моята служба в армията/липса на такава

[dimso]

а аз бях изчислител

това, разбира се ,беше много отдавна. Бях войник (тогава му казваха "отбиване на воинския дълг") през далечните 1969-1971 г. Служих цели 26 месеца.
Самото изчисление представляваше насочване стрелбата на някаква артилерия по определени данни. Конкретно артилерията беше новата за времето си система "Град". Май че беше и секретна и подписвахме някакви декларации, ама то вече има и давност...

[Гост]

Нашия разчет (първи в 1БА по-това време) засече и води 120-тина цели. Бяхме много горди (на другия ден разбрах, че били 300-400 цели ).

Добре е все пак, че не се стигна до война с натовците ...

[Gil-Galadh]

Аз пък не съм служил.Иначе адски много исках да влезна в Долна Митрополия,ама съм зле с математиката,за това залитнах към другата ми страст-пси(харо)логията.

бтв.Има ли в БГ някакви курсове или нещо подобно по пилотаж,че не съм сигурен искам ли нещо чрез военните,пък и не знам дали ще им покрия изискванията...3 диоптъра съм все пак

[Sailor_Malan]

Аз пък не съм служил.Иначе адски много исках да влезна в Долна Митрополия,ама съм зле с математиката,за това залитнах към другата ми страст-пси(харо)логията.

бтв.Има ли в БГ някакви курсове или нещо подобно по пилотаж,че не съм сигурен искам ли нещо чрез военните,пък и не знам дали ще им покрия изискванията...3 диоптъра съм все пак

Има, ще трябва да погледнеш във форума на криле, там май имаше линк към страницата на една такава школа, обаче доколкото помня цената за PPL(Private Pilot License) за лек самолет беше малко под 3000 евро

[Gil-Galadh]

яко имам да спестявам....

[Sailor_Malan]

яко имам да спестявам....

Ти виж все пак, може аз нещо да бъркам с цената, не гарантирам че съм запомнил точната цифра, иначе успех със спестяването

[ValBo]

Най-незабравима гледка: звезден налет с участието на родни, румънски и руски 23-ки и 21-ци, а руснаците имаха и 25-ци. Нашия разчет (първи в 1БА по-това време) засече и води 120-тина цели. Бяхме много горди (на другия ден разбрах, че били 300-400 цели ).

Това да не е онази прословута пеперуда, водила целите, въпреки засветяването от руснаците

[HELLCAT]

Лятото прескочих до Сливница и краката сами ме заведоха в поделението - не напразно взводният ни говореше за "мускулната памет" - открих само руини и бурени. Но паметникът на четиримата капитани ( Сръбско - българската война 1885г. ) беше в чудесно състояние. На времето се говореше, че казармата в Сливница е строена за...българо - югославско военно училище ?!? - чиста "партенка", ако питате мен. В гр. Сливница има внушителен паметник на загиналите във войните и "Музей на 1 - ва пехотна софийска дивизия" - за жалост бешше затворен. Помня, че по времето на един парков ден из някакви складове се натъкнах на албум със снимки от бойния път на 25 - ти Драгомански полк ( чийто наследник беше поделението ). Терзаех се дали да не го запазя за историята, като се погрижа за него, но тогава .."социалистическата собственост за мен беше свята.." ( както обичаше да казва Соколов, той и Ястребовски, т.е. Тодор Колев във филма "Опасен чар" ).
A propo, АУЦ - ът в Сливница функционира ли ?
А сега да ви предложа един сливнишки специалитет - "Рамбо" - вземате 1 бр. боец, снаряжавате го с 1 АК, 1 ПК, РПГ с три изстрела + сумка, противогаз, плащ, лопатка, и го пускате да тича из полигона... Не си спомням колко патрони съм изгърмял, но като се има предвид, че имахме стрелби два пъти седмично и се полагаха по 4 пълнителя за АК. Но най -гадното беше да лазим, за да събираме гилзите заради отчетността.
Сега, като пиша, си давам сметка, че от спомените ми за казармата преобладават хубавите. Не че е нямало гадости и извращения, типични за онова време, но човешката памет подхожда избирателно и изхвърля в периферията лошите спомени...
Ох, да взема да гаврътна по едно, че ми пресъхна устата... Наздраве ! Да живей България ! Велик е нашият войник, велик, велик, велиииик !!!

[кало]

хихи, аз вече се справих с гаврътването, ма все пак - гадости и извращения има по всяко време в армията. все пак, става дума за друг свят. независимо дали при тоталитарен или демократичен режим, армията все си остава остров със свои си правила. е, при демократичен режим, разликата е по-осезателна - става дума за структура, където демокрацията, общо-взето, няма място, и по-скоро е вредна...

[Гост]

Незнам как е било едно време, но през моята служба стрелбите бяха мноооого скромни. Повече се залагаше на "сухите" тренировки и стрелбите с халосни патрони. От старшината на ротата чух, че през най-добрите за армията ни времена на войник за цялата служба (около 2 години) се е падало да изстреля около един съндък патрони; в съндъка има две метални кутии по 700 патрона - демек 1400 патрона за цялата служба.
Тия цифри в десетки хиляди, където ги споменавате, ми се стуват силно преувеличени. Нашата армия все пак не е американската армия, нали така.

[bukvite]

Незнам как е било едно време, но през моята служба стрелбите бяха мноооого скромни. Повече се залагаше на "сухите" тренировки и стрелбите с халосни патрони. От старшината на ротата чух, че през най-добрите за армията ни времена на войник за цялата служба (около 2 години) се е падало да изстреля около един съндък патрони; в съндъка има две метални кутии по 700 патрона - демек 1400 патрона за цялата служба.
Тия цифри в десетки хиляди, където ги споменавате, ми се стуват силно преувеличени. Нашата армия все пак не е американската армия, нали така.

Както писах и по-горе много зависи къде.
В Сливен, в щаба на 3 армия, за 10 месеца изстрелях 12 патрона, старите кокали бяха стреляли общо 30-40. Но там и мнението беше, че ако се стигне да отбраняват те щаба, значи нещата със фронта са заминали.

Като се върнах в Елхово, нещата бяха други, работеше се с други цифри.
Поделението беше любимо на Джуров /писна ми да идва при нас/ и там за нормална стрелба се смяташе ако улучиш над 80% от мишените. Та това водеше до мания на много стрелба - повечето в движение - прословутите тактики на кашиците. И естествено не се връщаха гилзи, щото кой ще ги събира в 20 километровото трасе.
Та рядко си изстрелваха всичко и се натрупваха патрони и имаше и много хора на бригада някъде и беше чест случай част от ротата да гърми с отпуснатите боеприпаси за цялата рота.
В Грудово и Звездец е била същата работа, според разкази на колегите.

[Док Холидей]

от стария док холидей знам за около 2500 патрона и нагоре.
моите пък въобще не се занимавам да ги броя. все са хедшоти.
^^

[Nick]

Това да не е онази прословута пеперуда, водила целите, въпреки засветяването от руснаците

Да не би да имаш предвид историята с П-10 "Акула" ("Волга" в СССР)? Това става по време на стрелби в Казахстан много преди описаните от mitaca събития.

[Todor Pavlov]

Кашимерия-ШЗО Плевен 85-86 .Веднъж седмично огнева на Николаево-трябваше да се въртим през 2 часа но беше голяма разправия , затова : 1-ви взвод стрелба с АК , 2-ри с ПК, 3-ти с РПГ и 4-ти с ПКТ и КПВТ на БТР и МТЛБ...Т.е един взвод трябваше да изпуца всичко от темата за цялата рота.Тези упражнения с по 23 патрона в 2-та пълнителя/бяха само за изпитите/ ги правихме с 4 пълнителя догоре и преимуществено на единична...и твърде често -само с трасета.След всеки вървеше офицер и наблюдаваше за грешки, като указваше целите в 3километра дълбокия полигон и разпореждаше начина на стрелба-от ход , стоешком , от коляно и лежешком...Редовете с мишени бяха през 25 м. Е, при височайши посещения трасетата бяха ...неподходящи...
Да не забравя и гилзите! Като гъбарки всеки си ги събираше в каската , а най подходящ за случая беше еднометровия снежец...намирахме ги доста бързо на 30-тина см обледенени ... :tup:
Веднъж седмично тактика ...А иначе най възпитателният елемент в службата бяха караулите във военния затвор ,любовно наречен Дисципа.
Не ми е подействало , защото на десетия месец се запознах отвътре с предварителният арест , а когато излязох след 10 незабравими денонощия последва някаква барабанна мелодия пред строя и от командир на отделение милостта ми зае мястото на последния автоматчик :tdown ...Цялото това удоволствие заради един динамичен диалог с фазанчето ни ...доволен съм .

[Nick]

....А иначе най възпитателният елемент в службата бяха караулите във военния затвор, любовно наречен Дисципа.
Не ми е подействало, защото на десетия месец се запознах отвътре с предварителният арест ..

Към момента на уволняване имах над 30 дни арест и трябваше да дослужвам, но ги замених за неизползувана отпуска. Разликата беше под 10 дни, което не се дослужва.

Интересни са ми доводите на тези, които не са служили, но са убедени, че е по-добре да не се служи. А откъде "знаят", след като не са преминали през процеса? Както казва Лиско на Борис Априлов, "това е лично мое мнение, което чух от други" :mhehe: