If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
За политическите и идеологически митове (разделена от "Съвременна
Първо трябва да дефинираме "революция". От друга страна, в училище ни учеха, че при революцията има смяна на обществения строй или поне опит за такава смяна. Преход от феодализъм към капитализъм и от капитализъм към социализъм/комунизъм. От тази гледна точка американската Война за независимост не е революция.
От тази г.т. не е, ама тя не е вярна. Това с преходите от --изъм към -изъм е комунистическа теория, както знаем догматична, тъповата и нямаща общо с реалностите.
Революциите биват още и национални. Американската е такава, но не само. Защото разни държави са се освобождавали от други и са получавали независимост, но са оставали в рамките на старото устройство. При Англия също има капитализъм, не по-лош от американския.
Та втората особеност на американската революция е, че тя е политическа. Първата република в съвременния свят, със съответите модерни постулати за личната свобода, разделението и ограничението на властите и т.н.
Третата особеност е, че тя създава американската нация не по етнически, а по политически признак.
Понеже няма аналог, ще ни е трудно да я наречем по друг начин, освен ... "американска"
Но че е революция - такава е.
Само "Това с преходите от --изъм към -изъм е комунистическа теория, както знаем догматична, тъповата и нямаща общо с реалностите." не ми харесва. Марксизма си е велика теория и метод! Ленинизма и Сталинизма го забатачват. Всъщност, може би ако Ленин или Троцки бяха доживяли старини щеше да е савсем друга днешната история. Те определено имат много повече поглед върху нещата. Западния Марксизъм обаче продължава да се развива и до днес и разните му браншпве предлагат невероятно богата гама от теоретични възгледи върху света, устройството му, политиката и обществото.
Contra la estupidez, hasta los dioses luchan en vano.
Злобата крепи човека, а мързела го грози!
(собствен патент)
Относно това каква хубава идея бил марксизма - абе човек явно нещо не е както трябва...Всъщност като се замисля не е лош - абе то и Кампанела, Мор и т.н. не са лоши...Да ама Маркс направо убива всичко...А по въпроса какво би станало ако Ленин и Троцки били остарели - пич , Троцки съвсем не е ангел ( даже напротив , конкурира се с големите изверги ). За Ленин е писано много , и все хубаво. А че е по-добър от Сталин - ами , на някоя друга планета може.
Нека стане веднъж завинаги ясно - това за добрия Ленин и лошия Сталин е най-големия мит в историята.
Струва ми се, че Batko Charly тук има предвид под "добър марксизъм" не идеиня метод за социално инженерство, а приложението на марксистки подход (ако мога така да се изразя) в науката - най-вече в социалните науки и историята. Общо взето, в тях, особено в областат ан историята, има нужда от системен подход, а марксизмът предлага именно такъв. Естествено, далеч не е единствената подобна възможност, вероятно не е и най-добрата, но това не означава, че всичките изводи и разработки с тази методология са неверни или некачествени. В метода "има хляб", просто трябва да се отчитат и неговите грешки и недостатъци .
Що се отнася до легендарното делене на съветските лидери на "добри" и "лоши" - до голяма степен съм съгласен, че е плод на митологично мислене и въобще на митотворчество. Абсолютно същото важи и за мита за 20-те години като за период когато все още нещата са добри и идеята не е изкривена и съответно за късните 30 години, когато "злият" Сталин изкривява всичко и опорочава системата.
Вярно е, че е напълно обосновано преиодизиране на 20-те, 30-те, 40-те години, както и намирането на сериозни отлики както в държавната политика, така и в типа лидери, администратори и т.н. - разлики има много, както и съвсем определени тенденции, които се развиват. Но също толкова определено е това, че 20-те години подготвят 30-те и това, което се случва впоследствие и общо взето става въпрос за непрекъснат процес. В известен смисъл това, което се случва в "Сталиновата епоха" е логичноразвитие и пордължение на случващото се по времето на Ленин.
Само "Това с преходите от --изъм към -изъм е комунистическа теория, както знаем догматична, тъповата и нямаща общо с реалностите." не ми харесва. Марксизма си е велика теория и метод! Ленинизма и Сталинизма го забатачват. Всъщност, може би ако Ленин или Троцки бяха доживяли старини щеше да е савсем друга днешната история. Те определено имат много повече поглед върху нещата. Западния Марксизъм обаче продължава да се развива и до днес и разните му браншпве предлагат невероятно богата гама от теоретични възгледи върху света, устройството му, политиката и обществото.
Абе, братко какво величие и какъв метод!?
До 1917 за марксизма може да се каже само, че е архиутопия в прогностичната си част. В останалата, която обяснява нещата, също има трески за дялане, а и доста копира предците си.
След 17-та стана ясно, че практиката й на тая теория е най-страшното нещо, случило се на човечеството.
Троцки и Ленин са толкова окъпани в кръв, че не се виждат, а на Троцки му святкат само очилата. Добре, че не доживя до старини, защото това, което Пол Пот направи с Камбоджа щеше да е ежедневието на цяла Русия и това, то което тя се докопа.
Това, което му се вика западен марскизъм представлява една тумба философчета без връзка с реалния свят.
Ако гледаме само книжките, види се, че марксизмът си противоречи сам и не държи сметка за човешката природа, поставя всичко надолу с главата.
Прочетен днес, не е нищо друго освен анахронизъм. Кървав в зараждането си, тъмносив в битието и края си.
Понеже няма аналог, ще ни е трудно да я наречем по друг начин, освен ... "американска"
Но че е революция - такава е.
Аз мисля обаче, че на Американската революция ма-а-а-алко не й достига, за да бъде наречена класическа революция. Ако може да я наречем все пак така, то ще трябва да лепнем отпред нещо като "кадифена", ама даже не и кадифена, а "копринена революция".
Първо, липсва й това, което в марксистката теория се нарича "смяна на обществения строй", а на нормален език се нарича "смяна на елитите" и разпадане на политическата и социална система, при това с взрив.
Второ, при класическите революции, каквито са Френската и Октомврийската, има много сериозни социални основания за промяна чрез революция: социални и политически конфликти вътре в обществото, понякога и външни причини, дори конфликти на ценностите и традициите - тук те липсват или поне не са толкова силни.
Има едно препокриване на термините: национално-освободителна война, война за независимост, гражданска война, смяна на властта/на политическото статукво, преврат. Всички те тези събития могат да прераснат в революция само при наличието на определени условия.
Доколкото ми е известно, европейската традиция е Американската революция да не бъде наричана революция. Но това може би е местен шовинизъм: европейските революции - най-кървавите революции в света. Като основния въпрос, разбира се, е как дефинираме понятието "революция" - всъщност, спорът тръгва от по-широкия или по-тесния обхват на това понятие.
Второ, при класическите революции, каквито са Френската и Октомврийската
Само едно мънинко уточненийце - по-точно ще е да включиш тук Февруарската революция и чак подир нея Октомврийската (която много повече се родее с вътрешнореволюционен преврат, но за сметка на това накрая утвърждава напълно нова ценностна система, съчетана с вариация на старата административна организация (отпреди Февруарската революция)).
Инак този точно спор следва по-скоро да се реши с едно уточнително предефиниране на понятията. Мисля че най-правилно ще е да запазим "революция" за ситуациите, когато произтича "взривоподобна" (т.е., рязка) вътрешна промяна в рамките на една социодържавна система. Като тазипромяна непременно засяга цялата ценностна парадигма, върху която се изгражда досгашното състояние на системата. Промяната на управляващия елит или на административно-организационната структура не е чак толкова задължителна или по-точно ще е да се каже, че е краткотрайна с тенденция към бързо възстановяване на старите форми.
Докато национално-освободителните борби е по-правилно да си се наричат така, защото не става въпрос толкова за вътрешна промяна на цялата система, колкото за зараждане на нова система, отделяща се от съществуващата и най-често със сходни структури, т.е., почти винаги има запазване на съществуващата зенностна парадигма (макар разбира се да зависи от конкретният случай - може тъй, може и инак ).
Само едно мънинко уточненийце - по-точно ще е да включиш тук Февруарската революция и чак подир нея Октомврийската
Много фъфлещо ми прозвуча да напиша, с натрупване на много Ф-та: ...каквито са Френската и Февруарската...
Шегувам се . Прав си, разбира се.
Само не разбрах все пак какво мислиш за Американската революция - е ли или не е?
Е, можеше да напишеш "феФруарска" и щеше да е още по-добре - инак съм напълно съгласен с този стилистично-фонетичен аргумент .
За другото - аз съм виновен - нещо явно се оплетох в забързаното си изложение (ама така е като човек пише от работното си място, вместо да върши работа ). Това, което написах в предходния пост идваше да подчертае, че според мен "Американската революция" (малко ме дразни това използване на "американски" за да се посочи САЩ - сякаш южноамериканските събития от същия тип не са достойни да бъдат назовани "американски") по-скоро не е революция, а особен вид колониална война - не бих я нарекъл нито "национално-освободителна" (няма никаква нация, която да се "освобождава" по онова време), нито "народно-освободителна".
Та този тип конолониален конфликт има нещо общо с империите и имперското (и съответно е съврзан с онази тема за империите). Предизвикан е от криза на идентичността на колонистите, подклаждана от икономически проблеми и противоречия, и се развива на фона на едно движение за колониална еманципация, ако мога така да се изразя .
Т.е., не е революция, не съвпада с краткото определение за революция от предния ми пост - по-скоро е колониално-освободителна война, в резултат на която се създава нова държавна формация, но не се утвърждава нова ценностна парадигма или нови принципи за организация на държавата и обществото. Но пък в резултат на тази война постепенно се развиват процеси, които водят до създаването и утвърждаването на нова спрямо Европа ценонстна система и принцип на социална организация, но процесът не е революционен, а по-скоро еволюционен по своя характер..
Но от друга страна, определено в този конфликт се намесват някакви елементи на революция, което не е никак случайно, защото натам се изместват в чисто психологически смисъл утопиите и стремежите към промяна (пасионарното население от Европа мигрира в колониите и там търси да осъществява своите блянове за промяна, малко или много останали нереализирани в на Стария континент, ако мога да се изразя така лирично).
[QUOTE=gollum]Струва ми се, че Batko Charly тук има предвид под "добър марксизъм" не идеиня метод за социално инженерство, а приложението на марксистки подход (ако мога така да се изразя) в науката - най-вече в социалните науки и историята. Общо взето, в тях, особено в областат ан историята, има нужда от системен подход, а марксизмът предлага именно такъв. Естествено, далеч не е единствената подобна възможност, вероятно не е и най-добрата, но това не означава, че всичките изводи и разработки с тази методология са неверни или некачествени. В метода "има хляб", просто трябва да се отчитат и неговите грешки и недостатъци .QUOTE]
Е поне някой да схване. Марксизма отваря път за равитие на нов теоретичен подход от който извират маса нови клонове на европейската мисъл. Нео-Марксизма най-малкото и днес си се ползва в много уважение сред социалните науки. После именно от Марксизма произлизат школи и течения като това на франкфуртската школа (по-специално - Critical Theory) - Адорно, Маркузе, Хоркхаймър, а днес Юрген Хабермас, Робърт Кокс; феминизъм, (пост-)структурализъм, пост-модернизъм, социален конструктивизъм и т.н. Величия от рода на Мишел Фуко, Мерло-Понти, Жан-Пол Сартр, Жак Дерида и мн. други, както и техните писания по един или друг начин все водят началото си от Марксизма.
На Марксизма трябва наи-вече да се гледа в подходящия исторчески контекст в който е бил създаден. Странното обаче днес е, че анализа му на капиталистическия строй е валиден повече от всякога, особено идеите му за глобализация.
[QUOTE=Хана]Аз мисля обаче, че на Американската революция ма-а-а-алко не й достига, за да бъде наречена класическа революция. Ако може да я наречем все пак така, то ще трябва да лепнем отпред нещо като "кадифена", ама даже не и кадифена, а "копринена революция".
Първо, липсва й това, което в марксистката теория се нарича "смяна на обществения строй", а на нормален език се нарича "смяна на елитите" и разпадане на политическата и социална система, при това с взрив.
QUOTE]
Е за тва говоря. Каде е сриването на старата система и граденето на нова? Един американец даже ми обясниаваше скоро, че конфликта бил предивикан предимно от търговски съображения. Демек свободата за която говорят е свободата да необеспокоявана от короната търговия...
Last edited by Batko Charly; 19-04-2005, 18:58.
Причина: Автоматично сливане на двойно мнение
Contra la estupidez, hasta los dioses luchan en vano.
Злобата крепи човека, а мързела го грози!
(собствен патент)
...............да се реши с едно уточнително предефиниране на понятията.
Absolutelly!!!
Ей такава тънка и категорична терминология обичам!
Batko Charly написа
..............Марксизма отваря път за равитие на нов теоретичен подход от който извират маса нови клонове на европейската мисъл. Нео-Марксизма най-малкото и днес си се ползва в много уважение сред социалните науки. После именно от Марксизма произлизат школи и течения като това на франкфуртската школа (по-специално - Critical Theory) - Адорно, Маркузе, Хоркхаймър, а днес Юрген Хабермас, Робърт Кокс; феминизъм, (пост-)структурализъм, пост-модернизъм, социален конструктивизъм и т.н. Величия от рода на Мишел Фуко, Мерло-Понти, Жан-Пол Сартр, Жак Дерида и мн. други, както и техните писания по един или друг начин все водят началото си от Марксизма.
.............На Марксизма трябва наи-вече да се гледа в подходящия исторчески контекст в който е бил създаден. Странното обаче днес е, че анализа му на капиталистическия строй е валиден повече от всякога, особено идеите му за глобализация.
..............Каде е сриването на старата система и граденето на нова? Един американец даже ми обясниаваше скоро, че конфликта бил предивикан предимно от търговски съображения. Демек свободата за която говорят е свободата да необеспокоявана от короната търговия...
1) Е па я нали ти рекох, дека са тумба философчета без връзка со реалността!!
Добре де, шега. Стъпвайки на тоз марксизъм, "нео-таковата" правят не по-малки от неговите теоритични грешки. Ама в новите условия.
2) Анализа на марксизъма на днешния строй не води до нищо, освен до разни щури антиглобалистични движения, които, между две получавания на помощи за безработни, си мислят, че като подпалят Макдоналдс или почупят витрините, спасяват света.
3) Ето къде е сриването на старата система и създаването на нова - в ПОЛИТИЧЕСКОТО устройство на американската република и в прокламирането на новите й ценности. Това не е малко, още повече, че се оказа успешна рецепта, създала Новия свят. Та затуй сега всички я коментират.
Хана написа
Аз мисля обаче, че на Американската революция ма-а-а-алко не й достига, за да бъде наречена класическа революция. Ако може да я наречем все пак така, то ще трябва да лепнем отпред нещо като "кадифена", ама даже не и кадифена, а "копринена революция".
Първо, липсва й това, което в марксистката теория се нарича "смяна на обществения строй", а на нормален език се нарича "смяна на елитите" и разпадане на политическата и социална система, при това с взрив.
Второ, при класическите революции, каквито са Френската и Октомврийската, има много сериозни социални основания за промяна чрез революция: социални и политически конфликти вътре в обществото, понякога и външни причини, дори конфликти на ценностите и традициите - тук те липсват или поне не са толкова силни.
Има едно препокриване на термините: национално-освободителна война, война за независимост, гражданска война, смяна на властта/на политическото статукво, преврат. Всички те тези събития могат да прераснат в революция само при наличието на определени условия.
Доколкото ми е известно, европейската традиция е Американската революция да не бъде наричана революция. Но това може би е местен шовинизъм: европейските революции - най-кървавите революции в света. Като основния въпрос, разбира се, е как дефинираме понятието "революция" - всъщност, спорът тръгва от по-широкия или по-тесния обхват на това понятие.
Припокриване има, защото всички тези събития - граждански войни, освободителни движения и т.н. могат и са форма на революциите.
"кАДИФЕНА"? - да. Но кой казва, че през революциите трябва да се избият маса хора? Само червените. Майсторлъкът е да стане лекичко.
Това, че основанията за френската и октомврийската революции са различни и може би по-интензивни от тези на американската не прави последната "не-революция". Пък и, и тя си има интензивни основания, но на друга плоскост. Ако при европейските нещата са радикализирани и изчерпани (макар, че Англия успя да ги хармонизира в своята революция!), при американската са просто на друго ниво. По-високо. Това е била битка за нови ценности, не за хляб и пр., а за политическа свобода и ново гражданско качество.
Спорът е наистина в термините - всъщност важното е, че американското събитие е най-важното за Новата история, защото даде най-бляскав резултат.
ПП
А, да. А защо европейските революции да са класически, а американската не?! В америката всичко е по-иначе, но това не значи, че ние тука сме най-ясни.Хайде френската иди-дойди, но на руската какво й е класическото?
Last edited by ; 19-04-2005, 20:02.
Причина: Автоматично сливане на двойно мнение
Стъпвайки на тоз марксизъм, "нео-таковата" правят не по-малки от неговите теоритични грешки. Ама в новите условия.
2) Анализа на марксизъма на днешния строй не води до нищо, освен до разни щури антиглобалистични движения, които, между две получавания на помощи за безработни, си мислят, че като подпалят Макдоналдс или почупят витрините, спасяват света.
3) Ето къде е сриването на старата система и създаването на нова - в ПОЛИТИЧЕСКОТО устройство на американската република и в прокламирането на новите й ценности. Това не е малко, още повече, че се оказа успешна рецепта, създала Новия свят. Та затуй сега всички я коментират.
1. Да вземеш да ма светнеш ли за тия грешки? И още нещо: има ли теория, която на няма критика? Освен ако не си от ония либерали дето си мислят, че триумфа на либералния капитализъм води до края на историята...
2. Анализа води до много работи. Ти може би бъркаш анализ с предложения за нов строй. Няма задължително застъпване между двете. Критиката сама по себе си е достатъчна.
3. Според Марксизма не води до нищо ново, само тва как да се правят повече мангизи по-бързо. Класите са едни и същи, основната структура също.
Въпросче: тия НОВИ ЦЕННОСТИ как смяташ са се отразили на американската нация като цяло? Като ги гледаш днес, голямата маса американци с какво по-точно блестят?
Contra la estupidez, hasta los dioses luchan en vano.
Злобата крепи човека, а мързела го грози!
(собствен патент)
И-и-и-их, бе-й-й!
1. E, aз не съм от “светващите”, само казвам мнение. Ако ми резюмираш, макар и разнообразни и сложни, неомаркситките тези, ще те “светна”, ама ме е страх да не стане каша зарад обема. (Историята ще свърши, когато свършат хората. Това за “края на историята” си беше изхвърляне на Фукуяма, де.)
Но ето един частен случай, илюстриращ къде бъркат. Маркузе ли беше тоя, дето смята следното (в резюме):
“Пролетариите започнаха след ВСВ да изкарват много пари, оядоха се, накупиха си къщи и коли и вече не стават за революция. За да стане такава, е нужно революционерите да организират ГРАДСКИТЕ ЛУМПЕНИ!!!”
А кажи сега, по-голяма глупост от това чувал ли си?
От общочовешка гл.т., това е апел за използване на маргиналните сили в обществото за разрушението му. С каква цел се разрушава общество, което по думите на самия “разрушител” Маркузе дава на пролетариите си пари и коли?!
От чисто марксистка гл.т. – АМИ ТО АКО РАБОТНИЦИТЕ ЖИВЕЯТ ТАКА, ТЯ РЕВОЛЮЦИЯТА Е СТАНАЛА, БРЕ!!!
За какво са ви градските лумпени като революционна сила?! (Впрочем, те класа ли са или не са и ако не са, като как ще правят революции? В своя полза? Че те какво искат – да чупят, е...т, рушат и плюскат. В чия друга полза?)
Единствената логика в тезата на г-н Маркузе е, че трябва да се прави революция на всяка цена – хубаво, лошо, обществото трябва да се разруши. ОК, да отидем по-нататък – какво става, когато стават такива революции? Ми става по-голям капитализъм, но жесток, концентриран, брутален, в който човекът е беззащитен и може само да работи за държавата, управлявана от тясна върхушка, със или без изявен лидер, наречена “висша партийна номенклатура”. Другото име на това дълго за обясняване нещо е “комунистическа държава”. На практика. На теория ала-балата е една от многото светони утопии.
Колосалната грешка на всички тези е, че искат в името на някакви имагинерни, най-често лъжливи и манипулативни тези, да отнемат човешката свобода, икономическата, социална и политическа свобода на индивида. А това е все едно да ти отрежат единия крак.
Щото, много по-близка до живите хора и техните желания и стремежи е оная концепция, на американската революция – за ограничението на държавата, която служи на хората а не обратно, за неограничената от друго освен от равните с твоите права на останалите ИНДИВИДИ свобода, за частната собственост и свободните приказки. Това е, което човек иска и по-смешното е, че това обективно осигурява ДИНАМИКА на развитието, на технологиите и на прогреса.
Та, отговорче на въперосчето
Съвременните американци блестят с това, че там такива като Маркузе вървят само в източните университети; с това, че са най-богати от останалите свои аналози в света; че не им минават такива да им ограничат собствеността и т.н. и макар да са ограничени в американоцетристкото си и тяснопрофесионално светоусещане (което е вярно, ама донякъде) имат здрави и прагматични ценности. Не че там всичко цъфти, но неслучайно всичко живо пуща зелени, а не червени карти.
2. Критиката на кое, от коя позиция и с какви цели е достатъчна?
3. Класите са едни и същи, ама друг път. Ей тука Маркс заминава директно в анахрониките. Защото сложността на съвременния живот и многото роли, в които индивида се оказва, много клатят класовата теория. Ако си дребен акционер в Майкрософт, а работиш като таксиджия, пък жена ти дава под наем магазинче, а синовете ти пък продават компютри по ½ техни и ½ на човека който ги е финансирал в едно стайче от това магазинче, ти пролетарий, капиталист, бяла якичка или черна душица си?
Абе, сложно е, но “плеядата” “леви” философи не са прави, както се казваше в оня виц.
ПП
Няма теория без критика, обаче едно от двете обикновено е по-вярно. Кое, този въпрос трябва да си задават хората.
Но ето един частен случай, илюстриращ къде бъркат. Маркузе ли беше тоя, дето смята следното (в резюме):
“Пролетариите започнаха след ВСВ да изкарват много пари, оядоха се, накупиха си къщи и коли и вече не стават за революция. За да стане такава, е нужно революционерите да организират ГРАДСКИТЕ ЛУМПЕНИ!!!”
А кажи сега, по-голяма глупост от това чувал ли си?
От общочовешка гл.т., това е апел за използване на маргиналните сили в обществото за разрушението му. С каква цел се разрушава общество, което по думите на самия “разрушител” Маркузе дава на пролетариите си пари и коли?!
От чисто марксистка гл.т. – АМИ ТО АКО РАБОТНИЦИТЕ ЖИВЕЯТ ТАКА, ТЯ РЕВОЛЮЦИЯТА Е СТАНАЛА, БРЕ!!!
За какво са ви градските лумпени като революционна сила?! (Впрочем, те класа ли са или не са и ако не са, като как ще правят революции? В своя полза? Че те какво искат – да чупят, е...т, рушат и плюскат. В чия друга полза?)
Единствената логика в тезата на г-н Маркузе е, че трябва да се прави революция на всяка цена – хубаво, лошо, обществото трябва да се разруши. Другото име на това дълго за обясняване нещо е “комунистическа държава”. На практика. На теория ала-балата е една от многото светони утопии.
Колосалната грешка на всички тези е, че искат в името на някакви имагинерни, най-често лъжливи и манипулативни тези, да отнемат човешката свобода, икономическата, социална и политическа свобода на индивида. А това е все едно да ти отрежат единия крак.
Щото, много по-близка до живите хора и техните желания и стремежи е оная концепция, на американската революция – за ограничението на държавата, която служи на хората а не обратно, за неограничената от друго освен от равните с твоите права на останалите ИНДИВИДИ свобода, за частната собственост и свободните приказки. Това е, което човек иска и по-смешното е, че това обективно осигурява ДИНАМИКА на развитието, на технологиите и на прогреса.
Та, отговорче на въперосчето
Съвременните американци блестят с това, че там такива като Маркузе вървят само в източните университети; с това, че са най-богати от останалите свои аналози в света; че не им минават такива да им ограничат собствеността и т.н. и макар да са ограничени в американоцетристкото си и тяснопрофесионално светоусещане (което е вярно, ама донякъде) имат здрави и прагматични ценности. Не че там всичко цъфти, но неслучайно всичко живо пуща зелени, а не червени карти.
2. Критиката на кое, от коя позиция и с какви цели е достатъчна?
3. Класите са едни и същи, ама друг път. Ей тука Маркс заминава директно в анахрониките. Защото сложността на съвременния живот и многото роли, в които индивида се оказва, много клатят класовата теория. Ако си дребен акционер в Майкрософт, а работиш като таксиджия, пък жена ти дава под наем магазинче, а синовете ти пък продават компютри по ½ техни и ½ на човека който ги е финансирал в едно стайче от това магазинче, ти пролетарий, капиталист, бяла якичка или черна душица си?
Абе, сложно е, но “плеядата” “леви” философи не са прави, както се казваше в оня виц.
ПП
Няма теория без критика, обаче едно от двете обикновено е по-вярно. Кое, този въпрос трябва да си задават хората.
Наистина нямам време да задълбавам, но поне набързо и наизуст квот мога ша спретна.
За Фукуяма да, той си е с тва изказване - опипвам терена, триабва да знам все пак с какъв човек говоря... Иначе пича пише доста интересни неща, на някои от които сам върл фен.
Маркузе има идеята за 'едно-дименционалния човек'. Не става да се прави революция с ояден и врастнъл се в системата пролетариат, който се е превърнал във вечен консуматор. --- Идеята сама по себе си е доста интересна. Има ли почва за революция днес? Ако да къде и защо? После следва каква - с ползване на сила или трансформиране на мисленето? Маркузе между другото доста си променя мисленето кам края на живота си. Нека не забравяме, че повечето такива мислители ни предлагат труд и мисъл в постоянен прогрес. Може и да е революционер на всяка цена. Какво пък?
Имам два коментара относно Маркузе. Първият е, че говори за едно безразличие в хората, което е доста очевадно и днес. Това е характера на едно израждащо се човечество и у него почва за промяна няма. Като споменах ПРОМЯНА си дойдох на втората точка. Мисля, че пропускаш или пренебрегваш основна тенденция в марксистката школа като цяло. Всички се интересуват от промяна в социалния строй, ако искаш го разбирай като прогрес, рачупване на рамките, еволюция към нещо по-добро. Оттам и и идеята за еманципация - промяна в съзнанието. Иначе батачим на едно и също място и тва е! Има привидна - козметична промяна, но структурата и устройството си остават едни и същи.
Относно задоволения пролетариат мога само да кажа, че лично мисля това е само временна част от една политическа игра за надмощие. Едната част на играта се састои от начин как да не се случи комунистическа революция на Запад: като им дадем на плебеите да захапят малко от кокала няма да има нужда от революция. Втората част е, че като пък имат повече пари, ще имат повече пари да харчат и ще ни правят по-богати, но пък и няма накъде да идат щото са зависими консуматори...
Като я нямя вече заплахата от Съюза, няма на кво отгоре и да е поддържат изкуствени стандарти на живот. Глей им ся сеира на западняците и как техния 'welfare-state' отива накино, лека-полека, че да не боли много. Виж в цяла Европа социал-демократите вече един след друг обращат към нео-либералния англо-саксонски модел дето подкараха Тачър и Рейгън.
"К, да отидем по-нататък – какво става, когато стават такива революции? Ми става по-голям капитализъм, но жесток, концентриран, брутален, в който човекът е беззащитен и може само да работи за държавата, управлявана от тясна върхушка, със или без изявен лидер, наречена “висша партийна номенклатура”. -- За тва говоря де, само дето революциите се пораждат от такива условиия а не обратното...
Ще продължа СЛЕД МАЛКО
Contra la estupidez, hasta los dioses luchan en vano.
Злобата крепи човека, а мързела го грози!
(собствен патент)
Comment