Ами Рамазай, трябва да ти кажа, че аз бях баш линеен надзорник в казармата
. И неформален командир на отделение с точно същите макарички, с тая разлика, че щатът ни беше 10 км линия (20 макари). И разпъването от камион (който есетствено не е предназначен специално за тази цел (за разлика да речем от немските или съветски камиони през ВСВ)) беше голяма забава
. Но при нас прибирането се правеше на ръка, а не от камион. И не беше кой знае колко забавно. А най-забвано е разпъването от лафет (това беше при учение в пресечен терен, където камионът нищо не можеше да свърши).
. И неформален командир на отделение с точно същите макарички, с тая разлика, че щатът ни беше 10 км линия (20 макари). И разпъването от камион (който есетствено не е предназначен специално за тази цел (за разлика да речем от немските или съветски камиони през ВСВ)) беше голяма забава
. Но при нас прибирането се правеше на ръка, а не от камион. И не беше кой знае колко забавно. А най-забвано е разпъването от лафет (това беше при учение в пресечен терен, където камионът нищо не можеше да свърши).
.Всички се познавахме! Ходехме на групички по 10-20 момчета и се пазехме взаимно от старите :twisted: .После когато станахме стари, не искам да си го спомням това време-просто ми става жал за нашите новобранци.Като се замисля 10 години по-късно толкова ми бил акъла да тормозя младите войничета.
Под лафет да не би да имаш предвид количката?Защото ние само така разпъвахме.На ръка.Не че много кабел съм опънал защото бях в школата 3 месеца(средно по 2 макари на ден около 6о дни абе някаде 50-60км ,а мойе и повече
иначе само 2 месеца без да отстъпя(януари и февруари.)през ден беше доста ударно.Накрая на 2-рия месец караулната група беше придобила доста зъл вид :twisted: Приличахме на зомбита от недоспиване можех да легна и да спя а до мен да бачка канго няма никъкав проблем.А това продължи още 4 месеца :evil:

Comment