Наръчник на колекционера любител

[Angelmr]

Не разбирам. Нали е некачествен и следователно трябва да се свали и да се нанесе нов? И друго важно нещо. Оксиден слой ли е точно? Не съм специалист в металургията, но до колкото разбрах от постовете тук и от стари мои знания има няколко типа защитни слоеве.

[Nick]

Ето за това става въпрос.На снимката се вижда един от вариантите на петнистата оксидация. Подчертавам, че става дума не за химическо оцветяване на метала, а за устойчив и с различни цветове оксиден слой.

Вал,

Този ефект на английски се нарича "strawing" и е резултат на повърхностна закалка/циментация. Закалката е ставала предимно с дървени въглища, с добавки на химикали (какви, не знам - тези, което довеждат до циментация). Тази обработка е била много популярна сред американските оръжейници; всички нови реплики имат този ефект. Бил е използуван и при производството на Люгер до 1937 г.

Привеждам цитат от амер. оръжеен форум (оръжеен като за оръжейници, не просто оръжие):

· "Straw" refers to the color steel takes on when lightly "case hardened" by heating to a specific temperature range and allowing the part(s) to air cool (quench). The color appears pale yellow to a golden hue. Hence the term "straw" as most descriptive of the color. The case hardening was primarily done to improve the wear durability of the part's surface & retard rust. It also added an attractive visual relief to the pistol's overall blue.
· The depth of the case hardening was quite shallow and over time abrasion, oxidation & the elements(persperation, rain, leather tanning solution, etc.) caused the hardened surface to oxidize/erode on these parts. The straw color would dissapate leaving an oxidized white surface followed by darkened spots (microscopic rust attenuated by cleaning/oil).
· In general, Military (up until approximately mid 1937) and most all Commercial Lugers had 5 small parts strawed. These 5 were the takedown lever, trigger, mag release button, safety lever, and ejector.
· Knowing the Luger model/dates which were to have strawed parts can help reveal pistols which have been re-blued. Many times rebluers will not duplicate the straw hardening process on the small parts due to time, disassembly, knowledge, etc.
· As the "strawing" process is quite simple, requiring about only a home oven, a number of examples today have had their strawed parts redone in an attempt to improve the overall appearance of the pistol. Inconsistency of the bluing wear to the strawed parts wear is usually an indication of this attempt; but, anymore, the calibrated eye to detect such an attempt can only be honed by examining a large number of original examples. Even then, it is not foolproof nor an absolute guarantee of detection.


Превод (леко съкратен):

· “Straw” = “Слама” е цветът, който се получава при повърхностна закалка при определена температура с последващо охлаждане на въздух. Цветът става светло-жълт до наситено-златист, откъдето и терминът “слама”.
· Дълбочината на закалкатa е много плитка и с времето абразия и окисляване довеждат до ерозиране на тези части. Сламеният цвят се разсейва, оставяйки окислена повърхност, осипана с малки тъмни петънца.
· Като цяло, Люгерите както военно (до 1937), така и цивилно производство имат 5 части, които са “Straw”. Те са лост за разглобяване, спусък, ключалка за магазина, предпазител и гилзоотражател.
· Познаването на различните модели Люгер и датите им на производство дава възможност да се определи дали образецът е наново оксидиран. Много често новата оксидация не възпроизвежда процеса на повърхностна закалка “Straw”.
· Процесът на повърхностна закалка “Straw” е доста прост и изисква само кухненска фурна. .... (останалото не се отнася много-много до процеса и не го превеждам)

Прикачена с таблица, която показва съответствие между температура и окраска; също така оцветяване на гореспоменатите детайли.

[Mauser]

Колкото до използването на фосфорна киселина за създаване на защитно покритие, аз лично не харесвам този метод, въпреки че го използват масово в нашите музеи, защото се получава матова пепеляво-сива повърхност и се променя оригиналния вид на оръжието. Железните части започват да приличат на цамови. Затова предпочитам редовното смазване или безцветния лак.

[Гост]

Вал,

Този ефект на английски се нарича "strawing" и е резултат на повърхностна закалка/циментация. Закалката е ставала предимно с дървени въглища, с добавки на химикали (какви, не знам - тези, което довеждат до циментация). Тази обработка е била много популярна сред американските оръжейници; всички нови реплики имат този ефект. Бил е използуван и при производството на Люгер до 1937 г.

Този ефект някои колеги го постигат и с бренер - метод, който направо съсипва оръжието.
Аз имам предвид образуването на оксиден слой с различен цвят. Може би снимката не е най-точната илюстрация, но в момента нямам друга.

Не разбирам. Нали е некачествен и следователно трябва да се свали и да се нанесе нов? И друго важно нещо. Оксиден слой ли е точно? Не съм специалист в металургията, но до колкото разбрах от постовете тук и от стари мои знания има няколко типа защитни слоеве.

Разглеждаме въпроса само теоретично. Представи си, че става дума за ново оръжие, което трябва да се оксидира.

[Parabellum]

Сега ще ви дам няколко рецепти, които се доближават до петнистата оксидация.Предимно това са нюанси на синьото.Рецептите са безвредни, така че всеки може да си ги направи у дома.
Рецепта 1
Вода 1литър,калиев ферицианид(червена кръвна сол)100г,железен трихлорид 100г.При по-дълга обработка цветът достига до черносин.
Рецепта 2
Тъмносиньо оцветяване.Разтвор на 124г натриев тиосулфат,38г, оловен ацетат и 1 л вода.Обработка при 80-95С до желаният отенък.
Рецепта 3
Потапяме предметите в стопилка на 500г магнезиев оксид и 5 Килограма натриев нитрат.Вадим, промиваме с горещ разтвор на натриев карбонат, изсушаваме и смазваме.
Рецепта 4
Стопилка на равни части натриев и калиев нитрат в чист(не ръждив) съд. Загряваме до 500С, добавяме 1 обемна част манганов диоксид на 50 обемни части смес( ако сместта е 50г добавяме 1грам).Очистените предмети потапяме за кратко в стопилката(при 315-345С като после повишаваме до 500С).Държим ги 4-5 минути.колкото по-висока е температурата, толкова по интензивно син цвят получаваме.Изплакваме в студена и гореща вода, сушим и смазваме.
Рецепта 5
Гълъбова(сивосиня ) оксидация.Железен трихлорид 30г/литър,живачен нитрат 30г/л, солна киселина 30г/л, етилов спирт 120г/л.Обработка до 12 часа при 20-25С-тази оксидация може да си я направи всеки начинаещ любител оръжейник, защото тя не изисква високи температури.
За днес това от мен.
Утре продължавам с класическите черни оксидации.

[Гост]

След това чистенето - аах, миризмата на барут, почистващи препарати, смазка; парцали, разхвърляни навсякъде.

Какви препарати и смазки използваш?

[Nick]

Какви препарати и смазки използваш?

Тук има море от препарати, но аз използувам следните:

1. Домакински амонячен разтвор за чистене на прозорци - чистя канала на цевта веднага след приключване на стрелбата. Разтваря оръждавяващите соли и частично помедняването. Трябва да се внимава, защото разваля оксидацията.

2. Различни препарати на фирмата Hoppe's 9 за почистване на цевта от мед и нагар. Те имат голяма гама от продукти.

3. Тънко масло със съдържание на тефлон от фирмата Ремингтон - Remington Oil.

4. Литиева грес - за затворите на автоматичните оръжия. Също така за повърхността на тези оръжия, които се вадят от сейфа рядко.

5. Смес от пчелен восък и carnauba wax (масло от палмата carnauba) за дървените части - запълва порите и придава мек блясък.

[marin3dbg]

бря ,10X, тука има материал за цяла книга да издаде Г.Маринов,

[Гост]

бря ,10X, тука има материал за цяла книга да издаде Г.Маринов,

:mhehe:

[kapitan]

То в Щатите е песен... Имат какво ли не.... Ама я кажете тука, на местна българска почва, какви препарати могат да се използват за почистване и съхраняване на оръжие, както стрелно, така и хладно?

[Гост]

То в Щатите е песен... Имат какво ли не.... Ама я кажете тука, на местна българска почва, какви препарати могат да се използват за почистване и съхраняване на оръжие, както стрелно, така и хладно?

WD-40 и тук го има. Но е дебело като цена. За почистване и смазване аз използвам аерозолния препарат "Сокол". За консервация - само ГОИ....

[Nick]

WD-40 и тук го има. Но е дебело като цена. За почистване и смазване аз използвам аерозолния препарат "Сокол". За консервация - само ГОИ....

Господа,

Почистващите, съхраняващите и смазващи качества на WD-40 са силно преувеличени. Това, че на опаковката тези качества са изброени не означава много. Нафтата (газьол) има същите свойства и, съдейки по миризмата, WD-40 едва ли е нещо повече. Основната цел на продукта се вижда от името му: WD = Water Displacer, т.е. измества водата. Функцията му е бързо да измести вода и други почистващи препарати (но не всички) след измиването на машинен детайл. WD-40 никога не е било предназначено за оръжия или като смазка. WD-40 струва много евтино тук и никой не го има за нищо особено. Повечето колекционери и оръжейници тук препоръчват WD-40 да се избягва, особено в огнестрелно оръжие, защото клеясва след време. Повярвайте ми, употребил съм доста литри WD-40 и не съм много впечатлен от него.

Аз лично измивам металните части на оръжията с керосин (светилна гас); никакви агресивни разтворители не ползувам. След това бяла грес или тънко масло според нуждата. Детско масло (Baby Oil) за кожените предмети; някой път кремовете на жена ми, ако тя не е наблизо . Пчелен восък за дървените части; най-вече ленен безир, класически препарат в повечето армии. Кое е дефицитното, трудното и необичайното на тези материали?

[red777]

Дайте акъл за консервиране на 2000 годишно желязо
(римски ключове и други подобни)

[Parabellum]

Доколкото съм запознат с металите-желязото на такава възраст трябва да го пасивираш. Ти какви опити са правил или не си пипал изобщо ключовете които имаш.

[TVV]

Този въпрос трябва да го отнесем до Мелиса, нали тя беше археолог и би трябвало да знае за разтворите. Проблемът е, че сигурно ще става дума за някакви сложни наименования и формули на препарати, някои от които едва ли просто могат да се купят от супермаркета.