Казарма?

[Amazon]

+песен (няма такова диво нещо като песента на зенитчика).

В нашата на сапьорите се пееше основно за смъртта. Много зловеща, много обичахме да я пеем.

Колкото до маршировката не мога да преценя. Нас за година и половина много сплотени не успяха да ни направят. Приятелства да, но сплотени като юмрук - не. Научиха ни да изпълняваме заповеди. Преполагам че е заради наборната армия. Събрали ни бяха страшно различни като манталитет и мотивация хора.

Едно време доколкото разбирам, поне са събирали земляци в полковете. Вижда ми се разумно и не разбирам защо когато служих втората половина на 90-те се правеше точно обратното. Гледаха да те зафичат колкото може по-далеч от вкъщи. А пък нас "кестените" как ни "обичаха"

[ValBo]

В нашата на сапьорите се пееше основно за смъртта. Много зловеща, много обичахме да я пеем.

Парашутистът развива около 250 километра в час. По-висока развива само сапьора :-)


П.П. Истинската песен на войника е - "Изправи се гора от стомана". Особено рано сутрин :-)

[Dinain]

По тази логика, при спортистите в колективните спортове, сигурно 2/3 от тренировките им щяха да са по строева подготовка... В реалния живот, има далеч по-ефикасни методи за сработването на групите, от набиването на крак и колективната сапунка.

В реалния живот, строева подготовка има в почти всички армии от времето на Римската империя насам. Не знам в спортовете колко са, но колективни тренировки определено има.
Ти тия тези за индивидуалните качества и другаде си ги развивал - за мен са пълни глупости, просто защото не разбираш фундаменталния факт: войната е противоестествена за цивилния човек. "Да накара войника машинално да следва заповеди, като игнорира собствените си когнитивни способности" - да, това е алфата и омегата на всяка армия. Инстинктът за самосъхранение казва на човека да бяга далеч от мястото, където ехтят взривове и пищят ранени - а армията трябва да накара войникът да направи точно обратното. Въпреки че според "индивидуалните му качества" той може да е страхотен готвач или гениален програмист, или "когнитивните му способности" да му казват да бяга далеч оттам, защото не му се мре. Без безпрекословно следване на заповеди няма армия, а тълпа индивиди, която ще се разпадне при първия контакт с истинска такава. Това няма как да го заобиколиш.

[miau]

Едно време доколкото разбирам, поне са събирали земляци в полковете. Вижда ми се разумно и не разбирам защо когато служих втората половина на 90-те се правеше точно обратното."

Гледал съм някакво филмче по някоя от "образователните" телевизии. Та там се говореше, е през ПСВ полковете са съставяни от земляци, хора от един град, една област. Обаче на един английски полк(не съм сигурен дали беше полк) му се случило да бъде изтребен до крак. Така се оказало, че в града, от който бил сформиран въпросният полк никой не се завърнал. Всички млади хора били убити. След това се взело решение полковете да не се съставят по "земляшки"
принцип. Колко е истина не знам. На такива "образователни" телевизии много много вяра нямам.

[Nick]

Строевата е до клетвата..

Строева подготовка имаше и след клетвата. Минах през няколко школи, набивахме всеки ден, докато бяхме в школите. Освен това попаднах в "представителната рота" (тези, дето бяхме по-високи ни пращаха на паради) и тази "чест" вървеше с извънредна строева подготовка. Набиваш с цинтарките, докато ти изтръпнат палците на краката... Но пеенето ми беше по-досадно от набиването.

[Gaden Gogi]

П.П. Истинската песен на войника е - "Изправи се гора от стомана". Особено рано сутрин :-)

хе ех, артилерия това до глетва го грачехме,все пак бяхме единствениятдивизион в Плевен (гран прочут, град на курви и на студ)

[Кухулин]

Строева подготовка имаше и след клетвата.

Потвърждавам. В школите имаше занятия по строева подготовка наред с всички други - ФП, тактика и т.н. Смея да твърдя, че в сливнишката школа за КТ бяхме достигнали изключителна висота и бяхме горди с това. Ценеше се.

[ValBo]

Ми, фазанчета :-)

[Centurionus]

П.П. Истинската песен на войника е - "Изправи се гора от стомана". Особено рано сутрин :-)

И ние я грачехме ,а бяхме ракетчици . Уж най-важния род войски ,а една песен не са ни съчинили .

[Angelmr]

Кои са те?
и колко опит имате в прилагането им?
Че взе да писва вече от алабализми

Най-масово прилагания в практиката на колективните спортове подход е да се тренира групово това в което се състои същността на спорта. Във футбола примерно целия отбор бяга и рита топка, не набива крак на плаца. При военните тренировките би трябвало да са тактически учения със съответното количество реални стрелби. Или в случая когато се подготвя оператор на някаква машина, съответно работата със самата машина или неин симулатор, където всеки войник да натренира работата на всяко работно място. Конкретни тренировки прецизно насочени в целта, която трябва да натренира конкретния войник. Със наблягане върху индивидуалните му качества, кои негови силни страни могат да бъдат използвани от групата и кои негови слаби страни могат да попречат и съответно как да се попречи проявата им. А не всички да бъдат наблъскани в един калъп, каквато е философията на съвременния български офицер.

мда, различни неща са
Но айде да ви питам - колко време сте набивали крак на плаца? Защото всички ги разбирате нещата, няма значение сферата.
Та колко време набивахте крак на плаца, изключвайки моментите в които отивате на храна или сте сгафили тотално и сте наказани.
За последното е по-добре слончетата да тичат, но и маршировка върши работа.

Аз лично съм набивал крак на плаца някъде от четвърти клас. В казармата именно през периода в който можех да получа някакво реално обучение, в продължение на месец и половина по 4-6 часа дневно съм набивал крак на плаца. В същото време имам четири стрелби с 96 изстреляни патрона, един изкопан окоп и една смехотворно симулирана атака, когато беше и единствения случай в който съм тренирал пълзене, по време на така наречените тактически упражнения. Сумарно имам поне десет пъти повече часове строева подготовка в казармата, от колкото тактическа и стрелкова подготовка взети заедно. Само в казармата. Ако добавя и училищната, сигурно съотношението ще достигне 500 часа строева към един стрелкова или тактическа...

[ValBo]

Да вземем да отворим тема за квантовата механика
Така ще ги насоля тия физици, че...
Ще ми стоят на постулати от преди 100 години.
Алооу, аз може да не съм завършил физика, ама тия кванти по цял ден ги гледам около мен. Ясни са ми като бял ден!
А те 33 километра ускорител ще ми строят... Тоя на Люлин малък ли ви е?
Задръстени физици, ей!

[gollum]

Хъм, ако от строевата подготовка нямаше полза, едва ли щеше все още да се прилага като метод за обучение. Да, докато те тормозят с нея, не виждаш особен смисъл (потвърждавам от личен опит - хем бях и на малко по-разумна възраст и с някакви интереси и познания в областта на военната история). Идеята е ясна и вече е описана в темата - вероятно това е най-ефективният способ да превърнеш различните хора в едно цяло и да ги научиш, че имат общ интерес и цели. А е и част от системата, която цели да те научи да игнорираш себе си (в някаква степен) и да се подчиняваш. Без тези неща като основа армия въобще не е възможна.
Отделен въпрос е, когато я има тази основа, но липсва следващата стъпка: качествена тактическа подготовка. Аз минах края на 90-те през казармата и тогава вече (не знам за по-рано) липсваше каквато и да е смислена тактическа подготовка. Разбира се, че няма как строевата (която има различна цел) да замени тактическата. Това са различни процеси. Въпросът е, че няма да има особена полза да учиш хората на тактическа (независимо колко качествена), ако не са минали през началната подготовка и не са част от едно цяло.

Между другото, Ангелмр, по-долу спомена РККА/Вермахта - по отношение на строевата подготовка, а и начините за превръщане на цивилния във войник, едва ли е имало каквато и да е разлика между двете армии (като методи). Т.е. проблемите на едната не се коренят в строевата подготовка, нито пък положителните страни на другата - в липсата й (защото не е липсвала).

[pnp5q]

попаднах в "представителната рота"

мъкъ... В трети клас ме избраха - за състезанията по строева песен и манифестациите... с лачените обувчици (барем ниски) върху плътен бял памучен чорапогащник (кат за първи май преди глобалното затопляне) - брр

Впрочем, за необходимостта са ни разправяли нещо, дето го намирам за бая смислено - че се развива умение да се държи строя, усет за левия и десния другар. А това си е важно - и в началото на едновремешните битки, и в случай на прочесване на местност в рядка верига (тия примери се сещам на прима виста).

[gollum]

и в случай на прочесване на местност в рядка верига (тия примери се сещам на прима виста).

Ъъъ, не, за това едва ли ще помогне по какъвто и да е начин. По-скоро става въпрос за другото, за което вече се говори в темата: създаване на общност и навикване към подчинение (определен автоматизъм). Без тези неща няма армия. А съвременната тактика иска съвсем друг тип подготовка, тя затова си е и съвсем отделно нещо, което няма общо със строевата подготовка. То не случайно в различните периоди на обучението се набляга на различни неща. Всичките тези "простотии" (така се възприемат, когато ти се стоварват на главата) са съсредоточени в началния период, когато превръщат тълпата цивилни във войници. Докато тактическата подготовка идва след това, когато началния процес е повече или по-малко привършен. Даже някъде тези неща са отделени съвсем и второто си е в самостоятелен етап (разбира се, елементарната подготовка за работа с оръжие и прочее си е част от началния етап).
Впрочем, това лесно става ясно дори от начина, по който е организирана строевата подготовка: обикновено минималната "единица" деление е взвод/рота. Докато тактически сегашната минимална единица е група от 2-4 войника (т.е. част от отделение), в зависимост от нуждите и въоръжението.

[Angelmr]

Толкова!
Строевата е до клетвата. После само при придвижване или ако ядосате ротния.
И в големите поделения, ако има часови пред знамето и щаба.
Това е! От къде после време за нея, като имаш други занятия.

Хм, други занятия викаш било имало. Да прав си имаше от тия занятия с метлата и парцала. Аз след клетвата автомат не видях. Като химик (с квалификация по специалността не много по-лоша от тази на офицерите ръководещи химичните роти), бях разпределен в ЯХБЗ рота. Ще кажеш логично. Да ама не, там дори химическата лаборатория не успях да видя, веднъж видях един дозиметър (един сержант се заяждаше с мен и ми се наложи за 5 минути да включа апарат който за първи път виждах), а единствения път в който сложих противогаз беше при един наряд ППЗ. През цялото време се занимавах с метене, чистене, преместване на складове и други подобни. Какво обучение, какви занятия, не ставай смешен... По мое време войниците бяхме просто безплатни роби, като едно от основните занимания на офицерите беше да и осигуряват някаква безсмислена работа, така че цялата рота да се скапе от работа цял ден, за да свърши същото количество работа, която една чистачка би свършила за два часа без да се изпоти.

В реалния живот, строева подготовка има в почти всички армии от времето на Римската империя насам. Не знам в спортовете колко са, но колективни тренировки определено има.
Ти тия тези за индивидуалните качества и другаде си ги развивал - за мен са пълни глупости, просто защото не разбираш фундаменталния факт: войната е противоестествена за цивилния човек. "Да накара войника машинално да следва заповеди, като игнорира собствените си когнитивни способности" - да, това е алфата и омегата на всяка армия.

Извини ме, но това е глупост. За homo sapiens най-естественото поведение е да воюва за оцеляване на групата. В случая с мъжете, оцеляването на групата не е задължително да означава и оцеляване на индивида. Войната е заложена в най-дълбоките нива на подсъзнанието ни. Толкова дълбоко, че се налага да ограничаваме тези наши инстинкти, в името на стабилността на обществото. Проблема е че това което ти разбираш под война (сляпо следване на заповеди) далеч не е единствения вариант за водене на бойни действия. Проблема е в главите на някои твърдоглави военни, които не разполагат с достатъчно интелектуални качества, за да осъзнаят че има и други начини, които са практикувани още преди да има военни организации.

Инстинктът за самосъхранение казва на човека да бяга далеч от мястото, където ехтят взривове и пищят ранени - а армията трябва да накара войникът да направи точно обратното. Въпреки че според "индивидуалните му качества" той може да е страхотен готвач или гениален програмист, или "когнитивните му способности" да му казват да бяга далеч оттам, защото не му се мре. Без безпрекословно следване на заповеди няма армия, а тълпа индивиди, която ще се разпадне при първия контакт с истинска такава. Това няма как да го заобиколиш.

Само малоумник ще прати гениалния готвач, или гениалния програмист на първа линия на фронта. А силния инстинкт за самосъхранение е в основата за водене на бойни действия в момента. Шанс за победа имат не тези армии, които жертват стотици и хиляди, а тези които успяват да свършат задачите си, като запазят живота и здравето на войниците си. Предвид нужното ниво на квалификация, на фронта в пряк контакт с противника, имат място само тези индивиди, чиято мотивация и умствени нагласи, ги прави естествено склонни да воюват с противника, без да се налага да следват чужди заповеди. Такива мотивирани професионалисти струват много повече от пратените насила наборници, които само следват чужди заповеди. Спомни си петричкия инцидент, където 4000 четници на ВМРО въоръжени само с леко (вероятно остаряло с няколко десетилетия) оръжие, спират настъплението на една напълно оборудвана с тежко въоръжение гръцка дивизия.

Да вземем да отворим тема за квантовата механика
Така ще ги насоля тия физици, че...
Ще ми стоят на постулати от преди 100 години.
Алооу, аз може да не съм завършил физика, ама тия кванти по цял ден ги гледам около мен. Ясни са ми като бял ден!
А те 33 километра ускорител ще ми строят... Тоя на Люлин малък ли ви е?
Задръстени физици, ей!

Ако имаш интелектуалните качества нужни за да разбереш фундаменталната наука, всеки физик ще се вслуша в думите ти.

Хъм, ако от строевата подготовка нямаше полза, едва ли щеше все още да се прилага като метод за обучение. Да, докато те тормозят с нея, не виждаш особен смисъл (потвърждавам от личен опит - хем бях и на малко по-разумна възраст и с някакви интереси и познания в областта на военната история). Идеята е ясна и вече е описана в темата - вероятно това е най-ефективният способ да превърнеш различните хора в едно цяло и да ги научиш, че имат общ интерес и цели. А е и част от системата, която цели да те научи да игнорираш себе си (в някаква степен) и да се подчиняваш. Без тези неща като основа армия въобще не е възможна.
Отделен въпрос е, когато я има тази основа, но липсва следващата стъпка: качествена тактическа подготовка. Аз минах края на 90-те през казармата и тогава вече (не знам за по-рано) липсваше каквато и да е смислена тактическа подготовка. Разбира се, че няма как строевата (която има различна цел) да замени тактическата. Това са различни процеси. Въпросът е, че няма да има особена полза да учиш хората на тактическа (независимо колко качествена), ако не са минали през началната подготовка и не са част от едно цяло.

Проблема идва, когато 99% от това което минава за военно обучение се ограничава в строева подготовка. Някакво минимално ниво съм съгласен че е нужно. Но както споделих по-горе, 4-6 часа дневно строева подготовка в продължение на месеци, при сумарно 15-20 часа за целия срок на обучение стрелкова и тактическа подготовка, е меко казано малоумно съотношение.

Между другото, Ангелмр, по-долу спомена РККА/Вермахта - по отношение на строевата подготовка, а и начините за превръщане на цивилния във войник, едва ли е имало каквато и да е разлика между двете армии (като методи). Т.е. проблемите на едната не се коренят в строевата подготовка, нито пък положителните страни на другата - в липсата й (защото не е липсвала).

Тук дадох пример за разликата между армия фокусирана върху безпрекословното следване на заповеди, без мисъл от страна на изпълнителя и тази фокусирано върху мисията и крайния ефект, оставяща голяма гъвкавост в начините на изпълнение, до най-ниско ниво. Това е следващото ниво на дискусията, само част от която е самата строева подготовка. Командния стил с безпрекословното следване на заповеди в разрез с индивидуалните качества на индивида и този даващ на индивида свобода на действие. Втория подход като принцип е по-успешен.