If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
това от къде си го преписал? сърцевината от бук питай първия срещнат дървар или дърводелец и ще ти каже,че бука е твърдо и много малко еластично дърво.
От Ancient Warriors - Huns - някое журналистче ще да го е писало :o личи си по стила.
Приеми моите извинения, че не се замислих относно бука,
преди малко слушах филма на слушалки и много ясно се
чува birch бреза. Слаб е преводача. :1087:
това за физиката е за багатура,щото не може да си обясни що махаирите и ятаганите са по-силни в сеченето.
Като се замисля опитвал съм ятаган. На приятеля баща му имаше един. Оригинален ятаган, виждаха се трите плитки вложени в острието. С него отдели главата на един нерез с един удар. Нереза беше вързан за дърво, след удара прасето си седна на задника без глава. Пробвах се да отсека едно дръвче, никаква съпротива или усилие. Очаквайки някаква съпротива фокусирах както при катана и едва не си изкълчих китката. Ятагана е пригоден за сечене но за фехтовка(дуел) ме съмнява. Или може би са ползвали предимно кръгови траектории но колко ли са били ефективни?
първо да изясним какво е сечене - кръгов удар с остро оръжие. сече се с 15-20 см при върха.от картинките дето си дал, най-лесно се сече с номер 12.следва н11,после е н15, н18, н14 и т.н.15 и 18 са прави остриета - тук предимството на едноострото е, че ъгълът на скосяване на острието( при еднакви ширина и дебелина) е по-малак от двуострото.н 17 е интересен със змиевидното си острие, понеже сабите действат на принципа на рязане,- увеличава се режещата повърхност. в последния постинг си дал сабя с разчирение при върха - това е за подобряване на сеченето. :sm100: сега защо това е така - силата на удара зависи от кинетичната енергия на върха.а последната зависи главно от масата и скороста.при еднаква маса и скорост би трябвало да няма значение,но движението е кръгово.при кръговите движения се появява т.н. ъглова скорост.тя зависи единственно от формата на тялото(при еднакви други условия). :tup: колкото върха е по наклонен напред - толкова ъгловата скорост е по-голяма - съответно кинетичната енергия също и от там сеченето е по-лесно .ако забелязваш секирата която си дал,острието е също поставено по този начин - горната му част е издадена напред,а доната е назад към дръжката,а секирата е типично сечащо оръжие.
Само да вметна че #17 с пламъковидното острие е персийски шамшир с по-скоро церемониално предназначение. Виждал съм такива и поти всичките са от втората половина на 19-и век, с много тънък клин (под 2 мм) често без острие и с гравирани стихове от корана и сцени по цялата дължина на острието. Много често на върха се раздвояват, в опит да наподобяват легендарния "Зулфикар", двуострия меч на Али, който е отдавна загубен и който е най-свещеното оръжие за всички мюсюлмани. Така че не мисля че този тип острие има бойно предназначение, най-малкото защото острието би се счупило.
На мен ми е направило впечатление, че в Египет на мамелюците сабите са разпространени наравно с палашите, докато доспехите са плетени ризници с метални плочни на гърба и гърдите, а защитата за ръцете и краката е също от големи правоъгълни метални плочи, свързани помежду си с халки. Същевременно оттогава има и много малки брадвички и боздугани. Изглежда тежко въоръжените конни мамелюци, които са съставяли мнозинството от мамелюкската армия и чието въоръжение е копирано до голяма степен от Османлиите, са имали нужда от брадвичка (наричана табар от персите и балта от турците) за да се справят с бронирани противници, тъй като сабята не е била достатъчна. Дори еничерите освен прословутите ятагани са носели такива малки брадвички и боздугани. Палашът се запазва в Каквказ, специално в Грузия, където хевсурите ползват палаши и плетени ризници едновременно с кремъчни огнестрелни оръжия чак до Първата Световна.
И последно, интересно е развитието на килиджа в Османската Империя. Първоначално острието е издължено и тясно, с елегантен йелман накрая, но някъде в средата на 18-и , началото на 19-и век остриетата стават по-къси, но по-масивни и широки с така наречен T-spine на задния ръб. Предполага се, че причината е изчезването на щитовете (каквито турците ползват до втораста половина на 18-и век) и нуждата със сабята да може да се блокират удари.
И съвсем последно, не е съвсем известно по време на война дали елегантните шамшири с тънки и силно извити остриета са били ползвани широко. Има теория, според която шамширът е по-скоро ловно оръжие, с което персийски благородници са ловяли газели, явно намирайки този начин на лов за по-възвишен и интересен от стрелбата с шишанета. Също така в Персия имат някакъв местен празник, при който мъжете доказват колко са храбри и силни като се раняват едни други с хладни оръжия: най-често ками и кинжали, но понякога и с шамшир. Този ритуал се практикува по последни данни и в наши дни, в няколко изолирани места в планините в Северната част на Иран, близо до Азербайджан. Струва ми се, че за тази последна цел оръжие с острие като шамшира е далеч по-практично от палаш да речем, тъй като удар с палаш носи прекалено голям риск да е последен за този, който го получава.
Last edited by TVV; 04-06-2005, 04:10.
Причина: Автоматично сливане на двойно мнение
тя зависи единственно от формата на тялото(при еднакви други условия). колкото върха е по наклонен напред - толкова ъгловата скорост е по-голяма
тук си в грешка..
v = w.R
където:
v - е линейната скорост
w - ъгловата скорост
R - радиуса
дали кривината ще е напред или назад - няма значение за ъгловата скорост. :sm100: :sm100:
трябва да има друго обяснение..
.
..И кажи ми ти страннико,
чувал ли си звук,
по- велик от тропота на хиляди коне!!?...
Много сам зле с физиката, но има логика в
това силата на удара да е най-голяма при ятагана,
но дали сече най-лесно незнам но ще проверя понеже
имам ятаган, катана (макар и правена)
в другиден най-вероятно ще си взема калъч
и отивам в задния двор да разкажа играта на
едно дърво.
от дялкане на пръчки нищо няма да схванеш - заеби дървото.вземи всетници(3-4), свии ги на руло възможно най-плътно и ги вържи,или осучи с тиксо.получава се нещо като цилиндър,гледай да е с дебелината на човешки врат.цялото това нещо го потапяш във вода,отцеждаш и вече можеш да го кълцаш.оръжията трябва да са добре заточени.ятагана се държи малко по-особенно,щото дръжката му е по-дебела от колкото широка, но това е друга тема.успех в дялкането :tup:
да.. Но той е един и същи, както и ъгловата скорост.. За да нараства "v" трябва някое от тях да нараства, а те са константи.. ;-)
.
Багатуре, за това си прав. Ъгловата скорост, разбира се, не е функция на формата; това не е сегментно оръжие (като нунчак, например).
Хайде да разгледаме процеса на сечене по-подробно (знам малко за това, имам 5 гуп по Кум-до, корейския вариант на кендо). При нанасяне на сечащ удар винаги има две компоненти - тангенциална и радиална (на скорост, ускорение, сила и т.н.) Техниката на силен сечащ удар със сабя е доста по-различна от сеченето с брадва; сравнението е неправомерно. Сеченето със сабя (и катана) изисква ясно изявена радиална компонента, което се постига с придърпване на оръжието в посока към тялото, комбинирано с размаха (тангенциалната компонента). Затова и нормалната извивка на острието е назад при повечето сечащи оръжия. Кривината е оптимизирана за специфична техника на бой - комбинацията от мушкащи и сечащи удари. Или накратко - формата зависи от функцията.
Защо, обаче, ятаганите са извити напред, каква е разликата в техниката на сечене с ятаган, каква е логиката - това не го знам; не е и обяснено в литературата, която съм чел. Ако някой може да обясни формата чрез функцията на оръжието ще съм много благодарен. Само че, внимателно с физиката
Никто не обнимет необъятного! - Козьма Прутков
A який чоловiк горилку не п'є - то вiн або хворий, або падлюка. - Невідомий українець
Comment