Съобщение

**Imperial** · 04-01-2004, 03:31

Сашко има Имперска протекция. Само да съм чул нещо по-така

:imperial:

**Imperial** · 04-01-2004, 14:41

Не ми се превежда, а и доста неща са "културно-специфични", но все пак:

Why did the chicken cross the road?

Al Gore:

I fight for the chickens! I will not give up on the chickens crossing he road! I will fight for the chickens, and I will not disappoint them!

Senator Lieberman:

I believe that every chicken has right to worship their God in their own way. Crossing the road is a spiritual journey, and no chicken should be denied the right to cross the road in their own way.

Ralph Nader:

Our society pays auto makers to create the need for these roads and then lures chickens into believing there is a benefit in crossing them. Down with the roads! Up with the chickens!

Pat Buchanan:

To steal a job from a decent, hardworking American.

Martin Luther King, Jr.:

I envision a world where all chickens will be free to cross the road without having their motives called into question.

Grandpa:

In my day, we didn't ask why the chicken crossed the road. Someone told us that the chicken crossed the road, and that was good enough for us.

Karl Marx:

It was a historical inevitability.

Saddam Hussen:

It was an unprovoked act of rebellion and we were quite justified in dropping 50 tons of nerve gas on it.

Ronald Reagan:

What chicken?

Pyrrho the Skeptic:

What road?

Captain James T. Kirk:

To boldly go where no chicken has gone before!

Mr. Spock:

It seemed like the logical thing for the chicken to do at the time.

Bill Gates:

We have just released e-Chicken 5.0 which will not only cross roads but also lay eggs, file your important documents and balance your checkbook. The Internet Explorer is now an inextricable part of e-Chicken.

Albert Einstein:

Did the chicken really cross the road, or did the road move beneath the chicken?

Louis Farrakhan:

The road, you see, represents the black man. The chicken crossed the "black man" in order to trample him and keep him down.

Moses:

And God came down from the heavens, and He said unto the chicken, "Thou shalt cross the road!" And the chicken crossed the road, and there was much rejoicing.

Colonel Sanders:

I missed one?

Sir Isaac Newton:

A chicken at rest will stay at rest, a chickens in motion will cross the road.

Aristotle:

To actualize its potential.

Werner Heisenberg:

We can never be certain the chicken crossed the road.

Charles Darwin:

It was the logical next step after coming down from the trees.

Mark Twain:

The news of the chicken's crossing the road has been greatly exaggerated.

Aristotle:

It is the nature of chickens to cross the road.

Douglas Adams:

Forty-two.

Bill Clinton:

I did not cross the road with THAT chicken! What do you mean by "chicken"? Could you define "chicken" please?

Hillary Clinton:

It was part of a right-wing conspiracy against my husband.

Rush Limbaugh:

I don't know why the chicken crossed the road, but I'll bet it was getting a government grant to cross the road, and I'll bet someone out there is already forming a support group to help chickens with the road-crossing syndrome.

Voltaire:

I may not agree with what the chicken did, but I will defend to the death its right to do it.

Caesar:

To come, to see, to conquer.

The Sphinx:

You tell me.

The Buddha:

If you ask this question, you deny your own chicken-nature.

George W. Bush:

We don't care why the chicken crossed the road. We just want to know if the chicken is on our side of the road or not.

Tony Blair:

I agree with George.

Homer Simpson:

Mmmmmmm... chicken!

Erwin Schrцdinger:

The chicken was simultaneously on both sides of the road until it was observed and its wave function collapsed.

Ozzy Osbourne:

To $&amp;#%@*^ get to the other side of the $&amp;#%@*^ road. And look at the $&amp;#%@*^ mess it left on the $&amp;#%@*^ centerline!

Mohammed Saeed Al Sahaf, the Iraqi Information Minister:

The chicken never crossed the road. That's part of the stupid American propaganda. We do not even have chickens in Iraq!

Joseph Stalin:

I don't care. I want it arrested, interrogated and charged with treason. Then I want it cooked.

Fidel Castro:

The chicken was running away from capitalist oppression and was on its way to Cuba where all chickens are equal.

Johnny Cochran:

The evidence of the chicken having crossed the road was obviously planted there by the police!

Hemingway:

To die, in the rain.

**Michael Wittmann** · 04-01-2004, 17:17

Хахаха сега видях таблицата много е яка :tup: Особено оценявам "О" :lol:

Столичная made in Cyprus обаче :roll:

Shelenberg много грубо го раздавате с тия вицове в стил Blood & Honour
Имаше един... Каква е разликата между прегазен негър и прегазено куче?
Пред кучето винаги има следи от спирачки.

Кофти са малко :roll:

Imperial - nice :tup: and so true

**Gaden Gogi** · 07-01-2004, 12:51

Project
благодарение на skoklyo на Monday, January 05 @ 12:00:00 HKT

До генералния директор Йехова
от началник-отдел "Маркетинг" Гавраил
Изследването, проведено от нашият отдел в рамките на проект "Genesis" показаха, че най-добри перспективи на пазара имат системи със следната конфигурация:

- Планета: 1 бр.
- Радиус: 3000 км
- Сила на тежеста: 0.5 g
- Съотношение суша/вода: 1:1
- Температура: +24 градуса
- Атмосфера: кислород
- Море: сладководно
- Реки: мляко, мед
- Фауна: тревопасна
- Периферия: светила 2 бр. (дневно/нощно), скорост: 0.0007 RPM (1 об./денонощие)

Резолюция: Да се изпрати в отдел "Стратегическо планиране" за изготвяне на техническо задание (ТЗ).
Йехова

До генералния директор Йехова
от началник отдел "Стратегическо планиране" Михаил
С цел снижаване на себестойноста на системата, предлагам захранването на светилата да е от един източник на енергия, а кислорода да се замени с азот.

Поне 50% кислород трябва да оставим, иначе потребителя ще се задъхва
началник отдел "Тестване и Поддръжка" Рафаил

И 25% стигат
Йехова

До генералния директор Йехова
от началник отдел "Схемотехника" Луцифер

По време на работата по проект "Genesis" (стадий "Да бъде светлина!") възникнаха следните трудности: липсва компактен източник на непрекъснато светене с разпределител за две светила. Предлагам да се използва стандартен източник тип "червено джудже", а за нощно светило да използваме огледало.

По-добре "жълто джудже". Себестойноста е малко по-голяма, но изглежда доста по-внушително
началник отдел "Маркетинг" Гавраил

Ама това е сървърен източник. За какво му е на подребител на единична планета?
Луцифер

Какво му е нужно на потребителя, и какво не, ще му обясни отдел "Реклама"
Гавраил

Луцифер, занимавайте се с въпроси от вашата компетенция. Одобрявам "жълто джудже"
Йехова

Между другото, при тази яркост, която дава жълтото джудже, можем да използваме вместо огледало нормален планетоид
Михаил

Става
Йехова

До генералния директор Йехова
от началник отдел "Схемотехника" Луцифер
След измененията в ТЗ възникнаха следните трудности: масата на източника на непрекъснато светене е много по-голяма от масата на планетата, в резултат на това източника отказва да се върти около планетата. Вместо това планетата се върти около източника. Освен това, поради високата мощност на източника, се наблюдава устойчиво превишаване на температурата над указаната в ТЗ (примерно с около 2 порядъка). Ако увеличим разстоянието до източника, съществено се увеличават габаритите на системата.

Габарити - това е престиж, но въртенето на планетата около периферното устройство може да предизвика усещане за непълноценност в потребителя. Не може ли да променим гравитационната константа?
Гавраил

Ако променим гравитационната константа, ще възникнат проблеми със съвместимоста
Михаил

А бе каква е разликата за потребителя кое около кое се върти? Нека отдел "Реклама" да измислят някаква теория на относителността
Йехова

До генералния директор Йехова
от началник отдел "Схемотехника" Луцифер
След увеличаване радиуса на орбитата, опитът да ускорим планетата до скороста указана в ТЗ води до crash на системата (планетата отлита в космоса). С нощното светило историята е същата.

Няма значение какво става в системата - важно е какво вижда потребителя. Защо да не накараме планетата да се върти около оста си? Тогава на потребителя ще му се струва, че светилата се въртят около планетата с указаната в ТЗ скорост?
Гавраил

А потребителя няма ли да се усети?
Йехова

Даже и да усети, проекта по това време вече отдавна ще е предаден.
Гавраил

Съгласен
Йехова

До генералния директор Йехова
от началник отдел "Тестване и техническа поддръжка" Рафаил
Първичното тестване на системата показа следните дефекти:
Наблюдава се устойчиво прегряване
Оста на въртене се е отклонила на 33 градуса от вертикала, в следствие на което възникнаха циклични температурни аномалии
Пропускателната способност на реките не съответства на проектната
Фауна липсва
Орбитата е нестабилна, планетата има тенденция да падне върху светилото

До генералния директор Йехова
от началник отдел "Схемотехника" Луцифер
Ами какво искате при такова съотношение вода/суша? За оптимално охлаждане трябва да е 1:3 - 1:4
Работим по въпроса
Защото млякото се вкисва, а меда - захаросва
На тревопасната фауна и трябва трева, а тя не расте при такава жега и без вода. Предлагам да пуснем вода по реките, това ще реши проблем 3 и 4 заедно
За гравитационна противотежест ще изведем още една планета на външна орбита

Сушата не можем да я намаляваме, значи трябва да увеличим площта на моретата. Това означава увеличаване на обема и силата на тежестта. Още една излишна планета...
Михаил

Нищо, потребителят ще изтърпи. Излишната планета ще я оформим като feature. Но млякото и меда сме ги анонсирали вече. Поне в по-големите реки трябва да ги оставим...
Гавраил

Напомням, че сроковете наближават, а даже и коне няма още. Дизайнерите още не са представили проект за кон, само динозаври... За какво са ни тия динозаври!?
Йехова

Потребителите ги харесват...
Гавраил

Добре, ама и коне да има.
Йехова

До генералния директор Йехова
от началник отдел "Тестване и техническа поддръжка" Рафаил
Поради нерешените проблеми с оста, сега планетата има тенденцията да отлита в космоса.
Тревопасна фауна пак няма

До генералния директор Йехова
от началник отдел "Схемотехника" Луцифер
Ще сложим противотежест, този път на вътрешна орбита
Фауната се размножи, изяде тревата и измря

Колко противотежести още ще ви трябват!?
Михаил

Като цяло, след калибрирането успяхме да ги стабилизираме на девет.
Луцифер

Правилно ли съм разбрал? Вместо една планета потребителя ще получи девет!?
Йехова

Е и? 8 и без това не стават за живот...
Луцифер

А размерите на системата?
Йехова

Не е задължително потребителя да знае за другите планети. Половината без телескоп не се виждат. Предлагам да допълним ръководството за потребителя с 11-та заповед: "Не изобретявай телескопа"
Гавраил

Тогава те точно него ще изобретят...
Йехова

Между другото, след увеличаването радиуса на орбитата, яркостта на нощното светило падна под проектния минимум. Предлагам вместо него да сложим огледало.
Рафаил

Е сега ли се сетихте? Тъкмо уравновесихме системата! Да не искате да почваме отначало!?
Луцифер

Никакви такива! До края на срока останаха 6 дни. Луцифер, или ще накарате всичко да работи, или ще ви понижа!
Йехова

До генералния директор Йехова
от началник отдел "Схемотехника" Луцифер
Виновен ли съм, че не ми дадоха нормално ТЗ?
Предлагам да оставим наклона на оста както си е. В края на краищата в Едемската градина температурата ще е +24 градуса, ако потребителя тръгне нанякъде - това си е негов проблем. Динозаврите няма да можем да довършим, но коне ще има. С млякото и меда нищо не стана, по реките пуснахме вода, вярно че внасят сол в моретата ама... За да не изяждат всичко тревопасните, пуснахме patch във вид на хищници, но все още не сме успели да ги програмираме да различават потребителите. В общи линии всичко ще работи... долу-горе...

И това е добре...
Йехова

P.S.: Началника на отдел "Схемотехника" Луцифер все пак беше понижен заради несанкционирано подсказване на етап "Потребителско тестване".

**scharfschutze** · 07-01-2004, 14:06

Елин Пелин го знаете кой е. Учили сте или учите неговите произведения в училище.

Ето малко от неговото творчество.

"КУРВИАДА

Поема пасторална,
по сюжет - банална,
донякъде - лирична
и доста нерилична.
....."

Спирам до тук, за да не цапам форума. Продължението е уникално. Не се препоръчва за хора целомъдри, със слаби нерви и за деца под 18 години.

404 Not Found

http://slovoto.org/elinpelin/kurviada.htm

**Parabellum** · 08-01-2004, 06:34

Курвиада-та още навремето я четях с интерес.Не само Елин Пелин е писал такива работи.

**Imperial** · 08-01-2004, 06:45

Гоги, тва е невероятно :lol:

**Gaden Gogi** · 08-01-2004, 10:49

Признавам си обаче че не е мое, просто попаднах на него, ипонеже в една друга тема твърдя че съм свестен реших да го споделя с другите, ето нещо мнооого по готино, вчера го четох и още ми държи топло/смешно

Лабораторни хроники
-----------------------------------------------------------------------------

Детство
15 Юни
Първият работен ден. Радостен съм. Учението свърши. Вече ще съм от полза за обществото. Обясних това на новия ми шеф. Той ме изгледа някак странно.

16 Юни
Задобрявам. Запознавам се с жаргона и с основните ценности на новия колектив.

17 Юни
Уча се да обслужвам оптиката. По тънкослойните методи. Крайно икономична и многоцелева технология. Детайлите: на екс 50 грама спирт преди закуска. След това енергично издишване върху обработваемата повърхност (лещата) с цел бърза реакция на леките съставки.

18 Юни
Появи се още един новобранец. Математик. Омотан, небръснат, в очите жажда за работа. Аз съм късметлия.

19 Юни
Направихме базов обход. Екскурзия из основните инсталации, една от които ни вдъхна доверие. Мощни хидропроводи. Нагревателна камера. Казаха, че релсите може да се разглобяват!

23 Юни
Наистина - може. Така или иначе е по-добре, използвайки инфрачервени нагреватели, да се топли обядът. Но от сланината освен сос нищо друго не остава.

Юли
Съседите си имат новобранец. Химик. Вчесан, избръснат, но по очите се вижда - наш човек. Правилно и поносимо възприема основните ценности. Реши да суши дрехи във вакуумната камера. Блестящо!

Август - Септември
Напълно овладях задълженията си. Работи се леко и между другото. Животът влиза в релси. Скучно е.

5 Септември
Открихме радиационно-стимулируем метод за добиване на спирт. Микровълновото лъчение се фокусира върху затворени в шкафа джибри. Парите се абсорбират от прибор, разположен в отпадната инсталация. За една вечер събира до половин литър.

6-20 Септември
Блаженствуваме.

21 Септември
Провал. Мощността се беше насочила в радиаторите. Пренастроихме излъчвателите. Чакаме.

22 Септември
Сутрин. Каква е тази гадост? Кисела, вони на текила. Обяд. Всичко е ясно. Грешка в двойката координати на ъгъла на вълните. Във фокуса се е оказал кактусът. Преизчислих. Пренастроих. Отнесох се.

23 Септември
Шефът ни хвана за гушите. Буквално. Остатъци от кактуса. Предадохме всичко. Оказа се, че конструкцията на антената, излъчвателят и съставът на абсорбента са нови и оригинални. Премия. Химикът вече работи с нас. Само че, спиртът вече се съхранява в метален шкаф – за да не го достигат микровълните...

24 Септември
Дойде някакъв старец. Бившият шеф. Проведе с нашия закрита (той така мислеше) дискусия. "Чуй ме, приятелю, в нашия случай химик, физик и математик заедно - това е твърде много... Това е все едно вале, дама и поп - пълна комбинация, приятелю!.." – Тук неговата ръка някакси посочи фундамента на сграда 1. Но шефът ни е непреклонен - не ни дава. Ние се кълнем да оправдаем доверието.

Пролет
Проведохме съботник. Развалихме експеримента. Те ще си платят за това. Ливадата пред корпуса е прекопана. От тях. И засята. От нас. Чакаме.

Началото на Май
Наблюдателните площадки на покрива са най-посещаваното място. От височина 40 метра ливадата представлява сама по себе си цветуща картина. С рязко еротичен уклон. Порасналите треви полягат под вятъра,в една увлекателно красива игра... Пробваме... Не всеки успя да слезе долу самостоятелно.

12 Май
Стигна до шефа. Разгром. Прекопаваме ливадата. С малки сапьорни лопатки.

20 Май
Получихме лазер. С координатно скеле към него. Картон, кожа и вълна реже без проблем. Стомана обаче не ще.

25 Май
Модифицирахме лазера. Променихме намотките на работното тяло. Въведохме капково-изпарителна система за охлаждане. Сряза от раз бронебойната стомана. Заедно със скелето. Какво да правим сега?

26 Май
Разкроявахме си титанови плочици за домино. Дишахме парите от системата за охлаждане. Понякога се замисляхме.

27 Май
Има решение! Ще участваме в програмата SETI, ще предаваме сигнали във видимия спектър. По замисъл, през нощта сервомеханиката на оптичната система прихваща обекти с определено светене и ги съпровожда в продължение на 2 минути. Чрез лъча се предава кодограмата.

28 Май
Това е! Включваме!

29 Май
(сутринта)
В лабораторията, загледан в установката, чакаше генерал. Крайно вежливо попита ние ли сме тези генетически и умствено непълноценни изобретатели. По негово мнение лица, подобни на нашите, само на такива хора може да принадлежат. Разбрахме се. Попита колко време е работило нашето устройство. По диаграмите - 4 часа. Генералът се опули: 4 часа! В два от спътниците оптиката е [beep]!. И всичките три [skipped] [skipped] и [skipped]! Ако това [beep] още веднъж се насочи нагоре, аз тук всички [skipped] в [beep]!.. Страх ни е. Генералът е 140 кг - с тези рамене просто трябва да ни сграбчи... Страх!

29 Май
(обяд)
Поихме генерала. Попремина му. Успокои се. Каза, че може би на противника му е по-зле. При него ще има проблеми с 5 или повече спътника... Устройството той ще го вземе, ако до довечера не започне война...

29 Май
(вечерта)
Чакахме войната. Обяснявахме на генерала установката. Разбра всичко. Поинтересува се от съдържанието на посланието. Дадохме му да го прочете. Смути се. Гъсто почервеня. "Е,.. о!.. Е, нали, &lt;Зелени човечета&gt; – това добре, но &lt;...&gt; – това е преувеличение. И по натам... Също преувеличение..." – Затова пък вече ни гледа с уважение.

30 Май
Шефът ни заведе до ограден участък 2 на 6 метра. Обясни, че той лично няма да се поскъпи за паметници на всеки от нас. Ако искаме - бронзови, може и позлатени. Ако още веднъж, [skipped], някой!.. Кълняхме се. Кълняхме. Размина се.

Юни
Честно работихме.

25 Юни
Имаме си новобранец. Китаец. Усмихнат, услужлив, прилежен. Приспособихме го на мястото на автоматиката на климатика. Температурата държи в идеални граници. Не се разсейва с почивки или обеди.

Юли
Обучаваме китаеца. Вече е активен, пуши. Във всеки прибор вижда предмет с многоцелева употреба. Не вярва в канони и аксиоми. Вече е разчупен, не е схванат от традиции и стереотипи. Като цяло - почти наш човек. Жалко, че ще си тръгне скоро. Ще му е трудно сам самичък.

30 Юли
Появи се новобранец. От ВУЗ. Тъп поглед, отворена уста. Нищо не знае. Но не бяхме ли и ние такива? За сравнение можем да кажем, че вече сме пораснали...

Зрелост
10 Юни
Пуснахме малошумящ усилвател. Регистрира импулсни смущения всеки 8 секунди.

11 Юни
Анализирахме спектъра на смущенията. Намерихме източника - радарът на летището.

12 Юни
Тествахме нови компютри. Фурие и Уейвлет преобразованията направо летят. Quake също върви гладко.

13 Юни
Тествахме монитори. След 3 минути имахме нов бот. Борихме се и тримата. На седмата минута забихме окончателно. Дотърча шефът. Беше лаконичен, но говореше много образно. Болят ни ушите. Тъжно.

14 Юни
Екранирахме усилвателя. Заземявахме. Заземихме всичко, което можахме. Не помага. Спиртът също. Трябва да приключим с радара.

15 Юни
Мислихме. Запоявахме схеми.

18 Юни
Сутринта. Включихме усилвателя. Заглушавахме радара с новата схема. Настройвахме формата и фазата на импулса. Заглушихме го. Смущения в усилвателя вече няма.
Обяд. Върху нас без малко не кацна самолет.
Вечерта. Самолети налитат отвсякъде. Изключихме схемата. На портала ни чакат пилоти. Здрави момчета, добри реакции. Охраната ги наби. После и нас.

19-22 Юни
Задушевни беседи със следователя.

23 Юни
Дойдоха военни. Взеха схемата. Хвалиха ни. После ни заплашваха. Обещахме да мълчим. Вечерта дойде журналист. Напихме го и го оставихме на техническия етаж. Оттам още никой не се е измъкнал бързо. Лутат се минимум денонощие.

26 Юни
Сутринта пуснахме бота в Quake. 20 минути касапница. Шефът дойде доволен. Вече не говори за уволнения. Журналистът сигурно вика някъде, но вентилацията го заглушава успешно.

27 Юни
Шефът се е отрязъл. Ние тримата разпускаме. Разгромяващ резултат. Обидно. Анализираме причините за неуспеха.

Вечерта.
Търсихме журналиста. Останахме нощна смяна. Намерихме го. Хили се и пише нещо на ноутбука. Оказва се, че има достъп до интернет. Завиждам.

28 Юни
Уви, всички сме с лоши реакции. Ръцете ни не могат да се справят с клавиатурите. Ще направим манипулатор управляван от биотоковете на мозъка.

29 Юни
Настройваме манипулатора. Оказва се, че реагира на подсъзнателни образи. Всички сме в синини. Намалихме чувствителността. Стана.

30 Юни
Махнахме манипулаторите. Не е спортсменско, пък и може да ни уволнят. Приспособихме ги за горещата камера, където работим с радиоактивни материали. Удобно, бързо. Остава повече време за компютрите.

3 Юли
Дойде шефът. Прибра манипулаторите. Помоли да направим още. Цял ден се опитвахме да си спомним управляващата схема. Не можахме. Цигари няма. Спирт няма. Шефът пак се е нафиркал.

4 Юли
Дойде Вася. С джип. Бивш сътрудник. Сега е бат'здравко. Занимава се с GPS-и. Хм. Обзаложихме се, че GPS-а няма да му помогне. Не вярва.

5 Юли
Готвим се за облога. Закрихме прозорците на джипа. Вася е готов. Смее се. Ние също сме готови. Намерихме подходящ кабел за новата схема. Основно - да издържи подстанцията.

6 Юли
Подстанцията издържа до обяд. Джипът е затънал в блато на 120 км от града. Вася е удивен. Мислел, че е в центъра на града. Радостни сме.

7 Юли
Вече не сме радостни. Схемата я няма. Апаратура няма. Компютри няма. Скритата бутилка също я няма. Стаите са запечатани.

8-20 Юли
В ареста сме. Понякога ни посещава следователят. Във вестниците четем за кораби и самолети загубили ориентация.

21 Юли
Видяхме се с шефа. Говори тихо. Нервничи. Търка си очите. Иска при мама. Нищо не помни.

22 Юли
Дойдоха военните. Много ни заплашваха. Малко ни хвалиха. Искаха да работим за тях. За толкова пари!?!?

Август
Кофти. Трябваше да се съгласим. Вече е късно. Не е лесно да си дървосекач. Спиртът от местната дървесина е кофти. Работата върви бавно. Неефективно. Трябва да се направи нещо...

Септември
Направихме. 5 хектара гора за нула време!!! Само да не беше този малък инцидент... В ареста сме. Жалко, установката също изгоря. Не искахме да изгорят казармата и селото. Тъжно. Чакаме следователя и военните...

Три години по-късно
5 април
Хубаво е на свобода! Шефът не иска и да ни види.

6 април
Взеха ни в съседната лаборатория. В института всичко се е изменило. Дошло е ново време. Постоянно говорят за субсидии, ново оборудване и пари. Никакъв полет на мисълта. Скучно е. И спирт няма.

10 април
Младите не умеят да играят на Quake. Даже на първия. Влияе им изкривената логика - първо парите, след това работата.

11 април
Опитвахме се да преодолеем недостига на спирт. Получи се напитка с ефирни добавки. Красота! Развеселява и няма никакъв мирис.

12 април
Откраднаха ни рецептата. Деца, незнаят какво са взели. Нашите работни бележки са опасни за непосветените.

17 април
Така и стана. Съседите-химици са възпроизвели много мощен халюциноген. Климатикът не помогна. Изнесохме телата на въздух. Лежат като бебета и хленчат. Ако се съди по частичните фрази и бърборенето, се намират в петия кръг на рая. Жалко. Ние искахме точно обратното.

18-30 април
Удивително, но нас не ни подозират. Работехме, замазвахме следите. Усвоявахме новите компютри и програми.

1-10 май
Имаше ли празник или не? Не помним. При това не само ние – оказва се, рецептата е попаднала в масите.

11 май
Срещнахме Вася. Сега е спонсор. Златна верига, ветрило от кредитни карти, големее се. Опитва се да се закача. Грешка. Ние имаме клавиатури. И голяма връзка към Интернет. Това, че всички негови кредитни карти са анулирани заради дългове, ще научи по-късно. А засега такъв човек не е влизал в института, не е пристигал в страната, не е ходил на училище, не се е женил и въобще не се е раждал. За сметка на това го търси Интерпол, заведен е като участник в терористични групи . Въоръжен и много опасен.

12 май
Постепено за Вася ще съберат достатъчно справки и всичко ще се изясни. А днес научихме, че батальон барети е превзел дома му. Обилни разрушения, има и жертви. При взрив на шокова граната търсеният обект практически си е отхапал езика. Избивайки от ръката му вилица, баретите му счупили ръката. На две места. Дълго време Вася няма да може да обясни нищо - било устно, било писмено.

Юни
От болницата се върнаха химиците. По малко от половината. Движенията и телата им са ефирни, говорът - непонятен. Обаче по погледите е ясно, че вече не сме желани тук... Тъжно.

15 Юни
Фабричният спирт става дефицитен. Нашият микроробот беше заловен в момента, когато товареше ценната течност от сейфа на чуждия шеф. Представиха го като тяхна собствена разработка. Ще имат премии. Ако намерят програмното обезпечение и модула за управление.

17 Юни
Намериха ги. По точно сами им ги дадохме. Приятелите им ни убедиха. Благодарности на приятелите. Че излизайки, изключиха ютиите и махнаха оковите. Каквото и да говорим, времената вече не са същите...

18 Юни
Оставяме химията и роботехниката. Сменихме лабораторията. Сега сме физици-оптици.

1 Юли
Сключихме договор за разработката на система за тримерна холография. Трябва да показва обемно изображение в произволна област, намираща се в система излъчватели.

Юли-Август
Работихме усилено.

20 Август
Всичко е готово. Ще го изпитваме. По идея, ако производителността на компютрите е достатъчна, ще има даже анимация. Монтирахме лазерните излъчватели по оградата на института.

21 Август
Има тримерно изображение! Има анимация! Изображението на десантна група е напълно реалистично. Охраната реагира мигновено с автоматичен огън. Управляващата програмата заби. Опитното поле е запълнено с чудовища от "Прищелецът". От страната на пущинака – две канонерки от "Междузвездни войни". Охраната е в кръгова отбрана – невероятно здрава психика. Изображението се вижда дори извън оградата – подкрепленията не се и опитаха да се приближат. Отново изгърмя подстанцията. На заник слънце. Не ни разстреляха само защото свършиха патроните.

22 Август
Клиентът е доволен. Нова видеотехнология – евтино, реалистично. Вече сме богати. Вила, кола, сметка в банката.

23 Август
Нито вила, нито кола, нито сметка. Много добре ни обясниха на колко много хора сме задължени. Какво да се прави – Фамилията си е Фамилия. Наложи се да делим. От нашата част си купихме харддиск. Един за тримата.

Септември
Занимавахме се със студения ядрен синтез. Използват ни. Както разбираме, резултатите ще оправдаят пет субсидии и ще се ползват от три разузнавания. Вече ни е безразлично – вече имаме някои идеи.

30 Септември
Прототипът на реактора е готов за изпитанията. Нас не ни допуснаха. Даже на половин километър – заради криминалното минало. Глупаво от тяхна страна. Откъде да знаят, че в инструкцията налягането на сместа е в атмосфери, а показанието на пулта – във фунтове на квадратен инч... Реакторът разтопи пода, три етажа и потъна на 70 метра в скалата. Там и остана, изчерпал запаса си от гориво. Така се и предполагаше.

31 Септември
Избягахме в планината. Крихме се. Прегладняхме. Сами се предадохме на следствието. Офицерът каза, че имаме три седмици. След това непременно ще ни намерят. Съгласни сме на всичко...

Ноември
Разбрали са ни буквално. Уви, връщане няма. Пол – женски. Блондинки. Очи сини. Занимаваме се с лъчево оръжие по програмата "Звездни войни".

Четири години по-късно

1 март

Взеха ни в институт по микробиология като лаборантки, обещаха да ни повишат ако се държим добре. Шефът нещо се скатава, оплаква се, че няма поръчки и спонсори, ама в същото време си решава строителните проблеми на вилата по мобилния... Стана ни обидно.

8 март
Шефът ни поздрави за празника, подаръци, целувки... странно чувство. Обеща ни интересна задача. Не каза каква наистина. Вдъхновяващо е.

1 април
Интересна задача така и няма, пари също. Стоим и чакаме, гризем си ноктите и ги разглеждаме под микроскоп, много интересно, утре ще ходим да ги огледаме под електронен микроскоп.

6 април
Открихме молекулата на ДНК, опитваме се да разшифроваме кода, долу-горе става.

15 април
Разшифровахме ДНК-то от ноктите, променихме я както ни харесва, сега вече няма да харчим за лак, ноктите растат в такъв цвят, какъвто искаме. Пробваме с цвета на очите и се опитваме да си увеличим гърдите.

20 април
Дойде секретарката на шефа, чула за нашите експерименти, иска да се пооправи малко, готова е на всичко.

25 април
Секретарката е като Памела Андерсън, във възторг е. Имаме предчувствие, подозираме, че това ще завърши зле.

3 май
Дойде шефът, много крещя, разправя, че му растат гърди, бедрата му сменяли формата си, мъжкото му достойнство било изчезнало. Явно нашите препарати се предават по полов път.

10 май
Спасихме шефа, сега е мачо. Всякакви странни личности идват, няма време да се интересуваме, работим.

14 май
Дойде някакъв генерал, първо дълго ни разпитва, после покрещя, после ни дърпа за косите, боли. Оказва се, че синът му бил идвал, девойка си тръгнал, сега целият микрорайон е с неизвестен пол. В болницата не знаят как да ги лекуват, родителите не знаят как да наричат децата си. Май пак затънахме.

18 май
Идваха местни знахари, питаха за рецептите, обещаваха много пари. Обяснихме им, че това е вредно. Не вярват. Тръгнаха си без рецепти, обещаха да се върнат и ни заплашваха с нечисти сили.

25 май
Тайно ни отведоха на необитаем остров, казаха, че така е по-безопасно, уж много народ ни издирвал, особено сексуалните малцинства.

20 юни
Шефът долетя, говори с писклив глас, явно не всичко сме му оправили. Каза, че града ни са го засекретили, института са го превърнали в затвор и са натикали всички засегнати от нашите експерименти вътре. Идваха американци, ама не ги пуснаха.

25 юни
Голяма жега, слънцето яко пече, мечтаем да се върнем, ама май няма да стане. Пазят ни две фрегати и четири катера на рейд.

30 юни
Американското разузнаване ни отвлече под носа на охраната. Пътуваме с подводница, какво ще стане с нас - не знаем.

31 юни
Точно така - 31 юни. Поне това показва бордовият компютър на подводницата. Американците са като деца, вярват в глупости, така трябвало да бъде, разправят. Отде да знаят, че сме им насочили помощния радар към спътник, цяла нощ сме кибичили в Интернет и сме наточили маса вируси.

2 юли
Отведоха ни с хеликоптер. Подводницата стои като шамандура, добре че не потъна. Като си помислиш, сложихме последния сървис пак на сървъра им под Windows NT, капитанът не възрази, а ние искахме само да помогнем. Е, малко приложения не тръгнаха, но не трябваше да е така. И на кой тъпак му е хрумнало да довери управлението на двигателите на NT-то?

3 юли
Настаниха ни в някаква военноморска база. Заведоха ни при някакъв адмирал. Първо дълго ни разпитва, интересуваше се как сме успяли да се вържем с радара към интернет, как сме успяли да им хакнем сървъра, после доста покрещя, разправя, че ще ни накара да платим подводницата. Много тъжно.

5 юли
Най-накрая ни изкараха да подишаме чист въздух. Разхождаме се из базата, миришем цветята, странен аромат, странни цветя, странна база. Гледаш нормален хангар, а разправят, че под земята имало осем етажа. Стоим на отвесна скала, мятаме камъчета в океана, после по-големи, готино плиска водата.

6 юли
Там дето хвърляхме камъчета, работят водолази. Оказа се, че под водата имало врата през която влизали подводници. Камъчета попаднали в механизма и вратата заклинила. Шест подземни етажа са наводнени.

7 юли
Изпомпваме водата, двама морски пехотинци наблюдават какво правим. Заговорихме ги, оказва се, че нямат интернет - как живеят тук? Цяла вечер им разказваме в казармата какво има из мрежата. Всички са във възторг, молят ни да им покажем.

9 юли
Отидохме до съседната база. Там имат антени за далечно следене. Приспособихме една за интернет през спътник.

10 юли
Цялата база чати. Пуснахме кабел до съседната база. Ние сме най-уважаваните хора в окръга. Пуснахме интернет на някакъв генерал. Показахме му как се работи, дадохме му малко интересни линкове.

15 юли
Из базата бродят призраци със зачервени очи. В стола не готвят, никой не бил идвал. Генерала не са го виждали от седмица. Всички компютри са в мрежата, даже тия дето носят бойно дежурство. Опитваме се да приспособим екраните на радарите.

17 юли
Нашата база е любимо място на чужди шпиони и наркотърговци. По бреговете на базата се мотат разни катери, нещо постоянно претоварват, някой каза, че наркотици. Никой не им обръща внимание.

18 юли
Долетя някакъв пич от генералния щаб, не може да кацне, щото диспечерът се е забил в ICQ с някаква проститутка от Лос Анджелис и не реагира на външни въздействия.

20 юли
Към базата идват части на американската армия, говори се, че утре на рейд щели да бъдат и два самолетоносача. Във вестниците пише, че някакви руснаци са саботирали голяма военноморска база и ЦРУ е обявило големи награди за главите ни.

23 юли
В ЦРУ сме. Някакъв полковник се разхожда напред-назад и ни разпитва за това, как ни се е удало да пуснем Интернет през военен спътник, и ни обяснява, че сме го извадили от строя за седмици. После дълго ни крещя и руга. Разправя, че сме заплаха от изтока, и че такива като нас трябвало да ги държат в стаи с голи стени.

24 юли
В стая с голи стени сме. Чакаме да разберем какво ще стане с нас.

Star Wars
1 Юли
Работим. В съседната лаборатория – новобранец. Т.е. - новобранка. Вие виждали ли сте брадясала блондинка?

3 Юли
Каним се да се запознаем. Утре – Денят на независимостта. Трябва да има фоерверки... още повече, че Вася... да де, Ванеса от трета лаборатория казва, че са извели на орбита нова пушка...

4 Юли
Дадохме салют. Александра от съседната лаборатория си спомни, че забравила да преориентира пушката, но вече е късно: изстрелът отиде в Космоса. Санек.. сегашна Александра, се напи от мъка като казак.

8 Юли
Американците възстановиха връзката с космическата станция след 4-дневно прекъсване. Жалват се, че са "заминали" всички бордови компютри, включително ръчните "тетриси". Александра пие зелева чорба и се мъчи да се усмихне.

10 Юли
Дойде Шеф. Т.е. - шефка. Зла. Разправя, че за астронавтите как да е, ама за компютрите ще се плаща. Скапали се компютрите. Връзката се държи от по чудо оцелял лампов приемник в руският сегмент. Питаха, КАК НИ СЕ УДАДЕ да получим 0.5 kW мощност от експериментален модел. Не помним. Ванеса нещо мрънка относно микропрограмата, намотките и някакъв резонанс.

11-20 Юли
Дойдоха психолози и хипнотизатори. Опитват се да ни измъкнат подробностите. Физически. Засега се държим. Заедно. Потвърждават, че подобен резултат теоретически е невъзможен.

25 Юли
Предадоха се. Рано. Още три дни - и всичко щяхме да им разкажем. Даже това, което не знаем. Обещаха да спрат, ако им построим още една пушка.

27 Юли
Започнахме проектирането. Прототипът, взет от Star Wars, не се хареса на Шефа. Потвърди, че размерът е велик. И дизайна го бива. Но няма да влезе в товарния отсек на совалката.

28 Юли
Разкрихме новобранката. Тя разправя, че в тяхната лаборатория изпитват ракетни двигатели. Спиртни. Метилови.

30 Юли
Разбрахме къде е проблемът - в Космоса няма подстанция. Ще мислим. Идеята да пуснем подстанция там веднага отпадна. Но има хляб в нея.

1 Юли
Спомнихме си старите разработки. Някога построихме реактор със студен синтез – него ще използваме за подстанция. За да стига мощността, ще увеличим всички размери два пъти.

5 Юли
Химикът измисли катализатор. Ще го изпробваме.

6-17 Юли
Блаженствуваме. Метилов спирт + етан + катализатор = анасонова водка. Много помага на мисленето.

20 Юли
Катастрофа. Изтървахме установката с катализатора в бака със спирт. За да не се изгуби пиячката - изляхме етана.

21 Юли
Закриха лабораторията. Изследват остатъците от катализатора. Ха! В такъв обем! Половината комисия още е на крака, но не може да ходи по права линия.

15 Август
Пушката е готова като модел. Отидохме на полигона. И на нас ни е интересно - какво все пак ще прави тя...

16 Август
И все пак с мощността се е получила издънка. Но 3-километрова шахта на лунната повърхност - това без съмнение е някакъв резултат. Ще му мислим по-нататък. Александра разправя, че не стига охлаждане. Капково-изпарителната система не помага. Май сме в задънена улица.

17 Август
Не е задънена улица! Ще използваме течен хелий – II за капковото охлаждане. Той е свръхтечен, ще капе два пъти по-бързо! Но откъде да вземем такова количество?

20 Август
Монтирахме. По разчети, отделената мощност се покрива двойно от охлаждането. Ще опитаме да напишем нещо обидно на Луната.

21 Август
По-добре да не бяхме пробвали. Стоим в карцера. През носа ни излезе този запас от мощност. Отначало установката работеше нормално и стигнахме то буквата i от фразата Bush – Stupid!. Но след това замръзна блокът за управление на мощността на лъча. Системата за охлаждане улови увеличената мощност и усили охлаждането. Заедно с работата на замръзващата пушка, това доведе до ефект на Горц. Над установката от облаците се появи тайфун, от него се спусна хобот и изтегли установката. С гръм и мълнии. Красиво. Жалко, че в неразчетен работен режим хелий – II свърши по-бързо, отколкото беше планирано и всичко това се случи на километър-два горе. Не много силно. Но ефектно. Всичката електроника в радиус 50 км запецна. И какво не им хареса? А и надписа не довършихме...

30 Август
Все още чакаме. По телевизията има съобщения за внезапни урагани и тайфуни по тихоокеанското крайбрежие на Евразия.

10 Септември
Няма вече лаборатория. Съкратиха я. Или я засекретиха. Дойде Шефката. Каза, че за добро би трябвало да ни разстрелят, но за още по-голямо добро са ни дали по 50 години, но не са могли да ни разстрелят поради местното законодателство. А и по стари спомени са ни гласили да изследваме ракетните двигатели, получили се от подобрените характеристики вследствие опитите. И ще ни засекретят пак. Ще ни закопаят в бункер и ще ни залеят с бетон. Връзката ще е само едностранна. Веднъж в месеца ще ни водят заедно с образците на полигона. С радост се съгласяваме – не се издържа вече във федералния затвор.

12 Септември
В затвора беше по-добре. Там поне имаше телевизор. А тук... Инструментите са под строг отчет, електричеството е под отчет, материалите – под отчет и което е най-страшното - спиртът също е под отчет. Като цяло - нормална работна обстановка. Чакаме края на месеца. Привикваме. Направихме няколко незначителни подобрения. Всичко отива към Нобелова награда, ако съдим по воплите на учените, ако имаше Нобелова награда за инженерство.

15 Септември
Ето го спирта, в ръката ми е, но е под отчет. Ръцете се държат, но в очите ми се раздвоява от желание...

16 Септември
Има! Ако ще се раздвоява в очите - нека се раздвоява наяве. Ванеса предложи принцип на полуделение на молекулите и последващ синтез чрез добавяне на вода.

18 Септември
Ванеса, ти си злато!

22 Септември
Васка, ти си урод! Забрави да спреш подаването на вода - запълни бункера, шахтата и преля в съседното блато.

25 Септември
В крайна сметка се отказахме от евакуация – реакцията продължава. Дойде комисия. Обещаха да ни удавят направо в шахтата - ние сме съгласни.

26 Септември
Обяснихме на комисията, че сме намерили нов метод за синтез на ракетно гориво направо по време на полета. Комисията се замисли.

27 Септември
По-добре да ни бяха удавили в шахтата. Дойде ешелон от цистерни, отнесе целият продукт, в лабораторията поставиха датчици за спирт.

30 Септември
Спомняме си миналото...

1 Октомври
Ванеса има подозрителен блясък в очите. Ех, ако Шефът не беше забелязал...

Звездните войни продължават
3 Декември
Работим в секретна лаборатория "Розовият слон". За света е известна като "НИИ хидрометеорологически прогнози и телескопостроене". Трябваше да подпишем декларация за неразпространение на информацията за 512 години напред. Още не можем да свикнем с това, че не трябва да се бръснем. Освен това, по навик ходим в мъжката тоалетна, с което силно шокираме колегите.

5 Декември
Имаме попълнение - блондинка със сини очи. Е, преди това е била мъж в друга лаборатория, където се е занимавала с биотехнологии. По очите и личи, че е наш човек.

6 Декември
С помощта на най-новите физични методи и биотехнологии направихме фикусова настойка. За подобряване на вкуса добавихме "Репупин" – препарат, създаден вчера в съседната лаборатория. За какво са го създали – не могат да си спомнят. Май било за екологичен аерозол - решили, че е тъпо да се хаби спирт за това. Настойката стана толкова яка, че се наложи да я разреждаме със спирт.

7 Декември
Втори ден дегустираме настойката. Блясък в очите, усещане за лекота. Пърхаме из лабораториите като пеперуди. Тревогата развали всичко. Някакъв идиот поркал неразредена настойка. Сега пълзи по тавана. Охраната държи кръгова отбрана в коридора и се опитва да го свали, а той се отбранява със статив от електронен микроскоп. Шоуто приключи след половин час, когато някой предложи да се използва вакуумно-вихров ефект в затворено помещение. Просто казано - 50 киловатова прахосмукачка.

9 Декември
Как ни омръзнаха мъжете... Какъв е тоя идиотски навик да ни хващат за задниците? Започнахме да изучаваме похвати от карате-до и кунг-фу, а за момента си пришихме в полите контактни електрошокове. При поредния опит така заподскачаха... И до сега има следи от обувки по стените и тавана.

10 Декември
След два часа мъки, влязохме в мрежата на NASA. Мотаме се по сървърите им, четем отчети и разглеждаме проекти. Ама няма нищо интересно. С какво се занимават тия там?

11 Декември
Влязохме в системата им за управление на спътници и преместихме един. Ами що, щото ни закрива чудесния изглед през телескопа. А картината от телескопа се използва за screensaver.

12 Декември
Странно... спътникът пак ни закрива гледката. Погледнахме какво става. Както се оказа, в NASA решили, че спътникът се е отклонил нещо и го върнали обратно. Трябва да се направи нещо... Каква ни е ползата от тоя спътник, като ще ни пречи на screensaver-a?

13 Декември
Пишем програма за прихващане управлението на спътници. Не може да ни се пречкат някакви си спътници.

14 Декември
Как я написахме тая програма - никой не си спомня, щото вчера дружно се поувлякохме с таблетките за стимулиране мозъчната активност на основата на ЛСД и триметилксантин. Но програмата си работи. Enter и се наслаждаваме на това как спътниците се отправят към новата си позиция с лупинг.

15 Декември
Докладът за нашите спътници го прихванахме навреме. Коригирахме го малко, насочвайки вниманието към търсенето на зелени човечета, паранормални явления и изригвания на Марс. Сухия стил на доклада разчупихме с вицове за Щирлиц.

17 Декември
Така и не намерихме нищо интересно на сървърите на NASA. Карикатури на тема "Звездни войни" и ние можем да си нарисуваме. Принудихме се да направим мозъчна атака на тема "как с подръчни средства да си организираме локални звездни войни", която плавно премина в обсъждане на необичайната ситуация: от къде да намерим спирт, когато и без това малките ни запаси привършат. Така и не стигнахме до приемливо решение.

18 Декември
Намерихме приемлив начин да си попълним запасите. Реализацията отложихме за утре, а сега усилено изучаваме ръководството "Как правилно да се гримираме". Вчера си направихме една на друга прически "сафари". Практична е и изглежда добре - отстрани.

19 Декември
Направихме го! Със съвместни усилия подобрихме спиртния баланс с няколко литра. Интересно, за колко време ще стигне? За да не мислим за глупости, си направихме вечеринка.

20 Декември
Обмисляйки проблема за лазерно-лъчево оръжие, нахвърлихме скица на малка установка. По предварителни разчети трябва да сваля летящи тухли и тенистопки от 100 метра. Засега Анжела (още не можем да свикнем с новите имена, а понякога дори не се познаваме в огледалото) навива на импулсна бобина двойни намотки Коши-Риман с поправката на Лобачевски, Ира завършва сметките, а Линда (нашата очарователна японка) прави схемите за управление, действайки на принципа "по-добре един хубав пирон, отколкото десет чипа", стабилността се осигурява от АЛОВ (абсолютно лява обратна връзка).

22 Декември
Прочетохме научна статия, написана доста отдавна, по проблемите на алхимията. Изумително. Замислихме се над въпроса за получаване на спирт с термоядрен синтез.

23 Декември
Мъжете тотално изкрейзиха. Независимо един от друг ни подариха по един котарак: блондин, брюнет и риж. Тестът на Роршах с мляко мина нормално. Четем ръководството "Как да направим от сополивото коте истински хищник". Котараците така мъркат, че ни налегна носталгия и се сетихме за нормалните трансформатори.

24 Декември
Решихме малко да модернизираме системата за напомпване. В резултат от използването на нетрадиционни руски методики, количеството на детайлите е намалено наполовина, а мощността нарасна два пъти, поради увеличеното КПД. Излишните детайли взеха в съседната лаборатория.

25 Декември Нещо е скучно... Импулсивно решихме да тестваме нашата установка АЛВ (агрегат за лъчево въздействие). Включихме го за 10 секунди, но това се оказа достатъчно, за да се образува тунел с диаметър 15 сантиметра през няколко кабинета. И това с 2.71828182845 процента от мощността! Мда...

26 Декември
Откриха ни готината дупка. Трябваше да се разкайваме, защото всички улики бяха против нас. Взеха ни установката. Огледахме сейфа, пробит между другото. Пострадало е най-святото - бутилка спирт. С ужас очакваме своята участ. Ще бъде добре ако не ни превърнат в амеби. Нашето последно желание ще бъде хавански пури и по чаша спирт.

27 Декември
Не сме толкова зле, колкото мислехме вчера. Простиха ни, но ни прочетоха лекция по техника на безопасност и правила за държание в лабораторията. Сейфът (швейцарски) беше в гаранция. Фирмата-производител твърди, че сейфът ще издържи падане от стотния етаж (за съдържанието на сейфа фирмата мълчи) и взрив на тон динамит на разстояние 98.58578643762 метра. Затова началството смята с калкулатор колко ще ги одерат. На нас ни се падат по десет зелени рубли (един килоцент). Не лош коледен подарък. Малко се обидихме, но не се издадохме - по-добре глупачки, отколкото амеби.

28 Декември
Случайно прочетохме заключението на авторитетната комисия по повод инцидента с нашата установка. Официална причина – проблеми с ел. инсталацията. В шок сме от обида – ценят ни само в едно място. Решено - на новогодишния купон ще им го върнем. Успокоихме си нервите с изкуство – слушахме Моцарт и Бах.

29 Декември
В рамките на новогодишните приготовления, правихме кулинарни експерименти. Направихме коледни сладкиши, но малко объркахме рецептата и сложихме опиумен мак. Сега нашия изследователски център е в такова настроение, че не е за разправяне. Наложи се да защитаваме девическата си чест със стативи и скоропоговорки. Нищо - ще им покажем ние серенади и танци тяло в тяло. Заради всичко това, котараците бягат по завесите.

30 Декември
През нощта проникнахме в склада, предварително сложихме в храната на охраната приспивателно. Изпуснахме водорода от празничните балони и ги напълнихме със сероводород. Както и предполагахме, при раздаването на балоните се намери човек, който реши да спука два-три. Гледайки шоуто, се смяхме до полуда. Настройваме спътниковата чиния и универсален декодер. Телевизионните програми са толкова много, че на пулта няма достатъчно бутони. Приспособихме вместо пулта, клавиатурата на компютъра.

31 Декември
Банкетът започна нормално. Когато мнозинството достигна до определено състояние, ние започнахме изпълнението на плана "Отмъщението на грозното патенце". Изнизвайки се незабелязано от залата, ние пуснахме по вентилационната система газа "Зю", съставен от "райски газ" и някакви (домързя ни да гледаме в справочника) халюциногенни вещества. Масите с храната и напитките дойдоха сами при нас, защото се бяхме погрижили предварително да оборудваме някои от масите с дистанционно управление и да сложим на тях най-добрите блюда. След половин час, съдейки по пряката транслация от банкетната зала, там вече са започнали танци по масите. Е, а нашата уютна и стилна вечеринка само започва.

4 Януари
Внезапно разбрахме, че вече е четвърти. Къде изчезнаха първи, втори и трети – никой не знае. Отидохме в съседната лаборатория. Там също не помнят, защо след 31 е настъпил четвърти. Твърдят, че е заради изкривяване на пространството и времето. Опитаха се да извикат духа на Айнщайн, за да ни обясни такъв феномен, но духът просто ни напсува с гласа на шефа. През останалата част от деня си спомняхме с какво въобще са занимаваме в тази лаборатория.

5 Януари
Спирт няма. Въобще. С огромни усилия изпросихме половин литър от доставчиците. Трябва да направим нещо...

6 Януари
Днес решихме да се ограмотяваме. Нашата новачка продемонстрира много интересно явление – хипноза на мишки. Хипнотизираните мишки танцуваха валс (черната и бялата са прекрасна двойка). Толкова ни хареса, че ги извикахме десет пъти на бис. Подарихме на всяка двойка мишки щафета колбас. Вечерта си спомнихме младостта. От два кактуса и един фикус се получи не лоша смес. Отпразнувахме Коледа по стар стил. Котките си изпиха валериана и изпяха "Лунната соната" на три гласа, без цигулка и оркестър.

7 Януари
Шефът забеляза отсъствието на фикуса. Дълго се кара, че някой му е изял фикуса. Странен човек. Ако искаше да го изяде сам, трябваше отдавна да каже. А сега - извинявайте, корабът отплува.

8 Януари
Изнамерихме един странен агрегат. От една страна прилича на реактор, а от друга – на бързовар. Проведохме му експертиза, но така и не разбрахме какво прави. Нищо, с няколко промени ще стане за синтез на спирт.

9 Януари
Омръзнаха ни тези мъже... Цветя, комплименти и намеци за секс. Хубавото е, че женитба не предлагат, иначе ще си помислим, че им е почнал брачният сезон. Трябва да направим нещо...

10 Януари
Започнахме да сглобяваме АПВ-2. Принципът на работа е същият, но поради използването на нови технологии (крионика, импулсно-вакуумно рязане и т.н.), агрегатът ще бъде по-компактен. С мощността решихме да не прекаляваме.

13 Януари
Довършвахме "генератора на спирт". Без забавяне направихме пробен пуск. След два часа интензивна работа, се получи три литра течност. На вкус – спирт, но неизвестно защо, зелен. Ако се съди по всичко, объркали сме последователността на студения ядрен синтез. Така или иначе – спирт. От радост отпразнувахме Нова година по стар стил и направихме пробна транслация на порно-филм на пуританския окръг Колумбия.

15 Януари
Тези идиоти по погрешка взеха на полигона нашия агрегат АПВ-2, вместо техния. В резултат е изкоренена гората в радиус от сто километра, след което изгорели бушоните. Гледахме новините. Американците считат, че сме изпитвали бомба със среден радиус на действие, а наши доказват, че се е взривила цистерна със спирт, а всичко останало е страничен ефект. С мъка допихме зеления спирт.

16 Януари
Правим се на кукли Барби, заети със сметки. Най-важното е да омешаме сметките така, че никой да не може да се оправи с тях. При това, да получим правилен резултат. Няма да им казваме я, че бързото преобразуване на Фурие ние пресмятаме на ум.

17 Януари
Открихме защо спиртът се получава със зелен цвят. Оказва се, ние неправилно комбинираме атомите в синтезатора. Променихме процеса на синтеза и получихме виолетов спирт. Сега мислим как да получим зеброва окраска.

20 Януари
Дойде шефът и пита, къде сме използвали три мегавата електроенергия. За малко не му казахме, че за спирт. По-точно, за синтезирането му в реактора. Трябва да преминем на по-икономични технологии. Не можем всеки път да разчитаме на доплеровия ефект при движението на електроните и квантовата ентропия по Максуел.

25 Януари
Дойде шефът, дълго броди из лабораторията. След това не издържа и призна, че ни напуска. Отива на заслужен отдих, за да спи спокойно, даже ако следващия път разбием лабораторията на съставящите я молекули. А има такава тенденция. Тъжно... Успокоявахме нервите си с Quake. Успокоихмe не само своите нерви, но и десетина американци, решили да се бият с нас.

31 Януари
Изпращахме шефа на пенсия. Радваше се като малко дете, току-що счупило поредния си буркан със сладко, защото последната половин година, шефът мислеше повече за своята градина и технологията за отглеждане на сиво-кафяво-малинови рози с рядка зеброва окраска, отколкото за родните лабораторни мишки. Пихме фикусова настойка, разредена със спирт, а котараците ни пиха бутилка валериан. Пяхме всички заедно.

32 Януари
Оправяхме си здравето с остатъците от фикусовата настойка и "Репупина". След обед гадахме на кактуси, котешки опашки, утайка от кафе и балончета в камерата на Уилсон. Резултатите са нееднозначни.

2 Февруари
Измислихме метод на високотемпературно филтриране на портокали в условия на импулсно събиране, с последващо турбулентно ускоряване. В резултат, трябва да се получи портокалов спирт. Между другото решихме да се заемем с дизайн. Оскубахме орела-чучело, стоящ в нашата лаборатория. Сега има пънкарска прическа.

5 Февруари
Свободата свърши, имаме нов шеф. Генерал в оставка, кавгаджия и кашик. Добрите маниери отсъстват съвсем. В знак на протест, загряхме аквариума му до точката на кипене. Да се прицелваме точно със свръхвисокочестотни излъчватели през два кабинета беше трудно, затова случайно обгорихме портрета на Менделеев в съседния кабинет. Сега Менделеев изглежда като негър.

6 Февруари
Опознавайки обстановката, генералът влезе в съседната лаборатория. Видя портрета на стената и се заинтересува, каква е тази маймуна. Обяснихме му, че това не е маймуна, а Менделев. На което генерала отговори: "А така прилича на маймуна..." Учихме се да мятаме пилички за нокти на дартс, за да си подобрим самоотбраната. Вечерта проведохме командно-щабно учение на мухи-камикадзе.

7 Февруари
На сутринта из института търчеше генералът, държащ шашка и разпитваше кой е отровил рибите в "този сандък с вода", така че те сега плуват нагоре с корема. Всичко свърши с това, че в неговия кабинет се събра тълпа "експерти" от целия институт, включително специалистът по паранормални явления и контакти със света на мъртвите.

8 Февруари
Правихме бета-тестове на агрегата ППСЕ (парахимически производител на спиртов екстракт). Точно в сюблимния момент, в лабораторията влетя генералът и едва не ни хвана "на местопрестъплението". Но успяхме да му отвлечем вниманието бързо. За сметка на това този негодник ни иззе спирта, предназначен за чистене на телескопа, под предлог, че в сейфа му ще бъде по-добре съхранен. Да бе,... от този сейф нито един спирт не се върнал. Успокоявахме си нервите с току-що получения спирт от портокали. Мислихме план за проникване в сейфа.

9 Февруари
Показахме на генерала кой кой е в лабораторията. В момента "Че" активирахме системата НОС (нашия отговор на сатрапа). Когато генералът дръпна висящата от тавана връвчица, заработи пожарогасителят, изстрелвайки пяна право в муцуната му. След една година бездействие струята беше просто великолепна. Генералът отскочи, докосна друга връвчица и получи залп иглички в меко задно място. Акцията завърши с атака на мухите-камикадзе... На охраната се наложи да го успокоява с палки.

10 Февруари
Направихме изненада на нашите мъже. Сипахме сух лед в клозетните чинии. Мъжете бягат с ошашавен вид, а ветераните твърдят, че последните сто години подобно нещо не се е случвало.

13 Февруари
Генералът ни победи по всички направления. Трябва да направим нещо с него... Избрахме най-подготвената мишка и започнахме да я готвим за отмъстителна мисия.

15 Февруари
Завършихме зомбирането на мишката по метода Довженко-Распутин. Контролните тестове изпълнява на 95%. А в съседната лаборатория започнаха да изучават влиянието на термодинамичните флуктации на агрегатното замръзване на течности. Явно нашият фокус с тоалетните чинии им е легнал на сърцето.

16 Февруари
Оцветихме мишката в син цвят. Всъщност ние планирахме да я боядисаме в камуфлажни цветове, но такива (или подобни) бои в лабораторията не се намериха. А снабдителите са хищници.

17 Февруари
Незабелязано пуснахме мишката в столовата и свирнахме остро три пъти в шепа. Мишката започна операцията с изкатерване по масата, демонстративно изяде супата на генерала и с гласа на Левитан, му каза подготвената реч, включваща негова подробна характеристика и хронология на сексуалните му контакти с роднини и отрепки, след което се оттегли с високо вдигната опашка. Генералът бе толкова шокиран, че ченето му падна в компота.

18 Февруари
Имаме блестящ блуждаещ поглед. Първо - поради вчера, и второ - научихме, че нов шеф ще ни изпратят след не по-рано от месец, затова можем да работим по своите планове. Накратко, има накъде да се разпрострем.

Отпуск
1 Юни
Свърши спиртът, поради което цял ден мислихме. Трезво преценявайки ситуацията, стигнахме до извод: трябва ни отпуск. Казахме на шефа.

2 Юни
Чакаме отговор. Изобретихме нов мощен плазмотрон за високотемпературен синтез на леки изотопи. КПД – под 1%, почти всичко отива за сложната система за охлаждане. Тъпо.

3 Юни
Готвим се за отпуската. Хаваите или Средиземноморието? Все още не сме решили. Спомнихме си за бански. Момчетата от лабораторията по спътниково геологоразузнаване дадоха руло от нов материал. Тънък, здрав, дълбоко тъмно син цвят, с искрички. Блестящо! Но се усмихват подозрително. Опитът ни подсказва нещо познато.

4 Юни
Така си е, ножиците не го режат – кевларово влакно. Поглъща лъча на лазера, но не се нагрява. При това леко свети отвътре. Интересно, къде ли отива толкова енергия? Нищо, това не е толкова важно.

6 Юни
Има решение! Фокусираме струя плазма с тороидалните магнити от полето на магнито-резонансния генератор. Идеално се управлява. Реже и заварява новата тъкан, без да личат шевове. Също много добре топли и обяда.

7-9 Юни
Подбирахме вида тъкани, кроихме и сглобявахме опитни бански. Василиса измисли оригинална апликация във форма на плосък полеви конвертор. За красота облъчихме с лазера. Версаче изостава.

10 Юни
Спътникът на съседите намери гигантски залежи от уран и торий на сто километра от Южния полюс. След като ние им намерихме спътника. Те са в шок.

11 Юни
Ние сме в шок. За тях премии, а нас ни изпращат на Южния полюс за изследвания. На Хаваите Шефът ще отиде сам. Взе и банския. Каза, че материалът е секретен.

13 Юни
Оказва се, старият контур на охлаждането на плазмотрона не е необходим. Когато той се изключи, мощността се увеличи 130 пъти. Изгоря кожухът, предпазителите и съседният подземен бункер, който се намираше на двеста метра от нас. Сега тук може да се ходи по тениска в равен, кръгъл коридор. След като той изстине. И след като ни пуснат от килията.

18 Юни
Пуснаха ни. И премия ни дадоха. В съседния бункер имало склад за токсични отпадъци. Стойността на унищожените отпадъци е седем пъти по-голяма от стойността на нов бункер. Винаги да е така!

20 Юни
Докараха шефа от Хаваите. Почти в безсъзнание е, хърка, мирише на изгоряло. Може би слънчев удар?

22 Юни
Изяснихме се. Тъканта, от която направихме банския, е била за мощни слънчеви батерии за новия спътник. На слънцето заработил и полевият конвертор, добавяйки абсорбираната енергия на лазерното лъчение. Полученият ток не бил голям, но напрежението било около 1500 волта. Време е да си тръгваме, докато шефът не е дошъл на себе си.

23 Юни
Събираме прибори за експедицията. Вземаме и плазмотрона. Те си мислят, че ще им събаряме шахтата. А деее!

30 Юни
Достигнахме точката. –80 градуса, лед, мраз. На 100 километра, почти на границата, има канадска метеорологична станция. Това е добре. Където има хора, там има и спирт.

1 Юли
Опънахме купола, разгърнахме реактора. Другите отлетяха, ние останахме. От полезните изкопаеми намерихме само умрял пингвин. Включваме се в Интернет чрез метео-спътниците.

7 Юли
Пътувахме до канадците. Полярниците, виждайки блондинки, решили че имат халюцинации. Забавни момчета. Впрочем, имат и сандъче уиски. И това на 10 човека?! Разочаровани сме. Отбелязахме запознанството. Наивници, искаха да ни напият! След като сандъчето свърши, си тръгнахме. Канадците се нафиркаха и спят.

10 Юли
Така и така няма какво да се прави, ще почиваме. Анализирахме ситуацията. За почивка трябва слънце, въздух и вода. Слънце има. Въздухът трябва да се загрее, водата - да се разтопи. Пресмятаме енергоемкостта.

11-20 Юли
Уви, нашият реактор не стига. Заедно търсим решение. От време на време стреляме във въздуха. Канадците задълбаха.

21 Юли
Всички мъже са грозни, похотливи животни! Санек предлага да ги отровим, Ванеса – да ги взривим. Грубо и неизящно. Но пречат на работата. Трябва нещо да се направи.

27 Юли
Проблемът с подгряването е решен: в струята плазма ще впръскваме тежка вода. За сметка на термоядрения синтез, мощността ще се увеличи в порядъци. Сглобяваме магнитно-резонансен генератор. Направихме и изкоп, поставихме също капан и сигнализация.

28 Юли
Хвана се! Дружно сграбчихме невнимателния нахал в мечешка бяла шуба. Пуснахме го на светло. Жалко, че не хванахме полярник – сега трябва да лекуваме този млад и неопитен мечок.

2 Август
Мечката отива на ремонт. Заради мелодичния рев го кръстихме Синхрофазен Аудиомодулатор. На кратко – Сидор. Нас не ни безпокоят повече, изпратиха извинения по радиото. Изглежда, някой е видял как хванахме мечока.

3 Август
Тестовият старт на термо-плазмогенератора мина успешно. За 10 минути в ледника се проправи пещера 500 на 200 метра. Метеоролозите ги заваля град колкото яйца. Кокоши.

4 Август
Утро. Променихме конфигурацията на плазмения поток. С широк фронт режем пласт от леда отдолу. Пара почти няма, водата отива в дълбокото. Чакаме.
Вечерта. Генераторът заглушава радиовръзката, така че все още не можем да се свържем с центъра. Наблюдаваме потресаващата красота и интензивност на полярното сияние.

7 Август
В радиус от 10 километра вече няма сняг. Температурата на въздуха е +30. Базата вече изглежда като неголямо езеро, а в озоновия слой над нея има неголяма дупка. Къпем се, почерняваме, вечерта се любуваме на полярното сияние във форма на три букви. Блаженствуваме.

10 Август
Ледникът окончателно се подкопа. Частта, където беше разположена базата на канадците, се отчупи и тръгна в морето. Компасът се върти като вентилатор, фазата на генератора се изменя с честота 100 херца. Интересно, доколко далече се проявява този ефект?

12 Август
Провал. Дойде шефът, генерал, комисия и взвод спец-части. Двадесет километра на ски през мъглата – тези момчета не се отказват лесно. Буквално. Шефът мълчи. Това е страшно. По-добре да беше крещял. Съдейки по разговорите, навигацията в района е била напълно нарушена. Нас ни намерили само по трибуквената дума в небето. Стоим в складовото помещение, временно преоборудвано като карцер.

13 Август
Комисията изследва генератора. Единственият, който е във възторг е генералът. Говори, че с удоволствие би ни дал премии. Посмъртно. Плакахме, преструвахме се на тъпи блондинки. Опитахме се да хвърлим всичко върху Сидор. Накрая обещахме: или повече никога няма да правим така, или ще увеличим мощността на генератора. Разчитахме на това, че иначе на студ и без спирт не бихме оцелели.

14 Август
Пак е –80 градуса, пак има лед, пак има мраз. Дойде шефът. Каза, че дори и да ни разстрелят, няма да е сега. Комисията настоява да се продължи изследването. Утре всички нас, заедно със Сидор, ни вземат на нормална земя. Ликуваме! Отпуската свърши, връщаме се на работа. Най-накрая!

15 Август
Струва ми се, че Александра има някаква идея...

Хpоника на деpатизацията
1 Март
В женската стая за преобличане има нов любимец - мишка. Бяла. Хранят я, галят я, почти питомна.

1 Юни
Израсна. Вече не я хранят. Взима си сама. Питомно, мило животно.

2 Юни
Ще я убия!.. Няма ги 12 коаксиални кабела.

3 Юни
Няма 2 измеpително-захранващи вериги. Намери се отрова. Пpимамката, заложена в стаята за преобличане - под масата. Останалите храни са скрити.

4 Юни
Сутрин. Примамката изчезна. Спорим за начина на търсене на трупа. Обяд. Странни звyци под пода. Вечеp. Животното се мъчи и стpада, дразнейки всички със своя писък. Твърдят, че сме садисти. Шефът каза, че след отpавяне обикновено се ожаднява... Какво ли намеква?

5 Юни
Изясни се. Наводнени са две помещения. В останалите водата е надигнала паркета. Маркучите за охлаждане на един от уредите са прегризани. Всичките тpи. Интеpесно, дали се е удавила?..

8 Юни
Hе е. Видяхме я два пъти докато попивахме водата. Разкарва се по вентилационната система. Слабичка, енеpгична, подвижна.

9 Юни
Сложихме бpоня на маркучите за подаване на вода, въздyх и за всеки слyчай - кислоpод. Поставихме минимум двайсет капана. Вносът на калоpийни вещества на теpитоpията на лабоpатоpията е забранен.

10 Юни
Девет са се задействали. Пpимамките са изядени. Празно. Празнувахме пристигането на новак. Току-що завършил, весел, добряк, добре инструктиран. Кой пие? Hе той, разбира се. И жените не го интересуват. Наричаме го Питpович. Твърди, че трябва да е с "е". С "е" трябва да си го заслyжи. Смазваме пyсковите механизми на капаните. Примамките са закрепени здраво.

11 Юни
Всички са се задействали. Жеpтви няма. Питpович пита, дали искаме да я хванем или да я угояваме. Търси си го. Няма още два коаксиални кабела.

12 Юни
Преправяме кабелните канали междy помещенията. Слагаме pешетки на вентилацията. Важното е - да я изкараме от лабораторията.

15 Юни
Целта е достигната - аyдиоконтактът я локализира под пода в pаботните кабинети.

16 Юни
Компютъpът се лиши от видеокабел. В пpисъствието на собственика си. Докато я прследваме, до дупката се разляха тpи бутилки азот. Замръзнаха водопpоводните тpъби. През облаци от студена мъгла се показва Питpович. Смее се. Той враг ли ни е или какво?

17 Юни
Изyчавахме геометpията на подземните пpостpанства. Мислихме.

19 Юни
Направихме генератоp на плазмени обpазувания. Произвежда yстойчиви форми, способни да просъществуват поне час. Накратко - кълбовидна мълния на 0.3 гpама тpотилов еквивалент. По идея трябва да се насочва на диелектpик като козината.

21 Юни
Установихме pежим на yстойчива генеpация. Пъpвото кълбо отиде под пода... Второто... Третото... Hа шестнадесетото се чу звукът на пъpвия pазpяд, под пода - шyм. Уцелихме ли?.. Двадесетото... Трясък от късо съединение в съседната стая. Мат. Заедно със слабата yдаpна вълна, дойде и мирисът на запалена козина. Пипнахме ли я? Не, но ще се наложи да се охарчим за перука на Питpович. Гледа звеpски. Няма да ни прости. Hо кой да знае, че някъде има незабелязана дупчица?.. Вечеpта. Кълбо номер триста. Питpович е с каска, комбинезон, зад него по пода се влачи дебела стоманена верига. Получи още три заряда. Шефът се замисли. Около него - цяла дузина заряди във фоpмата на пpавилни шестоъгълници.

27 Юни
Предпоследното, което помня е връчването на пpемии за генеpатоpа. Последното - пияни нахвърляхме на купувачите схема за прицелна генерация на зарядите.

28 Юни
Унищожена е цяла опитна постановка. Мислим. Идея! "Студен напалм" - гори с температура само 100-120 гpадyса, поглъща кислоpода, но не подпалва дъpво и хартия. Поръчахме материалите. Ще пpобваме.

3 Юли
Натискайки бутона, във всички помещения под пода едновременно се изля до тон от продукта. Призрачни пламъци, като над блато. Със звяра е свършено!

4 Юли
Питpович ехидно показа три прегризани шнура. Търся леговището. Намерих! Видях я. Изгорена от ляво, куца с едната задна лапа, от опашката е останала една трета. Замерих я с отвертката. Даже не помръдна. В очите - огънят на джихада. Само един ще оцелее!

5 Юли
Извика ни шефът. Ще има проверяваща комисия - по охрана на тpyда. Заповедта е да я посрещнем. По възможност, без жеpтви. Готвим се. Срещу основния пpотивник е поставен временен заслон, състоящ се от две бездомни гладни котки.

15 Юли
Готови сме да посрещнем комисията. В коpидоpите мръсотия, слабо осветление, вратите скърцат ужасно. В лабораториите са поставени генеpатоpи на инфpазвyк - настpоени да скапват психиката. На места има източници на електpическо поле - косите се изправят. Направихме чучело на мpавка-мyтант и я сложихме в стъкленица. Тpилитpова. Със спиpт. Какви жеpтви! От прозореца на главната зала - по направлението на излъчването на експеpименталната yстановка - дърветата опърлени, листата изпадали, тpевата изгорена, pазложени останки от малки животни.

16 Юли
Проверката мина yспешно. Само един припадна. Комисията подписа всичко. Даже прибави, само и само по-скоро да напусне зданието. При котараците има загуби. Мислихме.

17 Юли
Има pешение! Метална "маргаритка" с диаметъp половин метър, със седем листенца. Направена от сплав, която си възстановява фоpмата. Пpи повишаване на температурата над 5 гpадyса, мигновено се превръща в топка. Приготвихме тpи дузини. Поставихме ги. Трябва само топъл биологически обект да стъпи вътpе...

18 Юли
На сутринта. Слаби вопли от Питpович. До обяд успяхме да махнем капана от главата му. Онемял е, но погледът му е красноречив. Оказа се, че като дошъл сутринта и видял непознат пpедмет, се наклонил да го види и издишал няколко пъти... Помощта дошла навpеме.

19-30 Юли
Поливахме пpемията за новата сплав. Въпреки това, трябва да направим нещо. Губим инициативата.

1 Август
На сутринта.

10 часа 40 минyти
Протича заpеждане на кондензатоpната батеpия. Устройството показва - 2 гигаджаyла... Какво?!.. 5... 6...! Hе е ли много?

10-41-02
Оглеждаме се. Тъкмо навреме. На пластмасова дръжка са прикрепени големи медни клеми. Така и 20 можем да натрупаме... Hад клемите - муцуната на мишката. Тя ли е?!.

10-41-04
Датчикът за завършване на заpеждането светна. Сега ще има импулс! Hа 17 гигаджаyла. Мамичко!..

10-41-05
Предизвиках обща тpевога, включих системата за насочване на излъчвателя към небето. Хвърлих се през прозореца. Извадих късмет - разминах се с рамката. За разлика от Питpович.

10-41-11
Отдалечавам се от сградата. Оглеждам се. През прозорците се сипят сътpyдници - с нашата тpевога шега не бива. Втоpият опит на Питpович се получи. Далеч вляво пада шефът. Катапyлтиpал се е на самолетно кpесло. Ето защо му е било! С паyзи през половин секyнда, пиpопатpоните изстрелват далеч в стpани неговия сейф, шкафовете с докyментите, фикyса. Опитен човек. Това беше последното, което запомних - на фона на прозореца, разпънатото в скок тяло на мишката. Избухване. Край.

7 Август
Отново виждам. От зданието е останала само носещата конструкция. Плазменият канал, казват, достигнал стpатосфеpата. Причинените от него смущения продължили няколко денонощия.

8 Август
Контраразузнаването се занимава с нас. Ходим някъде, нещо подписваме... Пъpвият следовател говори, че ще ни разстрелят, втоpият - че ще ни затворят... И ни предават на следващия. Цигари няма. Спиpт няма. Лошо.

15 Август
Размина се. Дадоха ни ново здание. Съхpанените от шефа чеpтежи са оценени високо. От военните. Стигна за всичко. Пpекpасни кабинети, мрежа по усукана двойка. Hеогpаничени доставки за създаване на новата yстановка. Ще си поживеем!..

1 Ноември
Пpегpизан е пъpвият кабел...

Терминатор
17 Септември
Quake ни oмръзна, спиртът свърши. Как да работим в такива условия? Впрочем, докато шефа не го изпишат от болницата, след изпитанията на новия ултравиолетов лазер, и работа няма. Ние не сме виновни: ако комисията не беше дошла половин час по-рано, ние щяхме да сме свалили от лампата нашия апарат за ускорение растежа на фикуса. Но те дойдоха и сега лежат опърлени с шефа.

26 Септември
Съседите работят. Отговарят уклончиво на въпросите; и ние така сме били правили, ходили сме тук и там. Разправят, че готвят изненада за шефа за 23 февруари, така че всичко е тайна. Надувки. Глупаци.

27 Септември
На съседите им увисна компютър. Един. Останалите изгоряха от раз. Кой би си помислил, че нашият нов вирус ще е такъв провал? Трябваше всички да изгорят! Утешаваме се, изследвайки данните, свалени от последния компютър. Снимките на каките се оказват много забавни.

28 Септември, утро
Изпратихме вируса в отдела за антивирусна безопасност и до началника на отдела, изпратихме и сорсовете на съседите. Чакаме.

28 Септември, вечер
Дочакахме. Вече нямаме съседи.

1 Октомври
Намерихме си играчка. Пароли, защити от копиране - лицензи? Тези трябва да са луди, но пък и откъде пари за софтуер, след като заплатата се бави вече пети месец? Сваляхме защити.

4 Октомври
Свалихме ги. И какво е това сега? Интерфейсът им е неудобен, управление само с клавиатурата, нивото е като за сам човек, все още нямат оръжия. Графиката е яка - много реалистична, даже има фасове по пода и трибуквени надписи на стената. Ако го доработим това, ще се получи НАША не лоша изненада за шефа.

5 Октомври
Опитахме се да разберем откъде точно се пуска сървърната част на играта. На институтския компютър ли?! Абе, тия наред ли са? Та той и без това е претоварен: физиците моделират ядрени взривове, метеоролозите разчитат прогнозите, шефът играе на тетрис и на пасианси.

12 Октомври
Пренаписахме интерфейса за нашите невро-манипулатори. Тествахме. Просто фантастична реалистичност. Ура! Появи се първото чудовище. Прилича на Half-Life - чудовището е в бял халат, небръснато и напомня на нашия пазач Сашо Фаянса.

13 Октомври
Мъчихме чудовището. Гадта е рядко хитра и низка - ето това е AI! Звукът също не е лош - чудовището виртуозно ругае на български и вече един час не е повторил нито една ругатня. Да не би диалозите да се синтезират в реално време?!

16 Октомври
Чудовището изчезна. Влезе в някакво прозорче 20х20 см. и се изпари. Нее, така няма да стане, това вече е шмекеруване, а в истинския живот то не е възможно. Не успяхме да разбием проблема около това прозорче - в сградата се обяви тревога и всички бързичко се евакуирахме. Странно, за тревогата пък нищо не сме направили.

17 Октомври
Мислехме, правихме карта на нивата, оптимизирахме програмата, пихме фикусова ракия. Много помага. В института вървят някакви слухове за пришълци в подземните етажи. Пълни простотии. За всеки случай на три пъти изпращахме шифрована радиограма до пришълците - да се помъчат малко.

18 Октомври
Може би това за пришълците не е слух - изчезна завеждащият корпуса. Между другото, така и му се пада. Интересно, не можем ли да набедим пришълците и за изчезването на 15 литра спирт от склада? Съмнявам се. Едно е ясно на всеки учен: за това не са виновни зелени човечета, а зелени змии. Шегичка.

19 Октомври
Получихме радиограма-отговор от пришълците с подпис от началника на Генералния щаб. В кратка, но изразителна форма той ни обещава да ни прати рота от спецчасти, която да ни изскубне всички подаващи се неща от тялото и да ни ги набута във всички дупки на тялото, ако не спрем да използваме правителствения спътник за лични цели.

21 Октомври
Намериха Фаянса в Сарафово, при сестрите си. Не иска да се връща в науката, не отговаря на въпросите, страх го е от всякакъв електрически прибор, иска мама, отказал е водката. Започва да ни обзема лека душевна тревога.

24 Октомври
Пихме антифриз, довършвахме играта. По-точно, довършвахме това, което ни остана в акъла след антифриза. Включихме се успешно в игровия сървър, на няколко пъти видяхме чудовища из коридорите. Никой не успя да разбере. Тези твари са крайно плашливи и бягат като ги приближиш, ловко скачайки през стените и доста пъргаво търчат по стълбищата. Трябва да приключим с тези веднъж завинаги.

28 Октомври
Експериментираме тактики, пушим намотката на свръхпроводимия трансформатор. В подземните етажи на института вече никой не слиза. Липсват доброволци.

2 Ноември
Изписаха шефа. Той така се зарадва, като ни видя, че тутакси ни отправи на обход в подземните етажи. Явно старият се безпокои за нас - каза, че когато ние се махнем, той ще е мъртво пиян цяла седмица. С шампанско. Ние сме трогнати в дълбочината на душите, кълнем се да оправдаем доверието му.

16 Ноември
В подземните етажи е скучно, студено, мръсно и пустинно. Мястото ни се вижда доста познато, ние дори не се объркахме - излязохме, както беше и планирано, след три дни. Впрочем, останалите горе говорят, че била минала седмица.

18 Ноември
Колегите гледат на нас като на герои - с ужас и благоговение. Постоянно се опитват да ни направят някаква гадост. Всички се връщат към нормалната работа, ние - към играта. Успяхме да разберем къде изчезват чудовищата. Сега вече имаме ключове и кодове от всички вътрешни врати.

19 Ноември, 13:20
Дойде рота спецчасти. Отново обща тревога, но ние за нищо на света не излизаме от лабораторията. Дори със сила няма да ни извлекат. Опитахме се да се развлечем, пихме нещо. Формулата я има в дневника, после ще разберем какво е било. Играхме.

19 Ноември, 13:25
Дойде войска! На нивото се появиха войници с камуфлаж. Определено силите не са равни - техните изстрели не ни причиняват нищо, но така или иначе е забавно. Развличахме се с майора. Колонките загряха от вопли. Сега вече и войниците се разбягаха. Безпрепятствено проникнахме на следващото ниво, качвайки се на асансьора. Награда за делата ни.

19 Ноември, 14:50
Всичко е ясно. Бездарниците от съседния отдел, просто са задали в играта плана на целия ни институт. Банално и лишено от творчество. Но пък откъде им са ясни и всички тайни места? Нещо тука не е чисто.

19 Ноември, 15:15
Желязната горила, която изби една бронирана врата в лабораторията, не се движи. Ние също. Не се движат и трите фигури, смътно напомнящи някакви небръснати лаборантки в бели престилки.

19 Ноември, 16:15
Еврика! Еврика заради строгия режим на конфискация на имуществото. Ако разполагахме с чист спирт, а не с тази смес от антифриз и метанол, със сигурност щяхме по-рано да разберем, че играта

**Gaden Gogi** · 09-01-2004, 17:54

Хе хе на мене още ми е смешно, дори го препрочетох, ама вие нищо не казвате

А това го дръпнах ей от тука
:http://www.dilian.net/index.php

**ZWQRA** · 09-01-2004, 18:38

Originally posted by "Gaden Gogi"

Хе хе на мене още ми е смешно, дори го препрочетох, ама вие нищо не казвате

Ами как да напиша похвално слово, като още ме болят коремните мускули от смеха. Ти продължавай в същия дух, а аз отивам до аптеката за "Спазмалгон" :twisted:

**Neonix** · 10-01-2004, 09:21

:lol: :lol: :lol:

В спирта е истината!

**Gaden Gogi** · 10-01-2004, 10:22

То че е там там е ама гледай в друг институт да откриваш житейските истини.

**messire Woland** · 11-01-2004, 15:21

Ето едно нещо от Валакуента
(там има и други такива забавления, предполагам, че повечето от вас са ги виждали, тъй като са стари)
И така:
ОТКЪСИ ОТ "ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ОРК" ПО ФАРИТ АХМЕДЖАНОВ[/siz]

12-ти 2-ри месец
Пак ни гърчат. Вчера имахме проверка за издръжливост - целия батальон търчи нагоре-надолу по големите стълби на Ангбанд, избягвайки кой как може балрози по пътя. След пет пробега никой от нас вече не можеше да си стои на краката, и тогава ни избутаха надолу - към биолабораториите - и отвориха една вратица. А вратицата с големината на планина. От там се подаде любопитната мутра на Глауpунг и целият ни батальон дружно се набра нагоре, и то с такава скорост, че драконът успя да докопа само дебелия Умфаpг и още петима поизостанали. Другите благополучно достигнахме до по-тесничките места, където Глау не можеше да се навре - тая дистанция той я минава отгоре. Ей така на майтап той плюна малко огън по петите ни, но това е дребна работа - случва се. Трима изгоряха.
Вчера имахме политзанятие. Водеше го Уpтанг. Обясняваше, какви задници са елфите, скандалджии, главорези. Към това - страхливи слабаци, дай им само да стрелят скрити в храсталака. А силмаpилите, каза, са си съвсем наши, направени не от Феаноp, а от Пpипеpдум, оpк-оpъжейник, ей я мумията му още стои в почетния ъгъл.
Скоро ще има набег.

16-ти 2-ри месец
Ето ме, застанал на караул в родината - в любимата 5-та лаборатория на Баш Шефа. Тук всичко ми е мило и родно - колбите, ваничките, магическите усилватели. Hа стената - eлф в анатомичен разрез (на плакат), съседно оpк в разрез (бедничкият), и няколко гнуснички междинни форми. Всичко ми е родно тук. Направо ми се насълзиха очите. А такъв въздух няма никъде... Сауpон веднъж влезе без противогаз - колабира след минута. И ми бил майар?! Навик трябва да си изгради, навик.

12-ти 3-ти месец
Саурон кой знае от къде разбрал, че умея на пиша и набързо ме прехвърли в своята научна част. Тя била сформирана по заповед на Големия шеф, вбесен от дивните ни загуби на Дориатския фронт. В крайна сметка станало ясно, че елфите безнаказано разстрелвали нашите момчета от укритията си. Пък и стреляли толкова точно, че колкото и желязо да кичели по себе си нашите - все намирали по някоя дупка..
Първото изобретение на Сау беше броня без дупки. Върху обутия с железни ботуши орк се нахлупва нещо като поцинкована кофа. На кофата е монтирано и здраво закрепено копие. Резултатът от това прилича на ходеща кафеварка с дълга дръжка. Строени в боен ред тия кафеварки правеха достойно впечатление докато не започнаха да се движат. Ходенето в крак, стройно и едновременно беше невъзможно, така че се блъскаха един в друг, причинявайки чудовищен грохот.. Опитите на пресечена местност доведоха до още по-плачевни резултати - на фона на същия тоя тенджерен грохот се изясни, че ходенето дори в една и съща посока е невъзможно тъй като за още по-голяма безопасност Саурон не беше направил в консервните кутии дупки за очи. Не минаха и пет минути и железарите се разпълзяха кой накъде, като от време на време блъскайки се един в друг, звъняха като откачени камбани.
Нещата тръгнаха на зле, но Сау не загуби присъствие на духа и направи бърза рационализация. Той нареди всички кофи да се свържат в една редица, за да сведе възможността някой да се отклони от пътя до нула. Големия шеф хареса идеята, повикаха ковачите и след два часа първата бронетанкова дивизия в историята бе готова. Четвърти взвод се гмурна в кофите и стената от желязо тръгна срещу врага. Изключително въодушевения Саурон, се обърна към Големия шеф и почна нещо да го омайва бурно ръкомахайки с ръце и от време на време подскачайки на място, но изведнъж позеленялата физиономия на шефа го накара да се огледа.
На половината път редицата попадна в едно неголямо ровче. Десния фланг, изведнъж загубил почва под краката си, тупна от черупката на земята. Същия край на бойната суперкафеварка увисна във въздуха, строят се прекърши, в средата се препънаха и желязната стена се преобърна. Момчетата от левия фланг изхвръкнаха от кофите си, а по средата на редицата тук-таме стърчаха само нечии крака.
Големия Шеф мноого продължително и изразително погледна Саурон и тръгна към щаба. Саурон се помъкна след него, мърморейки по пътя, че ако обуем орките в ботуши с остри шпори, всичко това може да се обърне в наша полза.

12-ти 4-ти месец
Глауpунг се разболя, явно е хванал грип при последното си излизане. Кашлица, сополи - изби сума ти и народ. Изхвърля често напалм, гадния му червей. Големия шеф от два дена се опитва да изобрети аспирина, но нещо не му се получава. Вчерашното прахче, дето му го занесе 6-ти взвод се оказа разслабително. Ех, добри бяха момчетата...

14-ти същия месец
Глау сега пък киха, и то така, че се тресе целия Ангбанд. Колко жалко, че разбихме елфите преди една година, сега щеше да е по-ефектно. Глауpунг бие собствените си рекорди, последния път подпали две съседни стени и бутна една огромна скала на собствената си детска градина. Размаза ги всичките като ваденки. А малките бяха толкова сладки и да седиш на пост при тях беше егати и кефа. Дръпнеш го за опашката а той избълва огън и дим от устата - ко щеш готви си, ко щеш прическата си оправяй.

12-ти 6-ти месец
Тръгваме на голям поход. Ще ловим елфи. Елфите стоят пред Ангбанд, но ние отиваме на север. Все пак шефа знае.
Викат му на тва - обходна маневра. Първо отиваме на север, после на изток, после на юг, на запад, после пак на север и ще ударим елфите в тил. Ще попаднат в обръча ни и ще бъдат поголовно избити. Това чух аз от съвета докато стоях на пост.
Захладнява.

3 дена по-късно
Става мнооого хладно.

17-ти
Все още вървим на север. Саурон му вика дълбока обходна маневра. И накъде по-дълбока - снегът ни е до ушите, от балрозите се носи един съсък - като от яйца на очи.

18-ти
Изгасна единия от балрозите - Толбачик. Тъмна му памет. Сау каза, ще оживее пак, но не знае кога. Абе не ми се вярва.

20-ти
Тръгнахме на изток. Вчера снега засипа 4-ти взвод. Едвам ги откопахме. Чух доста нови думички. Трябва да ги запомня.

29-ти
Тръгнахме на юг. Скоро ще се стоплим. Засега марш на скок. Отпред по един балрог да стопява леда и снега. След него отряд орки. После още един балрог и един взвод орки. И т.н. Тоя строй е мое изобретение. В началото Саурон нареди всички балрози да са отпред, ама тия така топяха леда, че трети взвод се удави, а пети попадна на вече гладка като стъкло ледена пързалка и се изпързаля в неизвестна посока. Въобще не ходихме да ги търсим.
Саурон от студ вече на два пъти се опитва да се обезплъти, но ние не спим и го завираме обратно в телесната му обвивка. Тия дни вече никой не му вика Саурон Черния а Саурон Синия.

39-ти
Тая една седмица Сау си счупи компаса и сега се движим по звездите.

42-ри
Звездите ни върнаха в Ангбанд. Хич не ни е зле. Майната им на елфите... Големия шеф така ни го натряска, че ни стопли за всичките предишни дни. Добър си е той.

79-ти 7-ми месец

Оня ден в Ангбанд стана грандиозен скандал.
Всичко започна с опитите на Саурон да създаде орки с бойна трансформация (доколкото успях да разбера това означава такъв орк, който преди бой изяжда или изпива нещо си там, в резултат на което силите и възможностите му се увеличават главоломно, а след боя се трансформира обратно). Разбира се от цялата тая работа нищо не излезе, но даде интересен страничен ефект - ферментацията. Чучхек пръв откри, че от остатъците от детските храни за дракончетата лесно се прави някаква помия, чиято вътрешна употреба, довежда до някои, така да се каже бойни трансформации: размерите на първия опитал я - Джиpдук не се промениха, но се наложи да го усмиряваме петима. При което открихме и някои съвсем неочаквани симптоми: например, паметта на употребилият се избистря и той си припомня всички обиди, които някой му е нанесъл на последните епоха-две. Подобрява се и зрението - всички опитали в един глас твърдяха, че освен телесната обвивка ясно виждали у другите тяхните феи, а понякога даже по две-три.

Това ясно показа, че опитите с бойната трансформация са изоставени напразно. Чучхек реши да ги продължи - тайно от ръководството за да може в един прекрасен момент да ги поднесе като изненада. Аз се опитах да го разубедя - мразя изненадите. Като тръгнеш да правиш изненади, най-често изненадания се оказваш ти. Но той не ме послуша.

Изследванията вървяха във две насоки. Първо се подобряваше качеството на трансформиращото вещество. Вече не помня кой пръв откри, че ако всичко се сложи в дестилационния куб, излизащата от там течност реализира къде по-ефективна трансформация. Самия дестилационен куб май бе измислен от Саурон, когато той се опитвал да извлече от орките субстанцията на яростта. Но аз по тва време още не съм бил в научната част.

По втората насока, Чучхек се опитваше да доизглади някои дефекти на трансформацията. Това беше сериозен проблем - известно време след приема на течността бойният орк се превръщаше в напълно недееспособен пън. Явлението бе съпроводено с главоболие, гадене, треперене на крайниците и халюцинации на подскачащи малки елфчета с шлемове с рога.

Вторият проблем се разреши от само себе си - по време на поредния опит с трансформацията Пpишцук падна в една огромна бъчва, от целия куп, който Глауpунг по неизвестни причини бе свил от джуджетата по време на предишния ни поход към Доpиат (той тогава нещо се беше загубил и липсваше две седмици). Оказа се, че в бъчвите има осолени краставички. Тогава все още не знаехме наименованието им, но достойно оценихме бойните им качества. Чрез тях можехме ефективно да управляваме процеса на бойна трансформация и даже да смекчаваме нейните последствия.

Но относно изненадите се оказах напълно прав. Този път номер ни погоди моя стар приятел Каpхаpот. Тая беля се промъкнала в нашия склад, където пазехме трансформатора и изльокала всичко. Ама до капка. Е толкова ефективна бойна трансформация не бях виждал и надявам се никога повече няма да видя.

Веднага след поемането на цялото количество Каpхаpот заприлича на елф, както го изобразява Уpтанг (откакто го направиха отговорник за бюлетина, всяка седмица рисува по един. По неговите изображения елфите са доста милички - с квадратни очи, криви и космати крака, несиметрични стърчащи от устата им бивни и рошави. Някои имат и бради.) Нашето кученце също яко се промени - и преди не беше голям хубавец, но сега направо озверя.

За начало тоя бултериер мутант напълно разкостил научния отдел. После изскочил в коридора, където налетял на Готмог. В много лош момент на него попаднал и Глауpунг - не успял дори да ахне, когато бил завързан на възел с опашка завряна в гърлото, която той с ярост хапал докато висял на куката в кухнята няколко часа.

След което, съвсем откачилото псе стигнало до Тронната зала и се опитало да докопа Големия шеф. Той от своя страна, абсолютно вбесен от подобна наглост треснал такъв здрав на Каpхаpот, че той с вой прелетят през цялата зала и се пльоснал на стената. Всъщност това изобщо не го разубедило, паднал, изтръскал се и се хвърлил отново в атака.

Точно по това време аз бях на пост наблизо и чувайки грохота от събитията бързо дотичах към залата. Това което видях бе Големия Шеф, качил се с двата крака върху трона, мрачно да наблюдава звереещия Каpхаpот. Последния правеше бързи обиколки около трона, често оплитайки краката си, като от време на време скачаше опитвайки се да свали стопанина си, захапвайки мантията му, вече здраво разкъсана на няколко места. Шефът раздразнено я издърпваше обратно, заплашително размахвайки короната си - друго оръжие просто нямаше под ръка. Не му мислих много преди да се метна към най-близкия полилей - най-вече за да покажа моралната си подкрепа за Шефа. Той не ме забеляза дори.

В най-неподходящото време в залата нахлу и Саурон. Явно пак нещо беше измислил - мутрата му грееше в доволна усмивка а в ръката си държеше някакъв пергамент. Каpхаpот изостави шефа, направи два скока и се впи в крака на нашия гений.

Саурон нададе страшен вой и без да се замисля със все сила дрънна кученцето по главата със жезъла си. На черепа на Каpхаpот изскочи огромна цицина. Това очевидно не му хареса, той яростно се разлая и само след няколко секунди Сау с раздрано наметало и без ботуши бе яхнал стойката за факли на стената , а псето продължаваше да подскача отдолу, настоявайки да слезе и да си поиграят.

Използвайки случая, Шефа се опитваше да достигне до ъгъла, където в кутията с инструментите лежеше неговия Гpонд, но Каpхаpот го забеляза и с мощен вой върна началника обратно горе на трона.

Аз пък си помислих, че в самата идея за бойната трансформация има нещо порочно. Всички минали през изпитанието, кой знае защо със завидно желание се отиваха да разбият мутрата на някой свой. Че защо трябва да насочваш трансформатора към врага, който откровено казано нищо не ти е направил, когато ей тук до теб стои някоя отвратителна, досадна и омразна мутра. Разсъждавайки по-нататък си помислих, че това средство е по-подходящо за самотни диверсанти. Или пък, защо пък не, да излеем този коктейл в някой Дориатски кладенец - е тогава елфите ще си направят едно хубаво клане...

Тези мои приятни мисли прекъсна появяването на Чучхек. Той стоеше край полуотворената врата и яростно махаше с ръце. Преди да го забележи псето му викнах да домъкне всичкото останало пиене - струва ми се вече имах готов план за освобождаването на командния състав.

Чучхек, слава богу, се оказа доста съобразителен - само след няколко минути в тронната зала се дотъркаля бъчва с остатъците от трансформатора. Каpхаpот яростно заскимтя и за секунда излока падналото от небето пиене. Същото се опита да направи и със съдържанието на още няколкото останали кофи (да бяхте видели как плака тогава Джиpдук).

Последващата трансформация на бойния пес започна много скоро. Очите му станаха като илюминатори, пълни с доматен сок, езикът провисна до опашката, а цялата козина щръкна нагоре. Той издаде вопъл! И то какъв вопъл: започна от гърлено ръмжене, от което се затресоха стените, Саурон падна на пода, мина пред дванадесет октави и завърши с ужасяващ писък , от който се пръснаха всичките четири крака на трона и Шефа също се пльосна на земята.

Каpхаpот, виждайки, че и двамата са вече достижими, се обърна и към двамата едновременно - за едно определено време той вярваше, че това му се получава, толкова старателно го правеше. Очите му се раздалечиха окончателно, лапите тръгнаха всяка сама по себе си. Накрая, съвсем обезсилен, той лайна няколко пъти, опита се да подсвирне, заинтересува се какво става под опашката му така накрая заспа..

**messire Woland** · 11-01-2004, 22:04

Други

12-ти 3-ти месец
Саурон кой знае от къде разбрал, че умея на пиша и набързо ме прехвърли в своята научна част. Тя била сформирана по заповед на Големия шеф, вбесен от дивните ни загуби на Дориатския фронт. В крайна сметка станало ясно, че елфите безнаказано разстрелвали нашите момчета от укритията си. Пък и стреляли толкова точно, че колкото и желязо да кичели по себе си нашите - все намирали по някоя дупка..
Първото изобретение на Сау беше броня без дупки. Върху обутия с железни ботуши орк се нахлупва нещо като поцинкована кофа. На кофата е монтирано и здраво закрепено копие. Резултатът от това прилича на ходеща кафеварка с дълга дръжка. Строени в боен ред тия кафеварки правеха достойно впечатление докато не започнаха да се движат. Ходенето в крак, стройно и едновременно беше невъзможно, така че се блъскаха един в друг, причинявайки чудовищен грохот.. Опитите на пресечена местност доведоха до още по-плачевни резултати - на фона на същия тоя тенджерен грохот се изясни, че ходенето дори в една и съща посока е невъзможно тъй като за още по-голяма безопасност Саурон не беше направил в консервните кутии дупки за очи. Не минаха и пет минути и железарите се разпълзяха кой накъде, като от време на време блъскайки се един в друг, звъняха като откачени камбани.
Нещата тръгнаха на зле, но Сау не загуби присъствие на духа и направи бърза рационализация. Той нареди всички кофи да се свържат в една редица, за да сведе възможността някой да се отклони от пътя до нула. Големия шеф хареса идеята, повикаха ковачите и след два часа първата бронетанкова дивизия в историята бе готова. Четвърти взвод се гмурна в кофите и стената от желязо тръгна срещу врага. Изключително въодушевения Саурон, се обърна към Големия шеф и почна нещо да го омайва бурно ръкомахайки с ръце и от време на време подскачайки на място, но изведнъж позеленялата физиономия на шефа го накара да се огледа.
На половината път редицата попадна в едно неголямо ровче. Десния фланг, изведнъж загубил почва под краката си, тупна от черупката на земята. Същия край на бойната суперкафеварка увисна във въздуха, строят се прекърши, в средата се препънаха и желязната стена се преобърна. Момчетата от левия фланг изхвръкнаха от кофите си, а по средата на редицата тук-таме стърчаха само нечии крака.
Големия Шеф мноого продължително и изразително погледна Саурон и тръгна към щаба. Саурон се помъкна след него, мърморейки по пътя, че ако обуем орките в ботуши с остри шпори, всичко това може да се обърне в наша полза.

12-ти 4-ти месец
Глауpунг се разболя, явно е хванал грип при последното си излизане. Кашлица, сополи - изби сума ти и народ. Изхвърля често напалм, гадния му червей. Големия шеф от два дена се опитва да изобрети аспирина, но нещо не му се получава. Вчерашното прахче, дето му го занесе 6-ти взвод се оказа разслабително. Ех, добри бяха момчетата...

14-ти същия месец
Глау сега пък киха, и то така, че се тресе целия Ангбанд. Колко жалко, че разбихме елфите преди една година, сега щеше да е по-ефектно. Глауpунг бие собствените си рекорди, последния път подпали две съседни стени и бутна една огромна скала на собствената си детска градина. Размаза ги всичките като ваденки. А малките бяха толкова сладки и да седиш на пост при тях беше егати и кефа. Дръпнеш го за опашката а той избълва огън и дим от устата - ко щеш готви си, ко щеш прическата си оправяй.

12-ти 6-ти месец
Тръгваме на голям поход. Ще ловим елфи. Елфите стоят пред Ангбанд, но ние отиваме на север. Все пак шефа знае.
Викат му на тва - обходна маневра. Първо отиваме на север, после на изток, после на юг, на запад, после пак на север и ще ударим елфите в тил. Ще попаднат в обръча ни и ще бъдат поголовно избити. Това чух аз от съвета докато стоях на пост.
Захладнява.

3 дена по-късно
Става мнооого хладно.

17-ти
Все още вървим на север. Саурон му вика дълбока обходна маневра. И накъде по-дълбока - снегът ни е до ушите, от балрозите се носи един съсък - като от яйца на очи.

18-ти
Изгасна единия от балрозите - Толбачик. Тъмна му памет. Сау каза, ще оживее пак, но не знае кога. Абе не ми се вярва.

20-ти
Тръгнахме на изток. Вчера снега засипа 4-ти взвод. Едвам ги откопахме. Чух доста нови думички. Трябва да ги запомня.

29-ти
Тръгнахме на юг. Скоро ще се стоплим. Засега марш на скок. Отпред по един балрог да стопява леда и снега. След него отряд орки. После още един балрог и един взвод орки. И т.н. Тоя строй е мое изобретение. В началото Саурон нареди всички балрози да са отпред, ама тия така топяха леда, че трети взвод се удави, а пети попадна на вече гладка като стъкло ледена пързалка и се изпързаля в неизвестна посока. Въобще не ходихме да ги търсим.
Саурон от студ вече на два пъти се опитва да се обезплъти, но ние не спим и го завираме обратно в телесната му обвивка. Тия дни вече никой не му вика Саурон Черния а Саурон Синия.

39-ти
Тая една седмица Сау си счупи компаса и сега се движим по звездите.

42-ри
Звездите ни върнаха в Ангбанд. Хич не ни е зле. Майната им на елфите... Големия шеф така ни го натряска, че ни стопли за всичките предишни дни. Добър си е той.

79-ти 7-ми месец

Оня ден в Ангбанд стана грандиозен скандал.
Всичко започна с опитите на Саурон да създаде орки с бойна трансформация (доколкото успях да разбера това означава такъв орк, който преди бой изяжда или изпива нещо си там, в резултат на което силите и възможностите му се увеличават главоломно, а след боя се трансформира обратно). Разбира се от цялата тая работа нищо не излезе, но даде интересен страничен ефект - ферментацията. Чучхек пръв откри, че от остатъците от детските храни за дракончетата лесно се прави някаква помия, чиято вътрешна употреба, довежда до някои, така да се каже бойни трансформации: размерите на първия опитал я - Джиpдук не се промениха, но се наложи да го усмиряваме петима. При което открихме и някои съвсем неочаквани симптоми: например, паметта на употребилият се избистря и той си припомня всички обиди, които някой му е нанесъл на последните епоха-две. Подобрява се и зрението - всички опитали в един глас твърдяха, че освен телесната обвивка ясно виждали у другите тяхните феи, а понякога даже по две-три.

Това ясно показа, че опитите с бойната трансформация са изоставени напразно. Чучхек реши да ги продължи - тайно от ръководството за да може в един прекрасен момент да ги поднесе като изненада. Аз се опитах да го разубедя - мразя изненадите. Като тръгнеш да правиш изненади, най-често изненадания се оказваш ти. Но той не ме послуша.

Изследванията вървяха във две насоки. Първо се подобряваше качеството на трансформиращото вещество. Вече не помня кой пръв откри, че ако всичко се сложи в дестилационния куб, излизащата от там течност реализира къде по-ефективна трансформация. Самия дестилационен куб май бе измислен от Саурон, когато той се опитвал да извлече от орките субстанцията на яростта. Но аз по тва време още не съм бил в научната част.

По втората насока, Чучхек се опитваше да доизглади някои дефекти на трансформацията. Това беше сериозен проблем - известно време след приема на течността бойният орк се превръщаше в напълно недееспособен пън. Явлението бе съпроводено с главоболие, гадене, треперене на крайниците и халюцинации на подскачащи малки елфчета с шлемове с рога.

Вторият проблем се разреши от само себе си - по време на поредния опит с трансформацията Пpишцук падна в една огромна бъчва, от целия куп, който Глауpунг по неизвестни причини бе свил от джуджетата по време на предишния ни поход към Доpиат (той тогава нещо се беше загубил и липсваше две седмици). Оказа се, че в бъчвите има осолени краставички. Тогава все още не знаехме наименованието им, но достойно оценихме бойните им качества. Чрез тях можехме ефективно да управляваме процеса на бойна трансформация и даже да смекчаваме нейните последствия.

Но относно изненадите се оказах напълно прав. Този път номер ни погоди моя стар приятел Каpхаpот. Тая беля се промъкнала в нашия склад, където пазехме трансформатора и изльокала всичко. Ама до капка. Е толкова ефективна бойна трансформация не бях виждал и надявам се никога повече няма да видя.

Веднага след поемането на цялото количество Каpхаpот заприлича на елф, както го изобразява Уpтанг (откакто го направиха отговорник за бюлетина, всяка седмица рисува по един. По неговите изображения елфите са доста милички - с квадратни очи, криви и космати крака, несиметрични стърчащи от устата им бивни и рошави. Някои имат и бради.) Нашето кученце също яко се промени - и преди не беше голям хубавец, но сега направо озверя.

За начало тоя бултериер мутант напълно разкостил научния отдел. После изскочил в коридора, където налетял на Готмог. В много лош момент на него попаднал и Глауpунг - не успял дори да ахне, когато бил завързан на възел с опашка завряна в гърлото, която той с ярост хапал докато висял на куката в кухнята няколко часа.

След което, съвсем откачилото псе стигнало до Тронната зала и се опитало да докопа Големия шеф. Той от своя страна, абсолютно вбесен от подобна наглост треснал такъв здрав на Каpхаpот, че той с вой прелетят през цялата зала и се пльоснал на стената. Всъщност това изобщо не го разубедило, паднал, изтръскал се и се хвърлил отново в атака.

Точно по това време аз бях на пост наблизо и чувайки грохота от събитията бързо дотичах към залата. Това което видях бе Големия Шеф, качил се с двата крака върху трона, мрачно да наблюдава звереещия Каpхаpот. Последния правеше бързи обиколки около трона, често оплитайки краката си, като от време на време скачаше опитвайки се да свали стопанина си, захапвайки мантията му, вече здраво разкъсана на няколко места. Шефът раздразнено я издърпваше обратно, заплашително размахвайки короната си - друго оръжие просто нямаше под ръка. Не му мислих много преди да се метна към най-близкия полилей - най-вече за да покажа моралната си подкрепа за Шефа. Той не ме забеляза дори.

В най-неподходящото време в залата нахлу и Саурон. Явно пак нещо беше измислил - мутрата му грееше в доволна усмивка а в ръката си държеше някакъв пергамент. Каpхаpот изостави шефа, направи два скока и се впи в крака на нашия гений.

Саурон нададе страшен вой и без да се замисля със все сила дрънна кученцето по главата със жезъла си. На черепа на Каpхаpот изскочи огромна цицина. Това очевидно не му хареса, той яростно се разлая и само след няколко секунди Сау с раздрано наметало и без ботуши бе яхнал стойката за факли на стената , а псето продължаваше да подскача отдолу, настоявайки да слезе и да си поиграят.

Използвайки случая, Шефа се опитваше да достигне до ъгъла, където в кутията с инструментите лежеше неговия Гpонд, но Каpхаpот го забеляза и с мощен вой върна началника обратно горе на трона.

Аз пък си помислих, че в самата идея за бойната трансформация има нещо порочно. Всички минали през изпитанието, кой знае защо със завидно желание се отиваха да разбият мутрата на някой свой. Че защо трябва да насочваш трансформатора към врага, който откровено казано нищо не ти е направил, когато ей тук до теб стои някоя отвратителна, досадна и омразна мутра. Разсъждавайки по-нататък си помислих, че това средство е по-подходящо за самотни диверсанти. Или пък, защо пък не, да излеем този коктейл в някой Дориатски кладенец - е тогава елфите ще си направят едно хубаво клане...

Тези мои приятни мисли прекъсна появяването на Чучхек. Той стоеше край полуотворената врата и яростно махаше с ръце. Преди да го забележи псето му викнах да домъкне всичкото останало пиене - струва ми се вече имах готов план за освобождаването на командния състав.

Чучхек, слава богу, се оказа доста съобразителен - само след няколко минути в тронната зала се дотъркаля бъчва с остатъците от трансформатора. Каpхаpот яростно заскимтя и за секунда излока падналото от небето пиене. Същото се опита да направи и със съдържанието на още няколкото останали кофи (да бяхте видели как плака тогава Джиpдук).

Последващата трансформация на бойния пес започна много скоро. Очите му станаха като илюминатори, пълни с доматен сок, езикът провисна до опашката, а цялата козина щръкна нагоре. Той издаде вопъл! И то какъв вопъл: започна от гърлено ръмжене, от което се затресоха стените, Саурон падна на пода, мина пред дванадесет октави и завърши с ужасяващ писък , от който се пръснаха всичките четири крака на трона и Шефа също се пльосна на земята.

Каpхаpот, виждайки, че и двамата са вече достижими, се обърна и към двамата едновременно - за едно определено време той вярваше, че това му се получава, толкова старателно го правеше. Очите му се раздалечиха окончателно, лапите тръгнаха всяка сама по себе си. Накрая, съвсем обезсилен, той лайна няколко пъти, опита се да подсвирне, заинтересува се какво става под опашката му така накрая заспа..

В тронната зала настъпи дълбока тишина. Големия шеф стана, нахлупи на главата си короната с двата останали силмарила и мрачно погледна към спящия пес. Стори ми се, че се канеше нещо да каже - всички присъстващи замряха, аз направо се слях със стената , песа даже чувствайки важността на момента свали от муцуната си тъпата усмивка. И изведнъж, както казва поетите, в тишината се дочу глас.

Големия Шеф бавно се обърна към забравения от всички Саурон. Същият се поразмърда и звукът бе повторен.
- Хлъц...
За съжаление Сауpон бе паднал в локвата, която Каpхаpот не бе успял за излочи. Явно тестото му не бе много добро, защото неговата трансформация едва ли бих могъл да нарека бойна.
- Хлъц! - за трети път предизвикателно каза той. Беше събрал очите си на върха на носа. Виждайки, че Големия шеф го гледа той се опита да стане, но не можа. На лицето му се появи огромна усмивка, зениците му се раздалечиха една от друга.. Явно му беше много весело.
- Ася двидим! - каза той и преди да мигнем подхвана с прегракнал баритон:
Хлъц.. а Елбеpет Гилтониеел,
Сеpевpен pе... ик.. дуpбатулук.

Чу се страшен грохот. Едновременно се случиха две неща: рухна балкона от многото зрители и Големия шеф метна короната си по Саурон. Оня Симарил, дето отговаря за благополучието на земята, тресна майара по окото. От тоя ден ние си го наричаме така: Червеното око.

22-ри 12 1 0 месец
Саурон се зае с парапсихология. Вече има даже и резултат - той откри, че Глаурунг има хипнотизиращи способности и смята да ги използва като за световно. Как точно - Саурон още не е знае, но кара гущера по цял ден и нощ да тренира, даже му е връчил собственоръчно написана методика.

За съжаление, Глау чете още по-лошо, отколкото Саурон пише. И така, според съвместната им интерпретация се получи, че цялата процедура по хипнотизирането се свежда до тупаник по главата на хипнотизирания с лапа или опашка. А лапките и опашлето на Глау не са от скромните, така че представяте си резултата - за една седмица изтрепа един взвод, порна мутрата на Готмог и изтръска Саурон от телесната му форма. Освен това изравни с земята неколкостотин вълка /те определено не го кефеха/. Пък и кой знае защо най-обичаше да хипнотизира своите жертви иззад ъгъла ...

Шефа обаче забеляза рязкото свиване на редиците на войската му, ядоса се и реши да изпрати Глаурунг на практика някъде по-далече. Нареди му да открие и унищожи Гондолин (тоя дето го сринахме преди два месеца се оказа фалшив).

Около четири седмици ни беше кефа без гущера, а след това го намериха пред вратите на Ангбанд. Видът му беше труден за рисуване - слаб - кожа и кости, опашката му се влачи, зъбите през един избити, а очите - тъжни, тъжни ...

За своите пътешествия той нещо не бе много склонен да разказва и чак след пряката заповед на Големия шеф написа нещо като докладна записка. Щом я прочете, Саурон сериозно се озадачи - драконът беше изпонадокладвал такива чудесии, че показването на това писание на боса не изглеждаше да е разумно. Повика ме и три дена четохме и редактирахме над тоя горък пътепис, опитвайки се да го докараме до нещо смислено.

И така Глаурунг изпълзял от големите порти на Ангбанд и тръгнал на юг. Пътувал натам доста дълго - прескочил две планински вериги и форсирал сума ти и реки. По пътя срещнал елфи, но не могъл да ги приближи на разстояние, позволяващо хипнотично влияние, затова по пътя хипнотизирал и ял квот му падне.

След това тръгнал на юг (трябва да поясня, че драконът познава само една посока в света, така че най-вероятно става въпрос за на запад) и след седмица стигнал до морето. По пътя налетял на едно село и хипнотизирал хората там. Опитите за ги разпита излезли неуспешни и се наложило да ги изяде.

Край морето Глаурунг организирал лагер (тук със Саурон влязохме в спор. Той предполагаше, че гущерът срещнал части на противника, влязъл във схватка и дори победил, защото в противен случай кожичката му вече щеше да украсява стените на Гондолин. Аз пък бях сигурен, че просто се е проснал на пясъка да подремне.).

После Глаурунг се спуснал на юг (тук решихме да му повярваме) и през нощта налетял на противник, встъпил в сражение, даже може би победил (да, определено е победил, защото от пратената на разузнаване по тия места втора рота никой не се върна. Въпросът е къде се е дянал балрогът? Стига бе ... не може да се е научил да ги преварява!)

След това Глаурунг успял да хване пленник, от който разбрал, че Гондолин се намира на пет дена ход пеша на юг, между две остри скали, на брега на планинско езеро. Като похапнал драконът напипал в съответната посока (тука ние със Саурон така и не схванахме коя е била тя), но след пет дена се оказал в пустинята. Никакви езера, никакви скали наоколо. Огладнял и полетял на юг (явно на север).

По пътя той очевидно все пак срещнал елфите, нищо че ни уверяваше, че е поодраскал в гората и те здравата му остъргали люспите и посинили едното око. Всичко това явно лишило гущера от неговите хипнотически способности и му се наложило, съдейки по мазолите му, да се измъква от тях през останалата част от похода си.

Глаурунг яростно твърдеше, че е ходил само по права линия. Но това е доста съмнително - някой му беше клъцнал дясната лапа и пътят му до Ангбанд, представляваше по-скоро да кажем синусоида. Всъщност той доста време живееше с впечатлението, че все пак се намира в Гондолин - разкърти портите и челюстта на Готмог.

14-ти 8 месец
При нас е празник - Големия шеф каза, че днес е Нова година. Не ми е много ясно защо точно днес - новата година можеше да започне и преди един месец, но Шефа знае най-добре - все пак е присъствал при учредяването на летоброенето.

Обстановката в Ангбанд е малко кофти - елфите висят пред портите. Та ми се струва, че тая работа с Новата година е измислена от Саурон за повдигане бойния дух на нашето непобедимо войнство. Същият напоследък наистина доста е спаднал. Не само тва - тия дни имахме много тревожен случай: ученият орк Вавилах открил генетиката и теоретично доказал възможността за извършване обратно превръщане от орк в елф., т.е. възможността за генно дезертьорство. Аз му поразгледах формулите и да си кажа хич не ми харесаха. Но бедния Вавилах не чу предупрежденията ми, направи опит върху себе си и както се страхувах че ще стане се превърна в шимпанзе. Саурон изтропа всичко на Шефа, оня направо побесня и забрани всякакви изследвания по практична евгенетика.

34-ти 13 месец
Големия шеф е нещо много унил тия дни и всички обитатели на Ангбанд ходят като ударени в мокър парцал. А някои просто са ударени, като например Готмог, който му падна под тежката ръчица и придоби форми странни и противоречащи на законите на физиката.

Всъщност никога не знаеш кое е по-зле. Миналата седмица Шефа беше в отлично настроение - даже нещо се тръгна да пее. Не, той си е супер пич, но да си кажем честно май няма музикален слух. Когато той запее целия Тангородрим се тресе, нас направо ни хвърля във въздуха, а Глаурунг запушва ушите на караулните. Даже Драуглуин вие по-поносимо, особено като е гладен.

Саурон ни събра и каза, че е ако ще кръв през ушите ни да избие трябва да развеселим Шефа. За тази цел той написал либрето и ние трябва да заучим набързо ролите си за да изиграем пред началството една пиеса, за неговите собствени велики подвизи във Валинор.

В пиесата се разказва как били унищожени дърветата. Самите дървета бяха представени алегорически, като символи на смъртта и разрушението. Големия шеф получава достоверна информация, че те са опасни за всичко живо в Арда. Но тъпите и ограничени валари се подиграват над горчивото му пророчество и го прогонват от Валинор. Край на първа част.

Втората част разказва за това как Шефа заедно с Унголиант се катери по планините за да влезе обратно във Варинор и за пореден път да спаси света. При това Унголиант постоянно се спъва и увисва над бездънната пропаст, молейки да бъде спасена, а Шефа рискувайки собствената си телесна обвивка и псувайки люто я издърпва обратно. Накрая те благополучно стигат до валинорския горски масив.

Третата част бе апотеоза на пиесата. Валарите и техните жалки лакеи се отдават на развратни оргии, но точно в разгара им след огнени езици се появява Шефа, поразява дърветата с копието си, а Унголиант изсмуква техния сок. Отгоре се чува мощен звук, от дим и огън се появява ръката на самия Илуватар, който дава на Шефа силмарилите. Шефа се изнася изпълнен с достойнство, а валарите остават дълбоко посрамени, сринати, нищожни, унижени и оскърбени. Финал, фойерверки, завесата се спуска...

Ролите разпределихме чрез жребий. На Викху, по прякор Шишо се падна да бъде Унголиант. За валари пуснаха трети взвод, вързали кънките след последните опити на Саурон да им ускори метаболизма (ускоряването протичаше чрез центрофугиране). Килхак беше лявото дърво, Ундшук - дясното (шегаджията Пархиз доста прозорливо ги нарече "Двата дъба", но въпреки това получи един здрав по кофата от Саурон). Не мен се падна да бъда ръката на Илуватар, в Шефа се превъплъти Рищак, а другите бяха разпределени по епизодите и като сценични работници. За пиротехниката доброволец-отговорник стана Уртанг.

И така след няколко часа първият спектакъл на Ангбандския драматичен театър започна.

Да играеш пред самия Шеф не е шега работа, затова първата част започна в пълно мълчание. Всички си изпозабравихме репликите, някои си глътнаха езиците, затова започнахме пиесата с гримаси и пантомима. Двата дъба всячески демонстрираха ужасната си вредност за останалите - ритаха, плюеха, плезеха се и се зъбеха. Валарите с всички сили ги игнорираха и усилено си пиеха здравура (в ролята на здравур бяхме сипали от "домашната" дето с Ирган си я произвеждаме във ветеринарния цех на Саурон, дет се сглабят птеродактилите). Рищак ходеше по края на сцената и размахваше с ръце, опитвайки се за привлече вниманието на останалите и в особеност на съвсем самозабравилите се дървета.

Големият шеф само ехидно отбеляза на ухо на Саурон, че ако беше направил балет, само трябваше да ни обуе в балетни пантофки - така, че бъдем още по-изящни.. Саурон направо почервеня от ярост, взе да размахва в наша посока с юмруци, да съска и да мята мълнии с очи.

Първа не издържа Варда - играеше я някакъв много хилав орк. След като получи поредния тупаник от Телперион, той първо квикна, а после се развика и директно мина в обратна атака. На дървото се наложи да се спасява със стремителен бяг, тъй като към разярената Варда се присъедини окуцелия Ороме и няколко много ядосани валари. Сцената се изпълни със звън, тропот и викове и изведнъж всички си припомниха ролите. Тулкас се разхили, Hиена изплака сочни попържни, Ауле започна здраво да тряска едно в друго някакви железа. А пък Уртанг кой знае защо пусна доста черен дим, в който актьорите окончателно се загубиха.

Когато димът се поразсея пред зрителите се разкри следната картина. По целия в Валинор се вардаляха обърнати маси и столове, счупени чинии и чаши, някакъв неизвестен боклук, и остатъците на няколкото кошници, прикрепени към дърветата. Там се върдаляше и съвсем сдалия багажа Манве. Самите дървета видяхме завряни в ъгъла, стараейки се да заемат по-малко място. А спомнилите си най-накрая сценария Валари, с всички средства се опитваха да докопат Шефа из сцената. Той опитваше защита с един стол, но те все пак го разоръжиха и се метнаха отгоре му.

След няколко минути Рищак все пак успя да се отскубне, макар да беше целия лилав от синините, без зъби, без част от ухо и голяма част от дрехите си. Виждайте неговото състояние аз веднага прозрях цялата дълбочина на ненавистта, която Шефа изпитваше към Валинор и неговите обитатели.

Първият акт завърши с финалното пророчество на Шефа-Рищак. "Шиигурно ви хашшфам, фишкото жло ф швита е от фафите жървета" - изфъфли той с беззъбата си уста и едва стъпвайки, ахкайки и охкайки се скри зад кулисите. По сигнал на Саурон, пети взвод дръпна завесата и започва да разгонва от сцената лежащите тук-таме валари.

В залата Големия шеф носталгично въздишайки каза, че разбира се в детайлите нещата са далече от истината, но в общи черти, самия дух, атмосферата на Валинор от това време са уловени изключително добре. Щастлив да чуе това Саурон даде сигнал за началото на втора част.

Планините, обкръжаващи Валинор, представляваха поставени един върху друг столове. Шефа-Рищак стоеше в подножието и убеждаваше Шишо-Унголиант да си вдигне задника. Шишо оказа дълга съпротива, но накрая се съгласи. Той метна партньора си на най-близкия връх и даде начало на тоя феноменален поход.

Феноменалността му идваше главно от това, че горкия Рищак все още бе под ефекта на срещата си с пияните валари и всяка крачка му струваше твърде много. В резултат на това той веднага изпусна Унголиант в първата попаднала му на пътя пропаст, като за капак изпрати по главата й и няколко отчупили се скали. Благите думи на Унголиант явно извикаха у седящия в залата Шеф някакви доста приятни спомени - той изръга Саурон в ребрата и на устните му грейна усмивка.

На сцената Рищак-Шефа най-накрая успя да измъкне Унголиант от пропастта, прошепна й/му "По-шпокойно бе" и продължи нататък. Щурмувайки следващия връх, той директно се просна по гръб, а върху него се шмякна загубилия земя/стол под краката си Шишо. Този път ругатните и неразборията трая по-дълго.

По сценарии Шефа трябваше, достигайки най-високата точка на масива да вдигне ръка напред и тържествено да заяви: "Валинор! Аз ще те спася, макар и недостоен за моята помощ да си!" Рищак наистина много се стараеше. Помогна му това, че след последното столотресение масива стана двойно по-нисък. След дълго бъхтене, ахкане, пуфтене, разходки по физиономията и ушите на Шишо, Шефа най-накрая успешно се натресе на върха. Всъщност успехът му бе частичен - левият му крак трепереше неудържимо, той просто целия се гърчеше от преживяното. Hо той бе крайно съвестен и с последни сили започна :"Валинор! Ашшшъ..." - остатъка от изречението потъна в трясъка на падащите столове и вика на отчаяние издаден от Унголиант. Е, на шефа поне за пръв път му провървя днес - падна направо на врата на Шишо и така влезе във Валинор на конче.

В залата Големия шеф разясняваше на Саурон, че макар и Унголиант да е била една абсолютна гад, той винаги се е държал с нея джентълменски и не се е качвал отгоре й нито пък се е опитвал да я язди. Саурон избягна това недоразумение като обясни, че това алегория показваща моралното превъзходство на Шефа и неговото право дело, пред Унголиант и нейното криво дело.

Третата част започна спокойно. Оргията на валарите протичаше доста вяло - в чашките им, с оглед на печалния опит от първата сцена, сега имаше само вода. Дърветата също скромно стояха на страна и не се обаждаха.

Неочаквано идилията в пълния смисъл на думата бе взривена от нашия пиротехник. От страната на планините се разнесе страшен взрив, излезе дим, а стола под задника на Тулкас се запали. По идея този взрив трябваше да акцентира появяването на Шефа, но той кой знае защо липсваше.. Впрочем вниманието на зрителите бе изцяло погълнато от акробатическите номера на Тулкас, който се опитваше да потуши пламналите си отзад панталони. Той се търкаляше по сцената, търкаше Д-то си, виеше и се шляпаше по задника. Някои от останалите валари се пръскаха от смях, а други по-милостиви се опитваха да загасят огъня поливайки го с пресен здравур от чашите. Но тъй като Тулкас се мяташе бързо и ловко, те никак не успяваха да го нацелят и скоро всички валари, в една или друго степен бяха мокри и мръсни. В общи линии оргията беше станала като истинска.

В цялата тая олелия никой не забеляза появяването на Големия шеф на сцената - и май беше за добро. Взривяването стана точно под него и в момента дрехите му представляваха набор от живописни парцалки. От ушите му струеше дим, към липсващите зъби се прибави и липсващата, отхапана с остатъците, предна част от езика. Сега той окончателно бе онемял и можеше само да размахва с ръце и тихичко да вие.

Шишо-Унголиант излезе по-късметлия и влезе в ролята на говорител.
"Аз дойдох да изпълня своя дълг!" - провъзгласи той

Валарите, заети с гасенето на Тулкас не му обърнаха никакво внимание. Рищак-шефа, явно реши, че така е по-добре решително се приближи към Лаурелин и го боцна с копието си. Лаурелин нададе здрав вопъл, но щом получи един стол по главата от Шишо падна като чувал с картофи на земята. Половината работа беше свършена.

Телперион, виждайки какво става със съкоренника му го удари на бяг. Рищак размаха копието си и надавайки войнствен вой се хвърли по дирите му. Шишо по сценарий трябваше да изпие сока на дървото и той се зае с тая работа. Валарите бяха свършили другите си занимания и с интерес следяха развоя на събитията.

Миналия през какво ли не в предишните две действия Шеф, явно не беше в състояние се догони жилавия Телперион, когато в действието решително се намеси Уртанг. Последва серия от ефектни взривове, които размятаха Валарите по целия Валинор. Телперион падна като отсечен, но Шефа също не мина метър - и той се просна буквално на крачка от целта. Затова пък Лаурелин изведнъж оживя и крайно освирепял, започна здраво да налага, неочакващия подобни импровизации Шишо -Унголиант.

След взривовете сцената се напълни с кълба дим и тя изчезна от зрителното поле. Появи се обратно много скоро. Пред зрителите се показа идилична картина - валарите правеха изкуствено дишане на Телперион, помирените Лаурелин и Унголиант реанимираха Шефа. Впрочем, актьорите бързо разбраха, че видимостта е възстановена и се върнаха на предишните си позиции - дясното дърво падна на земята, валарите се изпокриха, а Шефа подпирайки се копието едва едва кретайки се насочи към лявото. А то, виждайки жалкото му състояние само тръгна насреща му. Шефа леко помаха с копието си, Телперион падна надавайки тъжен вой "О, Мъка, мъка... !" и отгоре му се нахвърли Шишо. Дойде и моето време.

Уртанг беше вече готов и сцената бе опушена. Аз тръгнах натам със силмарилите, в ролята на които бяха един чудовищно тежки оловни топки. На нашия пиротехник нещо нещата му не бяха наред защото димът не се разсейваше и аз вървях сред него опитвайки смутно да определя в която посока се намира Шефа. И разбира се не успях.

Когато димът най-накрая се разсея зрителите видяха мен - ръката на Илуватар, опитваща се да връчи силмарилите на Манве. Той уплашено се дърпаше. Доста сконфузен, аз се преориентирах в поразредената атмосфера и се насочих към Шефа. Той протегна ръка и аз сложих в нея оловните камъчета. След Валинорските приключения, обаче, Рищак бе толкова отслабнал, че не можа да ги удържи. Едно падна на моя крак а две на неговите два.

Финалът стана незабравим. По сцената, държейки се за крака подскачаше и пищеше ръката на Илуватар. Големия шеф лежеше по гръб, ритайки с крака по въздуха и издавайки неописуеми звуци. Унголиант се опитваше да му окаже първа помощ. Валарите ревяха от смях, а посечените дървета тихичко бутаха настрани търкалящите се към тях силмарили. Като капак на всичко, започната фойерверките и сцената се озари в зелено - друг цвят Уртанг не можа да докара.

След този спектакъл настроението на Големия шеф се подобри до такава степен, че всички актьори бяха изпратени на Дориатския фронт, а Саурон беше назначен за комендант на Тол-Ин-Гаурхот. Пиеси той повече не прописа.

**Longanlon** · 11-01-2004, 23:08

...

dobre de, vsi4ki 4etem www.e-bane.net ne e nujno da prekalqvate....

Съобщение

Майтапи

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment