Казарма?

[Amazon]

...

Ангеле, погледни линка който съм дал малко по-назад(Голъм го знае). Една страничка е, 10 мин. четене и отговаря на всичките ти въпроси. Хората изследват проблема от научна гледна точка от ВСВ насам. Отговаря и на въпроса защо морската пехота размазва всичко от десетилетия, дори когато е по-лошо въоръжена. Което в двате войни в залива не е рядко явление. Противно на разпространеното мнение, авиацията е важна, но малка част от конфликтите през 90-те.

Като цяло най-важното на което трябва да обучиш войник е да е готов да умре за човека до него и да е готов да убива, отново за да не подведе човека до него. Колкото и да е странно изследванията показват, че човек е склонен да прежали соственият си живот, само и само де не убие друг човек. Обаче същият човек не е склонен да прежали живота на другарите си от взвода и ще убива, за да ги спаси.
Така че явно строевата и физическата подготовка, и то цели 4 месеца служела основно за това - да те мотивира за убиването и умирането.

Моята теза е, че с развитие на технологиите, пропорционално се повишава и значението на личните умения на войника, който в голям процент от случаите не оперира леко оръжие и не се сблъсква очи в очи с врага, а оперира със сложна апаратура на стотици километри от най-близкия противник. Следователно пропорционално взема все по-голяма роля дела на подготовката, за изпълнение на тези високо специализирани задачи и е редно пропорционално дела им да се повишава, за сметка на общовойсковата (включително и строевата) подготовка.

Реалността показвала точно обратното. Благодарение на новите технологии боецът е доста "самотен" на съвременните бойни полета. Проблема започнал да се задълбочава от ПСВ насетне. Това налагало да се търсят начини да се постигне по-високо чуство на принадлежност към взвода/отделението и мотивация още по време на обучението.

Примера със сержанта който изпраща на смърт двама офицери и гледа как виетнамските картечници ги разкъсват е показателен. Тези двамата не са от неговият батальон - защо трябва да му пука?

[pehotinec]

Дослужването, масово явление преди 1989г. беше съвсем отделна простотия.. Масово се пращаха войниците, отслужили 2-те години служба, на бригади да работят на националните обекти още три месеца, т.н. "задръжка" - безплатна работна ръка.

Имаше и една друга популярна практика отслужили и уволнени преди няколко години войници да бъдат пращани в ШЗО. С това се разминах на косъм, благодарение на голям късмет и бърза съобразителност. После на другата година, ме приеха да уча и върнах постоянната повиквателна . Ако сега замислят такава "казарма" - като предишната ще е голяма грешка. Много неща е необходимо да са по- различни и няма нужда да откриваме топлата вода - хората в цивилизованите страни са го измислили.

[Kramer]

Примера със сержанта който изпраща на смърт двама офицери и гледа как виетнамските картечници ги разкъсват е показателен. Тези двамата не са от неговият батальон - защо трябва да му пука?

Това е интересен пример. Какъв е тоя сержант? По какви причини трябва да праща на смърт офицери? Къде е описан случая?

[gollum]

Това е интересен пример. Какъв е тоя сержант? По какви причини трябва да праща на смърт офицери? Къде е описан случая?

Спомням си случай, когато при нас дойдоха двама офицери от друго подразделение. Държаха се прекалено началнически и арогантно и искаха да знаят къде точно е фронтът. Сержантът им каза: „Ето там, долу“. Те се запътиха натам и веднага бяха разкъсани от японските картечници. На цивилните им е доста трудно да проумеят подобно нещо, но ветеранът го разбира перфектно. Просто, ако някой не е от твоите, ти не го обичаш.
Изправяш се пред прекомерна любов и омраза, а сред мъжете, които се бият заедно, любовта е особено силна. С тях ти си по-близък, отколкото с всички други хора по света, с изключение на семейството ти, когато си бил малък… Не бях особено храбър младеж, но след като ме раниха, отново се върнах, защото разбрах, че моят полк напредва към областта зад японската фронтова линия и реших, че ако съм там, бих могъл да спася живота на мъже, които са спасявали моя много пъти. Мисълта да не бъда до тях бе направо непоносима. Те лш липсваха, копнеех за тях — както се казва, все нюанси на любовта. Каква радост изпитах, когато се събрах отново с тях! Но това не продължи много дълго — само два дни по-късно ме уцелиха, при това значително по-сериозно, така че се наложи завинаги да изляза от строя.

Уилям Манчестър

Амазон вече даде връзката.

[Kramer]

Ясно, понеже пишеше "Виетнамските картечници". Що се касае до ВСВ, Норман Мейлър в "Голите и мъртвите" описва и по-тежки случаи.

[Angelmr]

Не съм убеден, че това е точно: все още една от основните роли е присъствието на терен и, особено, партизанската война. А в тези области ключови са действията на малки подразделения обикновено леки сили, които най-често се сблъскват лице в лице с противника. Така че сме още далеч от възможността за безконтактна война и всички онези неща, които традиционно се свързват с казармата, ще си ги има и ще са основни, естествено, за съответните военни специалности. Но ако искаш да имаш ефективна пехота - а от наличието или отсъствието й зависи в голяма степен успеха (както се вижда не веднъж и в съвременните войни), ще ти трябва и всичко, което е необходимо, за да я получиш.

За това няма спор. Проблемът е че дори най-обикновените войници постепенно се налага да отговарят на изискванията за висококвалифицирани специалисти. Качествата на оръжието и мерните прибори се повишават и всеки войник има инструмента да бъде нещо като половин снайперист. Следователно се налага да има и подготовката на снайперист, поне в някаква малка степен. Разполага и със комуникационна апаратура с високи възможности, включително с GPS и карти с висока резолюция. Трябва да може да работи с нея и да изпълнява ролята на разузнавач и артилерийски насочвач. Все повече навлизат и малките дрони, така че и дрон ще трябва да може да управлява. Предвид повишените изисквания за оцелеваемост, войниците трябва да имат и някакви медицински познания. Сигурно пропускам още няколко области в които съвременния войник трябва да бъде специалист. Не че я няма и другата крайност, особено в нашата армия. Та ако отношението към войника е като към униформения ексивалент на бай-Илия, дето бърка вар за зидарите, тая армия по-добре да не я взимаме на сериозно. А един близък мой приятел напусна армията именно поради тази причина. Спортист с висока квалификация (треньор по бойни изкуства и над 10 години опит в джудо и карате), със достатъчно висок афинитет към военните дейности. Беше година и половина войник в парашутната бригада в Пловдив. Основното му занимание се изразяваше във варосване на бордюри и други дейности от този тип. Поскача малко, мина един курс за снайперисти и до там. Това че само малка част от времето му беше заето с действителна военна подготовка, както и пълната липса за възможности за развитие независимо от личните му качества, го накараха да напусне.

Ангеле, погледни линка който съм дал малко по-назад(Голъм го знае). Една страничка е, 10 мин. четене и отговаря на всичките ти въпроси. Хората изследват проблема от научна гледна точка от ВСВ насам. Отговаря и на въпроса защо морската пехота размазва всичко от десетилетия, дори когато е по-лошо въоръжена. Което в двате войни в залива не е рядко явление. Противно на разпространеното мнение, авиацията е важна, но малка част от конфликтите през 90-те.

Като цяло най-важното на което трябва да обучиш войник е да е готов да умре за човека до него и да е готов да убива, отново за да не подведе човека до него. Колкото и да е странно изследванията показват, че човек е склонен да прежали соственият си живот, само и само де не убие друг човек. Обаче същият човек не е склонен да прежали живота на другарите си от взвода и ще убива, за да ги спаси.
Така че явно строевата и физическата подготовка, и то цели 4 месеца служела основно за това - да те мотивира за убиването и умирането.

За това не споря. Още преди няколко мнения написах подобно нещо, но вероятно не така че да изпъкне тази теза. Да, ако искаш да хванеш куцо кьораво и сакато от улицата и да ги превърнеш в някакви какви да е войници, това е подхода. Не знам, може би в някакво бъдеще пак ще се наложи да бъде използван този подхохд. В момента обаче числеността на армиите намалява и имаш възможността да подбираш именно тези индивиди, които естествено са склонни да бъдат войници и да ги доошлайфаш, а не да се налага да пречупваш обикновени момчета от училищата и да ги превръщаш в командни убийци. А това би спестило почти цялата тази първоначална дейност по мачкане на личността. Точно за това от три страници пиша за индивидуални качества, но нещо не се разбираме.

Реалността показвала точно обратното. Благодарение на новите технологии боецът е доста "самотен" на съвременните бойни полета. Проблема започнал да се задълбочава от ПСВ насетне. Това налагало да се търсят начини да се постигне по-високо чуство на принадлежност към взвода/отделението и мотивация още по време на обучението.

Примера със сержанта който изпраща на смърт двама офицери и гледа как виетнамските картечници ги разкъсват е показателен. Тези двамата не са от неговият батальон - защо трябва да му пука?

Отделни негативни примери мога да ти извадя колкото искаш. Тъкмо чета едни спомени на ветерани от източния фронт. На няколко пъти са описани ситуации в които войници убиват офицери, заради някаква форма на античовешко поведение или проява на краен егоизъм. Просто защото тези офицери започват да гледат на войниците не като на индивиди, а като на разходен инвентар. Тук обаче не знам какво да ти отговоря. Не виждам някаква опция, която да реши изведнъж проблема. С изключение на първоначалната ми идея армията да се оформя около индивидуалните качества на всеки индивид, като елемент от отбора, а не около смачкването на индивидуалните му качества, за да се впише в системата.

[ValBo]

Разполага и със комуникационна апаратура с високи възможности, включително с GPS и карти с висока резолюция. Трябва да може да работи с нея и да изпълнява ролята на разузнавач и артилерийски насочвач.

Един мой руски приятел, разказваше как преди няколко години правили учение с морската пехота. По условие силно ЕМП е извадило от строя всички съобщителни и електронни устройства в областта. Трябвало да търсят и открият загубена група. Раздали карти, компаси, пергели, запознали ги с местността и тн. Това става някъде в Урал.
После се наложило да търся американската група. Оказало се, че почти не умеят да работят с карта без ГПС и навигация.

До колко е байка - не знам. Само споделям

[Angelmr]

Един мой руски приятел, разказваше как преди няколко години правили учение с морската пехота. По условие силно ЕМП е извадило от строя всички съобщителни и електронни устройства в областта. Трябвало да търсят и открият загубена група. Раздали карти, компаси, пергели, запознали ги с местността и тн. Това става някъде в Урал.
После се наложило да търся американската група. Оказало се, че почти не умеят да работят с карта без ГПС и навигация.

До колко е байка - не знам. Само споделям

Значи им е куцала подготовката.

[gollum]

Проблемът е че дори най-обикновените войници постепенно се налага да отговарят на изискванията за висококвалифицирани специалисти.

Това е така и ще продължава да се задълбочава. И означава едно - курсовете за профилиране ще стават по-дълги и интензивни, т.е. военнослужещите ще бъдат все по-скъпи специалисти, независимо от професията си. Това не променя базовите неща: т.е. се така професионалното "израстване" се случва след началното обучение, което няма как да се избегне, просто защото повечето общества не "създават" готови войници.

Та ако отношението към войника е като към униформения ексивалент на бай-Илия, дето бърка вар за зидарите, тая армия по-добре да не я взимаме на сериозно.

Така е, но това е грешка не на идеята/системата, а на реализацията. Обикновено се корени в някакви външни проблеми на държавата.

За това не споря. Още преди няколко мнения написах подобно нещо, но вероятно не така че да изпъкне тази теза. Да, ако искаш да хванеш куцо кьораво и сакато от улицата и да ги превърнеш в някакви какви да е войници, това е подхода. Не знам, може би в някакво бъдеще пак ще се наложи да бъде използван този подхохд. В момента обаче числеността на армиите намалява и имаш възможността да подбираш именно тези индивиди, които естествено са склонни да бъдат войници и да ги доошлайфаш, а не да се налага да пречупваш обикновени момчета от училищата и да ги превръщаш в командни убийци. А това би спестило почти цялата тази първоначална дейност по мачкане на личността. Точно за това от три страници пиша за индивидуални качества, но нещо не се разбираме.

С това не съм съгласен и мисля, че тук е основното ни разминаване (както и твоето с други участници в темата). Независимо от личните си качества и "способностите/склонността си да убиват", хората трябва да се формират в едно цяло. Ако подразделението е група от индивидуалисти, едва ли ще постигне каквото и да е, защото ще му липсва спойката, да не говорим, че дисциплината и управляемостта му ще са около нулата. Така както аз разбирам нещата, първоначалното "омачкване" е неизбежен етап без значение дали разполагаш с доброволци (описаната в книгата система също работи с доброволци) или не: това са все хора, които не се познават, не им пука един за друг особено и не са свикнали да се подчиняват на заповеди. Все неща, котио трябва да се променят, за да имаш армия.

[Dinain]

Ще опитам пак, Ангеле.

ПЪРВО се прави от цивилния войник - това е строевата подготовка.
ПОСЛЕ от войникът се прави специалист - снайперист, готвач, оператор на дрон, каквото и да е - според 'индивидуалните му качества', желание и нуждите на армията, разбира се.
Не знам за БА, на мен ми правиха куп тестове и в началото и на различни етапи от обучението - предлагаха ми да ме пратят и на курс за офицери, отказах. Някакви частни случаи с твоя познат каратист въобще не са релевантни, говорим за принципи.
Това са общовалидни принципи и в цивилния живот, по дяволите - ПЪРВО всички ходят на училище, което е задължително, ПОСЛЕ се учат на занаят/професия според индивидуалните им качества и предпочитания; войникът първо трябва да се научи да изпълнява заповеди, да се запознае с йерархията и ранговете и други такива елементарни неща (за да бъде наречен "войник" въобще) - както цивилния трябва ПЪРВО да се научи да чете и пише и да смята, та чак ПОСЛЕ да става програмист, лекар, счетоводител или каквото и да е. Както и да се научи например да идва навреме на работа и да се къпе редовно, ако ще и "индивидуалните му предпочитания" да са други.

Като ги чета тези размишления за групата супер-квалифицирани индивидуалисти и се сещам за един куп "военни" екшъни/хоръри, където се разиграва сценария "елитна бойна част някъде си среща древно чудовище/мистериозен враг, който ги избива един по един". Та ако щеш дори "Пришълци" или "Хищникът".

В тези филми отрядът се държи точно както ти го лелееш - група индивидуалисти (дори с оръжия по избор), която при първия контакт с врага и първия убит/ранен от отряда се разпада - един почва да хленчи и иска вкъщи, друг пренебрегва заповедите и си прави каквото знае, третият открито оспорва водачеството на лидера, четвъртия и петия решават че сами ще се оправят по-добре и се отделят, а шестия и седмия се сбиват на расова основа И това се представя за "елитна бойна част", а всъщност показват точно как би се държала група цивилни с оръжие без никакво армейско обучение. Но пък и публиката не се състои от военни и сигурно затова се прави така, за да се идентифицира по-лесно с персонажите. Резултатът, разбира се е, че чудовището ги убива всичките един по един, освен 1-2 оцелели.

[Gaden Gogi]

освен 1-2 оцелели.

От които единият е готин, едър, рус...да ама всеки иска да се изживява като герой а не като пионка геймърка аналогия- повечто тук си говорим за стратегии, а един от нас за FPS .

[ValBo]

Главният герой винаги избива всички и си тръгва с мацката! Това е закон!
Има и сълзлива сцена, където той си спомня загиналите другари или обещава на някой умиращ да отмъсти.
В по-новите екшъни, задължително има секс сцена.

Само дето войната няма нищо общо с филмите...

[Dinain]

Това с мацката е отдавна клише и го избягват. Даже често вече оцелява само мацката или някой, който зрителят не очаква. Но общо валидните принципи си важат. Пръв умира негъра и т.н.

[Gaden Gogi]

или главният герой е педал , всички му се възхищават но тайно се надяват д ане го хване разстройство че не се знае може ли да стиска....не са филмите каквото бяха навремето, слай се опитва да върна мялко "свежест" ама нъц....отделно напоследък набедената за хубава героиня е доста "алтернативно хубава", пример- мисията невъзможна.

[Kramer]

Отплеснахте я за филми вие темата, не че нещо, ма в реалността тия дет` трябва да "воюват в бъдеще" ги глеам всеки ден в метрото седнали и се зверят в айфоните, на старец място не се сещат да отстъпят, вторачили се в "истината на света", все едно е там заключено на...../абе еди си кво/, ако стане нещо как ще се разчита на тоз персонал, трагедия, една дума...