Вярвате ли в Бог и религиите . И как ви се изменила религиозната култура с годините .

[Nick]

хахах особено се забавлявам, като чуя - аз вярвам, но не съм религиозен.

Хахаха, особено се забавлявам, когато чуя, че има хора, които твърдят, че не са вярващи. Всички вярват в нещо, т.е. приемат нещо без доказателство, на вяра.

Просто анкетата е нефелна.

[gollum]

Всички вярват в нещо, т.е. приемат нещо без доказателство, на вяра.

Съгласен съм, всъщност, огромна част от нещата, които приемаме за даденост са основани на вяра. То затова и толкова често се спори във форума - кофти е, когато вярваш в нещо и вярата ти е подложена на съмнение. На всички ни се случва. Няма и как да е иначе.

[ValBo]

Всички аксиоми се приемат само на вяра. Те не се доказват

[Кухулин]

Проблема е като почнеш и теоремите да приемаш на вяра Затова в училище всичко се доказва поне веднъж, преди да се използва нататък.

[gollum]

Проблемът е, че получаваме достъп до много разнообразна информация, а за по-голямата част от нея просто не разполагаме с инструментариума, за да я "проверим". Тук-таме по нещо човек може и що-годе да се специализира (по една или друга причина) и да гледа критично и проверява, но по-голямата част неизбежно изпада извън този тесен фокус. Всичко там се приема на вяра. Да, прикриваме това по един или друг начин, обикновено, опирайки се на някакъв авторитет (в който, ъъъ, вярваме). Така че сме си същества, изплетени предимно от вяра, тук-таме покърпена с някое и друга кръпка, до която сме стигнали сами или поне под нечие наставление и ръководство сме доказали самостоятелно. Това е. А на този фон да се опитваме да мислим за създатели на Вселената сериозно е, хъм...
Що се отнася до някоя и друга специализирана област: да, има и аксиоми, които по необходимост се приемат за даденост, но е добре да се знае защо това е така. Върху някои неща се изгражда и понеже няма как да се извадим сами за косата си, те се постулират. Но оттам-нататък всичко трябва да се доказва.

[Изчезнал Безследно]

Щастлив съм, че съм роден, израсал и възпитан в България - едно от малкото места в света където религиозността масово се възприема като психическо отклонение.

[Nick]

А на тези, които твърдят, че не са вярващи, щото не вярвали в Бога къде им е доказателството, че няма Бог? И при тях е вяра, че няма Бог - атеистична вяра. Пък и се фукат, на това отгоре, религиозните били тъпи, поради "пълната несъстоятелност на идеята за бог". Пролетарски лозунги от епохата на ранния комунизъм. "Хей патеры-фатеры! Бога нет, это медицинский факт". Ми да вземат да препрочетат "Критика на чистия разум", която на времето се минаваше в курсовете по философия. Или и Кант е тъп и се нуждае от "няколко електрошока"? Егати самочувствието пролетарско...

Не разбирам защо въобще се води тази дискусия? Да се изфукаме колко сме просветени-просветлени? Никой никого няма да убеди в нищо (тройно отрицание).

[Kramer]

хахах за първи път срещам разделяне на атеистите на два вида и си мисля от кой тип съм? По вероятно от първия - краен атеист - материалист. Прекалено обичам науката и вярвам в нея, за да изповядвам каквато и да е религия и съм убеден, че тя науката рано или късно ще даде отговор на всичко или на почти всичко и по този начин ще помогне и за ликвидирането и на последните зрънца от религиозната зараза. С годините започвам да трупам все по голяма неприязън към религиите, хахах особено се забавлявам, като чуя - аз вярвам, но не съм религиозен. Напоследък ми се струва, че не е особено модерно да си атеист и започвам да си мисля, аз ли изоставам от обществото или обществото от мен)

Щом твърдиш, че си човек на науката, нима не изповядваш принципа "Колкото повече знам, имам чуството, че нищо не знам"?

[gollum]

Проблемът - за мен, е че въпросът има/няма Бог при сегашното ниво на познанията ни за света, в който живеем е такъв, че е далеч над възможностите ни за познаване. Затова и съм агностик (точно това, предполагам, имаше предвид и Кухулин): не виждам как може да се сме сигурни в нещо по този въпрос, на практика е непознаваем, извън интереса и възможностите ни - поне ако говорим за познанието, което си струва (според мен). Затова всичките тези концепции, да речем, като спомената в темата за "всемогъщия програмист" са общо взето едно и също - опит на мястото за непознаваемата всемогъща сила да се сложи нещо, което е "облечено" в удобни за сегашната мода дрехи (надявам се да ми простите сравнението).
Т.е. видимо е, че имаме психологическа нужда от нещо от този сорт, а мозъкът ни до голяма степен работи чрез вяра. От друга страна, обществото ни, цивилизацията и културата ни също са "вързани" на религия, т.е. религиите (и институциите, свързани с тях) играят съществена роля и, погледнато в исторически план, са ни съпровождали през по-голямата част от съществуването на цивилизацията ни. Така че са били необходими, видимо функцията, която изпълняват, все още е необходима в голяма част от обществата. А това са неща, които нямат никаква пряка връзка с абстрактния въпрос има или няма Бог.
Между другото, сходен тип разговор имаше навремето около национализма, вероятно някои ще се сетят за него.

[Mazzini]

Знаете ли, някъде бях чел, че до петдесетина години компютрите ще получат такава изчислителна мощ, че героите в така модерните сега виртуални симулации на реалността ще получат разум, но няма да осъзнават своята природа. Което дава повод за размисъл.

[gollum]

Не мисля, че е въпрос на изчислителна мощ тая работа; отделно, има проблеми с "нарастването" й напоследък, вероятно ще трябва да се преборят и да построят квантови компютри, за да продължат със същите темпове.

[Кухулин]

ще получат разум, но няма да осъзнават своята природа

Защо да не я осъзнават?

[Mazzini]

Кухулин, предпологам, защото трябва да се "излезне" извън параметрите на програмата, което е горе-долу като това, да видиш цялата гора докато си сред дърветата... нали, трябва да се покатериш първо на някое по-високо, та тогава да видиш цялата картинка. В момента се сещам и за един филм от 1997- Pi се казва- та там един математик търсеше код в Тората,който е и истинското име на Бог, и когато компютърът го изчисли, и изгоря... на края се оказа, че изчислявайки кода е получил разум, осъзнал е силициявата си природа, и не го е понесъл

[gollum]

Хъм, ако хванеш културата ни, при това, от който и да е край, ще видиш, че идеята да сме "създадени" от някого е много жизнена, така че не виждам защо ще има проблем с "понасянето" или "осъзнаването", а дори и достигането до подобно знание. Не е необходимо да се излиза от системата, за да се осъзнае, достатъчно е да се намери нейното ниво на детайлизация и да се провери.
Що се отнася до вътрешните ограничения на ИИ-то, трябва да приемем едно от двете: или сме създали в машината разум или не сме. Ако е първото, то той ще е способен да се самопознава и ще се опитва да го прави. Какъв ще е този разум без способност да философства...

[Mazzini]

Тезата ти е предмет за доста обширен спор- дали намалявайки мащаба можеш да извлечеш кардинална представа за цялото, или трябва да погледнеш панорамно пейзажа. Намирам аргументи и в двете тези, като мое мнение е, че е по-скоро до личне подход. А защо трябва да излезеш от системата ли? Ами, вижте, нашето мислене е много ограничено, разсъждаваме в някаква рамка, от-до, възприятието ни опира до начало и край, не разбираме безкрайността. Така че, и ние имаме някаква рамка, която ни е зададена. Тук идват спорове за еволюция от 3d до 4d съзнание, и така нататък. Обширна тема, трудна за детерминиране.