.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Сабята и Българите
Collapse
X
-
Гост
-
Гост
-
YUVIGII написаСамо безумецът размахва сабя, когато срещу него не стои никой!
говори се,че лъкът на българите се прави по доста по сложен начин!ДА така е,някои да има случаино информация за дървото , което са използвали?!
Имах една апокрифна книга за направа на различни видове лъкове. Но за съжаледние ми я откраднаха.
Не помня какво дърво точно са ползвали, но е съхнело доста време (години) преди използването. Освен дърво са ползвали сухожилия от животни, кожа, рибно лепило, конски косми(от опашката) и рога от елен. Последните ги изварявали, защото за известно време след термичната обработка ставали гъвкави и лесни за оформяне. Само немога да си представя, какви са тези 40 части, от които е съставен този лък? Не помня повече подробности за съжаление.
Дано някой някъде има повече инфо.
Иначе, нямам слабост към хладните оръжия. Нищо че съм въртял катана.(дядоБлаго ). Предпочитам ръцете ми да са свободни.??? ИСТИНАТА ???
Comment
-
дървото което са използвали е ясен и ли явор.еленовия рог се е използвал за направата на стръките - това са крайните части на лъка на който се е окачала тетивата.те не са гъвкави.колкото и да вариш еленовия рог,той гъвкав не става.общо взето частите на рефлексния бг лък са следните:дръжка;пера(рамене) които са гъвкави и стръки.дръжката обикновенно е дървена.раменета в средната част са от дърво,външната е от съхожилия,а вътрешната е рогови накладки, но не от елен, а от един вид говеда :tup: с дълги,гладки рога, който още отглеждат в маджарско .тези именно рога се варят,но не за да станат гъвкави,а да станат пластични(докато са още топли и влажни) и да се оформят в необходимата дъга.когато истинат запазват придадената им форма,а са еластични по принцип(рогът има структурата на дебел нокът :sm186: - нещо подобно).всичко това е свързано с лепило подобно на туткал.казват, че се е правило от мехурите на есетрови риби.сухожилията от горе доколкото си спомням са варени за да се обезмаслят.всичкото това е обмотавано в сухожилия,кожа или лико.на местата с по-голямо напрежение( връзката м/у дръжката и раменете и раменете и стръките) са подсилвани с костни накладки(пластини от кост).някои лъкове са били с два или повече пласта дърво(вероятно различни видове).тетивата е правена от сухожилия и конски косми.много просто и лесно звучи докато не почнеш да го правиш :lol:
Comment
-
дядоБлаго,
благодаря за съдържателния отговор. Като ти чета мнението си мисля, че ти имаш в наличност споменатата от мен книга. Ако не, интересно ми е, къде другаде има съответното описание?
Чувал съм, че за рефлексните лъкове са ползвали по-тежки и по-големи остриета на стрелите. Включително и онези които издават звук за да плашат противниковите коне и войски, а също и за координация действията на бойните единици и поведението им в боя. Т.е. аналог на съвременните комуникации, чрез които се дават команди на войската.
Ако имаш скици или схеми на тези лъкове, може да отворим тема и за тях? Или да ми пратиш материали на мейла . Защото тук е "Сабята и българите" все пак.??? ИСТИНАТА ???
Comment
-
свирещи стрели съм виждал.те са два вида:с костна свирка в основата на острието и с отвори по перата.използват се главно за насочване на стрелбата в определена посока.боен кон трудно може да се уплаши -все пак те са тенирани да понасят всичкия шум от битката - иначе ще са неуправляеми.ще снимам тия дни някви схеми и ще ти ги пратя.книгата я нямам.та кво стана с бг сабя?
Comment
-
дядоБлаго написасвирещи стрели съм виждал.те са два вида:с костна свирка в основата на острието и с отвори по перата.използват се главно за насочване на стрелбата в определена посока.боен кон трудно може да се уплаши -все пак те са тенирани да понасят всичкия шум от битката - иначе ще са неуправляеми.ще снимам тия дни някви схеми и ще ти ги пратя.книгата я нямам.та кво стана с бг сабя?
Знаеш ли с какви хватове са били ползваните от българите саби и мечове? Едно- дву- или трихвати? Японската катана е трихвата, както най-вероятно знаеш. При техниката на фехтоване, която ползват самураите е много удобно.
При българите не съм запознат но вероятно са имали различни типове, подходящи за конницата и за пехотата. Просто метода, т.е. техниката на боя от кон и пеша е различна и съответно типа на оръжието би трябвало да се различава. А и при пехотата изглежда зависи дали са ползвали щитовете или са се сражавали без тях. Когато си без щит е по-удобно с трихват, контрола, скороста и силата са на по-високо ниво. А със щит трихватия, който е с по-дълга дръжка по-скоро ще пречи, отколкото да дава предимство.
Не съм се задълбочавал в темата, но малкото ми занимание с катана(и букен) ме навежда на тези мисли. Ще разгледам наличните ми материали за да разбера дали съм направ път.??? ИСТИНАТА ???
Comment
-
ето характерни за българите саби и палаш(и един меч.въпреки, че се иползват и от българите,мечът не е характерно наше оръжие).дръжките на сабите варират по размери от 120 - 170мм.дължината им позволява държането с две ръце,но формата им (извита към острието) и наклона им към острието(около 30градуса) създават известно неудобство.палашът не е с цяла дръжка,така, че не знам колко е дълга.виждал съм и двъръчни палаши , но от волжка българия.българите като стрелци са носили апръсник на дясната си ръка и хвата на сабята е малко по-особен - палецане участва ,а е прилепен към гарда,като показалецът е върху самия гард.на всички саби има желязна лнастина в основата на острието,която спомага за този хват( не се порязваш :lol: ).японските саби(тачи и катана) са трихватни но при бойния хват ръцете са една до друга,така, че да няма разтояние м/у тях(занимаваш се с аикидо - знаеш кво се случва,ако има един хват разтояние м/у ръцете ).
Comment
-
дядоБлаго написа...японските саби(тачи и катана) са трихватни но при бойния хват ръцете са една до друга,така, че да няма разтояние м/у тях(занимаваш се с аикидо - знаеш кво се случва,ако има един хват разтояние м/у ръцете ).
Не съм държал палаш в ръцете си, нямам впечатления за техниката и съответните и принципи и удобства. Дано имам този късмет. Тези 30 градуса явно не са случайни, но от опита по-добър съветник не познавам.
Май ще си направя копие(макет) за да схвана по-добре нещата. Добри снимки си подбрал :tup: . Да си жив и здрав!??? ИСТИНАТА ???
Comment
-
ами по сила на сечене оръжията се подреждат така:най-лесно се сече с ятаган,махаира и др подобни с вътрешно заточване(силата на удара е най-голяма);после е правото острие и най-трудно със сабя или оръжие с външно заточване.този ъгъл компенсира донякъде този недостатък на сабята.като стана дума за палаш и япония,я виж това някви аналогии - ранни японски палаши :sm186:
Comment
-
Никое оръжие не можело да се сравнява с хунския лък.
Това бил огънат лък. При опъване той се огъвал назад
и давал повече натягане от всеки друг лък по онова време.
Хунски воин можел да убие човек на 70м и да изстреля стрела
на три пъти по-голямо разстояние.Никой друг стрелец не можел
да изпрати стрела толкова далече толкова бързо.
Силата на лъка идвала както от обърнатата му извивка,
така и от наслоения материал.
Сърцевината, обикновено от бук,била оформяна и сушена,
докато постепенно придобиеладве извивки.
После към едната страна се залепвало животинско сухожилие.
От другата страна се залепвали внимателно изрязани парчета рог.
Части от кост придавали допълнителна сила на лъка.
Укрепен с толкова много пластове, лъкът можел да се обтегне
повече от всеки друг, без да бъде счупен.
Правенето му отнемало седмици, тъй като майсторът изчаквал дървото
да се изсуши и лепилото да изсъхне.
Ако се счупел, силата му повече не можела да се възстанови.
От Ancient Warriors - Huns
Comment
-
ами по сила на сечене оръжията се подреждат така:най-лесно се сече с ятаган,махаира и др подобни с вътрешно заточване(силата на удара е най-голяма);после е правото острие и най-трудно със сабя или оръжие с външно заточване
...И кажи ми ти страннико,
чувал ли си звук,
по- велик от тропота на хиляди коне!!?...
Comment
Comment