От няколко дена размишлявам над един прост факт, който като че ли е толкова елементарен че не изисква кой знае какво анализиране ... Но ето че ми стана интересно и започнах да дълбая.
Първоначално в мен възникна следния въпрос. Защо колкото по-голяма става държавата толкова по-далеч от демокрацията се отдалечава нейното управление.
За това има доста исторически и логически сведения и причини.
Да започнем с исторически примери:
- Идеалната демокрация е съществявала в чистата си форма в градовете в Атика по време когато те са имали жители под 10000. тогава мъжете на целият град навършили определена възраст са се сбирали на определено място и са решавали заедно проблемите на своята общност. Постепенно с нарастването на населението тази прото-демокрация се прероди в представителната демокрация , чийто модел се ползва и днес в много от държавите. С нарастването на Атина и влиянието и върху атическия свят все по-често се говори за една пълновластна личност стояща над демокрацията.
Следващият пример е така до болка познатия ни Рим. Където нарастването на териториите и появилите се с това административни проблеми логично доведоха до съсредоточаване на огромна координационна власт в ръцете на ограничена група хора, а понякога и в лицето на императора. Което бележи един истински провал на демокрацията и Републиката.
Ранната Китайска история също показва наличието на няколко успешни демократични модели в рамките на отделните от многобройните царства, но въпреки това техните уникални за времето успехи се оказват неприложими за обединената от династиите империя и тя се управлява със жесток абсолютизъм.
Същото става и с Япония след феодолните войни и обединението.
Между другото същото се отнася до някъде и за славянските и сродните им държави. Русия от варажско-норманския период е била с развити "демократични" традиции които до късно се запазват в Новгородската свобода, но веднъж разрастнала се и обединила се Русия изпита нужда от един абсолютен монарх за да продължи да съществува. същото се отнася и за засилването на властта на прабългарските ханове, която стига апогея си в така наречения Български златен век, който напълно откъсва прабългарите от традициите заложени в едно доста демократично общество на Стара Велика България запазени въпреки това в Волжко-Камска България която така и не се превърна в силна държава.
По-нови примери могат да се видят в САЩ кадето войната за "реалното" обединение на щатите маскирана под аболюционистическата война между и Севера и Юга поставят една нова представа за управление - силна президентска република където в ръцете на президентите е концентрирана огромна власт.
В днешно време се забелязва същата тенденция - колкото по-малка е държавата толкова по-голяма е способността и да въплащава демокрацията в своето управление. Реално в страните като Люксембург, Нидерландите, Панама, та дори и България (говорим за качествата на демокрацията а не резултатите от експлуатацията на демократичните модели) демокрацията (тоест властта на народа) е много по-лесно осъществима от колкото в големите реално зентрализирани страни като Русия, САЩ, Великобритания, Германия , Франция ...та дори и Украина.
Индикаторите за това също са налице - политическите процеси (а и скандали) са много по-видни и шумни в малките държави, отколкото в големите. Докато в тях все още борбата е най вече междупартийна (БСП срещу СДС, Атака срещу всички) в големите държави реално тя се води между личности и залогът е абсолютната власт. Тъй като съм участвал в изборите в Русия и съм наблуюдавал от близо тукашните - много ярко се забелязва разликата. В русия всички граждани знаят че няма значения коя партия ще вземе болшинство в Думата, докато се отдава голямо значение на личността на президента. Изборите за Госдума обикновенно се водят между поддръжниците на настоящия президент и неговите противници , а не въз основа на някаква макар и неясна идиологическа вражда.
Сигурно можете да намерете и по-добри обяснения за този факт, но важен е самият той. Колкото по-голяма е една държава толкова по-немислимо е в нея да се прилагат демократичните принципи на управлението и толкова по-ясно се очертава един концентриран център на властта.
Но ако вървим по тази логика то идва истинския ми въпрос?
Ако увеличаването на териториите на една държава я отдалечава от чистия демократичен модел, то глобализацията води ли ни все по-близо да абсолютизъм или някаква твърда всевластна олигархия?
дали имаме право да мечтаем за обединяването на човечеството и едновременно с това на една справедлива и обективна социална система?
Първоначално в мен възникна следния въпрос. Защо колкото по-голяма става държавата толкова по-далеч от демокрацията се отдалечава нейното управление.
За това има доста исторически и логически сведения и причини.
Да започнем с исторически примери:
- Идеалната демокрация е съществявала в чистата си форма в градовете в Атика по време когато те са имали жители под 10000. тогава мъжете на целият град навършили определена възраст са се сбирали на определено място и са решавали заедно проблемите на своята общност. Постепенно с нарастването на населението тази прото-демокрация се прероди в представителната демокрация , чийто модел се ползва и днес в много от държавите. С нарастването на Атина и влиянието и върху атическия свят все по-често се говори за една пълновластна личност стояща над демокрацията.
Следващият пример е така до болка познатия ни Рим. Където нарастването на териториите и появилите се с това административни проблеми логично доведоха до съсредоточаване на огромна координационна власт в ръцете на ограничена група хора, а понякога и в лицето на императора. Което бележи един истински провал на демокрацията и Републиката.
Ранната Китайска история също показва наличието на няколко успешни демократични модели в рамките на отделните от многобройните царства, но въпреки това техните уникални за времето успехи се оказват неприложими за обединената от династиите империя и тя се управлява със жесток абсолютизъм.
Същото става и с Япония след феодолните войни и обединението.
Между другото същото се отнася до някъде и за славянските и сродните им държави. Русия от варажско-норманския период е била с развити "демократични" традиции които до късно се запазват в Новгородската свобода, но веднъж разрастнала се и обединила се Русия изпита нужда от един абсолютен монарх за да продължи да съществува. същото се отнася и за засилването на властта на прабългарските ханове, която стига апогея си в така наречения Български златен век, който напълно откъсва прабългарите от традициите заложени в едно доста демократично общество на Стара Велика България запазени въпреки това в Волжко-Камска България която така и не се превърна в силна държава.
По-нови примери могат да се видят в САЩ кадето войната за "реалното" обединение на щатите маскирана под аболюционистическата война между и Севера и Юга поставят една нова представа за управление - силна президентска република където в ръцете на президентите е концентрирана огромна власт.
В днешно време се забелязва същата тенденция - колкото по-малка е държавата толкова по-голяма е способността и да въплащава демокрацията в своето управление. Реално в страните като Люксембург, Нидерландите, Панама, та дори и България (говорим за качествата на демокрацията а не резултатите от експлуатацията на демократичните модели) демокрацията (тоест властта на народа) е много по-лесно осъществима от колкото в големите реално зентрализирани страни като Русия, САЩ, Великобритания, Германия , Франция ...та дори и Украина.
Индикаторите за това също са налице - политическите процеси (а и скандали) са много по-видни и шумни в малките държави, отколкото в големите. Докато в тях все още борбата е най вече междупартийна (БСП срещу СДС, Атака срещу всички) в големите държави реално тя се води между личности и залогът е абсолютната власт. Тъй като съм участвал в изборите в Русия и съм наблуюдавал от близо тукашните - много ярко се забелязва разликата. В русия всички граждани знаят че няма значения коя партия ще вземе болшинство в Думата, докато се отдава голямо значение на личността на президента. Изборите за Госдума обикновенно се водят между поддръжниците на настоящия президент и неговите противници , а не въз основа на някаква макар и неясна идиологическа вражда.
Сигурно можете да намерете и по-добри обяснения за този факт, но важен е самият той. Колкото по-голяма е една държава толкова по-немислимо е в нея да се прилагат демократичните принципи на управлението и толкова по-ясно се очертава един концентриран център на властта.
Но ако вървим по тази логика то идва истинския ми въпрос?
Ако увеличаването на териториите на една държава я отдалечава от чистия демократичен модел, то глобализацията води ли ни все по-близо да абсолютизъм или някаква твърда всевластна олигархия?
дали имаме право да мечтаем за обединяването на човечеството и едновременно с това на една справедлива и обективна социална система?
Comment