Ще може, бе човек, ще може! Както можа досега толкова неща да понесе. В твоята логическа схема липсва нещо - не е задължително всички да участват в обсъждането - важното е да са представени и решението да е в, нека кажем така, правилно от гл.т. обществения интерес.
По същата твоята логика, досега никога демокрацията да не е заработила, пък тя работи.
Тя не се гради на комуникация, а на ценностна ориентация и институционално устройство. Т.е., системата просто функционира по друг начин, не само като разговор между 50 души.
Значи, ако световния (леле,каква дума само) представителен орган, да го кажем парламент пак може да си е от толкова хора - по двама от държава, например. Това са около 250 човека. Отделно можеда има друга камара, където представителството да е според броя жители, т.е. малко повече от по-големите.
Тая работа ще й трябва и правителство, и /трудно ми е да си обърна езика/ -световен държавен глава. Един човек не може, ще трябва нещо като съвет - 10 човека.
Излъчването на всичкото това чудо може да е с национални избори. Избират се партии разни за голямото тяло /а може и персонална да е системата/ и лица за по-малкото. Както е Сената и Камарата в САЩ.
Или може националното правителство /нали е избрано/ да праща част от хората, а другата част - с преки избори.
Нищо различно от САЩ или ЕС днес.
После, какво е "глобално"? Политически това е САЩ /заедно с Канада и Лат.Америка/, ЕС, Китай, Япония и Русия. Останалите ги чака или съюзяване, или "изчезновение". Еми това е. Другото е движение на стоки, капитали и хора свободно, ако местата откъдето идат отговарят на определени критерии. Далече сме още от това, но организационно няма проблем.
Достатъчно е да се види как функционират т.нар. "развити страни" - зап.Европа, САЩ, Япония и някои други. Китай се включва и той в тая работа.
7 млрд.души или 70 млн. - все тая. Важното е да има правила, свобода, законност и ценности, размерът на системата няма значение.
По същата твоята логика, досега никога демокрацията да не е заработила, пък тя работи.
Тя не се гради на комуникация, а на ценностна ориентация и институционално устройство. Т.е., системата просто функционира по друг начин, не само като разговор между 50 души.
Значи, ако световния (леле,каква дума само) представителен орган, да го кажем парламент пак може да си е от толкова хора - по двама от държава, например. Това са около 250 човека. Отделно можеда има друга камара, където представителството да е според броя жители, т.е. малко повече от по-големите.
Тая работа ще й трябва и правителство, и /трудно ми е да си обърна езика/ -световен държавен глава. Един човек не може, ще трябва нещо като съвет - 10 човека.
Излъчването на всичкото това чудо може да е с национални избори. Избират се партии разни за голямото тяло /а може и персонална да е системата/ и лица за по-малкото. Както е Сената и Камарата в САЩ.
Или може националното правителство /нали е избрано/ да праща част от хората, а другата част - с преки избори.
Нищо различно от САЩ или ЕС днес.
После, какво е "глобално"? Политически това е САЩ /заедно с Канада и Лат.Америка/, ЕС, Китай, Япония и Русия. Останалите ги чака или съюзяване, или "изчезновение". Еми това е. Другото е движение на стоки, капитали и хора свободно, ако местата откъдето идат отговарят на определени критерии. Далече сме още от това, но организационно няма проблем.
Достатъчно е да се види как функционират т.нар. "развити страни" - зап.Европа, САЩ, Япония и някои други. Китай се включва и той в тая работа.
7 млрд.души или 70 млн. - все тая. Важното е да има правила, свобода, законност и ценности, размерът на системата няма значение.
Comment