Бъдещото могъщество на Китай

[ISTORIK]

Китай: страната на изгряващите марки

Да купиш или да градиш марка - за Китай вече е въпрос на избор

Георги ИЛИЕВ*
в-к Капитал


1985 година. В провинциално китайско предприятие за хладилници на име „Хайер“ е назначен нов директор. Възмутен от качеството на продукцията, той извиква всички работници на двора и демонстративно разбива с чук 76 некачествени хладилника. Сред първите заповеди на новия директор е и забрана за работниците да уринират на пода в цеховете.
Днес Haier e четвъртият по продажби производител на бяла техника в света и най-успешната китайска компания в чужбина. Но всъщност Haier е само върхът на огромен айсберг от китайски корпорации, които започват да изграждат марки, за да се наложат в чужбина.
Китайските компании започват да излизат на световния пазар от края на 80-те благодарение на т.нар. OEM модел на индустриален аутсорсинг.** Този модел позволява на китайската Galanz например днес да произвежда под 250 различни чужди марки близо 40% от микровълновите фурни в света. Възможностите за увеличаване на производството обаче не са безкрайни. Разнообразяването на произвежданите продукти също си има граници и когато бъдат достигнати, единственият начин фирмата да продължи да увеличава печалбата си е да добави стойност към продуктите си, като ги направи маркови. Това, от друга страна, би позволило на китайския бизнес за излезе в чужбина, защото дори и милиардният пазар има своето ниво на насищане.
Така че гответе се.

Самостоятелно изграждане

Haier е първата китайска компания, която осъзнава нуждата от глобална марка. Между 1991 и 1996 г. фирмата изнася масово по модела ОЕМ, но от 1997 г. спира износа си под чужди марки и се концентрира единствено върху своята собствена. Предимството на Haier пред редица други китайски компании e, че марката звучи англо*-саксонска (докато надали бихте се зачудили какви са по произход телевизорите Changhong или частите за коли Wanxiang).
Но дори и Haier все още не се осмелява открито да заяви, че е китайска фирма, а по-скоро се стреми да минава за международна (поне според уебсайта на компанията). За това обаче има и солидно основание: фирмата притежава 10 завода в чужбина, включително завод за климатици в Италия и завод за хладилници в Южна Каролина (САЩ), построен през 2000 г., които сами по себе си са световно рекламно послание. В САЩ Haier в момента е водещата компания в масови пазарни ниши като минихладилниците и в престижни ниши като охладителите за вино. Нищо че в Китай по-голямата част от населението дори не са виждали вино.
Другият успешен пример за самостоятелно налагане на китайска марка е компанията за телекомуникационно оборудване Huawei (основен доставчик на оборудване за БТК и „Вивател“). След цяло десетилетие на активно навлизане на чуждите пазари, през 2005 г. се очаква приходите на компанията от чужбина да надминат приходите от китайския пазар. И макар че фирмата постига повечето си успехи в развиващия се свят, много западноевропейски телекомуникационни оператори също ползват услугите .
Ключовата промяна, която позволява на китайските компании да излязат на чуждите пазари със собствени марки, е постоянно повишаващото се качество. Потребителите на Запад вече правят разлика между некачествените стоки, - тип Илиянци, и сравнително качествените китайски продукти, продавани в хипермаркетите. И това е логичният ход на историята: само допреди 100 години английските индустриалци всячески се опитват да се разграничат от некачественото германско производство; допреди 40-50 години японските стоки, продавани в САЩ, са смятани за боклук; а до 80-те подобна е репутацията и на южнокорейските фирми.

Как китайците повишават качеството

Това е спорна тема. От една страна, масово се използва методът reverse engineering, при който чужд продукт се разглобява, изследва и пресъздава физически. В резултат редица западни компании откриват, че собствените им технологии биват незаконно използвани в китайски продукти. Cisco съди Huawei през 2003 г. за нарушаване на патенти, General Motors съди китайския автомобилостроител Chery за откраднат дизайн, а Honda разпознава копия на свои модели при 11 китайски производителя на коли. Една китайска автомобилна компания дори прилага доза изобретателност, като съз*дава модел, който е наполовина BMW и наполовина Mercedes.
От друга страна, китайските фирми все повече се стараят да повишават качеството чрез нови организационни модели. Японската система „Тотално управление на качеството“ (TQM), която в миналото е основополагаща за индустриалния възход на страната, се използва масово в крайбрежните китайски провинции. През септември 2005 г. производителят на компютри Lenovo пък подменя половината топмениджъри на компанията с американци, австралийци и индуси. Това не променя обаче практиката на компанията всеки петък следобед топмениджмънтът да пие кафе (чай) с целия персонал в главния офис на фирмата.
Злите езици приписват успехите на компании като Huawei, Haier и Lenovo на обвързаността им с китайските власти, което им дава достъп до кредити от държавни банки, данъчни облекчения и експортни субсидии. Huawei е основана от офицер от китайската армия и до момента се управлява от него, в което повечето виждат дългата ръка на китайската армия. (Самата армия е собственик на огромни активи и бизнеси и на практика функционира като гигантска корпорация.) Lenovo е отчасти притежавана от Китайската академия на науките, а Haier е собственост на местните власти в град Циндао. Топмениджърът на производителя на телевизори TCL пък е член на ЦК на Китайската комунистическа партия. И това съвсем не е случайно - още в средата на 90-те висшите китайски лидери решават, че до 2010 г. страната трябва да има 50 световноизвестни компании.

Прекият път

Другият основен модел за налагане на марка на световните пазари се състои в придобиването на западна фирма, която вече има изградена марка, но е изпаднала във финансови трудности. След като закупи западната фирма, китайската компания известно време ползва паралелно и чуждата, и собствената си марка, за да наложи своето име на световния пазар, и постепенно затваря високоразходните заводи на Запад и премества производството в Китай. Звучи хищническо, но корпоративните лешояди имат своя важна роля в глобалната пазарна екосистема - като осигуряват по-ниски цени за световните потребители (виж таблицата).
Опитите за закупуване обаче невинаги са успешни. Придобиването на американската петролна компания Unocal от китайския нефтен гигант CNOOC наскоро беше осуетено от американското правителство поради стратегически причини, а Haier „доброволно“ се отказа през лятото от плановете си да купи американската компания от своя бранш Maytag.

Наскоро китайското списание „Предприемач“ излезе с корица, която питаше „Трябва ли Китай да купи Wal-Mart“? Това може да звучи странно - все пак най-голямата търговска верига в света не изпитва никакви видими затруднения, но е твърде вероятен ход. Китай вече упорито търси да закупи популярни марки търговски вериги, за да си гарантира директен достъп до световните потребители.

Олимпийските игри в Пекин през 2008 г. и световното Експо в Шанхай през 2010 г. ще послужат като витрина за китайските марки и ще дадат възможност и на други големи местни предприятия (включително банки, авиокомпании и мобилни оператори) да се откроят на международната сцена. Lenovo и Haier са сред основните спонсори на игрите, с надеждата да повторят успеха на Samsung, чиято марка постигна световна познаваемост покрай спонсорството на олимпиадата в Сеул през 1988 г.
Друг възможен инкубатор за изграждането появата на китайските марки са няколкото бързо развиващи се в световен мащаб и традиционни за Китай браншове - китайска кухня, лекарства от традиционната китайска медицина, мебели, чай, порцелан и коприна.
В китайската кухня една от компаниите с потенциал е веригата ресторанти с непроизносимото име Quanjude (цюен дзю дъ), която се специализира в известното ястие печена патица по пекински. Веригата расте в Китай по модела на франчайзинга и отваря ресторанти в САЩ още от 1994 г. Колко ли би се ускорило разрастването на ресторантите, ако Galanz (с тяхната слабост към пернатите) сложеха по една патица по пекински във всяка микровълнова фурна, която продават в чужбина?
В производството и търговията с чай се открояват две големи и стари китайски компании, стъпили върху известността на Китай като родината на чаения храст. Всъщност дори самата дума чай е заемка от китайски (cha в Северен Китай и te в Южен, откъдето идва английското tea). И след като американската компания Starbucks показа на света, че може да се изгради корпоративна империя върху една ежедневна напитка като кафето, наддаването кой ще създаде световна чаена верига вече е открито.
В производството на мебели Китай няма водещи марки, но за сметка на това страната притежава „авторските права“ върху науката фъншуй (за хармонията на енергията в природата и за подреждането на дома). На базата на това езотерично, но популярно учение, китайските компании за мебели и вътрешен дизайн имат всички шансове да създадат новата IKEA на Изтока.
Видно място сред символите на Китай има и порцеланът. Китайските вази от династиите Мин и Тан красят музеите в целия свят, а Китай в момента произвежда две трети от световния порцелан за ежедневна употреба (12 млрд. къса годишно), макар и предимно под чуждестранни марки.
В сферата на модата Изтокът все по-силно влияе на Европа, а Хонконг е една от световните ювелирни столици. Освен това Китай дава огромен дял от световното производството на кашмир и нефрит, които може да се превърнат в основата за възникването на нови източни модни и бижутерийни къщи. Течението Chinoiserie, появило се в Европа още през XVII век във възхищение от всичко китайско, днес изживява нов разцвет. „Джан Мао Фере“ и „Шанхай Диор“ може би вече чакат зад ъгъла.
На практика всеки продукт, чиято стойност се формира на база цената на труда е потенциална мишена за китайските фирми. Не само това, но и стоки, за чието производство в развития свят се предполага използването на сложна апаратура, в Китай често се изготвят ръчно. На практика всеки продукт, който не разчита на нещо изключително специфично, може да премине в китайски ръце. В последно време вече се говори за новия нов свят - Китай, който никога не е бил известен с винопроизводство, вече се е прицелил в тази ниша и иска да измести ако не страни като Франция, то поне конкуренти като Чили.

Трудностите на марката

За да не бъдат асоциирани с ниско качество, редица китайски производители си измислят западно звучащи имена: Haixin става Hisense, Geli се превръща в Gree, Meidi става Midea, а Kelong изпуска последната си буква (Kelon) и се произнася като Кьолн на английски. Lenovo пък е име, създадено с идеята да звучи френско - макар че всъщност звучи руско.
Поради сходната йероглифна писменост, която се използва в Китай и Япония, понякога се стига до куриозни разминавания, когато фирма от едната страна навлезе в другата. Често се цитира примерът за два йероглифа, които на японски означават „пиша писмо“, а на китайски „тоалетна хартия“.
Подходящият превод на западните марки на китайски също е голямо главоболие, тъй като много звукове просто не съществуват на езика на мандарините. Приблизителното фонетично звучене се представя с йероглифи, които винаги значат нещо, затова задължително се търсят знаци с позитивен смисъл. Иначе се стига до комични ситуации като първия опит за превод на кока-кола на китайски (звучащ „къкокъла“), при който подбраните йероглифи се оказва, че означават „яжте жаби и восък“.

Къде пазаруват българските магазини за 1 лев?

Промишлеността в Източен и Южен Китай е раят на клъстърите - струпвания от фирми на едно място, които работят с ефективността на огромен завод и бълват немаркова продукция контейнер след контейнер.
Морският град Уънджоу е домът на 3 хил. фирми и работилници, които произвеждат 70% от запалките в света. Малък град, съседен на Уънджоу, се специализира в производството на копчета и продава на световния пазар 5 млрд. броя годишно. А южнокитайският град Датан има 8 хил. фирми, които заливат пазара с 8 млрд. чифта чорапи на година, или една трета от световното производство.
Някои градчета се специализират и в по-изискани продукти: Шънджоу, съседен на Уънджоу, има 1100 фирми за вратовръзки, които произвеждат 300 млн. броя годишно (40% от световното производство). Гуъйджън пък е известен със своите 1600 фабрики и цехове за лампи и абажури. Други градове се специализират в кухненски инструменти, играчки, обувки, механизми за часовници, фалшиви перли, дори коледна украса. Шънджън произвежда 80% от всички изкуствените елхи в света - нищо че работниците идея си нямат кога е Коледа.
---

* Авторът е управляващ редактор на отдел „Източна Азия“ в „АИИ Дейта процесинг“ и преподавател по „Икономика на Китай“ в Софийския университет
** Съкр. от англ. (original equipment manufacturer). При този модел фирма в евтина държава произвежда за утвърдена чужда компания, като спазва нейните стандарти за качество и накрая чуждата компания поставя собствената си марка върху продукта

[byzantiner]

В китайската кухня една от компаниите с потенциал е веригата ресторанти с непроизносимото име Quanjude (цюен дзю дъ), която се специализира в известното ястие печена патица по пекински.

Абе не знам покрай тоя птичи грип, зародил точно в Азия, не мисля,че сега би могло да има някакъв успех....

[VladDracul]

'Специалитетът на Пекин', сигурно наистина е много хубаво, но като си помисля на какво подлагат бедните патета и ми се отяжда..... (става въпрос за фермите за 'бъдещи патици по пекински')

[ISTORIK]

В-к "Дневник"

http://www.dnevnik.bg/

Китай планира да инвестира 1 млрд. долара в изграждането на огромен търговски център в Будапеща, в който ще бъдат излагани и продавани само китайски стоки, писа вестник "Чайна дейли". Комплексът ще бъде разположен върху площ от 200 000 кв.м и ще помести 600 от най-големите китайски компании в областта на електрониката, компютрите, софтуера и строителството, заяви в интервю за изданието Андраш Хусти, комисар на правителството в Будапеща, отговарящ за развитието на унгарско-китайските връзки. По думите на Хусти това е първият подобен център в Европа, който ще бъде използван от китайските компании, за да пласират продуктите си в целия Европейски съюз. В момента такъв комплекс има единствено в Дубай. Той носи името "Дрегън март" и обслужва региона на Близкия изток. Откриването му беше през декември 2004 г.

Унгария, в която живее най-голямата китайска общност в Източна Европа - около 40 000 души, се рекламира в Китай като врата към Европейския съюз, пише "Чайна дейли". В момента в страната развиват дейност над 3000 китайски компании, а вносът от Китай през миналата година е бил на стойност 3 млрд. долара, посочва изданието.

Будапеща е била избрана за инвестицията пред Варшава и Прага, съобщи Хусти. По думите му споразумението за изграждането на центъра ще бъде подписано следващия месец. Планира се китайското министерство на търговията да придобие два разположени в съседство центъра за търговия на едро в североизточната част Будапеща и да изгради на мястото още две сгради. Собствениците на двата съществуващи центъра са подписали меморандум за разбирателство с китайското и унгарското правителство миналия месец, а до края на февруари се очаква полагането на окончателните подписи под споразумението. Комплексът трябва да отвори врати през 2009 г. В него ще има зали за изложения, търговска част, ресторанти и складове.

През юни Унгария беше домакин на първия европейски панаир, организиран от китайското министерство на търговията, припомня "Чайна дейли". С него в страната бяха представени 70 китайски държавни инженерни и технологични компании. Още през есента на 2004 г. двете страни подписаха меморандум за сътрудничество в областта на търговията и инвестициите.

Унгария иска да насърчи сключването на повече споразумения за сътрудничество между китайски и унгарски фирми. Унгарската "Флекстроникс" например произвежда 150 000 телевизора годишно за китайската "Хайсенс", които тя впоследствие продава под собствената си марка в Западна Европа, посочва "Чайна дейли".

[ISTORIK]

Този див, див китайски Запад!

Възможности за българския бизнес в един алтернативен Запад

Георги Илиев*

9 часа сутринта. В Пекин отдавна се е съмнало и работният ден е в разгара си.
По същото време в Урумчи, Западен Китай, е 9 часа сутринта, но слънцето още не е изгряло. Разликата между Изтока и Запада на Китай е толкова голяма, че често за несвикналото око общото между тях, изглежда, е само простиращата се на 4 хил. км най-дълга единна часова зона в света.
Китай оставя у външния наблюдател впечатлението за монолитна и хомогенна държава, но на практика не е. Разликите между регионите понякога са потресаващи: зашеметяващите урбанистични пейзажи на градовете на изток се противопоставят с на места отчайваща бедност на запад. Излъсканите небостъргачи, летища и хотели в крайморските провинции биват заменени във вътрешността на страната с комунистическа архитектура, мрачни предприятия и поля, орани с биволи.
И все пак Западен Китай днес привлича чуждите погледи с това, с което Източен Китай привличаше първите чужденци преди 20 години: неоткритите и неизследвани възможности. Компании като Motorola още пазят спомените от първите си години на китайския пазар, когато, без да срещат конкуренция, генерират огромни печалби. И ако за гигантите е по-лесно да влязат в култивирания Изток, то за една българска компания, която търси пробив за своите по-непретенциозни стоки, Западът е далеч по-предизвикателен.

Икономика и политика в едно

Дивият запад на Китай започва само на 200 км от Пекин и обхваща 12 провинции с 2/3 от територията и 350 млн. (според неофициалната статистика доста повече) от населението на страната. Днес регионът е обект на мащабна програма за развитие, започната от китайското правителство през 2000 г., с цел да се подобри инфраструктурата, да се привлекат инвестиции и да се предотвратят социални конфликти, базирани върху бедността.
Местните власти на Запада имат значителна данъчна свобода и могат да предоставят до 10 години данъчна ваканция за чуждите инвеститори, което е доста над преференциите, които се дават на Изтока. На места обаче властите са запазили типичното консервативно социалистическо мислене, че „чуждият инвеститор се опитва да ограби Китай“. Китайското правителство се бори с този манталитет чрез програма, по която за определен период управници от Запада си разменят местата с управници от източните провинции.
Докато в градовете в Източен Китай има вече сравнително стабилен бизнес климат и пазарът е основният регулатор, на Запад местните власти са водещите. Положението допълнително се усложнява от двойствения характер на управлението в Китай: административни власти (губернатори, кметове) и партийни кадри (провинциални и градски секретари). Така че за успеха на едно предприятие в западния регион добрите връзки с властите са санитарният минимум.
В Западен Китай делът на частните фирми в икономиката е малък и държавните предприятия са ключовите играчи. Това е своеобразно улеснение за българските компании, които решат да се насочат към региона, тъй като вероятността неопитните чужди компании да бъдат измамени от частни китайски бизнесмени е огромна, докато вероятността да бъдат изиграни от държавни предприятия е доста по-малка.

Конкурентни предимства и недостатъци

Западен Китай има две основни предимства за установяването на производствени мощности: изобилно електричество и още по-евтина работна ръка. Крайбрежните провинции на Китай от няколко години страдат от значителен недостиг на електричество през лятото, когато е периодът на климатиците. Западен Китай няма този проблем - нещо повече, регионът е износител на електричество за Изтока.
В най-развитите райони на Китай (около Шанхай, Пекин и Гуанджоу) средните доходи са до два пъти по-високи, отколкото в България. И въпреки това източните и южните провинции вече изпитват недостиг на работна ръка - само в южната провинция Гуандун
2 млн. работни места остават незаети през 2004 г. Дори и големият и постоянен поток от западнокитайски работници, мигриращи на Изток, не успява да запълни свободните работни места.
Трудовият пазар на Западен Китай обаче изпитва един друг проблем - недостиг на квалифицирана работна ръка. Решението се търси с финансови стимули: студентите, които след дипломирането си ще отидат да работят в региона, получават субсидии по време на обучението и не трябва да изплащат студентските си заеми.
От гледна точка на инфраструктурата транспортът до Западен Китай е бавен и труден. Пратка от Шанхай до югозападния град Чунцин (1500 км) пристига за същото време, за което може да прекоси Тихия океан от Китай до Лос Анджелис. От една страна, причина е претовареността на железопътната мрежа на Китай с превози на огромни количества въглища. От друга, жп мрежата в Китай е фрагментирана и всяко регионално жп управление има правото да дава приоритет на един или друг влак. Фрагментираността е проблем и при шосейния транспорт, тъй като всяка провинция защитава собствените си неефективни малки превозвачи, което понякога налага претоварването на стоки на границите на провинциите. Известна надежда за по-удобен транспорт до Западен Китай дава напредващото развитие на транспортния коридор Евразия (от Ротердам до китайското крайбрежие), който в по-далечно бъдеще ще позволи бърз превоз директно през Централна Азия и така ще се избегне преминаването през натоварените китайски пристанища.
В други области обаче Западът на Китай е доста напред, дори в сравнение с някои по-развити съседи. Над 15% от населението на региона притежават мобилни телефони, което е много повече, отколкото в други развиващи се азиатски държави. В Индонезия например само 7% от населението извън столицата ползват мобилни комуникации, а в Индия - едва 2%.
И естествено няма автентичен Див запад без разбойници. В Западен Китай тази функция изпълняват уйгурските бунтовници - мюсюлмани, които се борят за независимостта на Синдзян (в миналото известен като Източен Туркестан). За последните 20 години те са организирали 260 терористични нападения в Синдзян в опит поне да сплашат прииждащите китайски преселници, които вече са по-многобройни от самите уйгури.
След всички тези факти за Дивия запад на Китай остава да кажем на потенциалния инвеститор или турист две неща: на добър час и на ваш риск!

* Авторът е управляващ редактор на отдел „Източна Азия“ в „АИИ Дейта процесинг“ и преподавател по „Икономика на Китай“ в Софийския университет

Феодализъм, капитализъм и комунизъм в едно

Три в едно: това е Синдзянският корпус за производство и строителство (XPC Corps) - в миналото военна, а сега автономна полукорпоративна организация в Синдзян, която може да се оприличи на държава в държавата. Тя е създадена в зората на комунистическото управление от ветерани етнически китайци с мисията да заселят и да охраняват западните граници на Китай, обитавани основно от тюркски етноси. Административната структура на корпуса е силно милитаристична - територията от 74 хил. кв.км, която управлява, е разделена на 14 дивизии, всяка от които се състои от по 10-ина „полка“. Официални китайски източници описват корпуса като организация „с население“ близо 2.5 млн., от които 88% етнически китайци.
В XPC Corps се е запазило и много по-високо ниво на комунизъм, отколкото в останалата част на Китай. Организацията се грижи за образованието, здравеопазването, администрацията и дори правораздаването на териториите си (включително в 5 големи града, построени от корпуса). Централното и регионалното правителство на практика избягват да се месят в управлението на тези градове.
XPC Corps има редица постижения в пустинята: създава оазиси, построява напоителни канали, пътища и инфраструктура; дори основава два университета. Организацията притежава разнородни земеделски, строителни и индустриални предприятия и е собственик на 11 дружества, чиито акции се търгуват на фондовите борси в Китай, включително втората по големина компания за преработка на домати в света (Xinjiang Chalkis).

Производство

Може би най-доброто място за индустриално производство в Западен Китай е провинция Съчуан, защото е близо и до Източен Китай (с воден транспорт по река Яндзъ), и до Южен Китай с увеличаващото се строителство на нови жп линии. Освен това в малката по площ съчуанска котловина е концентрирано население от 120 млн. Чънду (столицата на Съчуан, известна с 30-те си университета) в последните години се превръща в основен център за развойна дейност или производство на технологични компании като Nokia, Motorola Alcatel, Ericsson, Marconi, Huawei, Microsoft и Intel. А милионният град Чунцин привлича през 90-те години чужди компании като Suzuki, Ford, Honda и Yamaha и също се превръща в най-големия център за производството на китайски мотоциклети.
Западните провинции Синдзян и Гансу имат експортен потенциал в парфюмерията благодарение на традициите в отглеждането на рози (думата гюл често участва в собствените имена на местния тюркски етнос уйгури). Гансу е известен с местния вид рози „Кушуй“ и с производството на продукти като розово масло, розово сладко и чай от рози. България изнася за Китай розов посадъчен материал, но има потенциал да стане и инвеститор в това производство.
Друг отрасъл с експортен потенциал в Западен Китай е производството на генерични лекарства и лекарствени съставки, от които в България вече се внасят големи количества. Екзотичната флора на Китай дава ценни растения като звездовидния анасон (в югозападните провинции Юннан и Гуанси), който е основна съставка в противогрипното лекарство Tamiflu.
Български инвестиции биха могли да се насочат и в хранителния сектор предимно за задоволяване на китайския пазар. В Синдзян се развиват изключително бързо всякакви видове трудоемко земеделие и регионът вече е най-големият производител на кетчуп в света (25% от световното производство). Овощните насаждения в Синдзян се увеличават петкратно за последните 10 години и се очаква да достигнат 10 хил. кв.км до 2010 г., което създава възможност за производството на плодови сокове. А населеният с монголци китайски район Вътрешна Монголия пък има традиции в млекопроизводството, тъй като за разлика от китайците монголците имат навика да консумират мляко и млечни продукти. Обширните пасища на Вътрешна Монголия създават условията за появата именно тук на двете водещи китайски млечни фирми - Mengniu и Yili.

Туризъм

С отварянето на първата жп линия до Тибет през 2007 г. ще се отвори един нов свят за туризъм - представете си колко хора биха се зарадвали на възможността да прекосят цял Тибет с влак. Може би е време българските туроператори да проучат как да запазят билети за първите си ексклузивни туристи. И да не забравят да ги снабдят с кислородни маски, тъй като повече от 4/5 от линията е на надморска височина над 4 хил. метра.

Строителство и благоустройство

В Западен Китай се разгръщат огромни инфраструктурни проекти - строителство на нефтопроводи, газопроводи, електропроводи, електрифициране и удвояване на жп линии, в които български проектантски и строителни фирми вече са заявявали желание за участие.
Друга перспективна област е жилищното строителство. Голяма част от къщите в Западен Китай са построени от кирпич, което е причината за многото жертви при земетресенията в този иначе по-рядко заселен регион. Затова в 2004 г. стартира проект, по който само в Синдзян още същата година са построени или преустроени 185 хил. устойчиви на земетресения къщи. За 2005 г. е било предвидено построяването на 300 хил. подобни къщи в Синдзян. Български строителни компании, които имат опит в жилищното строителство в Русия и Казахстан, биха могли да прехвърлят границата и да потърсят възможности за субконтракторска дейност.
Български озеленители и разсадници също има от какво да се заинтересуват. В резултат на обезлесяването на Северен Китай през бурните комунистически години на 50-те и 60-те големи площи са превърнати в пустиня, която е източник на ужасни пясъчни бури всяка пролет. През 2000 г. в Пекин са регистрирани 11 пясъчни бури, а през 2001 г. прах от китайските пустини достига до Южна Корея, Япония и чак до Америка. За да се ограничи обсегът на пясъчните бури, през 2001 г. е стартиран проект за залесяване и затревяване на близо 200 хил. кв.км пустеещи и земеделски земи на запад от Пекин в периода до 2010 г.

Геология

Западен Китай изживява разцвет на геоложките проучвания, тъй като там са концентрирани огромна част от полезните изкопаеми на страната (особено нефт, газ и въглища), а 80% от територията на Синдзян например все още не е проучена. Съвместно усилие на геолози е необходимо и за да се изгасят горящите подземни въглищни пластове в Синдзян. Запалени по естествен начин, те тлеят вече хиляди години и изпепеляват 100 млн. т въглища годишно. Китай планира да сложи край на този природен феномен, като се изгасят всички горящи пластове в Синдзян до 2015 г.
Важен сектор в региона е и добивът на радиоактивни материали за ядрено гориво (нещо, от което българите разбират), тъй като Китай вече има 9 реактора и строи или планира още около 30 до 2020 г.

Образование

В Западен Китай чужденците са високо ценени като учители по всякакви езици, така че българските езикови школи могат да започнат да изнасят преподаватели за Китай. Английският е най-търсен, но немският и френският също са популярни, понеже дават достъп на сравнително бедните западни китайци до безплатните университети в Германия и Франция. И ще ви издам една малка тайна - дори не е необходимо да знаете езика толкова добре, за да го преподавате в Китай - това, че сте чужденец, респектира достатъчно.
Българските университети също имат шанса да предложат услугите си на Западен Китай, както преди време правеха с „приятелските“ държави от Африка. В Китай дори средното образование е платено, а висшето постоянно поскъпва (таксите са средно 600-700 долара за година). От друга страна, за китайците обучението в чужбина е изключително престижно, но слабите чуждоезикови познания на западните китайци им затварят пътя към чуждите университети. И точно тук се отваря ниша за България, която има шанса да предложи и предварителни подготвителни курсове по английски и англоезично университетско обучение, предназначено за китайци. Обнадеждаващо е, че някои от по-новите университети в София вече правят планове за подобна дейност.

Основни туристически атракции в Западен Китай:
(Място и Забележителности)

Тибет -Тибетски будистки манастири; дворецът на ламите Потала

Сиан - Теракотената армия на първия китайски император (Цин Шъхуан)

Съчуан - Ъмейшан - свещена планина, осеяна с будистки манастири

Лъшан - най-голямата скална статуя на Буда в света и Резервати за панди

Синдзян - Пътят на коприната (останки от древни градове в оазиси) и
Фестивал на ледените скулптури през зимата

Гансу - Могао - будистки комплекс от 500 пещери на отшелници, издълбани в отвесни скали (I хилядолетие от н.е.)

Юннан Дали, Лидзян - стари градове с архитектура в няколко стила (включително тибетски)

Сишуан банна - тропически джунгли и полудиви малцинствени етноси

Гуейлин - Карстови планини


В следващия брой „Капитал“ ще представи трудностите пред чуждите компании, опериращи в Китай.

[ISTORIK]

Бизнес с тигър и дракон

Трудности и предизвикателства пред чуждите компании в Китай

Георги ИЛИЕВ*

Когато човек попадне в Китай за първи път, би се изненадал от много неща, но най-необичайни биха му се сторили хората. Китайците не намират за странно да се разхождат и да си пеят на публични места или да пресичат улицата, когато им скимне, независимо колко коли идват насреща. А студентите се подготвят за час в дворовете на университетите, рецитирайки уроците си наизуст.

Бюрокрацията

Но бизнесменът, който се озове в Китай, ще се сблъска с далеч не толкова безобидни културни, правни и мисловни различия.
Ако Римската империя е дала на света правото, то Китайската империя е сътворила бюрокрацията. Изпитната система за назначаване на чиновници в Китай се появява още в I-II в. пр.н.е. Дори комунистическото управление и Културната революция не трансформират коренно бюрократичния механизъм, а просто наслагват още един допълнителен партиен пласт.
Освен двойствеността на системата съществува и друг проблем - бюрокрацията в центъра трудно оказва влияние на бюрокрацията по провинциите. Макар управлението на Китай да изглежда идеално йерархично, всъщност Пекин често губи конт*рол над провинциалните бюрокрации. Правителството например има амбициозни планове за либерализиране на икономиката, но те често биват спъвани на по-ниско йерархично ниво. За да се ограничи отчасти проблемът, четирите големи града на Китай (Шанхай, Пекин, Тиендзин и Чунцин) не се управляват като самостоятелни провинции, а са директно подчинени на правителството.
Дори сингапурските инвеститори, които са етнически китайци, се сблъскват с бюрократични трудности в Китай. През 1994 г. стартира огромен сингапурски проект за създаване на индустриален парк в гр. Суджоу. Сингапурското правителство договаря инвестицията директно с китайското, но пропуска да съгласува проекта с местните власти в Суджоу, които започват да отварят нови индустриални зони и сингапурската се оказва губеща. През 1999 г. сингапурските собственици са принудени да прехвърлят голяма част от дела си в парка на местните власти и едва тогава нещата потръгват.
Бюрократичният принцип надделява и в ръководенето на китайските компании. Най-масовата управленска система е йерархична структура с благосклонен диктатор на върха. Този модел намалява ефективността на управлението на китайските предприятия, но така дава възможност по-ефективните западни фирми да проникват на пазара.

Правото

В Китай личните контакти са по-важни от писмените договори. Докато на Запад задълженията произтичат от договорите, в Китай задълженията произтичат от връзките между хората. Нещо повече - позоваването на договор между двама китайци може да се изтълкува като липса на доверие. Хората от Запад обаче са чужди на китайската схема на колективистично доверие, което обяснява защо китайците са по-склонни да мамят далечните им чужденци, отколкото свои съг*раждани.
Китайската правна система е недоразвита, след като правото спира да функционира за цяло десетилетие по времето на Културната революция през 60-те и 70-те години. Законите започват да се развиват едва от 80-те години, но с по-бавни темпове, отколкото икономическите промени в страната изискват. Китай например все още няма закон, уреждащ фалитите на частни предприятия - съществуващият закон за фалитите от 1986 г. се занимава единствено с държавните.
За никого не е тайна, че Китай има огромни проблеми и с авторското право. В азиатските култури и особено в китайската традиционно се смята, че отделният човек е длъжен да споделя постиженията си с обществото. Затова на авторското право се гледа като на западно изоб*ретение, което поддържа монопола на Запада върху знанието. В резултат на това отношение фалшификатите процъфтяват - от дрехи и електроника до фалшиви ресторанти McDonald’s, кутии Coca-Cola и ножчета Gilette.
Друга проблемна област е юридическият статут на марките. В Китай регистрацията на марка и на търговско наименование на компания са две напълно отделни процедури в два несвързани регистъра. Типичният проблем, произтичащ от това, е историята на навлизането на Starbucks в Китай. Веригата от кафе-салони регистрира своята марка на китайски през 1996 г., но през 2000 г. китайска кафе верига регистрира същото име като свое търговско наименование.
Starbucks съди китайската фирма в продължение на три години, но все пак с щастлив край - съдът наскоро разпореди китайската фирма да спре да ползва името.

Китаецът като социално животно

Китайците често изненадват европееца с нерационални реакции и с поведение, люшкащо се от крайност в крайност. Но всъщност съчетаването на противоположностите се корени още в древната китайска философия, а китайската ирационалност в нашите очи си има социална логика. Например в силно колективистичното китайско общество статусът в очите на колеги и приятели има огромно значение. За един китаец е голямо наказание да бъде унижен пред своите колеги, защото губи „достойнството си“. Но също е неприемливо за един китаец да бъде похвален извън колектива, защото това би го злепоставило пред останалите. Има случаи, когато способни служители отказват да бъдат повишени или да получат паричен бонус, защото това би влошило отношенията им с колегите.
От колективизма и бюрократизираната система произтича и друг основен фактор за успеха в китайското общество: връзките. Според едно изследване 92% от хората в Шанхай заявяват, че връзките имат важна роля в живота им, като делът дори е по-висок при младите. Връзките обаче носят не само облаги, но и задължения, така че самите китайци са много внимателни с кого завързват отношения. (Неслучайно китайската дума за връзки - гуанси - се разчленява като „заключена система“).
Преплитането на връзки и бюрокрация в Китай се изражда в широко разпространена корупция. Борбата с нея засега не дава големи надежди въпреки регулярните показни разстрели на корумпирани държавни служители.

Китайска примка

Много са историите за измамени чужди инвеститори в Китай. Един път китайски партньори отклоняват ресурси от джойнт венчъри с чужденци и поддържат свой собствен таен бизнес в същия бранш. В други случаи китайски мениджъри забягват в чужбина с парите на чуждия инвеститор, който им е гласувал доверие.
Смазването на бюрократичния механизъм също е сложна задача. В Пекин ресторантите са принудени да плащат рекет едновременно на силови групировки и на полицията, разказва българка (която по разбираеми причини предпочита да на бъде цитирана), работеща като посредник между чуждите компании и китайските институции. А за всемогъщата компания Honeywel· се твърди, че не успява да се аклиматизира към Китай, тъй като късно осъзнава, че за да развива петролен бизнес в страната, трябва да финансира обучението на децата на някои властимащи в университети в Швейцария.
Понякога чужденците сами влизат в капан поради непознаване на местните закони. Напоследък зачестяват случаите на чужденци, инвестирали в ресторанти на китайци, без да знаят, че чужди фирми нямат право да притежават дялове в регистрирани от китайци ООД. Така чуждата инвестиция се оказва чиста печалба за китаеца.
Какъв е изводът? Най-сигурният начин да преуспееш на китайския пазар е да играеш по китайските правила. „Икономист“ наскоро разказа историята на тютюневия гигант British American Tobacco, който, за да изтласка конкурентите си от китайския пазар, предприема агресивна стратегия - купува техни цигари, оставя ги на влажно да мухлясат и след това ги пуска обратно в търговската мрежа, уронвайки имиджа на конкурентните марки.
И все пак, макар че правенето на бизнес в Китай остава трудно, пикът на институционалните и културните препятствия пред чуждите инвеститори в страната може би вече е преминал. След влизането на Китай в Световната търговска организация през 2001 г. постепенно падат пречките пред свободната дейност на чуждите инвеститори, а китайските мениджъри все по-често се образоват на Запад. Остава отворен въп*росът при този огромен наплив от западни компании към китайския пазар дали кръстоската с тигър и дракон няма да породи нов световен мутант - западна компания с китайски бизнес маниери.

* Авторът е управляващ редактор на отдел „Източна Азия“ в АИИ „Дейта процесинг“ и преподавател по „Икономика на Китай“ в Софийския университет.

---

Китайски и виетнамски обувки стъпиха накриво в ЕС.

Брюксел обмисля анти-дъмпингови мита, за да защити производителите от общността.

Боряна СЕМКОВА

Европейската комисия започна разследване на вноса на кожени обувки от Китай и Виетнам, което може да доведе до налагане на антидъмпингови мита. Разследването стартира през юли 2005 г. - шест месеца след като обувните квоти за вноса в ЕС бяха премахнати заедно с текстилните квоти. Поводът бяха жалби за дъмпинг, отправени от производители от Италия, Испания и Португалия. Законодателството в ЕС определя дъмпинга като продажба на стока по цена, по-ниска от себестойността и, която заплашва или може да застраши съответния промишлен сектор. От европейска гледна точка става въпрос за азиатска заплаха срещу европейски пазар за около 40 млрд. евро годишно, който осигурява 600 000 работни места в общността. Така след многогодишната текстилна война с Европейския съюз, в която завоюва добри позиции, Китай нагази в поредния търговски конфликт с общността - за кожените обувки. Този път в компанията на Виетнам.
След падането на квотите само през първите три месеца на 2005 г. по данни на еврокомисията Импортираните обувки са се увеличили със 700% спрямо същия период на 2004 г., а цените са паднали с 28%. Европейската федерация на индустрията за спортни стоки (FESI) намира тези данни за силно завишени. Според нея през първите десет месеца на 2005 г. вносът на кожени обувки е нараснал с 335% спрямо същия период на 2004 г. до 176 млн. чифта. Сега Китай държи около 25% от целия пазар на обувки в общността, след като преди четири години имаше пазарен дял от 6%.
Проблемът с вноса на обувки от двете страни се изостри, след като през декември 2005 и януари 2006 г. ЕС заговори за въвеждане на антидъмпингови мита. Враждуващите търговски партньори започнаха война на думи (засега). Пекин обяви, че „силно се противопоставя“ на разследването и предупреди, че наказателните мита могат да доведат до нови търговски разногласия с ЕС. Министърът на търговията Бо Силай повдигна въпроса в Хонконг, където в средата на декември 2005 г. разговаря с комисаря по търговията Питър Манделсън в рамките на срещата на Световната търговска организация (СТО).
Поради това, че ЕС не призна Китай за пазарна икономика, тоест обвинените 13 производители не работят при пазарни условия, търговските експерти изчисляват, че могат да бъдат наложени мита над 100%. Комисията трябва да реши в началото на април 2006 г. дали да наложи временни антидъмпингови мита, а през октомври ще стане ясно дали ще ги наложи за петгодишен период. Според експерти, ако се наложат мита, те ще останат в сила поне до 2011 г. Сега вносът на обувки от Китай и Виетнам в ЕС се облага с мита между 8 и 17 процента.

Китайски ли са китайските обувки?

Проблемът с обувките от Китай и Виетнам се усложнява от аутсорсинга на производство, практикуван от европейски фирми. Някои от най-големите имена в този сектор, сред които Nike, Adidas, Puma и Reebok, обединиха сили срещу идеята за наказателни мита. Още преди години те са базирали голяма част от производството си в Азия и сега 70% от вноса от Китай и Виетнам до голяма степен е тяхна продукция. Те твърдят, че за разлика от традиционните кожени обувки обемът на вноса и цените на спортните обувки остават стабилни. „Тъй като нямаме производство в Европа, нашето послание е: каквото и да правите, работните места няма да се върнат в Европа“, казва Рори Макмилан, директор по отношенията с държавата в Nike. Освен спортните фирми, някои британски вериги за търговия на дребно като Clarks и Marks & Spencer също прехвърлиха част от производството си в Далечния изток, за да намалят разходите си. На британския пазар обувките, произведени в Китай и Виетнам, имат дял от 43%, посочва в. „Дейли експрес“.
Европейските мита върху виетнамските обувки ще хвърлят милиони в бедност и ще унищожат индустрията, която е трета по значимост за икономиката в страната, каза за агенция АП зам. външният министър Ле Ван Бан. Според Бан подобна стъпка ще засегне преди всичко жените, които са 80% от работниците във виетнамската обувна индустрия. ЕС отказа да признае, че осемте обвинени виетнамски производители работят в условия на пазарна икономика. Това затруднява тези компании да докажат, че не продават обувки на европейския пазар на цена, по-ниска от себестойността им.
Вносители на висококачествени обувки като ECCO Sko A/S, Timberland Co. и Hush Puppies на Wolverine World Wide Inc. казват, че митата могат да добавят към цената 20 евро. Те се обърнаха към Комисията на ЕС с молба от обмитяваните стоки да се изключат кожени обувки, които струват над 50 евро.

Как се разви текстилната война?

Краят на десетгодишната система на текстилните квоти от началото на 2005 г. предизвика експлозия на износа на текстил от Китай за ЕС и САЩ. След серия тежки преговори с Китай през юни ЕС наложи временни ограничения върху вноса. Вашингтон прибягна към сходни мерки. Това става възможно по силата на предпазна клауза от СТО при бързо нарастване на вноса. Според условията за приемане на Китай в СТО през 2001 г. САЩ, ЕС и други държави имат право да наложат наново защитни мерки при вноса на текстил и облекло от азиатската държава, ако той се увеличи рязко и доведе до деформации на пазара. В резултат от спора 75 млн. броя китайско облекло се натрупаха в европейските пристанища, след като квотите бяха изпълнени. През септември с Пекин беше постигнато споразумение, с което ЕС се съгласи половината от блокираните облекла да бъдат освободени безусловно, а останалото количество да влезе в новообразувани квоти за десет категории облекла за 2006 г.

---

След години колебания Google стават част от Великата китайска цензура.

Катерина ОГНЯНОВА

Някога, много отдавна, Google беше смела малка компания, обичана от всички. После стана интересна голяма компания с огромен брой потребители. Днес бившата търсачка e мощна корпорация с начинания в разнообразни ИТ области. През цялото време обаче тя не променя мотото си: „Не прави зло!“ Ние пък разчитаме на нея да поставя интересите на потребителите си над желанието за по-високи приходи. Както изглежда обаче, младите основатели на Google вече са на път да се слеят с корпоративния свят, от който толкова много се опитваха да се разграничат...
През изминалата седмица теорията, че Google са специални и винаги постъпват правилно, понесе сериозен удар. Търсачката обяви старта на своя версия за китайските потребители... в която между другото няма да излизат страници, неудобни за комунистическото правителство в Пекин. Филтрират се например резултатите при търсене на „демокрация“, „независимост на Тайван“ или забраненото Движение на Фалун Гун. Google няма да предлага на китайския си сайт електронна поща или публикуване на уеблогове. Ще присъстват само стандартните търсения в новини, сайтове и картинки.
Регулирането на интернет съдържанието в Китай е тежка задача предвид многобройните потребители и големия трафик. При все това правителството там, изглежда, успява да се справи. По непотвърдени данни в преглеждането и филтрирането на сайтове и мейлове участват близо 100 000 служители. През голяма част от времето в Китай са недостъпни новинарски сайтове като тези на BBC и CNN. Често и самият google.com е неработещ или много бавен заради правителствените филтри.
Новият google.cn обаче няма да има този проблем. За сметка на това той създава друг тип риск - вдигналият се около случая шум да намали всеобщото доверие в компанията. Което пък е твърде необходимо, за да продължат потребителите да и поверяват кореспонденцията и интернет интересите си. Ако достатъчно много хора наистина повярват, че Google има навика да престъпва собствените си стандарти за коректност и етичност, това ще е тежък удар за търсачката. Няколко правозащитни организации вече заклеймиха автоцензурата на китайския Google, като нарекоха черен деня, в който тя стартира.
Поведението на Google в случая не е толкова изненадващо и немислимо, колкото загатват публикации в много интернет издания. Компанията вече филтрира търсенията на потребители и в други държави. Франция и Германия например настояха за - и получиха - блокиране на резултатите с нацистки сайтове. САЩ пък държат на ограничаване на достъпа до материали, нарушаващи нечии авторски права. Филтрират се и сайтове за детска порнография. Търсачката се опита да убеди всички, че има добра причина и за последното си решение. Тя твърди, че не случайно след няколко години колебание все пак приема да цензурира резултатите на китайския си сайт. „За да сме достъпни изобщо за населението на Китай, трябва да се разбираме с правителството на страната. За хората е по-добре да имат ограничен достъп до съдържанието ни, отколкото никакъв.“ Всъщност за компанията е твърде важно да достигне до над стоте милиона интернет потребители в Китай. Проблемите с отварянето на нейния сайт позволиха пазарния и дял в страната да падне от 50% до 20%, а местния лидер Baidu.com да я изпревари. Вероятно това е една от причините Google да стане поредният интернет гигант, поддал се на натиска на китайското правителство. Голям брой западни компании - и по-специално останалите големи търсачки - са предприемали далеч по-некоректни действия. МSN затваря блогове, посветени на комунистическия контрол върху медиите. Yahoo пък предоставя на властите лична информация на китайски журналист. Той е в затвора отчасти благодарение на предоставени от Yahoo данни за електронната му поща. На този фон Google не изглеждат чак толкова лоши. За разлика от останалите те все пак говорят открито за автоцензурата. Потребителите им са осведомявани с надпис „Част от резултатите ви бяха филтрирани заради правителствени изисквания“. В случая обаче съществува и друг съществен момент. Google имат нещо, което MSN и Yahoo нямат: претенции за непостижимо висок морал и коректност. Именно този имидж, който те дълго време градят, ще пострада. Бизнесът им - едва ли. Защото, дори да сте възмутени, че китайците не получават смислени резултати за „Далай Лама“ или „човешки права“, все пак търсите с Google. Нали?

[byzantiner]

Ето нещо на което попаднах съвсем случайно :

http://bg.chinabroadcast.cn/qt/

Не знаех, че China Radio International имало интернет станица на български. Явно добре се ориентират хората

[Гост]

Аха, знаят, къде е бъдещето. "На българо-китайската граница ...."

[ISTORIK]

1.

Китай – четвъртата икономика в света!

Може да се стигне до фалити и висока безработица.

вестник "Седем"

През 2005 икономиката на Китай е отбелязала ръст от 9,9%. Страната задмина Великобритания, Франция и Италия и вече е четвъртата по-големина икономика в света. През последното десетилетие производителността на Китай се удвои, фермерите станаха работници, съдбите на милиони граждани зависят от капризите на купувачите в САЩ, Европа и Япония, смята Питър Гудмън от “Уошингтън поуст”.

Новината за 9,9-процентовия ръст на Китай увеличава опасенията, че икономиката на страната се развива твърде бързо, въпреки мерките, които правителството взе, за да забави този процес. Агресивният тип инвестиране доведе до създаването на твърде много фабрики, което увеличи търканията със САЩ. Китайският свръхизнос на продукти, като например стомана, предизвика поевтиняването им в световен мащаб. Икономистите предупреждават, че ненужните заводи в страната ще предизвикат дефлация – падане на цените – а това означава по-ниски печалби и по-малко инвестиции. Подобно нещо вече се е случвало в Япония. През последните 16 години по тази причина страната бе в рецесия и страдаше от безработица. “Свръхпроизводителността е много опасна”, смята водещият китайски статистик Ли Дешуи. Според него “заради нея може да се натрупа огромен излишък от стоки и да се стигне до силно замърсяване на околната среда. В един момент банките ще установят, че не могат да си приберат отпуснатите заеми. Някои предприемачи ще имат сериозни загуби, а други ще фалират.

Това ще увеличи безработицата. ”Данните очертават плашеща картина. Производството на стомана вече надвишава вътрешното търсене със 120 млн. тона годишно, а новите заводи, които се строят, ще бълват допълнително по 70 млн. тона на година. През 2005 производителите на коли в Китай отчетоха спад на печалбите, тъй като на пазара се появиха автомобили на ултраниски цени. Същевременно от фабриките излязоха 2 млн. повече возила,отколкото са годишните продажби в страната.

В Китай бързият растеж предизвиква притеснения, че богатството не се разпределя по равно и бедните стават все по-бедни. Голяма част от средствата потъват в огромната структура на управляващата комунистическа партия, друга част попадат в джобовете на корумпирани държавни служители. Затова и през последните години много демонстрации на селяни завършваха с насилие. Причина за протестите често пъти е, че земята на фермерите се отнема заради индустриализацията, без те да бъдат компенсирани.

В световен план развиващата се икономика на Китай е един от основните фактори за скока на петролните цени. Жадният за енергия Пекин сега спори с Япония за достъп до руските сибирски нефтени полета, както и за потенциалните находища на природен газ в Източнокитайско море. Освен това инвестициите на страната в Африка, Латинска Америка и Индонезия карат Вашингтон да смята, че енергийният глад на Китай започва да заплашва американските интереси.

Бързият икономически ръст на азиатската държава поставя още един глобален въпрос – замърсяването на околната среда. Страната вече е сред най-големите световни замърсители, а смогът в Пекин понякога е толкова гъст, че лекарите препоръчват на хората да не излизат. Заради изпускането на вредни емисии драстично са намалели и слънчевите дни в страната. Данните са стряскащи особено в светлината на доклада, оповестен от британското правителство, според който концентрацията на газове, предизвикващи парниковия ефект, може да има по-сериозни последствия, отколкото се смяташе доскоро. Документът изтъква, че е почти невъзможно емисиите на вредни вещества да останат под “опасните” нива. Това означава, че снежната шапка на Гренландия ще се стопи и нивото на моретата ще се покачи със седем метра!

Ако температурата се повиши само с 2 градуса (по Целзий), ще намалее зърнената реколта и ще има три пъти по-слаба жътва в Европа и Русия. Ще настъпи сериозна миграция на хора в Северна Африка, заради напредването на пустинята. Над 2,8 млрд. души ще страдат от недостиг на вода, а 97% от кораловите рифове ще загинат. Напълно ще изчезнат летните арктически ледове, а с тях - и полярните мечки. Африка и Северна Америка ще бъдат нападнати от малария.

---

2.

Китайците “откриха” как да раждат повече деца!

Китайките раждат все повече близнаци и тризнаци през последните години. За последната година, само в провинция Нанджинг в Южен Китай са се родили 90 близнаци и тризнаци, като по принцип средният им брой не надвишава 20. Обяснението е много просто - богати двойки в Китай все повече използват медикаменти срещу безплодие, чийто ефект често е зачеването на повече от едно бебе. Семействата използват този “трик”, като начин за заобикаляне на строгите закони на Китай, ограничаващи раждаемостта, съобщава Би Би Си.

През 1970 година Китай предприема строга политика за ограничаване на популацията и масова кампания за раждане само на едно дете, като изключения се правят само за близнаци.

Според правителството, без тези мерки, в момента, населението щеще да е с 400 млн. души повече при положение, че в момента то е 1 303 700 000 д.

Медикаментите официално са забранени, но в много аптеки фармацевтите ги продават, без да изискват рецепта. В същото време правозащитни организации съобщават за огромен брой насилствени аборти, стерилизации и дори детеубийства. Тъй като в Китай момчетата биват предпочитани, когато първо се роди момиче, то бива убивано, понякога - и с помощта на акушера. Това води до голямо неравновесие между броя на момчетата и момичетата в Китай.

---

3.

В Пекин започнаха преговори за евентуална автономия на Тибет!!!

Представители на Далай Лама започнаха преговори с китайските власти в Пекин за евентуална автономия на Тибет, информира Би Би Си.

Духовният лидер на тибетците Далай Лама, който от дълги години е в изгнание в Северна Индия, твърди, че вече не се бори за независимост на Тибет, а иска само автономия.

Преговорите се водят при затворени врати и, засега, не са известни никакви подробности.

Според анализатори, Пекин се е съгласил на диалог, тъй като се страхува, че смъртта на 70-годишния Далай Лама ще предизвика съпротива сред тибетците, крайно неудовлетворени от господството на Китай над страната им.

Настоящите преговори се оглавяват както и преди от Лоди Гялстен Гяри.
Предишният рунд на преговори, който се проведе в Швейцария през 2005 година, даде огромна надежда на тибетците.

По думите на говорителя на създаденото от Далай Лама правителство в изгнание в Индия - Тхубтен Сампхел, преговорите са били “много интензивни” и “откровенни”.

[Dinain]

Икономическият разцвет на Китай смайва инвеститорите и пленява света. Но зад небостъргачите и димящите заводски комини се крият масова корупция, огромни разхищения и елит, който не проявява особен интерес към подобряване на положението. Забравете за политическата реформа. Перспективата за бъдещето на Китай е упадък, а не демокрация.

http://www.mediatimesreview.com/may06/DarkSideChina.php

[Odzava]

Като си приказвате за "могъществото на Китай" е хубаво да знаете, че в същата тази могъща страна има стотици милиони, които дори не са регистрирани като живи хора, че "могъществото" се крепи на робския труд на милиони китайци във фабриките на червените мандарини, че годишно има около 25 000 селски бунтове и безредици, че могъщия Китай е готов да се срути само след 10-15 г., което осъзнават най-добре там, защото сега работещите тогава ще са пенсионери. И колко трябва да е населението за да осигури 4 млрд. пенсии?
И като се сетите да ме оборвате, имайте предвид, че написаното е от първа ръка.

[Dinain]

Кое от първа ръка, Одзава? Да не си си играл да броиш нерегистрираните?

[RAMMSTEIN]

..след разговор с човек които е прибивавал в Китаи ( и е обиколил много държава) .. получих много разнообразна информация за живота в Китаи
и отношението на китаиците към смърта , напрактика индивида е без значение в Китаи , само групата и мнозинството са на пиедестал

там се изпълнява смъртна присъда напрактика ежедневно и за ускорение на процеса навсякъде по страната

конкретни примерни които даде са :
за убииството на 20 000 елитни проститутки преди години ,
които са били обвути със нещо като стречефолио(или леикопласт ) обвързани като какавиди
и хвърлени в някаква тяхна голяма специлана долина в която растял бамбук на гъсто ( бабукът расте със 2.5см на денонощие )
жените са били разпрани от растящия бабук

и още други подобни мащабнио деиствия

[Док Холидей]

напрактика на практика фактически и практически е една дума.
Рамщайн, ти не ползваш "й" защото
а) в немския такава дума няма
б) клавиатурата ти е само с версия 1.0 няква бета на първата азбука на братята
в) щото така и така се чете

[Longanlon]

.за убииството на 20 000 елитни проститутки преди години , които са били обвути със нещо като стречефолио(или леикопласт ) обвързани като какавиди и хвърлени в някаква тяхна голяма специлана долина в която растял бамбук на гъсто ...жените са били разпрани от растящия бабук

това ако го вярваш по-добре да се запишеш в Атака