Вярвате ли в Бог и религиите . И как ви се изменила религиозната култура с годините .

[gollum]

Тезата ти е предмет за доста обширен спор- дали намалявайки мащаба можеш да извлечеш кардинална представа за цялото, или трябва да погледнеш панорамно пейзажа.

Мисля че не ме разбра - ако живееш в симулиран свят, симулацията има определен мащаб, ограничен "отгоре" и "отдолу". Достатъчно е да развиеш способностите си за наблюдение и да разработиш съответните методи и инструменти и рано или късно ще достигнеш до мащаба на самата симулация и ще разбереш, че е симулация. Разбира се, в хода на работа на симулацията могат да се променят параметрите и да се "добавя" пространство, вероятно и резолюция, въпросът е, че ще има поначало зададени параметри на симулацията, които ще са ограничаващ фактор, вече на твореца. Те едва ли ще могат да се променят, без всичко да се постори наново - въпрос на инженерни ограничения, според мен.

Ясно е, че имаме ограничения, в случая въпросът е, че всяко създадено нещо има такива. Няма проблем отвътре да се достигне до външните ограничения, особено ако съзиданието не е кой знае колко съвършено.

Въпросът е, че ако създадеш разум, той ще се пита и ще търси отговори. И ще ги намира. Не смятам, че има някакво поле или граница, за която няма да се пита, т.е. която ще го ограничава естествено.

[pnp5q]

Доколкото съм чела, въпроса няма връзка с мащаби - проблема е в САМОосъзнаването / саморефлексията - без него няма съзнание. В тая връзка именно са тестовете на животни с огледало - дали ще реагират като на друго животно - или разбират, че гледат себе си.

[gollum]

Това е повече от ясно, но Mazzini пише за симулация, в която проблема е решен, т.е. имаме същества, които са разумни (следователно са спосони на саморефлексия) вътре в симулацията (създадени от нас). А,з разбира се, имам известни съмнения, че за да се постигне това е въпрос само на изчислителна мощ, вероятно и други неща трябва да се добавят, но това е несъществен въпрос.
"Проблемът с мащаба" е от значение за това как съществата вътре в симулацията могат да разберат, че се намират в симулация. Мислех че е ясно, но най-вероятно не е, след като и двамата не ме разбрахте.

[Mazzini]

Предвид това, че във физиката има холографска теория, т.е. разсъждава се към това че може би живеем в симулация един вид, а може би не, мисля че "проблемът с мащаба" е ирелевантен. Има го и факторът, че системата също може да се изменя, както Вселената се разширява, и така остава ненапълно опознаваема, т.е. мащаба (или програмния код) се усложнява постоянно, и няма как да опознаеш крайната система.

[gollum]

Предвид това, че във физиката има холографска теория, т.е. разсъждава се към това че може би живеем в симулация един вид, а може би не, мисля че "проблемът с мащаба" е ирелевантен.

Аха, и тя "работи" точно с този проблем - търси мащаба на симулацията. Да не говорим, че това ни показва ясно (не че не е ясно и иначе), че ако имаме разум, той ще търси какво го е породило и няма проблем да обмисля (а значи и да приема), че е създаден (а това в определен смисъл означава, живеене в симулация).

Има го и факторът, че системата също може да се изменя, както Вселената се разширява, и така остава ненапълно опознаваема, т.е. мащаба (или програмния код) се усложнява постоянно, и няма как да опознаеш крайната система.

Това вече го споменах в предишен пост - ако базираме симулацията на някаква машина (а няма как да е иначе), тази машина е резултат от определени спецификации, т.е. има физическо ограничение. От него идва и определения мащаб под/над (всяка симулация ще има и двете ограничения) който симулацията свършва, просто защото така е създадена. Това не е нещо, което можеш да промениш без да създадеш нова машина и да я пренесеш в нея (което ще означава и да я рестартираш).
Ако създанията вътре в симулацията искат да разберат дали живеят в симулация, ще се опитват да търсят този мащаб (т.е. "факктурата" на самата симулация). Това го нарекох "проблем за мащаба" по-горе.

[Mazzini]

Т.е. нещо като реликтовото лъчение. Като цяло съм съгласен с гореизложените ти доводи, но ние в момента отричаме наличието на създател, като твърдим че и ние, и целият живот е възникнал по някаква случайност, всъщност цяла поредица от случайности. Логичните следствия могат да бъдат две: 1. Не сме разумни
2. Не можем да приемем същината на произхода си

[gollum]

но ние в момента отричаме наличието на създател, като твърдим че и ние, и целият живот е възникнал по някаква случайност, всъщност цяла поредица от случайности. Логичните следствия могат да бъдат две: 1. Не сме разумни
2. Не можем да приемем същината на произхода си

Кой сме тези "ние"? Мисля че по-голямата част от човечеството вярва под някаква форма в някакъв вид създател. Разбира се, ако се замислиш е много вероятно да осъзнаеш, че ако има разум зад Вселената, то той няма как да има нещо общо с нашите културни конструкции по въпроса (между другото, пак проблем с мащаба, но друг тип проблем). Те са си за наша собствена употреба.
Поне доколкото на мен ми е известно, темата за създаването на Вселената (т.е. какво се е случило преди Големия взрив) е извън фокуса по обясними причини: няма никакъв остатък от това "преди", въз основа на който да се разсъждава. То и Кухулин го спомена по-долу - ако си наясно с това на какъв етап е разбирането ни за Вселената, общо взето ти остава само агностицизма като разумна опция.
А че сме разумни е ясно - ако дефинираме разумността като способност за саморефлексия, видимо сме способни на това. Иначе нямаше да водим този разговор, както са го водили хилядолетия преди нас.

Т.е. нещо като реликтовото лъчение.

Не точно, защото няма а става въпрос за страничен резултат от стартирането на симулацията, а за ограничението в мащабирането й, ако се изразявам ясно.

[pnp5q]

Предвид това, че във физиката има холографска теория

Аха, и тя "работи" точно с този проблем - търси мащаба на симулацията

Може ли подробности, не съм го чувала това.

[gollum]

Може ли подробности, не съм го чувала това.

Баа, подробности... някъде го четох наскоро, но интересите ми са повърхностни, ще ми трябва време да си спомня къде. Ставаше въпрос за "тестване" на хипотезата, че живеем в компютърна симулация и се търсеха "пределите" на симулацията (защото като разполагаш с ограничени изчислителни мощности - без значение колко са големи, ще има ограничение) в космически смисъл. Но не помня подробностите, запомнил съм, че ставаше въпрос за това, а в него има и определена обикновено логика.

[Кухулин]

имам известни съмнения, че за да се постигне това е въпрос само на изчислителна мощ, вероятно и други неща трябва да се добавят

Трябва да се впрегне тази изчислителна мощ, да се захрани с данни и алгоритми. Най-вероятно системата ще трябва да се самообучава. Да кажем здрасти на АлфаГо

Предвид това, че във физиката има холографска теория, т.е. разсъждава се към това че може би живеем в симулация един вид, а може би не, мисля че "проблемът с мащаба" е ирелевантен. Има го и факторът, че системата също може да се изменя, както Вселената се разширява, и така остава ненапълно опознаваема, т.е. мащаба (или програмния код) се усложнява постоянно, и няма как да опознаеш крайната система.

1. Някой ти е говорил глупости за холографската теория.
2. Разширяването на Вселената (а и на каквото и да е) не означава усложняване. Опознаването среща трудности именно с усложняването на моделите, а не с големия мащаб. Даже напротив, основните проблеми са свързани с квантовите явления.

Поне доколкото на мен ми е известно, темата за създаването на Вселената (т.е. какво се е случило преди Големия взрив) е извън фокуса по обясними причини: няма никакъв остатък от това "преди", въз основа на който да се разсъждава.

Има модерни разработки и в тази посока, вкл. успешни модели, но са леко хай-тек Например хаотичната инфлация, мултивселената.

[gollum]

Има модерни разработки и в тази посока, вкл. успешни модели, но са леко хай-тек Например хаотичната инфлация, мултивселената.

За тези съм чел/гледал, но, ако правилно съм разбрал, има известни проблеми с тестването им (то същото се отнасяше и до струнната теория), така че засега са по-скоро извън науката (за момента - докато някой измисли как да ги провери експериментално). А от "преди" (Големия взрив) няма как да има следи, нали така? За да има данни, с които да се работи.
То е ясно, че математически може да се построят най-различни модели - теоретичните физици с това се занимават. Въпросът е да може да се проверят, експериментално по някакъв начин.

А инак, за философстване още по-малко има проблеми. Затова и всичките разговори за Бог .

Трябва да се впрегне тази изчислителна мощ, да се захрани с данни и алгоритми. Най-вероятно системата ще трябва да се самообучава. Да кажем здрасти на АлфаГо

Не е достатъчно само това, според мен (трябва да се прекрачи от самообучаването в решаването на конкретен проблем, за която е създадена, към решаването на всякакви проблеми). Трябва да има и самосъзнание (саморефлексия). Вероятно е постижимо, но не е въпрос на изчислителна мощ. Т.е. не ми се вярва само да трупаме изчислителна мощ и в един момент границата да бъде премината. Макар че - знам ли.

[pnp5q]

Баа, подробности... някъде го четох наскоро, но интересите ми са повърхностни, ще ми трябва време да си спомня къде. Ставаше въпрос за "тестване" на хипотезата, че живеем в компютърна симулация и се търсеха "пределите" на симулацията (защото като разполагаш с ограничени изчислителни мощности - без значение колко са големи, ще има ограничение) в космически смисъл. Но не помня подробностите, запомнил съм, че ставаше въпрос за това, а в него има и определена обикновено логика.

А, ок. Тя е друго нещо от холографската теория. Става дума, че в квантовите мащаби се опира до един момент, когато нещата изглеждат "размазани" по начин, показващ сходства с пикселното размазване на компютърните изображения. Но това е друг тип проблеми с мащаба, даже мисля, че "мащаб" в случая е подвеждащо - корена му е в теоремата за дискретизация. А холографската теория, която има предвид Mazzini, вероятно не е тази за холографен строеж на Вселената, а тази за холографска организация на съхранението на мислите и спомените в мозъка. По въпроса силно препоръчвам хоръра Галактика 120 - "Кухият човек" от Дан Симънс.

Т.е. не ми се вярва само да трупаме изчислителна мощ и в един момент границата да бъде премината.

Съгласна. Има някои ентусиасти, които се надат, но общо взето това е виждането - не е въпрос на "по-голям" калкулатор.

[Кухулин]

За тези съм чел/гледал, но, ако правилно съм разбрал, има известни проблеми с тестването им (то същото се отнасяше и до струнната теория), така че засега са по-скоро извън науката (за момента - докато някой измисли как да ги провери експериментално). А от "преди" (Големия взрив) няма как да има следи, нали така? За да има данни, с които да се работи.
То е ясно, че математически може да се построят най-различни модели - теоретичните физици с това се занимават. Въпросът е да може да се проверят, експериментално по някакъв начин.

Именно математически работят. Ясно е, че няма как да се тестват на практика, но и математиката е достатъчна в случая. Със струнната теория например основния проблем е математически, затова не могат да я добутат. Още ни е слаба математиката за нея, трябва да се развие до по-високо ниво.

Грубо казано, идеята е, че вселената се ражда като квантова флуктуация в първично скаларно поле. В нашата вселена виждаме това скаларно поле (което предхожда големия взрив и е основа на мултивселената) като т. нар. тъмна енергия.

[gollum]

Възможно е - моя грешка в такъв случай (аз преглеждам няколко научни канала като намеря някоя свободна минута и разчитам на някаква картина от случайни кръпки - каквото съм запомнил). Но идеята опираше до това - симулацията ще има ограничение, което може да се намери, ако си поставиш за цел да го търсиш. Т.е. възможно е "отвътре" да провериш къде се намираш, а за това беше разговора.
А иначе - ако погледнем философски на нещата, няма особено значение дали се намираш в симулация или не. Така или иначе, съзнанието ни се намира в такава .

[Кухулин]

Не е достатъчно само това, според мен (трябва да се прекрачи от самообучаването в решаването на конкретен проблем, за която е създадена, към решаването на всякакви проблеми). Трябва да има и самосъзнание (саморефлексия). Вероятно е постижимо, но не е въпрос на изчислителна мощ. Т.е. не ми се вярва само да трупаме изчислителна мощ и в един момент границата да бъде премината. Макар че - знам ли.

Съгласен съм, че не е въпрос само на изчислителна мощ, даже го написах в предния пост. Въпрос и на алгоритми, и на данни. Ако мислиш, че е въпрос на друго, освен на изчислителна мощ, данни и алгоритми, то на какво?

Друг е въпроса, че данните и алгоритмите ще дойдат естествено с якия хардуер.