Джоузеф Стиглиц
"Гардиън"
Широко е разпространено мнението, че войната е свързана с кономическо благоденствие. Втората световна война често пъти е споменавана като събитието, извело света от икономическа депресия, затова след нея тя/войната/ си спечели репутацията на стимул за икономически разстеж.Някои дори предполагат, че на капитализма са необходими войни, и че без тях рецесията винаги ще изплува на хоризонта.
Днес обаче всички ние знаем, че това са празни приказки.Бумът през 90-те години показа, че мирът е много по-полезен за икономиката от войната.Войната от Персийския залив през 1991 г. показа, че войните могат всъщност да се отразят зле на една икономика. Този конфликт имаше голям принос за раждането на рецесията от 1991 г. (която вероятно е била ключовият фактор за това, че президентът Буш-баща не бе преизбран през 1992 г.).
Настоящата ситуация е много по-сходна с войната в Залива, отколкото с войни, които може да са допринесли за икономически растеж.
Всъщност икономическите последствия от втора война срещу Ирак вероятно ще бъдат далеч по лоши.Втората световна война призова за пълна мобилизация и се нуждаеше от всички ресурси на една страна.Именно това сложи край на безработицата. Тотална война означава тотална заетост.
Преките разходи за военна атака срещу режима на Саддам обаче ще бъдат нищожни по отношение на цялостните разходи на САЩ. Повечето анализатори изчисляват всички разходи на войната на не повече от 0,1 % от БВП, като най-високата прогноза е 0,2 % от БВП. Освен това по-голяма част от тази сума включва употребата на боеприпаси, които вече са налице, което предполага, че това ще е много малък или почти никакъв стимул за днешната икономика.
Несъмнено колебливата политика на Буш по отношение на финансовото благуразумие означава, че много, ако не и повечето от военните разходи ще бъдат компенсирани със съкращаване на бюджета на други сектори. Почти сигурно е, че инвестициите в образованието, здравеопазването, научните изследвания и опазването на околната среда ще бъдат източени. Така че една война без съмнение ще има отрицателно влияние върху това, което наистина е от значение, а именно стандарта на живот на обикновенните хора. Америка ще бъде по-бедна, както сега, така и в бъдеще. Очевидно ако това военно приключение бе необходимо за гарантиране на сигурността, както защитниците му твърдят, и ако можеше да се окаже толкова успешно, колкото те се надяват, тогава то може би щеше да си заслужава.Но това е друг въпрос. Аз искам да развенчая мита, че е възможно едновременно да бъдат постигнати целите на една война и да се облагодетелства икономиката.
Съществува също факторътна несигурността. Разбира се, това не е причина да бъде превзет Ирак преждевременно, защото цената на всяка война е висока и не трябва да бъде измервана само в икономическо отношение. Ще загинат хора -може би много повече от тези в атаките от 11 септември.
Но чакането на една бъдеща война увеличава несигурностите, които вече тежат на раменете на американската и световната икономика - несигурности, породени от нарастващия бюджетен дефицит на Америка и данъчни съкращения, които тя не може да си позволи; несигурности, породени от неприключилата "война срещу тероризма"; несигурности, свързани с корпоративните отчети и банковите скандали, и половинчатите усилия на Буш за реформи, в резултат на които никой не знае каква е стойността на американските корпорации; несигурности, свързани с тежкия търговски дефицит на Америка, който достигна рекордно високи стойности.
Дали чужденците ще искат да продължават да кредитират САЩ, ако това ще изисква допълнителни милиарди долари на ден? Несигурности, свързани с Пакта за стабилност на Европа. Дали той ще оцелее и дали ако оцелее , това ще бъде добре за Европа? И накрая несигурности, свързани с Япония: дали тя най-накрая ще оправи банковата си система и ако го направи, какви ще бъдат последиците в краткосрочен план?
Някои предполагат, че САЩ може би отиват на война, за да обслужат петролните си интереси. Малцина могат да се усъмнят във влиянието на тези интереси върху президента Буш- вижте енергийната политика на администрацията, в която се акцентира врху увеличаване на производството на петрол, а не на опазването на околната среда.
Но дори от гледна точка на петролните интереси една война срещу Ирак е рисковано начинание: не само, че влиянието върху цените е твърде несигурно, но другите производители на петрол няма да могат да бъдат лесно игнорирани.
Всъщност, ако САЩ започнат война, никой няма да може да предвиди ефекта върху петролните запаси. Един мирен, демократичен иракски режим може да бъде установен. Отчаяно търсещ средства за възстановяване, този нов режим би продавал големи количества петрол и това ще доведе до спад на световните цени на петрола. От друга страна, недоволството из мюсюлманския свят може да предизвика нарушаване на петролните доставки, което ще увеличи цените. Това ще се хареса на петролните производителки в други части на света, но ще има лоши последствия за глобалната икономика, сходни с резултатите от петролната криза през 1973 г.
По какъвто и начин да погледнем на този въпрос, икономическите последствия от война с Ирак няма да бъдат добри. Пазарите ненавиждат несигурността и непостоянството. Войната и очакването на война съдържат в себе си и двете.Трябва да бъдем подготвени за това.
------------
авторът е професор по икономика и финанси в Колумбийския университет, носител на Нобелова награда за икономика за 2001
"Гардиън"
Широко е разпространено мнението, че войната е свързана с кономическо благоденствие. Втората световна война често пъти е споменавана като събитието, извело света от икономическа депресия, затова след нея тя/войната/ си спечели репутацията на стимул за икономически разстеж.Някои дори предполагат, че на капитализма са необходими войни, и че без тях рецесията винаги ще изплува на хоризонта.
Днес обаче всички ние знаем, че това са празни приказки.Бумът през 90-те години показа, че мирът е много по-полезен за икономиката от войната.Войната от Персийския залив през 1991 г. показа, че войните могат всъщност да се отразят зле на една икономика. Този конфликт имаше голям принос за раждането на рецесията от 1991 г. (която вероятно е била ключовият фактор за това, че президентът Буш-баща не бе преизбран през 1992 г.).
Настоящата ситуация е много по-сходна с войната в Залива, отколкото с войни, които може да са допринесли за икономически растеж.
Всъщност икономическите последствия от втора война срещу Ирак вероятно ще бъдат далеч по лоши.Втората световна война призова за пълна мобилизация и се нуждаеше от всички ресурси на една страна.Именно това сложи край на безработицата. Тотална война означава тотална заетост.
Преките разходи за военна атака срещу режима на Саддам обаче ще бъдат нищожни по отношение на цялостните разходи на САЩ. Повечето анализатори изчисляват всички разходи на войната на не повече от 0,1 % от БВП, като най-високата прогноза е 0,2 % от БВП. Освен това по-голяма част от тази сума включва употребата на боеприпаси, които вече са налице, което предполага, че това ще е много малък или почти никакъв стимул за днешната икономика.
Несъмнено колебливата политика на Буш по отношение на финансовото благуразумие означава, че много, ако не и повечето от военните разходи ще бъдат компенсирани със съкращаване на бюджета на други сектори. Почти сигурно е, че инвестициите в образованието, здравеопазването, научните изследвания и опазването на околната среда ще бъдат източени. Така че една война без съмнение ще има отрицателно влияние върху това, което наистина е от значение, а именно стандарта на живот на обикновенните хора. Америка ще бъде по-бедна, както сега, така и в бъдеще. Очевидно ако това военно приключение бе необходимо за гарантиране на сигурността, както защитниците му твърдят, и ако можеше да се окаже толкова успешно, колкото те се надяват, тогава то може би щеше да си заслужава.Но това е друг въпрос. Аз искам да развенчая мита, че е възможно едновременно да бъдат постигнати целите на една война и да се облагодетелства икономиката.
Съществува също факторътна несигурността. Разбира се, това не е причина да бъде превзет Ирак преждевременно, защото цената на всяка война е висока и не трябва да бъде измервана само в икономическо отношение. Ще загинат хора -може би много повече от тези в атаките от 11 септември.
Но чакането на една бъдеща война увеличава несигурностите, които вече тежат на раменете на американската и световната икономика - несигурности, породени от нарастващия бюджетен дефицит на Америка и данъчни съкращения, които тя не може да си позволи; несигурности, породени от неприключилата "война срещу тероризма"; несигурности, свързани с корпоративните отчети и банковите скандали, и половинчатите усилия на Буш за реформи, в резултат на които никой не знае каква е стойността на американските корпорации; несигурности, свързани с тежкия търговски дефицит на Америка, който достигна рекордно високи стойности.
Дали чужденците ще искат да продължават да кредитират САЩ, ако това ще изисква допълнителни милиарди долари на ден? Несигурности, свързани с Пакта за стабилност на Европа. Дали той ще оцелее и дали ако оцелее , това ще бъде добре за Европа? И накрая несигурности, свързани с Япония: дали тя най-накрая ще оправи банковата си система и ако го направи, какви ще бъдат последиците в краткосрочен план?
Някои предполагат, че САЩ може би отиват на война, за да обслужат петролните си интереси. Малцина могат да се усъмнят във влиянието на тези интереси върху президента Буш- вижте енергийната политика на администрацията, в която се акцентира врху увеличаване на производството на петрол, а не на опазването на околната среда.
Но дори от гледна точка на петролните интереси една война срещу Ирак е рисковано начинание: не само, че влиянието върху цените е твърде несигурно, но другите производители на петрол няма да могат да бъдат лесно игнорирани.
Всъщност, ако САЩ започнат война, никой няма да може да предвиди ефекта върху петролните запаси. Един мирен, демократичен иракски режим може да бъде установен. Отчаяно търсещ средства за възстановяване, този нов режим би продавал големи количества петрол и това ще доведе до спад на световните цени на петрола. От друга страна, недоволството из мюсюлманския свят може да предизвика нарушаване на петролните доставки, което ще увеличи цените. Това ще се хареса на петролните производителки в други части на света, но ще има лоши последствия за глобалната икономика, сходни с резултатите от петролната криза през 1973 г.
По какъвто и начин да погледнем на този въпрос, икономическите последствия от война с Ирак няма да бъдат добри. Пазарите ненавиждат несигурността и непостоянството. Войната и очакването на война съдържат в себе си и двете.Трябва да бъдем подготвени за това.
------------
авторът е професор по икономика и финанси в Колумбийския университет, носител на Нобелова награда за икономика за 2001
Comment