Мерси, ще пробвам веднага.
-
-
По въпроса за ръждата
Понеже съм химик са ми ясни някои неща и бих искал да направя няколко предположения по въпроса. Значи колата действа, защото съдържа някакъв процент фосфорна киселина. А фосфорната киселина има много добро действие спрямо ръждата. Освен че я разтваря реагира с метала, като образува плътен слой фосфати, които предпазват метала от по-нататъшна корозия. Обаче фосорната киселина не е много евтина. за това хората използват кола. Смятам да пробвам метода с една мартини-пийбоди, която не е много ръждясала. Надявам се да я преведа в приличен вид.
Имам и един въпрос. Никога по време на следването ми не се е споменало за тези чисто приложни методи. А понеже аз се интересувам от темата а въпреки че съм химик нямам информация. Някой знае ли учебник или книга по въпроса. Би ми било интересно да се занимавам по-професионално с тези неща.Comment
-
Първо добре дошъл! Книга аз лично не знам да има, защото книгите за реставрация на антики са обикновено с твърде обща насоченост и специално на оръжията не е обърнато почти никакво внимание. Доколкото си спомням, в "Справочник на Оръжейния Колекционер и Лщбител" т.1 (от който само един том излезе, поправете ме ако греша) от Георги марков, накрая има няколко странички с общи съвети за реставрация на стари огнестрелни оръжия. Като цяло обаче няма много литература на тази тема и затова аз черпя информация от места като този форум, защото няма нищо по-добро от личния опит на хора, като Маузера и Парабелума, които се занимават с такива неща от години и от личен опит знаят кое върши работа и кое не. Моят личен експеримент с колата беше силно разочароващ (ползвах Пепси, ако това има значение), предпочитам силно разреден оцет, но само за най-тежките случаи и когато оръжието е с ниска стойност (с изключение на една кама, на която трябваше да проявя дамаската стомана). Най-добре си е машинно масло и лъскане с тел за миене на чинии.Angelmr написаComment
-
Чуйте, чуйте, истина ви казвам!TVV написа
Напълни съм съгласен с TVV. Четя за киселини, рязане на приклади и шкурка и чак косата ми се изправя. Единствното, което си позволявам в случай на ръжда е много внимателното й отстраняване с масло и бронзова вълна. Не стоманена, а бронзова, че е по-мека.
Едно такова оръжие никога няма да изглежда като ново, а няма и нужда. Патината и по-малко благородният вариант, ръждата, са само следи на времето. Премахнете го агресивно и убивате историята.
Само един пример от отношението на американските колекционери и си затварям устата. Ако само заточиш острието на един щик (дори не говоря за кощунства като шкуркане и полиране), щикът губи моментално 30% - 50% от стойността си. За тези, които се занимават с реставрация тук дори се продава оксидация, която имитира патина (покритието е кафеникаво, а не черно-синьо).Никто не обнимет необъятного! - Козьма Прутков
A який чоловiк горилку не п'є - то вiн або хворий, або падлюка. - Невідомий українецьComment
-
Ник нека професионалиста да си каже думата.Nick написа
Доста години съм реставрирал историческо оружие и смея да твърдя, че съм постигнал завидни резултати.Тук в САЩ, хората не са виждали ръждясали оружия-ама наистина ръждясали-говоря за 2-3 мм твърда ръжда, която ги е обгърнала като "бронежилетка". След скромната ми намеса-не само,ч е ръждата изчезва, но отдолу върху метала се появяват всички надписи брабар с клеймата-ако имам късмет и оружието не е било в киселинна среда( през годините установих, че има няколко вида ръжди в зависимост от средата в която е стояло оружието) се появява и оригиналната оксидация 
Американците са свикнали да си купуват оружия, които са седели в скриновете увити в гащите на прабабите им. А ние сме свикнали да откриваме в най-незнайни дупки символът на нашето оцеляване. Да ме прощават янките-но те са аматьори-отдавна тяхното оружие с което са създали историята и държавата си е претопено и в момента го виждаме под формата на автомобили и съвременни танкове.
Вярно имат тук-таме няколко постнички пищовченца и пушчици за които искат майка си и баща си, но това са отделни екземпляри. Опа май много се раздрънках.
Та да преминем по-нататъка.тържествено обещавам, че всяка вечер ще споделям тук част от моят скромен опит.
Ето първа част от моите приключения :sm100:
Химически начини за премахване на ръждата.
Ако ръждата е лека , може да се използва шкурка и химически начин.
Стоманените части могат да се почистват от ръжда с флегматизирана солна киселина, която е смес от солна киселина и флегаматизатор ПБ-5 (0,8-1% от обема на солната киселина). Ако ПБ-5 липсва, се използва 15-18% солна киселина.Тя почиства добре стоманените части и практически не разтваря метала.
Почистването на стоманените части от ръжда по този начин се състои от следните основни операции. Подготовка на частите за почистване, потапяне в киселина, промиване с пасивиране, изтриване, изсушаване и смазване.
Подготовката на частите за почистване става във ваничка, в която сме сложили разтвор със следният състав:
Калцирана сода и сода каустик -100г.,вода 1литър, домашен сапун -30грама.
Частите се обезмасляват във врящ разтвор върху котлона.След това промиваме със студена течаща вода или охлаждаме до стайна температура. Добре обезмаслената част трябва напълно да да се намокря от водата. Ако при промиването водата не намокря, напълно повърхността на частта, а се събира на капки, това показва, че обезмасляването е непълно и го повтаряме.
Обработването с киселината се извършва чрез пълно потапяне на детайлите в емайлирани, дървени , железни или стъклени вани(последното го препоръчвам, защото ще може да се следи напълно процеса по отнемането на ръждата), които съдържат разтвор със следният състав:
Части силно поразени от ръжда и нямащи полирани повърхности-100% флегматизирана солна киселина.
Части слабо поразени от ръжда и имащи полирани повърхности-50% вода+50% флегматизирана солна киселина
Части слабо поразени от ръжда с висококачествена полировка, при изискване за строго запазване на техните размери и полировка-80% вода+20% флегматизирана солна киселина
За приготвяне на разтвора в измереното количество вода се налива флегматизираната солна киселина, а не обратното, тъй като това може да доведе до разпръскване на киселината, което пък води до силни кожни изгаряния.
Температурата на разяждащият разтвор и потопените части да бъде 10-30С.Времето за престой на частите в разтвора се определя от степента на поразяването на почистваните части от ръждата и от състава на метала.Може да бъде от няколко минути(15-20) до 2-3 часа.(фактически трябва да се натрупа опит за да се разбере едно желязо колко да бъде потопено)
За днес стига толкова-утре продължавам.
МНОГО ВИ МОЛЯ ПРИЯТЕЛИ, ЧЕТЕТЕ ВНИМАТЕЛНО КАКВО ПИША-КИСЕЛИНАТА Е ОПАСНО НЕЩО! ПРИ НЕПРАВИЛНО БОРЛАВЕНЕ ТЯ МОЖЕ ДА ОТНЕМЕ ЧОВЕШКИ ЖИВОТ ЗАТОВА ПРЕДИ ДА СЛЕДВАТЕ МОИТЕ СЪВЕТИ ПРОЧЕТЕТЕ ГИ ПОНЕ 10 ПЪТИ , ОБМИСЛЕТЕ ГИ И ЧАК ТОГАВА СЕ ВТУРВАЙТЕ В ДЕБРИТЕ НА РЕСТАВРИРАНЕТО.УСПЕХ
Следва продължение....То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.Comment
-
Хей, това наистина е сериозна работа, моите искрени уважения! Какво казваш, че си учил, историческа химия ли?
Аз съм готованец, предпочитам изправно оръжие, та да си стрелям с него. Иначе това на снимката ще се зяноса
Attached FilesНикто не обнимет необъятного! - Козьма Прутков
A який чоловiк горилку не п'є - то вiн або хворий, або падлюка. - Невідомий українецьComment
-
-
Тази рецепта е част от технологичния процес по подготовката на оръжието за оксидация, но вече много рядко се използва. Ако след третирането с киселина оръжието няма да се оксидира, трябва да се направи неутрализация. В противен случай киселината продължава да "работи" и ефекта е обратен.Parabellum написа
П.П. Знае ли някой рецепта за "шарена петниста оксидация"? Чувал съм само, че се използват цианиди.Comment
-
Еййй пак бързаш, просто снощи бях много уморен и прекъснах тирадата си по средата , но днес продължавам.valo написа
При потапяне на силно ръждясали части, трябва да се разтваря само ръждата, тъй като останалата част от под действието на киселината се размеква много и може да се отмие с вода.
Ръждата от канала на цевта при добро състояние на оксидацията при външните повърхности трябва да се почиства чрез наливане на разтвора в канала на цевта, при това цевта се наклонява и долният й край се запушва.
Разтворът действа в продължение на 20 потапяния на частите при средна продължителност на почистването.Съхранява се в шишета и пак се използва.След пълното му замърсяване или отслабване трябва да се смени.
При работа използвайте гумени ръкавици и очила. Бъдете внимателни и не допускайте производствени травми.
След като се обработят железните части с киселина и се промият, те се потапят в специален разтвор за образуване на фин слой, който да ги предпазва от ръжда.Разтворът има следният състав:Кисел калиев двухромат-20гр, сода каустик-50гр, в 1 литър вода.частите се обработват във врящ разтвор за около 10-15 минути.След тази операция те се оставят да изстинат, изтриват се до сухо и се изсушават.После се потапят в кутия с оръжейна смазка, загрята върху котлона до 105-115С-става въпрос за твърда оръжейна смазка.
След премахването на ръждата с киселина трябва да се помни, че дори и след измиването й, тя продължава да действа.Затова частите се обработват с алкален разтвор и се измиват със сапун. С алкални разтвори-примерно гасена вар-железните части се обработват от час-два, до цяло денонощие, за да се неутрализира действието на киселината.
Добри резултати за премахването на ръжда дава електролизата-аз основно това ползвам. В съд с електролитен разтвор от натриева основа ( 100гр на 1 литър вода) се поставят два кабела.За катода „-„ се свързва дадената метална част.Анодът „+” се закача за стената на металният съд в който сме потопили желязото, като последното не трябва да опира в дъното. Пуска се ток от акомулаторно зарядно устройство 12 волта.Металните части по-този начин се обработват от 12 до 24 часа.При протичането на процеса се отделя водород. Затова помещението трябва да бъде проветриво. След като се извадят детайлите, окисите по тях се отстраняват с четка до появяването на чистият метал.След промиването, измиването и подсушаването на частите следва отново преглед.Някои места могат да се обработят повторно.
Аааааааа относно шарената оксидация аз знам няколко рецепти.Да, така е, използват се цианиди , основно Калиев Цианид :twisted: или по народному цианкалий . Знам и къде се продава, но честно да ти кажа още ми се живее.Това нещо е много опасно прониква много бързо през кожата и ти трупясваш без дори да усетиш. Аз нямам необходимите дрехи и подготовка и затова такава оксидация не правя.
То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.Comment
-
Съвет от химик. С цианиди не се занимавайте:-). Проблем при тях е че при кисела среда, а дори и в малка степен в неутрална, се отделя циановодород от разтвора. И тогава вероятността за пожизнено посещение в гробищата става напълно реална. Затова и е изхвърлен от практиката, независимо от няки негови много интересни свойства.
Parabellum според колеги с дългогодишен опит( не реставратори а химици) обработката с фосфорна киселина има същия защитаващ ефект, но е много по-проста. Естественно ако се цели и някаква промяна във външния вид, тогава вече не разбирам. Не е в моята област :-). Засега.Comment
-
А преобразувателят на ръжда, най-обикновеният български, който се продава, той на основата на фосфорна киселина ли е? /чувал съм нещо такова, ама от лаици, като мене.../На нож!Comment
-
Предполагам, че този проблем може да се реши с някаква по-мощна аспирация. И сигурно не е задължително да се използва точно калиев цианид. Има и други, значително по-безопасни съединения. Например, калиев фероцианид или калиев ферицианид.Angelmr написа
То си пише на етикета, че съдържа фосфорна киселина. Не се използва за почистване на оръжия. Химикала преобразува ръждата в устойчиви фосфатни съединения, но не я премахва.kapitan написаComment
-
Не знам защо се използват точно цианиди, както бях написал това не се учи:-). Какво точно се цели с тази обработка? Ако е това което предполагам другите цианови съединения ще са безполезни. Вероятно се използват особените свойства на самия цианов йон, който също така прави и проблемите. Естествено че с качествена аспирация може да се работи. Освен това цианидите не се натрупват в организма, до колкото знам. Обаче е трудно да се направи такава аспирация с подръчни средства. Дори камините в много химически лаборатории са в толкова лошо състояние че се използват само за съхранение на опасни химикали. Но ако разполагаш с мощен вентилатор не е особен проблем. Въпроса е че си е риск, който повечето хора не са склонни да поемат.
Ако някой може да каже какво точно се прави с цианида, може би ще може да се намери заместител. Когато се сблъсках с проблем изискващ този реактив ми намериха решение. Може би и за това има заместител, просто не е така ефикасен.Comment
-
Ето за това става въпрос.На снимката се вижда един от вариантите на петнистата оксидация. Подчертавам, че става дума не за химическо оцветяване на метала, а за устойчив и с различни цветове оксиден слой.Angelmr написаAttached FilesComment
-
-
Предположил съм грешно. Цитат от учебник:
" Цианидите намират приложение при повръхностно цианиране на стоманата."
Един оксиден слой може да се свали чрез силен редуктор, но за съжаление методът, който ми хрумва е не по-малко опасен. Предполагам че най-удачно е човек да инвестира малко средства в качествена камина и да използва споменатите цианидни методи. Ако се спазват няколко елементарни предпазни мерки всичко става безопасно. Само трябва да се сложи и филтър, примерно със суха натриева основа на изхода на камината, че да не се замърсява околността.
За съжаление нито тук в лабораторията нито вкъщи разполагам с учебници по металургия, за това не мога да кажа как се прави въпросното цианиране.Comment
-
Целта е не да се свали, а да се създаде такъв оксиден слой......Comment
Comment