Радвам се, че ми даваш повод да изложа теорията си, Уханов (их, че съм дребнаво-досаден, днес 
).
Значи така, понеже Толкин, създава реалността си с подобаващото внимание (много писания представящи с разнообразни стилистични похвати, от различни ракурси и гледни точки Средната земя). Та затова, може да се каже, че тя е придобила някаква метафизична същност и се е сдобила със собствена сянка. а това ми дава възможност да представя истината за Пръстена (поредната сензация, пръкнала се из под пръстите на дребно, дебеличко и оплешивяващо човече с дълги лепкави пръсти и гръмко прозвище).
Та затова - слушайте и се удивлявайте:
"Имало едно време едно честно и почтенно създание - Смеагол се зовало то (и приятелите му - доколкото ги имало тъй му викали при среща). Та това създание (което съвсем не било от хобитовия род, както долно лъжел Гандалф, ами произлизало от онеправданите елфически народи, дето нивга не видяли славата на Валинор, а били попаднали преждевременно под Мелкоровата сянка - и когато я опознали се зарекли да пазят навеки света от нея) имало важна и пресъществена задача - да пази скрит на потайно и недостъпно място Всевластния пръстен, що някога било свалило и скрило от пронизания с оркски стрели труп на Исилдур.
И така, верен на обета и задълженията си, нашият герой се отделил отпредишния си живот и вярно пазел пръстена, като поради черната му сила и мощ, с която се борел неуморно ден и нощ, той силно се изменил на осанка и лик (и така се превърнал в отвартително на вид, но добро по-душа и със суров и пламтящ дух, създание).(
Изминали повече от 500 години (а кой ли друг в Средната земя би могъл да издържи по-дълго на мощта на пръстена!), когато едно подло и коварно създание (тръгнало да се облагодетелства лично и нехаещо за съдбините на Средната земя, при това подкрепено от един завеян и склерозирал старец-маг) на име Билбо Бегинс (проклето да е черното му име!) изненадало нашият Смеагол и му отнело с коварство пръстена (досещайки се, че с негова помощ бързо може да спретне състоянийце).
И така - Злото било сторено - ЧЕрният Владетел се пробудил от дрямката си и потърсил пръстена - а благодарение на Билбо и Гандалф, той му бил почти подръка.
И тогава се стигнало до това, което сега несведущите наричат Войните на Пръстена. Но те ги познават само от лъжливите истории и пропагандата на Билбовите наследници, където върху Смеагол са хвърлени много черни лъжи и обвинения. но благодарение на запазил се документ от оная далечна епоха (защото макар да им било неизвестно, Смеагол имал наследници и те се опитали да съхранят истината за подвига му).
Истината е, че само благодарение на Смеагол пръстенът бил унищожен накрая - защото хобитите-лъженосители се опитали да си го присвоят, но Смеагол, жертвайки живота си, успял да го отнеме от тях и да се хвърли заедно с него в пламъците на Ородруин. А хобитите после, за да опазят името си, съчинили глупостите, които сега всеки разправя за доблестния герой (от ранга на Берен, най-малкото!).
Да не говорим, че през дългите години на службата си, Смеагол постоянно обмислял как да се справи с мощта на Пръстена без да го унищожи (защото знаел, че така ще дойде края на всичко вълшебно в Средната земя), а поради глупостта на вълшебника - намеренията му останали неосъществени.
Така че - Смеагол е истинският носител на Пръстена и неговите дела трябва да се прославят!"
).Значи така, понеже Толкин, създава реалността си с подобаващото внимание (много писания представящи с разнообразни стилистични похвати, от различни ракурси и гледни точки Средната земя). Та затова, може да се каже, че тя е придобила някаква метафизична същност и се е сдобила със собствена сянка. а това ми дава възможност да представя истината за Пръстена (поредната сензация, пръкнала се из под пръстите на дребно, дебеличко и оплешивяващо човече с дълги лепкави пръсти и гръмко прозвище).
Та затова - слушайте и се удивлявайте:
"Имало едно време едно честно и почтенно създание - Смеагол се зовало то (и приятелите му - доколкото ги имало тъй му викали при среща). Та това създание (което съвсем не било от хобитовия род, както долно лъжел Гандалф, ами произлизало от онеправданите елфически народи, дето нивга не видяли славата на Валинор, а били попаднали преждевременно под Мелкоровата сянка - и когато я опознали се зарекли да пазят навеки света от нея) имало важна и пресъществена задача - да пази скрит на потайно и недостъпно място Всевластния пръстен, що някога било свалило и скрило от пронизания с оркски стрели труп на Исилдур.
И така, верен на обета и задълженията си, нашият герой се отделил отпредишния си живот и вярно пазел пръстена, като поради черната му сила и мощ, с която се борел неуморно ден и нощ, той силно се изменил на осанка и лик (и така се превърнал в отвартително на вид, но добро по-душа и със суров и пламтящ дух, създание).(
Изминали повече от 500 години (а кой ли друг в Средната земя би могъл да издържи по-дълго на мощта на пръстена!), когато едно подло и коварно създание (тръгнало да се облагодетелства лично и нехаещо за съдбините на Средната земя, при това подкрепено от един завеян и склерозирал старец-маг) на име Билбо Бегинс (проклето да е черното му име!) изненадало нашият Смеагол и му отнело с коварство пръстена (досещайки се, че с негова помощ бързо може да спретне състоянийце).
И така - Злото било сторено - ЧЕрният Владетел се пробудил от дрямката си и потърсил пръстена - а благодарение на Билбо и Гандалф, той му бил почти подръка.
И тогава се стигнало до това, което сега несведущите наричат Войните на Пръстена. Но те ги познават само от лъжливите истории и пропагандата на Билбовите наследници, където върху Смеагол са хвърлени много черни лъжи и обвинения. но благодарение на запазил се документ от оная далечна епоха (защото макар да им било неизвестно, Смеагол имал наследници и те се опитали да съхранят истината за подвига му).
Истината е, че само благодарение на Смеагол пръстенът бил унищожен накрая - защото хобитите-лъженосители се опитали да си го присвоят, но Смеагол, жертвайки живота си, успял да го отнеме от тях и да се хвърли заедно с него в пламъците на Ородруин. А хобитите после, за да опазят името си, съчинили глупостите, които сега всеки разправя за доблестния герой (от ранга на Берен, най-малкото!).
Да не говорим, че през дългите години на службата си, Смеагол постоянно обмислял как да се справи с мощта на Пръстена без да го унищожи (защото знаел, че така ще дойде края на всичко вълшебно в Средната земя), а поради глупостта на вълшебника - намеренията му останали неосъществени.
Така че - Смеагол е истинският носител на Пръстена и неговите дела трябва да се прославят!"
:twisted:
:tup:
Comment