Добре де махаме статиите и точка.Вис сам пише че трябва да се обсъждат а освен тук не знам другаде къде се обсъждат но списанието е в правото си и съм на мнение че трябва да изтрием и другите статии които съм слагал.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
ЛЕЙБГВАРДЕЙСКИЯТ КОНЕН ПОЛК
Collapse
X
-
...Българите това е народът,който имаше всичко което е пожелавал,народ в който е придобивал титли онизи който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля,народ при който бойното поле прославя рода,понеже у тях без колебание за по-благороден се смята ония,чието оръжие е било окървавено повече в сражение...
-
отговор
vis написаВъпросът ще бъде поставен пред редакционната колегия на Военноисторически сборник, която ще се проведе след три дни. Тогава ще дам по-подробен отговор.
Мнението към момента е: статиите в списанието се пишат и публикуват, за да се четат и обсъждат. Във всички случаи законите трябва да се спазват.
Например: във форума на Бойна слава – Нова, в темата ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ 1903 Parabellum е посочил заглавието, но би трябвало да добави и текст от рода на: Статията на Светлозар Елдъров и Димитър Минчев е публикувана в сп. Военноисторически сборник. 2003, бр.1
Така би трябвало да постъпи и Araslan в темата ГЕРОИЗЪМ, ИЗПИСАН СЪС ЗЛАТНИ БУКВИ
Comment
-
Гост
По мое мнение, което е само лично, може би най-добре е с линк и то ако се потвърди, че линкът не е "пиратска публикация". Ако не става с линк, ще страда популяризирането на съответната пубикация.
Не, че няма достатъчно други източници.
Когато е само с цитати, които са разрешени, ако те са дълги, пак ще има основания да се каже, че е "пиратска публикация", защото с дълги цитати, казаха ми, че ставало "заобикаляне на законите", което пак е забранено.
От цитатите ще страда самото обсъждане, защото творбата ще се вижда в осакатен вид. Ето ни пример, когато стриктното съблюдаване на нормите води до обратната цел.
Но разбира се, че списанието си е в правото да определя какво да става с публикациите му.
Comment
-
vis написаВъпросът беше поставен пред редколегията. Потвърдено е първоначалното мнение: статиите са за четене и обсъждане, но изискванията на закона трябва да се изпълняват. Това ще рече – при използването на чужди текстове (вкл. и публикувани във „Военноисторически сборник”) задължително се посочва името на автора и източникът (заглавието, изданието, годината, брой и подобни). Поставянето на линк е по желание.
Например: във форума на Бойна слава – Нова, в темата ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ 1903 Parabellum е посочил заглавието, но би трябвало да добави и текст от рода на: Статията на Светлозар Елдъров и Димитър Минчев е публикувана в сп. Военноисторически сборник. 2003, бр.1
Така би трябвало да постъпи и Araslan в темата ГЕРОИЗЪМ, ИЗПИСАН СЪС ЗЛАТНИ БУКВИ
Comment
-
Гост
TVV написаВсе пак това са форуми в които хората влизат за да си прекарват свободното време и да дискутират теми от военната история като хоби. Аз съм напълно съгласен че трябва задължително да се посочва автора на даден материал и името на списанието или книгата, от които е взет. Обаче детайли като брой, дата на издаване и т.н.т. са леко прекалени, и според мен излишни във форумни дискусии, които не са нито с комерсиална, нито с научна цел. Биха били нужни и задължителни ако някой седне да пише доклад по някоя тема или се наеме с правенето на сайт, но мисля, ще се съгласите, че за форумните теми името на автора и на списанието (вашето или друго) са напълно достатъчни, за да не бъдат накърнени залсугите на автора и на издателя.
Действително, авторът трябва да се посочва. Но брой, дата (току виж и страница!), това вече е прекалено и сочи към необясним формализъм.
Интернета е място, което даже и модерните закони за авторски права не са успели да обвхванат. Целта на тези правила е да не си позволи някой да си присвои чуждо произведение, да се пише автор на нещо, което има друг автор, както и да не печели пари от това. Освен това, целта е да даде власт на автора той и само той да каже дали някои да публикува творбата му, със или без печалба.
От друга страна, разрешени са цитатите, защото иначе за всяко ОБСЪЖДАНЕ, на каквото и да било ниво, щеше да трябва да се иска съгласие на автора, а пък то е невъзможно технически.
Цитирането на статията тук беше ПОСОЧВАНЕ на същата тази статия, а не публикация. Нито някой каза, че това е негов автосрки текст, нито пък тук се печелят пари.
Остава само авторът, който несъмнено има такова право, да е против цитирането на статията си.
Това е възможно, но е учудващо, като се има предвид, че това списание затова излиза.
Сега - интернета дава възможност за линк. Това очевидно не е цитат, ами направо си е реклама. Е, постването с цел обсъждане, може БИ формално е нарушение на правото на автора, но човекът не е имал и грам мисъл за това. И това нарушение, ако изобщо го има, е само формално.
От цялата работа рационалното зърно е, че трябва наистина да се сочи името на автора.
Останалото е много неуместен и учудващ формализъм, който измества историята изцяло и ненужно заплашителен тон.
Обаче, ясно е, че списанието има право да иска това и да си пише с какъвто тон иска. Друг е въпроса е ли това уместно, но това вече е въпрос на оценка на читателя...
За препоръчване е, ако някой иска да поства нещо, да попита автора съгласен ли е. Ако му се занимава, де.....
Comment
Comment