моята служба в армията/липса на такава

[Док Холидей]

И за кво си говорите с други мъже като седнете на маса?

ти за жени чувал ли си? като изключим цура чистачката на отделението дето има по-големи мустаци и от моите в момента? м? ))

[messire Woland]

ти за жени чувал ли си? като изключим цура чистачката на отделението дето има по-големи мустаци и от моите в момента? м? ))

Именно
И не само това разбира се. Честно казано не ми е ясно какъв е смисълът основен обект на разговорите "на маса" да е казармата? Не че нещо, но съм сигурен, че дори просто ей-така мога да се сетя за десетки интересни теми и нито една от тях да няма допирни точки с "казармата".

[gollum]

И двамата сте съвсем прави, но от друга страна моят опит сочи, че наистина често в компания в един момент някой хъврля казармената тема и оттам-насетне тя може да обсеби разговора. Глупаво е, повтарят се едни и същи истории (пълни с преувеличения, което си е нормално), обаче се случва.

[Gaden Gogi]

Вуйчо ти не изпълни ли после една мисия за борба с ПВОто, включваща в твоя случай известна порция бой?

Нямам спомен ПВО установката да е била атакувана с "Шамар" (български вариант на "Харм"). но бях много ефективен, пък и той е мнооого готин човек.
Иначе преди 2-3 години за да се реабилитирам му купих 3-4 модела, единият с много любов даже му го направих, ма той ъц не ще... предвид че е на възраст да ства дядо май няма да има повече зенитчици в родата..освен да му харижа малко от моите танкове
Иначе сег акато се замисля за казармата май само забавните неща се сещам, вярно чиста проба загуба на време н опък беше забавно...на моменти.

[ivan_kunchev]

Скоро слизам на една спирка да чакам друго превозно средство и гледам - некролог на едно момче от взвода - на 24 години! После разбрах, че го убили на някакъв паркинг - неясна история малко. Уволних се 2000г и оттогава не съм го виждал освен веднъж - само се поздравихме отдалече.
Трудно ми е да говоря по тая тема. Военната служба създава особен тип връзка между хората.

[НВС]

Не съм служил. Затова си избрах и Ник-нейма. Претърпях операция с отстраняване на далака - спленктомия или нещо подобно на медицински език и ...НВС при това с изваждане от ВО. Поради това от аероклуба ме прехвърлиха в радиоклуба и от 1966 година Морза ми е хоби. След института (ВМЕИ) започнах работа в НИТИ - Казанлък. 82, 120мм миномети, РПГ и СПГ, 76мм ЗИС-3, 120мм М-20, 152мм Д-20, към края минах през "Гвоздика" и т.н. - покрай специалността ми "взриватели" се нагърмях за две служби по полигоните в Анево и Змеево. После покрай "Стършела" (и той си има взривател тип "запалка") станах и "Антирадист" напук на хобито си! Сега си карам мирната професия "поддръжка на компютърни системи", по ирония на съдбата пак в оръжейна фабрика - ща не ща - тая тематика все ми е пред очите - къде на детайли, къде на готови изделия. Впрочем Бранислав Нушич го е казал точно! (виж по-долу)! :vsad:

[Sailor_Malan]

ти за жени чувал ли си? като изключим цура чистачката на отделението дето има по-големи мустаци и от моите в момента? м? ))

Че какъв е смисъла да се ГОВОРИ за жени :mhehe: ? Някак си много по....армейски са такива разговори. С жените съм чувал че се правят други рабори :mhehe:
А ти Цурето нема да закачаш :mhehe: :sm113:

[mitio-minchev]

При нас не беше Цурето, а беше Цеца, нямаше мустаци ама беше щерка на фатмака

[Гост]

Виждал съм на живо как стрелят ГРАД - овете, 122мм гаубици и как МиГ-23БН-лека им пръст хвърляха бомби.

И аз мога да споделя удоволствието от тези гледки, без първата. Както и от пуцането на 100 мм. оръдие на Т55 поотделно и в различни залпове и внушението на гледката на 100-тина танка, атакуващи "вероятния противник" /представен от голяма и надлжено разположена група обречени картонени мишени/. Без да изпадаме в див милитаризъм, внушително си е :1087:

ПП
А, да. Имам 30 /тридесет/ патрона с Калашников и около 50 с Макаров.

Не съм служил и трябва да ви кажа, че липсата ми на военна служба хич не ми тежи :twisted:

И да си, и да не си - все печелиш и не губиш :tup:

[SRH]

Разрешете да доложа! Мотострелковак 18 месеца + 20 дни задръжка Ей на тва се вика да ти пре.бат уволнението. И в наказателна рота изкарах известно време и то на между третия и шестия месец Интересно време беше, макар на моменти да натежаваше службата... Ама това беше поради милите отношения между "стари" и "млади" войници. На ротния девиза беше "Службата е моето хоби, уставът - това съм аз". Чешит някакъв, но беше генератор на раздори.

По друми каменсти
в порой и снегове,
каляват се войници,
стомаана, стомана,
стомана се кове

И досега поддържам връзки с един-двама от хората там.

[bukvite]

Нямам представа как е сега в новата ни армия.Говоря за 87-89г.Примерно за НШЗО-с тези темпове стреляхме ние кашиците и разузнавателната рота.Автомобилисти,свързочници,химици и сапьори стреляха рядко.Артилерията и танкистите си имаха други играчки.Като съм писал бройки патрони,това е по памет,тъй като си спомням,че повечето упражнения с АК бяха с по 20 патрона и ги повтаряхме по 3-4 пъти на стрелба/в паузите между упражненията се бъркаше бетон и се благоустрояваше района на Николаево/.С ПК средно по 30-35 патрона бяха упражненията х 2.С КПВТ и ПКТ не помня, ама голямо лентоване и снаждане на ленти падаше.С РПГ по 1-2 изстрела, инертни правеха гранатометчика и помощника и няколко пъти в годината - всички по 3.На нощните стрелби се стреляше по-малко, понеже оръжията с планка за НСПУ бяха по-малко и стрелбата вървеше тегаво.В Звездец се правеха по две стрелби в седмицата,но войската стреляше повече.

Само да вметна, че 85 за поредната проверка на КСВ 7 човека изстреляхме 5 сандъка патрони на тренировки. Тогава за първи път видях как цев може толкова да се нагорещи, че да плюе патрони.
Като цяло в триъгълника нямаше ограничение на патроните, по всяко време можеше да се намерят всякакви и да се стреля на всичко дето не гърми чак до другия град /е танковите снаряди бяха по сложни, но вкладните цеви с 23 мм, можеше и на тях да се покефиш/.
При поредната проверка из кашишките спални бяха извзети от 2 стрелкови роти общо 5600 патрона /правих протокола, че помня/.

А като казах - само за протокола
84-85 - ПВО Школа в Сливен /на гърба на щаба на трета армия/
85-86 - Командир на ПВО пост - Елхово

Най-незабравима гледка - нощна стрелба на цялата дивизионна ПВО "артилерия" - 23 мм гарги на Шабла.

[Dinain]

Като цяло в триъгълника нямаше ограничение на патроните, по всяко време можеше да се намерят всякакви и да се стреля на всичко дето не гърми чак до другия град

Къде отивали парите на данъкоплатеца... А колко народ плачеше за бракуваните ракети и мигове, за които "мама и тате отделяха от залъка" навремето

[Parabellum]

- ресурсът на цевта на два автомата?

Да поясня малко.
Поделението ни беше преди затваряне и всичко трябваше да се изразходва. Ние бяхме един то последните набори в него. В поделението имаше 3 мотострелкови роти и 1 МХ батарея. От Понеделник до сряда ротите ходеха да стрелят на стрелбището, четвъртък беше МХ батареята, а петък КДВ-то. Боеприпаси не се щадяха. По време на службата на моя набор имаше две армейски учения на Първи Армейски Учебен Център в Сливница плюс две на Шабла допълнителни за МХ батареята.
В Сливница патроните не се щадяха следователно имаше и кражби - за какво им бяха на кашиците толкова патрони и досега се чудя, но имаше момчета които бяха откраднали по 2-300 патрона.
Имайте в предвид, че се стреляше не само с автомати - в числото на цитираната от мен приблизителна бройка патрони влизаха и патроните за картечница, пушка и пистолет Макаров, като включим и кражбите от двете армейски учения бройката ще излезе.Поделението беше малко - 600 души - 1 батальон ни водеха по списък.

[Стич]

Къде отивали парите на данъкоплатеца... А колко народ плачеше за бракуваните ракети и мигове, за които "мама и тате отделяха от залъка" навремето

Тъй е.Кашимерията изстреля патроните на Варшавския договор и той от срам,че няма с какво вече да противостои на дивия империализъм се саморазпадна

[mitaca]

Най-незабравима гледка: звезден налет с участието на родни, румънски и руски 23-ки и 21-ци, а руснаците имаха и 25-ци. Нашия разчет (първи в 1БА по-това време) засече и води 120-тина цели. Бяхме много горди (на другия ден разбрах, че били 300-400 цели ).