Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Бъдещото могъщество на Китай

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #31
    Какво ли съм седнал да си губя времето с глупости.

    P.S.
    Впрочем ако в темата продължат да се развива същата кръчмарска тенденция, нещо ме кара да си мисля, че може би ще бъде заключена.
    Last edited by Ханс; 25-12-2005, 23:19.
    Eighteen out of twelve apostles are buried in Spain.

    Comment


      #32
      Ако ще надмине МиГ-15 от къде 1949-та година, тежко им на китайците

      Искаш може би да кажеш, че ще направи пробив като неговия? Може би, не се наемам да коментирам пред такива авиационни специалисти като теб. Върти ми се в главата схватката между МиГ 15 и Сейбър от Корейската война, но е извън темата.

      Гледам го само на картинка и публикуваните ТТ данни и ги сравнявам с Грипен, например. Това без електрониката, за която естествено че нищо няма да разберем, макар че почти е ясно, че ще я купят от Франция, Русия и Израел или отдето могат.
      Истинските му възможности ще се определят от бъдещия конфикт с негово участие и от пазара му.

      Ключовия момент е, че ФРАНЦИЯ, РУСИЯ И ИЗАЕЛ ЩЕ ПРЕДОСТАВЯТ РЕШЕНИЯ за отстраняването на някои негови НЕДОСТАТЪЦИ. .... Няма държава, която да продава неекспортни военни продукти, май.
      За това ми беше думата - Китай още не е стигнал до нивото, когато ще мине без тях.
      Не че не върви натам, аз много им се радвам на китайците за прогреса, обаче фактите са си факти.

      Я да питаме познавачите що чини един китайски Калашник, например, в сравнение с нашите и руските. Не е от високите технологии, но е някакъв пример.

      Comment


        #33
        KG125 написа
        Като гледам самолета J-10 (http://www.globalsecurity.org/milita...china/j-10.htm) - прилича на нещо на нивото на Мираж-2000 и Грипен.

        За да отговаря на целите на тезата, трябва да ПРЕВЪЗХОЖДА или да е равен на Ф-22, Су, Еврофайтър.
        Защото Китай прави, каквото прави, но превъзхожда ли с нещо лидерите?
        Добре добре каква стана тя сега? Мисля, че дадох примера относно твърдението, че Китай още е технологично неразвит. Сега модифицираш твърдението си, в смисъл , може и да е развит технологично, но не превъзхожда Западния свят и Русия. Дажаш ли си сметка, че това е съвсем различно нещо вече? надявам се си даваш. А btw най-вероятно си видял че Китай прозвежда и J -11 по руски лиценз. Това ти го казювам по повод забележката за "нивото на Су". Несъмнено по-подробно относно развитата технологична мощ на Китай, която освен това крие огромен потенциал, биха могли да ти разяснят хората от криле. Вече казах Фокс, но не е само той там.
        Китай още не е стигнал до нивото, когато ще мине без тях
        ...Нима? Прочете един сайт и вече започна да се изказваш категорично? Ей го пак "нивото Кей Джи". Продължавай да четеш или както за трети път казвам - има и кого да попиташ.
        Въобще продължаваш да бълваш глупости с такава скорост, че не мога да обърна внимание на малкото смислено което си написал (все пак има напредък, започнал си малко по малко да разсъждаваш)
        Recalibrating my lack of faith in humanity...

        https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

        Comment


          #34
          Май френд, няма нужда да ме четеш

          Ти модифицираш твърдението си - от това, че Китай вече е развит към това, че има ПОТЕНЦИАЛ. Я има, я няма, това тепърва предстои да се доказва.

          Точно сравнението с останалите големи е критерия, защото това е реалността и именно така се определя изостаналостта или напредъка. Това е толкова естествено!
          Та, ако Китай почва да развива J-11, Ф-22 и СУ-37 вече са налице, първият даже го приеха на въоръжение.

          albireo написа
          ...Нима? Прочете един сайт и вече започна да се изказваш категорично? Ей го пак "нивото Кей Джи".
          Да. Прочетох Ханс по-горе; да не се обиди човека сега, за нивото, де :p
          Last edited by ; 25-12-2005, 23:01. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение

          Comment


            #35
            Hans Delbruck написа
            Впрочем ако в темата продължат да се развива същата кръчмарска тенденция, нещо ме кара да си мисля, че може би ще бъде заключена.
            Нека все пак спомена, че не съм я създал с такава цел...ако исках да дървенофилософствам, то тогава нямаше да е в този форум- просто, понеже смятам, че тук влизат хора, които имат представа, за какво става въпрос, има мнения, които трябва да бъдат чути....за да не бъде кръчмарско, както се оплакват некои хора тука, пуснах две татийки по въпроса тука, ама май никой не се интересува от тях...

            THE LABARUM


            sevot yhtils eht dna ,gillirb sawT`
            ebaw eht ni elbmig dna eryg diD
            ,sevogorob eht erew ysmim llA
            .ebargtuo shtar emom eht dnA

            Бе сгладне и честлинните комбурси
            тарляха се и сврецваха във плите;
            съвсем окласни бяха тук щурпите
            и отма равапсатваха прасурси.

            Comment


              #36
              KG125 написа
              Точно сравнението с останалите големи е критерия, защото това е реалността и именно така се определя изостаналостта или напредъка. Това е толкова естествено!
              Не не е. Така е на пръв поглед и ако ще дрънкаш кръчмарски. Китай Е развит, И има огромен потенциал. Това което ти искаш да кажеш е че "Ако нямате технология, която да превъзхожда лидерите, значи сте технологично неразвит"
              Относно авиацията - проддължавай да четеш.
              Сега ще млъкнеш ли най-накрая за да можем да се съсредоточим върху това което писа за предимстават и недостатъците или ще продължаваме ?
              Recalibrating my lack of faith in humanity...

              https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

              Comment


                #37
                Няма, разбира се.
                /Ако авторът на темата поиска - с удоволствие; ти си в чужда тема, все пак/.

                Естествено е, че технологичното ниво се преценява с аналозите. В сравнение с какво е развит Китай, така, както ти казваш? В "сравнение с 1913 год".?

                Comment


                  #38
                  byzantiner написа
                  Нека все пак спомена, че не съм я създал с такава цел...ако исках да дървенофилософствам, то тогава нямаше да е в този форум- просто, понеже смятам, че тук влизат хора, които имат представа, за какво става въпрос, има мнения, които трябва да бъдат чути....за да не бъде кръчмарско, както се оплакват некои хора тука, пуснах две татийки по въпроса тука, ама май никой не се интересува от тях...
                  Напротив аз ги прочетох и благодаря за тях.
                  Бедата е в това, не че Кей Джи е неправ. Неговия метод за разсъждение, горе долу във всяка тема се състои в това да се насочи към основното, подминавайки всичко друго. Пример тук - Китай все още има да се развива технологично, икономически и прочее. Това е мисля очевидна истина за всички ни. Но в аргументацията, си на това нещо той подминава куп неща и казва - "Китай е технологично неразвит" "Я има я няма потенциал, предстои да се види" (второто е дори супер нелепо, най-малкото всеки инвестирал парите си в Китай, ще му опонира при първа взъможност, защото именно заради потенциала в Китай се наляха толкова много пари.) Отделно, аргумента за технологичното изоставане на Китай е "евтините масови стоки" - сигурен съм че когато го е писал и през ум не му е минало за космическата програма, а и държавно контролираните отрасли в Китай - пък именно заради уникалните специфики на китайския преход трябва да се вгледаме именно там. А уж е опитал да мисли именно за тях, за уникалните за Китай предимства и недостатъци.
                  От много стремеж към обобщаване и опростяване се стига до " Китай е неразвит щото я вижте как заливат света с масови стоки?" - е това обяснение за форума ли е? Малко мисъл, малко вглеждане в подробностите излишни ли са в случая. И кое тогава се превръща в дървена философия. Призивите за малко повече критична методология ли? Демек как да направим така че да мислим не по кръчмарски ли? (щото именно методологически са най-големите проблеми на Кей Джи - не знае как да изведе критическо познание, как да обмисля и обхваща един проблем от колкото може повече страни. И именно методологически са му проблемите защото на него не му е нужно (не чувства вътрешна потребност) да се вгледа в нещо повече от веднъж и вече хоп! има готово КРАЙНО (винаги крайно - прегледай му постингите) мнение по въпроса - еди кое си е "правилно" еди кое си е "вредно" еди кое си е "грешно". Е това за форум "Бойна слава" ли е?
                  Та може ли вече малко за Китай? И аз също съм леко скептичен относно "безоблачното" и бляскаво китайско нашествие към световните върхове.
                  Защо? Чакай само да отворя друг постинг
                  Last edited by albireo; 26-12-2005, 02:42.
                  Recalibrating my lack of faith in humanity...

                  https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

                  Comment


                    #39
                    ПППП

                    Тъй като констатирах разминавания на текстовете ми с насоката на темата, дадена от автора й и за да не би моите леки спорове с някои властимащи да се стоварят върху темата и уважаваният от мен неин автор, млъквам.

                    И за да избегнем излишното успокоение на опонета ми, така притеснен от обобщенията, /които са не-по-големи от неговите, но хайде :twisted: /, може и да се явя пак, но само ако такова е мнението на създадетля й.

                    Comment


                      #40
                      "На проведената на 17-ти този месец в Бусан среща на промишлено-търговските ръководители на Организацията за икономическо сътрудничество в Азиатско-тихоокеанския район /АПЕК/, председателят на Китайската народна република Ху Дзинтао произнесе реч, озаглавена „Политика на отворени врати, постигане на обща изгода". Той размени мнения със стотици представители на промишлено-търговските кръгове на членовете на АПЕК.

                      Промишлено-търговските фирми са стабилизиращи фактори за развитието на международните търговско-икономически отношения, а АПЕК е важен форум за търговско-икономическото сътрудничество в Азиатско-тихоокеанския район. По принцип ръководителите на страните на АПЕК произнасят речи, за да разяснят своята политика и възгледи по политически въпроси и по въпроса за социалнно-икономическото развитие.

                      На вчерашната среща на промишлено-търговските ръководители на членовете на АПЕК, председателят на КНР Ху Дзинтао каза:

                      „Понастоящем развитието на Китай привлича вниманието на международната общност. Когато светът наблюдава Китай по нов начин, Китай обмисля въпроса как да допринесе за просперитета на света чрез развитието си."

                      Ху Дзинтао изложи редица данни за развитието на Китай и за подобряването на жизнения стандарт на китайския народ след началото на политиката на реформи и на отворени врати. Фактите показват, че развитието на китайската икономика е от полза не само за китайския народ, но и предоставя на различни страни големи възможности за инвестиране и огромен пазар. Китай се превръща в движеща сила на световната икономика, каза председателят на КНР Ху Дзинтао.

                      Въпреки че в Китай са постигнати големи успехи в икономическото развитие, той продължава да е най-голямата развиваща се страна в света. Ху посочи, че Китай ще върви неотклонно по пътя на мирното развитие, а именно, ще постигне целите си за развитие чрез създаване на мирна международна обстановка, и ще съдейства за развитието на света чрез развитието на държавата.

                      „Китай ще отстоява политиката за отваряне на вратите към света, ще разширява непрекъснато международното сътрудничество и ще подобрява условията за инвестиране, с цел постигане на обща изгода на различните страни. Развитието на Китай не пречи на никоя страна и не застрашава никоя страна, а напротив, ще бъде от полза за световния мир, стабилност и просперитет."

                      В процеса на икономическата глобализация, проблемите с енергийните ресурси и околната среда са голяма пречка за развитието на световната икономика, а търговският протекционизъм има нови изяви. За осъществяване на балансирано развитие на световната икономика, международната общност трябва да разреши по правилен начин въпроса с енергийните ресурси. Ху Дзинтао посочи: „Ключовият въпрос засега е, че различните страни трябва да положат общи усилия за поддържане на стабилността на световния пазар на енергийни ресурси. От далновидна гледна точка, страните в света трябва да разкриват усилено енергийните ресурси, да засилят международното сътрудничество в това отношение, да повишат ефективността на използването на енергийните ресурси и да разработват нови видове енергийни ресурси."

                      Дисбалансът в световната търговия също е голям проблем в развитието на световната икономика. По този въпрос, Ху Дзинтао разясни позицията на Китай. Той каза, че през последните години външната търговия на Китай нараства с бързи темпове, а развитите страни имат голяма полза от инвестирането и търговията с Китай. Китай не се стреми към голямо активно салдо във външната търговия. Огромното вътрешно потребление и градиозният вътрешен пазар са движеща сила за развитието на китайската икономика. Китай ще допринесе за световната търговия чрез промяна на начина на външната търговия, увеличаване на вноса и усилена защита на интелектуалната собственост, заяви председателят на Китай Ху Дзинтао. /Хъ-Г/"
                      "Нима, Създателю,
                      съм искал от пръстта човек да ме изваеш,
                      мигар аз самият съм те молил
                      от мрака да ме извлечеш?"

                      Comment


                        #41
                        Е айде най-после и аз да си кажа мнението по темата, която пуснах. Преди това искам да се извиня на всички тука, че не се включвах, чак отлокоз акивно в дискусията днес, понеже посрещахме гости у нас и просто си забравих компа у нас включен и активен през цялото време, без да съм близо до него с малки изключение в начелото на тази бурна зародила се дискусия...съжалявам!!!
                        Общо взето прекалено голема препирня с КG имате повечето тук и постоянните оплаквания за "къчмарския" стил на темата, който придавали твърденията му....аз мисля, въпреки че не съм съгласен с голяма част от тях, че те трябва просто да бъдат изхвърлени ей-така, понеже имам наблюдения, че са немалко разпространени...така че нека не ги пренебрегваме....и да заравяме томахавките през Празниците
                        Сега накратко според мен за Китай, щото вече ми се приспива- има съвсем ясни признаци за някакво възходящото му развитие, има си, разбира се и трески за дялане...най-общо казано идва нещо наистина голямо на хоризонта и при това скоро...но дали ще единствен световен лидер, в това вече не съм убеден- мисля, че ще се наложи да поделя лидерството си, с оглед на днешното положение на световната икономика и разпределението на енергийните ресурси.....от друга старна винаги има една възможност, макар и малка, по мои наблюдения, но все пак има, въпросните трески за дялане да не се дооправят и нещата да се объркат по някакъв начин- аз лично това никога не го изключвам...освен това мисля, че при едно реално скорошно издигане в световен мащаб, много лош номер би им изиграл законът, стимулиращ намаляване на раждаемостта...
                        Но като цяло има още неща, свързани с икономиката и производството, върху които трябва да се поработи, но те далече не са неизпълними...оттам и високите технологии ще имат още по-голям тласък дори от сега....тва е като цяло

                        Весела Коледа на всички

                        THE LABARUM


                        sevot yhtils eht dna ,gillirb sawT`
                        ebaw eht ni elbmig dna eryg diD
                        ,sevogorob eht erew ysmim llA
                        .ebargtuo shtar emom eht dnA

                        Бе сгладне и честлинните комбурси
                        тарляха се и сврецваха във плите;
                        съвсем окласни бяха тук щурпите
                        и отма равапсатваха прасурси.

                        Comment


                          #42
                          Във всяка комунистическа държава има един положителен елемент, който критиците забравят, а комунистите не умеят да "изолират" от останалата свинщина - силата на държавните органи. Лишена от тотаността си другите дивотии, насочена към правилните приоритети тя може да върши отлична работа.
                          Да се активизира този елемент като начало на прехода от идиотския червен режим към модерността е един от възможните правилни пътища и точно това се случи в Китай.
                          Това според мене е първият фактор за бързото му развитие.
                          Следват:
                          - огромни население и територии;
                          - древна, ама наистина древна култура, което има огромно, ама огромно консолидуращо значение - освободена от комунистическата варварщина, тя е толкова мощен мотивационен фактор, че направо "шумът му се чува" чак дотук;
                          - специфична консервативна психология - семейни, консервативни и исторически обусловени ценности, трудолюбие, упоритост, търпение, примирение с тежестите.
                          - свобода на частната собственост, активна политика за всевъзможно производство и тотален износ на какво ли не;

                          Слабостите:
                          - липсва японския стремеж към съвършенство, психологията на търпението е с два знака, както при нас - допускат се компромиси с качество и т.н. и т.н.; коминустическото изпростяване на населението сучило се до 80-тте си е разрушителен момент, който не може да бъде преодолян;
                          - липсва ТЕХНОЛОГИЧНО ниво - може да наводнят света с джапанки и детски играчки, но във високите технологии засега..... са на никъде, а те , а не токова трупането на пари от нефт /арабите/ или джапанки и телевизори /Китай/ са важните за истинската мощ;
                          - комунистическия остатък във властта -
                          а/ изразен в психиката на всепозволеност, което понякога лишава политиката от гъвкавост и я прави груба, нелицеприятна и по правило неефективна /поведението спрямо Тайван и Япония, публичните екзекуции, рушенето на някои важни китайски културни паметници в името на икономически проекти, които са решими и по друг начин/
                          и
                          б/ съдържащ в себе си латентент и крайно естествен конфликт между интересите на върхушката и частните субекти, т.е. народа. Когато политическия елит е умен, той съумява да балансира, когато или ако обаче не е, а това по правило става , тогава той ще използва безкомпромисния си и безогледен властови ресурс за решаване на някои конфликт, а това е началото на края на икономическото развитие и в крайна сметка на мощта /такава случка вече се случи, когато, при спор за земя в една провинция между фермери и, забележете, свързани с властта предприемачи, последните пратиха банди да избиват водачите на фермерите без иначе щедро раздаващата смъртни присъди власт да се намеси ..../

                          С други думи - трябва му на Китай у или ще му потрябва известна демократизация но насочване на силата на държавата само към защита на собствеността, за да продължи да се развива както досега /а той го прави впечатляващо засега, да им завиди човек на ежедневните новости, на коитп са свидетели!/. Ако успее - 21 век е негов. Ако не - и ако властта му стане фактор не за стабилност, а за стагнация, поредното зацикляне на поредния колос ще е налице.


                          Каквото и да е населението й и колкото и богати хора да се въдят там, Индия според мен няма да направи нищо - 99% от населението й е тотално и неспасяемо маргинализирано.
                          Като се изключат бездарностите за технологичната изостаналост и 99% индийски маргинали, общо взето смислени и верни неща. Затова смятам само да направя няколко кратки коментара.

                          Относно силата на държавните органи в комунистическата власт - те (комунистическите власт имащи) няма и КАК да я изолират, да я отграничат от останалите елементи на системата. Тя е съществен формиращ елемент от тази система. Силната държавна тоталитарна власт е съществено различна от силната държава в едно общество основано на частната собственост, тези две "силни държави" не са еквивалентни, че да ги използваме в тяхната "полезност" при промяна на другите условия. В този смисъл едно от най-големите предизвикателства пред Китай, е да трансформира първото (силната тоталитарна държава) във второто (силна държава съчетана с капитализъм). Това горе долу се доближава и до това, което Кей Джи е писал за "демократизацията" която трябва на Китай. Един от основните елементи на либералната теория е за връзката между свободния пазар, икономическата свобода (свободата на икономическа инициатива) и политическата свобода. Свобoдната икономическа инициатива и частната собственост неуминуемо ограничават централизираната власт на държавата, т.е. спомагат за независимостта на индивида от държавата т.е. предоставят му повече свобода. (забележка - тук го казвам съвсем съвсем опростено и накратко, който иска по-подробно да си намери нещо на Фридрих фон Хайек и Милтън Фридман напр. Ришард Легутко също така има една великолепна и не особено трудна за четене статия разискваща подобни въпроси - ако някои се интересува, да пише на ЛС). Конкретно в Китай нарастващата икономическа благосъстоятелност на отделния човек, ще го прави все по-независим от държавата и той постепенно ще изпита нуждата да трансформира тази независимост в известна доза политическа совобода и в различно от официалното политическо представителство. Един пример - в Китай са забранени различни от казионните профсъюзи. Бях гледал преди време един документален филм, където се разглеждаха именно случаи с работници в Китай пострадали след трудови злополуки в частни предприятия, които са директно изхвърляни на улицата и на тяхно място идват нови, гладни и многобройни хора от бедните села от вътрешността на страната. Един вид ранен Дикенсов капитализъм. Проблемът е че казионните профсъюзи не осигуряват защита на милионната евтина работна ръка, а държавата не разрешава и преследва формирането на независими профсъюзи, поради простата причина, че те генерират в себе си политически независими индивиди (аналогии с чартисткото движение в Англия, "Солидарност" и т.н. можете да правите колкото си искате. В случая са съвсем уместни и адекватни). Така че проблемите пред държавната власт според мен не са само в посока по-сигурното гарантиране на частната собственост и осигуряване на свободна инициатива, както пише Кей Джи. От една страна евентуалната икономическа стагнация носи опасност -ДА, но от друга самото това осигуряване на частната собственост и икономическа независимост, носи в себе си зародиша на много по-сериозни опасности от политически трусове. От съществена гледна точка за предотвратяването на такова развитие е способността на институциите на комунистическата бюрокрация да "канализират" така да се каже стремежа към политическо представителство, към политическата власт. Засега несъмнено успяват, що се отнася до едрия бизнес. Но както отбелязах по-горе проблемите не идват само от там, а и от огромната маса работници + най-вече постоянно нарстващата, добре образована и имаща достъп до сравнително неконтролируеми източници на информация, средна класа в големи градове като Пекин, Шанхай и Нанкин + вече утвърдените традиции на свободна изява сред населението на Хонконг.
                          Тук несъмнено трябва да се посочи един фактор, който играе огромна балансираща роля в горния процес. А именно културната традиция и специфичната социална среда. За китайската реалност някои неща съвсем не са очевидни в степента, в която това важи примерно за източноевропейската или което и да е друго общество продукт на европейската модерност. От никъде не следва, че китайците ще се стремят към политическа независимост и свобода в същата степен както населението на Източна Европа, Латинска Америка или другаде. Просто защото за тях понятието "свобода" има други измерения. В този смисъл съм съгласен с написаното от Кей Джи за консолидиращия ефект на древната китайска култура и традициите за смирение и послушание. Само една малка забележка тук - тази култура съвсем не е "освободена от комунистическата варварщина", напротив даже сред основните черти на китайския комунистически път бяха именно използването на много от традиционните конфуциански парадигми за послушание пред авторитета, мъдростта на старите, традицията, умереността, търпението и пр. Между другото Мао в стремежа си да се разправи с вътрешнопартийните си противници, "разиграва" културната революция именно около отричането на тези "идеали на традиционността", които преди това така успешно заема за да утвърди властта си след гражданската война - само тогава можем да говорим за "комунистическа варварщина", но след смъртта на Мао, нещата много бързо си идват на мястото и китайските партийни лидери са отново едни добри конфуцианци.
                          И още една забележка, породена пак от прекаленото вживяване в реториката от Студената война. Тези слабости за които говори Кей Джи съвсем не са комунистически остатък във властта. Много от тях са налични едно към едно и в куп страни където не са и помирисвали комунизъм. Това са резултати от специфични социокултурни традиционни нагласи, примерно Турция има(ше) точно същите проблеми описани от Кей Джи като остатък от комунистическа традиция - усещане за всепозволеност, липса на гъвкава (в техния случай по-скоро вътрешна отколкото външна) политика, латентен конфликт м/у елит и маси и т.н.

                          Скептичността ми относно перспективите пред Китай, са на база най-вече възможностите им да неутрализират евентуалните вътрешнополитически трусове. Колкото и да е силна тяхната специфична китайска културна традиция, с отварянето на Китай към света, с нарастващите ефекти от глобализацията, населението му е подложено на все по-силни външни влияния, на все по-мащабен достъп до некотролируеми потоци от информация, които ще отслабват държавния контрол. Кой знае, можер и да не съм съвсем прав, дори в дълбока грешка, но засега това е моето лично мнение по този въпрос.

                          Отделно може да се каже и доста за евентуалните проблеми пред Китай в сферата на външната политика и особено външнотърговските му отношения със САЩ. Henry Liu, за когото Чарли спомена, има интересна поредица статии по този въпрос - "The coming trade war". Може да се намери в линка, който бях дал в онази тема.

                          Да се допълня с нещо, което ми хрумна в последствие. byzantiner, спомена за "разпределението на енергийните ресурси" и се сетих, че бях чел някъде за невероятната консумация и постоянно нарастващата нужда от петрол за китайската икономика. Пикът в добива на петрол вече е преминал и наличните ресурси, са недостатъчни да издържат икономически бум от мащабите на китайския, при сега съществуващата ситуация на петролните пазари. Наскоро китайски компании са предприели поредния от няколкото опита напоследък, да закупят една от 7-те най-големи петролни компании в света (съжалявам, но съм забравил конкретните подробности - утре ще се опитам да изровя повече инфо). Офертата е била отхвърлена, въпреки, че е била доста по-добра (като количество предлагани пари) от следващото предложение. Там където четох това имаше и кратко интервю с водещ американски икономически анализатор, който горе долу признава, че рано или късно китайците ще пробият на петролния пазар, процеса е неизбежен и американската политика на протекционизъм е неспособна да удържи на натиска.

                          И още нещо във връзка с проблема за политическата нестабилност. По време на скорошната криза в китайско-японските отношения, забелязахте ли как най-бурните демонстрации, които в крайна сметка излязоха извън контрола на държавните органи и институции се случиха именно в градовете с най-висок жизнен стандарт, в икономически най-развитите райони? Когато е задушаван навсякъде другаде и отпуснат само в една посока (в случая национално възмущение) стремежът за политическа изява много лесно може да радикализира и ето как в конкретния случай прераства в лумпен-национализъм.
                          Last edited by albireo; 26-12-2005, 03:56. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение
                          Recalibrating my lack of faith in humanity...

                          https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

                          Comment


                            #43
                            Общо взето съм напълно съгласен с това, което си написал, Албирео. Бих добавил от себе си няколко неща - китайското общество е достатъчно своеобразно и дева ли можем да очакваме в него да се развиват процеси, огледални на европейските. Те имат своите механизми (и в момента ги изпорбват и доизграждат) за съчетание между достатъчно свободна икономика, частна собственост и силна държава. На практика тенденциите им са към силен и здрав контрол над политическата сфера, донякъде над информацията (но не дотолкова, че да се ограничава ефективността на специалистите им), но съчетано с отказ от социалните функции на държавата в по-голямата им част и освободена икономика. Това съчетание несъмнено е способно в краткосрочни перспективи да повишава темповете на икономическо развитие (държавата може целево да разходва средствата си за каквото реши, без да е обременена от сериозни социални разходи (както е при едновремешните социалистически държави или при повечето съвременни развити страни).
                            Тук бих добавил, че въобще представата, че азиатските държави са демократични в западния европейски смисъл на понятието ми се струва много пресилена. Всъщност, всяка от тях е създала собствена специфична политическа система, която мимикрира като демократична в много отношения, но не е точно такава. Китай не е някакво изключение.

                            Съгласен съм с теб, че основният проблем все пак ще дойде от натрупващото се постоянно напрежение. Но си мисля, че засега в Китай са намерили достатъчно добра формула за "спускане" на това напрежение - те провеждат нещо като огледална на някогашната европейска колонизация (поне в някои отношения) - целият пасионарен слой на обществото им емигрира, създавайки компактн и същвременно много ефективни китайски диаспори. Дали това средство ще е ефективно в дългосрочен план е трудно да се каже засега.
                            И по повод на евтините стоки за масово потребление - стурва ми се, че тук KG125 малко се увлича. Всъщност Китай е един от основните производители натакива стоки, макар и донякъде специализиран. И ако надникнете към мишките и клавиатурите си, ще откриете, че са роизведени в Китай и са достатъчно качествени. Може и да се изненадата, но гляма част от частите в компютрите ви също са поризведени там. Ако огледате електроуредите си, ще забележите, че също голяма част от тях са китайско производство, да не говорим, че едно посещение на магазин за електроматериали в България ще ви разкрие, че там се продават преди всичко стоки, поризведени в Китай. Тук трябва да се добави, че Китай (и Индия) са кажи-речи основните производители на облекла-конфекция в света, при това и на пазарите на развитите държави. Единствените сфери, където все още не са се развили достатъчно са леките автомобили и някои други по-специализирани ниши на пазара на масова потребителска продукция. Но за сметка на това са се развили именно в тези ниши, които осигуряват огромни обороти на стоки (и съответно - на пари).

                            И накрая - напълно съгласен съм с Лзл, обощенията са неточни. И двете държави (Китай и Индия) са много неравномерно развити и съответно това зарежда бъдещето им с много разнообразни проблеми.

                            Comment


                              #44
                              Хора сега се сетих за една книжка "Съвременен Китай" от изд. Кама, превод от френската поредица " Какво знаем...". Чудя се, дали да не си я купя, щото определено се заинтересувах още повече от Китай покрай тая тема, дето пуснах, пък на български почти нищо друго няма издадено, а знанията ми се свеждат до разни статийки в Интернет и разбира се новините....Та попадала ли ви е? Струва ли си?

                              THE LABARUM


                              sevot yhtils eht dna ,gillirb sawT`
                              ebaw eht ni elbmig dna eryg diD
                              ,sevogorob eht erew ysmim llA
                              .ebargtuo shtar emom eht dnA

                              Бе сгладне и честлинните комбурси
                              тарляха се и сврецваха във плите;
                              съвсем окласни бяха тук щурпите
                              и отма равапсатваха прасурси.

                              Comment


                                #45
                                Ин и ян* на китайския турист

                                Може ли България да спечели от надигащото се цунами от китайски туристи?

                                Георги ИЛИЕВ**

                                в-к Капитал

                                Преди няколко години, бившият министър на външните работи Соломон Паси беше изчислил, че ако всеки китаец драсне по една българска клечка кибрит, ще натрупаме 2 милиарда долара годишна печалба. Ако пък целокупният китайски народ сръбне по една наша бира всеки ден, това щяло да ни докара някъде към 350 милиарда долара. Ясно е, че бирата родно производство едва ли ще стигне и за половин Пекин, а горите ни вероятно ще бъдат изсечени за една годинa, за да бъде задоволен китайският кибритен пазар. Въпреки това нека помислим какво би се случило, ако китайски туристи тръгнат към България? И на китайците например се продава розово масло вместо бира.

                                Елате, милиарди!

                                Само преди няколко години, китайският турист беше истинска рядкост, но напоследък все по-често може да бъде забелязан по улиците и магазините в Европа. До 80-те години на миналия век, китайското правителство позволяваше единствено официални и бизнес пътувания зад граница. През 90-те Китай разреши туристически пътувания в няколко държави, с което бе поставено началото на официалния китайски списък „Одобрени за туризъм дестинации“. Бавното увеличаване на държавите в списъка бе продиктувано от нежеланието на китайското правителство да позволи изтичането на паричен ресурс от страната под формата на разходи за туризъм в чужбина. Едва в 2002 г. към одобрените за туризъм държави бяха добавени първите европейски дестинации: Германия, Малта и Турция.
                                В наши дни, Китай забогатява бързо и вече се бори за престиж на глобалната сцена, а чуждестранният туризъм се превръща във важно средство, с което страната цели да демонстрира пред света известен либерализъм. В последните две години, Китай включи в одобрените дестинации България, Румъния, Русия и всички държави от ЕС и, в момента, китайските туристи имат право да посещават около 80 държави. Дори и САЩ, основният геостратегически противник на Китай, води преговори за включване в списъка на одобрените дестинации. През 2004 г., китайските туристи, пътували в чужбина, възлизат на 29 млн., за 2005 се оценяват на около 31 млн., а Световната организация по туризъм очаква числото да достигне 100 млн. през 2020 г.

                                Китайците - ¹1 по покупки в чужбина

                                Китай се нарежда на второ място след Япония по разходите за пътувания зад граница, падащи се на международен турист, а общата сума, похарчена от китайци за задграничен туризъм през 2004 г., възлиза на 19 млрд. долара. Нещо повече - китайските туристи са първи в света по стойност на покупките, които правят, докато пътуват зад граница. Тази изненадваща на пръв поглед статистика се основава на два фактора: от една страна, болшинството китайски туристи са бизнесмени или произхождат от семейства на бизнесмени (макар и платежоспособността им да не личи по дрехите), докато повечето японски туристи са пенсионери и студенти. От друга, китайските мита върху вносните луксозни стоки са толкова високи, че богатите китайци предпочитат да си пазаруват скъпи чанти и парфюми в чужбина. Изследване на „Голдман Сакс“ от края на 2005 г. отрежда на китайците 12% от световното потребление на луксозни стоки, като 5/6 от покупките са направени извън Китай.
                                За последните две години България отбелязва феноменален напредък при привличането на китайски туристи - скокът е цели 106%, или от 155 - на 320 души. Тоест, при общо в света 31 млн. китайски туристи за изминалата година България е поела цели 0.00103% (един на всеки 100 000).
                                И все пак, какви са трудностите и възможностите пред България да привлече част от тази растяща вълна от китайски туристи?

                                Трудностите:

                                На първо място, китайците са известни със своя етноцентризъм и неразбиране на християнската култура, така че трудно могат да бъдат впечатлени с културни забележителности като църкви и манастири. Чуждестранната кухня също не представлява интерес за тях и, дори когато пътуват в чужбина, предпочитат тамошната китайска кухня. На официална западна вечеря можете да разпознаете китайците по това, кой разрежда скъпите вина със „Спрайт“, за да докара напитката до "по-приемлив" вкус.
                                Второ, за китаеца престижът, който пътуването в чужбина дава в очите на колеги и приятели, е по-важен от удоволствието от пътуването. Ако пътувате с китайци, задължително ще ги чуете да броят държавите, през които са минали, а Европа с многото си държави (45 на брой) им позволява да навъртят голям брой за малко време. Особено популярни за китайския турист са държави - джуджета като Люксембург, Монако и Андора, тъй като позволяват бързо увеличаване на бройката. За съжаление на българската туристическа индустрия, посещението на една балканска държава носи по-малко престиж за средния китаец, отколкото малка западноевропейска държава. За голямо съжаление на собствениците на курорти, на китайците няма смисъл да се рекламират черноморските плажове, тъй като концепцията „летуване на море“ за тях не съществува. Показателен е следният случай: през 2003 г., група китайски студенти в България решават да експериментират с почивка на море, преди да си заминат от страната. Без да подозират, че останалите хора на плажа ползват масло против изгаряне (със SPF - Sun Protection Factor), те прекарват целия ден под слънцето. Така че, ако все пак видите китаец на плажа, моля, предложете му слънцезащитни средства.
                                И няколко съвета към хотелиерите: Малко китайци биха приели да бъдат настанени в стая с номер, завършващ на 4, тъй като на китайски език цифрата се произнася така, както се произнася и „смърт“ (shi). Но пък биха се зарадвали на стая 89 („богатство - скоро“). Освен това, свикнете с мисълта, че някои от китайците ще пушат навсякъде - те не напразно имат славата на хора, които могат да пушат и да дъвчат едновременно.

                                Генериране на БВП чрез отпуски

                                Само допреди 10 години, работната седмица в Китай продължаваше 6 дни. И макар това да е минало, платеният годишен отпуск в страната, където се строи и през нощта, е по-скоро изключение. Без да имат право на отпуск, китайците нямат време да харчат спестяванията си, които достигат колосалните 40% от годишния им доход. Прекомерните спестявания означават пропуснати покупки, следователно - и пропусната възможност за генериране на икономически растеж.
                                С цел да налее пари във вътрешния туризъм и по този начин да ускори икономическия растеж, китайското правителство, в последните години, удължава до три пълни седмици големите празници на страната - националния празник 1 октомври, 1 май и китайската Нова година. Това дава на градското население на Китай невиждания лукс от три пъти по седем почивни дни, през които китайците масово се отдават на туризъм. В резултат, три пъти в годината, транспортната мрежа и хотелите в Китай се пукат по шевовете, а сумите, които биват харчени, са огромни. Има обаче една подробност - китайците са длъжни да отработят поне част от почивните седмици в уикендите преди или след празника. Иначе, какъв е смисълът от ваканцията, ако тя води до пропуснат икономически растеж.

                                Формалностите:

                                Най-досадното нещо, което китайските туристи трябва да преодолеят, за да посетят България, са спънките при получаване на виза. Не е рядкост китаец да е посещавал Западна Европа и Америка, но да му бъде отказана българска виза. Ясно е, че след като с толкова мъки България издейства безвизов режим с ЕС, страната не може да си позволи да се превърне в център на китайска имиграция. Странното обаче е, че нелегалните китайски имигранти успяват да се доберат до България много по-безпроблемно, отколкото платежоспособните китайски туристи.
                                Според китайското законодателство, местни граждани могат да пътуват в чужбина с цел туризъм единствено в групи, организирани от лицензирани китайски туроператори. Преди да отпътуват, китайците оставят депозит, достигащ над 10 хил. долара, като гаранция, че ще се върнат в страната си, а туроператор, чийто турист не се е завърнал, може да загуби лиценза си. Уповавайки се на тези рестрикции от китайска страна, редица западни държави, в последно време, либерализират визовите си изисквания за китайски туристи. Сингапур наскоро въведе безвизов престой до 4 дни за китайски туристи, преминаващи транзитно, с цел да ги привлече да пазаруват в града. Русия пък, през август миналата година, стана първата държава, въвела изцяло безвизов режим за организирани китайски туристи. На този фон, България се откроява като горд бастион, отказващ с лека ръка значителни приходи от туризъм.

                                Възможностите:

                                Китайците трудно могат да бъдат развълнувани от чуждите за тях български културни забележителности, но с малко повече PR, България би могла да ги привлече с 9-те си паметника на световното наследство в списъка на ЮНЕСКО. След като цял Китай има само 31 паметника на ЮНЕСКО, колегите на китайския турист, посетил българските обекти, сигурно биха се впечатлили от „навъртяната бройка“, особено ако е подплатена и с печат и медал от всеки паметник. В момента, повечето обекти в България дават просто една хартийка с надпис „Министерство на финансите“ - билет.
                                От друга страна, китайците оценяват природата на България - нищо, че упорстват, че Жълтата планина е най-красивата на света, а „от река Яндзъ по-дълбока няма!“. Предимството на българските природни забележителности е безплатният достъп до тях, за разлика от практиката в Китай, където всяка туристическа планина е оградена като парк и на входовете се събират такси от около 10 долара. И, макар че китайските туристи в чужбина са заможни, нюхът им за изгодната сделка си остава фактор, който може да бъде използван.
                                Китайците са известни със страстта си по хазарта, но китайското законодателство забранява тази дейност в страната. Бившата португалска колония Макао, която граничи с Южен Китай, успешно привлича китайците със своите казина вече 150 години и прибира приходи от хазарт, съизмерими с тези на Лас Вегас. Самите китайци, които посещават България, казват, че многото казина в София, Пловдив и по Черноморието могат да станат най-силният магнит за китайските туристи.
                                Друга страст на китайците е пазаруването. В Китай това изкуство е доведено до съвършенство и клиентът има право да се пазари дори и в универсалните магазини. България, за съжаление, не може да заинтригува китайския турист със стоки, заслужаващи си усърдното пазарене, освен с едно - розовото масло, което е популярно сред всички източноазиатци. Има случаи, в които китайски дипломати са си тръгвали от България със стотици шишенца - идеалният подарък за приятели и колеги - нагоре и надолу по веригата. Българските туроператори вече имат опит с туристи от Япония и от години ги водят на „Празниците на розата“. Ако в програмата за китайските туристи се добави и масов пазарлък за мускали, Розовата долина сигурно би се разпродала за нула време.
                                И на последно място, китайските туристи си имат свои любими дестинации, например - Париж или Будапеща, а не - Мадрид или Милано. Обяснението е просто: китайците ходят там, където ходят китайците! Макар да звучи в стил „Мечо Пух“, това е реалността - китайските туристи следват масата от свои сънародници. За да се завърти цикълът с една нова дестинация като България, на китаеца Джан или Ли първо трябва да се даде възможност да получи виза и да комбинира пътуването си с някакво по-рационално (бизнес) занимание, като посещение на Пловдивския панаир, например. Едва след като достатъчно много китайци са посетили България, броят на китайските туристи у нас би започнал да се мултиплицира от само себе си. А, дотогава, продавачите на сувенири ще се радват и на отделното напевно запитване за розов мускал.
                                ---

                                * Древните китайци никога не са се опитвали да дадат дефиниции на понятията "ин" и "ян", но създаването на списъци с такива противоположности — например, разрушителната и съзидателната сила, денят и нощта, ниското и високото, предното и задното, мъжкото и женското, — им доставяло голямо удоволствие. Ин се представя от черното, ян — от бялото, ин е женското начало, ян - мъжкото. Съединавяйки се, те образуват дао — универсалният принцип, според който човек се съединява с Вселената и който позволява на човека да открие Вселената в себе си. Преди хиляди години, древните китайци нарекли сенчестата, северната страна на планината "ин", а слънчевата, южна страна — "ян". В началото, пагодите (храмовете) се строяли, за да създават ян енергия.

                                Принципът на петте елемента е още един основополагащ принцип в теорията на фън шуй. Дървото, металът, водата, земята и огънят присъстват във всичко, включително - в човека (макар да казват, че при жените елементите са само четири, а на онези от тях, които по някакво чудо са се сдобили и с петте, не могат да раждат момчета). Елементите могат да се подкрепят взаимно, образувайки хармония и уют, или да разрушават — тогава, в дома всичко върви накриво, съпрузите се карат, децата се учат лошо, възрастните боледуват.
                                На четирите елемента (освен земята) съответстват четирите посоки на света, животните, цветовете, годишните времена, материалите и формите. Истинската китайска грамотност в това отношение е безкрайно увлекателна. При това, удивителното е, че дори и най-неподходящите условия могат да бъдат поправени. Всеки предмет от обстановката може да бъде класифициран според 5-елементната система на фън шуй, което създава безкраен брой варианти и комбинации - стига човек да разгърне фантазията си и да използва творческото начало в себе си.
                                Кой от елементите управлява даден човек, се определя от рождената му дата. Тръгвайки оттам, специалистите дават съответните препоръки.

                                Дун Чжуншу съединил конфуцианското учение с учението за космическите сили Ин и Ян и петте първоелемента У-син. Природата на човека той смятал за вродена, получена от небето. В нея се съдържат както човечността, така - и алчността, отразяваща действието на небесните сили Ин и Ян. Чувствата са източници на злото - тази част от природата на човек, посредством възпитание, може да стане добра и завършена.

                                ** Авторът е управляващ редактор на отдел „Източна Азия“ в АИИ „Дейта процесинг“ и преподавател по „Икономика на Китай“ в Софийския университет.

                                :sm100:
                                Last edited by ISTORIK; 10-01-2006, 01:25.
                                Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!

                                Comment

                                Working...
                                X