Няколко въпроса за религията и вярванията

[Dinain]

Кейнс далеч не е прав за всичко. Отдавна е известно че част от моделите му са неподходящи за изследване на по-сложни икономически проблеми. Почти всяка теорема на Кейнс има и друг, алтернативен вариант. И да се прави опит да се сравнява школата на Маркс с тази на Кейнс е грешно. Трябва да се наблюдава отношението към тях - безпрекословно и неподлежащо на обсъждане рецитиране или право на критика, оборване и подобрение.

[nikolay_milchev]

1. Вярвящи ли сте или атеисти?
отговор: Атеист
2. Ако сте атеисти, в кой период от живота си се обърнахте към атеизма? Постепенно ли дойде прозрението, че няма Бог или чрез някое контретно събитие (или поредица от събития) в живота ви?
отговор: "Бог е мъртав" а азне варвам в мъртвите
3. Ако сте вярващи, каква е представата ви за Бог?
отговор: бог е всичко и всички
4. Какво ви дава религията (утеха, опора...)?
отговор: лично на мен нищо като цяло ,но религията е една от основните причини да се запази българщината по време на османското иго.
5. Коя религия (християнство, мюсюлманство, юдаизъм, будизъм или някоя друга) е най-близка до разбиранията ви за живота? Бихте ли сменили религията си?
отговор: в религията на Bojilov да живее бога кюфте!!!!! :rock: ама ако има и една бира към него !
6. Ходите ли на църква? Мислите ли, че трябва да има специално място, където хората да се молят?
отговор: не
7. Суеверни ли сте? Мислите ли, че суеверието е враг на религията?
отговор: всцеки човек е суеверен малко или много.Да суеверието е враг на религията питайте светата инквизиция.
8. В какво вярвате? (паралелни вселени, задгробен живот...)
отговор: в света на диска на Тери Пратчет!!! :rock:

[кало]

От тук нататък има два пътя: аз ВЯРВАМ, че не вярвам (класически атеизъм); и нови богове.

тук сериозно бъркаш или поне ти се ще да е така, както си го написал. аз, например , не вярвам на нищо в религиозния смисъл на "вярвам". атеизмът не е "вяра" в несъществуването на бог, а а отричане на бог като нещо недоказуемо, дори частично. аз се доверявам на доказателствата.

[княз Крылов]

Атеизъм е вид вяра , в основата на която стои вярването в това че не съществува върховен разум. Иначе твърдите вярващи вярват че Богът е недоказуем защото е първоизточник. Тези които вярват че ога е доказуем се наричат гностици

[кало]

Атеизъм е вид вяра , в основата на която стои вярването в това че не съществува върховен разум

не. твърдението, че съществува върховен разум трябва да се докаже, дотогава такъв не съществува. както и всяко едно твърдение за положителни факти. отрицателни факти не се доказват. не и извън лудницата.

[Agobot]

Атеизъм е вид вяра , в основата на която стои вярването в това че не съществува върховен разум. Иначе твърдите вярващи вярват че Богът е недоказуем защото е първоизточник. Тези които вярват че ога е доказуем се наричат гностици

Вяра, зад която стоят факти и доказателства, не може да бъде вяра. Вяра е когато вярваш в Христос, а са намерили гроба му; когато вярваш, че Земята е на 6000г., а е вън от всякакво съмнение, че тя не е и т.нат. На вярата не са и необходими факти и доказателства, докато за да станеш атеист, ти първо трябва да отречеш вярата. В общия случай това отричане е на базата на данните на науката, с които разполагаме в наши дни. А така както поставяш въпроса, не би могло да има атеисти, тъй като никой никога не може да докаже на 100%, че не съществува върховен разум. Но за сметка на това, ние можем да докажем, че религиите са утопии със средствата на науката, заради множеството грешки, противоречия и абсурди в религиозните текстове. Ако някой е сигурен, че няма върховен разум, то това наистина би било своево рода вяра. Но то това важи и за твърдението, че света е създаден от триглав змей - горянин. Никой не може да докаже, че не е така, следователно твърдения, че змей-горянин не е създателя на света, са плод на вярата(така излиза от това, което си написал).

не. твърдението, че съществува върховен разум трябва да се докаже, дотогава такъв не съществува. както и всяко едно твърдение за положителни факти. отрицателни факти не се доказват. не и извън лудницата.

Подкрепям мнението, но ми хареса как е изложена идеята за "отрицателни факти" . Много яко звучи

[княз Крылов]

Агобот е напълно прав - разграничава се Вяра от Знание - когато Знаеш , не Вярваш, можеш да Вярваш само когато не Знаеш. Тогава Вярата е твой личен избор а не примирение с едночназни факти което е Знание.

По този въпрос един езотирек Елифас Леви в книгата си "Ключът към Великите тайни" има много хубав диалог (единствената заслужаваща част от книгата) между Вярата и Знанието като персонофикации.

[Dinain]

Крилов, ами когато се окаже че си грешал? Вярващите вярват ли че ще отидат в Рая ако са добрички, или знаят това? Ти вярваш ли че 2+2=4 или вярваш че е така? Едно време хората са знаели че Земята е плоска. И че ако убиеш божа кравичка, къщата ти ще изгори - ха, че всеки глупак го знае това!
Но да се върнем на темата: май става все по-трудно човек да е атеист Все нови и нови изисквания изникват, а си мислех че да си нерелигиозен е достатъчно... Сега вече трябва да се отричат някакви работи, да вярва че не се вярва, да се доказва че нещо е недоказуемо и т.н. Трудна работа, много стеснихте критериите.
Крилов, привеждам конкретния цитат:

Атеизъм е вид вяра , в основата на която стои вярването в това че не съществува върховен разум.

Значи да видим, не може ли да заменим "вярването" със "съмнение"? Ще илюстрирам със зелените човечета: аз не вярвам че на планетата УУЙ-78 (на 400 светл. години от Земята) има разумен живот, но също така и не вярвам че няма; истината е че при липса на убедителни доказателства в която и да е посока, обективният наблюдател просто би казал "Не знам!", без да се обвързва с 'вярване' в едното или другото. Ако прибавим и известна доза безразличие към наличието или не-наличието на разумен живот на тая планета, казусът заминава на още по-заден план.
Накрая да илюстрирам с малко описания от Уики-то:

Atheism, as a philosophical view, is the position that either affirms the nonexistence of gods[1] or rejects theism.[2] When defined more broadly, atheism is the absence of belief in deities,[3] alternatively called nontheism.[4] Although atheism is often equated with irreligion, some religious philosophies, such as secular theology and some varieties of Buddhism such as Theravada, either do not include belief in a personal god as a tenet of the religion, or actively teach nontheism.

Many self-described atheists are skeptical of all supernatural beings and cite a lack of empirical evidence for the existence of deities.
...
Agnosticism (from the Greek a, meaning "without", and gnosticism or gnosis, meaning "knowledge") is the philosophical view that the truth value of certain claims—particularly metaphysical claims regarding theology, afterlife or the existence of God, gods, deities, or even ultimate reality—is unknown or, depending on the form of agnosticism, inherently unknowable due to the nature of subjective experience.

Agnostics claim either that it is not possible to have absolute or certain knowledge of the existence or nonexistence of God or gods; or, alternatively, that while individual certainty may be possible, they personally have no knowledge. Agnosticism in both cases involves some form of skepticism. Some agnostics are termed agnostic theists since, while they do not claim to know any deity exists, they do believe (with varying degrees on skepticism) in, at least, one.

Demographic research services normally list agnostics in the same category as atheists and non-religious people,[1] although this can be misleading depending on the number of agnostic theists who identify themselves first as agnostics and second as followers of a particular religion.

[Nick]

.... отрицателни факти не се доказват. не и извън лудницата.

Самият домотъкан термин "отрицателен факт" е достоен за литературната награда "Илф & Петров" (ако я имаше). Направо е излязъл от устата на шлосера Полесов с неговото знаменито "при наличие на отсъствие", което е с идентичен "смисъл".

В науката се използва "доказване на противното". Например, доказано е, че земята не е плоска :mhehe: . Но "плоскостта" й никога не е била факт. Едно твърдение е или факт, или не е.

Както е факт твърдението, че чакалите в Кавказ не са отровни - нещо, известно дори и на Никифор Ляпис. :mhehe:

[княз Крылов]

Крилов, ами когато се окаже че си грешал? Вярващите вярват ли че ще отидат в Рая ако са добрички, или знаят това? Ти вярваш ли че 2+2=4 или вярваш че е така? Едно време хората са знаели че Земята е плоска. И че ако убиеш божа кравичка, къщата ти ще изгори - ха, че всеки глупак го знае това!
Но да се върнем на темата: май става все по-трудно човек да е атеист Все нови и нови изисквания изникват, а си мислех че да си нерелигиозен е достатъчно... Сега вече трябва да се отричат някакви работи, да вярва че не се вярва, да се доказва че нещо е недоказуемо и т.н. Трудна работа, много стеснихте критериите.
Крилов, привеждам конкретния цитат:

Значи да видим, не може ли да заменим "вярването" със "съмнение"? Ще илюстрирам със зелените човечета: аз не вярвам че на планетата УУЙ-78 (на 400 светл. години от Земята) има разумен живот, но също така и не вярвам че няма; истината е че при липса на убедителни доказателства в която и да е посока, обективният наблюдател просто би казал "Не знам!", без да се обвързва с 'вярване' в едното или другото. Ако прибавим и известна доза безразличие към наличието или не-наличието на разумен живот на тая планета, казусът заминава на още по-заден план.
Накрая да илюстрирам с малко описания от Уики-то:

Точно затова казвам че Атеизъм не е отричане на всяка вяра - а само отричане на вярат в свръхразума - тоест в Бога. Атеистът спокойно може да вярва в това че земята е плоска защото така са се стегли природните обстоятелства.

Хора които не вярват в нищо без да го знаят със сигурност - те се наричат .... всъщност незнам как се наричат - защото такъв човек няма да оцелее дълго освен в психиатрична клиника, при полбожение че обема от знания няма да му понесе. Ежедневно ние се осланяме на вярата в това че другите знаят нещо и ние можем да се доверим на авторитета им, просто защото един човек не може да знае всичко - практически не е възможно да сбере в себеси всичкото систематезирано познане с което разполагаме - да не говорим че в много случаи то се основава в недоказуемото приемане че "1 + 1 е равно ва 2"

Аз напримерл вярвам в много неща - вярвам че има по-добър политически строй от изпробваните от човечеството сега, вярвам че че има извънземен пазум, макар лично аз да нямам никакви доказателства за това, вярвам че Земята има Ядро, макар никой да не го е виждал а са го изчислили въз основа на разни постановки които аз не разбирам, вярвам че в китайски ресторант все пк ми сервират месото което е минало ветеринарен контрол - макар никога да не съм искам документи за това. Но не вярвам че има разум който да знае всичко, да вижда всичко, да може всичко, тоест не вярвам в съществуването на Бог - затова аз съм атеист. Но в никакъв случай не съч невярващ човек.

Най майлкото вярваме на приятелите си и близките си.

[Odzava]

Вяра, зад която стоят факти и доказателства, не може да бъде вяра.

Не е съвсем така. Знанието е обективно само ако се ВЯРВА в неговата непогрешимост и универсалност. Без вяра не става. :1087:

[кало]

Самият домотъкан термин "отрицателен факт" е достоен за литературната награда "Илф & Петров" (ако я имаше). Направо е излязъл от устата на шлосера Полесов с неговото знаменито "при наличие на отсъствие", което е с идентичен "смисъл".

подозирам, че си твърде далеч от правото, защото правилото за "отрицателните факти" (съвсем сериозен и използван от памтивека термин, обозначаващ НЕ-съществуването на определен обект или действие) е залегнало в в основата на цялата система на доказване в наказателното право, например. обвиняемият НЕ Е виновен до доказване на противното. тази НЕ-виновност не се доказва.

В науката се използва "доказване на противното"

както вече посочих, става дума за едно и също нещо. това, че за първи път чуваш за някой термин или той не ти харесва не го прави по-малко термин :tongue5:

вярвам че в китайски ресторант все пк ми сервират месото което е минало ветеринарен контрол - макар никога да не съм искам документи за това

ето как вярата може да те прецака.


мисля, че и Крилов и Одзава малко объркват значението на вяра и вярвам. В случая ние говорим за вяра в религиозен смисъл. Колкото и да е близка тя до "вярата" в близкия или в съществуването на ядро на планетата, то става дума за две различни неща, обозначавани от една и съща дума. наивно е да се мисли дори обратното.

Знанието е обективно само ако се ВЯРВА в неговата непогрешимост и универсалност

ами не. има едно нещо, наречено логика.

[княз Крылов]

Не бъркаме, защото и двете Вери имат еднакво предназначение - да внесът стабилност и сигурност с душевния мир на човека, да обяснят нещата които той сам не може или не иска да си обясни, да му даде твърда основа (макар и имагинерна) върху която да гради светогледа си.

Просто едното се отнася за по-големи неща, другото за по-малки - но и двете вършат еднаи съща работа. Дя Вярата често прецаква, но още по-често спасява.

Между другото правилността на логическата система на мислене също е вяра - ние вярваме в нея, и просто сме я приели защото без нея щяхме да нямаме основа върху която да се опрем в нататъшното изследване на света около нас. Докажи обаче с факти че логиката е вярна, когато дори сетивата ти са относителни

[gollum]

За мен като страничен наблюдател на последното развитие на тази дискусия е съвсем наясно за какво се спори. Макар че не рядко напоследък теми поемат в тази посока.

ПП Крылов, логиката (както всяка друга подобна изкуствено създадена система - например, математиката) е създадена да бъде такава, т.е. да няма нужда от вяра в постулатите или законите й. Т.е. докато оставаш в рамките на системата можеш да бъдеш напълно сигурен в резултатите. Може да се говори за несигурност чак когато се опиташ да приложиш даден модел към реалността.

[Dinain]

Крилов, аз не съм казвал че за да си атеист, трябва да не вярваш в нищо. Аз също не вярвам в свръхразум и божества, но вярвам в други неща, и пак съм атеист. Поне така вярвах досега - с тия критерии разклатихте вярата ми
Визирах преплитането между понятията "вяра" и "знание" - от атеистична гледна точка вярващите "вярват" в нещо, без да го знаят със сигурност, но от гледна точка на вярващият не е така - той знае със сигурност (че има Бог и т.н.). Разбира се, има различни степени на вярване, което и води до заключението че вярата и знанието се намират на една и съща плоскост, защото винаги съществува теоретична несигурност - просто знанието е близо 100%-ова вяра в нещо, където несигурността клони към 0.