Добруджанският въпрос

[Parabellum]

Я вижте кво намерих

ЦЕНТРАЛЕН ДОБРУДЖАНСКИ НАРОДЕН СЪВЕТ, гр. БАБАДАГ
1917-1919г.
Основан през 1917г. с цел да съдействува на българското правителство да води борба за присъединяване на цяло Добруджа към България. Като връзка на съвета пред българското правителство служи Върховният управителен комитет на организация "Добруджа". Чрез него се осъществява единство между всички родолюбиви добруджански организации в страната.
Централният съвет организира мрежа от местни организации с ръководни комитети в по-главните центрове на Добруджа – Бабадаг, Кюстенджа, Добрич (Толбухин) и Силистра.
Активна дейност проявява съветът, когато се поставя за разрешаване въпросът за Добруджа. През 1918г. той организира голям народен събор, в който представители от цяла Добруджа манифестират своето желание за присъединяване на Добруджа към България. Изпраща свои представители в Букурещ, за да оказват, при водене на преговорите за мир, помощ на българската делегация.
След излизане на България от войната и настаняването на румънските власти в Добруджа, съветът се премества в гр. Варна. По същото време в София се открива представителство, което получава събраните сведения за положението в Добруджа и ги предоставя на отговорни фактори в страната. Във връзка със започналите преговори на мирната конференция в Париж и в гр. Берн (Швейцария) също се оформя представителство.
Централният добруджански съвет прекратява своята дейност през 1919г., когато се обединява с Върховния управителен комитет на организация "Добруджа".
Архивният фонд е запазен цялостно.
Протоколи и преписки по учредяването на съвета, протоколи на местни добруджански комитети и организации; инструкция за устройство и управление на селските и градски народни комитети в Добруджа; писмо от МВР до окръжните управители в Тулча и Кюстенджа с указание да се подпомага дейността на съвета (1917-1919).
Протоколи, покани и списъци на делегати по откриването и работата на Първия добруджански народен събор; мемоар до представителите на някои държави, от които зависи разрешаването на добруджанския въпрос, с искане цяла Добруджа да се присъедини към България (1918).
Преписки и телеграми по сключване на Букурещкия мир (1918); мемоар от Добруджанската организация до министър-председателя против приемане решенията на Букурещкия мир; протестни писма против оставянето на Северна Добруджа под кондоминиума на съюзниците; декларации, подписани от многобройни жители на селата от Северна Добруджа с искане да бъдат включени в границите на България; обръщение от Съвета на народните комисари – Петроград до всички воюващи страни за сключване на мир на демократични основи (1917).
Преписки и телеграми за беззакония на германски военни власти в Добруджа; дописки и преписки с местните народни добруджански комитети за своеволия на румънските власти (1918), преписки, списъци по освобождаване на отвлечени от румънски власти в Молдавия добруджанци; позив към добруджанското население във връзка с траурния ден на Добруджа; молби и списъци с искане за освобождаване на пленници-добруджанци, бивши румънски войници, намиращи се в Германия и Австрия (1918).
Преписки и сведения за извършени реквизиции и нанесени щети на добруджанското население от румънските власти (1918); преписки с местните народни добруджански комитети и Добруджанска организация по прехраната на гладуващото население в Северна Добруджа (1917-1918).
Преписки, протоколи и окръжни по откриването и работата на Втория добруджански народен събор (септ. 1918); доклади, изнесени на събора, по решенията на Букурещкия мир, по обезщетенията на добруджанското население; резолюция на събора против решенията на Букурещкия мир и по провъзгласяването на Втория добруджански народен съвет за Първо добруджанско областно събрание с изпълнителна комисия, която се натоварва да действува за присъединяване на Добруджа към България.
Мемоар до председателя на конференцията за мир в Париж с историческа, етническа и икономическа обосновка на искането да не бъде оставена Добруджа към Румъния; сведения и телеграми за положението в Добруджа след румънската окупация (1918-1919); статистически сведения за населението в Кюстендженски и Тулчански окръг.

[CHK]

Shelenberg- Ами аз съм от Добрич

Аз също, не знаех, че имам съгражданин.

Аз румънци днешни не познавам. Но от разказите на дядо ми и баба ми за живота им като малки в Румъния, ме кара да се отварщавам от мамалигарите . Румъния ни е причиниал зло и не виждам защо да я харесвам като държава.

[Shelenberg]

И на мене дядо ми и баба ми като са ми разправяли истории и съм се отвръщавал и просто не мога да изпитвам някакви симпатии към тях, макар да знам че днешните румънци с нищо не са виновни. Иначе ако погледнем малко по трезво тези територии не можем вече да си ги присъеденим по никакъв освен по военен начин (което изобщо не е много сигорно) пък и тогава ще стане си еб.... ....та. Пък и за какво ни са вече като там няма почти никакви българи и както каза Parabellum това най-много да ни отежни още повече положението.

[Shelenberg]

Ето една интересна статия, на която попаднах свързана със темата.

Бившия сенатор Христо Стефанов, един от водачите на българското малцинство в Южна Добруджа, е убит на 2 септември 1931 г. с 6 изстрела. Убиецът е аромънинът Патони, чиновник в контролното бюро за населението при местната полиция. Аромъни (или цинцари) наричат куцовласите от Македония, заселени от окупаторите в Добруджа, за да се промени демографския характер на населението. Южна Добруджа (с градове Силистра, Балчик, Добрич и Тутракан) се откъсват от България и дарява на Румъния с Ньойския мирен договор от 1919 г.
Минувачите отнасят Стефанов в болницата, но раните са смъртоностни и той издъхва по пътя. Атентаторът е арестуван на място. Той заявява, че отмъщава за смъртта на румънския фелдфебел Петкулеску, който уж бил убит от български комитаджии. Румънските власти се раздвижват, за да потушат евентуалните вълнения. Военни патрули обикалят града през нощта, притихнал в мъка и ярост.
Добрич е тревожен и преди трагедията 1 септември се очертава като бурен. Цинцарите колонисти, които непрекъснато провокират и тормозят добричлии, проектират да устроят противобългарска манифестация. Румънските власти лицемерно я забраняват, но големи групи цинцари плюят всеки срещнат българин, нападат магазини, трошат прозорци.
На следващия ден болезнено прогърмява вестта, че е убит обичаният и уважаван Христо Стефанов. 44-годишният ексдепутат е родом от Котел. Завършва земеделското училище в Садово и заработва в стопанството на баща си в Балчишко. Храбрецът участва във войните в първите редици на фронта, но като се връща оттам, намира своя край под румънско иго.
Стефанов бързо се налага като водител на българското малцинство в Южна Добруджа. Обичан от всички заради своята прямота, искреност, енергия и свободолюбие, той става трън в очите на румънските угнетители. По време на управлението на царанистите той е избран за сенатор. В румънския парламент ревностно защитава интересите на сънародниците си.
Смъртта на Стефанов не е случайна. На 6 септември, неделя българските културно-просветни дружества в Добруджа готвят конгрес. Точно заради това убиват един от водачите на това население. "С куршум се отговаря на мирната борба за права и свободи."
За съжаление положението е отчайващо - няма кой да се застъпи за българските интереси. Затова погледите се отправят към Женева, към седалището на ОН (сега ООН). Изпълнителният комитет на софийския съюз "Добруджа", в който членуват преселници и бегълци от този поробен край, отправят протестна телеграма до секретариата на ОН, в която се казва: "На 2 септември биде застрелян в най-оживената улица на Добрич видният добруджански общественик и сенатор при управлението на националцаранистите Христо Стефанов. Протестираме най-енергично. Убийствата над невинни беззащитни наши бащи, братя и сестри в Добруджа е система, провеждана чрез цинцарите колонисти. За успокоение на крайно възбудените духове и за обезпечаване правов режим, молим наказание за убийците и международна анкета на безправното положение в Добруджа. Стига кърви, стига жертви!"
Въпроса за убийството повдига в парламента народният представител Христо Радов. Твърде развълнуван, той пита докога ще мълчат народните избраници. После патетично се провиква: "Добруджа, люлката на българщината, е под страшен гнет на едно варварско племе!"
Добричкият инцидент привлича многобройна тълпа в Летния театър във Варна. Там представители на културните и родолюбиви организации заклеймяват зверското убийство. А софийското дружество "Добруджа" свиква на 6 септември, неделя, от 10 часа, протестно събрание в Дома на изкуствата и печата (разрушен от бомбадировките през ВСВ). Но позивът, с който то приканва гражданите да присъстват, е конфискувано от властите. Въпреки това присъстващите гласуват протестна резолюция.
Стреснати от вълненията, румънските власти обявяват военно положение в Добрич. Българските училища са заети от войската, а обществените учреждения се охраняват усилено. Цял конен полк е разквартируван в по-големите околни села. На 6 септември в 18 часа започва и погребението на убития. Магазините в града спускат кепенци, а ковчегът е носен на ръце от черквата до гробищата, съпровождан от хилядно множество.
Инциденти няма - румънците кротуват. Те обаче конфискуват добричките вестници "Обнова" и "Единство" заради острите статии. Анонимно писмо пък заплашва редактора на "Обнова", че редакцията ще бъде вдигната във въздуха, а той самият - насечен на парчета.
Светлина в убийството на Стефанов внася разкритието, че румънският фелдфебел Петкулеску е ликвидиран не от български комитаджии, както твърди Патони, а от цинцари. А Южна Добруджа се умирява след 1940 г., когато според Крайовската спогодба е върната на България.

[Glenn Miller]

Много лоши спомени са оставили румънците у българите от Южна Добруджа. Румънското робство е било много по-тежко от турското. Можете ли да си представите - в началото на ХХ век - румънците са въвели ангария за българското население /Военното гробище - музей в гр. Добрич е изградено с безплатния и принудителен труд на бългаското население / :x облагали са го с непосилни данъци :x :x ограбили са земите му :x :x :x - вж. Румънския закон за Нова Добруджа от 1914г. :fire: :fire: Румънските окупатори установяват в Южна Добруджа режима на османската феодална собственост, което има много тежки последици за българското население :fire:
Безспорно, днес трябва реалистично да се гледа на нещата.
Но доста хора мислят инертно.
Преди години се вдигна голям шум около едно дело в Добрич - съдът бе уважил иска на румънски граждани - наследници на собственика на една голяма и хубава сграда в центъра на гр. Балчик. Вестниците излизаха със заглавия - "Български съд ПРОДАДЕ Южна Добруджа на румънците" В случая се касае за една неуредица в т.н. Крайовския договор от 1940г. Според договора, покритите и непокритите селски имоти в Северна Добруджа, собственост на българи, стават собственост на Румънската държава, респ. покритите и непокрити селски имоти в Южна Добруджа, собственост на румънци - собственост на Българската държава. Въпросът със статута на т.н. градски имоти не е бил засегнат. Следователно тези имоти запазват своя статут такъв какъвто са имали към 07.09.1940г. - т.е. румънците запазват своето право на собственост върху градски имоти, находящи се в пределите на България след 1940г. Нещо повече, през 1950г. процесният имот е бил отчужден от българските власти по силата на Закона за отчуждаване на едрата градска покрита собственост от неговия собственик - румънски гражданин. И неговите наследници 50-години по-късно се възползват от правата които им дават Конституцията и реституционните закони за да възстановят правата си върху имота. Но никой не обърна никакво внимание на правните доводи и аргументи. Решението е отменено от ВКС, като искът за собственост е отхвърлен. Но румънците са се отнесли към Съда в Страсбург и май в скоро време българският данъкоплатец ще се бръкне отново в кесията, за да плати поредното обезщетение. Но това е друга тема.

[lzl]

Гордея се с това че не цепим на басма на никой

:1087: :1087: :lol: :lol: :lol:
Просто не сдържах

[Araslan]

Това че не цепим басмата на никой образно казано ли е или не се отнася за сегашната действителност?

[Hussar]

Ами то има и етнически румънци на българска земя, във Видинско по-точно.И те са били подложени на доста груба асимилация, макар и да са си запазили донякъде имената.А за тези прословути теротории, добре за какво са и на България?Аз лично виждам почти нулева икономическа изгода от това, дори точно обратното.

[Warlord]

Поздравявам Българският лъв за крайните му и дръзки идеи. Откъсването на Добруджа от България (както и на ред други земи) е като ампутация на крайник от живо тяло и аз никога няма да го забравя! Ако зависеше от мен щях да потърся сметка и със силата на оръжието, сега това е ненужно и невъзможно, но може би някой ден...

[Shelenberg]

Наистина особено ние от Добруджа много страдаме за това и за това може би донякъде те подкрепям в твоята крайност, но вече всичко е свършило пък и както каза в момента това е невъзможно, а и нямаме военни възможностти за това, а и скоро като гледам май няма и да имаме.

[Гост]

Ето малко форумно хулиганство от моя страна:

"Оръдията през октомври. Сава Стоянович, Военно издателство, 1993 г.; спомени за ПСВ"

Тази книга и още една, на Георги Хр.Георгиев: "Един от първа дивизия" аз бих ги вкарал в учебната програма (ако Историка чете, да каже може ли?)

Та, понеже и моето семейство много е пострадало от румънската власт (макар че е имало там и българи сенатори и не се е отричал българския произход, с което Румъния остава далеч зад шампионите по балканско единство Гърция и Сърбия), ето един цитат. Показва какво значи среща с български войник

"....една гояма част от румънската войска се опитала да си пробие път по шосето и да избяга към Силистра. Затова в плътни мас - пехота, артилерия, кавалерия, се втурнали като отприщен бент и тясното дефиле, което представлява шосето .... и с отчаяни усилия опитали да скъсат нашия кордон. Обаче заприщени в тази фуния ...... и от наши пехотни части - две роти само, които ги посрещнали с вихров картечен и пехотен огън, а после и на нож - те биват разбити и прнудени да се върнат, като покриват с трупове шосето на едно протежение от 2 км. Хора, коне, обърнати ...коли и оръдия, ракли /за снарядите, който не знае - бел.аз/, пушки ... всичко на камара.....
Тук особено се отличила ротата на пор.Руменов от 1-ви пех.полк, която била пратена в подръжка на този фланг. Федфебелът (или някой подофицер) начело само на един взвод храбреци се хвърля на нож върху изплашените румъни и успява да изтръгне из ръцете им едно полково знаме.
.........Обаче всичко туй е нищо. Цялата таз, макар и грозна картина на локви и купища разкъсани конски и човешки трупове .. е нищо ...... Туй бе гледката на исполинския Дунав, който безучастно, тих и невъзмутим, влачеше хиляди човешки трупове. Бих го сравнил с Лета, но .........тук виждаш и главно чуваш живи хора как се гърчат в агония и издават сърцераздирателни писъци в предстмъртен страх.....
Отначало не можах да разбера нищо...... Гледам: Дунав, по цялата му ширина (около 2-3 км) почернял от хора, които плуват. Из въздуха се носи някаква неопределена врява, като ... ученици в междучасие. .... когато се взрях по внимателно, .... ушите ми започнаха да чуват неумолимата прескотня на пушки и картечници, "откровението" като електрически ток блесна в мозъка ми във всичката си яснота и страхотия. Неволно раменето ми се свиха, главата се разтърси нервно и усетих студ като от треска. ТО беше нещо страшно и грозно - само претъпени нерви ....като нашите в този момент можеха безнаказано да изтърпят такава тежка сцена.
След отбиването им от последната им опорна линия, отчаяни и ужасени от неумолимия и страшен български нож, румънците ..... се втурват към брега на реката, търсейки мостовете - единствената им останала надежда за спасение Уви, пред тях се изпречва страшната водна стихия. Тогава те се нахвърлят върху ... параходчета, шлепове и катери, които в бързината голяма част се потапят из вълните. ..... в отчаянието си, други се впускаха да къртят греди, дъски, корита, възсядаха ги или се обесваха на тях като корабокрушенци. ...... И едни голи, други полусъблечени се хвърлят във водата, със силата и енергията, които надеждата и отчаянието дават.....
Сега пък гледай какво правят пижетата (шопите от дивизията на автора). Едни наклякали като соколи по .... брега, и с видимо удоволствие се наслаждаваха на гледката. То пък и наистина беше хубаво, дявол да го вземе, ...да гледаш широкия коем на обтегналия се Дунав, а азд него необятната влашка равнина. Други пък, пръснати на групи из лозята и склона, насочили пушки и картечници, само причакват вълните да донесат нещастните румънци по-близо и ги чукаха един по един. И рядко отиваше куршум напразно.......А съдбата пък на злочестите лодки и греди - тях пък ги преследваха и гълтаха като акули картечниците. .... Целият Дунав приличаше на грамаден сив дамски воал с гъсти черни точки. Това бяха хиляди глави и гърбове ....... И цялото това нещо си върви, полека, непрекъснато. ....................Само малка част, било с дървета, било плувайки отделно, бяха наистина щастливи да преплуват Дунава.
Но кокото и да имаше в моята душа омраза към румъните, при тази ужасна гледка чувството на човещина пак заговори у мене. Отивам при войниците и им казвам:
- Стига, момчета, м`анете ги вече, съжалете ги, и това им стига...
-Маке - отвръща Пижо /на офицера си !!!/ - Оти он ме не пожали, кога тогаз ми завлече воловците и заарето, да ми осташе децата без леб! Нека сега пие вода да види благи ли беа кокошките ми.
Според моята сметка, повече от 10 000 румънци погълна и отвлече Дунава този ден."

Това е финалът на Тутраканската битка. Съотношението, доколкото знам, между българи и румънци е 1/5.
Така че, немалкото румънско варварство е намерило отговор. Може да го наречете балкански, може и да е така, но това е на война. Едно бяло знаме би решило нещата.
От друга страна, когато през 1913 г. стигат необезпокаявани Враждебна, румънците наистина отмъкват всичко, което ногат да докопат, не говорим за многото изстъпления. Те впрочем са налице в цяла Добруджа. Когато българските войски стигат през 1915 г. едно село, за съжаление му забравих името, го заварват цялото изклано - жени, старци, малки деца.
По-късно настигат войсковата част, извършила това и я унищожават докрак. Което е интересното, с приклади. Авторът пише, че черепите на всички били разбити на самата позиция. ..........

То в днешните реалности Добруджа няма как да се върне (не и без цяло Влашко, което също е българско) и това са безвъзрватно загубени за България територии). Обаче исторически нещата трябва да си се изясняват, за да се знае кой на кое поле се е проявил.

Ами то има и етнически румънци на българска земя, във Видинско по-точно.И те са били подложени на доста груба асимилация, .

Отде я извади пък тая "груба" асимилация?! До 44-та година такъв фим в България няма.

Вестниците излизаха със заглавия - "Български съд ПРОДАДЕ Южна Добруджа на румънците" В случая се касае за една неуредица в т.н. Крайовския договор от 1940г. Въпросът със статута на т.н. градски имоти не е бил засегнат. Следователно тези имоти запазват своя статут такъв какъвто са имали към 07.09.1940г. - т.е. румънците запазват своето право на собственост върху градски имоти, находящи се в пределите на България след 1940г. Нещо повече, през 1950г. процесният имот е бил отчужден от българските власти по силата на Закона за отчуждаване на едрата градска покрита собственост от неговия собственик - румънски гражданин. И неговите наследници 50-години по-късно се възползват от правата които им дават Конституцията и реституционните закони за да възстановят правата си върху имота.

Ей с такива вестници до кривата круша ще стигнем. Когато законът го казва, няма продаде, няма непродаде, няма румънец, няма българин. Докато не ги вденем тия нещо, наречени в белия свят "върховенство на закона" доникъде няма да я докараме.

[Warlord]

Наистина особено ние от Добруджа много страдаме за това и за това може би донякъде те подкрепям в твоята крайност, но вече всичко е свършило пък и както каза в момента това е невъзможно, а и нямаме военни възможностти за това, а и скоро като гледам май няма и да имаме.

Не изоставяй надеждата братко. А и не е казано, че задължително трябва да уредим въпроса с оръжие, макар че мамалигарите го заслужават!

Аз не смятам въпроса за приключен, така че все още не всичко е свършило. Една война не свършва докато и последния войник не се оттегли от бойното поле! На обикновените хора това им се струва утопия, но аз съм длъжен да вярвам - без вяра неможе да има борба

[Sherlock]

Тази книга и още една, на Георги Хр.Георгиев: "Един от първа дивизия" аз бих ги вкарал в учебната програма (ако Историка чете, да каже може ли?)

Много хубава книга, определено заслужава обсъждане в часовете по история!

Иначе, уважаеми Warlord, и в тази тема навлизаш в незащитими твърдения, опасно отдалечавайки се от реалностите.