас"
Скоро ще кача и останалите снимки от Шипка-невероятни саТо исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.
Comment
-
Уважаеми Парабелум (много хубаво оръжие-имах го) ! От доста време се мъча да се включа в този прекрасен портал и да се надявам, че вече ще присъствам постоянно. Но и аз още не мога да се преборя с тая пущина компютъра и още се уча как и кое. Сега например искам да прибавя снимката на танкиста от Харков, която в друг форум успях да пусна (онзи със снимките от ВСВ) Но още не го мога. Имам известна информация по проблемите които се разискват тук и с удоволствие ще споделя това което знам, със всички наши съмишленици.
От известно време следя един руски сайт за оръжия, темите от който са много интересни. Там дори обсъждаха картечницата на нашия капитан Христо Николов. Преди време бях писал на тази тема във в. "Всичко за оръжието". Изпратих им малко информация за нашия конструктор та да не се надуват че само те са открили топлата вода. А някой от тях видял картечницата в техен музей и питаше дали знаят нещо за нея. Та се опитах малко да ги отворя.От както е изобретен барута, ангелите не участват в сраженията на хората!
Comment
-
танкиста от Харков написаОт известно време следя един руски сайт за оръжия, темите от който са много интересни. Там дори обсъждаха картечницата на нашия капитан Христо Николов. Преди време бях писал на тази тема във в. "Всичко за оръжието". Изпратих им малко информация за нашия конструктор та да не се надуват че само те са открили топлата вода. А някой от тях видял картечницата в техен музей и питаше дали знаят нещо за нея. Та се опитах малко да ги отворя.То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.
Comment
-
Красота а?
Да дам някой обяснителни бележки.
Най-отгоре приемането на Самарското знаме. Знаменосецът е Върбан Минев предеседател на великотърновският клон на НД "Традиция". Той със собствени средства уши знамето.
Следващите снимки са от "Боевете".По принцип всичко бе на лице с изключение на "Августовската жега", за която се пише по книгите. Времето бе студено,5 градуса. Имаше и мъгла.Но пък точно тя придава някакво странно очарование на снимките.Все едно, че е барутен дим.
Артилерията на "Орлово гнездо". Фактически оръдието е собственост на шуменският клон на НД "Традиция". То е било зазидано уж като паметник в една чешма.Шуменци го намират и с благословията на кмета на Шумен, който им го подарява, те го реставрират.Оръдието е английско заднопълнещо от Руско-турската война. Нашите юнаци го затапват отзад и то става преднопълнещо. Ефектът от изстрелът му е невероятен.
По-надолу снимки на хайдути и руски солдати. Човекът с казашката униформа се казва Евгени от Варненският клон на "Традиция"
Ами това е.Ако имате въпроси питайтеТо исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.
Comment
-
Снимките са страхотни. Дано дойде такова време, когато ще можем да представим и копия на оръдията от този период. Доколкото знам има подготовка и се търсят подходящи майстори които да отлеят цевите. Софийския клуб също имаше нещо в предвид. И бай Върбан и Евгени от Ново Село и Шуменци са много готини. Е, моето мнение за различните униформи е известно. Но сега като гледам шаренията и ми става драго. Почвам да се замислям, че всъщност на Шипка могат да присъстват и униформени участници от други периоди и събития. Разбира се много дозирано и премерено. Ще се окаже, че усилията на колегите, да участват в различни обществени мероприятия, по различни поводи, които до сега ми се струваха малко, като изявите на мажоретен състав - там на Шипка си лягат точно на мястото. Дай боже тази наша лудост да продължи!От както е изобретен барута, ангелите не участват в сраженията на хората!
Comment
-
В отговор на запитването за Националното дружество "Традиция", като един от неговите създатели и организатори, мога да дам някой пояснения:
НД Тр се създаде през 1991 г. в музея на МВР от група съмишленици, колекционери на оръжия, униформи, наградни знаци и всякакви др. потреби свързани с историята на силите за сигурност и въоръжените сили. Повечето от тях бяха от София. Дружеството започна своята дейност след един продължителен период на органицационни трудности. Преди него, през 1985-86 г. с големи усилия по преборване на системата, беше създадено и известно време развиваше активна дейност дружеството за История на оръжието. Сериозни неприятности си навлякоха членовете на дружеството, които работеха в системата на МВР, в това число и аз. Писахме разни обяснения и пр. глупости, като не можахме да убедим някой дървени глави, че всъщност дружеството изпълнява родолюбива и законосъобразна роля. Че сдържа напъните на незапознати с изискванията колекционери, като ги предпазва от незаконни и опасни действия. Като ги сдържа да не правят самоделки и преправки и да гърмят с каквото и където не трябва. И че с историческо оръжие не се стреля. Въпреки, че много от оръжията в колекциите ни могат да стрелят. Това дружество обаче се разпадна, поради авторитарното управление на неговия председател Иван Нурков.Той за кратко време успя да влезе в конфронтация с по-активните членове, които според него застрашаваха власта му. Така всички вкупом го напуснахме и до 91 г. не бяхме организационно обособени. В музея на МВР след кратка организационна подготовка се проведе учредително събрание и се избра ръководство, което да организира бъдещата му дейност. Подадени бяха документи в съда и дружеството бе официално зарегистрирано, като юридическа личност. Започнаха серия от изяви със поредица от съвместни изложби в музея на МВР, в НВИМ и на други места. На тях, наред с експонати, които бяха музейна собственост се излагаха и такива на колекционери. Започна една много умела работа по промяна в законодателството и ако трябва да бъдем точни, дружеството е с най големи заслуги за възможностите, сега законно членовете му да могат да колекционират, дори съвременни стрелкови системи. На изложбите в музея на МВР бяха показани за пръв път съкровища от частни колекции. Успяхме да организираме и самостоятелна изложба "Неизвестните музеи", която беше само от експонати на членове на дружеството. От Военна киностудия успяхме да получим и да приберем във музеяя на МВР две тежки картечници, няколко картечни пистолета и пр. вещи, които са собственост на дружеството. До момента, а да се надявам и в бъдеще не сме имали проблеми, с КОС и др. полицейски служби. Сериозна е заслугата на ръководството на дружеството , което наложи на своите членове стриктно да спазват действуващото законодателство. И до сега изцепки от наша страна не сме допуснали.
Благоприятна роля в онзи момент през 1991 г. изигра появата на вестник "Всичко за оръжието". Той, въпреки, че беше частно издание стана за известно време орган на дружеството. До миналата година, когато собственика му, Валери Спасов, започна кампания срещу дружеството, като създаде някаква паралелна структура и за сега има седалище в НВИМ. За благодарност за това, че членовете на дружеството го подържаха през всичките години, като бяха основните му автори. И бяха дивашки експлоатирани от него. Но въпреки тия подробности, до хората стигаше информация, че дружеството съществува и че провежда активна дейност по преборване на остарялото законодателство. Така съмишленици и колекционери от цялата страна научаваха, че има такива хора в София и постепенно започнаха да установяват връзка с нас. Постепенно започна създаването на подразделения на дружеството в цялата страна. Съгласно действащото законодателство, беше организирано Национално дружество с клонове в столицата и по места. В момента по документи имаме над 25 клона на националното дружество във страната, с над 500 активни члена. Някой от тези клонове, които имат активен председател и здраво ядро от съмишленици и приятели около него развиват успешна дейност. Такива са клоновете в Пловдив, В.Търново, Шумен, Благоевград, Копривщица, Панагюрище и мн. други. Е има и някой, които прекратиха дейноста си поради нашенските, чисто български простотии. Но ще го преживеем. Някъде около 2000 г. в софийското дружество се зароди идеята да се ушият опълченски униформи и при честването на национални празници, да се участва официално в тях. Така постепенно се създаде Опълченската дружина към НД, която беше на Шипка. Възстановка на Шипка се мечтае от много години. Някой от членовете на дружеството организирано посетиха въстановките на битката при Аустерлиц, която се провежда ежегодно в чешкото село Славков. Там на практика те се запознаха с организацията и с ефекта от подобни възстановки.
Дружеството тази година проведе поредното си отчетно-изборно събрание. Стремежът на ръководството е да се спазва приетия устав и да се развива дейността на клоновете на дружеството. Софийския клуб сега се събира всеки четвъртък вечер, в стрелбището на младежкия дом "Средец"(бивш младежки дом Лиляна Димитрова), до парка Заимов и в близост до английската гимназия. Предвижда се вероятно да се организира нова изложба "Неизвестните музеи-2" в Музея на МВР по случай 3 март догодина.
Нямам в момента под ръка, данни за адресите на клоновете в страната и къде, ако има желаещи да могат да се включат, като активно организирани членове. Ако някой прояви интерес, мога да ги пусна. Предварително искам да поясня, че членуването в НД Тр, не носи привилегии и разрешения за колекциониране на оръжия. Такива разрешителни издава служба КОС съгласно действащия закон. Членуването в дружеството е по-скоро задължение към националната памет и традиции, сторонници за запазването и съхранението на които сме ние.От както е изобретен барута, ангелите не участват в сраженията на хората!
Comment
-
Аз бях в Шумен със старозагорци и колко глупости станага по пътя само ние си знаем.Всичко беше разкошно сега мислим да ги каним тия рицарчета на една друга въстановка:битката при Одрин примерноА в костюмите на Багатур не знам какво толкова сте намерили най-обикновени реплики.Варненците са сериозни момчета ама каскадиори е силно казано.Поне с техния началник Богдан се запознах и той момчето плете ризници по 300 лева парчето.Видях пипнах заслужава си щом се видя с пари отивам и купувам.Имам му телефона така че някой ако се интересува да пита!Багатурът на скоро се върна от експедицията в Казакстан и какви щитове донесе бедна ви е фантазията.Като ида след седмица две(щото в петък ме оперираха и не съм в кондиция за пътешествия) ще направя снимки и ще покажа....Българите това е народът,който имаше всичко което е пожелавал,народ в който е придобивал титли онизи който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля,народ при който бойното поле прославя рода,понеже у тях без колебание за по-благороден се смята ония,чието оръжие е било окървавено повече в сражение...
Comment
Comment