Емиграция

[Гост]

М`да-а. И трудно ми е да намеря исторически паралели. Обяснението ми обаче е, ако въобще мога да дам такова, че се "бяга" оттам, дето индивидът е "откъснат" от основните достижения на времето и дето от него повече искат и все му вземат.
Второто от което се бяга е културното изоставане на някои места, сивотата и пошлостта, духовната, така да се каже, теснотия.
Вър се оправяй, наистина.

.....липсва ми сърдечността на хората ...

Ктао се замисля, имаше навремето в България (може би ги има и сега, но за мене това са последните преддеветосептемврийски поколения, които си отидоха горе-долу до 80-тте години на 20 в.) едни тип български хора, аз лично съм ги виждал в балканските бивши възрожденски села. Не може да се улучат точни думи, за да се опише житейското им и нравствено състояние, но може да се каже, че без нищо човешко да им е чуждо те имаха такава хуманност, човещина и такова вътрешно достойнство, че като се замисля за това, ми се изправя косата! Може да бяха малко наивни спрямо постиженията (или паденията) на модерния свят, но пък към нещата от живота имаха такова адекватно и уважително отношение, че чак не ми се вярва. На всяко нещо отдаваха нужната му тежест и в това имаше такова вътрешно достойнство и цивилизация, ако щете! И всичко това сгрято с прост бит и поведение и с една такава любознателност ли, будност ли, не ми стигат думи, които направо ги издигаха на върха! За такива хора старците казваха навремето, че "му знаят реда на всичкото".
Ето това наистина липсва, за съжаление не само в емиграция...

[Nick]

.. аз лично съм ги виждал в балканските бивши възрожденски села...

Точно в десятката! Като да ми четеш мислите... Майчиният ми род е от Еленския Балкан, като част от тях са в Калофер - точно такива хора имах предвид!

[Гост]

Ето на! Аз имах предвид Котел

[Гост]

Да, бе... Що не идете да ги видите СЕГА тези хора? Всички сме озверели от недоимък и немотия. Едно време беше пословично Българското гостоприемство. А сега, ако замръкнеш някъде - господ да ти е на помощ....

[Гост]

Не се гаси туй, що не гасне. И не иде реч за това, като замръкнеш, да те прибират. Не те знам къде си ходил, ама не си ходил там. Па и къде ходиш по нощите в тия времена, а!

[mellisa]

Точно в десятката! Като да ми четеш мислите... Майчиният ми род е от Еленския Балкан, точно такива хора имах предвид!

Явно едва ли мислим за същия Еленски Балкан, защото хората, които аз познавам и са от там са студени, еднопластови, сурови и жестоки дори. А хуманност и доброта сигурно никога не са ги чували даже и като думи, камо ли да знаят смисъла им....

Хората бягат от собсвената си страна заради държавата, обществото или може би да го обобщим с 'дереджето.' Отиват да се скитат немили недраги, къде ли не, предимно по места дето никой не ги иска (представете си например как се чустват мюсюлманите и черните на Запад).

Парадоксално най-чужда съм се чувствала именно в България и сред българите. И никога не съм била немила-недрага тук, където съм. Най-самотна бях именно в сърцето на родината си, заобиколена от хора, за които се предполагаше, че са ми близки. Родството на кръвта и това на духа са две различни неща и понякога са несъвместими....

[Avatarx]

Майчиният ми род е от Еленския Балкан

И моя майчински е оттам. Ще излезем роднини накрая!

Явно едва ли мислим за същия Еленски Балкан, защото хората, които аз познавам и са от там са студени, еднопластови, сурови и жестоки дори. А хуманност и доброта сигурно никога не са ги чували даже и като думи, камо ли да знаят смисъла им....

Ми аз пък въобще не ги познавам много, много. Майка ми е някъде оттам. От една от 'махалите' там. Къща от къща на минимум 1 км. и като ми казаха да отида до пощата 2 часа я търсих... А махалите са на родове общо взето и имената им идват от родовете.

Парадоксално най-чужда съм се чувствала именно в България и сред българите. И никога не съм била немила-недрага тук, където съм. Най-самотна бях именно в сърцето на родината си, заобиколена от хора, за които се предполагаше, че са ми близки. Родството на кръвта и това на духа са две различни неща и понякога са несъвместими....

За всяко нещо си има време. Едно е да си сам в България и друго да си сам тук. Особенно понякога....

[Nick]

Да си чужденец е до висока степен състояние на духа, при това доста естествено състояние. Ще сложа пак два цитата за илюстрация. Използувам цитати, защото всичко е вече казано на този свят.

Там хорошо, где нас нет.

The grass is always greener on the other side of the fence.

[Гост]

Явно едва ли мислим за същия Еленски Балкан, защото хората, които аз познавам и са от там са студени, еднопластови, сурови и жестоки дори. А хуманност и доброта сигурно никога не са ги чували даже и като думи, камо ли да знаят смисъла им....

Някъде бъркаш, ама не ми е работа.

[Parabellum]

Аз също заставам зад думите на Ник и КГ125.Хората от Балкана са невероятни. Замръквал съм в такива запустели места с по една две обитаеми къщи и винаги съм намирал подслон и топла чорба.Даже последният път ме приюти турчин от махалата Средни Колиби в Еленският Балкан. У тях ядох най-вкусната агнешка чорба.Само чисто месо и горски билки за подправки-абе кеф. На тръгване той ми подари трофей от сърндак-намерил го в гората.
Балканджиите са чисти е неподправени хора. Плюс това родът на съпругата ми е от Трявна, така че горе-долу имам си напредстава от тези хора!

[bukvite]

Не мога да разбера нещо - сякаш се оправдавате, че сте там.
Нещо, което ми хареса в изказването на ТВВ - всеки решава за себе си.
Но оправдания в едната или в другата посока - не ги разбирам.
Все едно аз да се оплаквам защо дойдох в "тази пуста София", зарязвайки топлото море край Варна или обратното - защо не се показах патриот оставайки там.
А сте прави - морето много липсва. Дори топлото море край Ница не ми го замени.

[Sherlock]

Ех, bukvite, чак пък да се оправдаваме...
някои от мненията по адрес на емигрантите бяха леко крайни, просто вкупом се опитваме да обясним на хората да не виждат в черно-бяло
А, да та питам тебе, К-Е-Ф има ли изглед да се ъпдейтне в обозримо бъдеще, предполагам имаш инфо

[Batko Charly]

Парадоксално най-чужда съм се чувствала именно в България и сред българите. И никога не съм била немила-недрага тук, където съм. Най-самотна бях именно в сърцето на родината си, заобиколена от хора, за които се предполагаше, че са ми близки. Родството на кръвта и това на духа са две различни неща и понякога са несъвместими....

Ах Мелиске, разчувстваш ма направо, ела тука да те прегърна! Живота си остава един голям парадокс в крайна сметка. Аз като са върна в България, често не разпознавам собствения си народ. От една страна си е моя народ - говорим един език, имаме един фолклор, кухня, имаме обща социална култура и пр. От друга страна хората са ми крайно чужди - говорим един език пък не се разбираме често, имаме сходен манталитет пък за много неща се различаваме коренно в реакциите и разбиранията си. Отделно, хората много са се променили откак се изнесох зад граница. Намирам общо предимно с малък брой индивиди. Странното обаче, за което ти говориш по принцип и което мисля надминава етно-националните граници е следния парадокс: понякога си самотен, а не си сам - заобграден си от хора, често много близки и всички много наблизо; всички хора обаче, които те карат да се чувстваш оценен, тачен и близък с тях са всъщност много надалече, а физически може да си чисто сам...

[Гост]

За такива усещания не е нужно човек да се връща от чужбина...

[mellisa]

Някъде бъркаш, ама не ми е работа.

Аз също заставам зад думите на Ник и КГ125.Хората от Балкана са невероятни. Замръквал съм в такива запустели места с по една две обитаеми къщи и винаги съм намирал подслон и топла чорба.Даже последният път ме приюти турчин от махалата Средни Колиби в Еленският Балкан. У тях ядох най-вкусната агнешка чорба.Само чисто месо и горски билки за подправки-абе кеф. На тръгване той ми подари трофей от сърндак-намерил го в гората.
Балканджиите са чисти е неподправени хора. Плюс това родът на съпругата ми е от Трявна, така че горе-долу имам си напредстава от тези хора!

Не, не бъркам, но не му е нито тук мястото, нито пък има някакво значение за общата дискусия. Само ще кажа на Парабелум, че е едно да говориш с тези хора за 1 нощ (о, за непознати мило и драго ще дадат и последното си пиле ще заколят, спор няма), друго е да си част от тях и да ги познаваш отвътре. Те са като Балкана, имат две лица - хубавото, приятното, милото го показват на чуждите, но ако имаш нещастието да си с тях не за ден, а за цял живот, ще видиш и другото им лице, студеното, жестокото, вероятно това е, което им е помогнало да оцелеят през вековете също, но то никак не е приятно.

Ах Мелиске, разчувстваш ма направо, ела тука да те прегърна! Живота си остава един голям парадокс в крайна сметка. Аз като са върна в България, често не разпознавам собствения си народ. От една страна си е моя народ - говорим един език, имаме един фолклор, кухня, имаме обща социална култура и пр. От друга страна хората са ми крайно чужди - говорим един език пък не се разбираме често, имаме сходен манталитет пък за много неща се различаваме коренно в реакциите и разбиранията си. Отделно, хората много са се променили откак се изнесох зад граница. Намирам общо предимно с малък брой индивиди. Странното обаче, за което ти говориш по принцип и което мисля надминава етно-националните граници е следния парадокс: понякога си самотен, а не си сам - заобграден си от хора, често много близки и всички много наблизо; всички хора обаче, които те карат да се чувстваш оценен, тачен и близък с тях са всъщност много надалече, а физически може да си чисто сам...

Това, което си написал е добро. Отчуждението. В крайна сметка хората са си хора навсякъде, тайната е не да се събираш с тях според наложени критерии, като националност или език, а според тези на собствената ти нагласа. Винаги съм оставала изненадана, че от мен се очаква, понеже съм българка и съм в чужбина, като срещна друг такъв да му стана едва ли не първа дружка. И говоря за хора, които в България бих подминала без да се обърна и при това на никой не би му и хрумнало да ме укори или учуди. Знам ли, може би заминах твърде млада и не отнесох със себе си изградени стериотипи на типичната българска култура, но днес намирам малко общо с типичния българин и при това то е най-често нещо наднационално. Но за манталитета грешиш - никога не съм имала този на средностатистическия българин, именно за това и винаги съм била чужда сред тях. А промяната, за която говориш не е само в хората, които са останали, тя се е извършила и в теб, и в тези, които са заминали. Имаше една много готина поема на Кавафис за това, ще трябва да я намеря...двама приятели, разделени от живота, при това без нито единият, нито другият да е виновен.