Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Няколко въпроса за религията и вярванията

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #31
    Нека да напомня, че вярата е емоционална категория. Тя създава емоционален ефект, който помага тук и сега по – лесно да се справя човек с житейските несгоди, когато рационалните обяснения за нещата не помагат. Когато човек е отчаян и търси утеха, обикновено се обръща към вярата. Лесно е да си атеист около 30-те (предполагам, че повечето форумци са около 30-те). Тогава имаш близки и далечни переспективи, чувстваш се силен. Но за един възрастен човек (над 70г.) е по-логично да е религиозен-просто той не иска да приеме че единствената переспектива за него е смъртта…Т.е. с възрастта се променя и светогледа на човека…
    Тук въобще не коментирам дали съществува Бог или не.
    Просто държа да подчертая, че вярата помага на доста хора да оцеляват. “Ако Бог не съществува, то той трябва да бъде изнамерен”- това го е казал Волтер- отявленият противник на Католическата църква. Не мислите ли, че е по-добре да вярваш в нещо отколкото да изпаднеш в отчаяние, без да коментирам по какви причини си стигнал до него?
    Comment is free, but facts are sacred.

    Comment


      #32
      Не, Голъм, науката същестува, освен в многото доказани от нея и нейния метод факти, и в още повечето недоказани хипотези, които на определен етап работят. Тоест - доказуемостта не е критерий на научност. Науката не е абсолютна в изискванията си, доколкото често позволява равностойното съществуване на няколко хипотези по определен проблем.

      Колкото до решаването на проблеми - моята мисъл, която ти си доразвил в нежелана и непосочвана от мен посока, беше, че с оглед на историческия опит, често религията е сочена като обяснение за необясними факти от действителността. в този си вид, пак повтарям, тя е порочна, доколкото, както сочи опитът, науката се справя успешно с тези обяснения. никъде, ама никъде не съм и помислял да стигам до извода, че науката е в състояние да се справи с всеки проблем. тоест, моето предположение почива изцяло на опита, а провидяната от теб вяра е напълно нелогична, отнесена към него.

      Кало, това е въпрос, на който науката не може да отговори категорично, поне доколкото аз знам.
      Голъм, категоричността на отговора не го прави научен или ненаучен.

      ъпросът е, че тези хипотези не подлежат на проверка, т.е. тези истини са неверифицируеми.
      тоест, една голяма част от математиката според теб, не става и не е научна, защото някои нейни хипотези не подлежат на проверка?

      Comment


        #33
        тоест, една голяма част от математиката според теб, не става и не е научна, защото някои нейни хипотези не подлежат на проверка?
        Кало, математиката е създадена (и се развива) като научен език, т.е. средство, притежаващо вътрешна свързаност, която подлежи на проверка. Проблемът не е в това дали дадена хипотеза може да бъде създадена и описана, а след това проверена с математически средства, а в това доколко математическия модел съотвества на реалното явление.Защото математиката позволява създаване на модел описващ реално явление, а последният не е равозначен на явлението, а е само опит то да бъде разбрано. Затова и за да се превърне нещо от научна хипотеза в научна истина, трябва експериментална проверка. Тя не е възможна във всички случаи, следователно определени хипотези ще си останат хипотези.
        Развитието на самия научен език (математиката), така както и на способността за наблюдение (най-общо) и за експерименталан проверка могат да променят и променят това в множество посоки. Но е въпрос на вяра това дали светът е познаваем изцяло, т.е. дали математиката може адекватно да моделира всяка явление и да послужи за описанието му или пък че средствата за наблюдение и експериментално повторение могат да "достигнат" навсякъде.

        Голъм, категоричността на отговора не го прави научен или ненаучен.
        Разбира се, аз вече посочих какво прави научното такова . Но може би си пропуснал тази час тот поста ми .
        Въпросът е, че "научно" не е равносилно на "истинно" или ако щеш, на "отговарящо на реалността".

        Тоест - доказуемостта не е критерий на научност. Науката не е абсолютна в изискванията си, доколкото често позволява равностойното съществуване на няколко хипотези по определен проблем.
        Кало, въпросът (особено в контекста на темата), не е в това . Науката позволява съществуване (равностойни или не, отделен въпрос) на множество хипотези докато няма възможност те да бъдат категорично потвърдени или отхвърлени, т.е. докато тя не може, образно казано, да се "произнесе" по тяхната истинност. Целта на всяка хипотеза е да се превърне в "научна истина", а подаден въпрос в даден момент науката поддържа само една истина. По въпроси, по които не може да се направи това поддържа различни обосновани предположения. Очевидно е, че предпочитането на едно или друго от тях е въпрос на вяра, най-общо казано (е, в реалността най-често е на принадлежност към определена школа, определена професионална ориентация, както и на различни други житейски обстоятелства).

        Колкото до решаването на проблеми - моята мисъл, която ти си доразвил в нежелана и непосочвана от мен посока, беше, че с оглед на историческия опит, често религията е сочена като обяснение за необясними факти от действителността. в този си вид, пак повтарям, тя е порочна, доколкото, както сочи опитът, науката се справя успешно с тези обяснения. никъде, ама никъде не съм и помислял да стигам до извода, че науката е в състояние да се справи с всеки проблем. тоест, моето предположение почива изцяло на опита, а провидяната от теб вяра е напълно нелогична, отнесена към него.
        Добре, хайде да погледнем пак нещата (и да напомня, първоначалната ми реплика очевидно не бе към теб или към твое изказване, а към Серж ). Ти само се намеси впоследствие . Аз напомних, че има въпроси, по които науката по принцип не може да се произнесе като наука, те.. не може да предложи "научна истина" по тях. Ако ти си съгласен с това твърдение, то не знам защо тръгна да ми опонираш, та изписахме няколко поста. Ако не си съгласен, то явно е имало какво да се обсъжда. Та да те попитам, Кало, ти твърдиш ли, че науката може да предложи истинно обяснение на всеки "факт от действителността", ако не сега, то в бъдещето? Или не твърдиш това? Разбира се, остава хлъзгавината на това какво разбираш под "факт от действителността" и предполагам, че тук ще намерим препъни-камъка на разговора си.
        Но да се върнем на дискусията - има определена сфера от въпроси, които можем да наречем екзистенциални (съвсем накратко: "кои сме?", "откъде идваме?", "къде отиваме?", "какво се случва с нас след като умрем?", "какъв е смисълът на живота?" и прочее) на които науката не може в качеството си на такава да даде отговор. Това е пространство, в което религията ще продължава да съществува в една или друга форма. Има и друга категория въпроси, които вероятно в по-голяма степен се приближават към твоето понятие за "факт от действителността", Кало, по които науката е в състояние засега само да предполага. Дали някога ще може да предложи и научна истина по тях е трудно да се каже (поне аз не се наемам да твърдя нещо), но дотогава по тези въпроси своята дума ще има и религията, както защото има пространство за вяра, така и защото църквите (като институции) ги смятат за част от своята сфера на компетентност.

        Comment


          #34
          Imperial написа
          Каква е целта на тази тема?
          Да си направя доклада на тема "Ролята на религията в съвременното общество". Обещах на даскала, че ще съдържа запитвания до различни хора. Който иска-да ми съдейства. След тоя изблик на прямост от моя страна сигурно темата ще се заключи с обяснението : "Никой не го е грижа за тъпия ти доклад, момиче". Затова благодаря на тези, които са писали по въпросите.

          Comment


            #35
            хихи

            Comment


              #36
              night_eyes, най-добре би било предназначението на темата в този случай да се обяви в началото. Поне има някаква вероятност да се ограничи до това няколко потребители да попълнят отговорите и да не се стига по-далеч. Отделен въпрос е доколко представителни могат да бъдем всички ние за българското общество, но ако е за училище това не е и съществено.
              Та по темата (защото както разбирам сме си говорили (с Кало) съвсем извън нея):

              1.
              В: Вярващи ли сте или атеисти?
              О: Не бих казал, че съм атеист (което в определен смисъл също може да е форма на вярване), но определено не съм вярващ в традиционния смисъл на думата, т.е. не се смятам за принадлежащ към никоя организирана религиозна общност. Но определено вярата заема някакво в живота ми.

              2.
              В: Ако сте атеисти, в кой период от живота си се обърнахте към атеизма? Постепенно ли дойде прозрението, че няма Бог или чрез някое контретно събитие (или поредица от събития) в живота ви?
              О: Възпитан съм в разбирането, че няма бог в каквато и да е традиционна религиозна форма на това понятие (въпрос на възраст в моя случай, предполагам).

              3.
              В: Ако сте вярващи, каква е представата ви за Бог?
              О: Трудно е да се каже, че вярата ми изисква идея за Бог. По-скоро - не, не си представям съществуването на персонифицирана "висша сила", от друга страна, обаче и не вярвам светът да е разбираем и обясним изцяло.

              4.
              В: Какво ви дава религията (утеха, опора...)?
              О: Нищо, защото не вярвам в определена религия. Вярата ми дава възможност да се занимавам с определени екзистенциални въпроси. Също (съвсем ирационално) тя е възможност в чисто психологичен план за справяне с определени ситуации, в които никакво рационално действие няма смисъл.

              5.
              В: Коя религия (християнство, мюсюлманство, юдаизъм, будизъм или някоя друга) е най-близка до разбиранията ви за живота? Бихте ли сменили религията си?
              О: Вече отговорих на този въпрос.

              6.
              В: Ходите ли на църква? Мислите ли, че трябва да има специално място, където хората да се молят?
              О: Не (като личен отговор, де, очевидно много хора имат нужда от това).

              7.
              В: Суеверни ли сте? Мислите ли, че суеверието е враг на религията?
              О: В някаква степен съм суеверен, да. Определено суеверието е част от повечето религии и няма как да е техен "враг".

              8.
              В: В какво вярвате? (паралелни вселени, задгробен живот...)
              О: Много труден въпрос, на който не бих могъл да отговоря накратко. А пък надълго - кой ли ще чете? По-скоро вярата е определен метод за справяне с дадени ситуации и проблеми, т.е. не е толкова важно в какво. Впрочем, част от вярванията ми вероятно са забележими в последните ми няколко поста .

              Comment


                #37
                7-ми въпрос е безумен. Суеверието в вид религия /всъщност първата хонологически възникнала такава/ и религията е суеверие сама по себе си. Двете неща са взаимосвързани.
                Quae fuerant vitia, mores sunt.

                Comment


                  #38
                  Суеверието е напразна вяра - всуе.

                  Кало - занимавах се леко наивно с теория на числата с надеждата, че ще намеря нещо, свързано с разпределението на простите числа. Да, обаче достигнах сам до един резултат, при който резултатът от една крайна сума е равен на горната и граница, т.е. за да намериш f (например), трябва да сумираш едни неща f пъти, освен това самите неща, които се сумираха зависеха от f. Ето един пример за затворен в себе си проблем. Това не е като имплицитната връзка, защото в нея можеш да изчислиш двете страни на уравнението поотделно и да достигнеш до нещо. При затворени проблеми можеш да се надяваш само на интуицията или някакви безумни приближени решения.
                  Не 7, а 77 пъти по 7...

                  http://www.mathematicalanthropology.org/

                  Тук неща са такива, каквито са и няма да се променят. - Голъм

                  Comment


                    #39
                    night_eyes написа
                    След тоя изблик на прямост от моя страна сигурно темата ще се заключи с обяснението : "Никой не го е грижа за тъпия ти доклад, момиче".
                    За съжаление вече е късно да я заключвам
                    albireo написа
                    ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

                    Comment


                      #40
                      Религията е опиум за народите!
                      И как да не е,при положение,че висшите духовници са толково много далеч от шосето!Най голямата им борба,бе да свалят един дилборд на водка "Флирт" в нашият град,да си направят нова свещоливница на конарско шосе и др. от този род.Някога църквата е обединила народа и сме се освободили от фанариотите и от турците.Контактувал съм и с низши духовници към които изпитвам респект.Кръщаван съм преди 4-5 години,тъй като се наложи да венчавам и после да кръщавам.За мене бог в никакъв случай не е в църквата.Църквата според мен е местото където една върхушка чисто и просто си обръща парите,далеч от хората.По думи на мой познат,тайните служби от цял свят се мъчат да се докопат до парите на църквата,тъй като ставало въпрос за огромни цифри.На тази база/паричната/ църквата се явява реална власт,при нас все още непоказваща се.
                      Иначе,зададеният по този начин въпрос на нощното око,ми намирисва на конкретна анкета.Дали съм прав ? :sm186:

                      Comment


                        #41
                        Аз съм вярващ христиенин момиче.
                        Вярвам в Никейският символ на Вярата.
                        Вярвам, че христянството ни е запазило през 500 години турско робство и то ни е съхранило, като народ.
                        Също така вярвам, че Свободата неще Екзарх, а иска Караджата.
                        И най-вече вярвам на моята любима къса покрита Манлиера, защото чадо както е тръгнало армията ни се изпълни само с джуджета и жени, които се чудят с кой крак се тръгва в строя и използват наръчник за автомата .
                        То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

                        Comment


                          #42
                          Парабелум, не е ли малко архаична Манлихерата за днешен батак? Тъй де, подбери нещо по-актуално... :mhehe:

                          Апропо, най-сетне разбрах как се определя коя тема каква е. Ако е с над 10 поста е безсмислена. Смислените са само тези с по-малко. :clown: :mhehe:
                          "No beast so fierce but knows some touch of pity."
                          "But I know none, and therefore am no beast."

                          (Richard III - William Shakespeare)

                          Comment


                            #43
                            Юлиан Август написа
                            Двете неща са взаимосвързани.
                            Взаимосвързани са. Всяка вяра в свръхестествени сили, различни от каноничните, може да се нарече суеверие. Демек опираме до гледната точка. Абсолютните оценки рядко биват адекватни в тънката материя, наречена душа

                            Comment


                              #44
                              Голъм е прав (за кой ли път?) - спорихме с него за нещо, за което нямаше смисъл, при това без много нужда от спор.

                              щом момичето пита, ще отговоря


                              1. Вярвящи ли сте или атеисти?
                              По принцип не вярвам в бог или богове. Тоест - съм атеист. Обаче "вярващ" всъщност не изключва атеизма, нали? Не знам дали съм такъв - и да знам, твърде интимно е, за да се споделя във форуми.

                              2. Ако сте атеисти, в кой период от живота си се обърнахте към атеизма? Постепенно ли дойде прозрението, че няма Бог или чрез някое контретно събитие (или поредица от събития) в живота ви?

                              Бог не е категория, която я "има" или "няма". В него "се вярва" или "не се вярва". Аз не вярвам и никога не съм вярвал, поне не в нищо, близко до каквато и да традиционна представа за Бог, че дори и за някакъв свръхразум.


                              3. Ако сте вярващи, каква е представата ви за Бог?
                              -----------------

                              4. Какво ви дава религията (утеха, опора...)?
                              ---------------------

                              + малък коментар - ако човек опре до религията за утеха и опора, значи нещо хич не е наред както с вътрения му мир, така и със социалния му живот.


                              5. Коя религия (християнство, мюсюлманство, юдаизъм, будизъм или някоя друга) е най-близка до разбиранията ви за живота? Бихте ли сменили религията си?
                              ---------------


                              6. Ходите ли на църква? Мислите ли, че трябва да има специално място, където хората да се молят?

                              не и не

                              7. Суеверни ли сте? Мислите ли, че суеверието е враг на религията?
                              -------------

                              8. В какво вярвате? (паралелни вселени, задгробен живот...)
                              нямам определени вярвания.

                              Comment


                                #45
                                Религията е опиум за народа - всъщностг Партията е опиум за народа

                                Религията помага на тези, които имат нужда от нея - това е всичко, според мен
                                Не 7, а 77 пъти по 7...

                                http://www.mathematicalanthropology.org/

                                Тук неща са такива, каквито са и няма да се променят. - Голъм

                                Comment

                                Working...
                                X