Майтапи

[messire Woland]

d`za каза:
[B]Само аз ли смятам, че този Гандалф е Шон Конъри???

Е ... да, той е, но според мен също би подхождал за ролята на Гандалф. Обаче, Джулия Робъртс е направо кошмарна в ролята на Арвен. Ужасяваща, бих казал.
Ето още две картинки, също на неподходящи актьори:


ъъъ ... Леголас:

гнус! гнус!


Арагорн:

[ndragostinov]

Ето два вица и от мен:

- Ало КГБ ли е това?
- Да, за какво се обаждате?
- Папагалът ми отлетя.
- Тук да не е някакъв зоопарк, защо търсите точно нас?
- Просто искам да ви кажа, че не споделям политическите му възгледи...


По времето на СССР един московчанин решил да си прави майтапи с КГБ. Обажда им се от уличен телефон и пита:
- Ало, централата на КГБ ли е?
- Да, слушаме ви.
- Лошо работите другари, лошо работите...
Затбаря телефона и се пръждосва нанякъде. След 5 минути се пробва отново:
- Ало, централата на КГБ ли е?
- Да, кажете.
- Лошо работите другари, лошо работите...
Една ръка го тупва по рамото и се чува:
- Стараем се гражданино, стараем се...

[ndragostinov]

Няколко агитационни лозунга разпространявани у нас преди 1989 година:


Мирният атом - във всеки дом!
("Работническо дело" 1974 година по повот откриването на 1 блок на АЕЦ "Козлодуй")

25 ПОБЕДНИ ГОДИНИ обикновен локум!
(Надпис на опаковки от локум)

Рейгън - враг номер едно на Тутраканска селищна система!
(Лозунг на входа на град Тутракан)

20 години плодотворна рамяна на циркови номера между СССР и България!
(Лозунг в цирка)

Всеки буркан компот - юмрук в лицето на империализма!
(В консервния завод в Пазарджик)

Да не оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ!
(Лозунг от социалистическа болница)

Да не оставиме неодрусана слива в нашето село! :roll:

Повече кожи за партията!
(Лозунг на кожарска фабрика за 9 септември)

Всеки кооператор - свиня! Всеки комунист - две!
(Животновъдна кампания)

Съветските болни - най-здравите болни в света!

Всички комунисти - под земята!
(Лозунг в мина)

[Imperial]

ъъъ ... Леголас:

гнус! гнус!

в интерес на истината, колкото и да мразя по принцип тоя тип, в случая въобще не ми изглежда зле

[Heinz W. Guderian]

Хей, това за Дъга е разбиващо! С тези комикси са пораснали много български деца, аз си спомням, че съм ги разглежадал (само), защото тогава не можех да чета и чрез собственото си въображение пресъздавах Арда. А не е ли похвално как българските художници са вдъхнали живот на Толкиновите герои, а не както на запад всички са по калъп, като смешните герои на Джордан... (не само Робърт, а и другия...)

[Shelenberg]

Ето два остарели вица, които обаче на мене много ми харесват:

Двама борци играели шах и единия вика:
- Без коз.
А другия му отговария:
- Това да не ти е футбол.

Един борец паднал от 8-ия етаж и след 10 минути веднага дошли линейки, полиция и го питали какво става, а той отговорил:
- Не знам аз сега идвам.

[messire Woland]

http://www.stiv.tub.dk/

Забавно ... нещо като как изглежда прибирането на пиян скандинавец вкъщи ...

[Imperial]

:lol:

[Parabellum]

Личните пари, депозити и валутният риск - какво да се прави?

Ама те мечките са четири-хахахахаххахахахаха.
Много яко! Чак сега загрях-хахахаххахахаха :lol:

[Imperial]

[Imperial]

Фоменкология и антиФоменкология

всъщност най-големия виц е тук :lol:

[Parabellum]

Ще взема да отида до Чикаго и да му спукам тъпана от бой! Този ме дразни!

[Parabellum]

ХАХАХАХА ВИЖТЕ КВО НАМЕРИХ! :stupid:

Българската следа
в романите за Хари Потър
ПАРОЛА: ВИКТОР КРУМ
България - финалист на Световното по куидич! За писателя Алек ПОПОВ това не е случайно. Той прави паралел между българския успех на Световното през 1994 и българския триумф в куидича, между Стоичков и Виктор Крум.
В паметната 1994 година българският национален отбор по футбол си проправя пътя до световните полуфинали в САЩ. Борбата е ожесточена, в нея участва духом цялата нация. Името България триумфира по стадионите, шета неуморно в световния информационен поток, а българските футболисти се превръщат в медийни звезди начело с фамозния Stoychkov.

На практика това е най-мащабната и най-успешна пиар акция в историята на страната през последните десетилетия. Постигната е, разбира се, с цената на много труд, воля и инвестиции. Късметът също си казва думата, но в реалния свят успехът има реална цена.

Шест години по-късно българите са финалисти на световното първенство... по куидич - фантастичен спорт, който се практикува от младите магьосници в "Хари Потър", бестселъра, чийто тираж съперничи на Бибилията. Нашите хора се озовават на финалната права единствено по волята на въображението на Дж. К. Роулинг. Защо тъкмо българите, а не, да речем, албанците, турците, румънците или унгарците? Това е въпрос, на който би могла да отговори само авторката. Последиците от този уникален факт обаче заслужават анализ.

Като всяко голямо литературно произведение "Хари Потър" създава паралелна реалност. Този фантастичен свят се споделя от стотици милиони хора, пръснати по цялата Земя. Обаянието му кара всеки ден хиляди деца, които до този момент са познавали единствено учебниците и компютъра, да се потопят отново в магията на четенето. Това само по себе си е забележително постижение, граничещо с магия. Защото да се живее само в един свят е скучно. Дори на прагматичен тип като Джеймс Бонд му писва: само един свят не стига!

Българският национален отбор по куидич очевидно има паралел в реалността - българския национален отбор по футбол. Ако се съди по автентичността на този колективен образ, Дж. К. Роулинг вероятно е гледала някой от мачовете на нашите национали. Може би тъкмо специфичният колорит на нашите футболисти е повлиял на решението й да ни изстреля на финала. Зограф, Левски, Иванова, Димитров, Волков, Вълчанов, Виктор Крум… Имената на играчите може би звучат странно, но поведението им на терена е типично: "Българските биячи Волков и Вълчанов се приземиха от двете страни на Мустафа (съдията) и започнаха яростно да спорят с него." А дали фамозният Stoychkov не е прототип на българската звезда Виктор Крум, чиито умалени фигурки се разграбват като топъл хляб по стадионите? На пръв поглед между двамата няма нищо общо, като изключим беглата референция относно външния вид на звездата. Той не е красавец, но за един велик играч това едва ли има значение. Същото би могло да се каже и за т. нар. Модерен ляв. Приликата в характерите обаче е поразителна. Виктор Крум притежава ненадминато майсторство: "Движеше се из въздуха с такава лекота, сякаш бе напълно независим от нищо и безтегловен." Същевременно обаче е краен индивидуалист, действа на своя глава и като че ли не дава пет пари за другите. В края на мача, виждайки, че отборът му няма да успее да изравни, той решава да хване малката златна топка, наречена снич, и да сложи край на играта. "Разбрал е, че никога няма да ги догонят - извика Хари, - искал е той самият да определи резултата, това е..." Поведението му буди възхищение сред публиката, но се посреща нееднозначно от отбора: "Съотборниците му клатеха глави и гледаха сърдито." Позната гледка, нали? Българският отбор е съпроводен от нетипичните за нашата действителност мажоретки (наречени талисмани), които обаче се явяват типични представители на българския магически фолклор - вилите. "Това бяха жени... най-красивите жени, които Хари бе виждал през живота си... Хари недоумяваше какви са те всъщност, от какво блестеше кожата им с такава ярка лунна светлина и как ли златистобелите им коси се разперват като ветрила зад тях дори без полъх на вятър." Присъства и неизменният представител на бюрокрацията - българският министър на магиите, "който, носеше разкошно наметало от черно кадифе, обкантено със злато, и изглежда, не разбираше нито дума английски." Последният детайл оставя привкуса на нещо твърде познато и характерно за реалността, която ни обкръжава. Но тъй като фантастичната действителност в редица отношения е по-добра, в края на главата, за ужас на домакините, въпросният господин проговаря на "правилен английски със силен търд акцент". Този обрат, макар и не изцяло в добрия тон, позволява на образа да се впише в цялостната картина на нашия отбор - един достоен съперник, с когото шега не бива.

Моята дъщеря, която е на 11, често влиза в Интернет и си чати с деца от цял свят. Когато разберат, че е българка, нещо звънва помежду им: аха, България, родината на Виктор Крум, великия играч на куидич! Колкото и странно да звучи, това й създава не само самочувствие, но и усещане за идентичност в безликия свят на мрежата. Защото, искаме или не, виртулният шампион Виктор Крум вече генерира национална идентичност заедно с реалните идоли на нацията като Stoychkov и още куп гении. Българското обществено мнение винаги е било особено чувствително към публикациите в чуждия печат. "Образът на България" е тема, която не слиза от дневния ред на конференции, семинари и дебати, където се превръща в обект на дълбокомислени анализи и дългосрочни стратегии. Никакви експерти за никакви пари обаче не са в състояние да постигнат ефекта от тези двайсетина страници, в които името на Виктор Крум обикаля трибуните на магическия свят. Жестът на английската писателка е щедър и в известна степен компенсира традиционните, не твърде ласкави интерпретации на Балканите в британската литература. Дали ще срещнем отново герои с български имена в следващите книги за Хари Потър? Можем само да стискаме палци.

[Imperial]

супер

бе лека полека ще си заемем заслуженото място в световната картина. Т.е. няма вече като кажеш "България" никой да не знае за какво става дума

[Heinz W. Guderian]

Това всичкото е много интересно. Откъде по дяволите авторката на тази книжка е решила да има бугари?! Е, но все пак т'ва е много любопитно и наистина с тези няколко страници ще постигне доста сред подрастващите в аспект "знание по география", например 8)