Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Бъдещото могъщество на Китай

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    Докажи ти обратното! Или пък че е рано за технологичен пробив в Китай. Интересно на какви инсайдър информации правиш това заключение, сподели ги моля ти се с нас.
    Аз поне си признавам, че знам толкова малко по въпроса, че не мога да си изградя мнение. Ти, предполагам, надали знаеш повече, защото източниците ни за информация са практически същите, та ми е много чудно как така се осмеляваш да правиш такива твърди заключения?
    XV mile the sea brode is
    From Turkey to the Ile of Rodez...

    Comment


      #17
      Е, и от мене толкова. Това е моето мнение, базира се на всевъзможни впечатления.

      Ако не съм прав, то ще стане ясно. Ако съм, пак ще стане.

      Все ми се струва обаче, че възражението ти е насочена не към съществото на мнението ми, а към евентуалната липса на източници, което е маловажен въпрос и ако съм прав, и ако не съм.

      Ако не съм, то сигурно ти имаш източници, които да сочат например китайските високотехнологични достижения /телевизорът и колата отдавна не е между тях/;

      Comment


        #18
        За Китай май почти никой тук не притежава някакви сериозни сведения, камо ли от първа ръка или за съвременното му състояние. Това още повече важи за Индия. Наскоро разговарях с една позната, която често пътува в Китай и от нея имам някакви впечатления - естествено, това са нейни обощения (но ще добавя, че тя бая е пътувала и в Европа и САЩ, т.е., има база за сравнение).
        Та от каквото съм чул от нея, печатлението е, че Китай на практика до голяма степен е сходен с някогашната империя. Кажи-речи всичко, но особено всички степени на образование, са платени, пир това са доста скъпи - особено специализираното и висшето образование. Което на свой ред означава (съчетано с политиката за по едно дете в семесйтво), че децата там са подложени на огромно напрежение за да си "пробият път" и да станат част от частните фирми или от държавната администрация.
        До голяма степен ефективността им се дължи на фактът, че макар и трудът там да е сравнително добре заплатен, се работи изключително много - в месеца има само един почивен ден и въобще няма отпуска (освен почивка за тяхната Нова година и няколко национални празника).
        Същевременно, инфраструктурата е изключително добре развита, да не говорим за икономиката. Според моята позната в Китай е изключително добре развита вътрешната транспортна мрежа и особено - въздушния транспорт (нейното впечатление бе, че е над нивото на европейските авиокомпании).
        Има много голяма разлика между големите тип "столични" градове (Шанхай, Пекин и т.н.) и малките градчета. Първите са до голяма степен като европейски градове, вторите носят черти на едновремешните имперски градове, има доста запазено от соцвремената (но и въобще много от патриархален Китай).

        Comment


          #19
          Липсата на източници е маловажен въпрос?????? Че тогава наистина какво търсиш на тези форуми? Един от основните критерии тук в крайна сметка е именно обосноваността на дадени мнение. Като нямаш източници, а само "всевъзможни впечатления", то за каква обосновка може да става дума?!?!?!
          И си много прав, че
          възражението ти е насочена не към съществото на мнението ми, а към евентуалната липса на източници
          защото това е основното, върху което можеш да изградиш мнение, иначе приказваш само вятърначиви раздувки. А точно тези форуми ми се ще да могат да се похвалят с абсолютна липса на такива.
          XV mile the sea brode is
          From Turkey to the Ile of Rodez...

          Comment


            #20
            Един от основните критерии тук в крайна сметка е именно обосноваността на дадени мнение. Като нямаш източници, а само "всевъзможни впечатления", то за каква обосновка може да става дума?!?!?!
            ...иначе приказваш само вятърначиви раздувки. А точно тези форуми ми се ще да могат да се похвалят с абсолютна липса на такива.
            Мисля си, че тази принципна за развитието на форума дискусия е по-скоро за отделна тема . Но все пак, единствено можем да се надяваме на това, реално форумът сега е именно място преди всичко за вятърничави раздувки в кръчмарски стил. С хубави, но, уви, твърде редки отклонения от това правило (въпреки всичик правилници и стремежи).

            По темата - добре е ако някои има достатъчно конкретни данни за социално-икономическото съвременно състояние на Индия и Китай - да ги сподели чнесъменно може да се изрови нещо и от интернет (макар че винаги ще остава въпроса за достоверността), но аз поне сега нямам време за подобно дирене). Моето впечателние (т.е., на същото ниво, на което пише KG125) е, че нито в Индия, още по-малко в Кита, социалното положение като цяло е по-лошо, да речем отколкото у нас. И приказки за "99% от населението й е тотално и неспасяемо маргинализирано" са нелепи и смешни. Вероятно този процент е по-скоро под 10 (което също е много). Определено и Индия, и Китай правят впечатление на силни икономически и бързо развиващи се държави, в които с определен темп се повишава и средното ниво на благосъстояние на населението (или поне тази част от него, която е свързана с този растеж, а тя в никакъв случай не е малка), като те развиват и достатъчно високи технологии. Естествено, за сега вероятно са далеч от нивото на най-развитите в технологично отношение държави (каквито, обаче, са само няколко), но вероятно са достатъчно близо зад тях и достатъчно пред повечето от останалите.

            Comment


              #21
              Абсолютно си прав за съжаление, а и май вече се примиряваме всички с тая ситуация. Обаче някои експлозивни прояви на кръчмарство просто не могат така лесно да се игнорират .
              XV mile the sea brode is
              From Turkey to the Ile of Rodez...

              Comment


                #22
                Sir Gray написа
                А иначе темата както я водите е много приятна кръчмарска раздумка, само дето е малко скучновата, щото липсват най-съществените елементи, бирата и кебапчетата
                Недей, че сега ше дойде Немейската хидра и ше закрие темичката. Все пак пуснах точно, заради идеята, че инфото ни за Китай е сравнително ограничено- та да се сберат повече хора и да успея евентуално да си доизградя мнението или то да се обърне в друга посока. От това, което знам аз лино за Китай, не смятам, че това е бъдещия непобедим могъщ световен лидер, поне на този етап, на който е....

                Слабостите:
                - липсва японския стремеж към съвършенство, психологията на търпението е с два знака, както при нас - допускат се компромиси с качество и т.н. и т.н.; коминустическото изпростяване на населението сучило се до 80-тте си е разрушителен момент, който не може да бъде преодолян;
                - липсва ТЕХНОЛОГИЧНО ниво - може да наводнят света с джапанки и детски играчки, но във високите технологии засега..... са на никъде, а те , а не токова трупането на пари от нефт /арабите/ или джапанки и телевизори /Китай/ са важните за истинската мощ;
                - комунистическия остатък във властта -
                а/ изразен в психиката на всепозволеност, което понякога лишава политиката от гъвкавост и я прави груба, нелицеприятна и по правило неефективна /поведението спрямо Тайван и Япония, публичните екзекуции, рушенето на някои важни китайски културни паметници в името на икономически проекти, които са решими и по друг начин/
                и
                б/ съдържащ в себе си латентент и крайно естествен конфликт между интересите на върхушката и частните субекти, т.е. народа. Когато политическия елит е умен, той съумява да балансира, когато или ако обаче не е, а това по правило става , тогава той ще използва безкомпромисния си и безогледен властови ресурс за решаване на някои конфликт, а това е началото на края на икономическото развитие и в крайна сметка на мощта /такава случка вече се случи, когато, при спор за земя в една провинция между фермери и, забележете, свързани с властта предприемачи, последните пратиха банди да избиват водачите на фермерите без иначе щедро раздаващата смъртни присъди власт да се намеси ..../

                С други думи - трябва му на Китай у или ще му потрябва известна демократизация но насочване на силата на държавата само към защита на собствеността, за да продължи да се развива както досега /а той го прави впечатляващо засега, да им завиди човек на ежедневните новости, на коитп са свидетели!/. Ако успее - 21 век е негов. Ако не - и ако властта му стане фактор не за стабилност, а за стагнация, поредното зацикляне на поредния колос ще е налице.
                В общи линии мнението ми се препокрива с това.

                Цитат:
                Каквото и да е населението й и колкото и богати хора да се въдят там, Индия според мен няма да направи нищо - 99% от населението й е тотално и неспасяемо маргинализирано.
                И на какви обективни наблюдения базираш това си мнение? Хора, не схващате ли, че е смехотворно да се хвърлят наляво и надясно твърдения, за които нямаме ама никаква база. А Далечния изток е точно една такава зона, дето всичко, което знаем, е от източниците "Чух в кръчмата" и "Гледах в един екшън". Досега май нямаме на форумите някой истински запознат с тамошните култури, освен Историка, а пък икономическите познания май са още по-никакви. Тогава от какъв зор си смучете от пръстите и говорите наизуст?
                Що да е наизуст, бе...можем да си направим труда да видиме статистика за грамотността на населението. Ама като се има предвид, че тея хора, с ниска хигиена, се къпят и след това пият от Ганг....е, да не кажеш, че говоря наизуст и си смуча от пръстите, амя мисля, че е излишна справката в случая..... :sm186:

                Ако не съм, то сигурно ти имаш източници, които да сочат например китайските високотехнологични достижения /телевизорът и колата отдавна не е между тях/;
                Да, така е! Абсолюно съм съгласен...освен това имам информация, че китайската армия не е особено модернизирана и кой знае, колко добре въоръжена...въпреки, че щели до 15-тина години/забележете/ да изпратят човек на Луната....


                До голяма степен ефективността им се дължи на фактът, че макар и трудът там да е сравнително добре заплатен, се работи изключително много - в месеца има само един почивен ден и въобще няма отпуска (освен почивка за тяхната Нова година и няколко национални празника).
                Тва за заплащането на труда ме учудва....знам всъщност, че една от причините Китй да бъде толкова привлекателен за чуждите инвеститори е именно евтината работна ръка...а иначе за такъв огромен и сравнително доста развит пазар явно им стигат паричките на хорицата за сносен живот, знае ли човек...то там си имат всичко, така че...иначе за труда и единия почивен ден в месеца- вероятно некоя комунистическа простотия- не ме учудва....или пък традиция....

                THE LABARUM


                sevot yhtils eht dna ,gillirb sawT`
                ebaw eht ni elbmig dna eryg diD
                ,sevogorob eht erew ysmim llA
                .ebargtuo shtar emom eht dnA

                Бе сгладне и честлинните комбурси
                тарляха се и сврецваха във плите;
                съвсем окласни бяха тук щурпите
                и отма равапсатваха прасурси.

                Comment


                  #23
                  Доколкото разбрах, това за почивните дни си е имперска традиция (макар че е продължена и в соцвремената на Китай). Но хората там приемат това за дадедност (а както знам, приемаме нещо за недостатък едва когато разберем, че то е такъв).

                  Ама като се има предвид, че тея хора, с ниска хигиена, се къпят и след това пият от Ганг....е, да не кажеш, че говоря наизуст и си смуча от пръстите, амя мисля, че е излишна справката в случая.....
                  А защо да е излишна справката в тоя случай? Защото това, че си виждал съответното събитие по телевизията все още не означава, че го познаваш. Не знаеш колко хора правят това, какво е разпределението им спрямо социалните групи, дали го правят от хигиенна гледна точка или за много то тях това е ритуал и т.н.

                  Тва за заплащането на труда ме учудва....знам всъщност, че една от причините Китй да бъде толкова привлекателен за чуждите инвеститори е именно евтината работна ръка..
                  Да, евтина но евтиността е относително понятие и е въпрос на сравнение. Евтина е на фона на най-развитите страни. На фона на държава като нашата - не бих казал. Но вероятно е доста по-ефективна. Конкретно от тази позната разбрах, че в завод в провинцията (тя е предприела едно доста дълго пътуване през около 40 провинциални града - за нас сравнително големи градове, но за Китай пълна провинция) редовите работници получавали заплата около 150-200 долара (преведена в тази равностойност, разбира се, заплатата иначе си е в юани ), което било напълно достатъчно за тамошните цени. В големите градове било съвсем различно - много по-скъпо, нои заплатите били по-големи.
                  Същевременно тя ми обясняваше, че е много трудно, почти невъзможно за човек от провинцията да пробие в голям град (а за повечето от тях това е едниствената възможност за развитие) - това, в съчетание с платеното (скъпо) образование довежда/ще доведе до нещо като кастова система - т.е., сериозно разслоение достатъчно йерархизирано чкоето май си е факт там).

                  че китайската армия не е особено модернизирана и кой знае, колко добре въоръжена...
                  Това отново е сравнително понятие. На фона на най-високотехнологичните армии (САЩ, Западна ЕВропа, япония и т.н.) не е достатъчно модернизирана. На фона на останалите армии - е на едно ниво или ги превъзхожда. Да не забравяме, че те се въоръжават изцяло със свое производство и разработки (макар и по лиценз или въз основа на чужди образци). Което потенциално означава, че ще се развиват към по-високо технологична армия. Но въпросът е и дали им е необходима скъпа високотехнологична армия и дали нямат други, по-важни приоритети, където отива по-голямата част от националния им продукт.

                  Comment


                    #24
                    gollum написа
                    Моето впечателние (т.е., на същото ниво, на което пише KG125) е, че нито в Индия, още по-малко в Кита, социалното положение като цяло е по-лошо, да речем отколкото у нас. И приказки за "99% от населението й е тотално и неспасяемо маргинализирано" са нелепи и смешни. Вероятно този процент е по-скоро под 10 (което също е много). Определено и Индия, и Китай правят впечатление на силни икономически и бързо развиващи се държави, в които с определен темп се повишава и средното ниво на благосъстояние на населението (или поне тази част от него, която е свързана с този растеж, а тя в никакъв случай не е малка), като те развиват и достатъчно високи технологии. Естествено, за сега вероятно са далеч от нивото на най-развитите в технологично отношение държави (каквито, обаче, са само няколко), но вероятно са достатъчно близо зад тях и достатъчно пред повечето от останалите.
                    Струва ми се, че е невъзможно да кажем "социално положение като цяло" за Китай и Индия. Моето впечатление е, че разликата в развитието на различните части е неописуема. Тука ни се струва, че разликата между Сф, Вн, Пл и останалата част от страната е голяма, но там е() титанична. Слушал съм доста впечатления от първа ръка, най-вече за Пекин, и ако само това беше Китай щеше да е развита държава. Средностатистически БВП/човек България е пред тях (~ 9000USD/ 6000 USD / 3500 USD ). По Индекса на Човешко развитие (на ООН) Китай е 85 място, Индия 127, Българиа 55, абе направо тук всичките.
                    Та, искам да кажа, че Китай е "вселена" (както казаха) и изразът "като цяло" е неподходящ. Като във вица:
                    Новини. Голямо земетресение, 8 по ск. Рихтер, огромни разрушения, жертви, грубо погледното, няма.
                    По моя преценка съм обективен.

                    Comment


                      #25
                      По темата - добре е ако някои има достатъчно конкретни данни за социално-икономическото съвременно състояние на Индия и Китай - да ги сподели чнесъменно може да се изрови нещо и от интернет (макар че винаги ще остава въпроса за достоверността), но аз поне сега нямам време за подобно дирене).
                      Еми аз съм търсил, обаче засега само на български и ето кво имам по въпроса:
                      Търговско-икономическа обстановка в Китай

                      2004-10-12
                      I. Общи сведения за икономическия растеж и развитие на Китай.

                      1. Брутен вътрешен продукт (БВП).

                      БВП на Китай се е увеличил от 140 млрд щатски долара през 1978 г. до 1400 млрд щатски долара през 2003 г., средно годишното увеличение е с 9.4%, с което китайската икономиката се нарежда на шесто място в света по мащаби.

                      2. Вносно-исносна търговия.

                      Обемът на вноса и износа се е увеличил от 20.6 млрд щатски долара през 1978 г. на 851.2 млрд щатски долара през 2003 г., средно годишното увеличение е с 16%, от 32-ро място в света по обем на търговията Китай се издига до 4-то. През 2003 г. обемът на вноса достига 412.8 млрд щатски долара, и отново си поделя трето място, заедно със САЩ и Германия, сред страните-износителки в света. От началото на тази година годишно Китай ще внася продукция на стойност 500 млрд щатски долара.

                      3. Привличане на инвестиции.

                      Преди в Китай не са влагани чуждестранни инвестиции, а сега се влагат, като размерът им непрекъснато се увеличава. През последните 11 години Китай заема първо място сред развиващите се страни, до края на месец юни т.г. размерът на усвоените чуждестранни инвестиции възлиза на 530 млрд щатски долара, като през следващите две години Китай ще се превърне в страната с най-голям размер на усвоените чуждестранни инвестиции в света.

                      4. Инвестиции в чужбина.

                      До края на 2003 г. по света са създадени 7470 предприятия с участието на китайски инвестиции в над 160 страни и региони по света. Размерът на преките китайски инвестиции вече надвишава 33.2 млрд щатски долара.

                      II. Основни особености на търговската и митническата политика.

                      1. Китайското правителство насърчава либерализацията на търговската политика. След приемането на страната в Световната търговска организация (СТО), Китай пое някои ангажименти пред света, намали значително митата, съкрати немитническите мерки.

                      2. В Китай има следните важни видове митническо облагане: мито, данък добавена стойност, акциз. Вносното мито установява тарифите, които се прилагат спрямо привилегированите страни, договорените тарифи, преференциалните тарифи, всеобщите тарифи, тарифите за митническите квоти и други тарифи. Върху вносните стоки могат да се налагат и временни тарифи, но само за ограничен период от време.

                      Съгласно съответните клаузи на Присъединителния протокол за приемането на Китай в СТО, касаещи намаляването на митата за селскостопанска и промишлена продукция, общият размер на митата е спаднал от 11.5% през 2003 г. до 10.6% през 2004 г., от които митото за промишлени стоки е намаляло от 10.6% на 9.8%, митото за селскостопанска продукция е намаляло от 17.4% на 15.8%. Съгласно поетите ангажименти, митото за над 3000 вида вносни стоки ще бъде намалено в различна степен, митото за информационните и високотехнологичните продукти и др. видове износни стоки ще намалее до 0%.

                      Спрямо вноса от България Китай прилага търговски облекчения за привилегирована страна, не са налагани никакви органичителни, дискриминационни или наказателни мерки.

                      3. След присъединяването си към СТО, Китай пое и всички произтичащи от това ангажименти пред света, внесе поправки в над 2500 нормативни документа, ускори процеса на отваряне към света, изпълни с половин година по-рано от предвиденото ангажимента си за опростяване на процедурите за получаване на лицензи за извършване на външна търговия.

                      4. Китайското правителство предоставя комплексно обслужване с цел да осъществи стратегията си за влагане на китайски капитали в чужбина. Например, Китайската импортно-експортна банка използва всестранно политическо финансиране, активно подкрепя сравнително добрите китайски предприятия при инвестициите им в чужбина, китайски застрахователни компании за експортно кредитиране предоставят краткосрочно финансиране на китайски предприятия, които се занимават с вносно-износна търговия.

                      III. Основни особености на инвестиционната политика и на инвестиционната среда.

                      1. Политика на активно привличане на чуждестранни инвестиции.

                      Китай насърчава привличането на чуждестранни инвестиции в областта на индустрията на високите технологии; активно стимулира международните компании да установяват централните си азиатски офиси и научно-изследователски центрове в Китай; насърчава чуждестранните инвеститори да участват в реформата на държавните предприятия; усъвършенства предприятията със смесени капитали; непрекъснато подобрява инвестиционната среда съгласно международната практика.

                      До края на месец юли 2004 г. чуждестранните предприятия, изградени в Китай са общо 490 000. Чуждестранни капитали са вложени повсеместно в промишлеността, услугите, селското стопанство, инфраструктурата и други важни сфери. Днес създадени с участието на китайски инвестиции предприятия има в общо 190 страни и региони по света. Сферата на високите технологии вече е най-привлекателната за чуждестранните инвеститори.

                      2. Усъвършенстване на системата от разпоредби и законовата система.

                      Съгласно наскоро внесените изменения, ще се разширят финансираните с чуждестранни инвстиции сектори, разпределението на монополните райони в застраховането, сферата на бизнес операциите, ще се промени съотношението на притежаваните акции. Китайското правителство също така внесе промени в разпоредбите, касаещи инвестиционните компании и за нуждите на международните компании създаде централни азиатски офиси и финансови компании.

                      3. Усъвършенстване на административното обслужване.

                      През последните години още повече се подобри инвестоиционаната среда в Китай. Китайското правителство внесе поправки в съответните закони, опрости реда за регистрация на чуждестранните инвеститори, вече извършва "услуги на едно гише"; на 1 юли т.г. в Китай влезе в сила Законът за административните разрешения, с който значително се намаляват изискванията за регистрация и се установяват правомощията на правителствените институции за даване на административни разрешения.

                      IV. Състояние, перспективи и проблеми в сферата на търговията, инвестициите и икономическото сътрудничество между Китай и България

                      1. Състояние на двустранните китайско-български икономически отношения.

                      През месец юни 1989 г. двете страни подписват "Споразумение за защита на инвестициите между Китайската народна република и Народна република България"; През месец ноември 1989 г. е подписано "Споразумение между Китайската народна република и Народна република България за избягване на двойното данъчно облагане"; През месец октомври 1990 г. правителствата на двете страни подписват "Споразумение между правителството на Китайската народна република и правителството Народна република България в областта на икономиката и търговията"; През месец юли 2002 г. двете страни отново подписват "Протокол към поправката на Споразумението за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и собствеността и предотвратяването на укриването на данъци". Сключването на тези Споразумения определя законовата основа за развитието на двустранната търговия. През последните години обемът на двустранната търговия непрекъснато се увеличава, през 2003 г. достига 225 млн щатски долара, увеличението е 89.1% спрямо предходната година, най-добрата новина е, че износът на България за Китай се увеличи значително и достигна 58.73 млн щатски долара, увеличението спрямо предходната година е с 173.5%. В настоящия момент двустранната търговия има следните особености:

                      (1) Ние считаме, че фактическото равнище на развитие на двустранната търговия, за разлика от сегашното равнище на икономическо развитие на двете страни, е далеч от желаното и все още има потенциал.

                      (2) Още повече е усъвършенствана структурата на внасяните и изнасяни стоки. Непрекъснато се увеличава делът в двустранната търговия на електронните изделия и продуктите на високите технологии.

                      (3) Обемът на двустранната търговия нараства стабилно, но все още съществуват проблеми, поради небалансираността на търговията, Китай приветства и насърчава българските предприятия да увеличат износа си за Китай.

                      2. Перспективи пред двустранното търговско-икономическо сътрудничество между Китай и България.

                      (1) Перспективи пред търговията

                      Историята на двустранното търговско-икономическото сътрудничество между Китай и България е много дълга. Правителствените ръководители на двете страни отдават голямо значение и дават голям принос за развитието на двустранното търговско-икономическо сътрудничество. През 2007 г. България ще се присъедини към Европейския съюз, което означава, че стъпването на китайски предприятия на българския пазар е равносилно на навлизането им на обширния европейски пазар. Следователно, пред развитието на търговско-икономическото сътрудничество между Китай и България се откриват блестящи перспективи.

                      (2) Перспективи пред инвестициите.

                      Китайските инвестиции в България се преориентират от сферата на вносно-износната търговия и ресторантьорството първоначално, към промишленото производство, леката промишленост, производството на домашни електроуреди и др. сфери. С китайски и български капитали вече са създадени смесени предприятия за производството на телевизори, климатици, все повече се работи за постигането на "обща победа" и "победа за двете страни". Най-важните проблеми, които стоят днес пред нас са: постигане на взаимно разбиране, осъществяването на информационните връзки не е безпрепятствено; факта, че между предприемачите от двете страни не съществува изграден механизъм за комуникация; необходимостта от време за запознаване със съответните закони и разпоредби, касаещи инвестициите. Същевременно се надяваме, че българското правителство ще предприеме активни мерки за стимулиране на инвестициите, ще усъвършенства инвестиционната политика и административното обслужване.

                      (3) Перспективи пред търговско-икономическото сътрудничество.

                      През 20-те години на реформиране и отваряне на Китай, развитието на китайската икономика привлече вниманието на целия свят. Въпреки, че Китай все още е страна, в която се влагат инвестиции, Китай има богат опит и развити технологии в областта на телекомуникациите, производството на домакински ел.уреди и др., като възможностите на промишлеността на високите технологии в Китай е на високо световно ниво, една голяма част от предприятията са способни да инвестират в чужбина. Днес компаниите "Джунсин" и "Хуауей" участват в търгове за изграждането и удължаването на мрежата от стационарни телефони и мобилни комуникации в България, компанията "Джунсин" участва в търг за доставка дизелови и електрически мотриси, проучва се възможността да участва и в изграждането на линия ¹ 3 на българското метро. Надяваме се, че българската страна ще гарантира на китайските предприемачи лоялни и честни условия на конкуренция.

                      Китайските бизнесмени срещат трудности при кандидатстването за българска виза и влизането на територията на България, това е неблагоприятно за развитието на двустранното търговско-икономическо сътрудничество. Надяваме се, че с оглед на двустранните отношения, и особено на търговско-икономическото сътрудничество, съответните компетентни български органи ще опростят формалностите и ще създадат необходимите удобства при пътуванията на китайски бизнесмени в България, които се правят с цел развитие на търговско-икономическата сфера.
                      Имам и още една статийка:

                      Изместване на глобалната сила

                      Промяната в глобалните сили се случва рядко. Още по рядко това става по мирен начин. Вашингтон трябва да внимава: Азия израства бързо със своята увеличаваща се икономическа сила, която се превръща в политическа и военна мощ. Пред това предизвикателство Западът трябва или да се приспособи, или да изостанe



                      От Джеймс Хоги Джуниър

                      Foreign Affairs, July/August 2004


                      --------------------------------------------------------------------------------

                      Прехвърлянето на сила от Запад на Изток набира сили и скоро ще промени драстично контекста за справяне с международните предизвикателства, както и самите предизвикателства. Мнозина на Запад вече разбират растящата мощ на Азия. Това разбиране обаче не се превръща в готовност за посрещане на предизвикателството. И оттук произтича една опасност: че западните страни ще повторят своите грешки от миналото.


                      Големите промени в съотношението на силите между държавите, да не говорим за регионите, се случват рядко и още по-рядко – мирно. В началото на двадесети век имперския ред и двете амбициозни държави Германия и Япония не успяха да се нагодят. В резултат на това възникна конфликт, който опустоши голяма част от земното кълбо. Днес, трансформацията на международната система ще бъде дори още по-голяма и ще изисква възприемане на съвсем различни от традиционните политически и културни нагласи. Този път кандидатите, желаещи да играят по-голяма роля в световните дела, са гъсто населените държави на Азия. Подобно на Германия и Япония от миналото тези издигащи се сили са националистически настроени, опитват се да се освободят от старите си грешки и да удоволетворят желанието си за място под слънцето. Растящата икономическа сила на Азия се превръща в голяма политическа и военна мощ като по този начин увеличава потенциалната опасност от разрушителни конфликти. В региона горещите точки на враждебност – Тайван, Корейският полуостров и разделен Кашмир – не приемат мирно решение на проблемите. Всеки от тези конфликти може да експлодира в огромна война, която ще направи сегашните кризи и конфликти в Близкия изток да изглеждат като обикновени полицейски операции. Накратко, залозите в Азия са големи и ще предизвикат способността на Запада да се справи с тях.


                      Днес Китай е най-явната сила във възход. Но тя не е сама: Индия и другите азиатски държави бележат растеж, който може да надмине този на западните страни през следващите десетилетия. Икономиката на Китай расте повече от девет процента годишно, на Индия с осем. Югоизточните азиатски “тигри” се възстановиха от финансовата криза през 1997 и подновяват своя марш напред. Очаква се китайската икономика да стане два пъти по голяма от тази на Германия през 2010 и да надмине японската през 2020, която сега е втора по големина в света. Ако Индия постига шест процента растеж в продължение на 50 години, което е възможно според някой финансови анализатори, икономиката й ще се изравни с китайската по същото време или ще я надмине.


                      Необикновеният китайски икономически възход изглежда ще продължи няколко десетилетия, ако страната успее да овладее и предотврати големите разрушения, причинени от бързия растеж, които са свързани с вътрешната миграция от селските към градските райони, с високите нива на безработица, големите задължения към кредитори и разпространената корупция. В момента Китай се изправя пред един критичен тест в своята промяна към пазарна икономика. Страната преживява повишаване на инфлацията, кризи в търговията с недвижими имоти, растящ недостиг на ключови ресурси като нефт, вода, електричество и стомана. Пекин контролира паричните запаси и голямото кредитиране, докато се опитва да изчисти крехкия банков сектор. Той също така обмисля повишаване на стойността на своята вързана за долара валута, за да намали цената на вноса. Ако подобни мерки на охлаждане на китайската икономика, която е далеч по-голяма и децентрализирана отколкото преди десет години когато за последнопрегря, не проработят, тя може да рухне.


                      Дори и временно, подобен масивен растеж може да донесе ужасни последици. Китай сега е толкова голям играч в глобалната икономика, че неговото здраве е тясно свързано със здравето на цялата международна икономическа система. Китай стана моторът за възстановяването на другите азиатски икономики от неуспехите през 90-те. Япония например имаше най-голяма полза от китайския икономически растеж и нейните водещи икономически индикатори, включително повишаването на покупателната способност на потребителите, бяха подобрени в резултат на него. Последните официални данни сочат, че реалният БВП на Япония е достигнал годишни нива от 6.4 процента през последната четвърт на 2003 или това е най-високия растеж за четиримесечие от 1990 година насам. Благодарение на Китай Япония най-накрая може да изплува от десетилетието икономически неуспехи. Но тази тенденция може и да не продължи, ако Китай катастрофира.


                      Индия също се издига на екрана на радара. Въпреки колебливият прогрес на нейните икономически реформи тя предприе остър завой нагоре, подпомогната от нейния процъфтяващ софтуерен сектор и от индустриите, свързани с бизнес услугите, които поддържат корпорациите на САЩ и другите напреднали икономики. Регулацията й остава неефективна, но четвърт вековните частични реформи позволиха да се появи динамичен частен сектор. Успехите в икономиката започнаха да променят и основните нагласи сред населението: след 50 години много индийци най-накрая изоставиха наследеното от колониалната ера усещане за непълноценност.


                      Другите азиатски държави от югоизточния регион уверено интегрират своите икономики в една по-голяма мрежа от търговски и инвестиционни съюзи. За разлика от миналото обаче днес центърът е Китай, а не Япония или САЩ.


                      Членовете на Association of Southeast Asian Nations (ASEAN) най-накрая сериозно започнаха да обмислят създаването на валутен съюз. Резултатът от него може да се окаже един огромен търговски блок, който би бил от полза за икономическия растеж на Азия и на света.


                      Ограниченията на успеха.


                      Възходът на Азия сега започва и ако големите регионални сили успеят да останат стабилни докато подобряват своята политика, бързият растеж може да продължи десетилетия. Силният растеж обаче е неизменно свързан с различни трусове.


                      Първо и преди всичко опасности могат да възникнат в отношенията между главните играчи в региона. Например, Китай и Япония никога не са били мощни по едно и също време. Векове наред Китай бе силен, докато Япония е била слаба, от друга страна през последните 200 години Япония бе силната, а Китай отслабен. Безпрецедентно предизвикателство ще бъде и двете страни да бъдат мощни по едно и също време. Същевременно Индия и Китай не са решили своя 42 годишен граничен спор и все още се гледат с подозрение. Възможно ли е тези държави да съжителстват мирно или ще сблъскат главите си в борба за контрол над региона, за достъп до енергийни ресурси, за сигурност на морските пътища и за суверенитет над островите в Южнокитайско море?


                      Всяка една от азиатските силни държави е замесена в експлозивни териториални конфликти и всяка има различни вътрешни проблеми: разместващо се население, твърди политически системи, етнически вражди, крехки финансови институции и широко разпространена корупция. Както се е случвало в миналото, домашните кризи могат да провокират международни конфликти.


                      Тайван е най-опасния пример за тези видове риск. Изминаха повече от 30 години откакто САЩ свърза признаването на обединен Китай с призива за мирно разрешаване на тайванския въпрос. Въпреки нарастването на икономическите и социалните връзки между острова и континента, политическите отношения остават лоши. Под управлението на настоящия си президент Тайван изглежда бавно върви към явна независимост, докато континентален Китай продължава да се противопоставя на отделянето му и да го заплашва с 500 ракети, разположени в тайванския пролив. Съединените щати, действайки според своя ангажимент към тайванската сигурност, снабдиха острова с дори още по-сложно военно оборудване. Въпреки предупрежденията на САЩ и към двете страни, ако Тайван престъпи линията между автономията на провинция и независимост или ако нетърпението на Китай нарасне, регионът може да експлодира.


                      Кашмир остава разделен между ядрените Индия и Пакистан. От 1989 година конфликтът между тях взе 40 000 жертви, много от тях в сблъсъци по Линията на контрол, която разделя двете страни. Наскоро Индия и Пакистан смекчиха войнствената си риторика, но нито една от двете страни не е готова за взаимно приемливо уреждане на спора. Икономическата или политическата нестабилност в Пакистан може лесно да възпламени конфликта отново.


                      Северна Корея е друга точка, от която може да излезе искрата за един голям пожар. Последните преговори, проведени под покровителството на Китай, не успяха да убедят Ким Джонг Ил да унищожи своята ядрена програма в замяна на гаранции за сигурност и помощ за фалиралата икономика на страната. Вместо това разговорите се превърнаха във взаимни обвинения: към Съединените щати, че предлагат прекалено малко; към Северна Корея, че остава безкомпромисна; към Китай, за прилагането на неподходящ натиск към своя зависим съсед. Днес повечето свидетелства сочат, че усилията на Северна Корея да създаде ядрено оръжие са далеч по-напреднали, отколкото се вярваше първоначално. Както американският вицепрезидент Дик Чейни предупреди лидерите на Китай при посещението си в Пекин през април, времето може да изтече и от възможност за мирно разрешение да се премине в криза.


                      Промяна на приоритетите


                      Повече от половин век Съединените щати осигуряват стабилността в Тихия океан чрез своето военно присъствие там и съюза си с Япония и Южна Корея, както и с ангажимента си да подпомагат икономическия им прогрес. В действителност правителството на Буш в началото на своето управление изрази намерението си да усили тези традиционни връзки и да гледа на Китай повече като на стратегически конкурент, отколкото на бъдещ партньор. Последните събития обаче, включително атаките на 11 септември, промениха американската политика. Днес от Южна Корея се очаква много по-малко отколкото в миналото, благодарение отчасти на новите лидери в Сеул, които представят по-младата генерация корейци, която е благосклонна към Китай, недоволна от САЩ и чувстваща се незастрашена от Севера.


                      Япония същевременно се чувства несигурна, изправена пред един Китай във възход, пред ядрена Северна Корея и нарастващото напрежение около проблемите в Тайван. Това я принуди да предприеме развитие на отбранителната си система с американска помощ и да обмисли облекчаване на конституционните си ограничения върху развитието и разполагането на собствени военни сили.


                      Подобни движения обезпокоиха японските съседи, които ще се почувстват още по-неудобно, ако Япония загуби вярата си в гаранциите по сигурността, които й предоставят Съединените щати и реши да развие собствени оръжия. От американска перспектива дори би било още по-лошо, ако Китай и Япония предпочетат да влязат в стратегически съюз, вместо да усилят паралелните си отношения със САЩ. За да предотврати това Вашингтон трябва да се опита да убеди Япония, че ще запази ангажиментите си в региона, като същевременно предприеме сложни маневри с Китай и двете корейски държави.


                      Все пак като се имат предвид растящите икономически и демографски проблеми на Япония, тя не може да бъде център на никакъв нов силов ред в Азия. Вместо това, тази роля ще се играе от Китай или евентуално от Индия. Отношенията с тези два израстващи гиганта следователно изглеждат важни и трябва да се изграждат отсега, въпреки че някои служители в правителството на Буш остават убедени, че Съединените щати и Китай в крайна сметка ще останат конкуренти. За тях стратегическият реализъм е от жизнено важно значение за интересите на държавата.


                      Във военно отношение САЩ правят най-широкото прегрупиране на американска сила от половин век. Част от това прегрупиране е отварянето на втори фронт в Азия. Съединените щати вече не се разполагат в няколко големи опорни точки по ръба на Тихия океан, а правят значителни движения в сърцето на Азия, изграждайки мрежа от малки бази в Централна Азия. Фиктивният смисъл на тези бази е войната с тероризма, но китайските анализатори подозират, че необявеното намерение зад новите позиции на САЩ, особено когато са свързани и с новото военно сътрудничество с Индия, са просто меко сдържане на Китай.


                      От своя страна Китай модернизира военните си сили по две главни причини – за да подобри способността си да спечели конфликта с Тайван и да възпре американската агресия. Военната доктрина на китайците сега се фокусира върху конкуриране на американските високо-технологични възможности – информационни мрежи, безшумни самолети, въздушни ракети и управлявани бомби.


                      Американците с подозрение тълкуват големите китайски военни бюджети като знаци за желанието на Пекин да ограничи американското присъствие в Източна Азия. Следователно Вашингтон има силно желание да използва Индия, която набира икономическа и военна мощ като балансираща контра-сила на Китай, а също и като силен защитник на демокрацията. За да влезе в тази роля Индия има нужда да ускори хода на икономическите си реформи и да възпре хинду-национализмът на Бхаратия Джаната Парти (BJP), която преживя изненадващо поражение на последните парламентарни избори. Политиците от победилата Партия на конгреса обещаха да продължат икономическите реформи като същевременно се грижат за нуждите на населението от бедните селски райони, което гласува за тях. Насърчени от изборната победа говорителите на Партията на конгреса казаха, че новото управление ще се опита да увеличи индийският годишен растеж на десет процента от настоящите осем.

                      Ако Партията на конгреса не следва своята традиционно секуларистка политика на управление, тя ще загуби ползите, които Индия може да извлече от американската кампания за ограничаване влиянието на радикалните ислямисти. До този момент ненормалната религиозна идеология, която се противопоставя на всички светски правителства не повлия на голямото мюсюлманско население в Индия и околните държави в Централна и Югоизточна Азия. Например, фундменталистките ислямски партии се представиха слабо на зимните и пролетните парламентарни избори в Малайзия и Индонезия. Но слабите правителства и ширещата се корупция подхранват почвата за набиране, трениране и екипиране на терористи.

                      Последните проучвания на общественото мнение там показват, че нарастват симпатиите към анти-американските чувства на радикалните ислямисти, което в голяма степен се дължи на американските действия в Ирак и поддръжката на САЩ към правителството на Шарон в Израел. За да ограничат негативното отношение Съединените щати трябва да подпомогнат развитието на алтернативни радио и телевизионни станции, които да обяснят намеренията на САЩ в Близкия изток. Те трябва да обърнат внимание на своите отслабнали ресурси за публична дипломация като наемат повече езикови експерти, да отворят чуждите библиотеки и културни центрове, да спонсорират също така обмена на специалисти. Като се има предвид големият брой традиционно толерантни мюсюлмани в Азия, Съединените щати трябва енергично да подпомогнат създаването на привлекателни алтернативи на радикалния ислямизъм.

                      На международно ниво растящите сили в Азия трябва да получат повече представителство в ключовите международни институции като се започне от Съвета за сигурност в ООН. Тази важна институция трябва да отразява новопоявяващата се конфигурация в глобалната сила, а не само победителите от Втората световна война. Същото може да се каже и за останалите важни международни организации. Едно скорошно изследване на Brookings Institution показва, че има “фундаментална асиметрия между днешната глобална реалност и съществуващите механизми на глобално управление. G – 7/8 е един затворен клуб на индустриализираните страни, които преди всичко представляват западната култура и е очевиден израз на този анахронизъм.”

                      Канадския премиер-министър Пол Мартин възприе идеята да започнат срещи на G-20, в която да участват 10-те индустриализирани страни и 10 нови икономики. Това би помогнало за включването на тези страни в глобалното икономическо управление.

                      Ефективността на международните тела зависи от подобни промени. Само по този начин тези институции ще бъдат способни да осигурят мир сред нациите.

                      Превод Цончо Цончев

                      Джеймс Хоги Джуниър е редактор на Foreign Affairs. Статията е адаптирана форма на лекция, изнесена през април в Johns Hopkins University's Paul H. Nitze School of Advanced International Studies in Washington, D.C.
                      Имам и един интересен линк, обаче ше го постна малко по-късно...

                      THE LABARUM


                      sevot yhtils eht dna ,gillirb sawT`
                      ebaw eht ni elbmig dna eryg diD
                      ,sevogorob eht erew ysmim llA
                      .ebargtuo shtar emom eht dnA

                      Бе сгладне и честлинните комбурси
                      тарляха се и сврецваха във плите;
                      съвсем окласни бяха тук щурпите
                      и отма равапсатваха прасурси.

                      Comment


                        #26
                        Sir Gray написа

                        1/ Липсата на източници е маловажен въпрос??????

                        2/ Че тогава наистина какво търсиш на тези форуми?
                        1/ Не видях твоите.

                        2/ Ми истината, бе човек, истината Чуждите становища по разни гледни точки

                        Comment


                          #27
                          KG125 написа
                          Не разбирам - ако не ти се разговаря, недей.
                          Глупак си ако мислиш че тоя форум е за това. Да си говорим кръчмарски така ли? За това ли е форума? Да не би тук критерия е да пишеш за каквото ти се разговаря? При това незапознат! ТУК СЕ РАЗГОВАРЯ ЗА СРАВНИТЕЛНО ОПРЕДЕЛЕНИ НЕЩА! При това не ти определяш кои са те! За справка - виж правилника и заглавието на форума!
                          Относно технологичното развитие на Китай - я пусни един гугъл за J-10
                          пък може и за тяхната космическа програма. И не казвай, че не е на нивото на някои други страни. Щом една страна е в състояние да достигне дотам че да произвежда J-10 и да праща хора в космоса със СОБСТВЕНА програма- значи е достатъчно технологически развита.
                          Индия за теб, само с бедняци ли е пълна? Това къде го прочете или както винаги караш само на предразсъдъци и на метода "така ми се струва, значи няма начин да не е така". Незнам дали знаеш ама във форума тоя тип разсъждения отдавна се обозначава с нарицателното "ниво Кей Джи".

                          KG125 написа
                          Рано е за технологичен пробив в Китай.
                          Ама той отдавна се е случил. Авияционната и космическата индустрии все още са най-високото ниво на технологично развитие и щом страната може да прозивежда собствени образци...

                          Една приятелка, извънредно ерудирана жена с майка професор по изтория на изкуството, с която си говорих по повод генезиса на ренесанса, споделяйки й с какво съм се сблъскал тук във форуам по този въпрос каза нещо много хубаво; " Писането по форуми, предполага и четенето на примитивизми". За съжаление много е вярно и за конкретната ситуация. Администрацията знае моето мнение по въпроса: по-малко потребители, повече стойностни мнения и цензура без обяснения на кръчмарските дискусии.
                          Last edited by albireo; 25-12-2005, 22:20. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение
                          Recalibrating my lack of faith in humanity...

                          https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

                          Comment


                            #28
                            /За да не замърсяваме темата за Китай, ще оставя таз драматическа, необяснима и избирателна острота настрани. Тия доводи са удобна форма за отстраняване на опоненти, обаче така ще останат само хора на едно мнение../

                            Както и да е, въпреки космическата програма на Китай, няколко неща там все още липсват, за да приемем, че високите технологии се развиват - на световния пазар липсват такива техни продукти. Китай внася самолети и влакове, произвежда коли, но по лиценз, чужди марки.
                            Космическата програма е целеви, държавен, в определени аспекти продукт на специални държавни приоритети на една световна сила, а не на чисто икономическото развитие резултат.
                            Пробивът може би наближава, но още различните технически продукти не са на необходимото ниво. /така например китайския джип-реплика на Опел Фронтера при удар само с 60 км./ч убива на място водача, ако се вярва на публикувани из руските вестници краш=тестове/. Сигурно ако си прегледате китайските евтини електроуреди и сравните със западните такива, ще забележите разликата, макар и да се стопява все повече.

                            albireo написа
                            1/ Незнам дали знаеш ама във форума тоя тип разсъждения отдавна се обозначава с нарицателното "ниво Кей Джи".

                            2/ Една приятелка, извънредно ерудирана жена ........каза
                            1/ Вай! Единственото, което ме успокоява е, че липсва "Б-то" накрая :lol:

                            2/ Вярвам й. :tup:
                            Last edited by ; 25-12-2005, 22:31. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение

                            Comment


                              #29
                              Относно китайскаат армия. Моето мнение е, че степента й на модернизация, не може да бъде достатъчен критерии относно развитието на технологиите в страната. Китай разполага и произвежда великолепни образци оръжие, които оабче все още са му прекалено скъпи за да ги въведе на въоражение във всички части на прекалено огромната си армия. Пример - само най-елитните китайски части се въоражават с май-модерния им танк. Спомянм си преди години имаше конкурс за избор на някаква артилерийскиа система за кувейтската армия. Сега нали се сещате, че това е една от най-"разглезените" армии в света. Поради огромните й финансови ресурси и скорошното иракско нашествие това е армия която получава абсолютно всичко, които й хареса, а те гледат да си харесат най-доброто. Конкурса беше спечелен от китайска система в конкуренция с американски, руски, западно европейски и т.н. Относно самолетостроенето, Фокс Мълдър от криле е човека който би могъл да даде сравнително изчерпателна информация. Във всеки случай програмата J-10, ако успешно преодолее "детските болести", присъщи на всяка една разработка, би могла даде един почече от приличен самолет.

                              И още нещо, не битовата техника, нито автомобилостроенето са белег за икономически потенциал и мощ, а именно високите технологии (от които космическите са баш най-високи). И понеже са баш най-високи, за това и развитието им започва под държавен контрол. Така е абсолютно навсякъде, изключения от това правило няма. Едва понататък, много много понататък може да се стигне и до частни разработки тип Space ship One -снимак на който пуснах тук преди няколко дни.

                              Относно остротата, мисля е съвсем уместна в случая, даже прекалено меко ти говоря!
                              Recalibrating my lack of faith in humanity...

                              https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

                              Comment


                                #30
                                Като гледам самолета J-10 (http://www.globalsecurity.org/milita...china/j-10.htm) - прилича на нещо на нивото на Мираж-2000 и Грипен.

                                За да отговаря на целите на тезата, трябва да ПРЕВЪЗХОЖДА или да е равен на Ф-22, Су, Еврофайтър.
                                Защото Китай прави, каквото прави, но превъзхожда ли с нещо лидерите?

                                ПП
                                Както щеш, така говори - "чрез словото се изразяваме".
                                Обаче би ли сложил твоето последно мнение до онова моето, дето разбуни нечии духове и обясни на аудиторията къде е разликата?

                                Comment

                                Working...
                                X