Да, старозаветно е, а там явно имат склонността да дават названия на животни за имена (напр. Девора - пчела). И в случая куче е използвано в положителен смисъл - смел и верен. Тогава кучетата са били в голяма помощ на човека, а не бездомни песове
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Произходът на някои думи
Collapse
X
-
И в случая куче е използвано в положителен смисъл - смел и верен. Тогава кучетата са били в голяма помощ на човека, а не бездомни песове
"Дба" пък на арабски значи "тъпак" и идва от "мечка" (на иврит "дов") - в смисъл едър, непохватен/глупав човек."No beast so fierce but knows some touch of pity."
"But I know none, and therefore am no beast."
(Richard III - William Shakespeare)
Comment
-
Прав си, но за каквито и да са смятани кучетата, те си имат добродетели, а и онази фраза "най-добрия приятел на човека"...
Халев е бил смел и верен спътник на Моисей. А може да е наречен така и заради предаността му към Бог, един вид както кучето е предано на господаря си.
Но със сигурност идва от "куче"
Comment
-
Не споря че Caleb идва от "куче", това и аз предположих. Тази поговорка обаче ми се струва с по-скоро европейски/азиатски произход. Пустинните народи като правило са се занимавали повече със земеделие, отколкото с животновъдство, за разлика от живеещите по-насевер. Затова и кучето няма толкова "благородна" окраска в техния манталитет и фолкор. Много повече са се срещали с дивите му "братовчеди" - чакали, хиени и т.н. Тоест за тях то е било повече символ на страхливост, подлост, нападение в гръб, отколкото преданост и вярност както при други народи, който са го използвали в животновъдството."No beast so fierce but knows some touch of pity."
"But I know none, and therefore am no beast."
(Richard III - William Shakespeare)
Comment
-
Борис наистина е прабългарско име - с тюркски произход. При това за първи път май се е чуло от нашия си княз Борис и се разпространява по света. И сигурно идва точно от прекрасния барс (снежен леопард), който населява някои части на Азия
Бтв, дали и на вълка са казвали "барс", защото чеченците и ингушите например още го наричат (вълка) "борз"?
Comment
-
Преди това май наистина не е известно на историята такова име. Между другото ако сте забелязали Борис става кан на България през 852 г. - именно в годината на лъва (барса) по прабългарския календар (това сам го изчислих :p , не че е много трудно де). Така че явно барс означава тигър или планински лъв.
Тюркската дума за вълк е бьори, а за лъв - аслан, далече сме от тюрките в случая.Last edited by Warlord; 01-03-2006, 23:02.(\_/)
(°_°)
(> <) <- This is Bunny. Copy Bunny into your signature to help him on his way to world domination.
Comment
-
А Курт наистина ли значи "вълк"?
Може да помислим за етимологията и на личните имена на хора, кръстени на имената на държави - Персей, Персиян (Пресиян ?!), Франк, Германик и други подобни...Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!
Comment
-
Това за курт пак беше някаква извъртяна тюркска теория за името на Кубрат, което уж означавало вълк, но мисля, че не се пишеше точно така.
А Пресиян или Персиян буквално си означава персиец.(\_/)
(°_°)
(> <) <- This is Bunny. Copy Bunny into your signature to help him on his way to world domination.
Comment
-
Гост
Борис наистина е прабългарско име - с тюркски произход.
Comment
-
Ето една интересна статийка от БГ-хистори.инфо за името Борис, което, както виждам обсъждате с интерес -
ОКОЛОСВЕТСКОТО ПЪТЕШЕСТВИЕ НА ИМЕТО БОРИС
Разпространеното по целия християнски свят име Борис се смята от мнозина за славянско. Тази "етимология" го представя като съкращение от познатото на всички славяни Борислав. Проблемът обаче е там, че образуваните по същия "калъп" лични имена като Станислав, Владислав, Мирослав и т.н. изобщо не познават съкращения от типа Станис, Владис, Мирос. За славяноезичните народи такива "варианти" звучат смехотворно, нелепо и просто невъзможно.
Но така или иначе името Борис е също безспорен факт. То е регистрирано за пръв път при българския владетел княз Борис I (852-889 г.), който през 864 г. приема християнската вяра и я налага на целия си народ. Името му придобива известност в Европа тъкмо във връзка с този му акт. Нещо повече - след смъртта му през 907 г. той е обявен за първи български светец, като следи от култа към него през онази епоха се откриват чак в Ирландия.
Княз Борис I обаче не е славянин. Той произхожда от династия с прабългарско, т.е. тюркско етническо потекло. Точно заради това името му е с тюркски корен, като според различните тълкувания означава "вълк", "нисък" или "барс". Сред прабългарите то е познато в две форми - Борис и Богорис.
Интересното е, че в българската средновековна история името Борис се среща изключително рядко (например при цар Борис II, правнук на светеца, и при Борис Давид, македонски болярин от XI в.). С течение на времето то изглежда се запазва само при споменаването на Св. княз Борис в църковните служби. Името възкръсва за нов живот от края на XVIII в. нататък, като хората започват да кръщават с него все повече деца едва след раждането на престолонаследника, бъдещия цар Борис III (1894-1943 г.). На днешния Балкански полуостров най-много Борисовци има в България, Република Македония и Източна Сърбия.
В действителност името Борис дължи световната си кариера на възприемането му от руските славяни. Не е известно кога точно е станало това. Знае се обаче, че култът към българския светец е достигнал руските земи най-късно в началото на XI в. Така впрочем се е казвал един от синовете на великия княз Владимир I (980-1015 г.), при когото пък през 988-989 г. става покръстването на Киевската Рус. При това покръстване впрочем значителна роля се пада на прелати и редови свещеници от България. Според руските летописи този Борис и неговият брат Глеб са деца на Владимир I от една българка, за която обаче не са запазени никакви други данни. През 1015 г. синовете на българката, князете Борис и Глеб, са убити от доведения си брат Святополк, който узурпирал престола. Малко по-късно Борис и Глеб биват канонизирани и са и до днес най-почитаните местни светци-войни сред украинците, руснаците и белорусите.
От земите на Киевска Рус името Борис започва да се прехвърля в съседни страни. Такъв например е случаят с унгарския принц Борис (1112-1155 г.), син на маджарския крал от брака му с Евтимия, дъщеря на киевския княз Владимир II Мономах. За един сравнително дълъг период Борисовци се срещат преди всичко в дворцовите и благородническите среди. По-късно обаче името става популярно сред всички съсловия на Руската империя, а чрез колонизацията на Кавказ, Сибир и Далечния Изток и по-късните емиграционни вълни по други места на глобуса то постепенно се настанява в цяла Северна Азия и достига Западна Европа, двете Америки и Австралия. В наше време Борисовци се срещат дори в Черна Африка (и - пак чрез имигранти от Русия - в Израел).
Така, схематично представено, изглежда околосветското пътешествие на това древно прабългарско име - името на българския владетел и светец княз Борис I. В такъв смисъл руският президент Борис Елцин и германският тенисист Борис Бекер са всъщност "адаши" по старобългарска линия.
Това впрочем не е единственият случай, когато българска по произхода си дума прави вселенска кариера с руска ракета-носител. В голяма степен аналогично е и положението с казуси като "Владимир", "цар" и т.н. чак до - колкото и невероятно да звучи това - на Горбачовата "гласност".
"
THE LABARUM
sevot yhtils eht dna ,gillirb sawT`
ebaw eht ni elbmig dna eryg diD
,sevogorob eht erew ysmim llA
.ebargtuo shtar emom eht dnA
Бе сгладне и честлинните комбурси
тарляха се и сврецваха във плите;
съвсем окласни бяха тук щурпите
и отма равапсатваха прасурси.
Comment
-
Гост
Станислав, Владислав, Мирослав и т.н. изобщо не познават съкращения от типа Станис, Владис, Мирос. За славяноезичните народи такива "варианти" звучат смехотворно, нелепо и просто невъзможно.
Comment
Comment